дневник Зеленият остров Мавриций

[Яничка]

Избрахме Мавриций за нашия honeymoon, защото вече сме ходили на Малдивите и на Сейшелите. Там е по-хубаво, но и Мавриций е прекрасно и зелено място, където чудесно може да си починеш. Още не е толкова туристическо. Туристи има основно по ризортите. Това си има и плюсове, и минуси - не е гъчкано от китайци и е много спокойно по плажовете, но пък ресторанти с европейска храна не намерихме.

 

Eто какво ни очакваше:

 

Организацията:

 

Пътувахме с АК Saudi през Саудитска Арабия. Подходящо време за посещение на Мавриций е октомври до декември. Ние бяхме октомври - влажността почти не се усеща и не е прекалено топло, но водата в океана на мен ми беше хладка. Местните ни казаха, че декември е най-слънчево и топло. Разделихме престоя на две места - едната половина бяхме в един AirBnB апартамент, а останалата - за максимална почивка в един ризорт. Взехме рент-а-кар за целия престой и беше голямо удобство, особено докато бяхме на ризорта, до където всички останали се придвижваха със скъпи таксита. С рент-а-кара имаше магеланска закачка - като търсихме коли, видяхме една оферта в economy car rentals за 45 лв. за целия престой, на фона на всички останали цени от 160 евро за 9 дни. Очевидно първата оферта беше error fare, но решихме да рискуваме. По съвет на @Георги Матеев букнахме още една кола на реалната цена (160 евро) в случай, че не мине номерът и това се оказа чудесен съвет, защото на място отказаха да ни дадат евтината кола. Ние се преместихме две гишета по-наляво и взехме другата букната резервна кола.  Благодаря ти, Жоре!

Валута - взехме евро от България и на място обменихме в MUR. Направихме го на летището при пристигане - местните change бюра се наричат Shibani Finance. Точно до тях има друго бюро, но и при двете цената беше еднаква:

 

Имахме интересна ситуация със смяната на моите лични документи - понеже си смених фамилията след сключването на брак в България и съм задължена в рамките на месец да подам за нова лична карта и паспорт, пуснах съзнателно бавна поръчка (30 дни). Обаче документите ми станаха по-рано и получих известие по мейл да си ги взема. А билетът ми с  AК Saudi беше със старата фамилия и купен от посредник. Посредникът каза, че от АК искат такса за смяна на името на билета. Обясних им, че не сменям пътника и че пътникът остава същия, но съм с нова фамилия. Те обаче отказаха да го направят безплатно, а и казаха доста висока цена, която ме отказа. Затова оставих самолетния билет със старата ми фамилия и тъй като служителката от паспортното беше много настоятелна, че от Гранична Полиция няма да ме пуснат да пътувам с паспорт със старата фамилия, при положение, че вече в системата излизам с нова фамилия, изпитах известно притеснение, че ще проваля цяло пътуване заради това и си извадих от общината еквивалент на брачно свидетелство на английски. Носех в себе си и брачното на български. В деня на пътуването ми беше много интересно дали някъде ще светна с различни фамилии - това обаче не се случи и при всички проверки минах безпроблемно. Както правилно отбеляза служителят от Гранична Полиция, на когото звъняхме по телефона за казуса: "Работата на Паспортна служба е да ви издаде документите, а не да ви дава съвети как да пътувате."

 

Следва...

[Яничка]

Първи ден - Фалстарт 🙂

 

Кацнахме следобяд на Мавриций и веднага се насочихме към rent-a-car гишетата, които са веднага като се излезе от терминала. Имахме резервирана кола за 45 лв. за целия престой от Mauriconnect. Очакваха ни двама църни, единият взе да подготвя документите и докато другият ми подаваше ключовете за колата, първият забеляза смешно ниската цена, на която сме букнали колата: "Тази цена не е вярна". Ние: "Такава беше обявена в сайта". И се почна една разправия. Ама няма да кажат - извинявайте, направили сме грешка, а направо ни казват: "Ще добавим една "0" в цената и ви даваме колата". Да, бе, на тая цена не щем! Айде, пак разправия 🙂 Накрая им теглихме една, накарах ги да ми напишат на един лист, че отказват да дадат колата на цената, обявена в сайта и си го запазих за economy car rentals. Преместихме се две гишета в страни, където е офисътна Ola! Mauritious. Там бяхме направили резервна резервация на цена 160 евро за целия престой и след минута се сдобихме с неизвестна марка китайска кола с логото "Р" отпред. Ами, щом върви, друго не ни трябва  🙂

Сим карта - на летището потърсихме офис на My.t / orange, от които бях чела, че е препоръчително да вземем карта. Там обаче предлагаха единствено за 1 месец на цена 15 евро. На нас не ни трябваше за толкова дълго време и се отказахме. По-късно отидехмо в Cascavelle Shopping Mall, където в магазина на Emtel взехме местна карта за 100 MUR (4,50 лв.) с неограничен интернет и над час разговори с местен оператор. Добра сделка 🙂

Тук е мястото да отбележа, че на Мавриций денят е кратък (още от следващия ден почнахме да ставаме в 6:30 ч., за да използваме максимално светлата част на деня). В 18:30 ч. вече е тъмно като в рог! Докато се суетяхме с рент-а-кара, обмяната на валутата и зареждането на гориво беше почнало да се свечерява (местните бензиностанции не обявават цената на горивото, трябва да отидеш до колонката или да питаш служител за цената. Навсякъде бензинът беше 74 MUR - 3,40 лв./л). Тъй като първите ни няколко нощувки бяха в този AirBnB апартамент, си погледнах  съобщенията в платформата. Последната комуникация с хоста беше от същия ден - казваше, че допълнително ще прати точния адрес и как да вземем ключовете. Почнахме да му звъним и да му пишем съобщения в платформата и в WhatsApp, но от него ни вест, ни кост! И таз добра 🙂 И тази изненада от суперхост?! Все пак отидохме с колата до адреса, обявен в AirBnB, но там не можахме да се ориентираме кой е апартаментът. Без много да се шашкаме, решихме да букнем хотел за първата нощувка и да харесаме резервно място за престой за останалите дни, ако хостът финално ни върже тенекия. Booking показа само 3 опции за настаняване в столицата Порт Луис за тази вечер - Cocotiers Hotel за 70 евро и със съмнителен рейтинг от 7.3 и още два хотела на цена над 200 евро. Със свито сърце резервирахме по-евтиния. Като пристигнахме, изрично помолихме да видим стаята преди да се настаним. Вероятно заради това ни дадоха стая без никакви забележки. Преди лягане написах още няколко съобщения на мистериозно покрилия ни се хост... Тук е мястото да кажа, че съпортът на AirBnB е гола вода. Нашите нощувки бяха предплатени, а ние нямаше къде да спим. AirBnB предлагат 2 варианта за връзка с тях - по телефона (но ние бяхме извън Европа и нямахме безплатен роуминг) и по чат. На чата изрично пишеше да очакваме отговор до 24 часа. Сериозно?! Значи, ако чакаш на тях, може да спиш на улицата 🙂

 

Следва...

 

[Яничка]

Втори ден - всичко си идва на мястото 🙂

Още с отваряне на очите видях, че имам нови съобщения от AirBnB хоста ни. Дали беше запил някъде и изтрезнял чак в 3 ч.  през нощта, когато ми беше писал - не знам, но се придържаше към тезата, че си е изгубил телефона и затова не могъл да ми се обади и пише 🙂 Извини се хиляда пъти и каза, че видиш ли, такова нещо до сега не му се било случвало. Е, да, и на мен 🙂 Беше така любезен да предложи да дойде да ни вземе и да ни заведе до апартамента. Даже първо предложи да ни върне парите за целия престой, но решихме да си дадем шанс. След 30 мин. дойде да ни вземе, а ние карахме след него. Тук е мястото да кажа, че трафикът на Мавриций е доста неприятен за шофиране - постоянно има задръстване и растоянията отнемат много повече време за предвижване.

Апартаментът се оказа бижу. Тъй като вече бяхме препатили, му казах, че първо искам да го видим. Имахме триетажна къща на наше разположение. В нея имаше една единствена стая за хоста, но него така и не го засякохме повече и си писахме само по WhatsApp.

Първият етаж - нашата спалня, а в отделна стаичка имаше масажен стол:

 

 

Вторият етаж - всекидневна и столова:

 

 

 

Третият етаж - roof-top тераса:

 

 

Аз, все още с намусена физиономия, казах на хоста, че ще останем в апартамента, при положение, че ни възстанови цената на първата нощувка, която заради него направихме в друг хотел. Подадох му бележката - тя струваше 70 евро, а неговата нощувка - 60 евро. Той веднага се съгласи. Остави ни ключовете, а аз неизбежно се пльоснах на масажния стол:

 

Време за губене нямаше и се отправихме към Национален парк Black River Gorges - тук е водопадът Chamarel (най-високият водопад в Мавриций - 100 м.) и Chamarel Seven Colored Earth Geopark (където цветът на земята е с уникални краски). Вход за двете – 500 Mur/11€ - на място може да се плати с КК. Първо погледнахме Alexandra Fall, който въобще не заслужава вниманието, но от тук почват трековете. Паркирахме на големия паркинг за водопада Chamarel, който макар и да не беше толкова пълноводен, си заслужава:

 

Седемцветните земи ни харесаха:

 

 

 

 

 

Като сме на меден месец няма да мързелуваме, я! Хайде, едно трекче в Ebony Forest 🙂 Вход - 300 MUR/13 лв. На 2 км. от паркинга има страхотна гледка, но преди това се полюбувахме на Le Morne Viewpoint. При хубава време е още по-ефектно:

 

С леко пръхтене се изкачих до Sublime point, където има малко кафене (доста скъпо, заради локацията си) и тази красота:

 

 

 

И хайде към следващата точка - Езерото Grand Bassin. То се намира в кратер. Тук има хиндуистки храм и доста статуи на Шива и други божества. Според отзивите трябваше да срещнем и маймунки, но явно си бяха взели почивен ден 😞

 

 

 

 

Мястото е много спокойно, пред него има голям паркинг. Няма вход.

Вече се беше свечерило, затова отскочихме до Cascavelle Shopping Mall и си взехме пици за вечеря. От магазина си взехме най-популярният според продавача местен ром и си направихме чудна вечеря в апартамента.

След изморителен ден си трябва почивка:

 

Следва...

[Яничка]

Трети ден:

 

Важно е да се уточни за Мавриций, че на изток плажовете не са подходящи за плажуване, защото много духа. Силно препоръчително е да се отседне на запад, където ветровете са по-спокойни и там да се прави beach hopping.

Ранно ставане и отпрашваме към острова Ile aux Cerfs - той е на източния бряг, но е популярно място за day trips. До острова се стига, като се вземе лодка за 20 мин. от плажа Trou d`Eau Douce. Добре е да се отиде рано сутринта, защото всички лодки се връщат около 15:30 - 16 ч. Мислех, че ще трябва да минаваме през досаден пазарлък за цената, но билети за лодките се продават от разни павилиончета - 1000 MUR в двете посоки. Колата може да се остави на улицата безплатно, непосредствено преди плажа Trou d`Eau Douce. Лодките са на всеки кръгъл час. Като си купиш билета за отиване до острова, трябва да кажеш на служителката в колко часа искаш да се върнеш. Но този час може после да се смени, като и пишеш по WhatsApp. На острова чадърите са по 250 MUR/11 лв. Ние не ги ползвахме, а си опънахме хавлиите и откарахме няколко безметежни часа. Макар островът да е много популярен сред туристите, плажът не е пренаселен:

 

 

 

 

Водата в океана през октомври за мен беше леко хладничка, но се свиква, като влезеш.

От Ile aux Cerfs може да се вземе лодка с група и да се отиде до близък водопад - GRS. Цената е 1000 MUR в двете посоки. Екскурзията отнема 30-45 мин. двупосочно. Гледката не е уау, но на мен ми хареса разходката до водопада:

 

 

До Ile aux Cerfs е долепен съседен остров, до който в миналото е можело да се преджапа водата и да се стигне, а сега това място е покрито с пясък, така че просто се стига пешеходно. Съседният остров е див, няма заведения, не видях и никой да плажува. Но е приятно да си спомниш как изглеждат островите преди да ги напъплят туристите 🙂

След разходката до водопада (до който може и да се стигне с кола, но се излиза на друго място и се вижда водопада отгоре, където не е толкова ефектно) седнахме на единствения ресторант в Ile aux Cerfs, където правят страхотни пици и безалкохолни коктейли. Предвид, че заведението е единствено на острова, цените са по-високи.

 

Остатъкът от деня прекарахме на Belle Mare Beach - той е на източният бряг, но е с много хубав ситен бял пясък. Отпред има безплатен паркинг (всъщност на Мавриций никъде не сме плащали за паркинг), но на плажа очаквано доста духа.

Завършихме деня с хубав пазар - намерихме си сергийка с малки банани, ананас, кокосови орехи и манго. Нарязаха ни ананаса и мангото. Готово - имахме си здравословна вечеря 🙂 Сергиите с плодове не са толкова на често, колкото си представях и щом видехме такава по пътя, веднага спирахме да си напазаруваме. Мавриций е скъп като цяло, но специално плодовете са доста евтини.

 

Четвърти ден:

 

Юхуу, за днес имахме резервирана още от бг активност - полет с хидроплан над Underwater waterfall. Полетът ни беше подарък от гостите на нашата сватба и ще е спомен, който ще си помним 🙂

Това е единственото нещо, което трябва да си резервирате предварително от сайта на Lagoon Flight, защото на място цената е по-висока: https://lagoonflight.com/seaplane-tours-best-offers/

Бях намерила офертата в местен сайт за групово пазаруване на по-ниска цена, но се оказа, че тя е само за жители на Мавриций. Айде, пак двоен стандарт...

Подводният водопад не е явление, а оптическа измама - създава впечатление, че под водата има водопад, заради теченията. Изглежда страхотно отгоре (снимката е от нета, защото на хидроплана от вълнение не можах да направя такива хубави кадри):

 

Този вид полети много се влияят от атмосферните условия, затова в деня преди това трябваше да звъннем на фирмата да потвърдят, че ще летим. Хидропланите излитат от Prairie beach, който освен че е meeting point за тази активност, е и много приятен плаж с хубава гледка. Бяхме букнали 15 мин. за 120 евро. Самолетчетата са малки - има място само за пилота и един пасажер.  За по-висока цена обаче може да направиш полета синхронно с твоята половинка, като и двете самолетчета излитат едновременно и докато си в небето, може да си говориш с мъжа си по радиостанцията. Имахме късмет да ни ъпгрейднат безплатно до синхронен полет и наистина беше забавно да си говорим там горе. И друг път съм правила подобни полети с малки самолетчета и знам, че времето там горе се усеща много бавно. За 15 мин. натрупах толкова впечатление и емоции 🙂 Дори на два пъти пилотът ми показа от горе китове, които плуваха под нас, а на връщане ме остави малко да пилотирам хидроплана. Детска радост и страхотен спомен за нас двамата 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Плажът Prairie beach, от където почват полетите:

 

За тази активност трябва да си носите паспортите, на борда се качвате боси. Добре е да резервирате предварително от по-рано - на сайта на Lagoon Flight има календар. Нищо не губите, плаща се на място - в брой или с КК. Всъщност на Мавриций почти навсякъде може да се плажа удобно с карта. Също е добре да запазите дата в началото на пътуването си, защото ако се отложи заради лошо време, да може да reschedul-нете за по-нататък.

Днес ни беше ден за плаж - отидохме на най-популярният тук Flic en Flac - той е на запад, с дълга 10 км. плажна ивица, водата е спокойна, няма ветрове, плитко е. Има паркинг, foodtrucks и чисти тоалетни. От другата страна на улицата има барове:

 

 

Завършихме плажния ден на Trou aux Biches Beach - също много популярен, със спокойна вода и подходящ за шнорхелинг. Тук посрещнахме залеза:

 

 

 

Следва...

[Marusinka]

Аз съм в шок от нещата, които сте успели да видите само през първите три дни на Мавриций!! Евала! Аз и мъжът ми бяхме там последните 4 или 5 дни от медения месец и си спомням точно 3 неща от острова - миризмата на къри, колодрума и това, че бях на предела на силите си след натоварената програма предните 10 дни и взимах следобеден сън преди обед, по обед и след коктейлите на плажа в ранния следобед 😂 

[Benittaaa]

Ох, като чета, така се разпалва въображението ми. Вече имам нова дестинация в началото на списъка.  🥰

[Яничка]

Четвърти ден:

 

Днес времето беше намръщено, но ние имахме резервен вариант за ден като този 🙂 След закуска се запътихме към Природния парк La Vallеe Des Couleurs Nature Park, където денят мина неусетно. Входът за парка е 400 MUR / 9€. Първо минахме по Nepalese bridge - мостът е дълъг 350 м. и се върви само по една средна дъска, докато конструкцията се клати от собственото ти тегло. Атракцията струва 1100 MUR/25€. Като го гледах преди това на снимки си казах, че е фасулска работа, но като се озовах по средата и погледнех надолу, леко ми се завиваше свят 🙂 Иначе преминаването е безопасно, обезопасяват хората, а наоколо е зелено и мостът ти се струва безкраен, особено когато завали дъжд, докато си някъде по средата 🙂

 

 

 

 

Следва едно от любимите ми неща - zip line. В парка има общо 7 линии, всяка с различна дължина, но ако искахме да направим всичките, щеше да ни излезе солено. Затова избрахме най-дългата - 1,5 км. - The Signature Zip line – 2350 MUR / 53€. За разлика от други зип линии, които съм правила, тук "летиш" в хоризонтално положение. Преди да се кача, мислех, че е неудобно, но всъщност беше страхотно изживяване. Е, щеше да е още по-готино, ако дъждът не ме переше през лицето, но не може всичко да е идеално 🙂

 

 

Заредени с адреналин, се насочихме към една популярна градска гледка на Мавриций - Maconde Peak Viewpoint - малка скала на югозапад, от която се виждат пътя и океана, като се качиш на платформа:

 

 

По пътя вече бяхме видели няколко ресторантчета и бяхме много гладни. Оказа се обаче, че на Мавриций ресторанти за европейци трудно се намират, затова обядвахме в Mo Filaos Restaurant, който намерихме с добри ревюта онлайн. Храната преобладаващо беше лютива, но имаше и с нормален вкус. Обяд за двама в местен ресторант ни излезе около 20€, а персоналът беше много отзивчив (според мъжа ми сервитьорът е много издръжлив, щом издържа досаден клиент като мен 🙂).

И ето че дойде време да се настаним в ризорта - So Sofitel Mauritious. Избирахме го дълго, защото търсехме хотел с отделни бунгалца, където да имаш спокойствие и уединение. So Sofitel се оказа перфектното място за почивка, а благодарение на 10% код за отстъпка от booking ни излезе 623€ за три нощувки за двамата. Ризортът е разположен на голяма площ (придвижването от паркинга до рецепцията става с голф колички), прилича на ботаническа градина, целият потънал в зеленина и растения.

Стаята ни, с безплатен минибар:

 

 

Имахме си външен душ:

 

и собствено дворче с персонална външна вана:

 

 

Който не иска да ходи чааааако до плажа, може да се излежава на шезлонгите пред бунгалото си:

 

 

Ресторантът за закуска:

 

 

 

Растение, което като узрее, плодът му става червен:

 

Плажът, който за мен беше единственият минус на мястото - независимо колко хубаво беше времето, тук винаги духаше вятър и правеше плажуването невъзможно. Затова се радвахме, че имаме кола, за да стигнем до който плаж поискаме:

 

 

А вечерта ни беше много романтична и спокойна в бара, където имаше live music.

 

Следва...

 

[Яничка]

Пети ден:

И днес времето не ставаше за плаж, но когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада 🙂

 

 

Отидохме в Curious corner of Chamarel - стая за илюзии, където си спомнихме, че още не сме пораснали 🙂

На входа ни посрещнаха с тази табела:

 

А после попаднахме в стая, на която трябваше да намерим изхода. Оказа се, че като вдигнеш слушалката на телефона, се отваря библиотеката:

 

 

 

 

Лабиринт с огледала:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Входът за мястото е  ₨ 427.50 / 9,60€, но когато пристигнахме, ни казаха по-висока цена. Оказа се, че ако букнеш 24 часа по-рано онлайн, влизаш на по-ниската цена, но ако нямаш резервация, те charge-ват повече. Вкарах макеланския си чар в действие и ни пуснаха на онлайн цената 🙂

Отново бяхме в търсене на място за обяд и отново опциите бяха почти никакви. Накрая отидохме в едно местно ресторантче Malto Snack, което беше с много добри отзиви онлайн, но паркирайки отпред, установихме, че беше затворено. Вече бяхме изнервени от обикаляне, но поне влязохме в съседния магазин, от където си купих интересна африканска лютива подправка с манго. И точно тръгнахме да се качваме в колата и собственичката на съседния магазин ни извика, защото видяла, че персоналът на ресторанта се е върнал. След 15 мин. на масата пред нас имаше огромни порции с ориз, а ние бяхме доволни 🙂 Обяд за двама с напитки ни излезе 14€.

 

Последните няколко дни се отдадохме на лежерност и мързел - нещо, което за първи път правех на пътуване, но нали това беше honeymoon, трябваше да е повече удоволствие и почивка. Радвахме се на пътищата, отдадохме се на коктейли във външната вана, излежаване на шезлонгите и спане до късно 🙂 Мавриций е най-вече това - място за по-малко активности и повече спокойствие и време за теб 🙂

 

 

 

 

 

Край!

[antea]

много интересно ми беше! 🙂 ако на това му викаш малко активности.... толкова много неща за правене си описала, и то на място, което традиционно се възприема за съвсем различен тип прекарване, браво!

[Дияна Великова]

Истински се забавлявах, докато четях. Следващият месец ще сме там и прочетох всичко открай докрай. Благодаря!❤️

[Captain45]

На 19.11.2022 г. в 18:17, Яничка каза:

Пети ден:

И днес времето не ставаше за плаж, но когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада 🙂

 

 

Отидохме в Curious corner of Chamarel - стая за илюзии, където си спомнихме, че още не сме пораснали 🙂

На входа ни посрещнаха с тази табела:

 

Отново бяхме в търсене на място за обяд и отново опциите бяха почти никакви. Накрая отидохме в едно местно ресторантче Malto Snack, което беше с много добри отзиви онлайн, но паркирайки отпред, установихме, че беше затворено. Вече бяхме изнервени от обикаляне, но поне влязохме в съседния магазин, от където си купих интересна африканска лютива подправка с манго. И точно тръгнахме да се качваме в колата и собственичката на съседния магазин ни извика, защото видяла, че персоналът на ресторанта се е върнал. След 15 мин. на масата пред нас имаше огромни порции с ориз, а ние бяхме доволни 🙂 Обяд за двама с напитки ни излезе 14€.

 

Край!

Не  знам в колко часа сте били там, но имат и ресторнт който работеше по обяд. Даже менюто им беше в техен стил като кръстословица и интересни ястия до колкото си спомням. Аз си поръчах един зелен чай с жасмин докато отвори ресторанта и после хапнах пица пирамида :) Беше ми интересно какво е това чудо, пък и е различно от индийската храна. А под пиците се криеше изненада. Под едната имаше сладолед, а под другата сладкиш. Напълно в стила на мястото. Така, че препоръчвам хапване там. Не знам колко обичате животните, но зоо паркът Casela е много приятно място за наблюдаването им. От пътеписа ти споменаваш много вятър, но за седмицата която бях там през септември нямаше почти никакъв и от двете страни на острова. Обиколих почти всички плажове, даже и на скъпите ризорти, защото на Мавриций всички плажове са обществени и достъпът е свободен.

 

 

 

 

 

Препоръчвам и разходка с катамаран до Flat island и шнорхелинг около рифа там. Много и красиви риби може да видите. Жалко, че тогава не си носех камера за подводни снимки. Т.е. разчитах на телефона си който уж можеше да прави подводни снимки но на предният ден след няколко снимки под вода сдаде багажа понеже някое китайче не беше го сглобил правилно. :)