дневник Хем люкс, 'ем бург - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

Нямах намерение да описвам в подробности пътуването ни до Люксембург това лято, но прерових форума и установих, че всъщност за Люксембург няма ама изобщо нищо писано. Имам предвид държавата Люксембург, а не едноименния град, който е нейна столица. За столицата тук-там има по нещичко, повечето са въпроси как да се стигне дотам и какво да се види и за колко време. Единственото изключение за люксембургската провинция е един пътепис на @Crazy Horse, за който съм му благодарен. Там освен за града Люксембург пише и за Ехтернах (Echternach)и Вианден/Файънън (Vianden/Vaienen).  А знам за поне още няколко магеланеца, които са скитосвали из провинцията на Великото Херцогство, но не открих да са описвали пътуванията си. Затова ще опитам да го направя аз 🙂 

 

Какво всъщност знаех за страната?... Че е синоним на ЛУКС, че има най-високия жизнен стандарт в Европа, ако не и в света, че голяма част от институциите на Европейския съюз са със седалища в столицата Люксембург, и че най-известните спортисти в страната, бяха братята Шлек, чиито битки с Алберто Контадор по време няколко последоветелни колоездачни Тур дьо Франс ме запалиха по колоезденето.

Знаех, също, че из страната има пръснати голям брой замъци (на немски, пък и на местният люксембургски "език" (официално оформен като такъв чак през 1975 г.) замък е "бург")... Та оттам и името на темата: Хем люкс, 'ем бург 😉 

 

Отдавна бях заглеждал за пътуване към тази държава, по няколко причини. Първо, там живее мой съученик, с когото бяхме много добри приятели в училище, но по ред причини от много години не можехме да се видим, когато се прибираше в България. Второ, от миналата година в Люксембург се премести да работи мой бивш колега, с когото обичахме заедно да ходим по баирите. Ходил съм му на гости в Антверпен, където поработи немалко години. Той и сега живее в Белгия (че е по-евтино), близо до границата с Люксембург и всеки ден ходи на работа в града Люксембург и се прибира обратно. Така че основна цел беше да се видя и с двамата.

Трето, и най-важно... Още в началото на пандемията в Люксембург, както се изрази един съфорумец ( @Duke, ако не греша, "съградиха комунизЪма", като обявиха, че целият обществен транспорт в страната е безплатен. Не само за местните жители, но и за туристите. Няма билетчета, няма кондуктори. Единствено за първа класа във влаковете се закупуват билети. И ето как от една доста скъпа за нашите стандарти държава Люксембург се превръща в напълно приемлива от финансова гледна точка дестинация. 🙂 

Четвърто - това ми беше юбилейна посетена държава номер 40. 🙂 

 

Когато вече имах някаква яснота за дежурствата си по време на лятната изпитна сесия, взехме с @mary_shery билети с ryanair от София до Люксембург през Бергамо, по схемите с opodo.co.uk. Ако се не лъжа, четирите полета ни излязоха общо 36 лв на човек.

 

Малко снимкови анонси за зарибяване 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Полетът София-Бергамо се изпълняваше от Malta Air и беше на 24.06.2022 г. (петък) много късно вечерта и кацна по разписание половин час след полунощ.

 

Бяхме резервирали нощувка в селцето Орио ал Серио, на около 25 минути пеш от летището. Следвахме си инструкциите в booking влязохме без проблеми и дажe се замислих дали да не врътнем едни джаги в антрето 😄 

 

 

Полетът за Люксембург трябваше да е в 11:20 ч. преди обяд в събота 25.06.2022 г., така че имахме време да се наспим и около 9 сутринта тръгнахме пеш към летището. Там ни чакаше "изненада" - обявено закъснение от два часа. Не че не го очаквахме, понеже  беше уикенд с повсеместни стачки на персонал на авиокомпании, всички поети от Бергамо си закъсняваха, кой повече, кой по-малко, но имаше само един-два отменени. В случая имаше и стачка на френските РВД.

Междувременно вече беше станало ясно, че с моя бивш колега няма да мога да се видя в Люксембург. Понеже бяхме уцелили техният национален празник. Официалният рожден ден на Великият Херцог. Е, не точно, той се празнува на 23 юни, но хората си го ползват да удължават последния юнски уикенд и да запрашат нейде по чужбините. Та и моят колега беше сторил така.

А със съученика си бях в постоянен контакт по чата. Пиша му, ще закъсняваме, не знам колко точно. А той пък играе и на тия години активно волейбол, отговаря ми: "На турнир съм, следобед имаме мач за бронзовите медали, та ще съм каталясал. Нека се видим в неделя."

Разгеле, след 4 часа закъснение на полета ни най-сетне се добрахме до Люксембург (признавам се за виновен, ама от толкова пътувания и задачи още не съм си поискал обезщетението от райън)... Денят си беше почти загубен, но не се отказахме. Автобус номер 16 до гарата в столицата, оттам влак до Етелбрюк (пътува около 40 минути, много по-бързо, отколкото с автобуси, а и са доста начесто, поне два пъти на час, даже в някои часови пояси и на по десет-петнайсет минути.

 

 

 

И беж да си намерим квартирата (която гугъл мапс дава на десет минути пеш, но ние сваляме времето наполовина) и, за потрес на хазяйката, само си метнахме раниците, взехме ключовете, казахме чао и офейкахме към най-близката спирка да хванем на бегом автобус. Защото вече сме с два замъка назад от програмата си. Бяхме избрали Ettelbruck за нощувките си - първо, защото беше лесен за достигане с влак, и второ, защото беше централно разположен спрямо обектите в провинцията, които си бяхме набелязали, и имаше удобен и сравнително бърз транспорт до всички тях. Може би още по-удобен вариант би бил общинският център Дийкирх (Diekirch), още повече че там е най-голямата пивоварна в страната и едноименната биричка се тачи 😉. Трето, и вероятно най-важно с оглед оптимизацията на разходите (ОР), в airbnb намерихме наистина много изгодни нощувки в Етелбрюк, поне с 40% по-евтини от всяко едно друго място в страната. Така че оптимизациита на разходите и на времето ни се напаснаха чудесно.

За разписанията на транспорта в Люксембург гугъл мапс дава напълно достоверна информация. Ползвахме много автобуси и си спазваха разписанията до минутата, като само последния ден един автобус го чакахме десетина минути повече.

В Еш-сюр-Сюр (Esch-sur-Sûre или както местните му казват - Еш зауер, Esch-Sauer) се предполагаше да е единственият замък в околността, отворен до късно. Затова взехме автобус до там. Всички автобуси от Етелбрюк тръгват от ЖП гарата, но най-близката до нашата квартира спирка беше Place du Marche. Номерата на автобусите между двете градчета са 131 и 133. Не помня кой от тях хванахме, но пътуват примерно веднъж на час. Което си е супер за толкова рядко населен район и през уикенд. Пътят е с доста завои сред хълмове, та малко ми стана лошо. Поне е кратко пътуване.

Само дето уцелихме ден с представления горе в замъка и искаха 15 евро вход, като по принцип е безплатно. Явно удълженият празничен уикенд се вихреше с пълна сила из цялата страна 🙂 Затова просто наснимахме замъка и селото от всички погледни места, а то такива има, понеже Еш е разположен на много живописен меандър на река Зауер 🙂 Има и една кръгла кула встрани от замъка, до която има първо стълби, а после и пътека. Качихме се на нея, после обиколихме през селцето и през горичката за различни гледни точки. А пък и се наслушахме на хубав джаз от мини-фестивалче на поляната до реката. С бирички и азиатски вкуснотийки... До въртенето на огън в полунощ нямаше как да останем, защото трябваше да се приберем в Етелбрюк, ама пък то и едва ли се е състояло, че си почна сериозно да вали, още докато си чакахме автобуса наобратно. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За разлика от купона в Еш-Зауер, Етелбрюк, макар и много по-голям, се оказа много заспал град и почти нямаше нищо отворено. Предвидливо се насочихме в района близо до гарата, където имаше отворени няколко дюнерджийници,а на едно място предлагаха и пици на нормални цени (12 евро, примерно), а спрямо столичната плодова биричка нямам хептен никакви забележки 🙂 

 

Но за Етелбрюк, за култовата ни хазяйка и за заведенията в града ще ви разказвам по-натам. Дотогава завързвам интригата, като ви оставям да се чудите,защо навред из Люксембург, но особено в Етелбрюк, като ни видеха, че не отреагираме на местното наречие или понякога на френски, все ни питаха дали знаем португалски, или айде, в краен случай - английски 🙂 

[iMari]

преди 16 минути , master_of_germs каза:

Дотогава завързвам интригата, като ви оставям да се чудите,защо навред из Люксембург, но особено в Етелбрюк, като ни видеха, че не отреагираме на местното наречие или понякога на френски, все ни питаха дали знаем португалски, или айде, в краен случай - английски 

 

Защото с това знаме са ви помислили за откриватели на нови земи. 🙂

Радвам се, че реши да опишеш и това ваше пътуване. 🙂

 

[mililia]

И аз благодаря за темата, че догодина се надявам информацията да ми свърши работа. 

[master_of_germs]

преди 19 минути , mililia каза:

И аз благодаря за темата, че догодина се надявам информацията да ми свърши работа. 

А аз се надявам и ти да я допълниш, защото заради това закъснение на полета, нямаше как да посетя всичко предвидено, а пък и аз си бях набелязал места за посещение като за цяла седмица включително с преходи. В крайна сметка, за два дни и малко, посетих само пет замъка плюс столицата, но това си бяха тия пет, които си бяхме отбелязали като задължителни и непропускваеми. 🙂 Останаха ни за следващо ходене поне две абатства, още няколко замъка, скитания из Ардените, пътеката на седемте замъка, "Малката Швейцария" - долината Мюлертал (макар че през нея поне минахме с автобус)... Добре че времето не беше особено стабилно и не предразполагаше към дълги пешеходни преходи, че да не ни е яд 🙂 

А освен всичко друго, не успях да се видя и с никой от приятелите ми в Люксембург. За единия вече стана ясно, че отиде на море, а на бившия ми съученик вечерта му писах в чата: "Утре ще черпиш ли по една бира за бронзовия медал?" 😉 , А той ми отвръща: "Рано е да се каже. Останахме без медал. Контузих се още в първия гейм, сутринта отивам в болницата на ядрено-магнитен резонанс да разбера дали е разтегнато сужожилие, скъсана връзка или разкъсани мускулни влакна..."

А на сутринта в болницата бързият тест за КОВИД му излезе положителен и трябваше да остане под карантина 😞 

А идеята беше да си отбележим четвърт век от завършването на гимназията. Точно месец по-късно щяхме да имаме среща на випуска, но той нямаше как да си дойде в България за датата на събитието, Аз пък щях да съм в Алпите, когато той щеше да се прибере през август. И така се разминахме и тази година. Но пък си имам повод да отида отново в Люксембург 🙂 

[neuromancer]

преди 1 час, master_of_germs каза:

В крайна сметка, за два дни и малко, посетих само пет замъка плюс столицата, но това си бяха тия пет, които си бяхме отбелязали като задължителни и непропускваеми. 🙂 Останаха ни за следващо ходене поне две абатства, още няколко замъка, скитания из Ардените, пътеката на седемте замъка, "Малката Швейцария" - долината Мюлертал (макар че през нея поне минахме с автобус)...

Леле, откъде човек да знае, че има място за толкова неща в Люксембург... Да бях се разходил натам като живеех в района преди сто години...

[master_of_germs]

Преди 1 час, neuromancer каза:

Леле, откъде човек да знае, че има място за толкова неща в Люксембург... Да бях се разходил натам като живеех в района преди сто години...

А дори не съм споменал култовото селце Шенген и тазгодишната Европейска столица на културата - Еш-сюр-Алзет 🙂 Ето как си я рекламират Luxair:

 

Да не се бърка с другия Еш (сюр-Сюр) на река Зауер, за който вече разказах. 

Зауер (на френски - Сюр) и Алзет (на местния език - Юлцехт) са двете най-големи реки в Люксембург,  като изключим, разбира се, Мозел (за който и тази година не ни стигнаха времето и силите).

 

Там, где Алзет се вие през тучни поля

и Зауер неспирно дълбае скалите в ждрела,

брегът на Мозел е обсипан със цветя ухайни

а небесата сипват ни вина омайни,

там е земя, що носим ний в сърца си;

нея ще браним със живота и смъртта си...

 

Всяка прилика с "Горда Стара Планина / до ней Дунава синей..."  на "Мила родино" са напълно нормални, тъй като съм си позволил малко по-свободен превод на Ons heemecht ("Нашата родина") - химнът на Люксембург. И никак не е случайно, че този химн за първи път бива изпълнен през 1864 г. именно в Етелбрюк, градчето, което е нашата база за разходки из Люксембург. Понеже именно там Зауер се влива в Алзет. 🙂 

Сега, за да е мишмашът пълен, името на градчето (с население малко под 10 хиляди души) е Етелбрюк и на немски, и на френски... О-о-обаче... на люксембургски се казва Етълбрек, и така ще го чуете във влакове и автобуси, да не се стряскате 😉 

 

В града няма кой знае какви забележителности, има широка централна пешеходна улица, има и музей на американския генерал Патън, който води армията, освободила Люксембург в края на Втората Световна война. Понастоящем Етелбрюк е центърът на здравеопазването и образованието в частта на Люксембург, която е на север от столицата, като тук се намира и най-известната психиатрична клиника в страната.

 

На мене ми хареса стрийтартът из градчето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А това е най-магеланският фризьорски салон, който съм виждал 😄 

 

 

[master_of_germs]

26.06.2022 г. 

Вианден - Бофор - Ларошет

 

В събота сутринта тръгваме пеш през Етелбрюк до ЖП гарата, за да хванем автобус 180 в посока Битбург в Германия (също място, което ми е в списъка за посещения някой ден)...

 

 

Интересно е, че в Етелбрюк като че ли всички номера рейсове нарочно са нагласени така, че да тръгват почти по едно и също време, с около минута отстояние един от друг. 180 специално тръгва примерно в 08:50, 09:50 и т.н., минута по-късно тръгва друг автобус, след още минута примерно тоя, дето ползвахме предния ден за Еш... и така, в рамките на 5 минути се изсипват 6 автобуса и народът си търси, кой е неговият. Няма излишна суматоха, но определено се стреснах, като видях колко много хора имаше на спирката сутринта.

Автобусът 180 пътува 26 минути до градчето Вианден/Vianden (на люксембургски - Файънън/Vaienen... Нали споменах вече що за миш-маш е тоя "език" който местните произнасят като "лъцъбуъйъш" (Lëtzebuergesch).  Само за протокола - в Люксембург буквата g може да се произнесе по ДЕВЕТ!!! различни начина 😮 

Пристигаме във Вианден в 9:16 ч по разписание и тръгваме пеш през градчето, за да сме горе при замъка в 10 ч , когато отваря. Имаме си причина за това, понеже според "норвежците" (yr.no) се очаква да завали още преди 11 ч. и дотогва вече искаме да сме вътре в замъка. Но всъщност и самото градче Вианден е очарователно и ако сте базирани в столицата Люксембург, то без колебание бих посочил Вианден като топ-мястото за полудневно или еднодневно пътуване в провинцията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През града тече реката Our (Ъур), която само след километър-два се превръща в граница между Люксембург и Германия. Точно до реката има и музей на Виктор Юго, който доста е скитал из Люксембург, търсейки писателско вдъхновение. И по другите замъци, които са ни в програмата, но най-често се е заседявал именно във Вианден. Негова статуя има и до моста над реката.

 

Спайдърмен не е герой на Виктор Юго, обаче и той ни дебне отнейде 😄 

 

 

Има и други музеи, които подминаваме по пътя си към замъка, а след реката наклонът е все нагоре и солиден, така че за кашкавал-туристите е помислено и има туристическо (или както аз си му казвам - "каубойско") "влакче" 😉 

 

 

Има и още един начин да се набере височина, и той е със седалков лифт - единственият лифт в Люксембург. За да се качите на лифта, трябва като стигнете реката, да не я пресичате, а да тръгнете покрай нея надясно. Цената на лифта е 7 евро двупосочно или 5 евро в една посока. Но всъщност лифтът не вози директно до замъка, а до един хълм встрани и над нивото на замъка, откъдето има пътека за около километър и половина леко спускане.

https://www.visit-vianden.lu/en/culture-leisure/chairlift#regdl=seilbahn-vianden 

В хубаво време предполагам,че гледките и оттам си ги бива, но сега е доста облачно още от сутринта. Ние не се считаме за кашкавал-туристи, затова се отказваме и от лифта, и от влакчето, а си разглеждаме градчето пешком.

Вляво от главната улица имаме отбелязани погледни места и виждаме удобни стъпала, за да отидем до тях.

 

 

 

 

 

Тук от една информационна табела научаваме, че през 12-ти и 13-ти век графовете на Вианден и на Люксембург били много люти врагове, които спорели за титлата кой е по-по-най по тия земи и всеки се опитвал да прее$е другия по разни начини, като например гледал да го предвари и да ожени сина си за някоя околна благородничка с богата зестра, земи и други ресурси... Стандартна игра за всеки, който обича компютърни стратегии. В играта се включила даже наследничка на Константинополското кралство и Латинската империя на кръстоносците. След век и половина надлъгване партията приключила, когато владетелите на Люксембург поставили графа на Вианден в позиция цуг-цванг, като с разни бракове и договорни врътки изцяло обградили графство Вианден със свои собствени владения и завалията бил принуден да ги признае за свои господари. Не е ставaл за геймър тоя! 😄 

 

Негово Императорско Величество Клъвдий IV Бух играе стратегии на много по-високо ниво и, след като се е увековечил с Магеланското Знаме на фона на поредния си замък, може да считаме, че в голяма степен сме си свършили работата, и преди да влезем да разгледаме замъка отвътре, ще си позволя да ви отведа в съвсем различна посока 😄 

Помните ли,че ви попитах нещо... За това колко е популярен португалският в Люксембург? Не се майтапех. Ето, дори и в това градче получаваме потвърждение!

 

Редом до люксембургското знаме се мъдри не само португалско, ами и знаме то на Кабо Верде (където пак си говорят португалски). Най-близкият бар до квартирата ни в Етелбрюк (и най-шумното място в заспалия град) също се казваше "Кабо Верде"...

... Ако съспенсът е достигнал максимума си, то (може би) ще откриете отговора в следващия ми пост 😄 

 

 

[Duke]

преди 16 часа, master_of_germs каза:

Европейска столица на културата - Еш-сюр-Алзет

...чието реновирано по неузнаваем начин бивше "Кремиковци" се превърна в любимото ни място в Херцогството...

[master_of_germs]

Естествено, пак видях,ч е съм оплескал времевата рамка. Действията във Вианден се развиваха не в събота, а в неделя 🙂 

 

Малко след отварянето на замъка, започва да пръска дъждец, значи идеално сме си изчислили, кога да влезем 🙂 

Информация за всичко, свързано със замъка Вианден, може да откриете тук: https://castle-vianden.lu/gb/

Билетът струва 10 евро, като за деца е 2,50 евро, а за ученици и студенти (<26 години) е 5 евро при показване на студентска карта. Всеки да си прецени, дали си струва. Има коментари из форума, че може и да се пропусне посещението отвътре. Тъй като е дъждовно, пък и всички други замъци, които щяхме да разгледаме все са руини, ние решихме да влезем. И друг път съм споделял един трик за оптимизация на разходите из Европа за по-младолики магеланци, който @mary_shery използва успешно години наред, а и сега - на три пъти в Люксембург. Та, ако на вид може да го докарате на 25-годишни, показвайте каква да е карта, надписана на кирилица, която да е със снимка. Примерно някаква стара карта за градския транспорт. Хората на билетните каси може да се блещят, като не разбират за какво иде реч, и в крайна сметка винаги издават билет със студентско намаление 😄. Ta, ето така бяха спестени 5 евро от посещението на Вианден.

 

Замъкът е доста голям и на тоя фон експонатите наистина не са чак толкова много, но все пак има интересни неща. Малка оръжейна, два параклиса, разположени един над друг, няколко кухненски помещения.

 

 

 

 

 

 

 

 

Eдната кухня беше наистина много автентично изглеждаща, а в стената й в горната част има отвор който води директно към стаята на главния готвач на горния етаж, откъдето той можел да наглежда работата в кухнята и да си овиква помощниците 😄 

 

 

На горния етаж има археологическа част с находки от праисторически гробове, включително подробно описание на находките в гроба на т.нар. "Шенгенска дама" https://en.wikipedia.org/wiki/Lady_of_Schengen#:~:text=The Lady of Schengen (Luxembourgish,discovered and excavated in 1995.

Има и етнографска част с костюми и мебелировка, както и интересно представяне на различните растения, от които се приготвят цветни бои за тъкани; руди, от които се извличат метали; химични процеси, ползвани в стъкларството, и др.

 

 

 

 

 

 

На няколко пъти маршрутът извежда на терасите на замъка, откъдето се откриват хубави гледки... Е, и по-хубави биха могли да са, ако времето не беше такова мърляво. Може да се надзърне и в дълбокия кладенец.

 

 

 

 

 

А ето и гледка към горната станция на седалковия лифт.

НА долния етаж има историческа зала с макети на замъка през различните периоди от дострояването му, както и разни уреди за мъчения (съвсем стандартни), а най-долу (има си хас!) се помещава изба с бирени бъчонки, за огромно размазващо удоволствие на Клъвдий 😉 

 

 

 

 

Разбира се, че има и кафетерия и магазин за сувенирчета, като цените си бяха съвсем разумни.

Използваме един прозорец без дъжд да наснимаме и откъм двора и полека се спускаме обратно през градчето до автобусната спирка. 

 

 

 

От Вианден няма директен автобус до Бофор (Beaufort), така че се връщаме с автобус 180 до Дийкирх (Diekirch), където сменяме с автобус 191 за Бофор. Имаме 5 минути за смяна, достатъчно да наснимам интересни статуи пред гарата 🙂 

 

 

 

 

 

...следва...

 

[master_of_germs]

Пристигнахме в Бофор, което, ако не беше замъкът, би било едно доста незабележително градче. Макар че из градинките имаше интересни и идейни попадения 🙂 

 

 

 

 

 

Знаем, че до прословутия замък трябва да вървим десетина минути, но с навигацията е @mary_shery. Аз все се зазяпвам наляво, че натам е по-високата част от градчето, ама отнийде не виждам ни замък, ни останки от такъв. Получавам инструкции, обаче, че трябвало да свием надясно... А, стига, бе - че натам се спускаме стръмно къмто едно дере... Ама не търси логика в тукашните замъци 😄 Какво да ви кажа - слаби геймъри са били тукашните владетели. Сериозно ви казвам - ако аз бях някой средновековен граф и си бях направил замъка не на баир, а долу в дерето... ами и моят замък скоропостижно щеше да се окаже в руини 😄  (Ама, пак под секрет тихичко да ви подшушна - мене пък пък такива замъци по ме кефят от префърцунени дворци от версайски тип 😄 😮 ... (Малко като в оня виц, дето програмист хванал една жаба, тя пък му се примолила с човешки глас да я целуне, и че щяла да се превърне в принцеса... Пък той я гледал, па се почесал по главата и заключил: "Ми мене пък говореща жаба по си ме кефи!" 😉 )

 

 

 

 

Пропуснах да спомена, че кротко си валеше... Имаше най-различни пътечки из горите, дори една съвсем кратка до една стара мелница, но е разкаляно и след кратко умуване решихме да не се впускаме в странични авантюри. И тъй, след кратко и стръмно спускане из уличките на градчето, ето го замъкът Бофор (Beaufort) в цялата му прелест. Всъщност - замъците са два - средновековен ( в който се влиза и се разглежда самостоятелно срещу билет от 5 евро, а за оптимизатори на разходите като @mary_shery е безплатно, понеже тя пак мина за студентка 😉 ), а зад средновековния замък се намира и ренесансов замък, който допреди десет години е бил частна собственост, но е завещан на държавата и сега в него се правят само организирани турове с екскурзовод в определени часове. Актуална информация може да намерите тук:

https://beaufortcastles.com/renaissance-castle-medieval-castle/

Още докато си купувам билета почна да вали, така че за известно време стряхата, а после и чадъра ми вардят да не ми се мокри телефонът, докато снимам. Средновековният замък е изцяло в руини и използваме всяка възможност да се заврем в затворени помещения като тъмници, стражеви кули, килери и прочие...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е мостът към ренесенсовия замък

 

И част от него, снимана през оградата. Нямахме време да чакаме за организиран тур вътре, понеже имахме и още един запланувам замък за деня.

 

 

 

 

 

Друга интересна особеност на Люксембургския обществен транспорт е, че няма спирки баш до туристическите обекти, въпреки, че пътят минава досами тях. Точно пред замъка Бофор има и достатъчно голям паркинг и предостатъчно място за автобусна спирка, обаче такава липсва. Значи, или трябва да се върнем около километър, за да хванем следващия си автобус от началната му спирка в градчето, или да вървим над два километра и половина напред по пътя. Спряло е да вали и уж не се предполага да вали повече до края на деня. Избираме да се качим обратно към градчето, но да минем по други улици и да разгледаме и центъра му с общината, църквата и една интересна полянка с дървени шезлонги за почивка и интересни катерушки за децата.

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

До следващия обект в програмата ни нямаше директен транспорт от Бофор. Доверяваме се на гугъл мапс. Не помня номерата на автобусите, но гугъл няма да ви подведе. Взехме автобус и на едно близко селце (ако не се лъжа, се казваше Халер) трябваше да направим смяна.

 

Слязохме пред ето тая църквичка; до нея има и военен паметник.

 

 

Тук е едно Т-образно кръстовище и трябваше да разшифроваме, в коя посока да си чакаме автобуса. До спирката пак имаше едно военно музейче, през стъклото виждахме най-различни униформи, противогази и такива ми ти работи. В тоя момент автобусът дойде не от която страна го чакахме и ми докара сърцетуп, като не спря, щом му махнахме. Но една женица, която беше до нас, ни успокои на полуместен, полуанглийски, че това е нашият рейс, ще завърти и ще дойде на нашата спирка.

Следващият сърцетуп дойде, когато рейсът се отклони от маршрута, който виждахме в гугъл мапс. Оказа се, че има затворен участък от няколко километра и автобусът тръгна по обиколен път из едни гъсти гори. За да навакса с разписанието си, шофьорът караше, все едно тренира за състезание на пистата СПА. Това обикаляне обаче ни дойде дюшеш, понеже поне обходният път набързо ни прекара (колкото лекичко да се издразним 😉 ) точно през долината Мюлертал, където гъмжи от пешеходни маршрути.  

"Малката Швейцария" на Великото Херцогство.

https://www.mullerthal.lu/en

 

Целта ни е градчето Ларошет (Larochette), което със скромните си познания по френски (които са направо нулеви, ама нейсе 😄 ) си превеждам като "Скаличката". На немски, и на местния диалект обаче не са толкоз префърцунени, и му викат Фелс/Фийлс, което си е баш "Скала", без никакви умалителни. И, докато се чудехме дали отнейде няма да ни изскочи Дуейн Джонсън "Скалата" да ни покаже разни хватки от кеча, пропуснахме спирката в центъра на градчето, но пък следващата не беше далече. Ларошет е градче, чиито къщи са разположени по склоновете на "Скалата" а върху нея има руини на внушителен замък. Къщите са превзели и отсрещните склонове в няколко посоки, като там къщетата имат малки добре окосени дворчета и се вихрят градински партита. От заведенията на центъра се лееше лек джаз, обаче едно от градинските партита постепенно взема връх в децибелите из целия град и даже се включва мощен караоке елемент. Пеят по-фалшиво и от мене, обаче важното е, че не им пука. А по-интересното - и на комшиите из квартала изглежда не им пука, няма истерични крясъци, ругатни и прочие. Няма и звънене на полицята да дойдат и да разтурят купона 😄 

Следваме малка указателна табелка и поемаме по стръмни стълби нагоре между къщите. Стълбите преминават в пътека и така вече сме в подножието на същинската Скала. Замъкът се извисява все тъй непристъпен. Пътеката сред гората обикаля 3/4 от замъка, докато по стълби се изкачва на моста пред главната порта. А пътьом хапнахме и малинки 😉 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В руините на замъка може да се влезе и да се разходи човек по изградени метални платформи, а в едно от помещенията има и много интересен кладенец. Но в една малка част от двора може да се влезе, без да се плаща, а има и едно кафене. От ъгъла му може да се направят снимки. Понеже времето вече се е оправило и няма повече да вали, ние не искахме в детайли да разглеждаме втори замък подобен на Бофор, а по-скоро да се разходим и по околните хълмове. Затова само щракахме няколко снимки, без да влизаме.

 

 

Връщаме се по същата пътека

 

 

 

Замъкът е разположен на един скалист "полуостров", така че към него има гледки от различни посоки.

Забелязахме на отсрещния склон една кула, до която решихме да се качим. Пъвро се спуснахме почти до центъра на градчето, оттам нагоре по стъпала, асфалт и пътечка, като накрая има и метална стълба в най-тесния участък. Името на тая кула е Verlorenkost, което на местното наречие ще рече "изгубената храна". Според легендата, една готвачка бързала да занесе обяд на майсторите, които строяли кулата. Там, на стръмната част, се спънала и изпуснала яденето в дерето 😉 ... Ами, и по-странни случки са давали имена на разни места по света. 😉 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гледахме разписанията и видяхме, че имаме доста време до следващия автобус. Затова решихме, че все още не сме се наситили и имаме сили и време за още едно изкачване, тоя път по баира от другата страна. Пак слязохме до центъра и хванахме друга пътека. Там бяхме забелязали една беседка, от която би се открила добра панорамна гледка. И макар че щеше е срещу слънцето, тръгнахме наагоре покрай една полянка; после си стана вече наистина в горска пътека със солиден наклон и доста камъняк. Гората е гъста и не прониква много светлина, а аз бях по сандали. Това се оказа по-дълга пътечка и ни отне към двайсетина минути доста бърза крачка. Като дърпането на височина е в началото, а към края си е равно. Беседката всъщност е на по-високо, отколкото замъка. Снимките не станаха хубави, ама ей тъй- за спорта, да не пропуснем нещо интересно 🙂

 

 

 

 

Автобусът от Ларошет до Етелбрюк е номер 250 и пътува около половин час.

Тая вечер @mary_shery беше заявила, че ще се яде нещо различно от пица. Ние от предната вечер си бяхме набелязали, кои заведения са отворени в неделя вечер и те хич не бяха много. Останах напълно шашардисан, когато Мариела реши, че ще рискува и за първи път в живота си ще пробва да яде в индийски ресторант. Аз я уверих ,че в Европа индийците се съобразяват с европейския вкус и е възможно да има манджи, които не са изобщо пикантни. В случая се оказах прав, така че с две ръце ви препоръчваме ресторант Atithi, ако случайно се озовете в Етелбрюк и си търсите вкусно и не много скъпо място за вечеря. Сметката излезе по около 20-22 евро на човек, в което се включваше и биричка и манго ласи.

 

 

[Hazel]

Чудесни снимки:) Били сте все на хубави места, а с влака до Етелбрюк сте минали през моето село! 

Другия път Мюлертал, Мозел и си набележете някой рок-концерт - много групи включват местния Rockhal в турнетата си. И... се обадете да ви карам с кола, защото само докато четях номерата на автобусите, ми се зави свят:)

[master_of_germs]

преди 6 часа, Hazel каза:

Чудесни снимки:) Били сте все на хубави места, а с влака до Етелбрюк сте минали през моето село! 

Другия път Мюлертал, Мозел и си набележете някой рок-концерт - много групи включват местния Rockhal в турнетата си. И... се обадете да ви карам с кола, защото само докато четях номерата на автобусите, ми се зави свят:)

А, аз автобусите си ги проверих сега, докато пишех, с гугъл мапс. Сайтът дава много точна информация. Нито сме ги гледали, нито записвали предвварително в тефтер. Освен това, макар че не можах да се видя с моите познати в Люксембург, постоянно си комуникирахме в чата. Честно казано, аз лично бих обикалял Люксембург с велосипед. Обаче все така се случва, че хората, с които пътувам заедно, не могат да карат колело. 🙂

 

[master_of_germs]

Преди да продължа с последния ден от престоя ни във Великото Херцогство Люксембург е време да ви запозная с нашата хазяйка, която е толкоз приказлива, че може цял ден и цяла нощ да си откараме в сладки приказки. Тя е испанка от Мадрид, с майка рускиня, женена за португалец от Порто, който работи в Люксембург. Обаче се поуморили от забързания живот в столичния град и се преместили в Етелбрюк. ИЗобщо, въртим един разговор на испано-английски с много смях, а като обръщам на руски (не че го говоря вярно граматически) тя звъни на сестра си и вика: "Kако, тука имам един гостенин, дето знае руски по-добре от тебе, за мене да не говорим" 😄 ... Да де, ама тя освен това знае и френски, а вече се опитва доста добре да се справя и с немски, и с местния люксембургски, че френският нещо из провинцията на север от столицата много-много не го тачат... И, разбира се - португалски 😉. И не само покрай мъжа си, дето ми беше адаш 😉 Вярвате или не, ама в Люксембург (държавата) при 650 хиляди души население над 100 хиляди са ПОРТУГАЛЦИ. Или поне такива, които говорят португалски, немалка част са от Кабо Верде. А ние си бяхме съвсем в португалския квартал на Етелбрюк, но то такива квартали май си има навсякъде. Особено в столицата и в Еш-сюр-Алзет. Ако в Люксембургсамо около половината население са си "местни" които се самоопределят като люксембургци, то най-голямото малцинство не са нито французи, нито генманци, а именно португалците. Да си го кажем направо - португалците са си държава в държавата и държат определени бизнеси повсеместно. Практически не можеш да си намериш работа като чистачка, детегледачка или домашна помощница в Люксембур, ако не знаеш португалски. Може да се пробваш, но никой няма да те наеме, понеже всички такива фирми се държат от португалци и те назначават само свои хора. Същата работа в строителството - само мъже португалци или от бившите им колонии, особено Кабо Верде. е, доста от тях са си вече второ или поколение, както те се изразяват ЛУЗЕ-мбургци (от Лузитания - старото име на Португалия). Дето вика хазяйката ни, португалците надушат ли, че някъде има доходоносен масов бизнес, налазват... Което ме изненада, щото нали все си мислим, че нашего брата балканецът все е пръв, където има келепир. ТА покрай пандемията настъпила стагнация в строителния бизнес и почистването на домове в Люксембург и португалците почнали вече да се преориентират към САЩ... Чак сега. Досега толкова години Люксембург им е била обетованата земя за емиграция. 

Цялата тая история с португалците почнала през 60-те и 70-те години на миналия век, когато авторитарният режим в Португалия докарал страната до сериозна стагнация. От друга страна люксембургците като народ почнали да се топят още през 19ти век и масово почнали да разчитат на чужда работна ръка, опредимно немци от съседните провинции и италианци. Само че, през 60-те Германия и Италия се съвземат от икономическия шок след втората световна война , а особено италианците винаги ги гони силна носталгия. и масово почнали да се връщат в Италия, оставяйки сериозен глад за работна ръка. Горе-долу тогава Люксембург почва да се утвърждава като сериозен финансов център на ЕС и местните люксембургци все повече се преориентирали в доходоносни професии, свързани с финанси. Това оставило индустрията и строителството с жесток глад за кадри. От ситуацията се възползвали португалците, сключени били много изгодни икономически договори, доста лесно получавали гражданство, и т.н.. Толкова масова била мигранстската вълна, че при влизането на Португалия и Испания в ЕС, били сложени предпазни клаузи, които позволявали на по-старите държави-членки да блокират мигрантите в течение на няколко години, но специално за Люксембург тоя период бил цели десет години. След 5 години, като видяли, че вълната от мигранти не е чак толкова мощна, ограниченията били махнати. 

Та затова, ако някой знае португалски, много по-лесно ще се реализира в Люксембург. Това разправям и на една колежка, чиято щерка я приеха това лято да учи португалска филология; че португалският си има много повече пазарна ниша, отколкото се вижда на пръв поглед 🙂 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И тъй, хазяйката ни разказа всякакви подробности за живота на една "чужденка" в португалската комуна в Люксембург. Ама за разлика от повечето магеланци, тя хич не долюбваше самата Португалия, щото Мадрид е най-якото място евър ( @Alexander - силно твой човек се оказа)... Сега, в крайна сметка се оказа, че недолюбването на Португалия е най-вече заради свекървата й 😉 😄 ...

На сутринта, вече понеделник, хазяйката трябваше да ходи на работа, ама ни остави ключа да можем да си оставим вътре багажа, докато отскочим до още един замък. Bourscheid (на френски)/Bursheid (на немски) - и на двата езика се чете Буршайд, обаче на местния мишмаш е Buerschent (no further questions, Your Honour 😄 ). Автобусът, ако не се лъжа, беше номер 135. От селото имаме около 20 минути спускане НАДОЛУ към замъка. За да сме си каръци, точно след 4 дни, на 1 юли, започваше да функционира автобусна спирка пред самия замък. А автобусът така или иначе си минаваше оттам. Обаче през юни не спираше там. Люксембургска им работа 😄 

 

 

 

 

 

Ама нищо де, така имахме едни наистина панорамни гледки, само дето се чудехме дали всеки момент няма да ни завали. Пътьом имаше един много хубав къмпинг с каравани. под него спестихме един голям завой, като минахме по една пътечка напряко под къмпинга. Ама нищо де, нека се пораздвижим малко. Че и без това @mary_shery вече беше обявила люксембургските замъци за много рехави - твърде лесен бил достъпът до всеки от тях, за разлика от повечето замъци в Германия, дето си трябва яко драпане пеш. 😄 

С пристигането ни пред портите на замъка Буршайд наистина почва да вали и се скриваме за няколко минути в къщичката в двора му, където продават билети. Входът беше 7 евро (за студенти и оптимизатори на разходите - 5 евро). На билета има QR-код, който сканираш и така се регистрираш в едно приложение. След това пред всеки обект в обиколката на руините на замъка има други QR-кодове и при сканирането им се включват клипчета в ютюб-канал, където се слушат кратки видео-разкази. Ама е направено интересно. Още при Вианден ви казах, че Виктор Юго е скитал из тия земи, и всяко от клипчетата почваше все едно с виктор Юго като разказвач, който чете собствените си писма, които е писал при посещенията си на тези руини. И съпоставки с това, което впоследствие е реставрирано.

Общо взето, изчакахме малко по-силния порив на дъжда и разгледахме замъка на спокойствие, доколкото можахме, защото беше превзет от два класа ученици в четвърти клас 🙂 Забавихме се повече, отколкото предполагахме, защото наистина ни беше интересно да изслушаме информацията. Така тази наша визита се оказа по-различнаа, отколкото в предишните замъци. Но мисля аз да не ви заливам с всичката фактология, а ако снимките ви харесат, да отидете и да си изслушате всичко сами 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В общи линии, замъкът е видял и по-добри дни, обаче постоянни спореве между наследници са го докарали на това дередже още преди векове 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане намерихме още по-пряк маршрут към автобусната спирка горе в селото

 

На спирката малко се поомотаха разписанията, оказа се, че трябва да вземем първо рейс до едно друго село, пък после да се върнем оттам до Етелбрюк. Оттам си взехме раниците и в района на гарата влязохме в една дюнерджийница, където персоналът се оказаха босненци, а аз пък си забравих шапката. Сетих се на перона, но влакът за Люксембург вече идваше и се качихме. Къде ли не съм губил шапки, че да се впечатлявам 🙂 

Имахме два-три часа да поразгледаме столицата, преди да се отправим към летището...

 

...следва...

[Duke]

Зави ми се свят от замъци?! Няма лошо, явно сте почитатели... 🙂 

 

Лошото е, че така и не видях снимки от споменатото от мен по-горе място, което е жалко. Както вече @Hazelспомена, Rockhal често приема групи и изпълнители от цял свят. Именно там сме гледали два страхотни концерта и сигурно затова сме леко пристрастни към мястото. Не за друго, ама отдавна спряхме да се дивим на еднотипните замъци на западноевропейската цивилизация и в подобни стерилни места като Люкси, някак се впечатляваме повече от модерния урбанизъм... 

[ven62]

преди 19 часа, master_of_germs каза:

Преди да продължа с последния ден от престоя ни във Великото Херцогство Люксембург е време да ви запозная с нашата хазяйка, която е толкоз приказлива, че може цял ден и цяла нощ да си откараме в сладки приказки. Тя е испанка от Мадрид, с майка рускиня, женена за португалец от Порто, който работи в Люксембург. Обаче се поуморили от забързания живот в столичния град и се преместили в Етелбрюк. ИЗобщо, въртим един разговор на испано-английски с много смях, а като обръщам на руски (не че го говоря вярно граматически) тя звъни на сестра си и вика: "Kако, тука имам един гостенин, дето знае руски по-добре от тебе, за мене да не говорим" 😄 ... Да де, ама тя освен това знае и френски, а вече се опитва доста добре да се справя и с немски, и с местния люксембургски, че френският нещо из провинцията на север от столицата много-много не го тачат... И, разбира се - португалски 😉. И не само покрай мъжа си, дето ми беше адаш 😉 Вярвате или не, ама в Люксембург (държавата) при 650 хиляди души население над 100 хиляди са ПОРТУГАЛЦИ. Или поне такива, които говорят португалски, немалка част са от Кабо Верде. А ние си бяхме съвсем в португалския квартал на Етелбрюк, но то такива квартали май си има навсякъде. Особено в столицата и в Еш-сюр-Алзет. Ако в Люксембургсамо около половината население са си "местни" които се самоопределят като люксембургци, то най-голямото малцинство не са нито французи, нито генманци, а именно португалците. Да си го кажем направо - португалците са си държава в държавата и държат определени бизнеси повсеместно. Практически не можеш да си намериш работа като чистачка, детегледачка или домашна помощница в Люксембур, ако не знаеш португалски. Може да се пробваш, но никой няма да те наеме, понеже всички такива фирми се държат от португалци и те назначават само свои хора. Същата работа в строителството - само мъже португалци или от бившите им колонии, особено Кабо Верде. е, доста от тях са си вече второ или поколение, както те се изразяват ЛУЗЕ-мбургци (от Лузитания - старото име на Португалия). Дето вика хазяйката ни, португалците надушат ли, че някъде има доходоносен масов бизнес, налазват... Което ме изненада, щото нали все си мислим, че нашего брата балканецът все е пръв, където има келепир. ТА покрай пандемията настъпила стагнация в строителния бизнес и почистването на домове в Люксембург и португалците почнали вече да се преориентират към САЩ... Чак сега. Досега толкова години Люксембург им е била обетованата земя за емиграция. 

Цялата тая история с португалците почнала през 60-те и 70-те години на миналия век, когато авторитарният режим в Португалия докарал страната до сериозна стагнация. От друга страна люксембургците като народ почнали да се топят още през 19ти век и масово почнали да разчитат на чужда работна ръка, опредимно немци от съседните провинции и италианци. Само че, през 60-те Германия и Италия се съвземат от икономическия шок след втората световна война , а особено италианците винаги ги гони силна носталгия. и масово почнали да се връщат в Италия, оставяйки сериозен глад за работна ръка. Горе-долу тогава Люксембург почва да се утвърждава като сериозен финансов център на ЕС и местните люксембургци все повече се преориентирали в доходоносни професии, свързани с финанси. Това оставило индустрията и строителството с жесток глад за кадри. От ситуацията се възползвали португалците, сключени били много изгодни икономически договори, доста лесно получавали гражданство, и т.н.. Толкова масова била мигранстската вълна, че при влизането на Португалия и Испания в ЕС, били сложени предпазни клаузи, които позволявали на по-старите държави-членки да блокират мигрантите в течение на няколко години, но специално за Люксембург тоя период бил цели десет години. След 5 години, като видяли, че вълната от мигранти не е чак толкова мощна, ограниченията били махнати. 

Та затова, ако някой знае португалски, много по-лесно ще се реализира в Люксембург. Това разправям и на една колежка, чиято щерка я приеха това лято да учи португалска филология; че португалският си има много повече пазарна ниша, отколкото се вижда на пръв поглед 🙂 

 

 

 

 

@master_of_germs, поздравления за поредната интересна тема.

Съвсем малко да допълня за португалската емиграция. Предпоставка за тези емиграционни процеси, е че Люксембургското херцогско семейство е с немалък процент португалски произход. През 19-ти век поредния велик херцог на Люксенбург се жени за една от дъщерите на вече свален крал на Португалия ( за съжаление не мога да възпроизведа имената, но едва ли на някой са му важни). От своя страна това семейство има 5-6 дъщери, една от които е баба (май Шарлоте се казваше) на настоящия велик херцог Анри. 

В допълнение конкретната португалска емиграция през 60-те-70-те години съвсем не е случайна, а умело управлявана и от властите в Люксенбург, които предпочитат католици и по-белички, вместо мюсюлмански турци за съподданици на Великото херцогство.

 

[master_of_germs]

преди 1 час, Duke каза:

Зави ми се свят от замъци?! Няма лошо, явно сте почитатели... 🙂 

 

Лошото е, че така и не видях снимки от споменатото от мен по-горе място, което е жалко. Както вече @Hazelспомена, Rockhal често приема групи и изпълнители от цял свят. Именно там сме гледали два страхотни концерта и сигурно затова сме леко пристрастни към мястото. Не за друго, ама отдавна спряхме да се дивим на еднотипните замъци на западноевропейската цивилизация и в подобни стерилни места като Люкси, някак се впечатляваме повече от модерния урбанизъм... 

От моя гледна точка замъците, които посетихме изобщо не бяха еднотипни. Или поне ние си разнообразихме начините, по които ги посетихме; правихме различен тип пешеходни подходи към тях... Някъде изобщо не търсехме информация, а просто изследвахме руините сами, другаде изслушвахме цялата представена ни от аудиогайда информация.

 Особено пък, след като в следващите две седмици ни предстоеше дълга серия съвсем различни баварски дворци. Някои от които можеха да минат в зоната на "стерилността", така е. 😉

От друга страна модерният урбанизъм е нещо, за което и една стотинка няма да похарча, за да отида и да го видя. Разни хора, разни магеланци 🙂 

Същото важи и за рок-концертите. Ерата на рок-концертите за мене започна и завърши с годините,когато имаше рок-фест в Каварна. Обичам рок, и особено метъл, но предпочитам да си ги слушам у дома. И на рок-фест си е яко, но дваж по-яко беше това да си посрещна приятелите на гости в Каварна и да им показвам непознати за тях места помежду концертите 🙂

За rockhal дори не бях и чувал. 

А снимки от Еш-сюр-Алзет няма, защото не си сложил такива в темата. 😉 Бих се радвал, ако го направиш, за да има колкото може по-пълна информация за Люксембург, и така и другите магеланци да се възползват от нея. Понеже за нас форумът се оказа напълно безполезен при планирането на люксембургската част на това ни пътуване. 

Реално тези 4-5 часа закъснение на полета ни от Бергамо наложиха да поорежем програмата си, но ако имаше повече информация тук за по-разнообразни места в страната, можеше да направим и по-различна програма 🙂

[ven62]

@master_of_germs, така и не видях снимки баш от замъка Laroshette.

Ще си позволя няколко, както и от самото градче:

Това е в самото начало след входа:

 

Вътре от възможно най-високата част:

 

 

През прозореца се вижда църквата в градчето.

Жена ми като видя къде съм пуснал внучката щеше да припадне:

 

Тук ме има и мен с по-малката внучка на ръце:

 

 

 

@master_of_germs на долната снимка се вижда знамето на Люксенбург, при което вие сте били и от където сте снимали вие.

 

 

Това е църквата (St. Donatus Kirche) Мислех да си я запазя за загадка, като маскирам знамената, но щеше да е много лесно.

 

 

Този със синята фанелка е гламавия руснак, на който му "откраднаха" т.е. който си загуби колата. Тази срамна история няма да я разказвам втори път.

 

Нямам кой знае какви други впечатления от Люксенбург, тъй като обичайните ми занимания бяха тези:

 

 

 

[master_of_germs]

преди 11 минути , ven62 каза:

@master_of_germs, така и не видях снимки баш от замъка Laroshette.

Ще си позволя няколко, както и от самото градче:

Това е в самото начало след входа:

 

Вътре от възможно най-високата част:

 

 

През прозореца се вижда църквата в градчето.

Жена ми като видя къде съм пуснал внучката щеше да припадне:

 

Тук ме има и мен с по-малката внучка на ръце:

 

 

 

@master_of_germs на долната снимка се вижда знамето на Люксенбург, при което вие сте били и от където сте снимали вие.

 

 

Това е църквата (St. Donatus Kirche) Мислех да си я запазя за загадка, като маскирам знамената, но щеше да е много лесно.

 

 

Този със синята фанелка е гламавия руснак, на който му "откраднаха" т.е. който си загуби колата. Тази срамна история няма да я разказвам втори път.

 

Нямам кой знае какви други впечатления от Люксенбург, тъй като обичайните ми занимания бяха тези:

 

 

Благодаря! 🙂

Не знам, къде си го описвал това пътуване, понеже ползвах и търсачката на форума по кодова дема "люксембург", и прерових един по един всички пътеписи, всички теми и всички албуми в подразделите "Бенелюкс"... 

А снимки от вътре в замъка Ларошет нямаме, точно защото не искахме посещенията на замъците в този ден да са еднотипни. Във Вианден изследвахме експонати вътре в замъка, в Бофор скитахме вътре сред руини. А в Ларошет имахме прозорец от хубаво време без дъжд и искахме да походим малко и да стигнем до възможно най-много погледни точки КЪМ замъка. 🙂

 

[ven62]

преди 23 минути , master_of_germs каза:

Благодаря! 🙂

Не знам, къде си го описвал това пътуване, понеже ползвах и търсачката на форума по кодова дема "люксембург", и прерових един по един всички пътеписи, всички теми и всички албуми в подразделите "Бенелюкс"... 

А снимки от вътре в замъка Ларошет нямаме, точно защото не искахме посещенията на замъците в този ден да са еднотипни. Във Вианден изследвахме експонати вътре в замъка, в Бофор скитахме вътре сред руини. А в Ларошет имахме прозорец от хубаво време без дъжд и искахме да походим малко и да стигнем до възможно най-много погледни точки КЪМ замъка. 🙂

 

Не съм го описвал. То няма и кой знае какво.

В темата "В момента съм" вероятно съм сложил 1-2 снимки.

А за "открадната" кола съм разказвал тук:

 

[Duke]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

А снимки от Еш-сюр-Алзет няма, защото не си сложил такива в темата. 😉

Аз принципно рядко пускам снимки, обикновено главна прокуратура е заета с тази задача и пуска достатъчно на едно друго място... 😉 

 

преди 1 час, master_of_germs каза:

понеже ползвах и търсачката на форума по кодова дема "люксембург"

А може би е трябвало да опиташ по ключова дума "люксенбург", както стана ясно... 😛 

[ven62]

Да-а-а...

 

Кой каквото си напише, никой друг не може да му го напише... във форума.

 

Въпреки че "човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е"    нищо няма да признавам. (по съвет на @master_of_germs ) 

 

 

[Duke]

Ти пък, въобще не се впрягай за дреболии! Аз пунически войни съм водил във форума относно изписването на "уйкенд" и "Истамбул". Най-смешното беше, че първата дума упорито се изписваше по този начин основно от магеланки, което в крайна сметка ме наведе на мисълта, че по всяка вероятност "грешката е вярна и са били на уйкенд..." 😄