дневник Ненаситното око на туриста

[krasen_denev]

Много време не съм писал,но в тези времена на здравни и политически кризи пътуванията сякаш останаха на заден план.Сега,само няколко дни след нова двадесет дневна обиколка с автомобил из прекрасните земи на Грузия и Армения и бонус голяма част от Турция, отново имам какво да разкажа, а и да ви покажа.Самото пътуване се зароди като идея преди три години. Идеята бе да се използват ниско-тарифните самолетни компании с полети до Грузия и Армения, обаче билетите до там въобще не отговаряха на ценовите очаквания за тях,а поддържаха странно високи ценови нива и така зачакахме момента в който тази ценова лудост ще отмине и ние ще се сдобием със сравнително евтини билети.След това дойдоха времената на Ковид и масовото отменяне на полети и прекратяването на летенето по същите тези маршрути.Държавите затвориха своите граници и посещението на двете християнски държави все повече започна да изглежда като мираж. Пътуването с автомобил до там изникна като идея през миналата година,когато със @silvia_b  и нейното семейство обикаляхме из западните балкани.Аз им предложих на шега,те приеха на шега и ето, че вече имахме предстоящо пътуване за, което да мислим и плануваме.Плануването във времена на Ковид ограничения е много сложно и изпълнено с безброй неизвестни,но това направи цялото пътуване още по-сладко.С какво трябваше да се съобразим:

-изискванията за ваксинация и негативни пср-тестове

-предстоящият свещен празник за мюсюлманите-Курбан Байрам

-постоянно покачваща се цена на горивата

-застраховки, които не важат за територията на Грузия и Армения

-пешеходно преминаване на границите

Някой от вас ще кажат,че не нужно всичко това ако се пътува със самолет и ще са прави,но ние искахме да го направим по точно този мазохистичен начин.

Дните и седмиците се изнизваха бързо а с тях напредваше и организацията.Така в началото на юни дойдоха първите добри новини а те бяха,че Турция премахва Ковид-ограниченията.След това на 15.06 я последва и Армения а само 3 дни преди тръгването това направи и Грузия.От тук започна голямата промяна а и именно от тук идва и заглавието на този дневник,а именно "Ненаситното око на туристът".Колко е сладко да не мислиш за тестове и лаборатории и колко е ценна тази свобода,която ни бе отнета преди повече от две години.Първоначално плануваните 14 дни станаха 17,като вместо във вторник на 30.06. тръгнахме на 27.06.Предстоеше ни да изминем близо 7000 километра и да посетим последователно Сафранболу,Самсун,Соумела манастир, Чайели, Батуми,Местия, Гори,Уплицикхе,Тбилиси, Сагмосаванк,Ховханаванк,Вагаршапат , Ереван,Гарни,Гегхард,Хор Вирап,Нораванк,езерото Севан,Амасия и още и още,но ще ви разкажа ,когато му дойде времето.

Настанете се удобно,заредете се с търпение,отворете сетивата и да започваме....!!!

 

 

[elenitta]

Чакам с нетърпение! Пътуванията ти винаги са нестандартни, но много наситени и интересни! Нарязвам купичка плодове и сядам да чакам!😀😀😀

[Lyubina]

Чакам, чакам.... 

 

 

 

 

[Kristian Desev]

Настанявам се на първа линия и очаквам с огромно нетърпение разказ за това изключително пътуване 🙂! 

[silvia_b]

Оооооо, сядам и чакам с нетърпение разказа 🤩  Може да се вмъкна някъде, където бяхме разделени по програма , но останалото ще го напишеш по-добре 😉

[krasen_denev]

Ден 1; Казанлък-Сафранболу

 

Това бе най-тежкият и изпълнен с нерви ден от както пътувам с автомобил,за което съм си виновен изцяло аз.Тръгнахме след обичайните приготовления-преглед на Пежото в сервиз,пълен резервоар,план за пътуване,здравни застраховки с Ковид покритие,паспорти и документи/проверени ама не точно/.Пътуването до границата в неделя вечер е приятно и много ама много бързо.Малко преди границата поисках Мимето да приготви всички документи за да не се бавим на самата граница и тогава разбрахме,че документите на колата ги няма или по точно нямаше застраховката и зелената карта.Как може опитен магеланец,като мене да допусне тази грешка? Ами,така! Имаше стара застраховка със зелена карта,но кой да обърне внимание? Грешката е станала,как да я поправим? Спрях на последната бензиностанция и започнах да връщам лентата назад във времето и се сетих,че документите ми ги взеха в пункта за технически прегледи на колата и най-вероятно са там.Не исках да се връщам а и бе вече 11 часа вечерта.Проведох 20 телефонни разговора с всички свързани със създалата се ситуация и трябваше да избирам дали да продължа или да остана в Свиленград ,където да изчакам клона на застархователната ми компания да отвори и да ми отпечата копия на вече съществуващата ми полица.Реших да продължа.Буквално след миг бях спрял пред управлението на служба митници на ГКПП "Капитан Андреево",където обясних подробно и по-украсено ситуацията в която се намирах.Служителят бе много отзивчив и направи всичко възможно за да ми помогне,като същото направиха и застрахователната брокерка и полицаите на смяна,за което им пиша отличен и като отношение и като човечност.Напуснах страната без застраховка и зелена карта и въпреки препоръките на граничните полицаи да се върна и да си набавя липсващите ми документи.Предстоеше ми нещо много трудно,което в последствие се оказа,че не е чак толкова а именно да вляза на територията на Република Турция.Служителката на паспортно гише твърдо отказа да ме пусне,дори след като многократно обясних,че не може да ми бъде издадена нова застраховка при все,че имам валидна такава.В помощ на служителката се притече и последният и модел Айфон,който услужливо и безупречно превеждаше диалога между нея и мен.От мене да знаете,че винаги има начин! 😉 Изпратиха ме в отдел D-3.Там отново обясних създалата се ситуация и решиха да ми издадат турска застраховка.Платих си като поп или по точно 43 евро,но малко след полунощ успешно и официално започна нашето пътуване.Пътувате ли към Истанбул нощно време, задължително си вземете или заредете HGS-то на отбивката, която е пет километри след границата.Има знак на Ptt.Аз не го направих,защото реших да си взема на първият тол-пункт,но бе затворено.Турските полицаи,които даваха дежурство на тол-пункта ми казаха да се връщам на Капъкуле и да си взема от там и аз го направих.Замина още един час.Въпреки всички трудности в началото на пътешествието успешно пристигнахме в Сафранболу рано сутринта.Градчето още спеше а и валеше ситен но постоянен дъжд.Определено не ставаше за разходка.Намерихме си хотела и се настанихме/благодарности на собственика/, а не бе минало и девет часа сутринта.Сафранболу ни очакваше макар и дъждовен.Закусихме в страхотен ресторант на центъра на града и екипирани с дъждобрани и чадъри поехме по пустите и мокри градски улички на стария град.Впечатление ни направиха огромните безстопанствени улични кучета за които имаше поставени хранилки из целият град. Именно един такъв голям сладур зави в абсолютен синхрон с имама на близката джамия при една от молитвите им.След това още няколко пъти,включително и през нощта или по точно при ранната им молитва пак го чувахме.Яд ме е, че не можах да го заснема и да ви го покажа.

Сафранболу е списъка за световно -културно наследство на ЮНЕСКО.Тук могат да се видят напълно запазени и реставрирани великолепни образци на класическата османска архитектура.Къщите-конаци са превърнати в по-голямата си част в хотели или кафенета.

 

Конаци.....

 

 

 

 

  

 

Изглед към дъждовен Сафранболу от терасата на хотела ни.

 

 

Сафранболу нощем и рано сутрин след събуждане в четири сутринта за молитва.

 

Нощем

 

 

 

 

 

Рано сутрин.

 

 

 

 

А тази снимка е от прозореца на стаята ни.

 

 

Сутринта ни посрещна с поредната порция превалявания,но с напредването на деня се отвори кратък прозорец с хубаво време,което ни бе достатъчно да обходим градчето и да си напазаруваме от невероятно вкусния локум с шафран.

 

 

  

 

 

 

Градчето е наистина страхотно.Баните,джамиите,уличките със занаятчийски работилници,старите конаци,атмосферата и невероятното гостоприемство на нашите домакини положиха началото на една незабравима обиколка.

 

Следва продължение:

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Lyubina каза:

Чакам, чакам.... 

 

 

 

 

+1

[Raindrop]

Молба - може ли модератор да коригира правописа в заглавието на тази хубава тема? Надявам се, че няма обидени...

[jungfraujoch]

@krasen_denev,пишеш увлекателно и с много чувство.

Благодаря ти,че споделяш прекрасните си пътешествия,вдъхновяващо е!

Очаквам с нетърпение продължението,интересно и цветно е!

[Брани]

Красене, разказите и снимките ти винаги са били едни от най-ценните във Форума. Крайно време беше да почнеш да пишеш пак 🙂

[krasen_denev]

Ден 2: Сафранболу-Самсун

 

Половината от деня бе изминала,когато решихме да кажем довиждане на прекрасния Сафранболу и да се отправим към Самсун,който се явяваше спирка за спане по пътя за Грузия.Там трябваше да се срещнем с другата част от компанията а именно със @silvia_b ,Митко и двете им прекрасни деца.Те,като казвам "Те" визирам  цялото им семейство са неразделна част от нашите пътувания през последните три последователни години. Силвето и Митко тръгнаха с един ден по-късно и след кратка почивка в Истанбул и кратко спиране в  Амасия се присъединиха към нас в Самсун за да продължим заедно нататък.Навигациите ни водеха по преките пътища,но предвид дъждовното време и множеството наводнени градчета и затворени пътища,реших да се върна леко назад за да се включа в главният път Анкара-Самсун.Да спомена че Гугъл мапс дава в реално време къде има наводнения и затворени пътища,но само докато сте свързани към мрежата.На много места къщите бяха наводнени до прозорците,но явно не се случва рядко,защото пътя е построен на нещо като сипей и остава постоянно проходим.Стигнахме в Самсун в късния следобед,настанихме се в хотела и излязохме .......на пазар.Защо на пазар а не да разгледаме? Защото времето се очертаваше да е дъждовно в следващите пет дни а малчугана имаше само летни обувки,а и да попълним пропуските и липсите в багажа.Намиращият се наблизо огромен магазинен комплекс или за по-кратко мол,ни предложи богат и доста евтин избор на облекла и обувки,от което ние се възползвахме на макс.След това вечеряхме в заведение, където не говорят други езици освен турски.Поръчката стана с ръкомахане,но "топ" попадението се оказа натуралния сок от люти чушки,който поръчах на децата.🤣 След вкусната вечеря се опитахме да се разходим на близкото пристанище,разположено в близост до хотела ни, но с учудване установихме, че достъпа до брега е невъзможен,защото бе преграден от висока ограда и бодлива мрежа тип бруно на нея. Прибрахме се отново в хотела и от стаята се наслаждавахме на прекрасната гледка към Черно море.

 

Хотелската ни стая и изгледа към пристанището на Самсун от нея.

 

 

 

Малко по-късно започна да вали и единственото нещо,което можехме да правим бе да почиваме и да чакаме нашите спътници.Около 22 часа всички бяхме седнали в ложето на хотела и обсъждахме предстоящото ни съвместно пътуване.

 

Следва продължение:

[krasen_denev]

преди 1 час, Raindrop каза:

Молба - може ли модератор да коригира правописа в заглавието на тази хубава тема? Надявам се, че няма обидени...

Благодаря! И аз го видях, но не мога да го редактирам.

[krasen_denev]

Ден 3: Самсун-Сумела манастир-Ийдере.

 

След прекрасна закуска на върха на хотела с 360 градусова панорамна гледка към Черно море и планините потеглихме към следващата ни цел-Сумела манастир.Пътувахме бързо и безпроблемно,през цялото време покрай морето.Времето се сменяше и се редуваше дъжд и слънце.Минахме покрай невероятното летище в Орду, изцяло построено в морето и покрай това в Трабзон,което също е на самия черноморски бряг.Страната се развива с огромни темпове и това си личи от всички съоръжения и обекти,които са построени или се строят.

Всеки посещавал или гледал туристически реклами за Турция е виждал една от топ забележителностите на тази огромна страна-Сумела манастир.Манастирът е вграден в стръмна скала на 1200 метра надморска височина и е построен през 386 година.Тази година отвори врати за туристи след дълга няколко годишна реставрация,която не може да се каже реставрация а по-точно обезопасяване на района и свеждане на инцидентите до минимум.Заплатихме 200 турски лири на входа на парка/приемат само пари в кеш, за да можем да се качим с колите до паркинга.След това платихме и за маршрутка,която да ни качи до манастира и накрая платихме и за вход в самия манастир.Стори ми се малко прекалено и доста комерсиално.Самият манастир или по-точно скалните параклиси и помещения са впечатляващи дори в мрачен и дъждовен ден като нашия и единственото разочарование дойде при изградената площадка с изглед към манастира,поради мъгливата и облачна гледка,зависеща само от капризите на майката природа.Няма да ви пиша историята на манастира/има достатъчно в нета/ а ще ви покажа няколко снимки от там.Манастира Сумела и неговите рисунки са доста запазени имайки предвид хилядолетната му история.

 

Сумела манастир

 

 

 

 

  

 

 

 

 

За кой ли път го повтарям,че хубавото време е част от доброто преживяване.Тръгнахме си с противоречиви впечатления от това свято за християнската религия място,но това според мене се дължи изцяло на лошото време.Това бе единствената забележителност за деня,която бяхме планували,затова продължихме към хотела.Бяхме избрали хотел с басейн за да можем да се разхладим в летните горещени,но къде ти тая жега.Само дъжд и студ!🥶 Бяхме навлезли в царството на чая.Навсякъде около нас по хълмовете имаше чаени плантации, а в ниското и в равното се издигаха огромни чаени фабрики.Този ден решихме спонтанно ,ей така отваряме гуглето и отиваме до място характерно отбелязано с вилица и лъжица.Без подготовка,без проучване,просто така. Ресторантът се намираше почти в центъра на Ийдере но не на главната улица а на малките тихи улички,далеч ако петдесетината метра могат да се нарекат далеч от глъчката и трафика.В заведението/по-скоро мязаше на закусвалня или стол/ нямаше меню а всичко сготвено бе изложено на витрината и се сипваше от там.С жестове и показване си поръчахме всякакви видове меса-телешко,козе,овче приготвени кое от кое по- вкусно,Екмека е безплатен,както и ледената вода. Айряните са плащат, но то оставаше и те да са безплатни 😄.След това се разходихме из Ийдере,покрай лъскавия Вавилон хотел и поседнахме в близкия парк за да продължим с консумацията на сладоледи и разхладителни течности,а и да си починем.....от яденето пак ядейки.Не знам дали е така навсякъде в Турция но специално в нетуристическите места е страшно евтино,за нашия стандарт на живот,а не ми се мисли какво ще им е на по-богатите европейци,които едва ли някога ще стигнат точно до Ийдере.

Последва почти безсънна нощ имайки предвид слабата шумоизолация на хотела и минаващият съвсем близо път,по който през тридесет секунди преминаваше камион превозващ ....не знам си какво от близката кариера.

 

Следва продължение:

[silvia_b]

В тази столова, която се водеше единствения ресторант в града бяха изключително гостоприемни типично по турски. Дъщеря ми си хареса нещо от една тава, която беше празна и готвача обяснява , че няма , ама ми маха да влезнем вътре в кухнята да видим какво има сготвено . Въпреки, че Ийдере беше забутано село или град без ресторанти , само с тази столова и два магазина, се натъкнахме на много приятно място за отмора и разходки, където късно вечерта местните се събират, пият чай, ядат сладолед , децата играят на катерушки, имаше даже ново голямо футболно игрище

 

 

 

 

и да покажа уникалния залез 🙂  , няма да задълбавам защо ти нямаш снимка 😄

 

 

 

[krasen_denev]

преди 2 часа, silvia_b каза:

В тази столова, която се водеше единствения ресторант в града бяха изключително гостоприемни типично по турски. Дъщеря ми си хареса нещо от една тава, която беше празна и готвача обяснява , че няма , ама ми маха да влезнем вътре в кухнята да видим какво има сготвено . Въпреки, че Ийдере беше забутано село или град без ресторанти , само с тази столова и два магазина, се натъкнахме на много приятно място за отмора и разходки, където късно вечерта местните се събират, пият чай, ядат сладолед , децата играят на катерушки, имаше даже ново голямо футболно игрище

 

 

 

 

и да покажа уникалния залез 🙂  , няма да задълбавам защо ти нямаш снимка 😄

 

 

 

Силве, благодаря за снимките! Залезът е уникален,а аз нямам снимка, защото Митко зави без мигач,като типичен грузинец въпреки,че още не бяхме стигнали до Грузия.😂

[krasen_denev]

Продължаваме......

 

Ден 4: Ийдере-Чайели-Батуми

 

Един от важните дни.В този ден официално и за първи път, трябваше да стъпим на грузинска земя. До тогава обаче имаше доста часове,които уплътнихме така:

-сутришна закуска-слаба и напълно незаслужаваща парите платени за нея, при все,че завишиха цената с 10 лири на човек;

-кратко пътуване из тесните но изключително живописни планински пътища водещи ни към Харемтепе;

-няколко часа в чаените плантации......

Тук ще ви разкажа малко по подробно за тях.Не съм ходил из чаените плантации във Виетнам и Китай,но тези край Чайели са наистина впечатляващи. Не говоря само за няколкото, направени и поддържани за негово царско величество-туриста, а като цяло.Чаените плантации край Чайели са безброй и явно цялото местно население е заето в тази индустрия.Колкото по-навътре в планините навлизахме,толкова по-красиви ставаха чаените плантациите.Чаени растения ни заобикаляха от всички страни и се криеха в ниската облачност,разсичана само от минаретата на пръснатите из склоновете джамии.Седнахме в едно от кафенетата на Харемтепе и се опитахме максимално да попием заобикалящата ни красота.Окото на туриста е ненаситно и то-окото иска все повече и повече. Ако желаете може да облечете местни фолклорни носии и да се снимате с тях изпълнявайки традиционна беритба на чай.За снимките така или иначе се заплаща,но сумата не е висока-10 лири на човек.Всеки един кадър,обаче си заслужава. Вижте и преценете сами:

 

Плантациите за туристи

 

 

 

 

....и един малък но много упорит берач на чай.Кошницата е много тежка,но мъника се справи перфектно.

 

 

Плантациите пръснати из хълмовете.

 

 

Лично мое мнение е,че чаените плантации около Чайели са едно от най-прекрасните и зелени места в Турция а и не само там.Тръгнахме си от там с избухнали от цветове сетива и оставена завинаги частица от сърцата ни.Определено не искахме да си тръгваме,затова Митко и Силвето решиха да пуснат и дрон, за да можем да погледнем плантациите от различен поглед и ъгъл.Хора, няма такива пейзажни гледки! 

Продължихме към Грузия.Границата бе близо,но преди да стигнем минахме покрай още един архитектурен шедьовър-летището в Ризе. Явно на турците земята им е малко,затова с бързи темпове застрояват де що има плитчини в Черно море.По пътя за границата бяхме поразени от 30 километровата опашка от чакащи тирове,един от които бе буквално размазан от откъснала се от склона скала, няколко дни по-късно.Граничния пункт изникна пред нас веднага след тунел.Явно това бе най-широкото място на крайбрежието и именно тук бе изградено ГКПП-то между Турция и Грузия.Децата и жените слязоха за да минат пешеходно границата а ние с Митко продължихме с колите.Преминаването се проточи доста,заради няколко коли с украйнски летовници,които се правиха на ощипани и по никакъв начин не искаха да минат пешеходно.Накрая турските митничари,които буквално се видяха в чудо им разрешиха да минат с колите,което на мене не ми се понрави/все пак не е ок,да има двоен стандарт/,но кой ли ме пита.Аз/ние искахме просто да преминем.Бяхме си направили онлайн застраховки за територията на Грузия,така че веднага след преминаването на паспортен контрол се отправихме към хотела ни в Гонио. Здравей🇬🇪 Грузия 🇬🇪!!! Цел едно-постигната.

Още с влизането се натъкнахме на огромни движещи се четирикраки капани,разхождащи се свободно по шосето и почитани точно толкова колкото и в Индия, а именно грузинските крави.Друго набиващо се от пръв поглед впечатление е липсващите предни и задни брони на колите.Явно репутацията на едни от най-лошите шофьори в света не бе незаслужена.Още на първия светофар,автобус от градския транспорт мина на червено и само пред колата на Митко,така че трябваше постоянна концентрацията и широко отворени очи.Настанихме се в страхотно просторни и тихи апартаменти и се метнахме по колите за да отидем на нощна разходка в Батуми. Преди да се отдадем изцяло на разходката решихме да хапнем,като това го направихме в "Bern"-ресторант с изключително вкусна грузинска кухня.Като за първи досег с нея-перфектен избор.Последва няколко часова разходка по крайбрежната и нейните забележителности.Естествено не може да минем без движещата се статуя на Али и Нино.Бяхме доста уморени но децата искаха да стрелят на стрелбище.Показах им как и Алекс улучи 6 от 10 а Пламен спечели плюшено куче,което подари на сестра си.Много сладко и кавалерско!

Остана ни да се приберем в хотела и да се наспим много добре,защото на следващия ден поемахме към трудно достъпната планинска област Сванетия.

 

Новия театър в Батуми.

 

 

Плажът.

 

 

Страхотно кафене във викториански стил

 

 

Малко бутафория,която за жалост е неизползваема в момента.

 

 

 

Парковете са уау....

 

 

Бамбуковата гора.

 

 

Кулата Алфабет

 

 

Али и Нино

 

  

 

Фарът и Виенското колело на заден план.

 

 

Следва продължение:

 

[silvia_b]

За този ден ще разкажа за пешеходното преминаване на границата Турция-Грузия. Преминаването е през сграда с коридори , които са над пунктовете с коли и директно излизаш в Грузия. Имаше паспортен контрол на изход и на вход, бързи пътечки, скенер за багаж, фри шоп, точно като на летище. Минахме за около 20-30мин с цялото ходене и проверки, но  на шофьорите  им отне почти 2 часа, много ги чакахме и през това време наблюдавахме какво се случва наоколо. Интерено впечатление ни направи организирани екскурзии с автобуси и микробуси на грузинци за шопинг в Турция. Тях ги сваляха от автобусите с багажа им и всички мъже жени до един носеха туби с олио по 2 във всяка ръка. Спогледнахме се с Мимето и си казваме ние сме едиснтвените тука без олио, съмнителни ще сме им 🙂 🙂 🙂 После мъжете разказаха, че са им гледали багажниците и са ги питали, какво носите, при отговор ми дрехи  - как така само дрехи носите 🙂

 

Ето и чаените плантации от високо:

 

 

 

 

 

 

 

 

имаше и такъв вид атракция , само срещу 10 лири да те люшкат за снимка 

 

И Али и Нино, доста време прекарахме там да ги гледаме как се събират

 

 

 

[liliya]

И аз съм на първия ред! Супер 🙂

[Миланка]

С нетърпение очаквам продължението, чудно пътешествие сте си организирали.

@krasen_denev винаги е удоволствие да те чета.

@silvia_b задължително се включвай, трябва да се усети и женския поглед.

Снимките са много хубави.

[krasen_denev]

Ден 5: Батуми-Местия

 

Ох, какъв ден ни предстоеше само?!? Амбициозно,безумно,откачено.Пътуване до Местия/административен център и най-голям град в историческата област Сванетия/.

Много бях изчел и много клипчета бях изгледал, но пак бях изненадан.След сравнително равнинно и безпроблемно пътуване стигнехме до Зугдиди-портата към Сванетия.Малко след Зугдиди се намира язовира Енгури.Ако имате повече време можете да си вземете тур в стената и ще получите интересен и различен поглед към това гигантско съоръжение.Обиколката отнема един час,а ние този час го нямахме,затова си закупихме билети само до площадката за наблюдение.А, защо наричам стената гигантско съоръжение? Защото стената е седмата най-висока такава в света с височината си от 271 метра и е построена в не толкова близката вече 1978 година.

След язовира Енгури се отправихме към Местия. Очакваха ни близо 110 км. път,но дали ще има път,предстоеше да видим.Пътя първоначално следва релефа и извивките на язовира но след това продължава високо в планините,покрай бурните ледникови реки.Гледките са спиращи дъха,но на тях могат да се любуват само спътниците в колите.За да минеш по този път без да се наложи да сменяш пръснати гуми или да счупиш нещо по окачването на колата ти е нужна 100% концентрация.Дупките и неравностите са огромни,но важното бе,че напредвахме.Голяма част от пътя е изграден от циментови блокове-типично за така наречените военни пътища "Военная дарога" използвани от съветските войски за придвижване на верижна тежка техника.На много места пътя бе отнесен от свлачища,но на всичките усърдно се работеше за възстановяване на движението.Именно пропадналите пътища и огромните неравности по пътя бяха истинско предизвикателство.Стигнахме и до участък,където през пътя минаваше река,но не основата и не бе каменна а от кал. Трудничко минахме и на пълна газ,а колите заприличаха все едно са били на офф роуд.Всичко бе забравено при появата на първите сванетски селца с типичните за тях каменни кули.Пътя стана равен и много приятен и за първи път и шофьорите можеха да хвърлят по едно око в страни.Наближавахме Местия и това си личеше от обработваемата земя.Планините бяха все така високи и величествени.Спирахме почти на всяка отбивка за да се любуваме на неземните пейзажи. Снимките не дават и най-бегла представа за величието на Кавказките планини.Бяхме в Местия.🏔️ Това е най-красивото място,което може да се посети в Грузия. Нямам предвид точно градчето а цялата област.

Настанихме се бързо в къщата за гости и малко след 18:30 излязохме да вечеряме.Седнахме в най-популярното и с прекрасна местна кухня/ според всички пътешественически форуми/-кафене-ресторант Лилиа,където като едни добри прасенца, опустошихме огромно количество храна. Неприятното в този момент бе огромното куче порода "Кангал",което делеше масата с нас.Пламен/на Силвето синковеца/ бе доста изплашен,което му попречи да се нахрани спокойно,а кучето макар и огромно бе доста добродушно.Не помогна и тейзъра,който използва сервитьора за да го прогони.След вечеря жената реши да се прибере в къщата за да си почини,като взе и Пламката с нея ,а останалата част от тайфата продължихме с обиколката из нощна Местия.

 

Енгури язовир.

 

 

По пътя към Местия и първите селца с кули.

 

 

 

Величествените кавказки планини

 

 

Път и планина

 

 

Залез над Местия/не обръщайте внимание на камиона-бетоновоз/🤣

 

 

Разходката,тази нощната бе за да видим къщите-кули отблизо и ако можем да им направим по няколко снимки.Някъде по трасето към групата се присъедини и Ани Чоу-момиче от Хонг-Конг със ужасен страх от кучета.Направихме няколко снимки и изведнъж по тъмната уличка към нас дойде възрастен грузинец,който веднага ме попита дали всичко е наред.Аз му отговорих,че всичко е наред а той продължи със следващия въпрос,защо като всичко е наред аз крещя.Тези които ме познават лично,знаят,че аз говоря малко по-силно а това в тихата нощ сред каменните кули и тъмни улички,се е сторило подозрително на местните жители.Отговорих на човека,че така си говоря а не крещя и след като той се увери,че всичко е наред ни покани в неговата къща за да я разгледаме.Бе видимо почерпен и повтаряше почти едно и също, но ние с удоволствие приехме поканата.Къщата му бе точно такава за каквато бихме всичкия този път,а именно сванетска кула от 11 век. Първо се изкачихме до покрива,което бе адски трудно и на следващия ден имахме мускулна треска,а  последствие разгледахме подземието,където са живели неговите пра-пра-пра-пра деди.Истинското приключение започна при желанието ни да си тръгнем и категоричния отказ на нашия любезен домакин да вземе предложените от сърце финансови средства.

-Аз пари неща искам да ми гостувате-редеше непреклонно той.

Съгласихме се,а с парите които му дадохме отиде до близката пивница и купи едно шише Чача/грузинска ракия/. Донесе от тях сир/бит кашкавал но адски солен/,халва и хляб.Прежалихме се! И ракията изпихме и сир ядохме и хляб и халва......и вода пихме,ледена от планината и чист въздух дишахме и си говорихме.Митко и Силвето се заприказваха с Ани а мене ме оставиха да си бъбря с потомъка на великите сванети.

Прибрахме се доста след полунощ,но преживяването бе невероятно! Време бе да си починем,за да съберем сили за следващия ден.

 

Сванетска кули от 11 век. Тази вдясно е къщата на нашия любезен домакин.

 

 

Следва.....

[woman_in_white]

@krasen_denev, много увлекателен разказ... Чакам с нетърпение продължението! Грузия също беше и в моя списък за посещения преди пандендемията, но със самолет. Вариантът с кола в комбинация с Армения все повече  ми харесва. 🙂

[meltin]

преди 50 минути , woman_in_white каза:

@krasen_denev, много увлекателен разказ... Чакам с нетърпение продължението! Грузия също беше и в моя списък за посещения преди пандендемията, но със самолет. Вариантът с кола в комбинация с Армения все повече  ми харесва. 🙂

Варианта с кола си беше супер, единствения минус е продължителното шофиране.

Трябва си човек със тежък десен крак и набито око. Иначе става още по-бавно изпълним.

[silvia_b]

Историята с грузинеца от кулата беше запомняща се. Всъщност през цялото време Красен му обясняваше на руски , че няма нужда да ходи за пиене, ще тръгваме, много сме му благодарни, че ни е пуснал да разгледаме и горе и после долу под кулата да видим как живяли дедите му и той не та не  - "яз казал, чакайте тука", ние през тва време барабар с другите две деца умираме да се хилим. Пристигна с ча-ча в джоба , хляба под мишница и чиниите с халва и кашкавал, който майка му го правила. Това си беше показателно за грузинската гостоприемност , макар човека да си търсеше с кой да се напие 🙂  Също ни стана ясно, че докато не изпиеш шишето , няма да ни пусне да си тръгнем , а китайката Ани Чоу само снимаше видео с телефона си и се радваше 🙂

 

Показвам кадри от мястото , лошо качество, но пък обстановкйата и събитието са запечатани 🙂

 

 

 

 

 

 

Гледката от покрива на кулата:

 

 

Гледките в планината по пътя и обичайните прасета и крави

 

 

 

 

 

 

 

 

Язовирната стена отдалече:

 

 

външна газопроводна система, така бяха цели села до всяка къща стигат тръбите:

 

 

Гледката ни от къщата за гости и интериора в общото помещение:

 

 

 

Малко манджа

 

 

 

 

 

 

 

[krasen_denev]

Ден 6: Местия

 

Пореден ден,поредна порция приключения. Колко зареждащ е съня в планината.Завивките ни бяха дебели пухени юргани и въпреки,че бяхме в разгара на лятото,завивките си ни бяха подходящи за студените планински нощи.Закусихме набързо и възползвайки се от чудесното време,излязохме на разходка.Плана за деня бе много амбициозен,като се надявахме по някакъв начин да се доберем и до Ушгули.Първата цел за деня бе Музея на Алпинизма или по-точно родния дом на великия алпинист Михаил Кергиани-"Тигъра на планината".Прякор даден му от нейно-величество кралицата на Англия.Музея е семпъл но приятен.Попадение в десетката е посещението на сванетска кула,която е подобна на посетената от нас на предния ден,но много по-подредена и туристическа.Уредника на музея ни разказа в рамките на двадесет минути как са живели сванетите преди хиляда години, а също и за постиженията на великия алпинист.След това се качихме на покрива на кулата от където се разкриваше умопомрачителна гледка към цяла Местия и симпатичното градско летище.Входа за музея е 10 лари и аз силно го препоръчвам.

След това решихме без да губим време да са качим на лифта/Hatsvali Cable Car/,който до първата станция е седалков а след това до втора станция става кабинков. Лифта струва 20 лари за възрастен и 15 лари за дете над шест години.Кабинковия лифт ви изкачва до 2400 метра надморска височина и ви предлага гледки запомнящи се за цял живот. Там от площадката се разкрива невероятна пейзажна картина, включваща най-високите върхове с ледените им шапки в Горна Сванетия вкл. гигантския връх Ушба/един от най-високите в Кавказ/ зад който се намира и вр.Елбрус/не се вижда/. Знаете,колко бързо се променя времето в планината. Започна да полъхва студен вятър а по близките планински хълмове ясно си личеше, че вали и то силно и затова взехме решение без да губим и грам време да слизаме,защото  ако дъжда ни застигне на открития лифт щеше да ни се разкаже играта.Благополучно пристигнахме до колите с първите капки дъжд,но не искахме да се прибираме.Още един музей предстоеше да бъде посетен -Музея по История и Етнография на Сванети.Входната такса е 7 лари, а музея разказва историята на областта.Високопланинската област е най-самобитния район на страната.Отдалечеността му и трудния достъп го превръща в пазител на съкровищата на грузинските владетели,които при война са си изпращали богатствата в тези земи. В музея има обособен кът от мека мебел,на който може да се отпуснеш и починеш.Аз и фамилията решихме да се приберем към къщи,докато Силвето и Митко в комплект с децата решиха да се отбият до близката църква,въпреки дъжда.

Предвид валежите през последните дни и дъжда който се изсипваше в момента и факта,че когато вали дъжд свлачищата не са просто свлачища а буквално местене на цели склонове а каменопадите са реки от кал и скали и споделеното от група туристи безуспешно опитали се да стигнат до Ушгули на предния ден,единодушно, тайфата реши да пропуснем това откъснато от света райско кътче.

 

Гледка от кулата на  Музея на Алпинизма

 

 

 

Hatsvali Cable Car

 

 

Гледка от площадката при втора станция на лифта

 

 

Така се разделихме за няколко часа,докато валеше.Част от нас потъна в сладка следобедна дрямка а другата се пренесе в света на интернет и мрежите за споделяне.Изведнъж дъжда спря или по-точно намаля/все още ръмеше/ и между плътните облаци се прокраднаха няколко слънчеви лъча.Почти машинално грабнах апарата,скочих в колата и се отправих към най-високата точка на града,където бе изградена църква.Бог седи и гледа винаги от високо.😉 Тези двадесетина минути през които аз седях и гледах в захлас случващото се около мен,разкриха една от най-величествените и запомнящи се гледки в моя живот. Величествено до бездихание.

 

Местия и кулите на Сванетия

 

 

 

 

Бях доволен от живота. Дори и само Местия и Горна Сванетия да бях посетил на тази екскурзия,пак щях да бъда доволен. Обожавам го това място!

Групата бе отново в пълен състав за вечеря,като този път липсата на места в кафене Лайла ни накара да потърсим друго място за хранене и така попаднахме на ресторант Лайл/Lile.Търсих го този ресторант,но ние го намерихме съвсем случайно.Там всяка вечер има група,която изпълнява традиционна фолклорна грузинска музика.Групата е страхотна а и храната е топ,така че аз лично бих ви препоръчал ресторанта и ако някога ходите в Местия то задължително го посетете.Силвето и фамилия си тръгнаха а аз предложих на Мимето да ги изпратя и да се върна,но те се съгласиха да поостанем още малко.Аз не исках да си тръгвам.Грузинската музика е много ритмична и звучи страхотно,а солиста на групата бе истински вълшебник на инструмента на който свирише-нещо средно между акустична китара и банджо. Все пак трябваше и да спим,че за следващия ден ни очакваше голям преход,чак до Тбилиси.Минахме през магазина от където заредихме провизии за следващия ден и се прибрахме.Пожелах да покажа на Мима гледката към Местия от църквата и тя и децата се съгласиха веднага.Качихме се в колата и след миг се любувахме за последно на ето тази гледка.

 

Местия-нощем

 

 

 

П.П. @silvia_b огромни благодарности за включванията!!!

 

Следва....

 

[meltin]

На 28.07.2022 г. в 11:52, silvia_b каза:

сторията с грузинеца от кулата беше запомняща се. Всъщност през цялото време Красен му обясняваше на руски , че няма нужда да ходи за пиене, ще тръгваме, много сме му благодарни, че ни е пуснал да разгледаме и горе и после долу под кулата да видим как живяли дедите му и той не та не  - "яз казал, чакайте тука", ние през тва време барабар с другите две деца умираме да се хилим. Пристигна с ча-ча в джоба , хляба под мишница и чиниите с халва и кашкавал, който майка му го правила. Това си беше показателно за грузинската гостоприемност , макар човека да си търсеше с кой да се напие 🙂  Също ни стана ясно, че докато не изпиеш шишето , няма да ни пусне да си тръгнем , а китайката Ани Чоу само снимаше видео с телефона си и се радваше

Всъщност беше оставил едно огромно куче на изхода, да ни пази, за да не си тръгнем, докато той отиваше за чача.