Прескочи до съдържание

Ненаситното око на туриста


krasen_denev

Препоръчани мнения

@krasen_denev,пишеш увлекателно и с много чувство.

Благодаря ти,че споделяш прекрасните си пътешествия,вдъхновяващо е!

Очаквам с нетърпение продължението,интересно и цветно е!

  • Харесвам 2
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Ден 2: Сафранболу-Самсун

 

Половината от деня бе изминала,когато решихме да кажем довиждане на прекрасния Сафранболу и да се отправим към Самсун,който се явяваше спирка за спане по пътя за Грузия.Там трябваше да се срещнем с другата част от компанията а именно със @silvia_b ,Митко и двете им прекрасни деца.Те,като казвам "Те" визирам  цялото им семейство са неразделна част от нашите пътувания през последните три последователни години. Силвето и Митко тръгнаха с един ден по-късно и след кратка почивка в Истанбул и кратко спиране в  Амасия се присъединиха към нас в Самсун за да продължим заедно нататък.Навигациите ни водеха по преките пътища,но предвид дъждовното време и множеството наводнени градчета и затворени пътища,реших да се върна леко назад за да се включа в главният път Анкара-Самсун.Да спомена че Гугъл мапс дава в реално време къде има наводнения и затворени пътища,но само докато сте свързани към мрежата.На много места къщите бяха наводнени до прозорците,но явно не се случва рядко,защото пътя е построен на нещо като сипей и остава постоянно проходим.Стигнахме в Самсун в късния следобед,настанихме се в хотела и излязохме .......на пазар.Защо на пазар а не да разгледаме? Защото времето се очертаваше да е дъждовно в следващите пет дни а малчугана имаше само летни обувки,а и да попълним пропуските и липсите в багажа.Намиращият се наблизо огромен магазинен комплекс или за по-кратко мол,ни предложи богат и доста евтин избор на облекла и обувки,от което ние се възползвахме на макс.След това вечеряхме в заведение, където не говорят други езици освен турски.Поръчката стана с ръкомахане,но "топ" попадението се оказа натуралния сок от люти чушки,който поръчах на децата.🤣 След вкусната вечеря се опитахме да се разходим на близкото пристанище,разположено в близост до хотела ни, но с учудване установихме, че достъпа до брега е невъзможен,защото бе преграден от висока ограда и бодлива мрежа тип бруно на нея. Прибрахме се отново в хотела и от стаята се наслаждавахме на прекрасната гледка към Черно море.

 

Хотелската ни стая и изгледа към пристанището на Самсун от нея.

 

DSC_0211.jpg.fb9e85915d3ce0f50ac84a6c40d2d677.jpg

 

DSC_0213.jpg.0e2a1b0c15181a389699f35b03755f4c.jpg

 

Малко по-късно започна да вали и единственото нещо,което можехме да правим бе да почиваме и да чакаме нашите спътници.Около 22 часа всички бяхме седнали в ложето на хотела и обсъждахме предстоящото ни съвместно пътуване.

 

Следва продължение:

  • Харесвам 41
  • Браво 1
  • Смея се 2
Връзка към коментар
преди 1 час, Raindrop каза:

Молба - може ли модератор да коригира правописа в заглавието на тази хубава тема? Надявам се, че няма обидени...

Благодаря! И аз го видях, но не мога да го редактирам.

Връзка към коментар

Ден 3: Самсун-Сумела манастир-Ийдере.

 

След прекрасна закуска на върха на хотела с 360 градусова панорамна гледка към Черно море и планините потеглихме към следващата ни цел-Сумела манастир.Пътувахме бързо и безпроблемно,през цялото време покрай морето.Времето се сменяше и се редуваше дъжд и слънце.Минахме покрай невероятното летище в Орду, изцяло построено в морето и покрай това в Трабзон,което също е на самия черноморски бряг.Страната се развива с огромни темпове и това си личи от всички съоръжения и обекти,които са построени или се строят.

Всеки посещавал или гледал туристически реклами за Турция е виждал една от топ забележителностите на тази огромна страна-Сумела манастир.Манастирът е вграден в стръмна скала на 1200 метра надморска височина и е построен през 386 година.Тази година отвори врати за туристи след дълга няколко годишна реставрация,която не може да се каже реставрация а по-точно обезопасяване на района и свеждане на инцидентите до минимум.Заплатихме 200 турски лири на входа на парка/приемат само пари в кеш, за да можем да се качим с колите до паркинга.След това платихме и за маршрутка,която да ни качи до манастира и накрая платихме и за вход в самия манастир.Стори ми се малко прекалено и доста комерсиално.Самият манастир или по-точно скалните параклиси и помещения са впечатляващи дори в мрачен и дъждовен ден като нашия и единственото разочарование дойде при изградената площадка с изглед към манастира,поради мъгливата и облачна гледка,зависеща само от капризите на майката природа.Няма да ви пиша историята на манастира/има достатъчно в нета/ а ще ви покажа няколко снимки от там.Манастира Сумела и неговите рисунки са доста запазени имайки предвид хилядолетната му история.

 

Сумела манастир

 

DSC_0231.jpg.316d9d876b0d2e62513bd24b36d7d1fb.jpg  DSC_0236.jpg.e7fd047abe8ebafe05a976aa62acd1a0.jpg

 

DSC_0245.jpg.475920ad8ece8568269b28caa4b2d162.jpg

 

DSC_0259.jpg.14da7a298bcb0f4eee05852f995c66fa.jpg  DSC_0255.jpg.dc281605ad876ff806695cd5f165a0ee.jpg

 

DSC_0266.jpg.120a0f0034592643ccd17409a8381421.jpg

 

DSC_0274.jpg.edb480e05c6b2545ce831ac30b790446.jpg

 

DSC_0270.jpg.7ed53e12c934649e3aa38bfc4f520220.jpg

 

За кой ли път го повтарям,че хубавото време е част от доброто преживяване.Тръгнахме си с противоречиви впечатления от това свято за християнската религия място,но това според мене се дължи изцяло на лошото време.Това бе единствената забележителност за деня,която бяхме планували,затова продължихме към хотела.Бяхме избрали хотел с басейн за да можем да се разхладим в летните горещени,но къде ти тая жега.Само дъжд и студ!🥶 Бяхме навлезли в царството на чая.Навсякъде около нас по хълмовете имаше чаени плантации, а в ниското и в равното се издигаха огромни чаени фабрики.Този ден решихме спонтанно ,ей така отваряме гуглето и отиваме до място характерно отбелязано с вилица и лъжица.Без подготовка,без проучване,просто така. Ресторантът се намираше почти в центъра на Ийдере но не на главната улица а на малките тихи улички,далеч ако петдесетината метра могат да се нарекат далеч от глъчката и трафика.В заведението/по-скоро мязаше на закусвалня или стол/ нямаше меню а всичко сготвено бе изложено на витрината и се сипваше от там.С жестове и показване си поръчахме всякакви видове меса-телешко,козе,овче приготвени кое от кое по- вкусно,Екмека е безплатен,както и ледената вода. Айряните са плащат, но то оставаше и те да са безплатни 😄.След това се разходихме из Ийдере,покрай лъскавия Вавилон хотел и поседнахме в близкия парк за да продължим с консумацията на сладоледи и разхладителни течности,а и да си починем.....от яденето пак ядейки.Не знам дали е така навсякъде в Турция но специално в нетуристическите места е страшно евтино,за нашия стандарт на живот,а не ми се мисли какво ще им е на по-богатите европейци,които едва ли някога ще стигнат точно до Ийдере.

Последва почти безсънна нощ имайки предвид слабата шумоизолация на хотела и минаващият съвсем близо път,по който през тридесет секунди преминаваше камион превозващ ....не знам си какво от близката кариера.

 

Следва продължение:

  • Харесвам 43
Връзка към коментар

В тази столова, която се водеше единствения ресторант в града бяха изключително гостоприемни типично по турски. Дъщеря ми си хареса нещо от една тава, която беше празна и готвача обяснява , че няма , ама ми маха да влезнем вътре в кухнята да видим какво има сготвено . Въпреки, че Ийдере беше забутано село или град без ресторанти , само с тази столова и два магазина, се натъкнахме на много приятно място за отмора и разходки, където късно вечерта местните се събират, пият чай, ядат сладолед , децата играят на катерушки, имаше даже ново голямо футболно игрище

 

 

IMG_2114.jpg.788f26b4393ebad4418b3a5894fa9a3d.jpgIMG_2117.jpg.52b4ee79cf7a16f9018dfed9c30ca3a3.jpgIMG_2115.jpg.c32c16db26340a43487e65298dad74e6.jpg

 

 

и да покажа уникалния залез 🙂  , няма да задълбавам защо ти нямаш снимка 😄

 

 

IMG_2109.jpg.8d7eeda86a205552d3b9a6a30dfc0720.jpg

 

  • Харесвам 38
  • Благодаря 1
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 2 часа, silvia_b каза:

В тази столова, която се водеше единствения ресторант в града бяха изключително гостоприемни типично по турски. Дъщеря ми си хареса нещо от една тава, която беше празна и готвача обяснява , че няма , ама ми маха да влезнем вътре в кухнята да видим какво има сготвено . Въпреки, че Ийдере беше забутано село или град без ресторанти , само с тази столова и два магазина, се натъкнахме на много приятно място за отмора и разходки, където късно вечерта местните се събират, пият чай, ядат сладолед , децата играят на катерушки, имаше даже ново голямо футболно игрище

 

 

IMG_2114.jpg.788f26b4393ebad4418b3a5894fa9a3d.jpgIMG_2117.jpg.52b4ee79cf7a16f9018dfed9c30ca3a3.jpgIMG_2115.jpg.c32c16db26340a43487e65298dad74e6.jpg

 

 

и да покажа уникалния залез 🙂  , няма да задълбавам защо ти нямаш снимка 😄

 

 

IMG_2109.jpg.8d7eeda86a205552d3b9a6a30dfc0720.jpg

 

Силве, благодаря за снимките! Залезът е уникален,а аз нямам снимка, защото Митко зави без мигач,като типичен грузинец въпреки,че още не бяхме стигнали до Грузия.😂

  • Харесвам 1
  • Смея се 4
Връзка към коментар

За този ден ще разкажа за пешеходното преминаване на границата Турция-Грузия. Преминаването е през сграда с коридори , които са над пунктовете с коли и директно излизаш в Грузия. Имаше паспортен контрол на изход и на вход, бързи пътечки, скенер за багаж, фри шоп, точно като на летище. Минахме за около 20-30мин с цялото ходене и проверки, но  на шофьорите  им отне почти 2 часа, много ги чакахме и през това време наблюдавахме какво се случва наоколо. Интерено впечатление ни направи организирани екскурзии с автобуси и микробуси на грузинци за шопинг в Турция. Тях ги сваляха от автобусите с багажа им и всички мъже жени до един носеха туби с олио по 2 във всяка ръка. Спогледнахме се с Мимето и си казваме ние сме едиснтвените тука без олио, съмнителни ще сме им 🙂 🙂 🙂 После мъжете разказаха, че са им гледали багажниците и са ги питали, какво носите, при отговор ми дрехи  - как така само дрехи носите 🙂

 

Ето и чаените плантации от високо:

 

DJI_0045.JPG.1dcb36bdb66e29ac58785e36540a4510.JPG

 

DJI_0048.JPG.3ad46e9c34cbf3d0c5e858816ec20cdb.JPG

 

DJI_0049.JPG.08f45d086a020da8c8f19b5641349ef4.JPG

 

 

DJI_0053.JPG.2e16ab787e47aefecdbb8255b8e76301.JPG

 

DJI_0055.JPG.530c9b75a5c543d5874d4e84b4b4df23.JPG

 

DJI_0063.JPG.8f17cd1f751e93701b59cc54becb295a.JPG


 

имаше и такъв вид атракция , само срещу 10 лири да те люшкат за снимка 

4752DF7A-883B-4211-9BB3-3F6A6149E96B.jpeg

 

И Али и Нино, доста време прекарахме там да ги гледаме как се събират

 

DJI_0075.JPG.031b659d71531bcaccc3ae825614078d.JPG

 

DJI_0083.JPG.d02ff04da1faf5d99e4ab943675abe42.JPG

 

  • Харесвам 44
  • Благодаря 1
  • Браво 3
Връзка към коментар

С нетърпение очаквам продължението, чудно пътешествие сте си организирали.

@krasen_denev винаги е удоволствие да те чета.

@silvia_b задължително се включвай, трябва да се усети и женския поглед.

Снимките са много хубави.

  • Харесвам 4
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

@krasen_denev, много увлекателен разказ... Чакам с нетърпение продължението! Грузия също беше и в моя списък за посещения преди пандендемията, но със самолет. Вариантът с кола в комбинация с Армения все повече  ми харесва. 🙂

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 50 минути , woman_in_white каза:

@krasen_denev, много увлекателен разказ... Чакам с нетърпение продължението! Грузия също беше и в моя списък за посещения преди пандендемията, но със самолет. Вариантът с кола в комбинация с Армения все повече  ми харесва. 🙂

Варианта с кола си беше супер, единствения минус е продължителното шофиране.

Трябва си човек със тежък десен крак и набито око. Иначе става още по-бавно изпълним.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Историята с грузинеца от кулата беше запомняща се. Всъщност през цялото време Красен му обясняваше на руски , че няма нужда да ходи за пиене, ще тръгваме, много сме му благодарни, че ни е пуснал да разгледаме и горе и после долу под кулата да видим как живяли дедите му и той не та не  - "яз казал, чакайте тука", ние през тва време барабар с другите две деца умираме да се хилим. Пристигна с ча-ча в джоба , хляба под мишница и чиниите с халва и кашкавал, който майка му го правила. Това си беше показателно за грузинската гостоприемност , макар човека да си търсеше с кой да се напие 🙂  Също ни стана ясно, че докато не изпиеш шишето , няма да ни пусне да си тръгнем , а китайката Ани Чоу само снимаше видео с телефона си и се радваше 🙂

 

Показвам кадри от мястото , лошо качество, но пък обстановкйата и събитието са запечатани 🙂

 

 

IMG_2506.jpg.8e3864256a0cf39ed8486555546fc2e9.jpg

 

IMG_2502.jpg.bff9bfbedb556037d1a1e6c770fabea6.jpg

 

IMG_2492.jpg.59e959bf667e8060d1b69ea3d002f6a3.jpg

 

 

Гледката от покрива на кулата:

 

IMG_2475.jpg.8ea9a08a0ec2da3bfb731c72222fbe32.jpg

 

Гледките в планината по пътя и обичайните прасета и крави

 

IMG_2368.jpg.a1bbb9a90de2f0533062821380183ac4.jpg

 

IMG_2431.jpg.076f1d54d23cf94262cf3b92506eb277.jpg

 

IMG_2432.jpg.ebe7c88496ad4fb31144aaa8d3baa361.jpg

 

IMG_2444.jpg.d1361eda525e385c44e60f8fe35cddc7.jpg

 

IMG_2443.jpg.d58e1137d5f070f80ee2e09d06083fb4.jpg

 

 

 

Язовирната стена отдалече:

 

IMG_2397.jpg.577d9331fa1db9f8548c416803bc5a0d.jpg

 

външна газопроводна система, така бяха цели села до всяка къща стигат тръбите:

 

IMG_2378.jpg.9d30be28fd1c868c704abcd5e7b11f0d.jpg

 

Гледката ни от къщата за гости и интериора в общото помещение:

 

IMG_2455.jpg.464096a891a9ba2a4d4b654f6a39ba52.jpg

 

IMG_2517.jpg.34dd78eae0f61756b8ae45713ad95b5b.jpg

 

IMG_2516.jpg.6747fb78486baf34af924919b224971e.jpg

Малко манджа

 

IMG_2456.jpg.3030d38a3434af0dc8985f80c047f46b.jpg

 

IMG_2459.jpg.86e64ba46a66004c0909ed11ddbdc071.jpg

 

IMG_2460.jpg.a11a961f626e66d499645916fe6f55eb.jpg

 

IMG_2262.jpg.796165b95ec1852b2e27cc396b74299a.jpg

 

 

 

  • Харесвам 38
  • Благодаря 1
  • Браво 7
Връзка към коментар

Ден 6: Местия

 

Пореден ден,поредна порция приключения. Колко зареждащ е съня в планината.Завивките ни бяха дебели пухени юргани и въпреки,че бяхме в разгара на лятото,завивките си ни бяха подходящи за студените планински нощи.Закусихме набързо и възползвайки се от чудесното време,излязохме на разходка.Плана за деня бе много амбициозен,като се надявахме по някакъв начин да се доберем и до Ушгули.Първата цел за деня бе Музея на Алпинизма или по-точно родния дом на великия алпинист Михаил Кергиани-"Тигъра на планината".Прякор даден му от нейно-величество кралицата на Англия.Музея е семпъл но приятен.Попадение в десетката е посещението на сванетска кула,която е подобна на посетената от нас на предния ден,но много по-подредена и туристическа.Уредника на музея ни разказа в рамките на двадесет минути как са живели сванетите преди хиляда години, а също и за постиженията на великия алпинист.След това се качихме на покрива на кулата от където се разкриваше умопомрачителна гледка към цяла Местия и симпатичното градско летище.Входа за музея е 10 лари и аз силно го препоръчвам.

След това решихме без да губим време да са качим на лифта/Hatsvali Cable Car/,който до първата станция е седалков а след това до втора станция става кабинков. Лифта струва 20 лари за възрастен и 15 лари за дете над шест години.Кабинковия лифт ви изкачва до 2400 метра надморска височина и ви предлага гледки запомнящи се за цял живот. Там от площадката се разкрива невероятна пейзажна картина, включваща най-високите върхове с ледените им шапки в Горна Сванетия вкл. гигантския връх Ушба/един от най-високите в Кавказ/ зад който се намира и вр.Елбрус/не се вижда/. Знаете,колко бързо се променя времето в планината. Започна да полъхва студен вятър а по близките планински хълмове ясно си личеше, че вали и то силно и затова взехме решение без да губим и грам време да слизаме,защото  ако дъжда ни застигне на открития лифт щеше да ни се разкаже играта.Благополучно пристигнахме до колите с първите капки дъжд,но не искахме да се прибираме.Още един музей предстоеше да бъде посетен -Музея по История и Етнография на Сванети.Входната такса е 7 лари, а музея разказва историята на областта.Високопланинската област е най-самобитния район на страната.Отдалечеността му и трудния достъп го превръща в пазител на съкровищата на грузинските владетели,които при война са си изпращали богатствата в тези земи. В музея има обособен кът от мека мебел,на който може да се отпуснеш и починеш.Аз и фамилията решихме да се приберем към къщи,докато Силвето и Митко в комплект с децата решиха да се отбият до близката църква,въпреки дъжда.

Предвид валежите през последните дни и дъжда който се изсипваше в момента и факта,че когато вали дъжд свлачищата не са просто свлачища а буквално местене на цели склонове а каменопадите са реки от кал и скали и споделеното от група туристи безуспешно опитали се да стигнат до Ушгули на предния ден,единодушно, тайфата реши да пропуснем това откъснато от света райско кътче.

 

Гледка от кулата на  Музея на Алпинизма

 

DSC_0575.jpg.ac026151e6a8dd4a0077664b58ab6bb4.jpg

 

DSC_0594.jpg.2cfac06967fd0872abb0e142e3fe2d09.jpg

 

Hatsvali Cable Car

 

DSC_0619.jpg.8cdda434fe6db92057e028f5d214d8b5.jpg

 

Гледка от площадката при втора станция на лифта

 

DSC_0652.jpg.4ceb87f95841d6d145948cfd2fcd202c.jpg

 

Така се разделихме за няколко часа,докато валеше.Част от нас потъна в сладка следобедна дрямка а другата се пренесе в света на интернет и мрежите за споделяне.Изведнъж дъжда спря или по-точно намаля/все още ръмеше/ и между плътните облаци се прокраднаха няколко слънчеви лъча.Почти машинално грабнах апарата,скочих в колата и се отправих към най-високата точка на града,където бе изградена църква.Бог седи и гледа винаги от високо.😉 Тези двадесетина минути през които аз седях и гледах в захлас случващото се около мен,разкриха една от най-величествените и запомнящи се гледки в моя живот. Величествено до бездихание.

 

Местия и кулите на Сванетия

 

DSC_0748.jpg.7879271bdb0335e7d7eee6724380e255.jpg

 

DSC_0764.jpg.c5a99b5f8969b875733475aeb359bc78.jpg

 

DSC_0785.jpg.d937ce9999f08cf9fad9fc48bd2fe25e.jpg

 

Бях доволен от живота. Дори и само Местия и Горна Сванетия да бях посетил на тази екскурзия,пак щях да бъда доволен. Обожавам го това място!

Групата бе отново в пълен състав за вечеря,като този път липсата на места в кафене Лайла ни накара да потърсим друго място за хранене и така попаднахме на ресторант Лайл/Lile.Търсих го този ресторант,но ние го намерихме съвсем случайно.Там всяка вечер има група,която изпълнява традиционна фолклорна грузинска музика.Групата е страхотна а и храната е топ,така че аз лично бих ви препоръчал ресторанта и ако някога ходите в Местия то задължително го посетете.Силвето и фамилия си тръгнаха а аз предложих на Мимето да ги изпратя и да се върна,но те се съгласиха да поостанем още малко.Аз не исках да си тръгвам.Грузинската музика е много ритмична и звучи страхотно,а солиста на групата бе истински вълшебник на инструмента на който свирише-нещо средно между акустична китара и банджо. Все пак трябваше и да спим,че за следващия ден ни очакваше голям преход,чак до Тбилиси.Минахме през магазина от където заредихме провизии за следващия ден и се прибрахме.Пожелах да покажа на Мима гледката към Местия от църквата и тя и децата се съгласиха веднага.Качихме се в колата и след миг се любувахме за последно на ето тази гледка.

 

Местия-нощем

 

DSC_0813.jpg.c19b2971aadc41028614aae5bc620e57.jpg

 

 

П.П. @silvia_b огромни благодарности за включванията!!!

 

Следва....

 

  • Харесвам 40
  • Благодаря 3
  • Браво 6
Връзка към коментар
На 28.07.2022 г. в 11:52, silvia_b каза:

сторията с грузинеца от кулата беше запомняща се. Всъщност през цялото време Красен му обясняваше на руски , че няма нужда да ходи за пиене, ще тръгваме, много сме му благодарни, че ни е пуснал да разгледаме и горе и после долу под кулата да видим как живяли дедите му и той не та не  - "яз казал, чакайте тука", ние през тва време барабар с другите две деца умираме да се хилим. Пристигна с ча-ча в джоба , хляба под мишница и чиниите с халва и кашкавал, който майка му го правила. Това си беше показателно за грузинската гостоприемност , макар човека да си търсеше с кой да се напие 🙂  Също ни стана ясно, че докато не изпиеш шишето , няма да ни пусне да си тръгнем , а китайката Ани Чоу само снимаше видео с телефона си и се радваше

Всъщност беше оставил едно огромно куче на изхода, да ни пази, за да не си тръгнем, докато той отиваше за чача.

  • Браво 1
  • Смея се 5
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.