мая #Van life - с кемпер в Гърция - дългият път до Лефкада

[мая]

И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници...

След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни портфейлчета ликуват - и веднага яхваме колелата да разгледаме. Градчето е заобиколено с огромна каменна отбранителна стена, покрай която има алея обикаляща цялото езеро. Страхотно за разходки и колело. А зад стената се крие симпатично градче, с павирани улички, стари турски постройки, библиотека и джамия, останали още от Али Паша. А, да, като споменах Али Паша - той бил заловен и обезглавен на островчето намиращо се в средата на езерото. Ако някой е много любопитен, да пита чичко Гугъл какво прави там Али Паша, а за още по любознателните има корабчета до островчето на всеки час за едно две евро. Ние тази разходка я пропуснахме, и причината беше неустоимата миризма на гироси, която се носеше по лабиринта от улички. 

А, забравих да кажа, ако на някой 248те тунела на магистралата наведнъж му се виждат много, може да отбие към Мецов, там уж имало много мечки. Ние не ги видяхме за съжаление, но селцето си заслужава разходката - нещо подобно на Лещен, но с повече кръчми.

Ден пореден, отреден за път, уж чак до Лефкада. Сшираме за почивка в Парга, градче което е невероятно красиво, със доста запазена крепост и две заливчета с брутално бистра вода. От крепостта има 360 градусова гледка, която определено си заслужава литрите пот които изляхме за да се качим точно по обяд. За съжаление Парга е с малки тесни улички с голям наклон и доста ограничено място за паркиране, та нямаше как да останем да пренощуваме. Нищо де, качваме се пак на буса и газ към следващата серия от заливчета. Е този път уцелихме десятката! Огромни дървета за сянка, бар с невероятна гледка и заливче което е правено самоза каране на каяк. Наблизо беше и река Ахерон, или реката на болката. Според гърците, по тази река лодкаря кара душите на мъртвите към царството на Хадес. Ние решихме, че няма нужда да ползваме услугите на лодкаря, все пак си имаме каяк, но реката не се съгласи с нас. Супер бързите води за секунди преобърнаха каяка и платихме 'данък наглост' едни слънчеви очила :) Така че като си в Рим, прави като римляните, в случая гърците,  та запретваме ръкави и пеш в реката към изворите. Че е мега красиво дефиле, факт, ама след като реката отива към ада, защо е тооооооооолкова судена. 

Оцеляхме и след близката среща с царството на Хадес. Днес си имаме рожденик, време е за калмарчета и узо с повод. Паркираме се при приятели на брега на доста дълга плажна ивица, на нещо като нелегален къмпинг. Нелегален е, защото не плащаш за нощувка, но иначе си на земята на гърка, който държи кръчмата. Човека е предприемчив - искаш да спиш, няма проблем, стой колкото искаш, само си поръчвай от кръчмата. Бонус е душа със соларна вода. Та там имаше доста интересна компания, французи баба и дядо с огромен камион-кемпер, който щеше да изглежда доста по нормално зачукан в някоя пустиня, от колкото там; една двойка българи с чисто нов кемпер под наем, по голям от апартамента ми, които между другото бяха там от три месеца, и още няколко възрасти двойки австрийци. А да - на единия мега камион - кемпер на капака отпред имаше плюшено камилче в реални размери. Доста 'creepy' изглеждаше, все едно беше блъснато....Но пък се получи приятен рожден ден, даже си имахме и домашно приготвена торта :)

Ден пореден, отреден за отново за път и то път, който от едната страна е с невероятни гледки и езеро с розови фламингота, а от другата нещо като блато от което стърчат дървени кръстове и се въргалят черепи на животни се озоваваме на кръстовище, но не какво да е, а за входа на Лефкада. Светва за нас червено, спираме си чинно и изведнъж пътят пред нас започва да се движи, отмества се странично и пускат трафика по другата 'улица', която е канал пълен с изчакващи яхти и катамарани. Честно казано, аз и на изложение не съм виждала такова разнообразие от лодки и лодкоподобни. А и количеството което премина беше внушително. Май май Лефкада ще си заслужи славата - да видим.

Пълен текст