Прескочи до съдържание

Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?


Препоръчани мнения

Не помня дали сме дискутирали тази тема, но напоследък все по-често се усещам, че започвам да губя детайли около пътувания, които не са чак толкова далече във времето. Става дума основно за европейски дестинации. Някак останалите екзотики по-успявам да помня в детайл, но европейските градове и преживявания в тях все по-често ми бледнеят с течение на времето. През последните петнадесетина години, поради една от основните причини за нашите пътувания, съществуват поне десетина европейски столици (извън Лондон, в който имаме база и посещаваме ежегодно), които периодично са включвани в така наречените "дълги уикенди". Вярно, някои от тях, като Милано например, от години дори не посещаваме реално, защото наемам кола от Бергамо и директно отсядаме в хотела до концертната зала в покрайнините на града, гледаме концерт и на сутринта по обратния път, без дори да посетим централните части на града. Има обаче градове, които посещаваме често и въпреки това започвам да забравям подробности свързани с транспортни връзки, заведения и т.н. Разбира се, стремя се да не повтарям едни и същи градове, но има моменти, в които логистиката така или иначе ни отвежда на познато място...

 

Всичко това по някакъв начин отдавам на пренасищането от еднотипни пътувания в сравнително еднотипни европейски градове и столици. А може би става дума за нещо друго. Затова искам да разбера дали само аз изпитвам подобни чувства или това е типично за активно пътуващите хора. Много ми е любопитно какво ще каже Жорката по темата, който със сигурност не изпитва пренасищане от конкретни дестинации, но ми е интересно дали не изпитва пренасищане от самото пътуване като такова...

 

И в същото време, в момента в който се върнем от конкретно пътуване, започвам да мечтая и да планирам следващото, като установения принцип е следния: поне по едно кратко пътуване през два, максимум три месеца за посещение на някой и друг концерт в Европа и поне едно дълго пътуване годишно по време на годишната отпуска...

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Аз имам 2 периода в годината , когато имам желание да пътувам и енергия. От 1 юни до 20 август и от Коледа до Свети Валентин. Тогава и билетите са по-скъпи от сега октомври, когато са според мен най- евтините билети и затова сега пътувам да посетя места, които през лятото ще са ми невъзможно . Сега си очаквам завръщанията в къщи,да си гледам филмчета и да си хапвам домашна храна.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Случват ми се пренасищания, последното беше в края на пролетта, защото се оказа, че за предните няма и десет месеца ходих до Италия десет пъти. Ходих и другаде, но там най-много. Не транзитно и не за ден. Посетените места бяха доста различни, спътниците понякога също ги сменях, заниманията – шматкане по улици, кратко море, музеи, умишлено ходех два пъти сама за снимане за кеф, ходене по баири плюс постоянният кулинарен туризъм. Тоест воаяжите не бяха никак еднотипни. Обаче в края на април Италия ми омръзна, колкото и смешно да прозвучи. 🙂
Затова я зарязах за малко, тъпо лежах на няколко гръцки острова, ходих на гости в Германия, пошматках се малко по планини и гори, поплавах с кораби и минимално количество култура влезе в моята глава. Сега, вече с нова празна и некултурна глава, съм готова за нови подвизи. 🙂 Даже чакам с нетърпение да отида пак в Италия, най-вече заради евентуалните ми спътници и общото ни съпреживяване на всичко прекрасно там.
Мисля, че жените сме по-променливи във възприятията си и всеки път виждаме нещата различно, та по-трудно може да ни омръзне нещо, което се мени. Всъщност и ние се променяме – днес едно, утре друго. 🙂
Самият факт на пътуването и преместването на тяло от точка до точка засега не ми омръзва. Ако се заседя две седмици у дома, ме хващат карастанчовите. Излизам от страната поне веднъж месечно, понякога по-често.

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Аз, като един всестранно развит човек с множество разнопосочни интереси, нямам друг вариант да им обръщам нужното внимание освен ако е с мярка (освен Величието, разбира се). Т.е. ако усетя пренасищане в една посока (например пътувания), просто се обръщам към друго любимо занимание (легото, книжката за оцветяване), и всичко винаги е в чудесен баланс.

 

Това, казано изцяло в съответствие с егоистичната ми природа. Но понякога и аз се замислям за другите хора (например веднъж на 20-30 години) - такива които пътуват или много рядко или почти никога. И тогава възприемам всяко пътуване не като нещо, което ми се полага, а като дар и привилегия 🙂

 

Редактирано от Брани
  • Харесвам 8
  • Браво 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Ами въобще малко на марсиански ми говорите... Напоследък въобще не пътувам колкото ми се иска поради високите цени и други неща.

Иначе освен София не съм вързан към никоя дестинация, та ако не ми е интересно някъде, ще отида другаде.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 4 минути , neuromancer каза:

Ами въобще малко на марсиански ми говорите...

Което още веднъж потвърждава моята теза, че всъщност България (най-малкото поради своето географско местоположение), е чудесно място в което да се родиш и живееш, напук на всички скептици, които се скъсват да плюят по страната. И това, при положение, че никога не съм изпитвал каквито и да е било патриотични чувства, а единствено се ръководя от прагматизма...

  • Харесвам 10
  • Браво 4
Връзка към коментар

Може би защото повече от половината ми пътувания са служебни (и затова и не пиша за тях), като се зададе поредното (особено пък Амстердам) и вече ми се гади. 

Не мога да го дишам този град.

 

Малее, не ме анатемосвайте за горното ми изречение. 

 

От друга страна, вероятно пак по същата причина, така съм зажадняла за едно европейско приключение, че ми се плаче.... но последните години (и без ковид) ми се струпаха толкова ограничения от почти личен характер и се наслаждавам на всяко (малко) бягство, което успеем да си осигурим. 

Да, забравям разни неща, не знам дали е от това че често сме били в даден град или е следствие на ЕГН или Алцхаймер ( 😉 ) 

Но в момента в който се върнем пак там (където и да е това "там") нещата бързо се подреждат в главата ми. Друг е въпросът, че напоследък все повече предпочитаме лежерните пътувания и кулинарни бягства, срещи с приятели.... ей такива. 

 

  • Харесвам 1
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Като ученик по фестивали и студент в Германия се счупих да обикалям из Европа и реших малко почивка. Тази малко почивка, като изключим няколко трипа в Турция и Гърция, вече продължава 17та година и не ми липсва. Катедрали и европейски дворци дори и на снимки не ми се гледат. 🙂

 

Чисто общо за пътуването при мен е на фази. Години на желание за много обикаляне се сменят с време за почивка, както и да се прибера от един трип и да тръгна за друг веднага ме напряга. Имам нужда от някой друг месец поне релакс от обикалянето. 🙂

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Не се боря,защото не се пренасищам!🙂

Почти три години никъде не ходих,при това абсолютно умишлено.И не ми липсваха пътешествията.Но пък се радвам на всички, които пътуват.

Има и други прекрасни случвания в този живот.Всичко прекалено и в повече,не е моето. 

Миналия месец за пръв път бях извън България и ми беше много готино.

През трите години се насладих на прекрасната ни родина.

Явно съм различна порода пътешественик.😊

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 49 минути , Lyubina каза:

не ме анатемосвайте за горното ми изречение. 

😄 Няма. Така добре те разбирам.. Миналото хилядолетие неприлично често пътувах, предимно служебно и по "второ направление". Като се зададеше следващото пътуване, изпитвах леко отегчение. 

Ако го изречах наглас пред близки и приятели, се считаше, че се правя на интересна. Пътуванията бяха такива, че сайтсиингът се случваше от автомобил, та било той и мерседес, или от бърз влак, при изминавани 1000 км за работна седмица, а времето за себе си и потрошаване на някоя DM или FF обикновено биваше нула. От Амстердам знам само летището, а градът още си ме чака 😉

 

Но това е минало. В момента съм като отвързано кученце.. Никак не съм пренаситена, особено след 3 г. "сух режим", когато все тръгвах занякъде и все тук си бях, така три пъти. Тази година влязох в един много приятен цикъл, неизпитвано до момента усещане, и това ме очарова, засега.

 

Колкото до НГ, никак не държа да съм напът, даже напротив - избягвам навалица, шумотевица и ненужна еуфория. Веднъж само се случи да съвпадне с избрано направление за пътуване - по тази причина офертата беше и задължително оскъпена. Но омикронът в последния момент попречи да се осъществи.. И всъщност в новогодишна нощ никога не съм била другаде.

Тази година празниците са в период между 2 последователни истински пътешествия и преди следващ продължителен планиран период на трети континент. Добре ще ми дойде известно успокояване на топката и наваксване с общуване у дома. Дори ще има време да си видя снимките - а дано.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Не съм изпитвала чувство на пренасищане от пътуване. На мен вечно не ми стига. Но не пътувам в командировки, а и две години заради ковид и други причини не бях излизала от България. Обикновено избирам непосещавани от мен дестинации и гледам максимално да им се насладя, за да не ми се налага да ходя пак. Ако държавата е голяма, я разделям на области и когато имам възможност, ги посещавам една след друга.

По Нова година си стоя в България.

Връзка към коментар

Аз пренаситих малко от командировки тази година, хотели, багажи, куфари, визи, ризи, папки, програми и прочие, но не за това става въпрос. Съответно, по-малко имам желание да пътувам за удоволствие вече. И не знам дали не се разглезих с тия командировки, станал съм по-взискателен от преди за хотели, ресторанти, развлечения като съм на ваканция. А това изисква съответния бюджет, дори в Азия. Т.е. Качество, а не количество е първия отговор. 
 

От друга страна, не бях пътувал извън Европа от преди пандемията, която прекрасно се справи с пренасищането от 2018-2019. За мен отговорът е- спиране за малко, и после наново. 
 

Що се отнася за Европа, не смятам, че Малага, Бордо, Брюж и Берлин си проличат, всеки има какво различно да предложи. Аз гледам по-малко от всичко- парти, природа, плаж или планина, културни забележителности, театри, музеи, концерти, гастрономия, така че да не пренаситя. В един град може едно, в друг-друго, така че обикновено се получава доста разнообразно. 
 

Иначе да, в Европа, площади църкви, архитектура, в един момент омръзват - иска и друго. Впрочем, след Ханой, Брюксел и дори София ми се видяха като градината Еден това лято - тишина, спокойствие, чист въздух (в сравнение с Ханой), подреденост… 😁

  • Харесвам 9
  • Браво 1
Връзка към коментар

Моят кратък отговор: Не се боря, просто чакам 1-2 дена родната действителност да ме шляпнат по-силничко като с мокър парцал и да ми подейства освежаващо и отрезвително, след това веднага ми се появява желание да змина на някъде!

Моят дълъг отговор: Качвам се на колата и тръгвам да покарам по родните улици, после отварям кой да е новинарски сайт, кой да е ТВ канал, коя да е радио станция и след това отивам на ''Моят кратък отговор".

 

Имам и "Ултра дълъг отговор", свързан е с държавната администрация, плащания по ВиК и Енергота, с пазарене по магазини, разправии с комшии и съкварталци... ама то тия работи ги знаете и без мене :)

Преди месец като се връщах от Тюркието го направих с абсолютно нежелание, 5 минути стоях пред входната врата и накрая я отворих с думите "Айде, почват се пак българските простотии".

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Вече не си позволявам да изпитам чувство на пренасищане. При поредното ми ходене в Сицилия си казах "Ще си дам почивка от Сицилия". И така стана, че от 2018г. не съм стъпвала не само в Сицилия, но дори и до Италия не успявам да отида. Заредиха се проблем, ограничения, работа, проблем, ограничения, задължения и така. А толкова съм зажадняла за Италия. Междувременно се радвам на всяко пътуване, което мога да направя.

Имаме различни интереси и гледаме  на всяко пътуване в Европа да се акцентира на различно преживяване. Например рафтинг в Босна, плаж, гмуркане или плаване в Гърция, музеи в Лондон, трекове в Алпи, ски в Австрия /и България/,  вулкани - Стромболи, Тейде, Етна, Ейяфятлайокутъл, Аврора в Исландия, вкусна храна и добро вино по Средиземноморието...   Другата седмица ще ходим до Лондон, в който съм била няколко пъти и не е моят град, но реших, че по-добре там, отколкото на работа.

И да, България е добро място с прекрасна природа. За уикенда бяхме в красивата ни Странджа. Прекрасно място отново.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 4 часа, Duke каза:

Всичко това по някакъв начин отдавам на пренасищането от еднотипни пътувания в сравнително еднотипни европейски градове и столици. А може би става дума за нещо друго.

Да не е EГН-то? :grin:  (ама го казвам като по-дърт от теб) 

При мен лично, пътуванията имат и още един съществен елемент - в момента в който вляза в сградата на летище София,  забравям за всички малки и по-големи тукашни грижи, свързани с ежедневието и най-вече онези, свързани с работата.  Някакъв условен рефлекс е това. Като съм си тук, някак не успявам да си ги махна напълно от съзнанието. 
Та искам да кажа, че пътуванията ми имат и някакъв терапевтичен ефект за прочистване на главата. :wink:

 

 

  • Харесвам 25
Връзка към коментар
преди 1 час, Фил каза:

искам да кажа, че пътуванията ми имат и някакъв терапевтичен ефект за прочистване на главата. :wink:

При голяма част от пътуващите хора е така.Временно бягство от грижите и проблемите. При това хем с терапевтичен ефект,хем с опознавателен и кулинарно задоволителен. С една дума прекрасно бягство.

И не е до ЕГН-то.😄Аз не си крия годините,нито килограмите,защото тези неща са видими с просто око.По-скоро е мисловна дейност и начин на живот.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Да, аз се чувствам пренаситена от пътувания от средата на 2019 насам, няколко пъти съм го споменавала тук във форума. Мисля, че и ковид доста допринесе за това. Просто свикнах да си стоя вкъщи и открих през ковид времето други интересни и доставящи удоволствие хобита. В момента мисълта да планирам пътуване ме натоварва и стресира, нямам никакво желание да пътувам където и да било, нямам желание да гледам снимки от пътувания или да чета пътеписи, абсолютно безинтересни са ми (най-много тези от европейските столици и градове – голямо еднообразие и скука)!

Последнто пътуване до Хаваи имах някаква много бегла представа какво ще видим, но никакъв детйлен план и проучване не съм правила. Буквално в деня преди, проверявах набързо в интернет, как да стигнем до дадено място. Мъжът ми иска да ходим до Флорида другата година на роуд трип и отсега изпадам в лек ужас, че трябва да отделя от времето ми за поручване и търсене на хотели.

Предния уикенд имахме 4 почивни дни и отидохме до Калгари с колата на гости на наши приятели. На отиване разделихме пътя и спахме в някакво забутано градче в нашата провинция. На връщане пътувахме 12 часа от Калгари до Ванкувър с няколко бързи спирания за тоалетна и храна. Много ми се увидя, чаках с нетърпение да се прибера вкъщи и да седна на любимото ми място на дивана 😊 и да си ям любимата ми храна и напитки. Май ме е ударила кризата на средна възраст 🤣?

  • Харесвам 2
  • Браво 1
  • Замислям се 6
Връзка към коментар
преди 4 минути , Травеолани каза:

открих през ковид времето други интересни и доставящи удоволствие хобита. 

Браво!

И аз така,не само по ковид времето. 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 1 минута , jungfraujoch каза:

Браво!

И аз така,не само по ковид времето. 

При мен стана по ковид времето, преди това само за пътувания мислех. Едно такова спокойствие ме е обзело и ми е напълно достатъчно и разтоварващо за мозъка и без да пътувам 🙂 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Не е съвсем от ЕГН-то. 🙂 Като бях на двайсет и малко, бях домошар. 😂 Не ми се обикаляше много. Къде ти да се изсиля, сакън. 🙂 Не е като да не са ме карали насам-натам като дете, просто не ми се занимаваше. Сега, на 45, че и от преди това, все повече ми се засилва номадската жилка. По-лесно ми се случва пътуването от физическа гледна точка, не ме мързи – не живея в София, но всеки месец веднъж, че и дваж, се мъкна до тамошното летище. Често спя на хотел, но това са неща, които никак не ми пречат на удоволствието. (Сега всички, които живеят на метро разстояние от нормално летище, е време да си припомнят с каква привилегия разполагат 🙂). Вътрешната енергия и лудостта движат човека, а когато ги има, някои неща като ЕГН-та отиват леко назад. Сега, в сравнение с на двайсет, ми е в пъти по-лесно да изкарам десет часа в автобус и да съм свежарка или една нощ да не спя, да се мъкна по летища, а после да обикалям активно цял ден до вечерта. Как да спя, като ми е интересно и любопитно? Ще изпусна нещо! 😂 После ще си отспивам, у дома (там обикновено веднага ме чака работа, но това е друга тема). 
Страх ме е да си представя, какво ще се случи, ако докарам до шейсет, примерно. 🙂 Но както казва майка ми – все правиш обратното, не като хората. 🙂
Вероятно е права. Защото в първите месеци на локдауните не стоях у дома на дивана като повечето ми приятели и познати, а скиторех по 20-25 км по Родопите всеки ден, във всякакво време. Може би защото нямам свестен диван. 🙂

  • Харесвам 6
  • Браво 6
Връзка към коментар
преди 21 минути , Argentique каза:

Вътрешната енергия и лудостта движат човека, а когато ги има, някои неща като ЕГН-та отиват леко назад. 

Точно така!

Продължавай в същия дух,много се радвам на пътешествията ти и на интелигентният ти стил на писане и представяне на всичко,което те заобикаля.

Благодаря! 

П.П.Аз съм на твоите години,обърнати наобратно 54.

 

  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 6 минути , Argentique каза:

Страх ме е да си представя, какво ще се случи, ако докарам до шейсет

Не мисля, че е от ЕГН-то. Аз, като съм до докарала до 60, не знам да ми е повлияло. Само някой да ми каже: "Тръгвай." и за 2 часа съм готова с багажа. Даже съм сънувала как идва мъжът ми и ми казва, че ще пътуваме, и аз му викам: "Ей, сега ще опаковам, каквото трябва." Като му кажа на сутринта, той ми се смее. 

  • Харесвам 3
  • Смея се 3
Връзка към коментар

Въпросът "Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания" ми напомня въпроса "какво правите с излишната домашна ракия" - не го разбирам.

 

Хубавото на пътуването е, че като не ти се ходи надалече, ходиш наблизо, като не ти се гледат катедрали, гледаш камъняк, плаж или други обекти на интерес. Свят широк и шарен.

  • Харесвам 17
  • Браво 3
  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 28 минути , Argentique каза:

Вътрешната енергия и лудостта движат човека, а когато ги има, някои неща като ЕГН-та отиват леко назад. 

Абсолютно съм съгласна с това изказване 🙂. Моите се пренасочиха от пътувания към други сфери на живота и за това се шегувах, че ме е ударила кризата на средна възраст 😆. Важното е всеки да се чувства удовлетворен и щастлив от живота си и от това, което прави, аз съм на това мнение и се чувствам точно така, затова и не се боря никак с пренасищането. Приела съм го за нещо нормално на този етап в живота ми, но кой знае, може след време нещата да се променят 🙂

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Аз не мога да взема отношение по темата, но да си кажа 🙂 Ако нямам билетче съм като болна, изнервено ми е, депресарско леко 🙂 Може и да е след 2-3 месеца пътуването, но като знам, че нещо хубаво предстои и настроението е друго 🙂 Имам доста разнообразни хобита и интереси, но най-много се зареждам като чета за предстоящата непозната дестинация, разхождам се по картата, набелязвам маршрути, забележителности, заведения 🙂 

И аз като @Фил, само като седна в самолета и забравям всякакви битовизми 🙂  При мен пътуванията са като наркотик, това е 🙂 Съвсем различен човек съм, когато пътувам 🙂 Сигурно влияние оказва и това, че почти никога не повтарям дестинация 🙂 

  • Харесвам 17
  • Браво 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.