дневник С лодка из Йонийиските острови

[feel_the_rush]

Не намерих подобна тема и реших да си създам такава 🙂. Тук ще разкажа за нашето едноседмично приключение на ветроходна яхта по Йонийските острови.

 

Как ни дойде идеята?

 

Две поредни години (от пандемията насам) наемаме къща в Гърция за 2 месеца през лятото. Оказа се, че дългосрочните наеми излизат доста на сметка. Тъй като работата се прехвърли от вкъщи, можех да си позволя да съм извън България за по-дълги периоди от време. Пребиваването ни в Гърция ни позволи да обиколим голяма част от Халкидики (в едната посока) и Кавала (в другата посока). Редица пъти наемахме и малки моторни лодки в Амуляни и Вурвуру. Няколко момчета от нашата компания проявиха интерес и изкараха курсове за капитанско. Това позволява наем на доста по-големи и мощни лодки. Оттам дойде и интересът ни да пробваме да наемам нещо по-голямо и за по-дълго.

 

Как избрахме дестинацията?

 

Съвсем случайно. Взаимствах от едни познати пътешевственици, които поддържат страница във Фейсбук. Те се бяха престрашили да вземат катамаран от Лефкада, където има много предлагане на достъпни цени. Ние решихме да вземем платноходка като за първи път, събрахме се 8 човека и резервирахме една 4.5 метрова ветроходна яхта с капитан. Разгледахме две фирми за яхти и катамарани под наем, и двете с офиси в България - "Beyond Yachting" и "Вятър и вода". Спряхме се на по-добрата оферта. Датите бяха лесни -  искаме най-дългия ден през годината - третата седмица на юни.

 

Как избрахме маршрута?

 

Още преди да отидем в офиса на фирмата знаехме главната цел на пътуването - остров Закинтос. Другата опция беше в посока Корфу, но като за първи път предпочетохме да правим по-къси преходи между островите, пък и както споменах - имахме си първоначална идея. Четох много из нета за възможните спирки, пристанища и острови, като препоръчвам този сайт - https://www.sailingissues.com/greekislands/kefalonia.html. Ако не сте човек на планирането, оставете всичко в ръцете на капитана - той знае къде да ви заведе и какво да ви предложи.

 

За да не става прекалено дълго, ще пусна дните един по един.

 

Поздрави на всички и весели пътешествия!

 

 

 

 

 

 

[feel_the_rush]

Ден 1: Пристигане в Лефкада, отплаване от Лефкада Марина, нощувка в Сивота

 

Според договора, лодката трябва да ни бъде предадена в 17ч в събота, така че ние решихме да отидем малко по-рано и да прекараме деня на някой плаж. Тръгнахме от София в 4ч сутирнта и пристигнахме в Лефкада в 11ч. Въпреки, че реално се води остров, Лефкада е свързана със сушата чрез един подвижен мост, който се измества на определено време, за да пропусне трафика от лодки в северна посока от канала. Веднага след него има плаж, който при добри климатични условия (най-вече вятър) се ползва от кайт ентусиястите. През останалото време се ползва от всички 🙂 https://goo.gl/maps/gNfWJUDrMQTu8cgb7

 

За плаж избрахме Катисма, тъй като беше сравнително близко до Марината, а и четох хубави отзиви за него. https://goo.gl/maps/6oHbc9MxroLspTTb7 Плажът е много красив, с примесен чакъл и пясък, чадърите и шезлонгите се плащат (има различни цени, ние си взехме сет от 2 шезлотга и чадър за 12 евро). Като за средата на юни, плажът беше почти празен в 11:30ч, така че не се оправдаха предупрежденията в нета, че има бой за места. Има платени паркинги на сянка, но ако не ви пречи да спрете и на слънце - местата са безплатни.

 

 

За наш късмет, лодката се оказа готова по-рано - към 15ч, което значеше, че ще успеем да отплаваме по-бързо и да не хванем огромния трафик от лодки следобед. Напазарувахме всичко необходимо като храна, напитки, стекове с вода, тоалетни принадлежности и тн. Всичко се подрежда в лодката, включително и багажа, така че да не падне при силно вълнение. Ние разполагахме с 4 каюти, 2 тоалетни с бани, 1 отделна тоаелтна, 1 отделна баня и общо помещение (т.нар. каюткомпания), което е хол с кухненски бокс. Преди тръгване изслушахме основните инструкции, които мога да обобщя като “капитанът винаги е прав“ и “най-важното е да не паднете от лодката“, и потеглихме. Първата ни и последна спирка за деня щеше да бъде в Сивота, с цел да отметнем малко път още първия ден.

 

Сивота е малко пристанищно селце, което се състои от една улица покрай кея, осеяна с таверни и барове. Местните хора се издържат главно от нощуващите яхти. Препоръчвам Таверна Ставрос (https://goo.gl/maps/LYFrqSJA6VoYK8P5A) или 12те Богове (https://goo.gl/maps/TDGV1pcKD3cF7qBt7). В плаването с лодка и паркирането (приставането) на пристанище има няколко правила - може да се уговориш със собственик на таверна да спреш на неговия кей, като ще зареждаш ток и вода безплатно, но ще се храниш в неговата таверна. Сделката е взаимно изгодна, така че препоръчвам да се възползвате, когато имате възможност. В разгара на сезона е почти невъзможно да си намериш място с ток и вода след 16-17ч.

 

 

Какво не успяхме да видим?

 

1. Плажовете Порто Катцики (https://goo.gl/maps/bUZf2kPAkyKzYvDk6) и Егремни (https://goo.gl/maps/uWLRqcQANxqTG9qH6), които обаче се намират от тотално противоположната страна на острова. Нищо, ще останат за друг път.

 

2. Нидри и Влихо - и двете изглеждат като много приятни малки селца за посещение. От този тип, който може да се обиколи за 20 минути.

 

 

 

[feel_the_rush]

Ден 2: Фискардо, Кефалония - Фоки, Кефалония - нощувка в Сами, Кефалония

 

За втория ден имахме план до посетим Фискардо, което е много красиво малко селце в Кефалония. Там искахме да закусим и да се поразходим. Фискардо е известно с разноцветните си къщи във венециалнски стил, както и с факта, че почти не е било засегнато от разрушителното земетресение на острова през 1953г. Сутринта имаше вятър и от Сивота до Фискардо се придвижихме на платна. Усещането да пътуваш под ъгъл от 45 градуса е леко странно в началото, но се свиква 🙂 Бих казала, че на долната палуба, от страната на накренените люкове, се виждаше само вода. На пристигане имахме близки срещи с местните “отговорници по паркирането“, въпреки, че на публичен пристан няма запазени места, освен оцветените в жълто за обществения фериботен превоз. Нищо де, не ни се разправяше и си намерихме друго място.

 

 

Втората спирка за деня беше заливът Фоки (https://goo.gl/maps/bX4giDUEtMWginXv8), който се намира в непосредствена близост след Фискардо. От едната страна на скалите има пещера, до която се стига с плуване, но през нея може да се излезе на сушата. Уж пише, че пещерата е навестявана от Средиземноморски тюлени, но аз поне не видях никакви подобни признаци. Все пак, много красиво и интересно място. Преди входа на пещерата, под вода, се вижда потънала мраморна колона. Има много рибки за гледане, но към обяд заливът стана доста препълнен от лодки и катамарани. Наложи се да отплитаме и закачени котви с един катамаран. Все пак, мястото си заслужава и прекарахме страхотно. (не съм свалила още снимките оттук, но ще добавя после)

 

Последната спирка за деня, а и нашето място за нощувка беше Сами. Отново бих го описала като малко градче с две улици - долна и горна, но поне са дълги и има къде да стигнеш по тях. Тук идват и големите фериботини линии. Крайбрежието е каменисто, с гъсти борови гори. Ние успяхме да отделим малко време за плаж следобеда (https://goo.gl/maps/FEnQi2fNN6SijoFK8), а за вечеря си избрахме ресторант на кея (https://goo.gl/maps/CYnQm8e5Wkc9VZNY6). Направи ми впечатление, че по главната улица имаше засадени големи евкалиптови дървета. Такава бройка съм виждала досега само в Израел и Мармарис.

 

 

 Какво не успяхме да видим?

 

1. Тъй като този ден пътувахме в провлака между Кефалония и Итака, бях си набелязала един залив на Итака, в случай че духа силен вятър в западна посока. Това не се случи и не ни се отвори възможност да го посетим, но изглеждаше добре на снимки и ще го имаме в предвид при други обстоятелства - залив Полис (https://goo.gl/maps/CUrmvuX7U3iaMwzV6№

 

2. Пещерата Мелисани (https://goo.gl/maps/Bwf9F53NwwmBTNCM8) - изглежда много интересно, а ватрешната и част се обикаля с лодки, но на нас ни се стори по-скоро като туристически капан, пък и малка като размер. Трябваше и бързо да се организираме, тъй като пристигнахме късно и тя щеше да затвори скоро, така че избрахме да го даваме по-лежерно и просто да се поразходим насам-натам пеша.

 

 

[feel_the_rush]

Ден 3: Навагио, Закинтос - Хигия, Закинтос - Агиос Николаос, Закинтос

 

Добро утро на всички с нашето ранно тръгване в 5ч от Сами. Имаме да обиколим Кефалония от източната страна, да преминем провлака между Кефалония и Закинтос, и да стигнем до Навагио или т. нар. Плаж на корабокрушенеца. Констатираме скорост на вятъра 0 метра в секунда  и ще трябва да изминем целия този път на двигател. Не особено голяма гордост, когато си на платноходка, но ето на.

 

 

Не се вижда много добре, но там в далечината ни настигат малки моторни лодки, явно отиващи на същото място като нас. Закинтос се вижда вдясно.

 

 

Много неща могат да се кажат за Навагио (https://goo.gl/maps/8rgE31XkYi44EHgh7), като например, че е един от най-разпознаваемите, най-красивите и най-посещаваните плажове в Гърция. Малко обаче се знае, че в цялата околност има десетки подобни плажове, че и по-красиви. Просто им липсват разпадащите се останки от кораб. Също така, ако сте на плаща, няма как да се изкатерите на високо и да снимате отгоре. До там се стига по съвсем друг начин. Иначе, малко преди обяд положението е следното - много хора, много лодки - всякакви размери. Кратка спирка и още по-кратка разходка по брега. Корабът е ограден с въжета за безопасност. Слязохме с надуваемата лодка, но после решихме да се върнем с плуване до лодката. Предприемайте такъв ход само в момент на умопопрачение, тъй като трафикът от лодки от, в и към залива е толкова натоварен, че почти няма къде да се разминете. Разбираемо, почти липсват каквито и да е рибки или признаци на живот под водата. Има малка пещера вдясно, също напълно пуста откъм флора и фауна. Бих се учудила, ако е иначе.

 

На снимката съм се опитала максимално да изрежа цялата сбирщина лодки. Големите триетажни фериботи са зад кадър вляво, а всички малки и средногабаритни лодки са зад кадър вдясно 🙂

 

 

Следваща спирка - плаж Хигия (https://goo.gl/maps/Uo2pXS2PbotLk5LL9)

 

За любителите на нещо различно - под водата има серни извори, но студени. Което значи, че и водата е студена. Освен това е цялата в бели парцали поради някаква необяснима за мен химична реакция. Било много полезно за кожата, но честно казано, на мен ми замръзна кръвта във вените. Има малко плажче със заведение, което е неоснователно скъпо и фрапето е гадно. Единственият чар на това място е малка пещера в близост до брега. За да стигнеш до нея се гмуркаш под вода за кратко и после изплуваш във вътрешността и, където има въздух, а светлината идва отдолу, откъм водата. Това, ако не ти пречи хипотермия първа степен, естествено 🙂

 

Входът за пещерата е вляво на снимката.

 

 

За да завършим този ден, пълен с впечатляващи само на думи места, трябваше да преспим в Агиос Николаос. Това е най-северното пристанище (село с пристан) от източната страна на Закинтос. Ще го използваме като отправна точка за пътя ни наобратно следващата сутрин. Преди да стигнем до него, обаче, излезе вятър и опънахме платната. Това беше второто ни и последно плаване на платна (поне ефективно), тъй като пренатегнахме барабанът, който държи генуата (предното платно) и той се счупи. Свалихме платното, сгънахме го и до края на нашето морско пътешествие се возеше безславно като чаршаф в една от каютите на лодката. Обърнете внимание, ако има следващи снимки на лодката, че предното платно липсва 😞

 

За сметка на това, Агиос Николаос –(https://goo.gl/maps/3FJUanmjPtoY4K6d8) се оказа едно място, изпълнено с едновремешен чар и тотално незасегнато от общия туризъм (за добро или зло). Тук идват хора само на дневни екскурзии, за да се качат на лодка за сините пещери или го използват като отпорна точка за ферибота, който стоварка стотици хора, които се натоварват директно в автоусите и си заминават, а селото остава все така празно. Другите гости са катамарани и лодки като нашата, които само преспиват и продължават.

 

 

За наш късмет тук имаше и безплатни душове към таверната, в която щяхме да се храним вечерта, които ние с удоволстиве използвахме. Не, че нямахме вода на лодката, но е някак друго усещането да можеш да си измиеш косата без да събориш всичко останало и да се опреш във всяка от стените по няколко пъти.

 

Какво не успяхме да видим?

 

Много просто - целият останал Закинтос. Няма да влизам в подробности, но за друг път остава столицата Занте, новият хит при плажовете - https://goo.gl/maps/yKykE9rErtu65Yg29, както и Островът на костенурките - Маратониси https://goo.gl/maps/6eAEuQjNh6bZ3Er57

 

 

 

[Vency]

45 градуса е прекалено много. Или Ви се е сторило повече или сменяйте капитана 🙂 Нормално "наклона" е около 20 градуса.

 

Йонийско море е от най-добрите места за ветроходен туризъм в света и разбираемо през сезона (юни,юли и август) е абсолютно пренаселено.

 

Давайте продължението, че и на мен ми останаха не посетени места и си водя записки, че след 2 седмици отивам пак 🙂