дневник Ненаситното око на туриста

[krasen_denev]

Преди 1 час, meltin каза:

Всъщност беше оставил едно огромно куче на изхода, да ни пази, за да не си тръгнем, докато той отиваше за чача.

Можеш да видиш немската овчарка на една от снимките на @silvia_b. Кучето бе страшно добродушно,но и ние бяхме вече вътрешни и със статут на черпещи се сванетци.🤣

[krasen_denev]

Ден 7: Местия-Гори-Уплисцихе-Тбилиси

 

С голяма тъга и лудо влюбени в тази самобитна област се разделяме със Сванетия,но трябваше да продължим със следващата част от екскурзията ни.Много път ни чакаше през този ден в който щяхме да прекосим Грузия от север на юг и от запад на изток.Веднъж преминали по трудния път между Зугдиди и Местия, направи връщането ни някак рутинно.Движихме се доста бързо или поне аз,защото Митко пазеше възможно най-много колата на кума си. По пътя имаше няколко обособени площадки за наблюдение на бурната река Енгури,представляваща смесица от разтопен лед и сняг,вода от падналите дъждове,повлечени дървета и срутили се камъни.Стояхме над бушуващата река и си говорихме, колко незначителни и безсилни са хората пред силата на природата.Малко преди Зугдиди в огледалото за обратно виждане се появи и Митко.Сега остана само да изминем пътя до Гори,където ни предстоеше среща с един от най-големите тирани на човешката история.Движехме се много добре и изглежда щяхме да имаме време за всичко ,а и да пристигнем рано-рано в Тбилиси. Да ама не! Кой да ти предположи,че разстоянието от Зестапони до Сурами,равняващо се на 60 километра ще ги минаваме цели два часа,заради пътно строителство.Грузинската държава е възложила този масивен инфраструкторен проект състоящ се от магистрален път и безброй виадукти и тунели на китайски консорциум.Целия участък се строи наведнъж и ще свърже двата изградени участъка на магистралата между Тбилиси и Кутаиси. Всички искахме възможно най-скоро да излезем от този ад изразяващ се в високи температури,ниска скорост и много прах,но най-нетърпелив бе големия ми син.При мисълта къде отиваме ,буквално не го свърташе в колата.Той,беше чел много за Йосиф Сталин и посещението на музея за него се превръщаше в малък празник. Някъде около четири часа следобед този празник за детето бе реалност.Първо посетихме родната къща на диктатора-пълководец,след това и музея.Запознахме се с живота на личността Сталин и с удоволствие разгледахме даровете,които е получил при срещите си с чужди ръководители и делегации.Някак ни стана много мило,като видяхме,че подаръка от България-ръчно направен шах,бе изложен във витрина на централно място, в копието на работния кабинет на Сталин. Посетихме и вагона за който се твърди че Сталин е ползвал за да пътува за Ялтинската конференция и Конференцията в Техеран.Децата останаха видимо доволни/Коци със сигурност/,но музеят не е нещо особено.

 

Река Енгури

 

 

Гори-родната къща на Сталин под изградения за да я съхранява павилион

 

 

 

Павилионът от друг ъгъл

 

 

Музея на Сталин

 

 

 

Времето напредваше а ние бързахме за пещерният град Уплисцихе. Взехме си билети с дегустация на вино,като цената им бе 20 лари за възрастен и 15 лари за дете/те не пиха вино/😀. Влязохме около 17:30 и на входа ни казаха,че работното време е до 19:00 часа.Имахме време за всичко.Разглеждахме,снимахме и четяхме указателните и информационни табели и изведнъж точно в подстъпите на Църквата на Принца,срещнахме жената-отговорник за божия храм.Оказа се,че обектите в каменния град работят до 18:00 часа/същото важи и за музея/.Единственото,което можехме да правим бе да продължим с разходката из скалните пещери и зали.Добре ,че винарната поне не бе затворена,та успяхме да се запознаем с технологията на правене на вино, а и да го дегустираме.Колко му трябва на човек за да му се замота главата? Аз ще ви кажа-точно четири дегустационни чашки. Малко преди седем часа тръгнахме към изхода с цел да посетим музея на Уплисцихе/все още не знаехме,че не работи вече/,но както ви казах вече,ударихме на камък.Минаваше 19:00 часа,когато поехме към Тбилиси и хотела ни,който щеше да е наш дом следващите три денонощия.Трафика в Тбилиси е много натоварен,но все пак стигнахме безпроблемно до хотел Тифлис/Tiflis/.Хотелът носещ името на старо Тбилиси се помещава в старинна тухлена сграда с невероятна градина,която е буквален оазис за релаксация и отмора,особено в летните жеги.Стаите си имаха забележки,но като цяло хотелът бе супер. Вече бе тъмно,когато се отпуснахме в градината за да си починем.Изядохме печевата и храната закупена от близките до хотела ще ги нарека „закусвални” работещи до късно вечерта и с малкото останали в нас сили излязохме да се разходим.Семейство Илиеви решиха да си останат в градината,а нашата малка разходка се превърна в двучасова,седем километрова обиколка из нощно Тбилиси,заради пустото „Ненаситно око на туриста”.Буквално скапани с туптящи и отекли крака и нито грам останали сили се добрахме до хотела,където след взетия душ се изпонатръшкахме по леглата.

 

Каменния град Уплисцихе/загледайте се в лицето издълбано в скалата/

 

 

 

Църквата на принца-най-старото и свято място в Уплисцихе.Църквата е реставрирана ,естествено.

 

 

П.П. От нощната разходка.....снимки, йок!!!🤣 

П.П.П. Представете си колко съм бил изморен за да не правя снимки.Пусто му - "Ненаситно око на туриста"!!!

[silvia_b]

Даааа, беше дълго пътуване този ден

 

 Преглеждайки си снимките, видях как папаришки снимах това индийче 🙂

Красен възмутен:  "Гледай го , обувките му разменени лява и дясна , а му дали да снима с по-скъп апарат от моя"

 

 

 

Шахът, подарен от България, дори си личи , че е позлван

 

 

още гледки от мен по пътя, наистина много красиви Сванетските планини

 

 

Хотелът в Тбилиси - страхотно попадение (Красен е със заслуга тук) - локация, обслужване, интериор , жалко, че не го снимах вътре, но градинката беше много приятна за вечерно питие , ако сме се прибрали по-навреме

 

[krasen_denev]

преди 5 минути , silvia_b каза:

 

още гледки от мен по пътя

Знаех си ,че ще извадиш нещо скрито от ръкава/телефона.😆

[krasen_denev]

Малко се позабавих с продължението,но все пак успях да ви го представя и то днес.😁

 

Ден 8: Тбилиси

 

От Тбилиси с любов!

 

Ден изцяло посветен на грузинската столица и нейните забележителности.Не тръгнахме рано,защото се наспахме. Закусихме обилно от прекрасната закуска поднесена ни в хотела.Използвахме метрото за да запазим сили за очертаващия се тежък ден и от съвсем не малките разстояния,които трябваше да изминем. Закупихме си карти за метрото и ги заредихме.Всяко използване на картата взима една лара от заредения ти лимит.Разходката ни започна от площад „Независимост” с издигащата се на него позлатена статуя на "Свети Георги". Продължихме към грандиозната и дълго време считана за главна църква в града-църквата Сион. Изградена през седми век църквата е кралската гробница на Грузия.Катедралата Сион е дом и на друго голямо светилище на Грузинската православна църква-Кръстът на Света Нино.Историята на кръста е много интересна и смятам да ви я разкажа.Кръста е направен от лоза и донесен в езическа Грузия с християнството.До 458 година се съхранявал в храма Светицховели в Мцхета,след което е пренесен в Армения за да бъде спасен от избухналите гонения на християните в тези години.Крит е от вярващите по домове,планини и различни Божии храмове,до настъпването на 1801 год., когато един от грузинските князе донася кръста на император Александър Павлович,който го поставя за съхранение и поклонение в храма Сион. Всичко е започнало 400 години преди създаването на българската държава. Интересно,нали?

Излизайки от двора на катедралата Сион се озовахме на западния/десен бряг на р.Кура/не правете асоциации,моля/ на място от където се разкрива чудесна гледка към футуристичния пешеходен- „Мост на Мира”. Местните не го харесват много,защото не се вписвал в цялостния облик на старо Тбилиси и са му дали звучните и не толкова лицеприятни прякори-„Памперса” и „Дамската превръзка”.Така си го наричахме и ние. Моста е мястото,където ще бъдете засипани от всички страни с предложения за разходка с лодка по реката,но това е и едно от местата с точки за wi-fi ,пръснати из целия град. Минахме по моста и се озовахме в центъра на симпатичния парк-оазис Рике.Там,точно до „Балона на Тбилиси” пихме най-хубавата лимонада от грозде през живота ни/имат видове от различни плодове/.

Зад балона,на който ние не се качвахме се намира станцията на кабинковия лифт/cable car/,който ще ви качи на едно от възвишенията на града.Там високо над забързания град се извисява крепостта „Нарикала” и статуята „Майката на Грузия” Гледките към ширналия се пред нас град са спиращи дъха.Дълго седяхме и се наслаждавахме на view-то.Крепостта Нарикала е със свободен достъп,като там можете спокойно да се разходите по стените и да посетите църквата „Св.Николай”.Гледките от стените се препокриват с тези от изградената пътека, която води от станцията на лифта до крепостта,така че можете да пропуснете катеренето по стените.

 

Площад Независимост и статуята на Св.Георги

 

 

Катедралата Сион.

 

 

Мостът на Мира/Памперса/

 

 

 

Малко гледки към Тбилиси от площадките по пътя за "Майката на Грузия"

 

 

 

Мостът на Мира,Концертната зала и Президентският дворец

 

 

 

А тази е от крепостта Нарикала

 

 

"Майката на Грузия"

 

 

 

Силвето ни каза,че имало водопад някъде наблизо който трябва задължително да посетим и това стана следващата ни цел.Водопад в центъра на града. В коя друга столица или град сте виждали такова чудо? За да стигнем до водопада се наложи да минем през мюсюлманския квартал изпълнен с невероятно реставрирани старинни къщи,джамии и бани.Има логика баните да са тук,нали? Където водата там и банята.По изградена алея с множество мостчета навлязохме в …..името е трудно за произнасяне и ще го обобщя,като  „Каньона”/Leghvtakhevi Canyon/ и след няколко минути бяхме в рая.Не ме разбирайте погрешно. Мястото не кой знае какво,но удоволствието,което ще получите от носещите се във въздуха прохладни пръски в ужасната обедна жега е неописуемо.Разгледахме и баните-Орбелиани и Сулфур,но само отвън.Ако бяхме влезли,щяхме да замръкнем,а не това бе целта.Имаше още места включени в обиколката,но първо трябваше да ядем.Обядвахме/ако може да се нарече обяд яденето след 15:00 часа / в предлагащия страхотна гледка,ресторант-Тераса 21.Силвето и Митко не останаха доволни, защото много им забавиха половината от поръчката,но като изключим това, храната бе много вкусна.А гледката……вижте сами:

 

Гледката от Тераса 21

 

 

След,като напълнихме стомасите се отправихме именно към това ,на което се любувахме по време на обяда. Църквата „Успение Богородично” в Метехи известна просто като Метехи е едно от най-емблематичните места в Тбилиси.Издигната е върху скала точно срещу стария град.Само под църквата се издига статуята на Вахтанг I Горгасали-основателя на Тбилиси.

 

Мюсюлманския квартал

 

 

 

Къщи в старо Тбилиси

 

 

 

 

Баните Орбелиани

 

 

Баните Сулфур

 

 

Старо Тбилиси

 

 

Църквата Метехи и статуята на Вахтанг I Горгасали

 

 

Църквата  Метехи и на заден план гигантската катедрала Цминда Самеб

 

 

Църквата Метехи и статуята на Вахтанг I Горгасали-изглед от към десния бряг на р. Кура

 

 

 

Останаха малко светли часове а имахме още толкова много за разглеждане.Без да губим време се отправихме към Дворецът на кралица Дареджан.В днешно време това е домът на женския манастир Преображение Господне.Дворецът и църквата към него заедно със сгради с различно предназначение представляват единен архитектурен комплекс,който е ограден от ограда.Тук погледа на всеки/включително и моя,когато набелязвах забележителностите за посещение/се приковава от елегантен обгръщащ кулата декоративен балкон.Още едно място с умопомрачителна гледка към града.Градината на двореца,също е невероятна.

Остана само още една забележителност за посещение,но каква? Доста се бяхме уморили а и децата започнаха да недоволстват,но все пак……закрачихме нагоре по хълма за да стигнем до гигантската катедрала „Света Троица”/Цминда Самеб на грузински/. Катедралата е център на грузинската православна църква и е построена по повод 1500 год. от независимостта на грузинската църква и е най-голямото религиозно здание в Кавказкия регион.Интериорът е семпъл,но иконите са покрити със златен обков и грабват окото от пръв поглед. Катедралата по залез слънце ще предизвика ефекта ….уау във всеки,бил той вярващ или не.

Малко след осем часа вечерта хванахме метрото за да се приберем в хотела.За нас това бе завършека на деня,а Силвето и фамилия излязоха на нощна разходка,за което надявам се,че ще разкаже, тя.

 

Дворецът на кралица Дареджан

 

 

 

 

Балконът                                                                                         Стръмна уличка за изкачване.

 

   

 

Катедрала "Света Троица"                                                           Позлатените икони

 

  

 

 

 

 

Следва:

[Anna Kalinovska]

преди 32 минути , krasen_denev каза:

Малко се позабавих с продължението,но все пак успях да ви го представя и то днес.😁

 

Ден 8: Тбилиси

 

От Тбилиси с любов!

  

Следва:

Много хубав разказ. Грузия ме привлича не от вчера. Приятелка днес прати поздрав от Тбилиси, след като вчера поздрави от Ереван.

[silvia_b]

Мдаааа, завършека на този ден за нас беше да видим нощно Тбилиси и да нащракаме памперса осветен , щото предната вечер пропуснахме. Не помня кога тръгнахме към центъра пак с метрото за две спирки за по бързо и идеята беше да не се мотаем много , щото краката вече имаха нужда от почивка . Ми не стана точно набързо , щото хайде и от тук да минем и от там …по едно време ще отиваме към метро спирка вече , само още някакви си 700м и после сме се прибрали за нула време . Влизаме , при което служител ни казва няма , приключи, току що излезнаха хората от последния влак . Въобще не бяхме погледнали , че вече е 12ч . Доквто се чудех как ще съобщим на децата , че трябва да вървим 3км (принципно не са много и за деня си крачим доста повече , но след цял ден тръмбоване , а и вече време за спане изглеждат много далече) и хоп едно такси на плаца . Ще го взимаме , колко да е скъпо , в Грузия сме все пак. Питахме го колко щв ни струва до нашия хотел , каза 10 Лари , идеално ни устройваше и скокнахме вътре . Сигурна съм , че нормалната му цена е поне на половина, нямаше брояч. 

 

На 30.07.2022 г. в 23:33, krasen_denev каза:

Силвето и Митко не останаха доволни, защото много им забавиха половината от поръчката,но като изключим това, храната бе много вкусна

Много си беше хубав ресторанта и обстановката и гледката , просто беше на по- туристическо място ,  но навсякъде другаде обслужването си беше топ. 

цък от ръкава 😀

 

Няма да показвам нощни снимки, защото Красен си поправи грешката да излезе вечер без статив 😀

Обаче имам водопада , сгушен там някъде тайно в центъра на Тбилиси

 

И къде без мостове с катинари 

 

 

 

[krasen_denev]

 

Ден 9: Джвари-Мцхета-Тбилиси

 

"Пътуване до Йерусалим".

 

Отново след чудесна закуска сме по колите с включени навигации и бавно пълзящи в ужасния градски трафик. Опитваме се да излезем от града,за да се качим на магистралата,която ще ни отведе до манастира Джвари и древната грузинска столица Мцхета.

Манастирът Джвари/Св.Кръст/ е една от големите забележителности на Грузия и един от най-важните храмове за грузинската православна църква.Построен е над кръст,поставен на хълма от Св.Нино.Според писмени свидетелства кръста е поставен на хълма през 326 год.,като символ на православието. Вижда се от далече и е обект на постоянно поклонение.През 589 год. Владетеля Гуарам Степаноз започва строителството на голям храм,който да бъде достойно вместилище на националната светиня-кръста на Св.Нино. Храмът е завършен през 604 год. и до днес не е претърпявал промени във външния си вид.

След като разгледахме и направихме доволно количество снимки на Джвари,Мцхета и вливащата се р.Арагви в р.Кура/това са двете най-известни реки в Грузия/,бе време да издигнем и носения от Митко-дрон.Все пак трябваше да имаме и малко по-различен поглед към тази грузинска светиня.

 

Манастирът Джвари /Св.Кръст/

 

 

Кръстът светиня

 

 

Мцхета и вливащата се р.Арагви в р.Кура 

 

 

Мцхета и катедралата Светицховели

 

 

Продължихме към Мцхета….”Вторият Йерусалим. Точно от тук идва и заглавието на днешната ретроспекция от дневника.Мцхета е един от най-древните градове на Грузия,а също така и най-светия.Не бяхме дошли за да разглеждаме града а за да посетим катедралата Светицховели,където се пазеше хитона/робата/ на Исус Христос,която е носел при Разпятието.

Ето и цялата история за катедралата Светицховели:

Построена е през 11 век (1010-1029) на мястото на първата християнска църква на дванадесетте апостоли в Грузия, построена през 4 век. С появата на тази църква е свързана религиозна традиция, свързана с приемането на християнството от Грузия. Легендата разказва за жител на Мцхета, Елиас, който, докато бил в Йерусалим, купил хитона на Исус Христос от римски войник и го занесъл в Грузия. Сестрата на Елиас, Сидония, починала от емоциите,породени от свещения предмет,веднага след като го докоснала . Погребват я заедно с хитона,понеже не могат да го издърпат от ръцете и. Скоро на гроба на Сидония израснало голямо дърво - ливанският кедър. И когато цар Мириан решил да построи храм на мястото, където бил погребан Хитонът Господен, кедърът бил отсечен.От него били направени седем колони за основи на църквата. Монтирани са шест колони, но седмата колона имала свръхестествени свойства и зависнала във въздуха.Кръстителят на Грузия Света Нино се молила цяла нощ, и тогава тази колона "без докосване от човешка ръка" застанала на мястото си и от нея започнала да тече свещена лечебна течност. Чудотворното миро изцерявало болните от тежки болести. От тук идва и името на храма - Светицховели, което на грузински означава "Живоносен стълб".

През 11 век католикосът/патриархът на Грузия Мелхиседек, започва изграждането на нова патриаршеска църква на мястото на старата църква. Има и легенда, свързана с тази сграда. „Архитект Арсукидзе бил поканен да построи храма. В края на строежа се оказва, че шедьовърът, който е изградил, е много по-добър от творенията на неговия учител. Тогава обиденият учител наклеветил ученика и ръката му била отсечена. Според друга версия ръката на Арсукидзе е била отсечена по заповед на царя, за да не може никога да построи нищо подобно на Светицховели”.

Интериорът на храма е семпъл и изпълнен със светлина. Във фрагментите от стенописите могат да се видят сцени от легендата за туниката на Господ, свързана с изграждането на храма Светицховели.

Под голямата арка се намира легендарният "Живоносен стълб".

Пред олтара е мястото за погребение на грузинските царе, включително Вахтанг Горгасали, основателят на Тбилиси, Ерекли II, царят на Кахетия, царете от династията Багратиони и други.

В тази част от дневника да си призная използвах инфо от нета,понеже не можах да запомня цялата история и имаше огромна вероятност да ви я разкажа грешно.

След катедралата продължихме из уличките с търговски обекти свързващи светинята с огромния паркинг.Седнахме да хапнем.Обяд бе минал отдавна, а ние бяхме освирепели от глад, така че седнахме в Qartuli Ezo,където отново се насладихме на чудната грузинска кухня.

 

Светицховели

 

 

Стените около катедралата

 

 

Светицховели и Джвари на заден план

 

 

Цибориумът под който е робата на Исус Христос

 

 

С това изпълнихме начертаната от нас програма и можехме да се отдадем на заслужена почивка преди да отпътуваме към Армения на следващия ден.

Ще си помислите,че това е края на деня…….но не е.Имахме още едно излизане за нощни снимки.Това,което @silvia_b и Митко бяха направили предната вечер.Прибрахме се в хотела в късния следобед. Починахме,разпуснахме,хапнахме на „нашия”/каменна маса във формата на Грузия с изрисувани всички забележителности на страната/ кът в градината на хотела,заредихме батерията на фотоапарата и отново излязохме.Използвахме метрото и малко преди да се стъмни или по-точно с последните слънчеви лъчи  бяхме под катедралата Сион. Започнахме да сменяме позициите-улици,мостове,алеи в търсене на няколко свестни нощни кадъра.На Мимето и децата им бе интересно,но с напредването на вечерта, натрупаната у тях умора започна да надделява над удоволствието за окото.Решихме,че това,което видяхме от нощно Тбилиси ни е достатъчно.Исках да се приберем преди метрото да е затворило и за щастие, успяхме.

 

Мостът на Мира със последните слънчеви лъчи.

 

 

 

Президентският дворец и Концертната зала

 

 

 

Църквата Метехи и статуята на Вахтанг I Горгасали

 

 

Нощните снимки не се получиха добре но все пак ето няколко кадъра.

 

Старо Тбилиси и Памперса

 

 

 

 

 

 

 

Следва…..:

[dimitrov6]

На 30.07.2022 г. в 23:33, krasen_denev каза:

Мостът на Мира/Памперса/

Мостът е проектиран в Италия и докаран на части с 200 камиона. Това е моя снимка на моста и телевизионната кула красиво осветена ,и до която има фуникуляр.

 

[silvia_b]

Ето малко дронски снимки:

 

 

 

и малко други :

 

[Oshko]

На 26.07.2022 г. в 16:15, krasen_denev каза:

 

-застраховки, които не важат за територията на Грузия и Армения

 

Как го решихте този въпрос? Каско-то май не важи там?

[krasen_denev]

преди 3 часа, Oshko каза:

Как го решихте този въпрос? Каско-то май не важи там?

Нищо не важи там.Застраховка в Грузия си направихме онлайн за период от време -избираш го ти,а за Армения след малко ще публикувам поста в който съм разказал за застраховката.😉

[krasen_denev]

Ден 10: Тбилиси-Вагаршапат-Ереван

 

🇦🇲Армения,здравей!!!🇦🇲

 

Като на шега бяхме преполовили екскурзията.Днешния ден за мен бе малко по-специален.Официално щях да стъпя в 40-тата държава.Не са много, но се надявам скоро да вляза и в клуб 50. Арменци и арменки живеещи в Армения-ние идваме! Ще тагна @Kristian Desev и той да знае.😀 Тръгнахме рано. Прехода не бе малък а и бях спретнал една такава динамична програма, че не знаех дали ще стигне деня.Рано сутрин трафика в Тбилиси не е натоварен, затова излязохме бързо от града и се отправихме към границата.Пристигнахме бързо и отново по познатия начин ние с Митко в колите а жените и децата пешеходно.Напуснахме Грузия за няколко минути,но влизането в Армения отне време макар и не много.Провериха ни документите след това багажа и преди да ни пуснат митничаря ме попита:

Митничар-За първи път ли сте в Армения?

Аз-Да./с огромно задоволство/

Митничар-Гише.

И тук започна купона.Трябваше да платим такса за колите/карнет/,че влизаме с тях на арменска територия.Ама не може да се плати с карта а само кеш и псевдо-клона на арменската банка ни отряза главите с дървен курс евро-драм. Платихме с Митко по 10 хил. драма за кола,но не това бе интересното.При обработката на документите/след придобиването на целия набор/,граничния полицай ми подаде един празен бял лист и ми каза: Пиши! Аз го попитах какво и се започна-страна,адрес,телефон,мощност на колата …… и накрая/но най-важното/ цена. Аз си написах всичко прилежно,но на цената се изхвърлих и написах сумата от 3500 евро а Митко отиде още по-далеч и написа 5000 евро. Добре,че не ни взеха 20% на тези суми,като гаранция а само ни обясниха,че ако напуснем страната без колите след като сме влезли с тях, ще дължим данък.С изрядни документи в нас напуснахме граничния пункт,само да разберем,че това не е всичко.Трябваше да направим и „Страхование”! Полицията я иска при евентуална проверка или произшествие.Чак да те е страх да си направиш „страховка”. Аз спрях на първата будка,където предлагаха и си направих за скромната сума от 7 хил. драма,но на Митко,който отиде на друго място с цел да не губим време му поискаха 20 хил. драма.По уоки-токито му казах,че съм платил 7 хил. и след разправия и неговата стана 7 хил. Първи впечатления за хората приели първи християнството за официална религия-„тарикати на дребно”. Ще ви разкажа още много случки,които затвърдиха първото ни впечатление.

С направени застраховки можехме да се впуснем в приключението Армения.Първите няколко километра бяха буквално обезкуражаващи.Изминахме ги през нивите,защото пътя го ремонтираха а обхода бе по черен път.Бавно но славно напредвахме.На още много места пътя бе в ремонт или се изграждаше нов такъв.Явно и тук инвестиции не липсват и властта е решила да инвестира в пътища и инфраструктура.

Цел номер едно бе ……манастир естествено,какво по-значимо да има в Армения. Сагмосаванк бе първия манастир посетен от нас.Тук,както и във всички други манастири имаше сватба,но лично на мене снобарщината ми дойде малко в повече.Ролс-ройси,G-класи,лимузини,десетки шаферки,екипи управляващи дронове,снимачни екипи,фотографи,кетъринг и всичко това се случва пред манастира и в двора.Сагмосаванк е разположен на високо дефиле над река Касах и е един от най-богатите и известни духовни центрове на средновековна Армения.

Съвсем на близо на 10-тина километра от Сагмосаванк се намира манастира Ованаванк.Той също се намира на ръба на каньона на р.Касах и точно това му разположение го прави толкова харесван от туристите и фотографите.Надявам се @silvia_b да се включи със снимки от дрона,който вдигнахме и на двата манастира.

 

Сагмосаванк

 

 

каньона на р.Касах

 

 

   

 

 

 

Ованаванк

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме към Вагаршапат-градът столица на Велика Армения през 2-4 век и център на Арменската църква.В центъра на Вагаршапат се намира църква построена през 303 год. върху която последствие е изградена Ечмиадзинската катедрала.Именно най-старата катедрала не само в Армения но и в целия свят бе нашата цел.Часът бе малко след три следобед и катедралата щеше да почака.Трябваше да се направи нещо много важно,за да не бъда линчуван публично.Всички бяха обезумели от глад.Спряхме на един ресторант на който ни казаха,че може да се плаща само кеш и аз с помощта на гугъл мапс намерих друг,по-комерсиален и лъскав и с възможност за плащане с карта.Ресторантът обаче се оказа един от най-старите  в Армения, приемащ посетители от 1676 год.Интериора на залата напомня на средновековен замък,но ние бяхме седнали отвън.Самият ресторант,като част от архитектурният комплекс Ечмиадзин е в списъка на ЮНЕСКО за световно-културно наследство.Няма да изпадам в подробности за яденето,защото ще направя отделен пост за храната в Грузия и Армения/ще бъде част от този дневник/,само ще спомена,че цените са доста високи.Все пак ядохме в ресторант на близо 400 години. Вече със заредени батерии се отправихме към катедралата.За огромно наше съжаление,Ечмиадзинската катедрала е в ремонт от доста време и достъпа до нея е невъзможен.Аз се покатерих на една пейка и вдигнах апарата си високо над главата ми за да избегна високите огради  за да я заснема за спомен.Разходихме се из другите параклиси и църкви и……то минало пет следобед.Трябваше да посетим съвсем близко намиращите се руини на катедралата Звартноц,но….руините на Звартноц работят до 17:00,така че ги оставихме за следващия път/когато и да е той/.

 

Ечмиадзинската катедрала

 

 

Архитектурния комплекс на Ечмиадзин изпълнен с множество църкви и параклиси.

 

 

 

 

Отправихме се към столицата на Армения-Ереван.Като всеки голям град и в Ереван трафика бе интензивен.Кръстовищата се регулираха от регулировчици с цел облекчаване на трафика/доста неуспешно/ и с помощта на навигациите се добрахме до хотела.Настанихме се,освежихме се и излязохме на разходка из нощен Ереван.Направихме малка разходка от 8 километра,като стигнахме чак до „Площад Република”.Силвето и фамилия се прибраха с такси,понеже метрото бе затворено,а ние продължихме из улиците и площадите на Ереван. Благополучно около полунощ  грохнали от умора се прибрахме и се отдадохме на заслужена почивка.

 

Ереванската каскада-нощем

 

 

Първа среща с "Площад Република"

 

 

 

Площад Чарлз Азнавур и кино Москва.

 

 

Фонтанът със зодиите.

 

 

Паяк и фонтан

 

 

 

Следва......

Специален пост за хората в Армения.

[Kristian Desev]

Откога я чакам тази Армения 😀. Благодаря за тагването, ще очаквам следващите части с огромно нетърпение! 

[krasen_denev]

В предния пост нарекох арменците-"Тарикати на дребно"и сега смятам да се аргументирам защо мисля така.Преди да започна искам да уточня,че не твърдя,че мнението ми е меродавно и с него не искам да създам грешно впечатление за хората на Армения,но така видях нещата аз.Дано не разочаровам @Kristian Desev с този пост.Ето и хронология на  случките:

1.Опитаха се да продадат на Митко три пъти по скъпа застраховка и то на границата,където се предполага,че има контрол.

 

2.В супер реномираният и най-стар ресторант в Армения ни сервираха един панер с хляб при все,че бяхме поръчали два.На въпроса ми, "Защо е един?" ми бе обяснено от намусения иначе сервитьор,че хляба сервиран на масата е общ и това всъщност са два панера и в Армения така е прието.След това поръчахме още един панер,който бе точно толкова,колкото първия.В сметката естествено бяха вписани три при все,че ние получихме два панера.

 

3.Навигацията се обърка в последните метри до хотела и аз спрях на улицата/имайте предвид странична уличка зад блок/ за да попитам за местоположението на хотела.Спряха две коли една срещу мен и една зад мен и водачите им излязоха и ми казаха, че няма такъв хотел и да се махам от улицата.Хотелът, приятели мои, бе над нас, на точно 20 метра.

 

4.Настанихме се в хотела и стаите не бяха чисти.Подът буквално скърцаше от прах и краката ни станаха черни. Слязох до рецепция,където поисках да ми изчистят стаята и естествено ми бе отказано.Тогава си поисках стирка и метла,но и това ми бе отказано.Вписаха ми номера на стаята в специална заявка за почистване на следващия ден.Жена ми изчисти целия апартамент с една хавлия от нашия багаж.На следващия ден,докато ние си обикаляхме по забележителностите чистачката дошла и за отмъщение ни бе взела всичките хавлии,дори и тези които бяха сгънати и чисти.Прибирайки се вечерта нямахме хавлии с които да се подсушим а при поискване на рецепсия ни казаха,че сме дали заявка за почистване и те са ги изпрали и нямат други.

 

5.Зареждам на бензиностанция за 20100 драми,те ми подават пос-терминала а там изписано 21000.Аз, изморен не виждам и плащам.Колко хитро!

 

6.Спирам на паркинг пред манастира Хор Вирап.Всеки посетител с автомобил се таксува 200 драми.Аз давам 1000 драма а "батката" събиращ парите цял ден ми връща 350 драма и със "Спасиба" изчезва между колите.Питам го аз -"защо толкова малко?" Той ми отговаря,че нямал повече.

 

7.Посещаваме музеят Матенадаран-за нас снимането е забранено,защото не сме платили такса за снимки,всички други/ арменци/ снимат без проблеми.

 

8.Влизаме в официалния магазин на музеят Матенадаран.Цена има на една голяма икона-9000 драма.Аз пожелах да си купя десет пъти по-малка,но цена няма.Продавач-консултантката набързо ни взе на мушка и ни отстреля с цена от 6000 драма.Питах я "защо е толкова скъпа?" а тя ми отговори,че това е цената и ако не ни устройва да не я купуваме.И тук идва кулминацията на наглостта и точката във вече изграденото ми мнение за арменците. Мима купува седем пощенски картички за подарък и плаща всяка на цена за "шарани" по 500 драма на парче. 7х500=3500 драма.Не е скъпо, но ето какво стана след миг.Излиза Мима от магазина вече платила и ми казва,колко са и взели.Аз видимо ядосан и казвам да ги връща,че са много скъпи.Тя влиза отново в магазина на музея и дава картичките а те и връщат 2100 драма.Само за няколко секунди картичките поевтиняха с 1400 драма, обаче в наш  ущърб.Аз чаках отвън,но скандала назряваше.Мима ме извика,но аз твърдо отказах да отида,но явно тона с който го казах,стресна продавачките и те извадиха останалите  пари.Това се случва в официалният магазин на топ-музеят на Армения.

 

Да бяха една-две случки да кажеш "всичко е наред сигурно е инцидентно",но не са! 

Мнението ми за арменците е вече изградено и трудно би се променило - "Тарикати на дребно"

Не ме кефят хората и това е! Страната е страхотна!

[Anna Kalinovska]

преди 48 минути , krasen_denev каза:

В предния пост нарекох арменците-"Тарикати на дребно"и сега смятам да се аргументирам защо мисля така.Преди да започна искам да уточня,че не твърдя,че мнението ми е меродавно и с него не искам да създам грешно впечатление за хората на Армения,но така видях нещата аз.Дано не разочаровам @Kristian Desev с този пост.Ето и хронология на  случките:

1.Опитаха се да продадат на Митко три пъти по скъпа застраховка и то на границата,където се предполага,че има контрол.

 

2.В супер реномираният и най-стар ресторант в Армения ни сервираха един панер с хляб при все,че бяхме поръчали два.На въпроса ми, "Защо е един?" ми бе обяснено от намусения иначе сервитьор,че хляба сервиран на масата е общ и това всъщност са два панера и в Армения така е прието.След това поръчахме още един панер,който бе точно толкова,колкото първия.В сметката естествено бяха вписани три при все,че ние получихме два панера.

 

3.Навигацията се обърка в последните метри до хотела и аз спрях на улицата/имайте предвид странична уличка зад блок/ за да попитам за местоположението на хотела.Спряха две коли една срещу мен и една зад мен и водачите им излязоха и ми казаха, че няма такъв хотел и да се махам от улицата.Хотелът, приятели мои, бе над нас, на точно 20 метра.

 

4.Настанихме се в хотела и стаите не бяха чисти.Подът буквално скърцаше от прах и краката ни станаха черни. Слязох до рецепция,където поисках да ми изчистят стаята и естествено ми бе отказано.Тогава си поисках стирка и метла,но и това ми бе отказано.Вписаха ми номера на стаята в специална заявка за почистване на следващия ден.Жена ми изчисти целия апартамент с една хавлия от нашия багаж.На следващия ден,докато ние си обикаляхме по забележителностите чистачката дошла и за отмъщение ни бе взела всичките хавлии,дори и тези които бяха сгънати и чисти.Прибирайки се вечерта нямахме хавлии с които да се подсушим а при поискване на рецепсия ни казаха,че сме дали заявка за почистване и те са ги изпрали и нямат други.

 

5.Зареждам на бензиностанция за 20100 драми,те ми подават пос-терминала а там изписано 21000.Аз, изморен не виждам и плащам.Колко хитро!

 

6.Спирам на паркинг пред манастира Хор Вирап.Всеки посетител с автомобил се таксува 200 драми.Аз давам 1000 драма а "батката" събиращ парите цял ден ми връща 350 драма и със "Спасиба" изчезва между колите.Питам го аз -"защо толкова малко?" Той ми отговаря,че нямал повече.

 

7.Посещаваме музеят Матенадаран-за нас снимането е забранено,защото не сме платили такса за снимки,всички други/ арменци/ снимат без проблеми.

 

8.Влизаме в официалния магазин на музеят Матенадаран.Цена има на една голяма икона-9000 драма.Аз пожелах да си купя десет пъти по-малка,но цена няма.Продавач-консултантката набързо ни взе на мушка и ни отстреля с цена от 6000 драма.Питах я "защо е толкова скъпа?" а тя ми отговори,че това е цената и ако не ни устройва да не я купуваме.И тук идва кулминацията на наглостта и точката във вече изграденото ми мнение за арменците. Мима купува седем пощенски картички за подарък и плаща всяка на цена за "шарани" по 500 драма на парче. 7х500=3500 драма.Не е скъпо, но ето какво стана след миг.Излиза Мима от магазина вече платила и ми казва,колко са и взели.Аз видимо ядосан и казвам да ги връща,че са много скъпи.Тя влиза отново в магазина на музея и дава картичките а те и връщат 2100 драма.Само за няколко секунди картичките поевтиняха с 1400 драма, обаче в наш  ущърб.Аз чаках отвън,но скандала назряваше.Мима ме извика,но аз твърдо отказах да отида,но явно тона с който го казах,стресна продавачките и те извадиха останалите  пари.Това се случва в официалният магазин на топ-музеят на Армения.

 

Да бяха една-две случки да кажеш "всичко е наред сигурно е инцидентно",но не са! 

Мнението ми за арменците е вече изградено и трудно би се променило - "Тарикати на дребно"

Не ме кефят хората и това е! Страната е страхотна!

Ами арменците са си арменци 😉 Тези дни ще се видя с приятелка, която тъкмо се е върнала от там, като след това е минала през Тбилиси. Любопитна съм какво ще сподели за тях. Да, от страната са очаровани и тя, и семейство съученици, които посетиха там друг от класа, който пък беше посланик в Ереван. А приятелка се омъжи за арменец от столицата, ама роден в Бейрут; срещнала го в Душанбе, където ходи да си доучва, преподавател й бил и директно го доведе. Баща й хич не го долюбваше, дошъл бил с един куфар, че и един костюм нямал, тя го облякла; умирах си от смях, като ми се жалваше. Ааа, и носът му бил голям... Но си заживяха задружно и културно под неговия покрив. После около войната всичките му братя дойдоха тук, иначе отиваха на фронта по на 20-ина години, и работиха какво ли не. А Арам си е уважаван преподавател в СУ и др. в страната, обичан от студенттите му по разни специални арабистки дисциплини. Прави не само хубав чай, но и готви превъзходно. И вуйна ми е арменка, ама от Бургас; и тя готви вкусно, ама пусти "арменски уста" 🙃 

[Венелин]

И моето впечатление от 8 дни в Армения през 2014-та беше подобно. Балкантурист отвсякъде, дори и с рускоговорящи туристи като нас. Един от спътниците ми каза "Ако някой ми твърди, че България за 25 години не е мръднала напред, ще го пратя да види Армения"
Иначе прекрасна природа и прекрасна история, с удоволствие бих се върнал отново.

[dimitrov6]

преди 7 часа, Венелин каза:

И моето впечатление от 8 дни в Армения през 2014-та беше подобно. Балкантурист отвсякъде, дори и с рускоговорящи туристи като нас. Един от спътниците ми каза "Ако някой ми твърди, че България за 25 години не е мръднала напред, ще го пратя да види Армения"
Иначе прекрасна природа и прекрасна история, с удоволствие бих се върнал отново.

На една позната в хостела, докато спи работещите там и пребъркаха портфейла и са взели 20-30 долара последния ден , колкото да не забележи липсата. И други са се оплакали от този хостел. Тя се е усетила и ги е заплашила с полицията,и са и върнали парите.

[silvia_b]

Историята ни в хотела далеч не бе това. Като цяло рейтинг в букинг 8,7 със 193 мнения на туристи от цял свят, чета и в момента новите от предния месец и все са добри.

Обаче в стаите ни разполагахме с двойно легло и разтегателен диван съответно за 4 човека. Нашият диван беше счупен, нямаше как да се спи на него в разтгенато положение. Отидохме да кажем, тя рецепционистката само пие кафе и говори по телефона, беше си приготвила тъкмо едно и щеше да ходи някъде . Нрушихме й спокойствието , питам за друга стая, няма, къде ще спим ние, незнае, ще се обади по телфона, добре. след половин час предлага разгъваемо легло или друг диван, който седи на рецепция. Питам за дивана кой ще го пренесе три етажа на горе, вдига рамене и се хили. Решаваме да вземем сгъваемото легло, качихме си го, Закуската беше голям майтап, почти нищо за ядене, от доматите един нарязан на тънко за всички нас, свърши, попитах за още, погледна ме криво лелята зад тезгяха и сърдито наряза още един. Около нея по целия плот от край до край и във височина се издигаха купища мръсни чинии. Красен и семейство закусили кво закусили и стават , при което лелята им се кара да се върнат и да си отсервират. На другия ден мислихме, че може да ни накарат и да измием 🙂 Закуската на следващия ден беше с оснвно празни плата. Ако предния дн да имаше по 1-2 банички останали, сега нямаше нищо. За сметка на това на една маса, където сяда персонала имаше няколко приготвени капуичино и голяма чинии с банички и кексчета 🙂 Хотелът също така имаше басейн и въпреки отзивите , че водата е студена, си мислихме , че на 38 градуса няма да ни пука да разпуснем след цял ден обикаляне. Да ама той беше с три слоя мръсотия отгоре. На третия ден видяхме дете да скача вътре , чудо, басейна е почистен. Забелязах, че детето е познато на рецепционистката, та за нейни хора явно може да се напрегнат.

Също като трябваше да платим видях ПОС терминал и казах, че искам с карта, тя пита ми нямате ли кеш. Казвам не толкова много, ами обясня ми къде има банкомат да изтеглим 🙂 Излъгах , че имаме лимит на картите и не можем толкова пари да изтеглим в брой , така че неохотно даде терминала за плащане с карта .

И ей такива ми ти работи. Дори и хотелът ни да е бил греда , считам че това си е типично арменско поведение.

Ето ги и снимките от високо:

 

[Krum4ov]

Супер пътешествие сте си направили. Аз имам няколко интересни вметки, тъй като края на август до към 12 септември и ние ще посетим част от местата. Едното нещо е, че ще пробваме чисто новото летище на Ризе, за което Красен е споменал и се намира във водата. Мечтая си много и нас така да ни поканят някъде да пием като човекът от къщата с кулата 😀 Имаме осем дена в Тбилиси, защото отиваме на европейското по баскетбол, където участва и нашият национален отбор ☺️ Друго интересно съвпадение е, че живот и здраве Грузия ще е моята 39-та държава, а Армения също, както и на Красен 40-та. Е, без кола ще сме, но пък съм сглобил доста наситена логистика през Истанбул, Ризе, Батуми, Тбилиси и Ереван и обратно. 

[krasen_denev]

преди 11 часа, Krum4ov каза:

Супер пътешествие сте си направили. Аз имам няколко интересни вметки, тъй като края на август до към 12 септември и ние ще посетим част от местата. Едното нещо е, че ще пробваме чисто новото летище на Ризе, за което Красен е споменал и се намира във водата. Мечтая си много и нас така да ни поканят някъде да пием като човекът от къщата с кулата 😀 Имаме осем дена в Тбилиси, защото отиваме на европейското по баскетбол, където участва и нашият национален отбор ☺️ Друго интересно съвпадение е, че живот и здраве Грузия ще е моята 39-та държава, а Армения също, както и на Красен 40-та. Е, без кола ще сме, но пък съм сглобил доста наситена логистика през Истанбул, Ризе, Батуми, Тбилиси и Ереван и обратно. 

Благородно ти завиждам! Ще имаш честта да гледаш едно наистина силно българско баскетболно поколение.Залите и стадионите в Грузия са чисто нови и с уникална архитектура. Сигурен съм,че ще ти харесат.Щом ще си осем дни в Тбилиси ще имаш време за всичко. Задължително посети "Хрониките на Грузия" и то денем и нощем.През деня можеш да го съчетаеш с плаж на "Тбилиското море".Най-хубавата гледка нощем към Моста на мира и старо Тбилиси е от моста Николоз Бараташвили. С какво ще ходите в Армения? С кола под наем от Грузия не може.Как си замислил Арменията? Питам те,защото имам какво да ти кажа.

[Krum4ov]

Благодаря за съветите. Армения с нощния влак. Скоро ще пиша на една приятелка да запази билети, която е в Грузия. Знам, че не може да се купуват онлайн или става чрез посредници, което е доста скъпо. Идеята е едната вечер да идем, сутринта да сме в Ереван и вечерта наобратно. Да, поколението ни наистина е силно, а и имам бивш ученик, който се надявам да попадне във финалния отбор за еврото. Залата, в която ще се играят мачовете е по-нова и от летището в Ризе. Ако имам още въпроси ще питам 🙂

[krasen_denev]

 

Ден 11: Ереван-Гарни-манастир Гегард-манастир Нораванк-манастир Хор Вирап

 

Да докосниш Бога.

 

Преди да продължа с разказа за този ден ще се върна на вчерашния, за да ви разкажа една интересна случка.Тридесетина километра след като влязохме в Армения и достигнахме първите по-големи населени места от местното радио,което слушахме чухме…..”след 200 метра завийте наляво” и аз завих защото пътя бе в ремонт.Викам си „гледай ти какви екстри имат в Армения или просто така ми се е счуло, а може би извънземните ни говориха или пък Господ”?!? Е, не бяха нито извънземните,нито Господ, а навигацията. Не знам как се получи този номер но в продължение на 20-тина километра всичко казано от навигацията се повтаряше и по арменската радио-честота.Така бе и при Митко.Странно,че чак и зловещо.Случка,която ме кара да се замислям,как така се преплетоха високо честотните gsm-и със средните честоти на радиото?📻 📲

Това бе поредния ден в който се сблъскахме с арменската „гостоприемност”. @silvia_b ви разказа за закуската в хотела или по-точно за нейната липса,затова решихме да не пилеем ценното ни време с глупости и се отправихме към Гарни. Гарни е близо до Тбилиси но с интензивния градски трафик,отиването до там си отнема време.Спряхме на платения паркинг малко преди входа на Храмът на Митра. Купихме си билети за чужденци и влязохме. Храмът на Митра е единственият съхранен исторически паметник в цялостния му вид от гръко-римския период по тези земи.Символ е на Предхристиянска Армения,защото е единственият неразрушен езически храм.Храмът е изграден около 76 год. Храмът на Митра край Гарни е една от основните туристически дестинации в Армения и ние се убедихме в това,посещавайки го с още стотици други туристи.

 

Храмът на Митра

 

 

 

 

Съвсем близо до Храмът на Митра или за да бъда по-точен в края на Гарни се намира природния феномен „Каменната симфония”.Незнам кога са сложили бариера,но сега,тази природна забележителност е платена и се посещава само пеша.Изграден е чудесен път,който е по протежението на р.Азат и стига почти до намиращият се една скала по-нагоре-Храм на Митра.Скалните образования са невероятни.На много места може да се види разпадането на шестоъгълните базалтови колони,напомнящи тръби на орган и трудно можеш да повярваш, че гледката разкриващата се пред очите ти не е дело на човека, а на природата.

Бе време да посетим най-туристическото място в цяла Армения.Ако си мислете, че ще посетите манастира Гегард и там няма да има стотици туристи във всеки един момент,то със сигурност сте се излъгали.Все пак манастира Гегард е първият манастир в Армения.Основан е през 4-ти век и е част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Църквите,параклисите,пещерите в скалите,тъмнината в помещенията,каменните кръстове, лечебния извор извиращ в един от параклисите-всичко е толкова мистично и древно.Буквално правиш скок във времето и се пренасяш в отдавна отминали времена и единственото, което те връща към реалността са множеството туристи и молещи се вярващи. Заслужена е славата на манастира.Той просто си е топ забележителност.

 

Каменната симфония

 

     

 

 

Манастир Гегард

 

 

Да срещнеш Бог под формата на светлина и молитва!🙏

 

  

 

  

 

Хачкари издълбани в стената

 

 

 

След Гегард, Силвето и Митко се отправиха към Гарни/приеха предложението на един арменски-българин да посетят ресторанта му/ , а ние се поехме на дълго пътуване към манастира Нораванк.Пътят до там бе чудесен.Постоянно изкачване и спускане и най-невероятните пейзажи на планински хълмове без нито едно дърво,но обагрени в зелено-жълти цветове и то докъдето поглед ти стига.Това реално не бе главния път,но предвид скорошната война между Армения и Азербайджан и преминаването на този главен път през територия завзета от Азербайджан,навигацията не ми даваше възможност да мина по главния път.Не съжалявам и за километър. Пътят е наистина уау!Пристигнахме в Нораванк малко след четири следобед.Слънчевите лъчи се прокрадваха през каньона Зангезур и осветяваха манастира и червеното дефиле зад него,създавайки умопомрачаващи пейзажни картини.Манастирът Нораванк /заедно с манастирът Татев/ е едно от най-добрите места за посещение в Армения, съчетаващи зашеметяваща природа  с дълбоко вкоренена арменска история. Нораванк е построен през 1205 година и името му означава „нов манастир”. Уникалното на Нораванк е , че църквата е на два етажа и до втория етаж се стига по много тесни стълби.Явно е имал инциденти, защото качването на втория етаж е невъзможно /стълбите са преградени с метални заграждения/. Задължително трябва да се отидете до viewpoint-а намиращ се извън манастира,но разкриващ цялостна гледка към манастирския комплекс. Дълго седях и съзерцавах тази перфектна симбиоза между природа и творение на човека.

Ще спра с писането и ще ви покажа, какво имам предвид:

 

 Манастир Нораванк

 

 

  

 

  

 

  

 

 

 

Дали след този невероятен манастир щяхме да имаме време и за още или това щеше да е епичния финал на деня, зависеше само от това, колко бързо щях да измина разстоянието от Нораванк до Хор Вирап. Толкова много бързах,че на едно ограничение от 50 км/ч., минах със 123 км/ч. и така ме светна камерата 📸,че още виждам замъглено.Все пак глоба не платих/сигурно им трябва време за обработка/ и в системата не фигурираше нарушение. Успяхме да стигнем до Хор Вирап по светло,но църквата вече бе затворена.Самият манастир или по-точно двора му е достъпен 24 часа.Въпреки,че минаваше седем часа,величественият Арарат бе обгърнат от тежка мараня/нехарактерно предвид,че духаше/ и прах и се виждаше само като силует.Манастирът се намира само на 100 метра от границата с Турция и браздата и наблюдателните кули/вишки/ се виждат чудесно.Хор Вирап е сред най-известните и почитани манастири в Армения.Издигнат е на мястото, където през 3-ти век е бил изпратен в изгнание Св. Григорий Просветител-основател на арменската християнска държава. Лошо впечатление ми направи липсата на вода в чешмите.Това бе първият манастир и в Грузия и в Армения на който чешмите му бяха „пресъхнали”.За сметка на това бяха сложени вендинг машини,които в края на деня естествено бяха празни.Вода можеше да се купи само на паркинга,който се намираше в подножието на хълма,върху който е построен Хор Вирап.И тук подобно на Новананк има площадки за наблюдение на манастира,отстоящи на съседните хълмове.След не лекото изкачване до там, тялото ми буквално крещеше „вода, искам вода” и това ни накара да тръгнем надолу.Казахме на Хор Вирап, довиждане и се отправихме към Ереван.В последните светли минути  се прибрахме в хотела,минавайки през града-бързо и почти без трафик.Нямахме сили за нищо повече в този ден.Бяхме разкатани от умора,но супер доволни от това,че изпълнихме на 100% набелязаната програма.

 

Манастир Хор Вирап

 

 

  

 

 

 

Следва....

 

[Роми]

Наистина е много интересна Армения. Но и вие сте си екстремно бързи :))) Вярно, че аз бях Нова година и тяхната Коледа в Армения, но същия маршрут ние славно и с доста отбивки го направихме за 3 дни. И пак ми се видя натоварено:)))) 

[krasen_denev]

 

Ден 12: Ереван

 

Една държава потвърждава своята идентичност благодарение на своята писменост и съхранени ръкописи.

 

След вчерашния страшно изморителен ден бе нормално да намалим интензивността на пътуване и да си направим един по-спокоен ден.Решено-направено.Това бе денят, в който щяхме да разгледаме Ереван. За наша радост запознаването с града стана на нощната разходка преди два дена и това ни позволи да не се лутаме безцелно по улиците в търсене на път и посока а да използваме преките пътища и да спестяваме време.Бях се зарекъл на този ден да не се качвам на автомобил,затова основно използвахме краката и метрото за начин на придвижване. Започнахме от популярният Каскаден комплекс.Разгледахме скулптурите на Ботеро дарени от скулптура на Ереван,както и останалите, доста странни произведения на изкуството в подножието на Каскадния комплекс.От там започна великото изкачване. Слънцето напичаше силно и само след една изкачена тераса решихме да стигнем върха ,возейки се на ескалатора из климатизираните зали.Спирахме на всяка тераса и търсейки сенките се опитвахме да се насладим на откриващите се пред нас панорамни гледки към града. Въздуха трептеше от обедната мараня и снимките не се получаваха,затова веднага след,като стигнахме до последната тераса се отправихме към музея Матенадаран.Това бе нашето спасително райско кътче от обедните жеги. Институт за древни ръкописи Матенадаран е едно от най-големите хранилища за ръкописи в света.В залите са изложени колекции от книги,евангелия от различни епохи и ръкописи свързани тясно с историята на Армения.Матенадаран е построен с цел да приюти всички исторически и религиозни ръкописи съхранявани в катедралата в Ечмиадзин.Тук се намират и най-голямата и най-малката арменски книги,както и се съхраняват ръкописи от 5-ти век до 17-ти век. Матенадаран представя и историята на създаване на арменската писменост. Пред сградата на музея, гордо се извисява, монументалния паметник на създателя на арменската писменост-Месроп Мащоц. Лично мое мнение е, че това е музеят, който трябва задължително да бъде посетен при престой в Ереван.

 

Из улиците на Ереван

 

 

Ереванската каскада.

 

 

Гледка към града от последната тераса на каскадата.

 

 

Матенадаран

 

 

Централното стълбище.                                                             Евангелие

 

  

 

Една от залите.

 

 

Създателя на арменската писменост-Месроп Мащоц и Арменския военен духов оркестър

 

 

 

Когато излязохме и се върнахме в действителността на изгарящо слънце,зной и жега се отправихме към градската опера.Там в парка край операта седнали в дебелите сенки на дърветата изчакахме малчуганите да покарат електрически триколки и колички.И това не продължи дълго,затова отново под прикритието на високите сгради навлязохме в новия и лъскав квартал на Ереван,наричан от местните-„Новият Дубай”. Да излъскано е, но някак подтискащо. Няма атмосфера,няма зеленина,сградите са празни,няма живот но поне има вода! Вода има навсякъде в Ереван. От градските чешми тече ледена, животоспасяваща от жегите течност и там край водата е единственото оживено от глъчка място в „Новият Дубай”. Три следобед минаваше,когато за втори път краката ни тръмбоваха по площад „Република”. Буквално бяхме изгорели и останали без сили,така че набързо преминахме през площада и се шмугнахме в метрото. Докато ние скитахме Силвето/ @silvia_b/ и фамилия имаха запазено посещение на заводът за коняк „Арарат”,но тя ще ви разкаже повече за това им преживяване.

 

Площад "Република" под изгарящите лъчи на слънцето

 

 

Комплекс "Диамант"-една от емблематичните сгради на площад "Република'

 

 

 

Прибрахме се в хотела за да си починем и да съберем малко сили и багаж. С наближаването на залеза и последните слънчеви лъчи , дружно, цялата компания,се отправихме отново на там от където само преди няколко часа ни бе завършила дневната обиколка.Предстоеше ни да се насладим на пеещите фонтани на площад „Република”. Привечер площад „Република” е приказен. Сградите изградени от розов на цвят вулканичен туф с базалтова основа допълват приказната картина, в която, последния щрих с четката слага меката светлина идваща от залязващото слънце. Площадът  с овална форма  е най-големия в Армения и наподобява арменски килим. Наблюдавахме изпълненият с народ градски площад седнали край създаващите приятна прохлада фонтани и чакахме да се стъмни, за да започне светлинно-звуковото шоу на танцуващите фонтани.Очакваше ни феерия от звук,светлина и вода. Бях си избрал подходящо местенце/ без в кадър да влизат „случайно преминаващи” хора/ и направих няколко сполучливи кадъра.Ще ви ги покажа и се надявам да не ви досадя с тях.

 

Площад "Република" по залез слънце.

 

 

 

И обещаната феерия от светлина:

Танцуващите фонтани на фона на Националния исторически музей на Армения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И от още един по-различен поглед.

 

 

 

  

 

 

 

С тази нощна разходка, приключиха и последните часове предвидени в нашия план за посещение на Ереван и Армения.Останаха още много непосетени места, които се надявам един ден да имам възможността да видя.Армения е страхотна, многоцветна, изпълнена с религиозни християнски светини и древна история.Радвам се, че имах късмета да я посетя и ако ми се отдаде възможност бих се върнал с най-голямо удоволствие.Хората са кофти, но то не може всичко да е идеално.Не живеем в идеален свят и Армения е потвърждението за това.

 

 

Следва…..