дневник Миниатюрен Истанбул

[Граф Вронски]

Онзи ден бях във Витоша планина, мои роднини от Канада бяха тук и трябваше да им покажа местния софийски водопад, за да върна жеста (те ми показаха Ниагарския водопад, той е същият както Боянския) и получих обаждане, че утре заминаваме за Истанбул. За колко време - не се знае. Отива се по медицински причини, но аз мога да пътувам също, като имам свободата да ходя някъде из Истанбул. Цялото ми време е запълнено с най-различни ангажименти и нямам време да прегледам обстойно темите из форума. Ама то аз какво преглеждане ще правя? Би трябвало да сме само за 4 часа там и после да се връщаме към България, ама може да сме и за 2 часа, може и да сме за няколко дни. 

Какъв е моят случай с този град? Реално аз съм бил там 2012, първата ми организирана екскурзия с автобус и последната. Аз бях там, НО нищо не видях. Може би и в мен беше вината, че не се бях заинтересувал тогава къде отиваме. През цялото време си спомням, че все чакахме някой от автобуса и аз загубих желание/не ми беше интересно изобщо. Но благодарение на това преживяване, реших, че повече никога няма да се запиша на такъв тип екскурзия. Аз ще чета, ще търся, питам и ако нещо не ми харесва накрая, виновникът ще си бъда само аз. Тогава Истанбул не ми хареса. Бил съм още два пъти, но отново по медицински причини (за друг човек, не за мен), та освен трафика и сградите отвън, през стъклата на колата, друго не съм видял. Чел съм тукашните пътеписи (особено тези на @Mary) , и толкова много ми харесват, че вярвам, че този град ще легне на сърцето ми. Затова засега аз не броя, че съм бил в Истанбул. Дали ще си променя мнението, ще разберем. Ще се подложа на тест също така дали бих могъл да се справя с някаква миниатюрна разходка из града, без подготовка и с бегли спомени от прочетенето из форума, бъдейки чисто сам и без интернет.

 

Пристигнахме в Истанбул около 16:30, в квартал Şişli се намира хотелът, на доста съмнителна улица, над махалата, а там купонът върви с пълна сила. За мен това не е проблем, но моята майка седи и трепери. Тъй като трябва да се яде, а мен ме сърбят ходилата, предлагам да отидем някъде около Босфора. Отправям следващо предложение да вземем метрото, което е на 10 мин пешеходно разстояние, но не. С колата ще ходим. Мястото, което е познато на моите родители, е Ortaköy. Поглеждайки на картата трафикът е тъмно червено навсякъде около нас. Но какво толкова той е част от града и предпочитам да гледам през прозореца на колата, отколкото да седя и чакам в хотела да намалее. За около 40 мин успяхме да стигнем до брега. 

 

 

Седнахме на едно заведение, в непосредствена близост до местната квартална джамия. Аз си избрах пълнен картоф, наречен kumpir. Не бях особено впечатлен от този специалитет. Докато чакахме поръчката, аз използвах времето да вляза вътре в джамията и да направя няколко снимки. 

 

 

 

 

 

 

 

 

След вечеря едно миниатюрно кръгче в квартала и обратно към хотела, защото утре рано ще се става. Аз си преглеждам картата на града и кроя план. Решено е, прочетох набързо как да се сдобия с Istanbulcard прегледах линиите на метрото и трамвая и добих представа за разположението на част от основните забележителности.

 

 

 

 

Исках да вляза в джамията Султан Ахмед и в Света София. Отидох до метростанцията, взех карта за транспорта и след малко бях в другия край на града (историческия център). След метрото веднага се качих на трамвая, въпреки че не видях нито номера , нито посоката му, но използвайки вроденото ми чувство за ориентация прецених , че съм в правилна посока. Слязох на спирката до Синята джамия и тръгнах към нея. Не пропуснах и египетския обелиск, около който имаше една голяма български туристи. За съжаление на входа на джамията пишеше, че е затворена за посещения и час на отваряне беше дадено 14:30. Тръгнах към Hagia Sofia, но имаше огромна опашка и още 30 мин до 09:00 и реших да се откажа (защото ако трябваше да тръгна към болницата, нямаше да успея).

Реших да закуся някъде в района на кулата Galata, защото освен глада се обаждаше и кофеиновата ми зависимост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата спирка беше Dolmabahçe sarayı, хайде отново на трамвая и след малко бях там, като първо се отбих през джамията Dolmabahçe. Нямаше никой там и успях да се насладя на кратка почивка вътре в нея.

 

 

 

Влязох в градината пред входа на двореца и реших да пия кафе и да заблажа с нещо сладко с гледка към Босфора, но сервитьорите толкова се бавиха. че едвам получих меню за 10 минути, пекна едно ярко слънце, исках да се преместя на сенчеста пейка, но уви нямаше свободна. Вдигнах гълъбите и продължих по пътя към Ortaköy (болницата беше в близост до този квартал). 

Вървейки толкова се бях слял с местните, че един мъж ме попита нещо на турски, но аз не бях способен да му помогна. 

 

 

 

 

 

 

Пристигайки в Ortaköy обстановката беше много по-спокойна (за разлика от снощи), нямаше ги тълпите от хора, разходих се отново по уличките, седнах за кратка почивка за едно кафе и триличе, и се отправих към болницата, минавайки през един парк (казва се Ulus Meyve Bahçesi), който беше много добре поддържан , но малък и под наклон, та си беше голямо катерене. Стигайки точно на края на парка, хоп, телефонът звънна. Трябваше да си ходим,  аз бях на 10 мин от болницата. Всичко стана почти като перфектно от гледна точка, че не се наложи да ме търсят из големия град.

 

 

 

 

 

 

За навръщане, минахме през Одрин и петъчния пазар, от който си накупих няколко килограма плодове и баклава. И оставаше въпросът от къде да минем. Казаха ни, че на Капитан Андреево се чакало по 9 часа , видяхме и камерите с колоните коли, които са спрени преди самата граница. Решихме да си пробваме късмета през Пазаркюле - Черекьой, после през Черномен - Капитан Петко Войвода.

Първата проверка: 1 км за 4 часа, после 30 мин, после 3 минути и после още 7 минути. Така за 4 часа и 40 мин успяхме да минем границите и да влезем в България. 

 

 

 

 

 

 

 

Залезът, докато чаках на границата:

 

Доволен съм този наистина лек и миниатюрен досег до Истанбул. Дори съм хвърлил око на следващата джамия, която искам да посетя. Ако правилно си спомням и съм намерим на карта това би трябвало да е Camlica Mosque, виждаше се много ясно от европейската част на града. Сигурно скоро пак ще ходя, та ще трябва да препрочета темите на Mary за още идеи.

[Mary]

Браво, Графе!

Аз ще ти дам други две идеи - и двете са с докосване до магичното, а ти ще прецениш дали си струват. Не са джамии, църкви са.

Първата е препоръчителна за посещение на всяко първо число от месеца: Ayın Biri Kilisesi

Втората може да посетиш по всяко време: Balıklı Meryem Ana Rum Manastırı

Общото между двете е, че и в двете можеш да се помолиш силно за сбъдване на определено желание.

И за двете казват, че се случва.

А аз съм винаги готова да дам и други идеи, но тези засега ми се виждат най-важни.

За Рибната църква съм писала, за Църквата на първо число не помня дали съм писала, но сега ще се поправя. 

[Lindt]

Интересен разказ, но аз лично съм малко огорчена, че няма снимка на трилече. Представям си го като сладкиша на десетилетието покрай едно автобусно пътуване до Одрин на @izida за 2 трилечета  Поне прах за пране да беше купила, да проявя разбиране! 

[Граф Вронски]

 

преди 15 часа, Mary каза:

Браво, Графе!

Аз ще ти дам други две идеи - и двете са с докосване до магичното, а ти ще прецениш дали си струват. Не са джамии, църкви са.

Първата е препоръчителна за посещение на всяко първо число от месеца: Ayın Biri Kilisesi

Втората може да посетиш по всяко време: Balıklı Meryem Ana Rum Manastırı

Общото между двете е, че и в двете можеш да се помолиш силно за сбъдване на определено желание.

И за двете казват, че се случва.

А аз съм винаги готова да дам и други идеи, но тези засега ми се виждат най-важни.

За Рибната църква съм писала, за Църквата на първо число не помня дали съм писала, но сега ще се поправя. 

Благодаря , @Mary! 

преди 15 часа, Lindt каза:

Интересен разказ, но аз лично съм малко огорчена, че няма снимка на трилече. Представям си го като сладкиша на десетилетието покрай едно автобусно пътуване до Одрин на @izida за 2 трилечета  Поне прах за пране да беше купила, да проявя разбиране! 

Олелеле, и мен ме е яд 😞 на последната хапка се сетих за снимка, но не беше фотогенична. Ще се компенсирам с една на кюнефе - моят десерт на десетилетието 😎🤣

 

[Madonna]

Благодаря за преживяването! 

Голяма жега ли е сега в Истанбул? Някой беше споменал май, че е жарко.

[Граф Вронски]

преди 1 час, Madonna каза:

Благодаря за преживяването! 

Голяма жега ли е сега в Истанбул? Някой беше споменал май, че е жарко.

Не беше много топло, не съм гледал температурата , но мисля, че беше около 30°С ,  но беше адски влажно.