Прескочи до съдържание

Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?


Препоръчани мнения

преди 6 часа, Argentique каза:

Не ми се ще да водя подобна дискусия, защото ракурсите, от които могат да се прочетат моите думи по-горе, са безброй.
Квантов физик би ти казал, че миналото и бъдещето не съществуват като такива. Съществуват само субективни спомени за минали моменти и идеи за бъдещето.
Източни религии и философии съветват да се живее в мига, да не се тревожиш с мисли за бъдещето, които може никога да не се случат. И да не мислиш много-много за минали неща, спомени за които понякога се променят с години или под влияние на моментно настроение.
Под „тук и сега“ имах предвид съзнателно да си в момента. Примерно, седнал си Пантелей да пие узо с копър в съзерцание на гръцки залез. Ако започне да мисли за предишни свои изживявания с узо по залез или да обмисля бъдеще планове за Приморско (примерно 🙂), ще го изпие това узо и нищо няма да разбере. А може да се потопи в „тук и сега“ и да усети цялото великолепие на точно този миг, който никога, ама никога няма да се повтори. На средиземноморските народи им се получава това влизане в „тук и сега“. (Това във връзка с бледнеещите спомени в първата публикация в темата. Спомените бледнеят, затова във всяка следваща ситуация създаваме нови.)
Неслучайно по-умните на Изток са казали – като пиеш чай, пий чай. Бъди в момента. 🙂


 

Нямам никаква представа какво значи това "тук и сега"😞

 

Какво правим докато пием узото? Ако не съм сама там, а сме ние, какво значение има дали ще обсъдим предното узо, следващото узо или начина, по който се прави узо? 

Преди ковид ние прекарвахме много време, всъщност целите дни заедно, само докато на път. И това беше нашето време да говорим за преди, сега, след, изобщо. За каквото видим или се сетим. 

До някаква степен сега това липсва. И по-скоро обсъждаме само сега или как си представяме следващо място, но го няма това специалното усещане все едно отиваме на 72 часова среща 😄 И затова и тук-там допускаме придружители, с променлив, но по-скоро успех. 

Мисля, че затова и по-рядко седим в заведения и по-често правим нещо, защото докато се движим, сме по-съсредоточени.

 

  • Харесвам 1
  • Замислям се 3
Връзка към коментар
Преди 1 час, jungfraujoch каза:

Да гоним бързи обиколки и скучни обекти само и само,за да сложим карфички на картата на света.Това е суета и неудовлетвореност

Ей това е истината за нас напоследък. 

Да я караме полека, и да се наслаждаваме на дребните неща в едно пътуване.

Само дето не ни остава време за подобни преживявания (както казах по-горе)

Връзка към коментар
Преди 1 час, muchachote каза:

мисля,  че ще има много малко участници в тази тема

Аха, като гледам как сме се строили тука половината от постоянното присъствие (само Г. Матеев не страда от подобни терзания 😉 )

Връзка към коментар

И аз смятам ,че където и да си няма как да се отървеш напълно от мисли за миналото / бъдещето , освен ако не си нон-стоп на разни забранени субстанции.

Хубави философски размисли,но честно казано без да засягам никого изобщо не вярвам че са реалност.

 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар
преди 2 часа, jungfraujoch каза:

Това е суета и неудовлетвореност.

Само мога да завиждам на хора, които нямат грам суета и са напълно удовлетворени ... Дай боже всекиму! :smile3:
Аз лично съм далеч от такова съвършенство. :rolleyes: 

 

(чеша си езика, не споря   :wink:

Връзка към коментар
преди 13 минути , Фил каза:

хора, които нямат грам суета и са напълно удовлетворени

Няма такива!

Тук не спорим,а дискутираме.🙂

Според мен съвършенството не е пълно щастие,а умението да се наслаждаваме по свой си начин на живота,пътешествията и всичко,което ни вдъхновява!

  • Харесвам 2
  • Браво 1
Връзка към коментар


Що за тема? Все едно да питаме как се борим с пренасищане от храненето.  Ами спираме да ядем и чакаме да огладнеем. 🙂🙂  

Човек не бива да прави неща, които не му се правят, освен ако не е свързано с оцеляване на мого близки хора или някакво много важно задължение, което в бъдеще ще донесе много повече удовлетворение от временното му неизпълнение. 

Аз никога не пътувам само за да види г@з път. Трябва много, много, много да ми се ходи някъде, за да го направя. Всеки път като отида на някое място, особено последните 9-10 години (а и не само), се чувствам, че в този момент не бих искал да бъда никъде другаде по света. Иначе имам усещането, че си губя времето и тогава подозирам, че може да се получи някакъв момент на омръзване, но това би означавало погрешно планиране. 

Ако се пътешества дълго без прекъсване, може евентуално да омръзне, но трябва да е наистина дълго. Получавал съм леко отегчение от тропически острови към 9-ия месец круизи из Карибско море (един път ми се случи така), но една промяна към Аляска, веднага ми поднови интереса. Там обаче ми плащаха за да пътувам, затова и стоях толкова дълго време в един район. Иначе за моя сметка никога не ми са се давали пари за 9 месеца непрекъснато пътешествие.  Винаги предпочитам до месец. месец и половина макс и след време пак. 

Трябва в края на всяко едно пътешествие много да съжаляваме, че свършва и вече да правим плановете за следващото, иначе "сме се били качили на погрешния влак". 🙂  Това се отнася не само за пътешествията, ами за всичко, което правим, както и за хората, с които прекарваме живота си.

 

  • Харесвам 8
  • Браво 3
Връзка към коментар
Преди 1 час, stanimir каза:

И аз смятам ,че където и да си няма как да се отървеш напълно от мисли за миналото / бъдещето , освен ако не си нон-стоп на разни забранени субстанции.

Хубави философски размисли,но честно казано без да засягам никого изобщо не вярвам че са реалност.

 

Аз лично пребивавам в няколко реалности едновременно - т.е. "тук" и "сега" ги отчитам като "тук 1.1", "тук 1.2" ... и т.н. При мен работи, но не го препоръчвам на хора, които не са велики ...

 

🙂

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
На 17.10.2022 г. в 17:08, Lyubina каза:

Може би защото повече от половината ми пътувания са служебни (и затова и не пиша за тях), като се зададе поредното (особено пък Амстердам) и вече ми се гади. 

Не мога да го дишам този град.

 

Малее, не ме анатемосвайте за горното ми изречение.

 

Ще се изненадаш колко хора - включително аз - не могат да понасят Амстердам.

 

@Duke ще опитам да ти отговоря подробно като се върна от Сирия.

  • Харесвам 5
  • Шок 1
Връзка към коментар
преди 1 час, stanimir каза:

И аз смятам ,че където и да си няма как да се отървеш напълно от мисли за миналото / бъдещето , освен ако не си нон-стоп на разни забранени субстанции.

Хубави философски размисли,но честно казано без да засягам никого изобщо не вярвам че са реалност.

 

Разбира се, че няма как и не мисля, че някой го е постигнал, но за себе си се опитвам поне някога да се фокусирам върху това, което виждам и правя, за да не се превръщат пътуванията ми в конвейер, защото в последно време са чести и по желание. Утре какво ще е, не знам. Мога да мълча сама или с подходящ човек и да съпреживяваме красотата на момента някъде по света, всеки по своему. Тогава изчезват мисли за минало/бъдеще и усещам великолепието на мига. Понякога се случва и ако ходя някъде сама с цел непрофесионално снимане по улиците. Така за един следобед в Матера неусетно навъртях 17 километра пеш нагоре-надолу. Имаше толкова детайли за гледане, мигове, кадри и интересни ситуации в този полупразен тогава град, че въобще не се и сетих за нищо странично. 🙂 Не разбрах къде изтече времето. Не взимам забранени субстанции. 🙂 Вече бях ходила с човек и знаех, че трябва да се върна сама. Ясно ми е, че това са субективни усещания и нямам намерение да убеждавам никого в нищо. Така или иначе всички сме различни, а утре може още да се променим, особено женската част. 🙂

 

Освен това писах за несъществуването на миналото и бъдещето:

Цитат

 Така разправят поне. 

С което донякъде се разграничавам от твърдението, защото и на мен не ми се получава съвсем добре. 🙂
Темата вече замина другаде. 🙂 

 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар
преди 12 часа, Argentique каза:


Темата вече замина другаде. 🙂 
 

Въпросът е къде другаде - в миналото или в бъдещето... 😛 

 

На 18.10.2022 г. в 9:15, Duke каза:

Може би аз леко подведох с темата... Въпросът не е дали принципно се пренасищаме от пътуване, а дали покрай много пътувания не започваме да губим фокус и да размиваме посетените дестинации...

Аз пак да се самоцитарам, че тука сме малко чукча не читатель - чукча писатель... 😉 

  • Смея се 1
Връзка към коментар
В момента, Duke каза:

Аз пак да се самоцитарам, че тука сме малко чукча писатель - не читатель... 😉 

Кратък отговор: при мен е "да, размиват се", когато говорим за Европа. За другите континенти все още не е така.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Аз си мисля, че ако някой се е пренаситил от пътувания просто трябва да спре и да изчака да му дойде мерака отново. 

Ако мерака не идва значи трябва да прецени кое точно го е преситило.

Понеже преди месец водих този разговор ще го дам за пример. Имам приятели, които пътуват непрестанно от 20 години и реално те ми отвориха очите за този начин на живот. 

Били се пренаситили и вече едва ли не всичко видели. Те хубаво пътуват, но аз от 15 години промяна в начина им на пътуване не съм видял, нито съществено развитие на интересите им. 

Затова и в един момент пътищата ни се разделиха. Осъзнах, че аз пътувам по-малко от тях и на много по-обикновени дестинации, но правя всичко много по-разнообразно и много по-плътно. 

Понякога проблемът не е в пътуването, а в начина. Не трябва да избираме само различни дестинации, а да пътуваме по различен начин, да си поставяме различни цели, да разширяваме обхвата на интересите си, да отваряме сетивата си за нови и различни преживявания. 

Това за мен е смисълът на пътуването. В началото на всяко пътешествие да заминава един човек, а в края да се връща друг - видял и преживял неща, които по някакъв начин са го променили. 

Ако спра да усещам тази промяна в себе си, то най-вероятно ще спра и да пътувам. 

 

  • Харесвам 21
  • Браво 10
Връзка към коментар
преди 15 минути , Happy_Traveler каза:

О, ами изкарай една пандемия, после бременност, 1-2 бебета и накрая отново ще полудееш за пътувания. Мечтая си за пътувания! ❣️

Запътувах по-сериозно, едва след като отрокът си стъпи на краката. Само 7 години оттогава. Но никой не ми е крив -  инерцията не ми позволи по-навреме да осъзная свободата и новата житейска ситуация  :sun_bespectacled:  Една от причините да имам много за наваксване. Не прави като мен...

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Аз пътувам когато ми се пътува и затова не мисля, че някога ще се пренаситя. А, местата, които ме впечатляват истински остават като запечатани в съзнанието ми. От тук нататък, следвайки гениалния мисли на @Radnev ще пътувам повече семейно с децата и ще видя отново всички любими мои места, но по различен начин. Европа определено си остава моето място! Но, от време на време някой екзотичен остров, Америките и Африка също ми влизат в плановете. Азия лично мен не ме привлича, освен Турция и Армения, на изток от Кавказ не ми се ходи вече, нито пък на север. Следващата ми цел е да обиколим семейно България и разни интересни места на Балканите.

  • Харесвам 8
  • Браво 1
Връзка към коментар

При мен не е точно пренасищане, но все по-трудно ме впечатляват и дивят места и активности. Но когато се случи, изпитвам голямо удоволствие.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.