дневник Исландия за 5 дни

[Цвете]

Като ми се загнезди една мисъл в главата и не ме оставя на мира до като не ми се случи. Така стана и с Исландия. След като се наложи през октомври 2020 да канселираме всичко букнато с голям  оптимизъм, все натам ме влечеше. Покрай почивните дни в началото на май подкокоросах @izida, @Ивайла и @MVryashkova и се сдобихме с билети  за 30.04 – 5.05 през Лондон с Wizzair. И този път до последно не бях сигурна дали ще тръгна, та за това колата я букна Мариана, а аз като втори шофьор. Спретнахме набързо една програма, като дилемата беше на къде да тръгнем първо – на запад или на юг. За 5 дни няма как да се направи пълна обиколка и за това се спряхме на следното:

 

30.05.2022 Нощувка в Рейкявик, Guesthouse Pavi

01.05.2022 Полуостров  - нощувка в Borgarnes, Borgarnes HI Hostel

02.05.2022  Златният кръг – нощувка близо до Selfoss, Guesthouse Vatnsholt

03.05.2022  по път 1 – всичко  до Vik – нощувка в нищото на 64км от Вик в посока Höfn , Snæbýli Cottage 2 

04.05.2022 до Ледената лагуна и обратно – нощувка близо до водопада Skógafoss, Rauðafell 1 

05.05.2022 Обиколка на най- югозападният полуостров, под Рейкявик и полет вечерта.

 

Колата взехме от www.zerocar.is , които открих при търсене в  Bluecar.  Много съм доволна, защото това е нещо ново за Исландия, абсолютно всичко е самостоятелно, от резервацията, регистрацията, вземането на колата и връщането й. Включени са всички застраховки и самоучастието е 0. Като за разкош цената е по-ниска от сайта на доставчика Bluecar - за 5 дни с включен втори шофьор беше 703лв.

 

Ще разкажа по – подробно за тези  5 дни, сега ще започна с екшъна по пристигането ни, а той си заслужава описанието. 

 

Събота 6ч. сутринта, събужда ме звънкане за получено съобщение. Поглеждам и рязко се събуждам. Wizz ми съобщават, че полетът ни до Лутън ще излети в 13ч, вместо в 10:40ч. Леко се притеснявам, но си казвам, има време, полетът ни до Рейкявик е в 19:10. И Жени е получила вест, защото тя е титуляр на резервацията на трите. Коментираме, че трябва да сме си навреме на летището и в 9:30 сядаме в кафето на Т1. Наоколо е пълно с народ, много полети закъсняват. В един момент на таблото полетът ни става с час 14:05 и след още малко се променя на такъв до Будапеща. Никой не знае какво се случва, наземният персонал научава промените от нас, а времето си тече… Някак спокойни сме всички, но наближава 15ч, а бординг няма. Няколко пъти съм ходила да питам абсолютно неадекватните момичета на гейта какво става, казват - ще дойде самолет от Будапеща, ще летим до там, после до Лутън. Ама може би ще сменяме самолет, но не е сигурно. Пресрещам екипажа, стюардесите са за нашия полет, израдвах им се и те  ме увериха, че само ще кацнем в Будапеща и ще излетим за Лутън. Малко си отдъхваме. Е да, но излитаме към 16ч. Кацаме в Будапеща и след половин час излитаме пак. Вече имаме план Б. На другата сутрин има полет от Хитроу с British, за около 160Е и намираме начин как до се придвижим, евентуално къде да спим и т.н. Оказва се, че с нас има още 17 души за полета за Рейкявик. Надух главата на стюардесите да говорят с капитана да се обади да ни чакат на другия полет. Говорил, казали сори. И ние вече не сме хич спокойни, щото сме чували какви са опашките на Лутън. Решили сме да се пробваме обаче.

Кацаме, Ивайла и Мариана се придвижват напред от последните редове, а аз обявявам на висок глас, че гоним полет и моля да ни направят място. И о, чудо! Всички остават по местата си и ни пожелават успех. Много благодарим и хукваме по стълбите, направо като пожарникари сме! Няма автобус, което е супер. Часът е 18:35. Влизаме в сградата и хукваме по празните коридори. Стигаме паспорт контрол. Няма НИКОЙ! Машинките работят и ние бързо преминаваме. Газ нататък – секюрити, пак никой аз минавам на първото гише, предреждам двама мотаещи се с коланите си младежи, отчаяно споделям с проверяващия, че изпускам полет. Той ми се усмихва: ще го хванеш, мем. А , дано! Другите момичета са на друго гише и аз им виквам, че продължавам. Вече не мога да тичам, ходя бързо, скоро ще умра! Лабиринтът от магазини го вземам на слалом, съзирам табела, сочеща надясно за гейт 21 или 22, се тая, и.. стълби. Изтичвам два етажа надолу и нахлувам в празното пространство на гейта. О, има едно момче!

-          Здрасти, за Рейкявик съм.

-          Е, айде де!

-          Е, да де но 6:30ч закъсняхме, моля да задържите самолета, защото сме общо 21 души за този полет.

-           Сори, имате 5 минути.

-          Добре, чакайте само да дойдат моите приятелки.

На втората минута идва Ива, на четвъртата – Жени. Викам към стълбите като чобанин, за да ориентирам Мариана, тя  пристига на петата минута. Тичала е с развързани връзки, събули я, ровили в багажа. Часът е 18:55.  Ох, излизаме навън, 50 метра пеша и сме в самолета. Боже, благодаря ти! Успяхме!

Казваме на екипажа, че има още хора, да изчакат. След 10- на минути затварят, никой не е дошъл, не знаем защо не успяха тези младежи като тичаха поне до проверките с нас. Жалко!

Имахме невероятен късмет, както каза Марияна, сякаш ни беше отворен времеви коридор, за да стигнем. Пет дни по- късно ще разберем, че на това летище си е абсолютно чудо да няма никого.

И сега се напрегнах, до като пишех. Трябвало е да идем в Исландия този ден, явно. Благодаря!

След около 2 часа и нещо снишаваме над острова. Успявам да видя от прозорчето снежни планини. Кацаме в 21:15, навън е светло и студенооо. Слагаме шапки, ръкавици, правим снимки на скулпторите около летището и пеша за по – малко от 10минути достигаме до офиса на Zerocar, който е до този на Bluecar= Марианка е получила мейл с инструкции и отваря малкото боксче, след 2 минути имаме ключ. На него пише, че колата ни е в арея 6 на паркинга зад сградата. Намираме си Кия Пиканто- то, червеничка, браво!, аз такива харесвам. Оглеждаме, снимаме, има малки забележки и резервоарът е пълен на ¾. Вече 22ч и няма никой в офиса, ще им пишем. До като слизаме да проверим има ли хора, разбираме какъв е странният шум при движение на колата, когато преминава друга. Настилката е такава – по- грапава и се чува особен звук. Значи всичко е наред, айде газ към Рейкявик. Много внимавам да не превишавам скоростта, а това не е приятно.

Пристигаме пред къщата ни за тази нощ Guesthouse Pavi / 223лв. за 2 двойни стаи, общи бани/. Имам инструкциите за self check – in и бързо се настаняваме на 3ет. Има кухня, правим си чай и пийваме по едно малко уиски с него за добре дошли. Доволни сме от мястото, изключително чисто, като на всякъде в Исландия, топло и в центъра. Взимаме по един душ в наистина трептящо чистите, отделни като стаички бани и се трупясваме да спим. Щастливи сме, тук сме!

 

 

Следва...

[Цвете]

01.05.2022

Събуждам се преди алармата, навън е светло. Спретваме се бързо, пием по едно нескафе и в 7:30ч вече сме на път за катедралата Hallgrimskirkja. То пък един път, за 5 минути сме там. Затворено е, разбира се, има още двама ранобудни туриста наоколо.
Правим снимки

 

  

 

и тръгваме към брега, за да видим Sun Voyager – един монумент, който в началото ни заприличва на рибя кост, но после включваме въображението и виждаме скелет на викингски кораб.

 

 

Наоколо има високи блокове, неделя е и е абсолютно пусто.

 

 

 

Снимки, чупки. А снимките стават като черно – бели от намръщеното време.

Снимаме и Harpa Concert Hall and Conference Centre и ще се задоволим да я видим само отвън.

 

Натоварваме се и потегляме към западния полуостров Snæfellsnes. Минава се през един много дълъг тунел  Hvalfjörður Tunnel. Уж щяхме да започнем обиколката от северната страна на полуострова, но аз като навигатор в този ден неволно насочих към южната. Спираме на пътя, снимаме разни красоти и цъкаме като часовници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стигаме към 11ч. на Ytri Tunga. Тук се наблюдават тюлени, те са в далечината и не е много ясна картинката. Опитваме се да стигнем по-близо джапайки върху странни твърди като клони водорасли. Наоколо е много красиво, а и слънцето грее и засилва цветовете.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следваща спирка Arnarstapi Clif, където има няколко каменни арки и изобщо е много красив висок скалист бряг. Има много птици по скалите, вълните се разбиват мощно из скалните пещери и е завладяващо изживяване да наблюдаваш природният спектакъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След гледките от скалите се разходихме покрай торфени къщички, пристанище с наредени лодки, и красиви паркови алеи. Много хубаво място!

 

 

 

 

 

 

Тръгваме на север, пресичайки напряко полуострова. През целият път виждаме снежната шапка на Snæfellsjökull, който на картата оприличавам на ледник, но не съм много сигурна. Във всеки случай е много красив.

 

 

Така съзерцавайки скоро стигнахме до Kirkjufell  или Оная планина, както я наричам аз. Едно от най-сниманите маста в Исландия, което наистина е страхотно. Приближавайки към планината, тя не изглежда с такъв източен връх. Когато спреш на паркинга в дясно от пътя срещу нея и извървиш 100-на метра до водопадите, вече виждаш познатият от снимките силует. И следват снимки, много снимки. Времето е прекрасно, настроението още повече.

 

 

 

 

 

 

И какво? Приключили сме с програмата, а е рано и слънчево. Настава суматоха в червената количка в чудене къде да отидем преди да се върнем в Боргарнес за нощувка. Спираме, за да напазаруваме храна от един малък супермаркет, от където си купуваме литър и половина вода за 8лв.! Няма как, трябва ни, а и шишето ще ни е полезно в следващите дни, защото студената вода в Исландия от чешмата идва от ледниците и е чудесна. Топлата на повечето места е от геотермалните източници, миреше на сяра и сякаш не си си измил сапуна от тялото, така ти се струва. Където има, използват топлите извори и за отопление. Та, съгласяваме се да тръгнем на север към желаната от Жени скала Hvítserkur. Аз я бях отхвърлила, защото е далеч, а и за нещо друго, но не помнех какво. Минаваме през един високопланински път, колата нещо сигнализира – температурата била под 0*. Много е красиво наоколо. Спираме на една бензиностанция да заредим и вятърът прави опити да ни отвеее. Стуууд. Сещам се къде съм чела за скалата и проверяваме – последните 20-на км са по черен път и с малка кола трудно би се минало. Това, а и студът навън и напредналото време ни карат да променим посоката и тръгваме към Боргарнес. Сменям Марианка на волана и след около час и нещо бяхме пред хостелът ни за тази нощ Borgarnes HI Hostel /228 лв. за 2 двойни стаи със собствена баня/.  Добре беше, на първи етаж има голяма кухня, кътове с мека мебел, всичко е селфсървиз, няма никого. Наложи се от  стационарен телефон, посочен за връзка, да питаме как да си пуснем радиатора в стаята. Обясниха ни, че не трябва да го пускаме на максимална степен, за да тръгне. Успяхме. Вечеряхме варени  кренвирши и инстантни супи и приключихме деня.

 

 

 

[Цвете]

02.05.32022

Утрото е с леки слънчеви проблясъци. В 8ч потегляме по програмата за деня, а именно Златният кръг. Това е най- посещаваната област от туристите, свързана с историята и с разнообразни природни забележителности. Първата точка е паркът Thingvellir, където се е събирал Парламента на Исландия.

 Ние спряхме на паркинг 1 и влязохме от високо разположеният вход. Има изгледи към целият парк долу,

 

 

 

вървим покрай стени от базалтови черни колони, радваме се на всички красиви гледки.

 

 

 

Водопад Öxarárfoss ни изпълни с вълнение с мощният си пад.

 

 

Върнахме се, за да слезем надолу, където се разходихме из парка, видяхме разлома на тектонските плочи и стъпихме в Америка, после последвахме отбор юнаци, облечени в неопрени, които се готвеха да се гмуркат в разлома. Не изчакахме самото гмуркане, защото имаха дълъг инструктаж, а ние гонехме бързо темпо, за да изпреварим прогнозираният дъжд.

 

 

 

 

 

 

 

Много е красив този парк и си заслужава, писано е много за него и няма да копирам исторически данни.

Качихме се на колата и след половин час бяхме на следващата точка – при гейзерите Geysir and Strokkur . Тук има голям паркинг, магазини, ресторанти, има и много хора. Влизаме в зоната с бълбуците и пушеците, гледаме изригването на гейзера два пъти и се връщаме.

 

 

 

 

Обиколка и малко покупки на сувенири и продължаваме.

Следва водопадът Gullfoss. Още от паркинга се чува рева на това чудовище. Невероятна енергия имат водопадите! Обиколихме отгоре, отдолу, почти до водата, намокриха ни облаците водни капчици носещи се до бучащата вода. Трудно си тръгваме от тук.

 

 

 

 

 

 

Минаваме по пътя обратно през гейзерите и близо след тях търсим отбивка за Brúarfoss, един красив водопад, до който се стига след около час разходка. Имаме остра нужда от раздвижване, защото ни писна от возене в колата. На отбивката, сочена от навигацията има знак, че е частна собственост и да продължим напред за водопада. Продължаваме и след малко виждаме табелка, сочеща малък импровизиран паркинг. Има и табелки на къде да поемем. Така ни се случва една прекрасна разходка покрай синята река с безброй падчета – малки и големи, с чуден чист въздух, от който огладняваш бързо и с финал на невероятно изрисуваният от четката на природата водопад Brúarfoss.

 

 

 

 

 

 

 

Много сме доволни и заредени, а и Шефа е задържал времето почти без дъжд, а ние благодарим винаги, когато молбата ни е изпълнена. И за награда се насочваме към Secret Lagoon, минерален открит басейн. Значи, много го препоръчваме! Голям кеф!

 

 

Плащат се 42лв., ако нямаш кърпа – доплащаш за такава, има шкафчета в голямата съблекалня – прибираш си багажа и взимаш гривничка с ключа. Минаваш през душовете и излизаш навън. Ей тука е трики момента, ама като действаш бързо не  се усеща толкова студа. Цопваш се в топлата вода и се размазваш. Басейнът е плитък и за да си потопен до раменете заемаш стойка приклекнал. По едно време се напрегнах от толкова фитнес стойки и открих, че по края има камъни за присядане. Там пък става много горещо, когато периодично пускат вряла вода от захранващите изворни езерца. Даже излязох навън, толкова се сварих по едно време, но беше  за кратко, пак се върнах, за да се кисна като биволица. И така повече от час. Като се погледнахме в огледалото на излизане, установихме, че сме се подмладили видимо и трябва да продължим с кисненето до като не достигнем абитуриентската си визия.

Последно за деня ни остана кратера Kerið. До като стигнем до там не спря да вали, платихме си по 400 пари вход, за да щракнем няколко снимки, защото дъждът и вятърът задържани за ради нас цял ден, сега се вихреха с пълна сила.

 

 

 

Подкарах към къщата ни за днес Guesthouse Vatnsholt/ 290лв. за 2 двойни стаи с бани/, много кокетни стаи, въпреки че  отвън изглежда като дълга барака. Всъщност почти всички постройки на острова са като бунгала, бараки, малко са красивите къщички. Това е картинета, в никакъв случай не искам да звучи обидно. Тук няма обща кухня, но има ресторант, който остава празен, въпреки пълната заетост на хотелската част. Има кафе машина и топла вода, от която се възползваме.

 

 

 

В голяма зала с кътове за сядане пием по един чай с добавка и с удоволствие се настаняваме в меките легла, а навън е светло, нищо, че е 21:30ч

Следва…

 

 

[Цвете]

03.05.2022

Тази сутрин не успяхме да пием топло кафе, защото общото помещение с кафе машината е заключено, ще отворят в 8ч. Ние не можем да ги чакаме, правим си по един блювоч от нескафе и студена вода и поемаме по маршрута за днес. А той е наситен с много водопади, брегове и красоти. Времето е намръщено, но не вали и ние започваме преговори да се покаже слънчицето.

Започваме с Keldur Turf House, етнографски музей на открито, състоящ се от няколко къщички  и църква, чиито покриви са покрити с трева. Изглеждат като от приказките, наоколо също е много красиво.

 

 

 

Продължаваме към Gluggafoss. И тук сме сами, е с още 2-3 души.

 

Seljalandsfoss е чудовище! На паркинга има магазини, лавки за храна и …. много коли. Обличам непромокаемите панталони, но оставам по яке, което смятам, че е водонепромокаемо. Груба грешка! Накрая съм изцяло мокра, дори джобовете на якето, защото освен водата, която се излива от водопадите и се носи като воден облак, завалява за разкош. Но ние си припяваме „тралалали нека да вали, от дъждеца, ах, нас не ни е страх“ и се устремяваме като хипнотизирани към огромната мощ на водопада. Минаваме отзад, снимаме от всички посоки, адреналинът е на макс.

 

 

Има още два водопада на разстояние 800м, да речем, пак спускащи се от склона на тази планина. Средният не е нищо особено, но третият Gljúfrabúi е много интересен – влиза се в нещо като пещера. Аз не посмях.

 

Следващо водно чудо. Изкачихме се до върха на Skógafoss , там гледките са прекрасни. После се приближихме до водната стена. След много снимки продължихме нататък.

 

 

 

   

 

Познайте тази от къде е ?

  

 

  

 

 

Шофирам близо до морето и след около час паркираме на Dyrhólaey. Тук има много пътеки, обходихме ги всичките. От високата площада при фара се виждат безкрайният черен пхлаж от едната страна, причудливи скали в морето, скалисти брегове , пещери. Много вълнуващи гледки с две думи.

 

 

 

 

 

 

После се придвижваме на изток към Reynisfjara или черния плаж с базалтовите колони. Първоначално плажът е покрит с черни и тук таме цветни обли камъчета, които постепенно стават все по- ситни, за да се превърнат в края на плажа в черен пясък.

 

 

 

 

 

 

Там в края на плажа се изкатерваме на скалите, за да видим едни други красиви скали от другата им страна. И тук падна голямо снимкоправене и чекнене.

Приключили сме с програмата за деня, мокри сме и с удоволствие си пускам нагряването на седалката. Червената ни колица се отправя към къщата ни за тази вечер Snæbýli Cottage 2/ цяла къщичка с две спални  през Airbnb за 402лв./. Намира се във ферма в нищото, ама верно е в нищото. Отбиваме от главният път и по описанието на хоста минаваме през новопостроен мост и нататък около 20-30 км пътя е чакъл. Наоколо се мярва по някоя самотна къща, ферма, а бе, пущинак. По едно време излизаме насред разлата долина и пред нас половината от нея заедно със склона отзад са покрити със сняг. Ей така, сякаш някой е взел четката и нарисувал през половината поле снега. Викам: къде съм букнала! По навигация отиваме баш в снега. Ми карам нататък и влизаме в пределите на фермата. Има табелка към котиджите, защото са 4, пръснати в края на имота. Виждаме къде е нашият – най накрая. Пътя до него е колкото за една кола, задигнат и покрит със сняг. И до като се чудя да карам ли към къщата или да оставям въшката тук, с бясна скорост пристига младо момче на атв. Здрасти, здрасти! Сега ще ви изчистя пътя. И както се хилехме за прочетеното в ревютата, че няма страшно, щото хоста има трактор, така сега пак с бясна скорост оня пристигна с трактора с гребло отпред. Направи се, че чисти пътя и се връща ухилен – готово било. Да, бе!

Are you scared?

Ми скеърд съм! Я вземи тая кола и я паркирай горе, аз ще походя. Човекът седна на мойто място и със същата бясна скорост за 30 секунди изфуча до входа на къщата. Само се молех някой камък да не направил беля отдолу на колата.

Къщата се оказа невероятна, както очаквахме. Отвън изглежда като барака с едноскатен покрив, наклонен назад. Вътре отново трептящо чиста, обзаведена в скандинавски тил и с огромни панорамни прозорци и тераса пред тях. Наоколо се вижда бяло поле, обградено от бели склонове.

 

 

Направихме си вкусна вечеря и се насладихме на удобствата.

 

 

Следва...

 

 

 

[Фил]

На 27.05.2022 г. в 13:31, Цвете каза:

да тръгнем на север към желаната от Жени скала Hvítserkur. Аз я бях отхвърлила, защото е далеч, а и за нещо друго, но не помнех какво.

Сигурно нещо в името те е притеснило ... 

[Цвете]

04.05.2022

 

Събуждам се от воят на вятъра. Поглеждам навън, слънчево е, но по никакъв начин не мога да разбера колко силно духа, защото наоколо няма нито дърво, нито храст, нито тревичка. Нищо! Само снежна пелена, покрила полето и склона. След малко ще отворя вратата, за да проверя и вятърът ще ме блъсне и почти ще ме върне обратно вътре. Ясно, много е ветровито днес.

 

След кафето и приготвянето на дежурните сандвичи за деня, се натоварваме в колата и се запътваме към каньона Fjaðrárgljúfur. Когато пристигнахме имаше 2-3 коли и успяхме да се разходим наоколо без многото народ, който се натрупа в последствие. Върви се по ръбът на каньона и е не повече от 1 км обиколката. Не можахме да направим добри снимки и защото слънцето беше в такава позиция, че повечето красиви скали долу бяха в сянка. Уверявам ви, много е красиво. И много ветровито беше, отвя ми мислите.

 

 

 

 

 

По пътя спряхме на красивият Foss a Sidu.

 Решихме, че ще караме към крайната точка от маршрута ни -Jökulsárlón Glaciar lagoon и след това ще разгледаме набелязаните обекти, връщайки се обратно. Достигаме лагуната, преминаваме по мост на вливащата се в океана река, а аз съм като дете в сладкарница, защото  нещото, довело ме в Исландия са глетчерите и ледовете ме карат почти да викам от радост. За жалост небето беше навъсено, валеше ситен дъжд и не можахме да се насладим на ярки цветове. Въпреки това синьото синьо на ледовете за мен е една от най-красивите гледки.

 

Тук плува тюлен

 

 

 

 

 

 

 

След много снимки се качихме на колата, за да преминем по моста и да паркираме до Диамантният плаж.

Там чухме много българска реч, но не осъществихме контакт, някак дистанцирани бяха говорещите. Бяха с организирана група, пътуваща с 3 или 4 кемпера.  Както и да е, плажът е много голям и осеян с късове лед, които днес не блестяха като диаманти, защото слънцето го нямаше. Поне не валеше порой.

 

 

 

 

 

                                          

 

 

 

 

Това беше най – далечната точка от маршрута ни. Потеглихме назад като през цялото време се наслаждавахме и се опитвахме да снимаме глетчера от дясно. Достигайки до по- малкото лагуна Fjallsárlónл, разбрахме, че вечните ледове на огромният ледник ни се представят  цялата си прелест тук. Беше излишно да се мъчим със снимки от колата. Слънцето реши да ни позволи по – цветна картинка и светна за кратко. Благодаря!

 

 

 

Спираме в малка махала, където е много фотогеничната църква Hofskirkja  и дървета има наоколо.

 

 

 

Карайки покрай ледникът се приближаваме до другите му „езици“  и нарочният туристически център. Първо се лутаме къде да паркираме, оказва се, че пътят до пътеката за водопада Svartifoss е затворен. Връщаме се и паркирам до инфо центъра. Тръгваме към водопада, малко обиколно, но на връщане сме се ориентирали и слизаме по по – кратката пътека. Преходът е кратък, около 40 – 6 0минути в посока, лесен и приятен. А водопадът е много красив! Заобикалящите го базалтови колони го правят изключително индивидуален. Препоръчвам го.

 

 

                                                          

 

Върнахме се до паркинга

 

                                                          

 

и от там поехме по равното пътека към ледника Skaftafellsjökull  и след около 20 минути може би, достигнахме до място, от където се виждаше  панорамно цялата ледена  маса. Ами тук се разочаровах и не можах да се накарам да извървя още 500м, за да стигна до ледника. Целият беше покрит с черен прах, беше кално и грозно наоколо. Та щракнахме по две снимки и се върнахме към колата.

 

 

Трябваше да стигнем  до 18:30 до Вик, за да можем да си купим храна за тази вечер от работещ магазин. Успяхме да напазаруваме и се качихме до църквата за панорамна гледка.

 

                                                                  

 

От там следваше път до къщата ни за тази вечер Guesthouse Rauðafell /314 лв .  за 2 двойни стаи с обща баня/ Бяха ни написали кои стаи са нашите на една бяла дъска в коридора, ключовете са на вратите. Тук банята за всеки  е една и тоалетната е в нея за 5 стаи – не е много приятно, но за една вечер е ок, преживява се. Направихме си нещо за вечеря и се посмяхме с двама корейци, които бяха окупирали кухнята и снимаха всяко свое движение. Казаха, че готвят за сефте и ни бяха супер забавни.

 

 Следва...

 

 

[Monika_Koko]

Засужава си студа и снега, всичко това. Много дива, судена красота! А и преживяванията са ви страхотни! Чакам с нетърпенеие, продължението!

[Цвете]

05.05.2022

Последно събуждане в меко исландско легло. Вчера сме решили, че ще разгледаме полуостров Reykjanes. Принципно този ден ни дойде в повече, защото бяхме видели каквото искахме и за нашият маршрут 4 дни са оптимални. Та за това бяхме малко неподготвени.

Първа спирка Reykjadalur Hot Spring Thermal River, точно така, тече топла река.

 

 

Много красиво място, изкачваш се по  хълмовете и гледаш от земята излиза пушек, сякаш земята си е сътворила клапи, през които да изпуска налягането.

 

 

Рекичката тече и потапяйки ръка се ухилвам като тиква от възхищение: вЕрно е топла!

                                                           

 

Изкачваме се до определена височина и ние с Ивайла се връщаме, защото заваля …. сняг. Докато слезем до кафенето на паркинга дънките ми станаха мокри.

 По- безстрашните от групата продължиха до един вю поинт към водопад, но и те не са стигнали до вирчетата, където отиваха повечето хора, за да се киснат във топлата вода. И да бяхме стигнали, нямаше да се къпем, първо щото беше студ и второ, щото няма къде да се изкъпем и преоблечем след това, а вечерта ни предстоеше полет. Тук си поговорихме с малка група българи, пристигнали току що от Англия и ни беше приятно да разменим информация.

Седнахме на топлo в кафенето с гледка да изпием по едно капучино и наблюдавахме семейната сбирка на исландско семейство. Не разбрахме поводът, но бяха официално облечени и си говореха весело, хапвайки някакви местни неща. Аз бях закусила скоро и отново не можах да опитам някоя супа.

                                           

 

 

След като се върнаха момичетата поехме нататък към Krýsuvík , геотермален сулфар, демек миришещо на сяра място с бълбуци и езерца.

 

 

 

 

 

 

 

 

После се полюбувахме на едни кратерни яркосини езера, като на второто Kleifarvatn аз не слязох от колата, а девойките почти подхвръкваха от бушуващия вятър.

 

 

 

          

 

И сега какво да правим? Тръгваме към Рейкявик и попадаме в голямо задръстване. Запазила съм на картата някакво място Perlan с гледка и след дълго пътуване се паркираме.

       

 

 

Оказва се някакъв музей, от който се отказваме, правим няколко снимки към града и тръгваме към централната част. Спирам , но се оказва, че паркинг машинката не работи, питам в един магазин къде можем да платим и ме упътват да завия в пряката, където било безплатно. Тъкмо се натоварваме и започва снежна буря. Решаваме, че нищо не можем да видим в това време и си насочваме към летището. Прояснява се след 15-на минути, но какво е било в центъра никой не знае, така че възможността да се разходим за час в града се води за неизпълнена част от непланираното въобще посещение на Рейкявик.

Върнахме колата в офиса на Bluecar, за да се разберем за горивото. В крайна сметка май нищо не са върнали, не съм питала Мариана. Така де, връщайте колата с колкото гориво сте я взели. Поседяхме на летището, посрещнахме групата на @Граф Вронски, но снимката, запечатала предаването на щафетата не става за пред хора – всички сме сплескани като в анимационен филм, ма така е като от вълнение от срещата не проверихме какво е направил фотографа. 😀

 

Нощта на летище Лутън след кацане в 1ч. до чек ин и посещение на лондж за закуска в 6ч. изкарахме пробващи неудобни пози по столовете. През цялото време бях удивена,  как по ягодите, сме уцелили това претъпкано място да се окаже празно само, за да успеем да стигнем до Исландия преди 6 дни?! Но както се разбрахме, важно е когато  желаеш силно нещо , да си го поискаш и да повярваш, че ще го получиш. Ние отново благодарим!

 

 

Исландия е невероятно красиво място, тръгнах за там с огромна кошница от очаквания. Разбира се, напълних очите за дълго време напред. Но някак не я усетих тази страна като уау. Сега знам, че много хора ще скочат: как може? Така е, но човек пътува ,или поне аз, за да види нещо ново и невиждано. Аз видях най-желаното – ледниците и съм безкрайно щастлива, че ми се даде.

 Както винаги пиша за моите лични емоции и впечатления и се надявам да съм полезна.

Който не я е посетил, пожелавам му Исландия!

 

Благодаря за вниманието!

Край.

 

 

 

 

[chandni]

Винаги с удоволствие чета и разглеждам снимки от Исландия. 

[MayaS]

преди 6 часа, Цвете каза:

Благодаря за вниманието!

А пък аз Благодаря за чудните разказ и снимки. Баше удоволствие.