дневник Като няма круиз, Калифорния е винаги добра дестинация

[Marusinka]

Значи…като ми кажат каква жега е в Пловдив и как не се живее там лятото и направо избухвам като метал в микровълнова печка, а гневните бръчки на челото ми стават тройни!! Яд ме е, защото от месец вече сме с температура над 40 градуса вечер, а през деня е 47-48, така че дори в басейна не можеш да влезеш, преди да се скрие слънцето, докато пловдивските ми приятелки с малки деца се хвалят колко страхотно са прекарали на детската площадка в Градската градина. 
Възмутена съм! От ярост и жега в началото на юни решихме с мъжа ми да резервираме за първи път круиз и бяхме във възторг, че успяхме с минимални усилия да намерим подходяща дестинация за нас и трите ни деца (11г., почти 3г. и 1.5г.). Бяхме най-доволни от възможността да си оставим дребосъците в забавачка на кораба, за да можем с по-голямото хлапе да се насладим на водните пързалки, залата за лейзър таг и игри, въобще да не се безпокоим за тях 2-3 часа. Да, ама не. В последния момент се оказа, че не можем да изпълним пи си ар изискванията за всички пътници и се наложи да се откажем от преспективата да се разхладим за няколко дни с подобно пътешествие. Притиснати от време и варианти за по-кратък маршрут се спряхме на две опции - Колорадо или Калифорния. Погледнахме прогнозата, решихме, че 20 градуса в Северна Калифорния е по-добре от 30 в Колорадо, туткахме се, туткахме се около седмица и днес последно избрахме къде ще спим и какво горе-долу ще правим (заминаваме в четвъртък 🤦‍♀️). 
Ето я и програмата:

На 21-ви вечерта Люк ни натоварва в колата и ни закарва до Сан Луис Обиспо на 22-ри сутринта. Там сме до 24-ти, когато тръгваме нагоре по крайбрежната нагистрала към Биг Сур и Монтерей. Оставаме в Монтерей 3 нощи и на 27-ми сме в Сан Фран до 29-ти. Още не знаем дали на връщане към Аризона ще спим по пътя, затова ако някой има идея (освен спирка във Вегас), да се включва.

За мен това пътуване е тясно свързано с любовта ми към “На изток от рая” и макар да съм пътувала из онзи вилает, никога не съм имала толкова много време за разстоянието м/у Сан Луис Обиспо и Монтерей.

В този форум има толкова колективни познания за тази географска ширина, така че ще се радвам на съвети за забележителности, красоти, крайпътни спирки, които бихме могли да включим.

П.С. Снимката е от днес в 19:30ч 😤

[EliNik]

Не пропускайте Кармел бай дъ Сий и замъкът Хърст. По път от Сан Франциско до Лас Вегас сме посещавали Секвоя парк и Долината на смъртта, ако не сте били в Секвоя силно препоръчвам, много ми хареса, а Долината по това време с малки деца може и да не е много подходящо. 
Приятно и весело пътуване! 

[Mimka]

Мен лично районът около Сан Луис Обиспо не ме впечатли особено. Mога да препоръчам пясъчните дюни Guadalupe-Nipomo Dunes (ако имате интерес мога да ви дам упътване как да стигнете до там), Morro Bay и селцето Cambria. Ако желаете малко релакс - Avila Hot Springs. Има два басейна - единият с топла, другият с гореща вода (забранен за деца под 8г.). По магистрала 1 препоръчвам McWay Cove - водопад на плажа, четох, че пътеката до там вече е отворена, но се вижда и от самата магистрала. В Сан Франциско - освен стандартните неща, Dolores Park - има страхотна гледка към Downtown.

Ние живеем в Сан Хосе. Предполагам, че прогамата ви ще е натоварена, но ако имате желание ще се радвам да се видим някъде из Сан Франциско да се запознаем. 🙂

[Marusinka]

Благодаря! Долината на смъртта ще я пропуснем. Мислих си за Секвоя - къде точно препоръчваш @EliNik?

 

@Mimka, ние сме с две много малки деца и в Сан Фран нямаме някаква супер натоварена програма, защото с по-голямото дете вече сме били там. Ще пиша на лично, ако ко се отдаде възможност да се запознаем.

[Травеолани]

@Marusinka - виж моята тема за Калифорния тук във форума. Там съм описала много подробно какво правихме всеки ден. Ние също имахме три нощувки в Монтерей.
И аз реших, че искам да видя Салинас, заради Стайнбек (въпреки че не ми допадат изобщо творбите му…), но не си заслужава. Родната му къща е превърната в ресторант, който работи само за вечеря, нямаше музей или нещо друго интересно. Градчето е абсолютно заспало и пълно мъртвило.
 

Като търсите разхлаждане от жегата, избрали сте добро място - тази част на Северна Калифорния и крайбрежието в частност е супер студена през лятото. Сан Фран края на юли беше 13 С - такъв студ и вятър беше когато ние ходихме. Биг Сур е подобно - студ, вятър и дъжд в добавка. Ако имаш конкретни въпроси питай. 
Замъка Хърст е интересно място. 
 

Ето темата: 

Обиколка на Калифорния

[Marusinka]

преди 17 минути , Травеолани каза:

 

Замъка Хърст е интересно място. 
 

Ето темата: 

Обиколка на Калифорния

Аз имам страхова невроза от вятър и дъжд в Северна Калифорния след първото посещение там и вече съм подготвена 🤣

 

За този замък вече от няколко човека научих и със сигурност ще го посетим. 

[Травеолани]

преди 45 минути , Marusinka каза:

Аз имам страхова невроза от вятър и дъжд в Северна Калифорния след първото посещение там и вече съм подготвена 🤣

 

За този замък вече от няколко човека научих и със сигурност ще го посетим. 

Добре, значи знаеш какво те очаква 😂. Ти като живееш в Аризона може да си отвикнала на такъв климат. Аз със сигурност съм отвикнала на големи жеги, дори избягвам да се разхождам ако пече силно. 

[EliNik]

За Секвоя, след Фресно хванахме път 180, 2-3км след пункта за влизане в парка се отклонявате по 198 Sherman Tree. На входа ще получите карта с най-важните точки в парка. Най-известни са General Sherman, Tunnel log, Giant Forest Museum,…има си знаци къде са най-интрестните Секвои. На края се изкачете на Moro Rock, сълбите не са малко но бавно и с почивка не е трудно. Излезнахме от парка през Three Rivers. Планувайте си минимум 5-6 часа за парка, на нас толкова ни трябваше за да видим основните неща без да сме обикаляли пеша по пътеките. Това е хубавото на парковете в САЩ, че ако не ти се ходи много пеша има си паркинг близо до всеkи viewpoint, а който обича хайкинга пълно е с интересни пътеки. 

[Marusinka]

Ден 1-ви:

 

Тръгваме към Калифорния в 1ч. сутринта. Най-малкото ни дете не иска да заспи в колата и ръмжи като мечка. Супер! Аз не съм си лягала, за да може мъжа ми да се наспи, така че да ни закара до Сан Луис Обиспо с минимални спирки по пътя и да избегнем сутрешния трафик в ЛА. 
В крайна сметка дребосъкът заспива  след като аз и баща й се правим на устройство за бял шум, но нямаме късмет в ЛА и въпреки плановете си да не попадаме в задръстване, се влачим като кустенурки до Малибу.
Съвсем малко след Малибу спираме на нос Дюм за почивка и гледки. Има мъгла. Времето е превъзходно! 

 

Продължаваме на север към Санта Барбара, където закусваме до един от кейовете (яйцата са с оранжев жълтък като едно време от кокошките на баба на село 😋). Всичко в Калифорния ми се струва по-хубаво, по-луксозно, по-вкусно. А и хората са по-приветливи. 

 

 

Настроили сме се за ценови шок, защото разликата между стандарта на живот тук и в Аризона, обикновено винаги е доста осезаема, но сме приятно изненадани, че закуската ни съвсем малко по-скъпа и не толкова обилна като количество. Дори бензинът е само $1 повече за галон (около 3.6л), което не е болка за умиране.
Обикаляме по дъсченият кей, който според някаква табелка, прочетена от сина ми, е горял поне 3 пъти. Магазините и заведенията тепърва отварят и посрещат първите си клиенти. Впечатлява ме, че можеш да караш кола до самия му край, където има сравнително голям паркинг, а от едната страна се намира малък аквариум за деца. Аз правя много снимки на всичко и всички и на спътниците им е писнало от мен. Да речеш, че съм професионалист - не, с телефона щракам, затова не очаквайте нещо уау като качество от мен 😂.

 

 

След кратката разходка се натоварваме в колата и караме към Сан Луис Обиспо, който оттук натътък ще наричам СЛО. По пътя търся интересни места да починем и да се разтъпчем. Случайно се натъкваме на Солванг - китно градче, известно с датската си архитектура и стил. Наистина прекрасно за почивка и датски сладкиши преди обяд. Цялата атмосфера е празнична и тъкмо казвам на мъжа ми, че сигурно ще е прекрасно по Коледа и виждам магазин за коледни украси и играчки. Влизам и пред мен са наредени…малки сувенирни лъжички (веднага се сещам за Валерия и нейната традици със сребърните лъжички 😢). Купувам орнамен за елхата и довършваме разходката по главната улица.

 

 

 

 

 

 

Нататък по магистралата 101, която е вътрешна, т.е. не минава по крайбрежието, се редуват лозя, характерните за Калифорния обли хълмове с по някое и друго самотно дръвче тук-там, ливади с крави и много малки селища. Малко преди СЛО става по-оживено, особено в Писмо бийч.

 

 

2 часа по-рано от времето за чекиране паркираме пред Ембаси суитс, където сме успели да резервираме в последния момент. За щастие ни дават веднага ключ, разтоварваме багажа и се опитваме да подремнем с децата, но те явно са превъзбудени от новите гледки и емоции и твърдо отказват, затова решаваме да отидем да един заслон за пеперуди Монарх на юг от Писмо бийч. Пеперуди няма. Пак не сме разбрали, че сезонът, в който се събират е между октомври и февруари. Нищо де, снимам еквалиптосите без пеперудите и отиваме към парка на динозавърските пещери.

 

 

Аа? Какви са тия пещери?, ме питат в един глас дете и съпруг. Почвам да чета как някой си някога през 20 век започнал да строи огромна статуя на динозавър от метал, която да се вижда от магистралата, за да привлича клиенти към магазините му за сувенири и междувременно да таксува вход към някакви пещери зад тях, които после се срутили, предприемачът се оказало, че няма разрешително за строеж, магазините западнали…В крайна сметка днес има пътека до скалите с главозамайващи гледки, а недалеч от магистралата е постеоен детски парк, който е просто превъзходен! От едната страна виждаш планините, от другата океана, бризът носи мирис на бор и солена вода, накъдето и да погледнеш - кеф!! Пускаме трите хали да изхабят малко енергия, докато не става вереме за вечеря. Отиваме в Писмо бийч, обиколяме кея и сядаме да вечеряме в непретенциозно заведени с изглед към брега.

 

 

 

 

 

 

 

Нахранени и грохнали от умора едва се довличаме до хотела, със сетни сили се къпем и отваряме око дружно в 7 сутринта.

 

 

 

 

[Дани Магелани]

Чудесно пътешествие! Чета с интерес!

Да си изкарате хубаво!

[TaniaG]

Whale Watching от Moss Landing (ние бяхме със Sea Goddess). Топли дрехи задължително. Groupon имат оферти понякога. 

[Marusinka]

преди 4 часа, TaniaG каза:

Whale Watching от Moss Landing (ние бяхме със Sea Goddess). Топли дрехи задължително. Groupon имат оферти понякога. 

Не можем с дребосъците да отидем да гледаме китове за съжаление.

[TaniaG]

Ех, жалко. Ако минавате близо до Moss Landing, спрете за половин час, пълно е с нагли морски лъвове и рибарите постоянно ги гонят. 

Има много хубав детски музей в СФ, не му помня името - hands on. Моите юнаци изкараха няколко часа там. 

[Marusinka]

На 27.07.2022 г. в 6:55, TaniaG каза:

Ех, жалко. Ако минавате близо до Moss Landing, спрете за половин час, пълно е с нагли морски лъвове и рибарите постоянно ги гонят. 

Има много хубав детски музей в СФ, не му помня името - hands on. Моите юнаци изкараха няколко часа там. 

Минахме, но не спряхме в Мос ландинг. Посетихме аквариума в Монтерей и си направихме разходка в Санта Круз. 

 

@Mimka в момента сме на уорфа и после потегляме към Сутро батс. Някъде следобяд ще сме там, не знам вие как сте с времето.
 

[Marusinka]

Ден 2:
След солидна закуска в хотела, се отправяме към центъра на СЛО, за да видим малко нестандартна атракция - алея встрани от главната улица, облепена с дъвки. Мъжът ми мисли, че е глупава идея, но въпреки това се съгласява да ни закара, защото е на няма и десет минути. Виждаме в паркинга на местната забележителност “Мадона ин” (хотел, известен с разностилен и цветен интериор и тематични стаи) голяма изложба на класически коли, предимно пикапи Шевролет с квадратна предна част. Мъжете се въодушевени, но я оставяме евнтуално за по-късно. Намираме супер парко-место, но на бордюра пише, че е за компактни коли (ние сме с по-голямо SUV). Въпреки това Люк паркира, а аз притеснена му казвам, че не може. Той обаче ме парира с “Това е Калифорния, всеки е свободен да се идентифицира както и с каквото пожелае, аз идентифицирам автомобила ни с компактен.” 🤦‍♀️

 

 

И двамата с Ноа избухваме в смях, няма какво да му отговоря и излизаме за разходка. Алеята с дъвките е на две крачки. Люк е пред мен и прави няколко стъпки по нея и с погнуса се връща. “Мирише по зле от обществена тоалетна!” Аз не му вярвам и аз тръгвам по алеяра, но вонята е адска. Едва се сдържам да не повърна 🤢

 

 

Добре, наистина беше кофти хрумване, но решаваме да обиколим основната улица, коятно не е много дълга. Повечето магазини и заведения тепърва отварят и всичките изглеждат бутикови или поне с лека заигравка в интериора, екстериора, името. Правят впечатление огромните дървета, вплели корони на места, от двете страни на улицата. Минаваме през парк с пътека по ръба на малка река и след няма и 15 мин се натоварваме в посока  замъка Хърст на 50 мин от СЛО.

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знаем какво да очакваме, защото нито сме се подготвили с информация за него, нито сме си направили труда да проверим как може да се посети. Естествено, пристигаме с туристическо настроение ля-ди-да и веднага биваме попарени на входа от служителка, която ни казва, че детски колички не са позволени и ни пита за резервации. Нямаме. “О, тогава отидете на касата да видите дали има останали билети за днес.” Мъжът ми ме гледа с укорително око. Запътвам се към касата и още един служител ни предупреждава за детската количка. Вече на касата, касиерката преди дори да ме поздрави също обяснява “с колички не може”. РАЗБРАХМЕ!!! 
Билети има за основния тур след 3 часа. Имаше още 3 възможни опции, но за след още повече време. Не купуваме билети, а сядаме на пейка до касата, за да решим дали днес ще го посетим или утре. “Количките са забранени в двореца.”, любезно ни предупреждава 4-ти служител. Двамата с Люк дори не му отговаряме, а го поглеждаме с лоши погледи. В същия момент чувам някакво изплющаване и поглеждам - пред касата една жена с арабско излъчване е забила шамар на сина си така, че главата му е извъртяна към мен, а бузата му е пламнала в червено. Ченето ми пада, но не мога да обясня какво съм видяла, защото Люк е решил да изчакаме в района на Сан Симеон за тура и ме праща обратно към касата за билети. Обслужва ме касиерката, пред която се разигра сцената с плесника. Тя е още в шок, както и аз. Пита ме дали съм видяла, аз кимам. Отвътре ми кипи. Жената е толкова потресена, че й трябват няколко минути да си изкара гнева и ме моли да изчакам, за да викне охраната. Обяснява ми, че майката се е скарала на момчето, защото се е забавило нещо и семейството си е  изпуснало резервацията. Така бил оправдан шамарът. Просто, нямам думи! След като съм с билети в ръце, обяснявам на Люк какво се е случило. Той и синът ми не могат да повярват. Хора, не си бийте децата!!!

Караме малко на север до една отбивка, където наблюдаваме тюлени, после на юг до Камбрия за обяд. В по-голямата част от крайбрежната магистрала няма големи градове, затова и вариантите за храна са ограничени. Камбрия е миниатюрна с 3-4 заведения, но красиви къщички и местната атракция - дворецът на бедния Хърст “Нит Уит” (nitwit се използва за глупак/идиот).

Ядем вкусни сандвичи и супа с бял боб в “Sandy’s deli”. Храненията навън с малки деца винаги отнемат сума време, затова след обяда веднага трябва да тръгваме към замъка Хърст.

 

 

 

 

Там вече, след хилядите предупреждения, че не можем да влезем с количка, пренасяме бебето на ръце и заставаме да чакаме автобуса. Дотук навсякъде в Калифорния служителите са били супер учтиви и приятни, дори когато се е налагало да ни направят забележка. Жената, която проверява билетите, обаче, е  мега груба и гръмогласна и ни товари в автобуса все едно сме добитък. Ние се настаняваме на най-задните 5 седалки и с нетърпение чакаме да тръгнем, но идват последните туристи от групата и се оказва, че няма 2 седалки. Оглеждат се и слизат. След 2 минути идва лелката и с най-ужасен тон крещи: “Има 55 седалки, аз преброих 53-ма, ако сте с дете под 5 години, си го сложете в скута.” Слагаме момичетата в скута и най-накрая автобусът потегля по криволичащия път нагоре към замъка. Пускат ни запис с историята на замъка, че това всъщност е било ранчо за крави и досега потомците на Уилиам Хърст ползват земите около него за кравефермерство и го наричат “Ранчото”. Историята е много интересна, дворецът е УАУ!! Имаме гид, който разказва и един в края на групата, който следи да намя отделили се посетители. Ако решите да посетите това прекрасно място, не правете нашата грешка, резервирайте предварително. Наистина си заслужава. На всеки от нас 3-мата ни правят впечатление различни детайли. Ноа не може да повярва, че няма климатици вътре и, че не може да върви извън сините килими (т.е. Да не излиза от “начертаната”пътека), което му е почти непосилно. Мъжът ми е запленен от размаха и визията на Хърст, както и от това, че когато някой стане по-малко желан гост, бива изместван в края на трапезната маса. За мен е вълнуващ фактът, че идеята за подобен дворец е зародена в още 10-годишния бъдещ магнат след година и половина пътуване с майка му из европейските столици и дворци. Един от фонтаните ми напомня този в Петергоф. Впечатлена съм и от историята на Джулия Морган, главният архитект, която е първата жена с лиценз за архитект в Калифорния, както и първата жена получила наградата на Американската академия по архитектура за този замък.
Изпадам след прожекцията на кадри от лични, черно-бели записи на Хърст с Чарли Чаплин без мустак и собственикът на Бенк ъф Итали, която в последствие става Бенк ъф Америка и в която работих почти 10г. 
На връщане с автобуса минаваме през руините на зоо-клетките и виждаме няколко зебри сред стадо крави. Оказва се, че Хърст е притежавал най-голямата частна зоологическа градина в света като след смъртта му, колекцията от животни е била дарена на зоопарковете в Сан Диего и Сан Франциско.

 

 

 

 

 

 

 

(децата полудяха от ограниченията за придвижване и затова единият от гидовето й разказва тайна история 🤫)

 

(в кино-салона)

 

(благодаря на всички, които ми препоръчахте замъка!!)

След двореца караме към следващата (според мен) забележителност - Смоук стакс в Морро бей. По пътя виждаме огромна скала в океана, която не сме забелязали сутринта от мъглата. Това е Морро рок, която също е голяма атракция в района. 
Като приближаваме и мъжът ми вижда 3 големи комина срещу скалата Морро и ме пута на шега дали не ги водя към тях. Аз викам не, отиваме към Смоук стакс. Той прихва в смях и казва - та това са комините, но аз упорито твърдя, че е друга забележителност, защото никога не съм чувала за комини да се използа “смоук стакс” и си мисля, че са някакви образования в скалата. Много съм зле. Разбира се, че Люк е прав и ги карам към комините 🤦‍♀️

 

 

След доста подигравки от негова страна и на сина ми, обикаляме подножието на Морро рок и се прибираме към СЛО за вечеря. Отново сме капнали. Ядем набързо пица на Главната улица и дори пропускаме да влезем в хотела “Мадона ин” за снимка във фоайето.

 

 

 

(мъглата сутринта)

 

[Marusinka]

Ден 3:

Може би най-лежерният и ненатоварен ден от цялото пътуване. 
Ставаме много рано, за да закусим и да се натоварим към следващата ни спирка - Монтерей, където ще се видим с на мъжа ми сестрата Кейти и нейния съпруг Джош. Те идват от Юкая да прекарат деня с нас и децата. Хващаме вътрешната магистрала, която спестява около час в сравнение с крайбрежната, и пристигаме в Монтерей почти едновременно. Мъгливо и ветровито е. Настръхвам само при вида на босоногите сърфисти с мокри коси, връщащи се от брега. След много прегръдки и целувки всички се отправяме към улица “Консервна”.

 

 

 

Кейти е набелязала няколко места за децата, понеже този район й е познат. Целият център на Монтерей е като трибют към Джон Стайнбек и добрия му прилятел Ед Рикетс. В екстаз съм.

 

 

 

 

 

Ходим бавно и се наслаждаваме на гледките по крайбрежието. В края на ул. “Консервна” е аквариумът, а малко преди това Кейти ни насочва към детски център с лабиринт от огледала (Mirror maze). Пускаме децата да вилнеят. Билетите не са много скъпи. Мисля, че за възрастен е $15,  за деца над 5г. - $12, а за най-малките - безплатно. Заслужава си, ако търсите различно детско забавление.

 

 

Прекарваме известно време тук и се насочваме обратно към колите за кратък обяд с остатъците от вечерята предната вечер.

 

 

След това караме към паркинга на основния кей и яхтено пристанище. Струва ни се малко мръсно и претъпкано.

 

 

(красива сграда)

 

 

 

 

 

Обикаляме около половин час и потегляме към следващото предложение на Кейти - парк “Денис Белята”.

 

 

 

Тук е мястото да вметна, че абсолютно всички детски площадки и паркове, които виждаме в Калифорния са страхотни. Доста повече и по-интересни катерушки от тези в Аризона. Децата ми са в Рая. Паркът е опасан от канал, по който плават водни колела с формата на лебеди и патици. След изморително преследване на хлапетата из парка, решаваме, че нямаме повече сили и се опитваме да изнесем средното навън. Има драма, писъци и рев.

 

 

Накрая тръгваме - ние към хотела, Кейти и Джош към плажа.
Резервирали сме в Спрингхилс на дюните - 15 мин извън Монтерей. В тази среден клас верига на Хилтън сме отсядали във Вашингтон и много ни беше харесала. Стаята ни тук се оказва още по-приятна. Взимаме дружно сладка следобедна дрямка. Към 17:30ч. координираме ресторант за вечеря. Кейти прозвънява във всички заведения с изглед към океана и предлагащи морска храна, но никъде не могат да поберат 7 души в следващите 2 часа, затова се примиряваме с Fishwife, встрани от туристическата част. Като паркираме пред ресторанта се оказва, че това е по-скоро голяма барака и почти се отказваме да влезем, но гладът надделява и добре, че става така. Храната е превъзходна!! Нямаше ястие, което да не ни хареса. А пастата Портофино е препълнена с всякакви морски дарове, включително мини октопод, и даже не можем да повярваме, че струва едва $28 (за Калифорния и обилното количество). Горещо преопоръчвам!
 

 

Прекарваме чудесно. След вечеря се връщаме в хотела, слагаме момичетата да спят, а баткото на пост, ако се събудят. Възрастните слизаме в лобито за напитки и раздумка. 
 

P.S. Следобяд осъзнавам, че лицата ни са доста изгорели, въпреки мъглата през по-голямата част на деня. Не знам как е възможно, но съветвам да сте подготвени със слънцезащитен крем.

 

 

[Травеолани]

Не знам дали сте още в Монтерей, но на главната има един огромен candy store - нашите деца и ние много му се изкефихме! От магазини като този идва изказването “like a kid in a candy store”. 
 

За Замъка Хърст сте случили на чудесно време - прекрасни снимки! Аз помня, че резервирах тура 2-3 месеца предварително, но това беше 2019. За три години виждам, че няма промяна в грубото отношение на служителите. Мисля си, че или им трябва трейнинг или трябва да наемат млади хора, но то в тази пустош и забравена от всичко местност, кой млад човек ще се забие там доброволно? 
Разбирам, че си имат правила, че замъкът е музей, че работят с туристи и всеки се опитва да си прави каквото иска, ама държанието им беше като на надзиратели в затвор.
 

Кои са следващите спирки? Напа вали? Сан Фран? До къде нагоре ще стигнете? 

[Marusinka]

Преди 1 час, Травеолани каза:

Не знам дали сте още в Монтерей, но на главната има един огромен candy store - нашите деца и ние много му се изкефихме! От магазини като този идва изказването “like a kid in a candy store”. 
 

За Замъка Хърст сте случили на чудесно време - прекрасни снимки! Аз помня, че резервирах тура 2-3 месеца предварително, но това беше 2019. За три години виждам, че няма промяна в грубото отношение на служителите. Мисля си, че или им трябва трейнинг или трябва да наемат млади хора, но то в тази пустош и забравена от всичко местност, кой млад човек ще се забие там доброволно? 
Разбирам, че си имат правила, че замъкът е музей, че работят с туристи и всеки се опитва да си прави каквото иска, ама държанието им беше като на надзиратели в затвор.
 

Кои са следващите спирки? Напа вали? Сан Фран? До къде нагоре ще стигнете? 

Този ли?

 

 

Да ти кажа честно, всички освен лелката, която ни натовари в автобуса, бях супер мили, дори тези, които ни правиха забележки. Екскурзоводката, която ни предвождаше и разказваше, също беше страшно любезна и запозната в детайли с историята на замъка и постоянно общуваше с нас, а гидът в края на групата пък забавляваше средното ми дете. Бях впечатлена от вниманието им към мъниците. Накрая екскурзоводката сподели, че е завършила за начална учителка, which made total sense.

 

Ние вече сме си вкъщи. Останахме още 2 дни в Монтерей, после гората Мюр, Сан Фран и националния парк Секвоя. Напа я пропуснахме с дребосъците, защото сме били, даже в същата винарна-замък като вас (четох ти пътеписа за Калифорния както ми препоръча, но явно само върху снимките съм се фокусирала, защото не бях видяла, че сте резервирали за Хърст).

 

Всеки път като ходя в Северна Калифорния си мисля, че няма с какво ново да ме изненада, но е толкова прекрасна и винаги се връщам заредена на макс!

[Травеолани]

Да ти кажа не помня как се казваше, беше на втори етаж и като че ли не е този от твоята снимка. Намираше се на кръстовището, срещу статуята на Стайнбек. Ама това беше преди 3 години, не знам кои бизнеси са оцеляли и кои не повреме на ковид…

 

Съгласна съм, Калифорния е прекрасно местенце. Ходили сме доста пъти, но със сигурност има нови места за още 2-3 детайлни роуд трипа за нас 🙂 . 

[Marusinka]

преди 1 час, Травеолани каза:

Съгласна съм, Калифорния е прекрасно местенце. Ходили сме доста пъти, но със сигурност има нови места за още 2-3 детайлни роуд трипа за нас 🙂 . 

Пожелавам ви го!

 

Ние сме преситени от Южна Калифорния, затова се зарекохме догодина да отделим повече време за Йосемити и района на север от СФ към Рединг. Не знаем колко време ще ги има Редуудс и искаме поне още веднъж да ги видим. 
 

 

[Marusinka]

Ден 4:
Колко красота видяхме! 
Голяма част от маршрута копирах от ден 5-6 на  @Травеолани в разказа й за Калифорния с линк в по-горните коментари. 

 

(нямам представа защо е толкова рамазана тази снимка)
 

Нямахме нейния късмет със слънчевото време, но въпреки това гледките не бяха по-малко впечатляващи.

Сутринта започваме с лека нерва, защото никога преди не сме пътували толкова надалеч и с такива резки смени в обстановката с трите броя. Аз и двата дребосъка (само по възраст, не на височина) сме кисели, защото ни е хванала настинка, а и от невъзможността да си взимаме дневните дремки пълноценно (да, следобедният сън ми е като религия дори на тия години 😂), а Люк и Ноа, защото им е писнало да им мрънкаме. Препоръчвам на всички родители, които се канят да пропътуват хиляди километри с невръстните си чада за първи път, да се настроят по-реалистично от нас и да очакват, че не всичко ще е цветя и рози (буквално и преносно). Примерно, на мен щеше да ми е от полза да знам, че понякога е хубаво да имаш предварителен план за деня с отбелязани спирки за забележителности, храна, почивка, които няма как да натъманиш в последния момент с нула покритие на телефона (даааммм, на много места в района м/у Монтерей и Биг Сур нямахме покритие, ама никакво!!). Също, ако бебето ви използва биберон, не го забравяйте в хотела…и се уверете, че плюшеното куче на 3-годишното ви е в колата, за да няма драми.

Спираме първо пред къщата, на някакви хора, които очевадно обичат пеперуди. Момичетата полудяват от щастие - колко много неща има тук за пипане!
 

 

Аз виждам американското знаме, сгънато в рамка и до него следното писмо:

 

Чета го на глас в колата и тримата с Люк и Ноа толкова се захласваме по символиката, описана вътре, че забравяме злободневните си неразположения и с оправено настроение продължаваме към 17 mile drive. Този маршрут има няколко начални пункта и ние избираме най-близкия до Испанския залив. Входът е $11.25, но ни казват, че ако похарчиш над $35 в някое от заведенията в Пебъл бийч ще ти го върнат обратно. Ние ще обядваме някъде по на юг, така че не се възползваме.
Спираме на всички забележителности, отбелязани в картата, която получаваме с платения вход.

(взето от Интернет)

 

Прекрасни са - и природата, и именията! Една приятелка, на която изпращам снимки, казва, че са снимали някакъв сериал там и й е огромна мечта да посети Монтерей и околностите.

 

 

 

 

 

 

 

Не мога да си избера любим пейзаж, всичко ми се стори превъзходно.
Завършваме 17-те мили с изглед към Carmel river state beach от едната страна, от другата - тресавища, а напред - хълмове с накацали имения по тях.
 

 

Ята птици поемат към небето, а ние надолу към Биг Сур през Кармел бай дъ сий. Най-вълшебното, излязло от приказка на братя Грим, градче, което съм виждала някога.
 

 

 

 

 

 

 

 

Излизаме от него, за да продължим към националния резерват Пойнт Лобос и бам - изчезва ни покритието. Спираме в една бензиностанция да видим къде трябва да отбием. Въобще не ме интересува картата, а тази истинска хобитска находка, на която сме паркирали.

 

Горе-долу виждаме къде са следващите спирки и продължаваме напред. В Пойнт Лобос не можем да влезем, защото няма останали места за паркинг. Жалко! По магистралата към Биг Сур забравям за главозамайващите гледки от предните часове и добавям нови, и все по-…ами изчерпаха ми се прилагателните.
 

 

 

 

С Люк се връщаме мислено към Големия океански път и крайбрежието към нос Добра надежда. Толкова е сходно. 
 

(Австралия)

 

(Южна Африка)

 

(Калифорния)

 

Влачим се като костенурки, защото спираме на всеки завой. В един момент всички  освирепяваме от глад и се забързваме към Биг Сур. Пътят натам минава през красиви борови гори. На места короните на дърветата са образували сенчести тунели. 
Да спомена само, че Биг Сур не е изобщо биг, а съвсем мини, защото всички очаквахме да има бол опции за обяд, а заведенията се броят на пръсти. Избираме кафене с гледка и съответно “плащаме” за нея. Цените са солени ($8 за детски сандвич с желе и фъстъчено масло), но поне с кеф си пия Блъди Мерито и се радвам на заобикалящата ме красота.

 

След късния обяд потегляме обратно към хотела. Люк се чуди как е възможно да се стигне до едно имение на върха на планината, а аз му казвам, че виждам път към него на картата. Тогава мъжът ми завива по него, въпреки табелата, че е само за живущи там. Пред нас се разкриват огромни борови дървета и сгушени къщурки по стръмните баири от двете ни страни. На повечето къщи има закачени банери с благодарности, които Люк предполага са за пожарогасителите в горските райони в непосредствена близост. Караме малко, правя снимки и обратно към цивилизацията. 

 

 

 

Когато наближаваме Пойнт Лобос, се оглеждаме дали са отворили входа за още туристи и с радост виждаме, че можем да влезем. Плащаме, мисля $10, и започваме да се наслаждаваме на раци, тюлени, прици, скали, плажове, дървета, опасани във висящи мъхове, кипариси, тюркоазена вода, спираща дъха прекрасност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не искаме да си тръгваме, но става късно. Делничен ден и има задръствания. Вечеряме в някакво заведение като Панда експрес до хотела. Нямаме сили за повече. Преситени сме от могъщата Майка природа.

 

 

[Marusinka]

Ден 5:

 

Бяхме получили предния ден съобщение от на мъжа ми зета (съпруга на сестрата на Люк) да не пропускаме аквариума в Монтерей, защото неговите деца били адски впечатлени. Моят план първоначално е да отидем в този в Сан Франциско, но като се допитвам до чичо Гугъл се оказва, че монтерейският се слави като един от най-добрите в САЩ, а предимството на аквариумът в Сан Фран е само, че има стъклен тунел. След като веднъж сме решили къде ще ходим, остава да уплътним останалото време. Аквариумът отваря в 10ч. сутринта и билети за него се купуват само онлайн. За възрастни е $50, деца м/у 5 и 12 години - $35 и под 5 - безплатно. М/у 12 и 18г мисля, че беше $40. 
Закусваме в хотела. Забравих да спомена, че безплатната закуска в Спрингхилс не е нищо особено, даже малко под стандарта на американските блок маси, но напълно достатъчна - все пак 5 човека се засищаме без пари. Двамата с Люк по различно време се нервим на някаква супер бавна лелка, която е заела цялата станция с кафето, за да си прави чай с 20 пакетчета 🤦‍♀️ 
След огромно любезно изчакване, не се стърпявам и я прескачам, после Люк ми казва, че и той така е направил 😂
Натоварваме се в колата и потегляме към първата атракция за деня - къщата на Стайнбек в Салинас. Отваря в 11ч., но понеже работи като ресторант, т.е. не е музей да разгледаме, а и на никой друг освен мен не му е важна, ще направя една снимка отпред и готово. На място обаче се оказва, че тротоарът е ограден заради ремонт и няма как дори да я снимам добре, но един от работниците забeлязва разочарованието ми и ме пуска под ограждението. 

Салинас е ок град. Има някоя и друга по-интересна сграда, но съвсем не е дестинация сам по себе си. От там тръгваме към някакъв резерват за жаби (голямото дете много обича такива 🐸). На табелката до входа пише, че има рисове и какво да правим, ако ги срещнем. Хлапетата се въоръжават с пръчки почваме да вървим в един тунел от дървесни корони някъде около 15 мин. Не виждаме нито рисове, нито жаби, а само един пресъхнал гьол. Вероятно има какво да се наблюдава в друг сезон, но сега лятото явно не е подходящо. Иначе видях снимки в интернет и ми харесаха. Не го отчитам като пълна загуба на време, защото в Аризона никога нямам възможност да се разхождам сред такава зеленина и хлад.

 

 

Продължаваме към аквариума. Паркираме в уличка недалеч от него, защото предназначеният паркинг е пълен. 10:30ч е и опашката от посетители още се вие, но след около десетина минути влизаме. Във фоайето има пана със снимки, придружени с информация за процеса на консервиране на сардини в района на Монтерей.

 

 

 

 

 

Интересен факт е, че в следствие на дългогодишния прекомерен риболов сардините изчезват от местните води и тогава започва упадъка на тази индустрия. Монтерей е разтърсен от икономическа криза, а повечето консервни фабрики затварят врати. В крайна сметка, благодерение на усилията на няколко семейства с малки бизнеси в града, в средата на 60-те се поставя началото на възраждането на града, а 20 години по-късно сардините се връщат обратно в залива. В момента една от главните кампании, които текат в аквариума, е да даде гласност за различни екологични проблеми, с цел да се избегнат бъдещи природни и икономически катастрофи. Като цяло хората из Калофорния видимо съзнават необходимостта от ограничаване на потреблението и разхищението на природни ресурси, рециклирането, възобновяемата енергия и прочие. 

 

 

Още след половин час от влизането в сградата, бебето в нашата група става кисело и писва за дрямка, която никога преди това не е правило в количка. Не знаем как да реагираме с баща й. Аз свалям назад седалката и покривам с едно от якетата гюрука, така че да затъмня количката напълно отвътре и започвам да друсам, да карам напред-назад и да се моля на всички богове детето ми да заспи, за да не трябва да си тръгваме преждевременно. Случва се (след голям зор)! Дъщеря ми откарва така над 2 часа, в които ние четиримата разглеждаме всички експонати. Аквариумът е съобразен с интересите на малки и големи - има интерактивни занимания, на места можеш да пипаш раци, морски котки, направени са различни кътове за наблюдение, игра, почивка.

 

 

 

 

 

Ние сме запасени с (не ме съдете) белезници за деца, които свекърва ми подари след два часа в парка с мен и малките хуни, така че да не изгубим никого сред огромния брой посетители.

 

 

Общо взето аквариумът ми харесва, особено видрите и медузите, но с мъжа ми не сме супер впечатлени.

 

 

 

 

 

 

 

Обиколката ни отнема около 3 часа като към 14ч. вече всички сме гладни и вместо да се натоварваме обратно в колата и да търсим тепърва ресторант, сядаме в закусвалнята в аквариума и оставаме предоволни. Цените не са резачка, а храната е доста вкусна. Горещо препоръчвам тяхната poke bowl 😋 Не предлагат нищо с риба тон пак от екологични съображения. 

 

От аквариума поемаме към Пасифик  гроув и после към къщата Клинтън Уокър, проектирана от Франк Лойд Райт. Името на известния архитект е още по-голямо в Аризона, може би, защото е прекарал последните си години в Скотсдейл, даже къщата, която първоначално е ползвал само през зимата, а след това е превърнал в свой постоянен дом, е на булевард, кръстен на него. В метрополиса на Финикс той е оставил ярка следа с архитектурните си проекти, сред които хотел “Билтмор” и аудиториумът на ASU (Университет на щата Аризона), където често гостуват театрални групи от Бродуей. 

Крайбрежната улица и паркове в Пасифик гроув ни радват с впечатляващи гледки. Къщите в непосредствена близост са също прекрасни. Изобщо се чувстваме късметлии с изобора си на дестинация за почивка. 

 

 

 

 

 

 

За да се стигнем до къщата Клинтън Уокър минаваме отново през Кармел бай дъ сий, но този път се впечатляваме от доста по-големите размери на домовете по крайбрежието.

 

 

 

До самата къща няма паркинг, тъй като е частна собственост, но се вижда прекрасно от пътя - в унисон с красивия пейзаж наоколо.

 

 

Решаваме да стигнем до плажа на река Кармел и да пуснем децата да си поиграят. Така неволно се натъкваме на друга архитектурна атракция - Пеперудената къща.

 

 

Повече информация за нея намерих тук:

https://talesfromcarmel.com/2011/08/14/the-butterfly-house/

 

На плажа осъзнаваме, че сме до същото тресавище на река Кармел от вчера, но този път грее слънце и е още по-живописно.
 

 

До нас е семейство поляци с три по- големи момчета, които се къпят чисто голи, от което Люк и Ноа изпадат в потрес. Хлапетата са на седмото небе - голямото събира рибки в кофичка, малките се зариват с пясък. За съжаление, става късно и трябва да вечеряме някъде. В хотела имаме остатъци от предните две вечери, затова взимаме набързо някакви две буритос и се прибираме да ядем в хотелската стая, където се оказва че буритосите са грамадански и пак ще ни артиса храна.

 

 

След вечеря стягаме куфарите, слагаме децата да спят, а ние с мъжа ми слизаме в лобито да разпуснем преди утрешния ден.

 

 

Монтерей, благодарим ти!

 

[Травеолани]

На 8.08.2022 г. в 0:30, Marusinka каза:

Ден 4:
Колко красота видяхме! 
Голяма част от маршрута копирах от ден 5-6 на  @Травеолани в разказа й за Калифорния с линк в по-горните коментари.

 

Нямахме нейния късмет със слънчевото време, но въпреки това гледките не бяха по-малко впечатляващи.

 

Прекрасни са - и природата, и именията! Една приятелка, на която изпращам снимки, казва, че са снимали някакъв сериал там и й е огромна мечта да посети Монтерей и околностите.

Крайбрежието винаги е така, по-скоро ние наистина уцелихме слънчев ден за Монтерей :). 
 

А сериалът е Big Little Lies с Никол Кидман и Рийз Уидърспун. Гледай го, ако не си го гледала, интересен е! В книгата действието се развива в Австралия, но те явно са “поамериканчили” локацията 😉 . 

[antea]

сериалът е супер, наистина 🙂 не знаех, че има книга, ще я потърся

 

@Marusinka много готин пътепис, и страхотни гледки видях, а също и намерих отговор на въпрос, който често си задавах наскоро - около месец вечер четях На Изток от Рая и все си мислех на другия ден да проверя как ли изглежда Салинас в днешно време, съответно през деня забравях... е, сега и това знам 🙂

[Marusinka]

@antea, благодаря 😊 

"На изток от рая"....❤️❤️❤️ Винаги когато нещо падна духом си повтарям "тимшел, тимшел".

 

Момичета, не знаех нито за книгата, нито за сериала. Сега ми стана интересно. Сигурно трябва пак да се ходи в Монтерей след това.