дневник Ненаситното око на туриста

[Marusinka]

Аз съм посредата на това страхотно пътешествие още и съм в екстаз от снимките и съпътващия ги разказ! Чаените плантации са невероятни. Никога не съм си представяла Грузия с модерни сгради. Чета в захлас.

[krasen_denev]

Ден 13: Ереван-манастир Севанаванк-Тбилиси-Батуми-Гонио

 

Грузия от изток на запад с кола

 

Всяко начало си има своя край. Започна обратния път към дома. Това се случи в ден 13 от нашето пътуване. Предстоеше ни да изминем близо 700-те км. до Батуми за един ден. Навигацията ни показваше,че това ще се случи за около 11 часа каране,но нали знаете,че навигациите не винаги са прави.В този ден нямахме време за отпускане и за да успеем с прехода,трябваше да сме максимално събрани и концентрирани.Пропуснахме закуската/не е болка за умиране/ и рано сутринта тръгнахме.Исках до посетим и арменското море и затова се отправихме към езерото Севан. Да посетиш Армения и да не видиш арменското „вътрешно море” , означава просто да не видиш Армения.Езерото Севан е чудо на природата,съседно на небето, разположено на надморска височина от 1916 метра.Там високо на скалист полуостров над брега на езерото се издига манастира Севанаванк. Манастирът е основан през 874 год. За разлика от други храмове в Армения,църквите в манастира са построени не от туф/пясъчник, а от вулканичен камък. Бе още рано и църквите не бяха отворени за посещение.За наша радост ние бяхме и първите туристи.Манастирът, както и гледката бе само за нас и за прилитащите над главите ни птици и рояци от комари.Слизайки по стълбите надолу срещнахме първите тълпи от туристи стоварени от организираните автобусни екскурзии.

 

Манастир Севанаванк и арменското море-ез.Севан

 

 

Църквите изградени от вулканични камъни.

 

 

 

Продължихме към границата преминавайки през невероятно красивият Дилиджан и след това през Ванадзор,който се явява „гара разпределителна” заради стратегическото му местоположение и от там се поема към границата с Грузия.Лесно и бързо напуснахме Армения/без глоби,въпреки нарушенията/. Взеха МИ карнета за който ви разказах при влизането и повече не ми го върнаха. Така реално нямам документ с който да докажа,че съм заплатил въпросната такса на влизане. Майната му! Грузинският граничен полицай обаче нещо се запъна.Гледа ми паспорта и реши,че е много нов и ми поиска друг паспорт.Аз, от къде да му извадя друг паспорт?!? Да не би жабката на колата да ми е пълна с паспорти. Казах му, че нямам друг,но той не та не. Не може да ми е толкова нов паспорта, пънеше се той и настояваше да му покажа стария.Обясних му,че старият паспорт е с изтекъл срок на валидност и го връщам,когато получавам новия. Извадих му личната карта, но тя явно не представляваше за него интерес,защото даже не я погледна.Накрая ме пусна. Отново сме в Грузия.Минахме през Тбилиси и неговият адски трафик и малко преди Гори се събрахме със семейство Илиеви,които отскочиха набързо до хотела в Тбилиси, за да си вземат забравен багаж.Ние спряхме за почивка и обяд на зоната за почивка след Гори.Там хапнахме в пекарната на Смарт/приготвят страхотни печева/.Трябваше да заредим и гориво,но колко неприятно бях изненадан,когато служителят на бензиностанцията ми обясни,че имат проблем с интернет връзката и се плаща само в кеш.Между другото,бе събота и цяла Грузия бе тръгнала на път.Имах гориво за сто километра а бензиностанции нямаше.Предстоеше ни да минем през 68 километровата строителна площадка Сурами-Зестапони и тревогите още повече ми се засилиха.Движихме се много бавно със средна скорост от 30-тина км., но за наш късмет се спускахме само надолу.Километър след километър бавно напредвахме и с огромно облекчение стигнахме до първите работещи бензиностанции в Зестапони.Вече не мислихме за горивото, а само как да изминем повече път за по-кратко време. Мислехме да разгледаме Кутаиси,но заради страшно напредналото време се отказахме.Оставаха ни още 150 км. до Батуми,което за всяка друга страна ще са към два часа път,но не и в Грузия.Навигацията ни показваше,че ще пристигнем в Батуми към 19:30, но трафикът бе ужасен, а на входа на Батуми имаше огромно задръстване.Тунел от триста метра го минавахме двадесет минути.Загубихме близо два часа докато влезем в града.Проблема в Батуми не е в инфраструктурата на града а в подстъпите към него.Потокът от коли към черноморския курорт е огромен и се получават огромни тапи на входа на града.Да входът не е само един а четири,но когато другите три са в ремонт/както в нашия случай/, става страшно. Малко след 21:30 пристигнахме в хотела в Гонио,а това означаваше че сме прекарали в колата около 14 часа.Навигацията ни показваше, че ще стигнем за под 11 часа.Силвето и Митко бяха пристигнали отдавна и ни чакаха.Те решиха да отскочат до Батуми за да видят танцуващите фонтани а ние искахме просто да вечеряме и да не се качваме в колата повече за този ден.Крайпътните заведения бяха вече затворени, но все пак намерихме къде да хапнем.Това стана в заведение за възрастни/публичен дом/, където бяхме посрещнати от „мадам”/управителката/ изключително любезно, но с единствената молба да седнем в градината на заведението, а не вътре.Естествено,че приехме,все пак сме с децата,а и нямахме друг избор.Веднага барбекюто бе запалено и започна приготвянето на поръчаната от нас вечеря.Ресторантът се оказа турски, а всеки от вас знае как посрещат турците.Обслужването бе страхотно а храната невероятно вкусна.Огромен жест бе сервираното ни гигантско плато с диня за десерт,подарък от заведението. Последва…..”Гладна мечка хоро не играе,но след като се наяде ляга да спи”!

Единственото, което ни остана бе да отпуснем уморените си тела в леглата и да се пренесем в царството на сънищата.

 

Следва….

[silvia_b]

Малко се връщам назад, но нещо изостанах .

 

На 8.08.2022 г. в 0:30, krasen_denev каза:

Преди да продължа с разказа за този ден ще се върна на вчерашния, за да ви разкажа една интересна случка.Тридесетина километра след като влязохме в Армения и достигнахме първите по-големи населени места от местното радио,което слушахме чухме…..”след 200 метра завийте наляво” и аз завих защото пътя бе в ремонт.Викам си „гледай ти какви екстри имат в Армения или просто така ми се е счуло, а може би извънземните ни говориха или пък Господ”?!? Е, не бяха нито извънземните,нито Господ, а навигацията. Не знам как се получи този номер но в продължение на 20-тина километра всичко казано от навигацията се повтаряше и по арменската радио-честота.Така бе и при Митко.Странно,че чак и зловещо.Случка,която ме кара да се замислям,как така се преплетоха високо честотните gsm-и със средните честоти на радиото?📻 📲

още ми е смешно Красен като попита по радиостанжията "абе хора, на вас радиото казва ли ви накъде да завиете?"  😂 Нашата навигация беше закачена през блутут за колата да я чуваме в тонколоните, в същото време слушахме и радио, същата станция , която и Красен е пуснал . И да някак си стигаше в неговата кола всичко, което чуваме .

 

Тук Красен позира на храмът на Митра 🙂 , защото много се подразни на едни жени преди това, че все му влизаха в кадър, буквално половин час на почти всяка колона се снимаха. Синьото логото го познавате и отдалеч нали 🙂

 

 

 

 

Въпреки, че беше забранено снимането с дрон се изкушихме като видяхме едни руснаци да си пускат техния и охраната нищо не им каза:

 

 

и една от земята  🙂

 

 

На 8.08.2022 г. в 0:30, krasen_denev каза:

След Гегард, Силвето и Митко се отправиха към Гарни/приеха предложението на един арменски-българин да посетят ресторанта му/

Да, това беше интересно. Докато излизахме от Гарни по път за Каменната симфония в една тясна уличка срещу нас се появи кола. Докато се опитвахме да се разминем, човекът направи знам да свалим прозореца , видял ни българската регистрация и ни пита дали сме българи, къде отиваме, упъти ни. Не беше удобно да си говорим на това място, затова той върна наза и спря в перпендикулярната по-широка улица. Слезе от колата и дойде, радваше ни се, той живеел от 9 години в България , но само през зимата, чак си показа личната карта с бг адрес да се уверим. За сметка на това българския му беше колкото нашия руски, така че се мъчихме на българо-руски-английски. Покани ни в ресторанта си за обяд, но ни беше още рано , а и първо искахме да стигнем и разгледаме следващите забележителности.

Затова, когато Красен и семейство тръгнаха към Нораванк и Хор Вирап , ние решихме да хапнем при него , преди да се върнем в Ереван.

Ресторантчето не се открива никак лесно, за малко да се откажем да го търсим, но някак се опитахме да си спомним името му , намерихме го на картата и навигацията ни заведе, Въпреки , че беше в района около храма Митра, не беше на турситическата улица . Много приятно дворче, добро обслужване , вкусни храна на нормални цени. Той ни видя и ни препоръча кои ястия са местни да опитаме. Разказа ни , че ресторантьорският му бизнес е сезонен и после идва в България . За сметка на това пък сезонът е от март до края на ноември . В Армения има 300 слънчеви дни.

 

Табелката за ресторанта, казва се Мер Оджах и ако някой минава от там , препоръчвам

 

Вече добре похапнали не бързахме особено, а и ни беше приятно да седим под сянката, Чакаше ни около час и половина път до Ереван, знаехме че музеят на геноцида ще е затворен, но решихме да видим поне паметника отвън . Музеят работи до 18ч, мисля че щеше да си струва разглеждането му. Комплексът е всъщност се състои от музея, огромен бетонен паметник и горичка с борчета, всяко от които засадено от височайша личност като различни президенти, премиери . папа Йоан Павел Втори .... Снимахме борчетата и на нашите двама президенти. Мястото по това време на деня беше безлюдно (само ние и още една групичка от 3ма човека имаше ) и заедно с историята , свързана с него някак си тръпки побиват . Оприличавам това усещане, като при мемориалния комплекс в Хирошима.   Като цяло е отдалечена забележителност и няма градски транспорт до там.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече беше станало около 8, прибрахме се до хотела , освежихме се и излезнахме да видим пеещите фонтани, защото се оказа че пеят от 20:30 до 22ч и предната вечер ги бяхме изпуснали. Реално започваха след 21ч, защото преди това е още светло, но пък продължаваха до след 22:30. Не ги чакахме до край , защото искахме да се приберем с метро. Красен спомена как предната вечер закъсняхме и пак се наложи да търсим такси. Беше малко надлъгване , поиска 3000 пари, аз имах 2500, но го излъгах че имам само 2000. Той каза, че другите щели да ни поискат 5000, а той е и с луксозна кола на всичкото отгоре, но все пак махна да се качваме и ни закара. Арменска му рбота,за местни сигурно струва 500-1000 драма така или иначе, не е на загуба от нас.

 

 

[Аzia]

Ееех, Красене, аз, която съм на сто години, не съм стъпвала в публичен дом, а ти заведе децата😆 много се смях. Страхотно приключение, изчитам всеки ред с кеф.

[krasen_denev]

 

Ден 14: Гонио-Батуми

 

„Черно море,много е добре,слънце пече още по-добре….”

 

Да спиш до късно е прекрасно, да имаш спокоен и безгрижен ден е безценно! Хотелът в който се настанихме представляващи комплекс от  три двуетажни къщи с голям басейн и чудесен двор и се казваше Nia. Стаите бяха малко захабени, но вече бяхме свикнали.Къщите бяха запълнени на макс с руски летовници.Митко и аз имахме тежката задача да осигурим закуската и след кратка разходка из местните магазинчета,закуската бе факт.Закусихме в градината и решихме да отскочим до съвсем близко намиращия се градски плаж.Плажовете на Гонио добиват все по голяма популярност и са предпочитани от летовниците пред тези на Батуми. Каменистите плажове са си ок,но ако носиш аква обувки.Нашите изминаха близо 5 хил. км. и продължаваха да се возят в колата,за какво да ги взимаме за плаж.Краката ни се предадоха бързо.Нямаше повече смисъл да седим и за това се върнахме към хотела. Силвето и фамилия вече бяха обядо-закусили и всички решихме да се поразтъпчем/поразкараме /не знам как е разходка с кола🤣/.Отправихме се към крепостта Гонио, която е една от забележителностите на Грузия.🏰Крепостта Гонио е римска крепост от II век,попаднала в по-късен етап под влиянието на Византия.През 1547 год. Гонио става част от Османската империя и така до 1878 год., когато след Санстефанския договор, Аджария става част от Руската империя.Посетихме крепостта и се качихме на наблюдателните кули,от където се разкрива чудесна панорамна гледка към цялата крепост.Явно влагата и топлото време си оказваше влияние,защото се потях непрестанно а и главата нещо не ме слушаше.Ние се върнахме ….там край басейна а Силвето и Митко тръгнаха към Батуми за да купят билети за единственото планувано мероприятие за деня-посещение на Делфинариума в Батуми.За наше съжаление билети за представлението в 16 часа нямаше,но Силвето успяха да си вземат.За нас взеха билети за представлението в 19 часа.Докато те обикаляха из Батуми в очакване на срещата с делфините,ние направихме няколко часова забава край басейна🏊‍♂️.И помен не остана от световъртежа ми.

 

Плажът в Гонио

 

 

Крепостта Гонио

 

 

 

Семейство Илиеви се върнаха от Батуми,носейки ни скъпоценните пропуски, за предстоящото представление в Делфинариума и тук настъпи момента в който щяхме да си кажем довиждане със Силвия,Митко и двете им прекрасни деца.Те трябваше да си тръгнат за София за да могат да запишат принцесата-кака в средно училище.С много тъга от раздялата,но в същото време страшно щастливи от прекараното време, заедно, си казахме- „До скоро и лек път”.Ние останахме в Гонио а те тръгнаха към София.От тук нататък сме сами. Малко преди 19 часа, бяхме заели местата си/на последните редове-нарочно/ в Делфинариума в Батуми.Представлението е много по-различно от това във Варна и ние останахме впечатлени от видяното. Продължихме разходката покрай Пионерското езеро,Централния градски парк 6-май и Шота Руставели булевард, докато не стигнахме до познат за нас ресторант.Бе време за вечеря и това се случи отново в Bern.Последва дълга разходка по крайбрежната променада. Малко преди да стигнем до колата,видяхме стрелбище.Настъпи момента в който малкият ми син щеше да вземе сладък реванш за неуспеха преди десетина дни. Успешна стрелба и повалени десет мишени,бяха възнаградени със спечелването на плюшен глиган с благозвучното име Пумба.Прибрахме се в хотела страшно доволни и с приповдигнато настроение.Денят бе страхотен, а завършека му бе неговото украшение!

 

Делфинариум Батуми заедно с Пионерското езеро на заден фон.

 

 

 

Пионерското езеро

 

 

 

П.П. Забравих да споделя с вас, че за първи път от десет дни заваля дъжд.

П.П.П Огромно благодаря на @silvia_b  и Митко, за това, че участваха в целият мазохистичен план и превръщането му в невероятно приключение!

 

Следва…..

[silvia_b]

exxxxxx, @krasen_denev ! Ние ти благодарим за идеята за това пътуване и реализацията!

 

Делфинариумът наистина много си заслужаваше. Взехме посдлените 4 билета 2 часа преди шоуто.

 

Нещо нямаш снимки на нощен Батуми.

При предния ни престой посетихме половината крайбрежна алея, а вечерта, когато пристигнахме от Ереван имахме време за другата половина.

Високи светещи небостъргачи, хотели, пеещи фонтани, много хора, но не да не се разминаваш,  до 12ч вечерта се разхождахме и всичко работеше И в Грузия и Армения и Турция е живо до късно.

 

 

 

 

 

 

 

След делфинариуама бяхме взели решение да не оставаме да спим в Батуми както беше първоначалния план, а да минем границата с Турция и да вземем някаква част от пътя до София. Направихме общо 2 нощувки - първата в Трабзон, следващата в Истанбул. Много много трудно щеше да бъде само с една нощувка и преминаване на 2 граници.

[krasen_denev]

 

Ден 15: Батуми-Амасия

 

В този ден трябваше да преминем границата с Турция и да изминем едни 650 км. до Амасия. Границата я минах толкова бързо, че трябваше да чакам Мима и децата да излязат от пешеходния терминал. Пътищата бяха почти празни и затова напредвахме бързо. Един от най-важните мюцюлмански празници-Курбан Байрам бе започнал ,но това по никакъв начин не се усещаше по главните пътни артерии на страната.Стигнахме до Амасия в късния следобед.Хотелът/стар конак/-Ziyagil Konagi се намираше в самото сърце на старата част на Амасия.Трудно се ориентирахме,понеже улиците бяха затворени с бариери,но след като казахме на жандармите, че имаме резервация,те ни пуснаха да минем през бариерите.Трябваше да измина 500 метра сред дюкяни и тълпи от хора,които видимо ми се ядосваха,но само по този път можех да стигна до конака. С огромно облекчение паркирах колата в задните улички под вещите напътствия на собственика на конака.Изпихме по един чай от ябълки, докато чакахме да бъдем настанени и след кратко освежаване, излязохме на разходка. Амасия е невероятен град с над 7500 год. история.В Амасия са получили образованието си няколко от султаните на Османската империя, а Мурад I и Селим I са родени тук. В града се намират и Гробниците на царете на Понт, които са скални гробници с различни размери, образуващи кралския некропол на понтийските царе. По поречието на северния бряг на река Йешилърмак се издигат отлично реставрирани конаци, които са чудесен пример на отоманската архитектура от 18 век. Първоначалната еуфория от разкрилите се пред очите ни градски красоти бе заменена от къркорещи от глад стомаси и озверели за храна представители на семейство Деневи.Спешно се наложи да потърсим ресторант, а такива в Амасия има в изобилие.По време на Курбан Байрам трудно се намират места,но не е и невъзможно.Храната бе отлична а Искендер кебапа бе…. уау! Проблем бе езиковата бариера, но положените усилия, за изпълнение на хранителните ни желания, компенсира незнанието на английски език от персонала на ресторанта. Колко бяхме изненадани, когато излязохме от ресторанта и видяхме, че градските улици са затворени за автомобили и са се превърнали в пешеходни зони.Имаше какво да видим а и имахме цялото време на света пред нас. Амасия е страшно фотогеничен град.Направих много снимки /добри и не толкова добри/ и безцелно шляещи се по тесните улички правихме планове за следващите дни.

 

Амасия-стария град и кралския некропол на понтийските царе.

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

Амасия-нощем

 

 

 

 

 

След като се прибрахме в конака за почивка,започнахме да разглеждаме картата на Турция с цел дали има нещо наблизо, което да задоволи "Ненаситното око на туриста" по пътя към дома.За наш късмет древната столица на Хетската империя-Хатуша бе съвсем на близо, а и Кападокия бе на някакви си 300 км. Кападокия ни е отдавна неосъществена мечта и не ни трябваше много време за да променим и отложим връщането си към България с незнайно колко дни.Всичко от този миг та чак до края на пътуването ни щеше да е импровизация без план и подготовка.Огромен проблем бе намирането на бюджетен вариант за настаняване и направата на резервация. В Турция, платформата на Букинг, не може да се ползва,затова помолихме @bardon27 и @Гергана Пенина да ни запазят нещо,без да имаме кой знае какви претенции.С помощта на кумовете ни/обичаме ви страшно много/ резервацията бе направена и......"Кападокия ние идваме!"

 

Следва.....

[krasen_denev]

 

Ден 16: Амасия-Хатуша-Кападокия

 

Не мога да ви опиша колко много ни хареса Амасия. Преди да продължим към Кападокия искахме още веднъж да се насладим на красотите на този исторически град.Веднага след чудесната закуска излязохме на разходка.Разбрах се с управителя на конака да го освободим един час по-късно и това ни даваше възможност до обяд да разгледаме това което сме пропуснали на предния ден.Старият град бе все още пуст а търговските обекти отваряха врати и подреждаха витрините си подготвяйки се за поредният празничен ден.Жената и децата решиха да се скитат по уличките а аз тръгнах към некропола на понтийските царе.Нямах в мене турски лири а плащането с карта не бе възможно,затова зачаках пред входа някой да ми обмени малко валута.Касиерът не откликна на молбите ми да му дам долари или евро, а той да ми плати билета за гробниците.Случайно и за мой късмет, разговора ни бе дочут от достолепен господин на видима възраст петдесет+ години.Беше довел цялата си фамилия в историческа Амасия, за да се докоснат до част от историята на Турция. На висок тон и видимо ядосан той направи забележка на касиера за отношението към мене и, че така туризъм не се прави.След Това ми подари неговият билет и каза, че той няма да го ползва а ще изчака семейството си на входа.Единственото, което пожела бе да му направя снимка, на него и цялата му фамилия.Естествено,че нямаше как да откажа а снимката ще си я пазя за спомен, за да ми напомня как там, далече от дом и родина,отново срещнах……..хора с добри и чисти сърца. Жестът бе малък,но за мене бе безценен! Посетих пет гробници разположени в района на Двореца на девиците. Скалните гробници са високи от 8 до 15 м., а най-голямата принадлежи на Фарнак I.  От гробниците се разкрива чудесна гледка към цяла Амасия. Бе време да се връщам …...там в ниското.Последна обиколка из фотогеничните точки на града, бързо освежаване и освобождаване на стаята.Вече бе обяд,когато казахме довиждане на Амасия.

 

Амасия- ранна и празна

 

 

 

 

 

Скалните гробници                                                                     Конак

 

  

 

Амасия изглед от към гробниците.

 

 

Отправихме се към Хатуша. Хатуша е столицата на древната Хетска империя. Тя е включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Древната столица е на повече от 4 хил. години. Състои се от вътрешна и външна част, като и двете са оградени от масивни и все още видими стени.Посещението на Хатуша става с автомобил/може и пеша,но обиколката е седем километра, а сянка- няма/, като на важните точки има изградени паркинги и информационни табели. Мащаба на града е впечатляващ, а стените са величествено инженерно чудо на строителството.Градските порти са емблемата на древна Хатуша.Лъвската,Портата на сфинкса и Царската порта са трите все още запазени порти на древната столица.Слънцето напичаше силно,но лекият повей на вятъра правеше разходката из руините на Хатуша много приятна.Не искахме да си тръгваме, но се налагаше.

 

Хатуша столицата на древната Хетска империя

 

 

Лъвската порта

 

 

 

Портата на сфинкса/двата сфинкса са в музея край Боязкале/

 

 

Царската порта

 

 

Гигантските крепостни стени.

 

  

 

Следващата спирка бе Кападокия. Използвах предимно третокласните пътища за придвижване,защото спестявах много километри и време. Можех да превишавам ограниченията за скорост, колкото си искам, поради липсата на камери за скорост, жандармерия и трафик.Движехме се изключително бързо и малко след пет часа следобед бяхме спрели до Приказните комини край Чавушин.Не мога да кажа,че ги разгледахме бързо, все пак това бе първият ни досег с красотите на Кападокия и ние бяхме като омагьосани.Все някога трябваше да стигнем до мястото ни за нощувка, затова тръгнахме с уговорката да се настаним и след това да решим, какво и къде ще правим.Така го мислехме,но стана друго. Последователно минахме през Гьореме и Учхисар спирайки на всяка отбивка за да се насладим на чудните скалисти образувания, а и да наситим, тези, наши ненаситни очи.

 

Приказните комини край Чавушин

 

 

 

 

Учхисар

 

 

 

 

Най-накрая пристигнахме в Ортахисар и се настанихме в бюджетния Crazy Horse Hotels. Първоначално бяхме леко стъписани от работната площадка пред хотела,но то кой ли ще ти седи там. Още с чекирането, жената на рецепцията ни каза, че ако тръгнем без да се бавим ще успеем да хванем залеза на най-красивото и известно място в Кападокия-Червената долина/Red Valley/. Така и направихме.Скоростно разтоварихме куфарите и без да се бавим тръгнахме към Червената долина.Имах чувството,че всеки жив човек в Кападокия и околностите в момента е на това място, за да се наслади на последните слънчеви лъчи над долината.Стълпотворението бе в неописуеми размери.Тълпите биват забравени в момента,когато очите срещнат, невероятната картина, нарисувана от четката на майката природа.Цялото приключение се олицетворяваше от една единствена снимка,която аз ще ви покажа.Повече от час ни отне да се измъкнем от задръстването, което се образува след залез слънце.Малко преди полунощ завършихме нощното скитане из Ортахисар и  се прибрахме в хотела за да съберем сили за следващия ден.

 

Червената долина/Red Valley/ и снимката олицетворяваща цялото пътешествие!

 

 

 

 

 

 

Ортахисар-нощем.

 

 

Следва……

[krasen_denev]

 

Ден 17 : Деренкую-Учхисар-Гьореме-Ортахисар

 

В страната на скалните църкви.

 

Много странна бе закуската в Crazy Horse Hotels. Фиксирана само в разстояние на един час от 08:00 до 09:00 сутринта и нито минута по-рано или по-късно.Успяхме да се включим на магия. Закусихме и поехме по чудните земи на Кападокия. Първата ни цел бе подземния град в Деренкую. Големият син бе на седмото небе, понеже бе изчел доста за мистичните подземни градове от поредицата „Невероятни факти” на Слави the Clashers. Хора почти нямаше/все още не бяха пристигнали организираните автобусни екскурзии/. Билетите са с цена от 100 турски лири. На входа има табела,предупреждаваща, че не е подходящо посещението за хора страдащи от клаустрофобия, сърдечни и дихателни проблеми.Въпреки предупреждението, Мима бе твърдо решена да посети подземният град. Тръгнахме по тунелите все надолу и надолу. Първо ниво,второ ниво,трето ниво-малкият ни водеше. Той минаваше прав през ниските тунели, а ние все повече и повече се прегъвахме. Коремите и килограмите ни пречеха/поне на мене 😄/и ставаше все по-трудно и по-трудно. Във всяка голяма зала сядахме за почивка, а и за да направим по някоя друга снимка.Изведнъж..... въздуха изчезна. Въпреки перфектната вентилационна система изградена от вентилационни шахти, направена още при построяването на Деренкую, за хора с астма въздухът е недостатъчен. Малкият го бе обзела изследователската лудост и ни молеше да продължим по червените стрелки към най-долните нива на „дълбокият кладенец”, но състоянието на Мимето ни накара да тръгнем по сините стрелки обратно към повърхността. Историята на Деренкую е впечатляваща. Пещарите са прокопани VIII-VII век пр.н.е. По римско време, приелите християнската вяра жители на областта разширяват многоетажните тунели, като изграждат параклиси с надписи на гръцки.По времето на Византийската империя, подземния град Деренкую е напълно оформен и интензивно използван за защита на населението от арабите.Градът е използван за убежище на християнското население по време на монголските нашествия на Тимур. Градът е използван за укритие и от набезите на турците, което продължава чак до началото на 20 век, когато хиляди християни са прокудени от Турция по силата на проведената през 1923 год. размяна на население между Гърция и Турция.

 

Зала в Деренкую

 

 

Каменни кръгли врати използвани за запечатване на тунелите при опасност.

 

 

Веднага след Деренкую се отправихме към Учхисар.Минахме през прекрасният Невшехир, но не спряхме да го разгледаме/не бе включен в програмата/. В Учхисар посетихме традиционен местен скален дом, където любезните домакини ни сервираха разхладителни питиета и чай,удобно поседнали на балкона, издълбан високо в скалата. След това, за да наситим ненаситните си очи, реших да спирам на всяка панорамна площадка между Учхисар и Гьореме. Така последователно спряхме на Kapadokya Panorama Seyir Tepesi, Selkim Tepesi Panorama, Asmanin Alti Panorama Cafe, Esentepe Panorama и Goreme Panorama. От всички тези места се откриват умопомрачаващи гледки към Гьореме и долината Земи. Дойде ред и на най-туристическото от селцата в Кападокия-Гьореме. Беше адски прашно.Не знам, дали се изпълняваше някакъв инвестиционен проект, но по улиците асфалт няма и интензивния трафик, бе причината цялото градче да е обгърнато в облаци от прах.Местната власт явно се стараеше да облекчи до минимум прашния проблем с пръскане на улиците от местната противопожарна команда, но в тази жега това не бе въобще ефективен метод. Разходката из Гьореме в тези условия и посред обяд не е от най-приятните преживявания, затова решихме да седнем да обядваме. Избрахме излъскания и оказалия се в последствие доста скъп, но невероятен Sedef steak & kebap/sedefrestaurant.com-на който му е интересно и иска да разгледа/. Обслужването бе на топ ниво,храната бе неописуемо вкусна, а отношението…..просто не може да се опише. След като приключихме с десерта и пожелахме да платим, при нас дойде управителят на ресторанта. Попита ни дали ни е харесало и дали използваме трип адвайзър и други туристически платформи.Естествено отговорих положително и отново пожелах да платя сметката. Бе ми отказано. Управителят извика келнера за да обере всичко от масата и ……. сервираха отново. Донесоха ни гигантски парчета баклава с шам фъстък и сладолед, питиета-за всеки, кой-каквото беше пил и чай. Преядохме, като „попски прасета на задушница”! Сега вече можех да платя. Управителят ни изпрати до вратата и ме помоли, ако не ми представлява трудност, да напиша коментар за ресторанта в туристическите платформи, които ползвам.

 

Скални къщи в Кападокия.

 

  

 

Скалната къща, която посетихме.

 

  

 

Всекидневна

 

 

Спалнята

 

 

Гледка от балкона.

 

 

Учхисар

 

  

 

 

Гледки към Гьореме от различните площадки за наблюдение.

 

 

 

 

Трябваше да продължим с културната програма въпреки топлото време и прашния въздух.Тръгнахме на кратка разходка из уличките на Гьореме, но бързо се отказахме. Взехме решение да продължим с туристическата обиколка извън Гьореме. Отправихме се към долината Земи и скалната църква Ел Назар/църквата на Злото око/. Тя е една от най-емблематичните пещерни църкви в Кападокия, но въпреки това е рядко посещавана от туристи.Издълбана е в изолиран приказен комин насред сюрреалистичната долина Земи. Отвори ни пазачът, живеещ в близката каменна къща.Платихме входната такса от 15 лири на човек и влязохме.Можехме да седим вътре цяла вечност. Приятно,хладно,интересно и само за нас. След Ел Назар, вместо да се отправим към Музея на открито в Гьореме/Goreme Open Air Museum/, ние избрахме да поемем по черните пътища из долината Земи.И там насред долината и заобикалящите ни скални комини ние попаднахме на поредното бижу- Gorkundere Café Breakfast.Последва нова порция разхлаждащи питиета и разпускане на сянка, въпреки, че бяхме станали от ресторанта,само преди един час.

 

Ел Назар/църквата на Злото око/

 

  

 

Стенописите в църквата 

 

 

Gorkundere Café Breakfast

 

 

Долината Земи

 

 

 

Денят напредна страшно много и вече в късния следобед се активизирахме и без да губим време поехме към Goreme Open Air Museum. Малко преди входа се намира най-хубавата от всички пещерни църкви в Кападокия/лично мое мнение/-Църквата на катарами/Tokali Church/. Представлява скален комплекс от четири църкви и ермитаж датиращи от 900-те години. Стенописите са много добре запазени, но сега на част от тях тече реставрация.Посещава се с билета от музея,но ние я посетихме преди да сме закупили такъв. Снимките вътре са абсолютно забранени или поне така ни казаха/на нас и хората около нас не ни разрешиха да снимаме/. Тук, обаче туристо-потокът е огромен и буквално се бориш за пространство за да се насладиш макар и за кратко на чудесните стенописи. Първо впечатление от Открития музей на Гьореме – отлични! Билетите за музея струват 150 турски лири, като в цената не влиза посещение на Тъмната църква /The Dark Church/, чиято входна такса е допълнителни 50 турски лири. С нас в музея влезе и група от около 50-тина туристи и с цел да я избегнем тръгнахме обратно на стрелките на движение. Музеят прилича на огромен монашески комплекс, съставен от десетки трапезарни манастири разположени един до друг, всеки със своя собствена фантастична църква. Тук се намират най-добре запазените образци на пещерни византийски църкви с уникална скална архитектура и стенописна техника, въобще. Музеят на открито в Гьореме е в Списъка на ЮНЕСКО  за световно културно наследство и е топ-забележителността на Кападокия, която трябва да бъде посетена от всеки. По никаква,абсолютно по никаква причина не пропускайте Тъмната църква/Dark Church/. По красота на стенописите не отстъпва дори на Църквата Tokali. Въпреки, че е малка на размер, още с влизането сетивата ти буквално избухват от цветните стенописи, покрили стени, тавани, сводове и ниши. Тук се заговорих с уредникът-пазач, относно множеството вандалски надписи по стените.Той ми обясни, че това е от византийския период, на което аз въобще не хванах вяра, защото надписите бяха на характерни турски имена-Мустафа, Мехмед и др. Явно преди да започнат да заключват залите, вътре са влизали младежи, увековечили за бъдещите поколения глупостта човешка/”имената на глупците, висят по стените” /.Снимането отново е забранено и няма как да ви покажа, но ако се отправите на там, може да се загледате малко по обстойно и ще разберете за какво ви говоря. Много време прекарахме в музея. Когато тръгнахме към изхода, почти не бяха останали туристи а от многобройните туристически групи нямаше и следа. Малко преди осем вечерта поехме по криволичещият из долините път към Ортахисар.

 

Goreme Open Air Museum

 

 

 

Трапезария в един от манастирите

 

 

 

Бе време за вечеря. Между другото в центъра на Ортахисар, точно под римската скална крепост, бе издигната голяма сцена. Вечеряйки дочухме голяма глъчка идваща от към главната улица на Ортахисар. Това бе шествието на фолклорните състави участващи в международен фолклорен фестивал с домакин Ортахисар. След вечеря се отправихме към центъра за да погледаме и да се позабавляваме с изпълненията на танцовите състави от Турция, Грузия, Македония и Албания. Български състав-йок! Останахме малко разочаровани от това, но все пак имаше българско присъствие-ние. Късно вечерта/около полунощ/ легнахме за кратка почивка с ранно ставане, но затова ще ви разкажа в следващия пост.

 

Ортахисар-римската скална крепост по залез слънце.

 

 

Забава на площада-фолклорен състав от Турция

 

 

Забава на площада-фолклорен състав от Грузия

 

 

Забава на площада-фолклорен състав от Македония

 

 

Следва......

[master_of_germs]

Прекросен разкоз, Красене! 🙂

връщаш ме към нашето сюрреалистично пандемично пътуване миналата година. 

Амася е най-красивият град, който съм виждал нощем. 

Как ставаше стигането до портите в Хатуша? Чe ние там влизахме доста пандемично-нелегално и жандармите ни погнаха преди да стигнем до царската порта 😉

Кападокия е вълшебна. И още пет дни да имахве,пак нямаше да ни стигнат да си направим всичките преходи. Благодаря за снимките от долината Земи. Нея не успяхме да я вместим. 🙂

Интересно ми е, защо избрахте Деринкую. Там наистина е малко клаустрофобично. Не че в Каймаклъ не е, ама мащабът е различен и изобщо Каймаклъ е много, много по-впечатляващ 🙂

 

Нямах време да ви чета арменската част, докато пътувах, сега захващам отзад напред. 🙂

 

[krasen_denev]

преди 14 часа, master_of_germs каза:

 

Как ставаше стигането до портите в Хатуша? Чe ние там влизахме доста пандемично-нелегално и жандармите ни погнаха преди да стигнем до царската порта 😉

 

Интересно ми е, защо избрахте Деринкую. Там наистина е малко клаустрофобично. 

 

Радвам се, че разказът ти харесва!

До портите се стига по панорамния път, който минава от началото до края на руините на Хатуша. Забелязах, че навсякъде по външния периметър на древния град имаше ограда/ не много висока/ и камери за наблюдение. Портите следват една след друга, като първа е лъвската, следва портата на сфинкса и накрая е царската.

 

Избрахме Деринкую, защото големият син бе чел за този подземен град а и защото е най- дълбокият. Каймаклъ е най-големият, но в случая ние търсихме дълбочината/ не, че стигнахме до петото ниво/.

 

П.П. Сега разбирам защо пред Каймаклъ имаше много автобуси.

 

[Radnev]

На 26.07.2022 г. в 18:02, krasen_denev каза:

Ден 1; Казанлък-Сафранболу

 

Това бе най-тежкият и изпълнен с нерви ден от както пътувам с автомобил,за което съм си виновен изцяло аз.Тръгнахме след обичайните приготовления-преглед на Пежото в сервиз,пълен резервоар,план за пътуване,здравни застраховки с Ковид покритие,паспорти и документи/проверени ама не точно/.Пътуването до границата в неделя вечер е приятно и много ама много бързо.Малко преди границата поисках Мимето да приготви всички документи за да не се бавим на самата граница и тогава разбрахме,че документите на колата ги няма или по точно нямаше застраховката и зелената карта.Как може опитен магеланец,като мене да допусне тази грешка? Ами,така! Имаше стара застраховка със зелена карта,но кой да обърне внимание? Грешката е станала,как да я поправим? Спрях на последната бензиностанция и започнах да връщам лентата назад във времето и се сетих,че документите ми ги взеха в пункта за технически прегледи на колата и най-вероятно са там.Не исках да се връщам а и бе вече 11 часа вечерта.Проведох 20 телефонни разговора с всички свързани със създалата се ситуация и трябваше да избирам дали да продължа или да остана в Свиленград ,където да изчакам клона на застархователната ми компания да отвори и да ми отпечата копия на вече съществуващата ми полица.Реших да продължа.Буквално след миг бях спрял пред управлението на служба митници на ГКПП "Капитан Андреево",където обясних подробно и по-украсено ситуацията в която се намирах.Служителят бе много отзивчив и направи всичко възможно за да ми помогне,като същото направиха и застрахователната брокерка и полицаите на смяна,за което им пиша отличен и като отношение и като човечност.Напуснах страната без застраховка и зелена карта и въпреки препоръките на граничните полицаи да се върна и да си набавя липсващите ми документи.Предстоеше ми нещо много трудно,което в последствие се оказа,че не е чак толкова а именно да вляза на територията на Република Турция.Служителката на паспортно гише твърдо отказа да ме пусне,дори след като многократно обясних,че не може да ми бъде издадена нова застраховка при все,че имам валидна такава.В помощ на служителката се притече и последният и модел Айфон,който услужливо и безупречно превеждаше диалога между нея и мен.От мене да знаете,че винаги има начин! 😉 Изпратиха ме в отдел D-3.Там отново обясних създалата се ситуация и решиха да ми издадат турска застраховка.Платих си като поп или по точно 43 евро,но малко след полунощ успешно и официално започна нашето пътуване.Пътувате ли към Истанбул нощно време, задължително си вземете или заредете HGS-то на отбивката, която е пет километри след границата.Има знак на Ptt.Аз не го направих,защото реших да си взема на първият тол-пункт,но бе затворено.Турските полицаи,които даваха дежурство на тол-пункта ми казаха да се връщам на Капъкуле и да си взема от там и аз го направих.Замина още един час.Въпреки всички трудности в началото на пътешествието успешно пристигнахме в Сафранболу рано сутринта.Градчето още спеше а и валеше ситен но постоянен дъжд.Определено не ставаше за разходка.Намерихме си хотела и се настанихме/благодарности на собственика/, а не бе минало и девет часа сутринта.Сафранболу ни очакваше макар и дъждовен.Закусихме в страхотен ресторант на центъра на града и екипирани с дъждобрани и чадъри поехме по пустите и мокри градски улички на стария град.Впечатление ни направиха огромните безстопанствени улични кучета за които имаше поставени хранилки из целият град. Именно един такъв голям сладур зави в абсолютен синхрон с имама на близката джамия при една от молитвите им.След това още няколко пъти,включително и през нощта или по точно при ранната им молитва пак го чувахме.Яд ме е, че не можах да го заснема и да ви го покажа.

Сафранболу е списъка за световно -културно наследство на ЮНЕСКО.Тук могат да се видят напълно запазени и реставрирани великолепни образци на класическата османска архитектура.Къщите-конаци са превърнати в по-голямата си част в хотели или кафенета.

 

Конаци.....

 

 

 

 

  

 

Изглед към дъждовен Сафранболу от терасата на хотела ни.

 

 

Сафранболу нощем и рано сутрин след събуждане в четири сутринта за молитва.

 

Нощем

 

 

 

 

 

Рано сутрин.

 

 

 

 

А тази снимка е от прозореца на стаята ни.

 

 

Сутринта ни посрещна с поредната порция превалявания,но с напредването на деня се отвори кратък прозорец с хубаво време,което ни бе достатъчно да обходим градчето и да си напазаруваме от невероятно вкусния локум с шафран.

 

 

  

 

 

 

Градчето е наистина страхотно.Баните,джамиите,уличките със занаятчийски работилници,старите конаци,атмосферата и невероятното гостоприемство на нашите домакини положиха началото на една незабравима обиколка.

 

Следва продължение:

Поредното ви невероятно пътешествие с кола👍👍👍. 

За лятото на 2020, го бях замислил същия план с кола през трите държави за около 20 дни. 

После удари ковида.  После и други неща станаха... 

Но ето, че вие сте го направили и вече съм много вдъхновен да го направим и ние за следващата година. 😀😀😀

***

Това лято бяхме 16 дни в Турция из Кападокия, по вулкани,  планини и морета. Тук пък вдъхновени от пътешествието на @master_of_germs @MayaS @mery_shery и мъжа на  Мая - Иво. 

***

На няколко места и ние като вас видяхме как уличните кучета вият в едно с ходжата. 

Освен това кучетата в Турция са все големи и обикновено са на цялото село. Живеят на центъра,  всички ги хранят и те съответно с всички са приятели🐕🐕🐕. 

С едно фригийско куче имахме и много интересни случки, но ще разкажа някъде по-натам. 😀

 

 

[master_of_germs]

преди 2 часа, krasen_denev каза:

 

До портите се стига по панорамния път, който минава от началото до края на руините на Хатуша. Забелязах, че навсякъде по външния периметър на древния град имаше ограда/ не много висока/ и камери за наблюдение. Портите следват една след друга, 

Да, това исках да разбера. Дали, като си вземеш билет, може с кола да тръгнеш отвън до портите. Че вътре в древния град разстоянията са големи, а обекти почти няма за разглеждане. Иначе тоя път по външния периметър на Хатуша ни е почти болезнено познат 🙂

Ама нелегално и на две от три порти сме доволни. 😄

 

А иначе това, дето цялото село се грижи общо за някое улично куче, далеч не се среща само в Турция.

Ето ви един пресен пример (отпреди няколко дни) за всеобщ домашен (по-скоро уличен) любимец от френско село във Високите Алпи 🙂

[Marusinka]

Този дневник отговори на няколко въпроса, които ми се въртяха в главата - как е на български vending machine, какво чак толкова има за виждане в Армения и Грузия и защо арменците (не българските) се считат за богопомазани? 
Честно казано, аз бях в шок тази година от бг служителите навсякъде, които си провеждаха лични разговори по телефона, докато са на работа и таксиметровите шофьори с тарикатлъците им (добре, че само в родния ми град се наложи да ги ползвам), но вашите случки в Армения са кошмарни. Сигурно щях на десет минути да съм в скандал. “Тарикатите на дребно” са способни да ме изкарат от равновесие и да ме откажат от някоя дестинация както се случи с Канкун - вече зачеркнат за мен.
Много са ми интересни историческите препратки в разказа.

Въпрос: И двете страни по снимките изглеждат доста уредени и чисти. Така ли е наистина?

[krasen_denev]

преди 9 часа, Marusinka каза:

 но вашите случки в Армения са кошмарни.

 

Въпрос: И двете страни по снимките изглеждат доста уредени и чисти. Така ли е наистина?

Чак кошмарни, не! Тези случки помогнаха за изграждането на мнението ни за арменците като хора. Страната, както не един път казах е невероятна. 

Сега се замислих за чистотата в Грузия и Армения и знаеш ли, че не се сещам някъде да съм видял мръсотия. Улиците са чисти, парковете също, планини, реки, пътищата от националната им мрежа. Да чисто е! Едно уточнение за Грузия-там богопомазаните животни/ крави,прасета и др. / извършват естествените си нужди много често на самото пътно платно. Но хората поддържат голяма чистота.

[krasen_denev]

 

Ден 18: Ортахисар-Учхисар-Мидас- Ескишехир.

 

Предпоследният ден започна с изключително ранно ставане.Това бе трудна задача, с която големия синковец не можа да се справи.За сметка на това малчуганът ни изненада и въпреки лягането след полунощ в четири сутринта 🕓 бе готов за среща с големите балони. Да отидеш до Кападокия и да не се качиш на балон с горещ въздух е все едно, че не си ходил в Кападокия. Явно ние не сме ходили, защото цената от 150 евро на човек се оказа непосилна за нас и въпреки,че обиколих няколко агенции предлагащи полет с балон, никъде не можах да намеря по-ниска цена.Все пак всичко след Амасия бе бонус в програмата, а дори и кредитните карти си имат лимит. Затова отидохме рано сутринта на Balon Seyir Terasi/около един час преди изгревa/ за да наблюдаваме впечатляващото издигане на балоните над градчетата на Кападокия. Нямам думи с които мога да ви опиша разкриващата ни се пред очите ни сюрреалистична картина. Можех само да снимам 📸/макар,че повече гледах/ и след това да ви покажа, защото не мога да ви разкажа.

 

Балони, балони.........балони в Кападокия.

 

 

 

  

 

 

Една снимка с миниатюри

 

 

 

 

  

 

Преди да се отправим към долината Земи, от където излитаха повечето балони направихме няколко последни снимки и на византийската скална крепост в Учхисар и на "комините" покрай Гьореме.  С пристигането в долината Земи, станахме случайни свидетели на приземяването на част от балоните и повярвайте ми ако се бях усетил да го заснема на клип със сигурност можеше клипът да бъде излъчен в „Заснето случайно от камера”. За какво става въпрос. Спирам пежото на една от поляните и гледам над главите ни се рее кацащ балон.Но балона не лети на долу а се носи от някакви течения наляво и надясно. Покрай нас профучава джип дърпащ голяма платформа и още един с хора отговарящи явно за наземното овладяване на балона.Те започнаха буквално да гонят носещия се безцелно балон. Кошът се блъсна в едно дърво и въздуха бе разцепен от писъци и викове. Не мога да кажа,че положението бе под контрол и всички видимо притеснени сновяха из долината.Всички в коша са абсолютни късметлии, защото от удара в дървото можеше някой да падне. От балона спуснаха няколко въжета и с тяхна помощ мъжете на земята успяха да овладеят ситуацията. Свалиха балона на огромната платформа и чак след като изпуснаха напълно горещия въздух и той полегна на земята, започнаха да вадят със стълба хората от коша.

 

Учхисар преди изгрев слънце

 

 

Учхисар облян от първите слънчеви лъчи

 

 

Комините край Гьореме

 

 

 

 

 

За този балон ви разказах

 

   

 

 

Колко много часове вече бяхме навън а още нямаше и седем часа сутринта.Върнахме се в хотела, където големият синковец спеше сладко и ние решихме да легнем за час и половина, за да можем да хванем и закуската. Веднага след закуската събрахме багажа,но не освободихме стаята. Искахме преди това да посетим доминиращата над  Ортахисар скална крепост. Крепостта се намира на най-високата скала в Кападокия и се извисява на цели 110 метра. Входът е 10 турски лири.Изкачването е трудно, но ще бъдете възнаградени от невероятните панорамни гледки разкриващи се от върха.

Върнахме се в хотела, натоварихме багажа на колата и поехме към Мидас. Кападокия е толкова завладяваща, че не ни се тръгваше. Макар и за кратко, посещението на тази земя, оформена от изстиналата лава бе сбъдната мечта за нас. 

Очакваше ни дълго шофиране до Градът на Мидас. С използване на трето класните пътища успях да сваля повече от час и половина от времето на пристигане показано на навигацията. Градът на Мидас се намира във Фригийската долина на плато носещо името Yazilikaya на 1300 м.н.в. Най-важната и най-зрелищна структура е „Паметникът на Мидас”. Срещу него се намира Скалата на четиридесетте очи, а по монументалната рампа се стига до долната тераса на Yazilikaya и намиращите се там скална фасада-„Недовършеният паметник” и монументална фригийска склана гробница.Минаваше 18:30, когато тръгнахме към Ескишехир. Нямахме запазен хотел и това бе притеснително, но без основание. Зададох на навигацията улица с множество хотели и тръгнахме натам.Отново минах по трето класните пътища и отново спестих много време. Пристигнахме преди осем вечерта. По улиците на Ескишехир бе почти пусто и липсваше трафик. Не знаех нищо за града, а той се оказа голям, с население около 900 хил. души. Спряхме на улицата, която бях задал на навигацията за крайна точка и влязох в първия хотел. Попитах за свободни стаи, но такива за четирима-нямаше. Момичето на рецепцията, обаче прие присърце, че нямахме осигурена нощувка и започна да звъни на различни места. Накрая ни намери апартамент в апарт-хотел за 400 турски лири. Ние 40 лв. за нощувка на тази екскурзия все още не бяхме плащали, затова приехме с охота. С приповдигнато настроение от бързо разрешеният проблем с липсата на предварителна резервация се отправихме към апарт-хотела за да се настаним. До края на този ден остана само едно-да намерим къде да вечеряме.Тръгнахме по една от основните градски пътни артерии, с единствената цел да намерим ресторант. Намерихме…..местен стол. Уникално попадение със страхотна храна, поръчана изцяло със знаци и пръсти, поради огромната езикова бариера/нямаше човек от персонала, който да говори език различен от турски/. На помощ ми се притече и гугъл преводача и с напредване на времето започнахме да се разбираме идеално със сервитьорките. За пореден път бяхме възхитени от турската кухня! След буквално преяждане ни остана само кратката разходка/за смилане на храната/ до хотела и удобните легла, в които отпуснахме уморените си тела, след този, безумно дълъг ден.

 

Ортахисар-гледки от върха на скалната крепост.

 

 

 

 

Паметникът на Мидас

 

 

Монументалната рампа водеща до долната тераса

 

 

„Недовършеният паметник”

 

 

Паметникът на Мидас                                                               Скалата на четиридесетте очи

 

  

 

 

Следва.....

 

 

[krasen_denev]

Ден 19: Ескишехир – Казанлък

 

Всяко начало има своя край. Последно събуждане извън дома. В този ден трябваше да се приберем до вкъщи.

Ще си помислите, че нямам какво да ви разкажа, а още по-малко да ви покажа, но не е така. Като за последно решихме да си дадем шанс и да разгледаме и поне малко да опознаем този така значим в историята на Турция град, независимо от времето, което щеше да ни коства.Ескишехир представлява смесица на древното със съвременното и на традиционното с новаторството. Ескишехир е история.

Хотелът ни бе само през една улица от ОММ /Odunpazari Modern Museum/. Истинско архитектурно бижу построено на мястото на старите пазари за дървесина. Музеят е изграден от дървени трупи на няколко нива и съдържа над хиляда съвременни творби. Ще ви кача едно клипче от мрежата/ако някой се интересува/ за да видите този наистина впечетляващ музей.

 

 

ОММ /Odunpazari Modern Museum/.

 

 

 

 

Децата не пожелаха да го разгледаме/въпреки моето желание/ затова продължихме из старите улички с традиционните за османската архитектура реставрирани къщи от 18 век. Така стигнахме до страхотния Музей на независимостта. Не че сме привърженици на историята на Турция, но определено ни бе много интересно. В музея има много занимания за деца включващи интерактивни и видео игри и макети на битки с миниатюри. Залите са подредени, така че да е интересно на посетителите, а служителите се опитват максимално подробно да разкажат историята на Турция в частта на Войната за независимост. Музеят се помещава в старо имение от 19 век. Много интересна е „Стаята на фотоархива”. Тя е и една от най-важните в музея. Стаята остава единствената непокътната след големия пожар на Одунпазари и стенописите са абсолютно автентични и запазени без никакви повреди. След това продължихме към възстановеното от общинската власт 265 годишното имение Yagcizade, което днес е литературен музей и библиотека на Атаол Бехрамоглу и повече от 200 годишното имение Kayikcilar. Тази част на Одунпазари e една от най-красивите. Уличка след уличка, конак след конак неусетно стана обяд. Трябваше да тръгваме.

 

Литературен музей и библиотека на Атаол Бехрамоглу и Kayikcilar

 

 

 

 

Едно от малките площадчета на Odunpazari

 

 

Улички                                                                                         Лимонада

 

  

 

 

 

Конаци и дюкани

 

 

 

 

 

 

 

 

Деляха ни едни малко повече от 730 км. до дома. По обратния път реших да мина по последния построен мост над Босфора-Явуз Султан и да ви кажа честно, това бе отлично решение.Истанбул и трафика останаха далеч встрани и въпреки, че се удължава пътя, средната ми скорост бе много висока и цялото разстояние го взех за по-малко от девет часа и то с преминаване на границата.Така след изминати близо седем хиляди километра, успешно паркирах френският лъв пред вкъщи.

 

Явуз Султан мост

 

 

Благодаря на всички вас, че отделихте от ценното си време за да прочетете този дневник! Благодаря на @silvia_b , че ме допълваше там, където имах пропуски. Благодаря ви магеланци, че се включвахте в дискусията! Благодаря ви за въпросите! Благодаря ви за търпението! Огромно благодаря!

Благодаря ви,че ми изчетохте глупостите и ме изчакахте толкова време!

 

Край на пътешествието!

 

Следва......бонус публикации!

 

П.П. Ще направя още няколко поста в които ще опиша подробно за грузинската и арменската кухни и разходите.

[jungfraujoch]

@krasen_denev,благодаря ти,че отделяш от времето си,за да ни направиш съпричастни към така интересните ти пътешествия!За мен е огромно удоволствие!

Благодаря на @silvia_b за всичко,което е преживяла и описала!

Най-хубавото е,че и двамата пътувате със семействата си!Предавате любовта към пътешествията на децата си,което ги прави информирани и обогатени!Браво!Пожелавам ви много нови и вълнуващи пътешествия,споделени с любимите ви хора!

Очаквам с нетърпение бонус публикациите.

[Kristian Desev]

@krasen_denev, нямам какво друго да кажа освен да благодаря, че задоволи ,,ненаситното око на 15-годишния турист" в мое лице 😀. Благодаря за прекрасния разказ за тези прекрасни земи, които се надявам някога да посетя. Цялото семейство сте невероятни! Твоите писания са един от най-ценните за форума и винаги ги чета с огромен интерес. 

@silvia_b, благодаря и на теб за включванията, защото твоята гледна точка също беше много важна 🙂. 

 

 

[Marusinka]

Очаквам с нетърпение снимки на храна, да задоволя поне малко окото  и на тази тема 😂😋

@krasen_denev специално благодаря за препратката към The Clashers и Слави Панайотов. Синът ми е зарибен и от следобяд вече сто неща изгледа.

[chandni]

И аз благодаря за времето, което си отделил да опишеш това интересно пътуване. Мога само благородно да завиждам за възможността да се метнеш на возилото и да обикаляш двадесетина дни  

[Radnev]

Попрескочих някоя и друга глава😳, към които ще се върна после, защото разбрах, че пътуването ви е минало през Кападокия, Фригия и Ескишехир. 

Беше ми много интересно да прочета впечатленията ти от тези места. За съжаление сте им отделили малко време, но светът е неизбродим, особено за хора с широки интереси, така че това, което сте видели е предостатъчно. 

Радвам се, че в Ескишехир ви е харесало. Когато ме попита какви са моите впечатленията, не знаех, че вече сте били там и много се надявах да опиша нещата така, че да ви хареса и да ви мотивирам някога да минете и от там.😃

Оказа се, че вие вече сте били 😁👍. Градът е много хубав и има много неща, които да предложи. 

Балоните ние ги видяхме по пълна случайност. Изобщо не знаехме, че летят само рано сутринта, а не сме се и интересували особено от тях, но през деня сме се чудили, къде са тези балони всъщност???😁

В деня, когато трябваше да качваме Хасанда станахме много рано и по случайност налетяхме точно на тях. Не останахме толкова впечатлени🙄. Може би, поради факта, че към онзи момент мислите ни бяха вперени изцяло в стратовулкана и балоните минаха някак между другото.

При кацането ние също отбелязахме, че се реят малко неконтрулируемо и после си коментирахме, че вероятността  да се изсипят няколко туриста, хич не е малка.

От скалните църкви, както и вие, останахме най-впечатлени от Tokali Church и Black Church.

[Radnev]

Уникално пътшествие 👏! А това, че успяваш да го правиш и семейно е просто невероятно. Успял си да намериш и сподвижници, които само мога да поздравя, че са се навили да участват в подобно начинание👍. 

Включванията на @silvia_b също са много добри и правят пътеписа още по-разчупен и интересен.

Изобщо, всяко включване на различни хора, дори и такива които не са били част от конкретното пътешествие, но някога са били по същите места е винаги интересно. 

Жалко, че от предишното ти голямо пътуване към северните ширини на Европа не получихме нищо (???), а от Франция само един пътепис за Бордо. Знам, че ангажиментите са много, особено за семеен човек, а свободното време малко, но винаги е хубаво да прочетеш нещо различно като начин на пътуване.

За Раджастан ще бъдете десет човека, така че очаквам нещо епично и като преживявания, и като последващ пътепис😃.

[krasen_denev]

На 2.12.2022 г. в 16:58, Radnev каза:

Уникално пътшествие 👏! А това, че успяваш да го правиш и семейно е просто невероятно. Успял си да намериш и сподвижници, които само мога да поздравя, че са се навили да участват в подобно начинание👍. 

Включванията на @silvia_b също са много добри и правят пътеписа още по-разчупен и интересен.

Изобщо, всяко включване на различни хора, дори и такива които не са били част от конкретното пътешествие, но някога са били по същите места е винаги интересно. 

Жалко, че от предишното ти голямо пътуване към северните ширини на Европа не получихме нищо (???), а от Франция само един пътепис за Бордо. Знам, че ангажиментите са много, особено за семеен човек, а свободното време малко, но винаги е хубаво да прочетеш нещо различно като начин на пътуване.

За Раджастан ще бъдете десет човека, така че очаквам нещо епично и като преживявания, и като последващ пътепис😃.

Приятелю,благодаря за хубавите думи! Радвам се, че разказът ти е харесал!

Относно пътуването по северните ширини мисля,че дадох/сътворих достатъчно материал:

Плюс "натъпкания" със снимки дневник:

А за Франция ......? Да не описах всичко но освен за Бордо разказах и за Париж, Шартър и Френските села.Пак не е малко!😇

 

Яко си оспамих темата.

[chandni]

На 27.07.2022 г. в 16:08, krasen_denev каза:

Бяхме си направили онлайн застраховки за територията на Грузия

Помниш ли от кой сайт купихте Гражданската отговорност за автомобила, валидна на територията на Грузия?