Прескочи до съдържание

Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?


Препоръчани мнения

т.н. пренасищане ми е почти непознато. Може да го имало на моменти в по-далечното минало. Беше свързано със служебни пътувания, лишени от възможност да останеш насаме със себе си, и дори да се разходиш по улиците на някой град. И нямах опция да се боря с него.

 

Допреди 5 г. считах, че едно сериозно, планирано по-внимателно и по-отдалече пътешествие, и едно по-скромно, да кажем в пределите на Европа или Северна Африка, вмъкнато около него, в една година, са оптимални като преживяване и справяне с информацията и натрупаните впечатления.

 

В последните няколко години забелязах, че действам на принципа Ставам и тръгвам, все едно накъде, близко или много близко или пък по-надалече; към вече познато или пък съвършено ново място.

 

А в момента съм като отвързано кученце.. Никак не съм пренаситена, особено след 3 г. "сух режим", когато все тръгвах занякъде и все тук си оставах, така три пъти с отменени пътешествия. Ако не пътешествам, не фотосинтезирам. Тази година влязох в един много приятен цикъл, неизпитвано до момента усещане, и това ме очарова, засега. Знам къде съм почти до идната есен и само стискам палци да не мине нещо път 🌏 🌍 🌎  И се оказва, че съумявам да подреждам в съзнанието си информация и преживявания, без размиване или объркване. ОК, леко шизофренно е сега, когато тръгвам за Азия, подавам за виза за Африка и купувам билети за Централна Америка..

 

П.П. И за какво, собствено, като мерна единица, служи ЕГН или подобно?? - Понеже мернах нещо в коментари.

 

 

Връзка към коментар
преди 15 часа, T.E.Lawrence каза:

Катедрали и европейски дворци дори и на снимки не ми се гледат. 🙂

Европа не е само катедрали и дворци. Да, съгласен съм, че при "първоначалното натрупване на капитала", неминуемо се минава през етап посещение на катедрали и дворци, но поне за мен от много години са по-интересни други неща. На първо място са ми интересни хората, бита и манталитета. Покрай концертите общуваме с много чужденци и това ми дава възможност да опознавам и различавам европейците. Интересно е да опиташ да намериш прилики между южноиталианец и северноиталианец, да откриеш разликите в манталитета на англичанин и нидерландец или да възприемеш тотално различните французи спрямо позитивно настроените и винаги готови за купон германци. Освен това ми е интересно да изследвам различните кухни на областите и градовете, които посещаваме. Въобще, Европа е уникална във всеки един смисъл на думата и понякога дори не осъзнаваме какви късметлии сме, че живеем на "стария континент" и всичко буквално ни е на един кратък полет разстояние...

 

  • Харесвам 8
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 14 часа, KrumKrumov каза:

Моят кратък отговор: Не се боря, просто чакам 1-2 дена родната действителност да ме шляпнат по-силничко като с мокър парцал и да ми подейства освежаващо и отрезвително, след това веднага ми се появява желание да змина на някъде!

Да, познато чувство, дори сме го дискутирали навремето тук във форума. Може би аз леко подведох с темата... Въпросът не е дали принципно се пренасищаме от пътуване, а дали покрай много пътувания не започваме да губим фокус и да размиваме посетените дестинации...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 14 часа, Фил каза:

Та искам да кажа, че пътуванията ми имат и някакъв терапевтичен ефект за прочистване на главата. :wink:

+1

 

По-горе обясних, може би неправилно формулирах темата... 

  • Замислям се 1
Връзка към коментар

@Anna Kalinovska, ЕГН-то го вмъкнах аз някъде по-нагоре в моите размисли и явно хората са се закачили за него 🙂 

 

И въпросът не беше дали с напредване на ЕГН-то по-лесно се пресищаме или изморяваме, а че по-лесно ми се размиват образи, планове, картини от предни пътувания или по-лесно забравям някои неща, които биха били (може би) от съществено значение за планиране на дадено пътешествие. 

  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 4 минути , Lyubina каза:

@Anna Kalinovska, ЕГН-то го вмъкнах аз някъде по-нагоре в моите размисли и явно хората са се закачили за него 🙂 

 

И въпросът не беше дали с напредване на ЕГН-то по-лесно се пресищаме или изморяваме, а че по-лесно ми се размиват образи, планове, картини от предни пътувания или по-лесно забравям някои неща, които биха били (може би) от съществено значение за планиране на дадено пътешествие. 

Ама не само ти, и други го подеха, инак не бих го зачекнала.

Честно, предпочитам да не изпадам в (психо)анализи тъкмо по този недотам значим въпрос; не и сега 🙃

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 1 час, Duke каза:

Европа не е само катедрали и дворци. Да, съгласен съм, че при "първоначалното натрупване на капитала", неминуемо се минава през етап посещение на катедрали и дворци, но поне за мен от много години са по-интересни други неща. На първо място са ми интересни хората, бита и манталитета. Покрай концертите общуваме с много чужденци и това ми дава възможност да опознавам и различавам европейците. Интересно е да опиташ да намериш прилики между южноиталианец и северноиталианец, да откриеш разликите в манталитета на англичанин и нидерландец или да възприемеш тотално различните французи спрямо позитивно настроените и винаги готови за купон германци. Освен това ми е интересно да изследвам различните кухни на областите и градовете, които посещаваме. Въобще, Европа е уникална във всеки един смисъл на думата и понякога дори не осъзнаваме какви късметлии сме, че живеем на "стария континент" и всичко буквално ни е на един кратък полет разстояние...

 

 Ти се хвана за две думи от целия ми отговор. 🙂 Точно това е сред основните причини рязко да завия към Азия. Минах етапа с преекспонираните забележителности отдавна, както казах, съм живял в Западна Европа и съм минал етапа на поопознаване на местните, в добавка сега Европейския съюз (аз съм глобалист и твърдо "за" него) но огромният недостатък му е бруталното  изравняване на културата и начина на живот.

 

Затова сега, точно това, за което говориш, опознаването на хора, бит и манталите го намирам за интересно в Азия. Там наистина ми се вижда нещо коренно различно и засега доста по-интересно. 🙂  И разликите между виетнамец, камбоджанец и тайландец са в пъти повече от тези между холандец и белгиец, но всеки с идеите и предпочитенията си.

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 7 минути , Argentique каза:

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

Доста оруелско твърдение, което не бих искал да коментирам... 😛 

  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 16 минути , T.E.Lawrence каза:

опознаването на хора, бит и манталите го намирам за интересно в Азия

Преди години се чудех на една немка, дето беше пристрастена към Азия и редуваше държава след държава там. Откакто стъпих на азиатския континент през 2015 г., в Китай, Азия завладя и мен. Силно съжалих, че не съм преживяла навреме бившите "съветски републики", когато бяха на достъпни цени...; те още ме чакат. Непал, Бутан с планинците му и непокътнатата, обгрижвана природа, и Индия през 2019 г. пък бяха преломен момент и дълготраен поглед към Хималаите и Тибет. Няма отърване. Едва сварвам да вместя Африка и Америките. А остатъкът от Европа ще почака.. и след 15-20 г. - с бастунчето...

 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Отговорът на въпроса от заглавието на темата  е  строго индивидуален.  Всеки път когато се появи у мен  чувството за пренасищане  от пътувания си казвам: Животът е борба! Затварям си очите за няколко секунди, отварям ги отново и започвам да  резервирам следващите самолетни билети, защото  Животът е борба!

  • Харесвам 1
  • Браво 2
Връзка към коментар

Пътуването, както дрогата, алкохолът и тютюнопушенето има пристрастяващ ефект и колкото повече поемаме от него, толкова повече се увеличава зависимостта ни и следователно в даден момент удоволствието намалява. За да има приятно усещане е необходим баланс и мярка. 

Преди Ковид не можех да си представя живота без пътуване. Приемах го като смърт, някакъв вид наказание. Принудителния стоп ми даде друга гледна точка - открих нови интереси, починах си (преди това беше започнало доста да ме натоварва, че последните пъти започнах да изпитвам и неразположения по време на път), открих нови хора и постепенно всичко си дойде на мястото. Тази година доста попътувах, но мисля за напред да бъде с мярка. Европа почна да ми липсва, но я оставих на заден план. Още, обаче, се боря с желанието да видя всичко на някое място и спокойното пътуване и попиване на атмосферата. Тук не успявам с баланса и вероятно отново ще прегрея. А случи ли се пътуването отново ще се превърне в зависимост, която замества липса, бягство от действителността. 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
преди 1 час, Argentique каза:

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

Е, с това никак не бих могъл да се съглася. Искам да видя човек, който живее само в "сега", а миналото и бъдещето никак не му оказват влияние. Без миналото си нямаме гръб, без бъдещето нямаме посока. Това никак не значи, че трябва да се вглеждаме в миналото си, но пък не трябва и да го забравяме, защото в него са уроците в нашия живот. Няма и как да се лишим от бъдещето ни, защото с него са свързани мечтите ни, а без мечти - няма щастие. Без щастие.....няма смисъл.

  • Харесвам 4
  • Браво 3
Връзка към коментар

Животът се живее сега. Всичко в живота е въпрос на приоритети, които се променят, но едно е факт: миналото няма да се върне, а бъдещето може да не дойде. Един миг променя животи. Затова, ако си решил нещо и го искаш, направи го сега. 

 

Ако ми даваха по 100 лева всеки път, когато някой ми каже, че иска да дойде в Азия и после отложи за необозримо бъдеще, вече щях да съм милионер. 🙂 "Ами то сега нова кола, нова баня, сега забременях да пораснат децата, сега издръжка за обучението им, сега сватба стягаме..." и така до безкрай. 🙂 

  • Харесвам 11
  • Браво 2
Връзка към коментар

Аааа, к'ви са тия приказки за "пренасищане" от пътуване - няма такова нещо! К'ви такива магеланци ще сме, ако ще се пренасищаме?  Значи:  давайте да си пътуваме, да гледаме, да снимаме колкото можем, когато можем, докогато можем, щото като почнат да ни болят колене, крака, кръст, г@з и т.н. и вече щем-не щем ще си стоим по къщите, да има какво да си гледаме и ще си спомняме, спомняме... Ако не уцелим греда с някоя склероза де...                                                                                 

  • Харесвам 6
  • Браво 3
Връзка към коментар
преди 43 минути , Pantelej Putnik каза:

Е, с това никак не бих могъл да се съглася. Искам да видя човек, който живее само в "сега", а миналото и бъдещето никак не му оказват влияние. Без миналото си нямаме гръб, без бъдещето нямаме посока. Това никак не значи, че трябва да се вглеждаме в миналото си, но пък не трябва и да го забравяме, защото в него са уроците в нашия живот. Няма и как да се лишим от бъдещето ни, защото с него са свързани мечтите ни, а без мечти - няма щастие. Без щастие.....няма смисъл.

Не ми се ще да водя подобна дискусия, защото ракурсите, от които могат да се прочетат моите думи по-горе, са безброй.
Квантов физик би ти казал, че миналото и бъдещето не съществуват като такива. Съществуват само субективни спомени за минали моменти и идеи за бъдещето.
Източни религии и философии съветват да се живее в мига, да не се тревожиш с мисли за бъдещето, които може никога да не се случат. И да не мислиш много-много за минали неща, спомени за които понякога се променят с години или под влияние на моментно настроение.
Под „тук и сега“ имах предвид съзнателно да си в момента. Примерно, седнал си Пантелей да пие узо с копър в съзерцание на гръцки залез. Ако започне да мисли за предишни свои изживявания с узо по залез или да обмисля бъдеще планове за Приморско (примерно 🙂), ще го изпие това узо и нищо няма да разбере. А може да се потопи в „тук и сега“ и да усети цялото великолепие на точно този миг, който никога, ама никога няма да се повтори. На средиземноморските народи им се получава това влизане в „тук и сега“. (Това във връзка с бледнеещите спомени в първата публикация в темата. Спомените бледнеят, затова във всяка следваща ситуация създаваме нови.)
Неслучайно по-умните на Изток са казали – като пиеш чай, пий чай. Бъди в момента. 🙂


 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 10 минути , iaia_mama каза:

и вече щем-не щем ще си стоим по къщите, да има какво да си гледаме и ще си спомняме, спомняме...

... и подредим снимките от предходни петилетки, поне аз де, понеже има опасност и дотогава да са в насипно състояние 😔

 

 

преди 10 минути , iaia_mama каза:

Ако не уцелим греда с някоя склероза де...       

Да! Тогава горното едва ли би било възможно, не и в общоприетия смисъл.. 🙃

Връзка към коментар

"Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?"

 

Не се боря. 

Пътувам за удоволствие.

 

Но, реално, ми се е случвало много рядко и то преди години.

В последно време друго ми се случва:

Пътувам на места, които не винаги са на 100% моите. А и не успявам да ги "овършея" както аз си знам. Но пък не се оплаквам - компенсацията (24/7 с внучките) си струва, даже я предпочитам.

Пожелавам на всички да изпитат и такива удоволствия. 

  • Харесвам 16
  • Браво 2
Връзка към коментар
Преди 1 час, ven62 каза:

"Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?"

 

Не се боря. 

Пътувам за удоволствие.

 

Но, реално, ми се е случвало много рядко и то преди години.

 

Дублирам първите две изречения. Не се боря. Защо да се боря, ако не ми доставя удоволствие. В момента съм в точно такъв период. Дори и самата мисъл за планиране ми докарва главоболие. Камо ли пък да купувам билети за някъде. Вече два месеца не съм пътувал зад граница и бих го направил вече не заради дестинацията, а само заради компанията, и то ако настойчиво ме поканят. А това, че и у нас постоянно съм по влаковете къде по работа, къде да се виждам с роднини (още наричани пациенти) изобщо не ми помага да преодолея пресищането.

Иначе, доколкото имах някаква рецепта последната година, беше да избирам такива дестинации, където да съм с по възможност една база, която да дава възможност за множество за еднодневни трипове и активности от нея и да си решавам ден за ден според прогнозата и момнетния си/ни кеф. Така че ако съм съвсем преситен, просто да си остана един ден в мястото за нощувка в нищоправене. Не че се случи дори веднъж, но за мене е важно опцията да я има. 😄 ... И въпреки това се преситих за доста време напред...

  • Харесвам 10
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 6 минути , master_of_germs каза:

...

И въпреки това се преситих за доста време напред...

Нормално е да се преситиш. Ти прекали, с което си довлече всеобщата ни за.... ... обич. :biggrin:

То не бяха ryanair/wizzair уикенди, острови, евтини ж.п. Германии, постсъветски територии, някое и друго хълмче/баирче, ...

 

Ако искаш да се избавиш бързо от това пресищане, ето ти един съвет:

Пускай си коледни песнички, от тези тихите, семейните, дето асоциират с диван, поларено одеялце, австрийски вълнени чорапи и сняг на парцали. ... Хвърляй и по един гузен поглед на тъжния бухал....

Давам ти макс. една седмица и ... си готов.

:biggrin:

 

 

 

  • Харесвам 2
  • Смея се 7
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 18 часа, Argentique каза:


Страх ме е да си представя, какво ще се случи, ако докарам до шейсет, примерно. 🙂 Но както казва майка ми – все правиш обратното, не като хората. 🙂
Вероятно е права. Защото в първите месеци на локдауните не стоях у дома на дивана като повечето ми приятели и познати, а скиторех по 20-25 км по Родопите всеки ден, във всякакво време. Може би защото нямам свестен диван. 🙂

Ще докараш. И пак ще ти се пътува, но ще подбираш и ще си търсиш удобствата.  На 60 нищо не е на всяка цена! Житейски опит.

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Помня как хубаво описваше своите пътешествия @AlexandraKo .

През годините пътувала много,видяла какво ли не.Разказваше,че вече не бърза да гледа музеите и уж задължителните обекти.А се наслаждава на момента.Било със сладолед,чаша вино или каквото иска душата.Дали в Европа или в друга точка на света се намираме не е толкова важно.Да гоним бързи обиколки и скучни обекти само и само,за да сложим карфички на картата на света.Това е суета и неудовлетвореност.

Но в крайна сметка всеки сам преценява кога,къде  и с кого да пътува.Без значение дали се пренасища или му е недостатъчно.В днешно време пътуването не е лукс.По-важно е удоволствието и щастието.И компанията!

 

 

  • Харесвам 12
  • Браво 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.