Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?

[Anna Kalinovska]

т.н. пренасищане ми е почти непознато. Може да го имало на моменти в по-далечното минало. Беше свързано със служебни пътувания, лишени от възможност да останеш насаме със себе си, и дори да се разходиш по улиците на някой град. И нямах опция да се боря с него.

 

Допреди 5 г. считах, че едно сериозно, планирано по-внимателно и по-отдалече пътешествие, и едно по-скромно, да кажем в пределите на Европа или Северна Африка, вмъкнато около него, в една година, са оптимални като преживяване и справяне с информацията и натрупаните впечатления.

 

В последните няколко години забелязах, че действам на принципа Ставам и тръгвам, все едно накъде, близко или много близко или пък по-надалече; към вече познато или пък съвършено ново място.

 

А в момента съм като отвързано кученце.. Никак не съм пренаситена, особено след 3 г. "сух режим", когато все тръгвах занякъде и все тук си оставах, така три пъти с отменени пътешествия. Ако не пътешествам, не фотосинтезирам. Тази година влязох в един много приятен цикъл, неизпитвано до момента усещане, и това ме очарова, засега. Знам къде съм почти до идната есен и само стискам палци да не мине нещо път     И се оказва, че съумявам да подреждам в съзнанието си информация и преживявания, без размиване или объркване. ОК, леко шизофренно е сега, когато тръгвам за Азия, подавам за виза за Африка и купувам билети за Централна Америка..

 

П.П. И за какво, собствено, като мерна единица, служи ЕГН или подобно?? - Понеже мернах нещо в коментари.

 

 

[Duke]

преди 15 часа, T.E.Lawrence каза:

Катедрали и европейски дворци дори и на снимки не ми се гледат. 🙂

Европа не е само катедрали и дворци. Да, съгласен съм, че при "първоначалното натрупване на капитала", неминуемо се минава през етап посещение на катедрали и дворци, но поне за мен от много години са по-интересни други неща. На първо място са ми интересни хората, бита и манталитета. Покрай концертите общуваме с много чужденци и това ми дава възможност да опознавам и различавам европейците. Интересно е да опиташ да намериш прилики между южноиталианец и северноиталианец, да откриеш разликите в манталитета на англичанин и нидерландец или да възприемеш тотално различните французи спрямо позитивно настроените и винаги готови за купон германци. Освен това ми е интересно да изследвам различните кухни на областите и градовете, които посещаваме. Въобще, Европа е уникална във всеки един смисъл на думата и понякога дори не осъзнаваме какви късметлии сме, че живеем на "стария континент" и всичко буквално ни е на един кратък полет разстояние...

 

[Duke]

преди 14 часа, KrumKrumov каза:

Моят кратък отговор: Не се боря, просто чакам 1-2 дена родната действителност да ме шляпнат по-силничко като с мокър парцал и да ми подейства освежаващо и отрезвително, след това веднага ми се появява желание да змина на някъде!

Да, познато чувство, дори сме го дискутирали навремето тук във форума. Може би аз леко подведох с темата... Въпросът не е дали принципно се пренасищаме от пътуване, а дали покрай много пътувания не започваме да губим фокус и да размиваме посетените дестинации...

[Duke]

преди 14 часа, Фил каза:

Та искам да кажа, че пътуванията ми имат и някакъв терапевтичен ефект за прочистване на главата. 

+1

 

По-горе обясних, може би неправилно формулирах темата... 

[Lyubina]

@Anna Kalinovska, ЕГН-то го вмъкнах аз някъде по-нагоре в моите размисли и явно хората са се закачили за него 🙂 

 

И въпросът не беше дали с напредване на ЕГН-то по-лесно се пресищаме или изморяваме, а че по-лесно ми се размиват образи, планове, картини от предни пътувания или по-лесно забравям някои неща, които биха били (може би) от съществено значение за планиране на дадено пътешествие. 

[Anna Kalinovska]

преди 4 минути , Lyubina каза:

@Anna Kalinovska, ЕГН-то го вмъкнах аз някъде по-нагоре в моите размисли и явно хората са се закачили за него 🙂 

 

И въпросът не беше дали с напредване на ЕГН-то по-лесно се пресищаме или изморяваме, а че по-лесно ми се размиват образи, планове, картини от предни пътувания или по-лесно забравям някои неща, които биха били (може би) от съществено значение за планиране на дадено пътешествие. 

Ама не само ти, и други го подеха, инак не бих го зачекнала.

Честно, предпочитам да не изпадам в (психо)анализи тъкмо по този недотам значим въпрос; не и сега 🙃

[ACM]

Много лесно. Направихме си дете и не пътувахме изобщо почти 3 години 😄

[Argentique]

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

[T.E.Lawrence]

преди 1 час, Duke каза:

Европа не е само катедрали и дворци. Да, съгласен съм, че при "първоначалното натрупване на капитала", неминуемо се минава през етап посещение на катедрали и дворци, но поне за мен от много години са по-интересни други неща. На първо място са ми интересни хората, бита и манталитета. Покрай концертите общуваме с много чужденци и това ми дава възможност да опознавам и различавам европейците. Интересно е да опиташ да намериш прилики между южноиталианец и северноиталианец, да откриеш разликите в манталитета на англичанин и нидерландец или да възприемеш тотално различните французи спрямо позитивно настроените и винаги готови за купон германци. Освен това ми е интересно да изследвам различните кухни на областите и градовете, които посещаваме. Въобще, Европа е уникална във всеки един смисъл на думата и понякога дори не осъзнаваме какви късметлии сме, че живеем на "стария континент" и всичко буквално ни е на един кратък полет разстояние...

 

 Ти се хвана за две думи от целия ми отговор. 🙂 Точно това е сред основните причини рязко да завия към Азия. Минах етапа с преекспонираните забележителности отдавна, както казах, съм живял в Западна Европа и съм минал етапа на поопознаване на местните, в добавка сега Европейския съюз (аз съм глобалист и твърдо "за" него) но огромният недостатък му е бруталното  изравняване на културата и начина на живот.

 

Затова сега, точно това, за което говориш, опознаването на хора, бит и манталите го намирам за интересно в Азия. Там наистина ми се вижда нещо коренно различно и засега доста по-интересно. 🙂  И разликите между виетнамец, камбоджанец и тайландец са в пъти повече от тези между холандец и белгиец, но всеки с идеите и предпочитенията си.

 

[Duke]

преди 7 минути , Argentique каза:

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

Доста оруелско твърдение, което не бих искал да коментирам... 😛 

[Anna Kalinovska]

преди 16 минути , T.E.Lawrence каза:

опознаването на хора, бит и манталите го намирам за интересно в Азия

Преди години се чудех на една немка, дето беше пристрастена към Азия и редуваше държава след държава там. Откакто стъпих на азиатския континент през 2015 г., в Китай, Азия завладя и мен. Силно съжалих, че не съм преживяла навреме бившите "съветски републики", когато бяха на достъпни цени...; те още ме чакат. Непал, Бутан с планинците му и непокътнатата, обгрижвана природа, и Индия през 2019 г. пък бяха преломен момент и дълготраен поглед към Хималаите и Тибет. Няма отърване. Едва сварвам да вместя Африка и Америките. А остатъкът от Европа ще почака.. и след 15-20 г. - с бастунчето...

 

[epetkov]

Отговорът на въпроса от заглавието на темата  е  строго индивидуален.  Всеки път когато се появи у мен  чувството за пренасищане  от пътувания си казвам: Животът е борба! Затварям си очите за няколко секунди, отварям ги отново и започвам да  резервирам следващите самолетни билети, защото  Животът е борба!

[mililia]

Пътуването, както дрогата, алкохолът и тютюнопушенето има пристрастяващ ефект и колкото повече поемаме от него, толкова повече се увеличава зависимостта ни и следователно в даден момент удоволствието намалява. За да има приятно усещане е необходим баланс и мярка. 

Преди Ковид не можех да си представя живота без пътуване. Приемах го като смърт, някакъв вид наказание. Принудителния стоп ми даде друга гледна точка - открих нови интереси, починах си (преди това беше започнало доста да ме натоварва, че последните пъти започнах да изпитвам и неразположения по време на път), открих нови хора и постепенно всичко си дойде на мястото. Тази година доста попътувах, но мисля за напред да бъде с мярка. Европа почна да ми липсва, но я оставих на заден план. Още, обаче, се боря с желанието да видя всичко на някое място и спокойното пътуване и попиване на атмосферата. Тук не успявам с баланса и вероятно отново ще прегрея. А случи ли се пътуването отново ще се превърне в зависимост, която замества липса, бягство от действителността. 

[Alexander]

Аз засега нямам такъв проблем. Колкото и да пътувам, не ми омръзва, понякога е изморително, но дори 2 дни са ми достатъчни да почина напълно.

 

[Pantelej Putnik]

преди 1 час, Argentique каза:

Всъщност какво значение имат образите и картините от минали пътешествия? Те не съществуват. 🙂 Както и не съществуват и бъдещи такива. 🙂
Има само потапяне в „тук и сега“, което било ключът към спокойствие и щастлив живот. Така разправят поне. 🙂

Е, с това никак не бих могъл да се съглася. Искам да видя човек, който живее само в "сега", а миналото и бъдещето никак не му оказват влияние. Без миналото си нямаме гръб, без бъдещето нямаме посока. Това никак не значи, че трябва да се вглеждаме в миналото си, но пък не трябва и да го забравяме, защото в него са уроците в нашия живот. Няма и как да се лишим от бъдещето ни, защото с него са свързани мечтите ни, а без мечти - няма щастие. Без щастие.....няма смисъл.

[T.E.Lawrence]

Животът се живее сега. Всичко в живота е въпрос на приоритети, които се променят, но едно е факт: миналото няма да се върне, а бъдещето може да не дойде. Един миг променя животи. Затова, ако си решил нещо и го искаш, направи го сега. 

 

Ако ми даваха по 100 лева всеки път, когато някой ми каже, че иска да дойде в Азия и после отложи за необозримо бъдеще, вече щях да съм милионер. 🙂 "Ами то сега нова кола, нова баня, сега забременях да пораснат децата, сега издръжка за обучението им, сега сватба стягаме..." и така до безкрай. 🙂 

[iaia_mama]

Аааа, к'ви са тия приказки за "пренасищане" от пътуване - няма такова нещо! К'ви такива магеланци ще сме, ако ще се пренасищаме?  Значи:  давайте да си пътуваме, да гледаме, да снимаме колкото можем, когато можем, докогато можем, щото като почнат да ни болят колене, крака, кръст, г@з и т.н. и вече щем-не щем ще си стоим по къщите, да има какво да си гледаме и ще си спомняме, спомняме... Ако не уцелим греда с някоя склероза де...                                                                                 

[Argentique]

преди 43 минути , Pantelej Putnik каза:

Е, с това никак не бих могъл да се съглася. Искам да видя човек, който живее само в "сега", а миналото и бъдещето никак не му оказват влияние. Без миналото си нямаме гръб, без бъдещето нямаме посока. Това никак не значи, че трябва да се вглеждаме в миналото си, но пък не трябва и да го забравяме, защото в него са уроците в нашия живот. Няма и как да се лишим от бъдещето ни, защото с него са свързани мечтите ни, а без мечти - няма щастие. Без щастие.....няма смисъл.

Не ми се ще да водя подобна дискусия, защото ракурсите, от които могат да се прочетат моите думи по-горе, са безброй.
Квантов физик би ти казал, че миналото и бъдещето не съществуват като такива. Съществуват само субективни спомени за минали моменти и идеи за бъдещето.
Източни религии и философии съветват да се живее в мига, да не се тревожиш с мисли за бъдещето, които може никога да не се случат. И да не мислиш много-много за минали неща, спомени за които понякога се променят с години или под влияние на моментно настроение.
Под „тук и сега“ имах предвид съзнателно да си в момента. Примерно, седнал си Пантелей да пие узо с копър в съзерцание на гръцки залез. Ако започне да мисли за предишни свои изживявания с узо по залез или да обмисля бъдеще планове за Приморско (примерно 🙂), ще го изпие това узо и нищо няма да разбере. А може да се потопи в „тук и сега“ и да усети цялото великолепие на точно този миг, който никога, ама никога няма да се повтори. На средиземноморските народи им се получава това влизане в „тук и сега“. (Това във връзка с бледнеещите спомени в първата публикация в темата. Спомените бледнеят, затова във всяка следваща ситуация създаваме нови.)
Неслучайно по-умните на Изток са казали – като пиеш чай, пий чай. Бъди в момента. 🙂

 

[Anna Kalinovska]

преди 10 минути , iaia_mama каза:

и вече щем-не щем ще си стоим по къщите, да има какво да си гледаме и ще си спомняме, спомняме...

... и подредим снимките от предходни петилетки, поне аз де, понеже има опасност и дотогава да са в насипно състояние 😔

 

 

преди 10 минути , iaia_mama каза:

Ако не уцелим греда с някоя склероза де...       

Да! Тогава горното едва ли би било възможно, не и в общоприетия смисъл.. 🙃

[ven62]

"Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?"

 

Не се боря. 

Пътувам за удоволствие.

 

Но, реално, ми се е случвало много рядко и то преди години.

В последно време друго ми се случва:

Пътувам на места, които не винаги са на 100% моите. А и не успявам да ги "овършея" както аз си знам. Но пък не се оплаквам - компенсацията (24/7 с внучките) си струва, даже я предпочитам.

Пожелавам на всички да изпитат и такива удоволствия. 

[master_of_germs]

Преди 1 час, ven62 каза:

"Как се борите с появилото се чувство на пренасищане от пътувания?"

 

Не се боря. 

Пътувам за удоволствие.

 

Но, реално, ми се е случвало много рядко и то преди години.

 

Дублирам първите две изречения. Не се боря. Защо да се боря, ако не ми доставя удоволствие. В момента съм в точно такъв период. Дори и самата мисъл за планиране ми докарва главоболие. Камо ли пък да купувам билети за някъде. Вече два месеца не съм пътувал зад граница и бих го направил вече не заради дестинацията, а само заради компанията, и то ако настойчиво ме поканят. А това, че и у нас постоянно съм по влаковете къде по работа, къде да се виждам с роднини (още наричани пациенти) изобщо не ми помага да преодолея пресищането.

Иначе, доколкото имах някаква рецепта последната година, беше да избирам такива дестинации, където да съм с по възможност една база, която да дава възможност за множество за еднодневни трипове и активности от нея и да си решавам ден за ден според прогнозата и момнетния си/ни кеф. Така че ако съм съвсем преситен, просто да си остана един ден в мястото за нощувка в нищоправене. Не че се случи дори веднъж, но за мене е важно опцията да я има. 😄 ... И въпреки това се преситих за доста време напред...

[ven62]

преди 6 минути , master_of_germs каза:

...

И въпреки това се преситих за доста време напред...

Нормално е да се преситиш. Ти прекали, с което си довлече всеобщата ни за.... ... обич. 

То не бяха ryanair/wizzair уикенди, острови, евтини ж.п. Германии, постсъветски територии, някое и друго хълмче/баирче, ...

 

Ако искаш да се избавиш бързо от това пресищане, ето ти един съвет:

Пускай си коледни песнички, от тези тихите, семейните, дето асоциират с диван, поларено одеялце, австрийски вълнени чорапи и сняг на парцали. ... Хвърляй и по един гузен поглед на тъжния бухал....

Давам ти макс. една седмица и ... си готов.

 

 

 

[Дани Магелани]

преди 18 часа, Argentique каза:

Страх ме е да си представя, какво ще се случи, ако докарам до шейсет, примерно. 🙂 Но както казва майка ми – все правиш обратното, не като хората. 🙂
Вероятно е права. Защото в първите месеци на локдауните не стоях у дома на дивана като повечето ми приятели и познати, а скиторех по 20-25 км по Родопите всеки ден, във всякакво време. Може би защото нямам свестен диван. 🙂

Ще докараш. И пак ще ти се пътува, но ще подбираш и ще си търсиш удобствата.  На 60 нищо не е на всяка цена! Житейски опит.

[jungfraujoch]

Помня как хубаво описваше своите пътешествия @AlexandraKo .

През годините пътувала много,видяла какво ли не.Разказваше,че вече не бърза да гледа музеите и уж задължителните обекти.А се наслаждава на момента.Било със сладолед,чаша вино или каквото иска душата.Дали в Европа или в друга точка на света се намираме не е толкова важно.Да гоним бързи обиколки и скучни обекти само и само,за да сложим карфички на картата на света.Това е суета и неудовлетвореност.

Но в крайна сметка всеки сам преценява кога,къде  и с кого да пътува.Без значение дали се пренасища или му е недостатъчно.В днешно време пътуването не е лукс.По-важно е удоволствието и щастието.И компанията!

 

 

[muchachote]

Провокативно подхвърляне, но мисля,  че ще има много малко участници в тази тема😁