дневник Като няма круиз, Калифорния е винаги добра дестинация

[Marusinka]

Ден 6:

 

Понеже за всяко пътуване се подготвям в подробен детайл и програмата ми е разчертана по минути (НИКОГА), днес съм с (НЕ)точен план както винаги, че и малко повече. 
Историята на днешния ден започва преди много време в една далечна, далечна галактика с някакви Междузвездни войни и един друг Лукас, не моя, а Джордж Лукас…Дам, живея с двама любители на тази сага и възможността да им блесна в очите с няколко интересни обекта свързани с нея през идните 2 дни яко ме блазни. 
Почвам с предисторията. След като се получи фиаското с круиза и бяхме още в чуденка накъде да поемем писах на една приятелка, която беше със сина си (14-15г) в Сан Фран в началото на годината за две седмици, да ми каже какви не толкова популярни туристически атракции са им направили впечатление. И тя като ми даде един междузвезден списък!! Много се зарадвах, защото мъжът ми е ходил често по работа там, аз съм водила Ноа за по-дълго време и сме се нагледали на обичайните забележителности, а момичетата нищо няма да помнят така или иначе.

Ето го и пълният списък, който ми беше даден (не всичко е свързано с историята за Силата и не всичко успяхме да видим, но  пък може на някого да е от полза):

 

• Ферибота до Ларкспур
• Тибурон
• Порт Рейес
• Сhina town
• Имението на Джордж  Лукас (Skywalker ranch)
• Mos Eisley - към самия Ричмънд, някакви складове или силози, които са вдъхновили Татуин
• Fairfax

 

Обаче има малка уловка - не съм проверила нито кое къде е, нито как се посещава, нито нищо, а е 7 сутринта и мъжът ми чака плана за деня. Решавам, че закуската ще ми осигури малка отсрочка, но на всички ни е писнало от хотелската храна и приключваме с нея преждевременно, обаче аз вече съм чула служителя на блок масата да препопърчва на друг турист, че центърът на Санта Круз си заслужа да се разгледа. Потегляме натам, а аз вместо да се наслаждавам на гледките, се заравям в телефона да търся какво ще правим след Санта Круз. Прехвърлям милиони сайтове за ранчото Скайуокър и не намирам начин да го посетим. Няма нищо конкретно и за силозите, които трябва да са били източник на вдъхновение за Мос Айзли. Пиша на моята приятелка да ми даде подробности, тя не отговаря. Обаждам се в ранчото, за което пише, че е трайно затворено за посетители, но служителката, която вдига телефона, ме уведомява, че не работи там, а само отговаря на обаждания за Лукасфилм и ще помоли някой да ми звънне по-късно с отговор. Никога не ми връщат обаждането. Намирам обаче много друга информация за галактически спирки в и около Сан Фран, за които ще разказажа подробно малко по-нататък.

 

Пристигаме в Санта Круз и директно се насочваме към Уолнът авеню между улиците Чеснът и Сентър, или иначе казано местния вариант на “Иван Вазов” в Пловдив. Разбира се, че любимата ми пловдивска улица е винаги мислено с мен и само малко чинари и хубави къщи ми трябват да започна сравненията с нея 😆 Толкова е хубаво! Сградите са кокетни както приляга на истински викториански модели. Наоколо цари спокойствие, тишина, прохладни спомени за друг живот.

 

 

 

 

 

 

Повече може да прочете за всяка кокона тук:

https://www.santacruz.org/blog/discover-the-dreamy-victorians-of-walnut-avenue/

 

 

Хващаме крайбрежната улица нагоре към Сан Хосе. Вече имам груб план за останалата част на деня. Санта Круз е прекрасна и с удоволствие бих й отделила повече време следващия път.

 

 

 

 

 

Може би сте забелязали червената шапка на сина ми, която почти не сваля, с логото на Сан Франциско Фортинайнерс (SF 49-ers) по снимките досега. Това е любимият му отбор по американски футбол. The 49-ers е един от най-популярните футболни отбори за аризонци почти наравно с Аризона Кардиналс и Тексас Каубойс. Това се дължи на липсата на местен щатски отбор, който да се състезава в Националната Футболна Лига (NFL) до 1988г., когато Кардиналите се местят в Темпи от Сейнт Луис. Така много футболни запалянковци преди 88-ма избират да подкрепят съседните щатски отбори като The 49ers, които също са в спортния си апогей до средата на 90-те, а футболните пристрастия както и в България, така и в САЩ са въпрос на семейна чест и традиция.
Та, първата изненада за Ноа е стадионът Ливай в Сан Хосе, където играe любимият му отбор. Той е на седмото небе.

 

 

 

Снимаме се и потегляме към следващата спирка паркът Присидио от южната страна на Голдън гейт. Първоначалната ми идея е да вървим пеша през него до кампуса на Лукасфилм и фонтанът на Йода, но след като всички се разтоварваме от колата, осъзнаваме, че мястото, на което сме паркирали е твърде далече и трябва да вървим по една горска пътека до натовареното шосе.

 

 

 

Отказваме се и отново се товарим. Искам да споделя, че всяко качване и слизане от колата ни отнема сума време и всеки път трябва да преподрежаме малко или много багажа, чантата със снаксове, детската количка, връхните дрехи, бутилките с вода……..🤦‍♀️ (Имайте го предвид, ако пътувате с катун.)

Зелената площ около сградата на Лукасфилм, в която е педантично поддържана. От една от терасите се вижда куполът на Дворецът на изящните изкуства. Почти няма хора, затова успяваме да си направим семейна снимка на спокойствие.

 

 

 

 

Оттам подкарваме, малко нелегално към точка за наблюдение на моста с името Cemetery and Golden Gate Bridge Overlook. За да се стигне до нея трябва да се изкачи един хълм, но съпругът ми решава да се самоидентифицира като местен жител и да влезе в разрешената само за тях улица. Така не ни се налага да направим повече от 20 крачки, за да се насладим на гледката. На снимките мостът изглежда много далеч, но всъщност не е.

 

 

 

 

Е, да - малко тягостна е обстановката с това гробище до нас, но поне сме единствените посетители и можем спокойно да се опитаме да направим поне една снимка, на която всички гледаме към обектива. Не ни се получава и продължаваме към следващата атракция свързана с Междузвездни войни - националният парк Мюр уудс.

 

 

 

Говори се, че в тези гори Джордж Лукас се е вдъхновил за Ендор, планетата на еуоките. Самите сцени от “Завръщането на джедая” са снимани в Редудс гори, собственост на дърводобивна компания, които скоро след заснемането на филма са били изсечени. Дори името на местните индианци, обитавали Мюр уудс, е “майуокс”.
За да стигнем до парка минаваме по Голдън гейт в посока Сосалито, където сядаме да обядваме прекрасна морска храна във Fish restaurant. Купувам билети за горите Мюр онлайн. На място не продават. Плаща се отделно за паркинг и за вход. Струва $39 общо за колата и нас петимата. По принцип има и шътъл от Сосалито за $3.50 на човек, ако не сте със собствено превозно средство.

 

От ресторанта потегляме през едни баири и стръмни планински пътища. Гледките надолу към града са уникални.

 

 

Леко се губим с айМапс и се допитваме до Гугъл мапс. Мъжът ми прави почти невъзможен обратен завой. Не, че има нужда някой да му прави комплименти за шофьорските умения, в които е предостатъчно самоуверен, но аз не спирам да го хваля, защото не мога да си представя, че някога бих могла да карам тук сама. 
В парка пристигаме следобяд. Пише, че почти по всички основни пътеки може с инвалидни и детски колички. 
Величествено е. Снимките изобщо не се доближават до предъздаването на тази красота. Обикаляме 2-3 часа. Въпреки че в Редуудс е още по-, по-, най-, ако не можете да ги вместите (те са на 5 часа от Сан Фран), задължително включете този парк, който е само на 40 мин. 

 

 

 

 

 

 

 

След ободряваща разходка, се отбиваме в сувенирния магазин и намираме тази готина тениска 😍

 

 

Доста сме изморени и жадуваме за душ и сън. Хотелът ни, Parc 55, е в района на Юниън скуеър, но колкото повече се доближаваме до него, толкова повече красивите и поддържани фасади на типичните за Сан Франциско къщи, биват изместени от олющени и занемарани сгради, виждаме много бездомници, мръсотия. Започваме да се чувстваме несигурни в избора си на хотел. Вътре, естествено, не е зле. Стаята е огромна, малко овехтяла като обзавеждане, но за две нощувки става. Вечеряме набързо в ресторанта на хотела, децата ни от превъзбуда и умора са в лудост. Едва ги слагаме да спят и ние с тях.

 

P.S. В Скайуокър ранч се влиза само чрез лична покана, ако сте член на винарската изба, която работи към имението или ако отсядате в хотела към него. Решихме, че да бием 2 часа път само, за да се снимаме отпред без да влезем, не си заслужава. Ако сме в района друг път, ще планираме предварително. Моята приятелка ми отговори след няколко дни, понеже била без обхват в Гърция, и потвърди, че само са снимали къщата отвън.

 

 

[stanislavpp]

Ние сме с три нощувки в СФ в края на ноември на връщане от Фиджи и Сидни. Резервирали сме същият хотел Хилтън Парк 55 , да търся ли друг в друг район ? Района ми изглеждаше добър като локация , но явно се бъркам…

 

Все още не съм прочел и дума за СФ , организацията за останалите ми пътувания   все още не е направена и вероятно ще задълбая подробно чак след месец.

[Marusinka]

преди 25 минути , stanislavpp каза:

Ние сме с три нощувки в СФ в края на ноември на връщане от Фиджи и Сидни. Резервирали сме същият хотел Хилтън Парк 55 , да търся ли друг в друг район ? Района ми изглеждаше добър като локация , но явно се бъркам…

 

Все още не съм прочел и дума за СФ , организацията за останалите ми пътувания   все още не е направена и вероятно ще задълбая подробно чак след месец.

Не бих го сменила само заради локацията, защото както сигурно си видял е с $250-$300 по-евтин от другите в същия клас, а и е на удобно разстояние от всички основни забележителности. Ако не ти се спи в по-старомодно обзаведена стая - тогава може да търсиш друг.

Честно казано, до единият ъгъл на сградата има гадост, от другия почват магазини като Блумингдейлс,   Гучи, Ферагамо. На следващата вечер видяхме патрулиращи полицаи, не ни се стори опасно.

[stanislavpp]

Благодаря - вехтото не ме притеснява особено , стига да е чисто. Двамата глезанчовци ще оцелеят някакси.

Гледал съм само Хилтъните , а те са само два на тази по-централна локация и с идентични цени, а този има една идея по-добри ревюта… 

 

Записвам си Muir за разходка.

[Marusinka]

Много сме доволни от обслужването и от чистотата. И аз гледах другия Хилтън, но се отказах заради ревютата.

[Marusinka]

Ден 7:

Някой може и да си помисли, че след като всяка вечер сме грохнали и кисели от умора, най-малките са в истерия и не сме успели да вечеряме един път без детски сцени, ще намалим евентуално темпото, с което пътувахме, когато бяхме още само с Ноа и както се бяхме зарекли още преди да тръгнем за Калифорния. Уви, алчността на туриста ни тресе с пълна сила.
Тук в хотела нямаме включена закуска, така че ще трябва да измислим нещо в движение. Момичетата са добре с по един банан и няколко пакета плодово пюре, но аз и Люк имаме нужда от кафе, а Ноа както никога от солидна храна. Минаваме през китайския квартал, който е супер близо до хотела, катедралата Сейнт Мери и оттам към катедралата Грейс.
 

 

(любимата ми банка 😍)

 

 

 

Купуваме от някакъв безистен на улицата закуска и кафе. Докато чакаме храната, един колоритен, да не кажа луд, жител с каквито Сан Франциско се слави, си поръчва и той, а аз въртя осъждащо око 😂 
Доволни от аромата на горчивата течност (не визирам тази в мойта чаша, която е сметана и какао), продължаваме към фериботната гара и кей 33.

 

 

Ноа и Люк се надяват на чудо, защото когато и да сме ходили в Сан Франциско преди, никога не ни се е налагало да купуваме билети за Алкатраз повече от ден-два предварително и винаги е имало канселации в последния момент, така че да се вредим. Този път обаче  всичко е изкупено и последните 2 дни не мога да намеря абсолютно никакви билети за ферибота до затвора. На мен в Алкатраз ми беше тъпо, много студено и мрачно, но Ноа твърди, че не си спомня да е ходил и иска на всяка цена да го посети. Люк предлага да отидем на място и да видим дали ще се намерят поне 2 места за него и сина ми. Удряме на камък. От билетната каса ни казват, че след като са отворили след ковид, билетите се изкупуват   за месеци напред и много рядко някой да се откаже в последния момент. 😤
Аз обаче имам план Б, защото както вече споменах, тази екскурзия и нещата, които разглеждаме са най-вече за Ноа, а той се вълнува от всичко свързано с Втората световна война. Паркираме до кей 39, непосредсвено до Фишърманс Уорф или Рибарския пристан.

 

 

(един човек правеше балончета и раздаваше цветя от балони срещу бакшиш)

 

Първо се отбиваме в тематичен сувенирен магазин Алкатраз, купуваме си още кафе, пускаме децата да вилнеят, гледаме отдалече известния затвор, а после и тлъстите тюлени, налягали по дъските на кея. 
 

 

 

 

 

Оттам по крайбрежната улица се стига до кей 45, където са закотвени подводницата USS Pampanito и транспортният кораб SS Jeremiah O’Brian, използвани през ВСВ. Ноа е много щастлив и отива да обикаля подводницата като всички снимки, с които се връща, са размазани 😄. Билетът за деца на неговата възраст е $10, ние пропускаме, защото не ни се гонят дребосъци в тесни каютни пространства.

 

 

 

 

 

 

 

 

На дока има и музей на ретро машини, които използват монети за таксуване. Там 3-годишното полудява и с огромно усилие, много сълзи и сополи едва я изкарваме навън.
Искам да спомена, че още от преди години тази част на СФ не беше от най-хубавите, но сега в едно от централните заведения, вече неработещо, са се настанили бездомни хора, мирише на гадно и много мръсно…

 

 

 

Сядаме да обядваме по настояване на Ноа в пекарната Будин, прословута с хляба си от квас и с това, че е най-дълго продължително съществуващ бизнес в Сан Фран. Аз никога не съм била особено впечатлена от храната там, но да ядеш Ню Ингланд вариант на супа с миди, сервирана в купа от хляб, е едно от туристическите неща, които просто трябва да опиташ.

 

 

След Будин си купуваме сувенири и ръчно изработени бонбони от магазините по път към колата.
От Рибарския пристан се насочваме през италианския квартал и красивата катедрала Св.св. Петър и Павел към навитата като змия улица Ломбард.

 

 

Не очакваме, че е отворена за коли, защото я бяха затворили преди време и беше станала само пешеходна, но с радост установяваме, че можем да се спуснем по нея.

 

 

Терасите по хълмовете до нея разриват прекрасни гледки към Алкатраз и целия град.

 

 

 

 

Оттам спираме за почивка в гранита до Двореца на изящните изкуства. Виждаме сватбена фотосесия. Мисля си колко страхотно е това място за фон!

 

 

Следващата ни спирка е мемориал в чест на загиналите по тихоокеанското крайбрежие воини от ВСВ. 

 

 

 

Продължаваме към баните Сутро - още един грандомански проект, този път на Адолф Сутро, който обаче не е имал същата съдба като замъка Хърст и от който са останали само руини.

 

 

 

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Sutro_Baths

 

Спираме до тоалетна в сграда в началото на парка Голдън гейт, в която се помещава ресторант и има красиво изрисувани стени.

 

 

 

Служителката не знае нищо за историята й или стенописите. Колкото по на юг пътуваме, толкова по-западнали ни се виждат кварталите, затова решаваме да се върнем към хотела и да вечеряме в Чайна таун. Намирам ресторант с добри отзиви и потегляме към него. Правят ми впечатление изящните сгради на храмовете. Още в Монтерей забелязах, че има много и красави катедрали, но тук се впечатлявам още повече.

 

 

Пред ресторанта има огромна опашка, но ни казват, че ще ни настанят до половин час. Вече е към 18ч. и отново обстановката започва да се променя, а клошарите се появяват отвсякъде. 
Зачитам се във витрината на съседния ресторант и виждам ето това:

 

След доста повече от 30мин най-накрая сядаме да вечеряме.

 

 

Ноа предлага патица по пекински. Отново трябва да чакаме сума време, но поне почти веднага ни носят порция превъзходни дъмплинги и пържен ориз. За първи път ям патица, приготвена по този начин, и макар да е много крехка и останалите четирима да са във възторг, на мен не ми е любима. Затова пък леко лютите дъмплинги, които обикновено не ми харесват, толкова ми се услаждат, че си поръчваме допълнително.

 

Въпреки огромно чакане,  укротяване на малчуганите, счупената чаша и количеството храна, което трябва да събирам от под масата (🤦‍♀️) след вечеря, оставаме адски доволни. Бележка: Бакшишът от 18% е автоматично включен в сметката в това заведение (Z & Y restaurant).

Това е последната ни вечер от пътешествието, но и утре е ден. Следва продължение…

 

 

 

[Marusinka]

Ден 8:
Най-директният път от Сан Фран до вкъщи е приблизително 11 часа без спирки и минава през ЛА. Аз съм го взимала за 12.5 часа, но само с Ноа. Основният проблем с прибирането е, че Люк мрази ЛА, иска да изберем друг маршрут, но всички варианти прибавят поне 3 часа.
 

 

 

Също не може да реши дали ще минем наведнъж разстоянието или ще спрем някъде да преспим, затова не сме и резервирали нищо. Тоест, 8 ч. сутринта е, всички сме готови, багажа ни е събран, пратили сме съобщение на служителя от паркинга да ни докара колата отпред, а ние не знаем какво да правим и накъде да потегляме. Знаем, че навигацията във всеки случай ни изкарва от града през Оукланд, затова Люк ми нарежда да намеря драйв-тру за кафе и закуска в тази посока, защото не искаме да се разтоварваме излишно. Хубаво го мислим ние това, но Сан Фран не е Финикс и не само, че драйв-тру заведенията са кът (поради липса на място), ами тези за буритос, на които удобният живот в Аризона ни е научил, съвсем отсъстват. Примиряваме се с мисълта, че трябва да спрем в Дънкин донътс (хем имат кафе, хем закуска, хем не трябва да слизаме от колата). По моста към Оукланд от дясната ни страна оживяват сцени от Междузвездни войни. 

В търсене на начин да посетим Скайуокър ранч, бях попаднала на тази статия, в която се говори за приликата на крановете с имперските AT-AT walkers, но в последствие забравих, защото…ми не ми е най-важната гледка на света 😂 Люк и Ноа изпадат.

 

 

 

You’re welcome (с гласа на Дуейн Джонсън от “Моана”/“Ваяна”)🎶!

 

https://www.sftravel.com/article/force-awakens-9-places-feel-force-san-francisco-bay

 

Почти пропускаме лентата за коли около сградата на Дънкин донътс - на толкова малко място е побрана, но в крайна сметка поръчваме и храна плюс напитки за нас 5-мата е $27, което ни се струва нищожно след вчерашните две кафета и два сандвича от безистена в СФ за $35. Мисля, че благодарение на кофеина, мозъкът на Люк се събужда и ми казва: “Сложи навигацията към Секвоя.” “Ъъъм, вече сме извън града, нямам грам обхват и не съм подготвена с информация какво-що в Секвоя.”
Решаваме да караме до Фресно защото виждаме, че магистралата се разклонява там за двата парка - Секвоя и Кингс кениън, и където би трябвало да имаме обхват. 
Във Фресно искаме да спрем в някакъв хранителен магазин да грабнем нещо различно от фаст фууд, понеже не ни се ще да сядаме в ресторант, а коремите ни са разстроени от толкова ядене навън (ние сме повече на домашно приготвена храна и наистина ни се отразява зле). Не намираме обаче обикновена верига магазини, а такива, които се управляват на местно ниво. Съответно няма сандвичи, примерно, и се примиряваме с чепка банани, нарязани кашкавал и месо, кракери и кисели млекца. Цените са страхотни!
Имаме обаче друг проблем и той е, че на картата виждам няколко места със Секвоя в името и съвсем нямам представа накъде да пусна навигацията. Давам търсене за “sights” наблизо и веднага ми излиза генерал Шърман, за който се сещам от коментар на @EliNik (благодаря ти!) и стартирам джи пи ес-а в тази посока.
Влизаме от западния вход по магистрала 180, където плащаме не помня каква такса и ни дават карта на двата парка - Секвоя и Кингс кениън. Люк пита за най-важните забележителности, защото нямаме много време и се притеснява, че скоро трябва да зареди с бензин колата. 
Служителката потвърждава, че генерал Шърман и Моро рок са основните.
Завоите са много. Спираме често по пътя за снимки. 

 

 

 

Виждаме следи от пожари и аз едва не се разревавам.

 

Вметка: преди да тръгнем за Калифорния четох за горските пожари, които само тази година са унищожили над 190 хиляди акра гори. Миналата година над 2 милиона. Представете си го!! Това е все едно Пуерто Рико да изчезне от картата на света за 2 години…

 

Ноа почва да ме успокоява, че пожарите всъщност са здравословни за екосистемите. Да, макар да звучи нелогично, има доста ползи от тях, за които прочитаме по-късно по имформационните табелки до гигантските секвои (отново сме без обхват да проверя в Гугъл), но разбира се, всичките ползи, не могат да преборят огромните мащаби на изпепелени гори. 

 

Затова винаги, когато онемявам от възхищение пред Майката Природа, в мен се бият чувства на щастие и отчаяние, защото човешката следа върху планетата оказва пагубно влияние в безброй аспекти. Горещо препоръчвам книгата на Шарлот Маконъхи “Имало едно време вълци”. През целия ден тук си мисля за бащата на главната героиня и неговата любов към боровите великани в Канада.
Бензин! Нали след апокалипстичното ми излияние, трябва да се върна към човешките си нужди и вредни зависимости. Спираме буквално в последната секунда, в която забелязвам табелата за бензиностанция, понеже Люк си мисли, че цената в парка ще е ужасна, но вижда, че е даже малко по-ниска от последното зареждане.

 

(сърничка)

 

Малко по-надолу по пътя виждаме универсален магазин и отиваме да си купим сувенири като същевременно се подиграваме на хората опънали палатки до него. Люк осъдително клати глава, защото тово не било къмпингуване, а шмекеруване, след като палатката ти дори не е в гората, ами до асфалта. Купуваме ето този магнит:

 

 

Запомнете го. Ще стане пак дума за него.
Продължаваме към генерал Шърман и в картата на парка пише, че има два паркинга през лятото - за коли със регистрация за инвалиди и втори, който е за такива без и който работи само през лятото. Люк иска да спрем на този за инвалиди, защото е по-близо до дървото и сме с хлапетата, но аз почти със скандал му казвам, че изрично е написано “само с инвалидна регистрация” и, че тук няма да му мине номерът със самоидентифицирането. Паркираме, където трябва и аз слизам да видя каква е пътеката, дали може с детска количка, т.н. Разбирам, че има стълби и няма как да вземем количката, но виждам, че туристи чакат за автобус. Питам ги дали има транспорт до дървото, а те с много дебел акцент отговарят, че автобусите били до входа на парка, т.е. не ни вършат работа. Няма с кого друг да сверя информацията и не ми е удобно да почна да чета табелите на спирката, след като вече са ми отговорили, затова давам знак на Люк да сваля децата и да тръгваме.
Вървим сред зашеметяващите с гигантските си размери секвои. Разбираме, че този вид секвои, растат само в западната част на Сиера Невада. Те са най-големите по обем дървета в света. Секвоите в Редудс или Мюр са пък най-високите и се срещат само по крайбрежието. Не успях да намеря достатъчно добър превод на български, за да бленса още повече с новопридобитите си знания по ботаника 🤓

 

 

 

 

Стигаме до заветния Генерал.

 

 

Дървото е кръстено от един от кавалерийците, натоварен с охраняването му от дървосекачи, на генерал Шърман от Гражданската война, под чиято команда е служил. Просто е…неописуемо чувството да си толкова малък сред тези мастити. 

 

 

След много, ама много снимки, сядаме да починем в края на пътеката.

 

 

 

 

 

Виждам рейнджър, която питам пак за автобусите и тя ми обяснява, че “да, ама разбира се, че има автобус до горния паркинг и до всички останали забележителности” 🤦‍♀️ Естествено, изчакваме номера, който ни трябва (през 15 минути са) и оттам потегляме към скалата Моро и дънера-тунел (Tunnel log).

 

 

За Моро знаем, че няма да стане - не ни се рискува с най-малкото, но поне да видим другите атракции. Пак, пак, пак сме в екстаз!
Сега помните ли магнита? А мечката на него? Не, изобщо не сме разочаровани от рекламната щампа на парка! Истинска мечка ни минава път!!!

 

 

Аз полудявам. Люк заключва вратите на колата превантивно да не изскоча и да почна да я гоня за селфи. Виктория пищи от радост. Магито ръмжи. Това е най-якото нещо на света! 
Чак като съвсем я губим от поглед продължаваме напред. 

 

 

 

 

Излизаме през Три реки. Наистина сме заредени. Районът на Три реки е също прекрасен. Гледките са просто убийствени.

 

 

 

 

Нямаме търпение в следващите една-две години да се върнем по тези места с малко по-големи деца. 
Пътят през долината Сан Хоакин до Бейкърсфийлд е прекрасен. Никога не сме били в тази част на щата. Калифорния продължава да ни изненадва. Смрачава се. Люк е решил да ни закара вкъщи без да спираме. Срещата с великолепието на природата му е дала нови сили. До Аризона спираме само на две места - за храна и бензин. Още извън парка температурата рязко скача, но след Бейкърсфийлд е направо мор. 
След над повече от 3500 км, 9 дни, много емоции, преживяно и видяно, към 4:30 сутринта в събота сме си у дома. Багаж. Душ. Собствено легло. Сън. Пътешествие с деца. Успех.