дневник Рио, Игуасу, Парагвай, Салта, Уругвай и Буенос Айрес за 6

[Mary]

 

В началото на тази година вече започна да просветва в пътешественическия мрак и беше време да изберем нещо по-далечно.

Речено-сторено. Заедно с @Цвете започнахме да обмисляме направление. Появи се някаква добра цена от различни части на Европа до Рио. Гледахме, мислихме, но все пак избрахме редовна цена, с мулти-сити билети - кацане в Рио и излитане от Буенос Айрес.

Полетите бяха с Луфтханза. Период от две седмици замислихме, предвид че нямахме никаква програма и дори не знаехме накъде ще поемем.

Цвети първоначално обмисляше Патагония, където аз вече съм била и тогава щях да ги придружа само в началото на пътуването, след което да се върна в Европа, а те да продължат на юг. Разглеждайки цените и наличното време, Патагония взе да се отдалечава.

Като казах те, трябва да уточня - започнахме 2 - аз и Цвети, но бързо отборът се увеличи до 7 дами, като в последствие една отпадна и пътувахме 6 магеланки - освен мен и @Цвете, участие в тази забава взеха и @desislavna, @Desi75, @Monika_Koko и  @Ивайла.

Грубо начертахме някакъв план и купихме билетите. В последствие мислехме малко да съкратим времето, надявайки се на някаква промяна от страна на Луфтханза, но нямаше такава и си останахме с двете седмици, които трябваше да натъкмим.

Първа стъпка избиране на посоки - освен Рио, следваше Игуасу - тук по план избрахме да имаме по две нощувки от бразилската и две от аржентинската страна. Купихме и полетите(ще ги опиша всички полети и хотели след малко, а повече ще има в разказа). Единият ден от бразилската страна беше предвиден за отскачане до Парагвай - както каза ни един голям магеланец ... бройкаджийки. Нямаме план за обиколка на Парагвай, но сега имахме възможност да се поразходим в най-близкия град. Подробности ще има в разказа.

Голямата дилема беше след Игуасу накъде?! Изборът ни се спря на Салта и мисля, че не сгрешихме. По план имахме 3 нощувки там, но промяна в полетите увеличи нощувките до 4, което смятахме за голям минус първоначално.

След Салта към Буенос Айрес, откъдето останалите 5 имаха посещение и на Уругвай - Колония дел Сакраменто, където аз вече съм била. 

Нощувките в Буенос Айрес ни бяха четири, но реално времето беше малко повече от два дни. На мен ми беше второ ходене там и остана още за разглеждане.

 

Ето и крайния резултат:

 

Полети:

Sofia – Munich - Rio de Janeiro - полет с Lufthansa - кацане в Рио вечерта около 19ч.

Rio De Janeiro - Brasilia - Foz do Iguaçu - полет с LATAM -  ранен полет и кацане сутринта около 11ч. - този полет беше с междинно кацане в Бразилия - това беше най-евтината възможност.

Iguazu Cataratas - Salta - полет с Aerolineas Argentinas  - сутрешен полет, кацане около 11ч. Това беше полетът, който смениха и ни отряза една нощувка в бразилската част на водопадите.

Salta - Buenos Aires - полет с Aerolineas Argentinas - късен полет - избран заради по-ниската цена.

Buenos Aires - Sofia - следобед около 17ч. беше полета с прекачване във Франкфурт.

Дългият полет ни беше с мулти-сити билет - София - Мюнхен - Рио де Жанейро и Буенос Айрес - Франкфурт - София.

 

Пак ще напиша за вътрешните полети - когато имате билетите за дългия полет и план на пътуването, не чакайте, а веднага купувайте вътрешните полети - цената върви само нагоре!

 

Нощувки:

Ден 1 - Рио де Жанейро - нощувки в хотел South American Copacabana.

Ден 2 - Рио де Жанейро

Ден 3 - Рио де Жанейро

Ден 4 - Фоз до Игуасу - нощувка в хотел Águas do Iguaçu Hotel Centro.

Ден 5 - Пуерто Игуасу - нощувки в хотел Posada Los Tajibos Tajibos.

Ден 6 - Пуерто Игуасу

Ден 7 - Салта - нощувки в Hotel Pachá Anexo.

Ден 8 - Салта

Ден 9 - Салта

Ден 10 - Салта

Ден 11 - Буенос Айрес - нощувки в хотел Palermo Bridge.

Ден 12 - Буенос Айрес

Ден 13 - Буенос Айрес

Ден 14 - Буенос Айрес

Ден 15 - полет към Европа

 

Няколко общи приказки за пътуването. Всеки би си помислил, че 6 жени на едно място са като ходеща бомба. Може и да е прав, но когато всеки направи опит да разбира останалите и гледа откъм веселата страна, нещата се получават. Не казвам, че не е имало искри по време на пътуването ни, но по-важното е, че се забавлявахме и видяхме много интересни места.

Имахме си и една Цвети, която се грижеше за всички ни, и една Ивайла, която е навлязла бързо в дебрите на испанския, защото на доста места само с английски си като без нищо. Останалите 4 бяхме от забавляващите се основно, но всяка допринесе за цветността на това пътуване.  

 

Като цяло - много добро пътуване.

Какво бих променила?! 

- Едната нощувка в бразилката част на Игуасу не ни беше достатъчна.

- Нощувките в Салта бяха с една повече - това си го знаехме, не знаехме предварително, че има още много какво да се прави, но ... пътят до всички места беше доста и поне 12 часа на ден изкарваш в микробус, затова дотяга. Бих избрала и сутрешен полет към БА последния ден.

- и най-голямата изненада - не очаквахме толкова нищо да не се вижда от Рио от високо, когато има ниска облачност. Та може би бих добавила нощувка в Рио за подсигуряване при лошо време.

 

И така стартът на разказа ни е даден, ще очаквам всички момичета да допълват своите гледни точки, а Цвети обеща подробно и напоително да разказва. Ще се опитваме да включваме и цени в разказа ни, но те се променят бързо на някои места.

 

Поздрав най-сърдечен от цялата ни компания:

 

 

Следва...

[Monika_Koko]

Толкова прекрасно пътуване беше, че сама си завиждам на всичко, което преживях 🙂 А, хубавото пътешествие е 50% добрата дестинация и 50%  добрата компания 🙂

[Цвете]

Включвам се, както съм обещала, за да има подробности, защото ми беше трудно да преценя какво може да се побере в един ден, с какво да се комбинира и т.н. Ще използвам за илюстрация снимките на @Mary, освен, ако някоя моя не е важна (то ще си проличи коя е).😀

 

Започнахме нашето пътуване с много ранен полет, в 6ч. от София до Мюнхен. Имахме среща в лонджа на Т2 и там пихме кафе с @Георги Матеев. Като се замислих, явно той ни е бил кадема, за да ни се случи целият план със съвсем леки отклонения.

 

Имахме повече от 5ч. престой в Мюнхен и след 12-часов полет пристигнахме към 19ч. в Рио де Жанейро. 

 

 

Пътуваме само с ръчен багаж, излизаме бързо и без проблеми. Имаме указания, че Uber се хваща на ниво 2, изход С и Д. Не се справяме с хващане на wifi и Мари и Моника включват еsim картите си, викаме две коли, като тук се поставя началото на традицията нашата кола да се търси дълго, да се отказва, да идва късно и т.н. В крайна сметка пристигаме след като другите три момичета са взели ключовете. Оставаме двете с Мари и първо картата не сработва, после ни дават стая със спалня, слизам – за всяко нещо до рецепцията от 9ет. Накрая пращат човек с нас в новата ни стая, за да е сигурно, че всичко е наред. Стаята е просторна, има хладилник, голяма баня, удобни легла. А след като виждаме закуската на сутринта, с удоволствие препоръчваме хотелът South American Copacabana Hotel. Намира се на 150м. от плажа между Копакабана и Ипанема. Гледката от стаята ни:

 

 

Ден 2

Знаем, че предстои дъждовен ден и сме предвидили да обиколим забележителностите из центъра. Имаме среща за закуска в 6ч. Хич не се чудете защо толкова рано, ние и без това още в 4-5ч. се ококорваме, щото сме 6 часа назад. Няма време за губене, тук се стъмва в 18ч., така че бързо се строяваме за великолепна богата закуска.  

 

 

 

 

Проверяваме какво е положението с времето – ръми, но е топло. Взимаме дъждобрани и чадъри, иначе сме по къси гащи и къс ръкав. Викаме убер, нашия идва доста по-късно, нали стана ясно, с посока   Escadaria Selarón, това е прочутото стълбище, което чилийският художник- пътешественик Хорхе Селарон започва да реновира с керамични плочки от 1990г. Започва със стъпалата около къщата си и продължава пристрастено да прави едно огромно произведение на изкуството в продължение на 23 години до смъртта си. Дейността му се популяризира и започва да получава плочки от цял свят. Днес има повече от 2000 плочки от 60 страни. Има и плочка с изображение на Рилският манастир, намираща се долу  в началото от дясната страна. Имахме късметът да сме сами на стълбите, дали защото валеше, дали заради ранния час, но почти час се покълчихме за фотосесии нагоре – надолу.

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая слязохме в основата на стъпалата и тръгнахме наляво по мърлявата уличка, изпъстрена с графити, за да излезем на аркадата на квартал Lapa.

 

 

 

 

 

Тук беше първото ни подсещане, че Рио е опасен град и стига сме се лигавили, а да стискаме здраво чантите. Под арките и наоколо си живеят разни клошари и видимо дрогирани хора, въобще неприятно място и ние с бодра крачка пресякохме големият площад там, заобиколихме на ляво, за да стигнем Катедралата, която виждахме през цялото време. Отвън е много грозна, но вътре има някакъв дух. Във всички случаи е интересна.

 

 

 

 

Наоколо са високи нови сгради, паркове, повървяхме и стигнахме до някакъв мол  на площад Largo da Carioca, където открихме чейндж на най- долното ниво с добър курс и някои девойки смениха вида на валутата. Имаше сергии на този площад и едни колоритни дами готвеха. Е, ние не опитахме, защото не бяхме гладни още.

 

 

Над площадът се издига красивият манастир  Convento de Santo Antônio.

 

Продължихме към Municipal Theater of Rio de Janeiro, много красива сграда, имаше дечица на посещение и ги водеха по интересен начин – на хорце.

 

 

 

На Praça Alagoas е пълно с красиви сгради всъщност.

 

 

Palácio Pedro Ernesto - Câmara Municipal do Rio de Janeiro 

 

Следваща спирка Royal Portuguese Reading Room, уникално архитектурно бижу, което непременно трябва да се види!

 

 

 

 

След като се наситехме на култура, се настанихме много бързо в Confeitaria Colombo  - историческа сладкарница с шикозен интериор, в която с удоволствие пихме кафе и похапнахме.

 

 

 

След като си тръгнахме видяхме огромната опашка, образувала се след нас. Нещо за късметът бях споменала…

 

На тази улица се взриви шопинг желанието в мен и се тръшнах, че искам от шарените обувки. След обиколка с темпо намерих магазин и се сдобих с невиждани сандалки в крещящо синьо и зелено и се кротнах. Имаше и други заразени от моят стремеж към цветните обувки, но придобивките бяха  в по- разумно удобни цветови гами.

Продължихме по улиците на Даунтаун, щракайки впечатляващите къщи, църкви  и палати .

Tiradentes Palace

Centro Cultural Banco do Brasil

Igreja de Nossa Senhora da Candelária

 

 

 

 

 

Преминахме през тесните стари търговски улички, които са пълни със заведения сега.

   

 

 

И достигнахме до огромният площад Praça Mauá, където се намира впечатляващото творение на арх. Калатрава – Музей на утрешният ден (Museu do Amanhã). Е тук откарахме поне 40 минути в снимки! И как не, при такъв декор!

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше вече почти 15ч и ни се прииска да пийнем кафе, лимонада или нещо друго освежаващо, но ударихме на камък – всички заведения бяха затворени за сиеста. За това повикахме убер и направихме кратка разходка из джунглата на Parque Lage.

     

 

 

 

 

 

Много приятно място, но нямахме време за наслаждаване и малко преди 17ч. се стоварихме на плажа Копакабана. Тук вече успяхме да пием кайприня, да поослушаме музика на живо и да се насладим  на духа на Рио.

 

  

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

И специално за четящите ме дами: 

    

 

Гладът и умората настъпваха с все сила и се прибрахме до хотела за малко. Имахме избрано заведение на 10-на минути от хотела и групата ни се изсипа в Carretão Ipanema Classic Grill, това е типичен бразилски  ресторант, в който плащаш определена сума и ядеш всичко от бюфета – салати, предястия, много богат тук, и сервитьорите минават с огромни шишове – саби с изпечени най-различни меса и режат на всеки каквото и колкото иска. Ние бяхме гладни и се нахвърлихме на салати и разни други, хапнахме месо, но не толкова, колкото ни се искаше, щото взехме да се пукаме по шевовете. Скъпичко е тук, сравнено с други места, но пък трябваше да пробваме.

 

 

  

 

 

  

 

 

   

 

     

 

     

 

И десертите, които не успяхме да опитаме, не че нямахме желание 

 

Със сетни сили се добрахме до леглата и се опитахме да спим. На мен все още не ми се получаваше, щото си бях по европейско време и въпреки умората успях да спя около 3ч.

Утре имаме среща с Кристо и ще ставаме рано.

 

Следва...

 

[MayaS]

преди 48 минути , Цвете каза:

На тази улица се взриви шопинг желанието в мен и се тръшнах, че искам от шарените обувки. След обиколка с темпо намерих магазин и се сдобих с невиждани сандалки в крещящо синьо и зелено и се кротнах. Имаше и други заразени от моят стремеж към цветните обувки, но придобивките бяха  в по- разумно удобни цветови гами.

Обаче без снимка на сандалките да не си продължила да разказваш 😝. Не ни спестявай таквиз емоции. Радвам се на разказа и очаквам с нетърпение продължението, но както се разбрахме само след снимка на сандалките.

[Mary]

Чудесен разказ, Цвети!

Аз ще допълня някои неща - за обиколките в Рио беше много добре подготвена @Ивайла!

Същата обаче липсва в тази снимка и сигурно на това се дължи трезвия ѝ разум на следващия ден:

 

 

Добавям и красивия таван на сладкарница Коломбо, където опитахме разни неща:

 

 

Крокетът не беше впечатляващ:

 

 

Типичната бразилска сладост, на която забравих името е ... мноооооогооооо сладка. Дори и две не можахме да доядем това неголямо топче:

 

 

Пащела беше супер:

 

 

За ресторанта платихме по около 150 бразилски реала на човек, но наистина трябва да си много гладен там, или поне с 2-3 налични стомаха, за да изядеш повечко от това, което предлагат. Не сме пили алкохол, който се плаща отделно.  Гледаха ни с усмивка накрая как не можем да погълнем и хапка, а дори не бяхме яли много. Добър опит беше, защото опитахме най-ралични меса - свинско, пилешко, телешко, крилца, наденички, сърца, говеждо и т.н.

 

 

 

За Убер сме платили между 18 и 25 бразилски реал на отсечка.

 

И на последно място ... няма как да не се похваля с новото ми калъфче за паспорт, което направи премиерата си в това пътуване:

 

 

Следва...

 

[FlyTraveler]

Прекрасно пътешествие, разкази и снимки! Чета и разглеждам с удоволствие и си спомням моите посещения в Рио, Буенос Айрес, Игуасу и Сантяго де Чили точно преди 10 години. Ако не ме лъже паметта, от Сантяго се регистрирах в Магеланци и направих първия си пост. За сега се радвам на Рио, очаквам и останалите места от пътуването.

[Ивайла]

Благодаря и браво на Цвети и Мари за цветните разкази!

 

Аз искам да добавя за Рио - програмата, по която се движехме е предложена от момиче, което е работило 5 години като гид в Рио -  най - характерното и интересно в Рио ако имаш само два дни, точно колкото имахме и ние. В деня с Даунтаун  също са включени Парк Лаге, където успяхме да отидем, и близката до него Ботаническа градина, считана за една от най - красивите в света. Там не успяхме да влезем - на някои от нас не беше интересно, други отдохме но не успяхме да влезем - при положение, че дори уличните търговци имат постерминали, в Ботаническата може да се плати само кеш....

И за Даунтаун  да напомня това, което е написано навсякъде - там се ходи само в делнични дни, в работно време -  извън тези часове се смята, че не е безопасна разходката в района. 

[chandni]

Преди 1 час, Ивайла каза:

И за Даунтаун  да напомня това, което е написано навсякъде - там се ходи само в делнични дни, в работно време -  извън тези часове се смята, че не е безопасна разходката в района. 

Ние се отнесохме и се озовахме в Даунтаун точно в почивен ден, въпреки че по предварителната програма беше планирано за работен ден. 😀 На доста места имаше полиция, но все пак размотаващите се съмнителни персонажи наоколо и липсата на тълпи по улиците те фокусира върху евентуални опасности и разваля усещането за лежерна разходка. Ние бяхме взели мерки да не бием изобщо на очи с облекло, техника, скъпи вещи по себе си.

[rdd]

преди 19 часа, Mary каза:

Чудесен разказ,

И на последно място ... няма как да не се похваля с новото ми калъфче за паспорт, което направи премиерата си в това пътуване:

 

 

Следва...

 

Прекрасен пътепис, чета с голям интерес и вълнение от вашите преживявания. Но калъфа за паспорт...., ми взе думите. Къде се правят/продават такива бижута. Ако е удобно да попитам. 

[Mary]

преди 9 минути , rdd каза:

Прекрасен пътепис, чета с голям интерес и вълнение от вашите преживявания. Но калъфа за паспорт...., ми взе думите. Къде се правят/продават такива бижута. Ако е удобно да попитам. 

Поръчах си го от Фейсбук-групата "Купи подарък от майка на дете с увреждане".

Исках да е от кожа, да има българска шевица на него и да ми напишат ника.

Различава се малко от това, което си представях, но предпазва паспорта ми идеално.

[Дани Магелани]

преди 7 минути , Mary каза:

Поръчах си го от Фейсбук-групата "Купи подарък от майка на дете с увреждане".

Исках да е от кожа, да има българска шевица на него и да ми напишат ника.

Различава се малко от това, което си представях, но предпазва паспорта ми идеално.

Благодаря за идеята!

[Цвете]

Ден 3

 

Събуждаме се рано и поглеждаме с надежда през прозореца. Облачно и мръчкаво е, но имаме шанс да просветне. След вкусната закуска сме на старт и бързо викаме убер в посока Cristo Redentor. Статуята на Христос, най-разпознаваемият символ на Рио де Жанейро е издигната на върха на хълма Corcovado, на около 700м. и се вижда от всеки край на града. Построена между 1922 и 1931 г., статуята е висока 30 м с изключение на нейния 8-метров пиедестал, от интернационален екип -  френския скулптор Пол Ландовски и построена от Бразилският инженер Хектор да Силва Коста в сътрудничество с френския инженер Алберт Како . Румънският скулптор Георге Леонида оформя лицето.

 

Има два варианта да се стигне до горе – с кола или мини бус или със зъбчата железница. Ние избрахме влакчето и не съм сигурна дали не сбъркахме, след малко ще кажа защо.

Началната станция на влакчето е приблизително на този адрес: 450 Praça São Judas Tadeu. Билетите са двупосочни, струват 109,50 BRS и могат да се закупят както в  брой на каса, така и от автомат с карта.

 

Ние бяхме строени за второто за деня влакче в 8:20 / през 20 минути са/, пропътувахме през джунглестият хълм

 

 

и слязохме на най-горната гара, където ни посрещна ….мъгла.

 

 

Е, как може! Толкава преговори водих да ни е ясно времето, долу в ниското изглеждаше почти безоблачно. И така мърморейки си се разминаваме с огромна тълпа и вече сме мега озадачени. Оказва се, че в днешният съботен ден има маратон до Кристо и всичкото маратонец след като се е изкачил до горе чака на опашка за влака надолу. Що не си потичат и в обратна посока? Вероятно билетите са безплатни, но пък чакането е безкрайно.

  

 

После ще го мислим, дай да ходим нагоре. Хоп – стълби, ескалатор иииии ето го Христос, разперил огромните си ръце!

  

 

Това с „ето го!“ е малко на въображение, щото от краката му нагоре нищо се не види. За сметка на това е фраш от народ, нищо, че сме сред първите уж.

Наместваме се до единия парапет в очакване на разкриване на гледки. При всяко подухване и бегло откриване на лика на Изкупителя се чува всеобщо „оооо“ и след секунди „ъъъъ“ – кой успял да снима – успял. И така 2 часа, в които все пак имаме няколко безоблачни снимки, или пък не. Все пак видях, че на гърдите на Христос е изсечено сърце, нещо, което не знаех от изгледаните снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                       

 

Когато решихме, че ни стигат толкова гледки се заспускахме към влакчето. И о, ужас! Опашката се извива нагоре по стълбите почти до статуята.

Малко нахално се прередихме не съвсем съзнателно, но след като се вляхме някъде по средата, решихме, че няма да сме много съвестни и зачакахме. Проточи се може би час, след като се повозихме надолу и преживяхме първият ни сблъсък с безпардонността на местните баби с облекчение се вързахме за wifi на първоначалната гара.

Следва убер до Posto 11 на Leblon, за да обходим плажовете. Върнахме се към началото на плажа, можеше и там да си планираме слизането, но не беше драма. Стигнахме до Mirante do Leblon, където има красива гледка и няколко заведения. Точно време за обяд. Настанихме се, поръчахме картофки, наденички, бургери и кайпириня. Пиенето дойде сравнително бързо, но за храната почакахме доста.

 

 

 

 

До краят на пътуването не можах да свикна с безкрайното чакане на повечето места да донесат поръчката, явно им е манталитет. Но като изпиеш една кайпириня и рязко ти става едно спокойно и весело и си склонен де не се скараш, че вече си приритал от глад. Та, първи извод – пийте кайпириня за хармония на духа! Отчитам, че ние много малко такива успяхме да изпием и при следващо бразилско пътуване обещавам да наваксам. 

Щом се нахранихме поехме на лежерна разходка по крайбрежната алея, наблюдавайки хора, кучета, птици и океана, разбира се. Като казах океанът да не се заблудили, че сме си облекли банските и ще се потопим в приятната му прегръдка? Неее, дори не сме се сетили да ги извадим от куфарите, което беше повод за чукване по главата. Е, прекосихме до водата – толкова широка и нежно брашнено – ситна плажна ивица!, натопихме си краката, намокрихме роклите и поне не е съвсем без хич.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Та за разните ни наблюдения. Всякакви индивиди можеш да видиш, сякаш се надпреварват кой да е по-шантаво изглеждащ. Всякакви габарити, като преобладавот заоблените и закръглени форми, но пък хич не им пука, че под късите потничета и панталонки преливат кореми, бузи, абе яко плът! Аз се чувствах като фиданка, макар по нашите стандарти да съм по-скоро закръглена. Има, разбира се и приятни гледки, моля:

 

  

 

 

 

 

  

 

 

 

Пешеходната зона е отново с паваж, но тук рисунъкът е различен от този на Копакабана.

  

 

Оказа се, че на Ипанема е като на копакабанския. Навсякъде се продава всичко и дори царевица можеш да си купиш с карта. Ние се спираме до една количка с десерти и седнахме на края на тротоара с гледка към морето да се подсладим с домашно приготвени типични торти, кремове и разни незнайни.

 

Към 15ч. решихме, че ни стига плажната разходка и взехме убер до Pão de Açucar (Захарната бучка/глава). Както по- горе Ива писа те с Мони се опитаха да посетят Ботаническата градина, но не са имали достатъчно кеш за билети и се присъединиха към нас малко по-късно.

Та до хълма Захарната бучка, който е гранитна скала с конусовидна форма, приличаща на продаваната преди години фуния с тръстикова захар и за това наименована така, се стига с лифт. Не един, а цели два, които разкриват 360* гледки. Билет -  107BRS.

 

 

 

На площадката, където се сменят лифтовете има магазини, заведения, концертна зала, а бе, огромна развлекателна площ, която туристът трябва да обходи и посети, разбира се, при прекачването. Тук първата ни група обиколи де що има мирадори, наснимахме околността по 100 пъти и след като двете девойки се присъединиха към нас, се качихме до върха с втория лифт.

 

 

 

 

 

 

 

Ами красота е! Уцелихме златния час, имаше видимост и получихме компенсация за сутрешните мъгли. Рио е красив от високо, убедихме се.

 

 

 

 

 

Някои искахме да летим с хеликоптер, даже го погледахме как подхвръкна 5 м след 10минути подготовка и бучане, за да се паркира, но имаше силен вятър, даже позамръзнахме горе, и беше почти тъмно, остана за следващ път.

 

 

Слизайки надолу с кабинката съзряхме, че на големият площад в подножието има разположени сергии – някакъв фестивал. Не ни трябваше много време да решим на къде да се отправим. Оказа се пазар с ръчно изработени всякакви неща и сергии с храна и питиета около паметника в центъра на площада, озвучено от музика на живо.Беше пълно с въоръжена полиция и това ни вся спокойствие.  Решихме, че ще вечеряме тук и всеки си хареса нещо. Аз ядох шиш и картофки и наливна бира за разкош, седнала на стъпалата на паметника. С две думи положих началото на клошарският си изглед в това пътуване, нищо, че в момента изглеждах прилично с роклА.

 

 

 

 

 

 

 

Следва убер до хотела и бързо стягане на багажа, защото утре рано летим към Игуасу.

 

Следва...

 

[Ивайла]

Допълвам, че най - препоръчвано място за наблюдаване на залеза е Pedra do Arpoador, точно между Ипанема и Копакабана, като по учебник трябва да си купиш нещо подобно на зрънчо и бира. 

Ние пропуснахме тази препоръка, защото първия ден мислехме, че ще гледаме залеза оттам след плажовете на следващия ден и след това мъгливото време и липсата на залез разбърка всички планове. 

 

[Mary]

Много каръшко време уцелихме. Предния ден имаше някаква видимост, но трябваше да обикаляме старата част, че беше последен работен ден за седмицата.

На другия ден(събота) освен повечето хора навсякъде, облаците направо ни затриха плановете.

Все пак невидяните гледки ще ми бъдат стимул някога да се върна пак в Рио.

 

Ето как се движеха гледките около нас, но рядко имаше цяла гледка без облаци:

 

 

 

Е, показа ни поне сърцето си Христо, както го наричат там:

 

 

Изненада за мен беше да видя хора на ръкава му. Дали може да се влиза в статуята и да се качва някъде не разбрах.  За съжаление снимката е доста мръчкава, но поне човек се вижда.

 

 

От Корковадо се вижда като на длан градското летище(Airport RJ Santos Dumont):

 

Преди да напуснем Рио, да кажем нещо и за безопасността.

Навсякъде се препоръчва да се движиш с повишено внимание в Рио. Да не носиш скъпи вещи, да не носиш бижута и часовници, да не обикаляш всякакви райони, особено по тъмно. Всички тези препоръки ги бяхме взели под внимание, но без телефон съм като вързана, а за да не нося голям фотоапарат бях взела по-малък, но и с него снимах много рядко. Разбира се, внимавах, когато исках да снимам или да погледна навигацията на телефона, а често си правехме и заслон 6-те, за да набележим следващата точка за посещение, но усещането за липса на елементарно удобство, каквото е телефона си е гадно.

Всичко това лично на мен ми е супер дискомфортно. Да, във всеки голям мегаполис е нормално да внимаваш, но не и до вманиачаване - просто се губи сладостта от преживяното. Затова и не мога да кажа дали ми хареса Рио, като прибавим и липсата на видимост.

 

За финал една цветна птичка, която ме подсеща, че рано сутрин около 5ч. през прозореца се чуваха много птичи песни, които правеха събуждането по-лесно.

 

 

Следва...

 

[neuromancer]

На 1.11.2022 г. в 10:03, Mary каза:

Типичната бразилска сладост, на която забравих името е ... мноооооогооооо сладка. Дори и две не можахме да доядем това неголямо топче:

 

Brigadeiro се казва това. Чак толкова сладко не ми изглежда, просто бонбон... Ама то е въпрос на вкус.

 

Сега е началото на дъждовния сезон и вали повече. Като имаш два дни, може да уцелиш късата клечка. Последния път бяхме ноември и си валя 3 дена без прекъсване, дори до плажа не отидохме за тия 3 дена. Тук навътре вали по-малко.

 

преди 28 минути , Mary каза:

Навсякъде се препоръчва да се движиш с повишено внимание в Рио. Да не носиш скъпи вещи, да не носиш бижута и часовници, да не обикаляш всякакви райони, особено по тъмно. Всички тези препоръки ги бяхме взели под внимание, но без телефон съм като вързана, а за да не нося голям фотоапарат бях взела по-малък, но и с него снимах много рядко. Разбира се, внимавах, когато исках да снимам или да погледна навигацията на телефона, а често си правехме и заслон 6-те, за да набележим следващата точка за посещение, но усещането за липса на елементарно удобство, каквото е телефона си е гадно.

 

То така винаги се казва, ама на практика всеки бразилец си има смартфон и сигурно 30% са айфон и всички си ги носят по улицата... Не знам, просто е гадно да ти го вземат

[Mary]

Ден 4

 

Полетът ни беше рано сутринта около 6ч., което наложи още по-рано да станем и да отидем на летището.

Бяхме се чекирали предварително, но една от нас имаше проблем с чекирането и показването на бордните карти и трябваше да предвидим време за минаване през гише. Както обикновено викнахме 2 Убера и поехме към близкото летище - Airport RJ Santos Dumont. Полетът ни беше с Латам - 4 или 5 от нас бяха с по-широк от описания като допустим ръчен багаж от тях, а май всички надвишавахме килограмите, но никой не ни мери багажа. Проблемът с бордната карта беше решен бързо, но достъпът до терминалите за излитане все още беше затворен. Почакахме малко и с отварянето се насочихме към секюрити - може и на друго място да съм го писала, но пак ще повторя - при вътрешните полети там, не се интересуват от течностите в багажа - при всичките ни 3 полета си летяхме с шишета вода - Рио - Игуасу; Игуасу - Салта; Салта - Буенос - Айрес. 

Убер до летището ни е струвал 25 бр.реала.

Както вече писах, за по-напряко минахме през столицата Бразилия, където се прехвърлихме на полет за Фоз до Игуасу - просто това беше най-евтиния полет в търсеното от нас време.

Изгревът на слънцето посрещнахме на летището:

 

 

Хм, изгрев ли казах, че и видимост значи ... е, късмет е било какво ще видим от Рио.

При полета до Бразилия от местата F се виждаше тази гледка:

 

 

Ах, този Христо, помахваше ни от високото при добра видимост!

 

 

Не помня нещо интересно да се е случило при трансфера в Бразилия, но нетърпеливи вече сме на следващия полет за Фоз до Игуасу и гледката е отново от места F.

Lago Itaipu, но язовирната му стена се виждаше от места А:

 

 

И самият Фоз - в далечинета се вижда новият мост до Парагвай(още се строи) и виенското колело:

 

 

Предвид, че даваха дъждовно време през всеки от дните ни на Игуасу, а в момента не валеше, бързо се отправихме до хотела - Águas do Iguaçu Hotel Centro Foz do Iguaçu - приличен хотел с добър нет, удобни легла, добра закуска. Настаниха ни и ... се оказа, че сме гладни - добрееее, докато момичетата чакат на рецепцията аз направих бързо проучване какво има наоколо за ядене и да може да се изяде бързо. Най-близо и на приемлива цена се оказаха сирийски дюнери - защо пък да не ядем дюнер в Бразилия?!

 

 

Не само ядохме, но беше и много вкусен.

След това Убер за 30 бр.р. до входа на парка с водопадите.

 

 

Времето вече беше напреднало доста, но пък времето беше все още хубаво и няколко от нас искаха да погледнат водопада от хеликоптер. Не искахме да оставяме хеликоптера за другия ден, защото по прогноза все дъждовно го даваха и не знаехме дали иобщо ще има полети, които зависят от времето.

Събрахме се всички и всяка си каза какво иска, така три от нас се отправиха към хеликоптера, а другите три към парка. Във всяка от групите имаше човек с интернет, та щяхме да се намерим по-късно.

 

 

Хеликоптерната площадка е съвсем близо до парка. Фирмата е Helisul - предлагат полети и в Рио. Тук е момента да кажа, че с хеликоптер над Игуасу се лети само от бразилската страна.

 

 

Нямахме предварителна резервация, а разчитахме на късмета си.

Отивайки към сградата видяхме хеликоптера да излита и да чакат още 5-6 човека.

Докато разпитаме и платим, хеликоптера се върна и натовари и тези преди нас. Останахме си трите с надежда никой повече да не дойде, но уви буквално преди да излетим дойдоха още двама души, така в нашия полет бяхме 5-ма + пилота.

Цената на това удоволствие беше 530 бр.р. - може да се плати кеш и с карта.

Преди да излетите се попълват данни и кг. на всеки от пасажерите - според тях балансирали хеликоптера по това и определят кой къде ще седи. Ние си казахме, че няма да се возим на средни места, а аз направо си поисках да седя отпред. Реално при купуването на билета ти казват, че не можеш да си избираш къде да седнеш, нито ти гарантират, че няма да си на средна седелка. Конфигурацията в хеликоптера е следната - отпред пилот + още двама - единия в средата до пилота, другия до прозореца. Отзад са 4 места - две до двата прозореца и две по средата - от средните места реално не се вижда добре, а се плаща същата цена. Несправедливо е така. При предния ми полет с хеликоптер над Истанбул, цената се определяше в зависимост от мястото.

Да се върнем на нашия си полет - с идването на последните двама се разпределихме така - Цвети до пилота, аз отпред до прозореца, а Ивайла отзад зад мен. Тя каза, че тази страна е с по-хубавата гледка - от другата стана са виждали много по-малко водопада. Та ако ще летите и можете да избирате - това са добрите места. Аз реално не осъзнах кой какво вижда, защото гледах и напред, и настрани. Гледах е силна дума, защото повече гледах в екрана на телефона и във визьора на фотоапарата. 

В сградата на хеликоптерната фирма има шкафчета за багаж. В хеликоптера не можеш да се качиш с раница, или по-голяма дамска чанта. Само с нещо почти незабележимо и разбира се не тежко.

Полетът е кратък - сигурно 10-15 минути, които буквално отлитат като миг. Но е огромно удоволствие да видиш Игуасу от въздуха. Препоръчвам го на всеки, който се е запътил натам.

Ето го нашия пилот. Въпреки, че на снимката изглежда като да спи, беше голяма свежарка. Снимахме се с него, смееше ни се, забавлявахме се и най-важното - два пъти завъртя над водопада.

 

 

В началото виждаш водопада като някаква точица, която се уголемява с приближаването:

 

 

 

 

 

Когато стигнеш близо до Игуасу оставаш безмълвен от големината и обемите вода, които се спускат надолу.

Всъщност, ако можех сега да избирам поредността как да го видя водопада Игуасу, бих избрала последен да е погледа от хеликоптер - това е най-впечатляващата гледка от всички, а в същото време не можеш добре да осъзнаеш размера и мощта му от височина, но пък добре виждаш какво ти предстои в следващите разходки.

Ето го и в пълната му красота:

 

 

 

 

На следващите снимки добре се виждат пътеките до Дяволското гърло:

 

 

 

 

 

Последен завой и казваме "довиждане" на Игуасу - следващите пъти ще го видим съвсем от близо.

 

 

Да кажа, че снимането не беше толкова лесно - тъкмо фокусирам нещо и хоп-троп завили сме или има отражение от прозореца, или изобщо фокуса ми е избягал, или съм ударила обектива в стъклото. Но все пак съм запечатала гледките така, както съм успяла и винаги тези снимки ща ни напомнят за огромното удоволствие от тези споделени с Цвети и Ивайла незабравими мигове.

 

Към фирмата за полетите имат и фотографи - снимат те преди излитането и след кацането. Ние не се възползвахме да си вземем снимки и дори не помня цената им.

В такава еуфория слязохме от хеликоптера, че имах чувството, че мога да полетя.

А тези сладурчета, които бяха до пътя между хеликоптера и парка съвсем препълниха душите ни с красота! 

 

 

Отделихме им не повече от минута - мястото беше заградено и имаше служители на парка до тях. Не останахме да разберем какво ще ги правят, а с бързи стъпки се запътихме да разглеждаме бразилската част от водопада Игуасу.

 

Следва...

 

[VVP]

Е при вас пак нещо се вижда на Корковадо.Ето аз какъв джакпот ударих първия път..😃

[Mary]

преди 7 минути , VVP каза:

Е при вас пак нещо се вижда на Корковадо.Ето аз какъв джакпот ударих първия път..

Зле е било и при теб.

Ние поизчакахме поне два часа горе, че да видим нещо. Не за друго, но това ни беше последния ден и последния шанс в това пътуване.

Дали ще има друг шанс - кой знае?!

[mililia]

Хахаха, избрала съм си хотел срещу вашия. 

И аз така мисля, че гледката от хеликоптера тряба да е последна, но с оглед времето май ще се прави при пръв удобенн случай.

 

Девойки, благодаря за споделянето!  😘 Водя си записки 😉

[Mary]

преди 2 часа, mililia каза:

Хахаха, избрала съм си хотел срещу вашия. 

И аз така мисля, че гледката от хеликоптера тряба да е последна, но с оглед времето май ще се прави при пръв удобенн случай.

 

Девойки, благодаря за споделянето!  😘 Водя си записки 😉

Местоположението е удобно - близо е до автогарата, ако ще ползваш автобуси.

Има места за ядене наблизо, има и някакви магазинчета.

 

[mililia]

@Mary, пишете, че една нощувка в Бразилското Игуасу ви е била малко. Има ли някаква специална причина нощувките да са 2х2, а не 3х1 в полза на Аржентинско Игуасу?

[Mary]

преди 6 минути , mililia каза:

@Mary, пишете, че една нощувка в Бразилското Игуасу ви е била малко. Има ли някаква специална причина нощувките да са 2х2, а не 3х1 в полза на Аржентинско Игуасу?

3 нощувки в аржентинската част ми се виждат много.

Реално и трите пътеки се обикалят за един ден.

 

Две нощувки ни трябваха в бразилската част, защото пристигнахме по обед на единия ден, нощувахме, правихме каквото правихме на другия ден(ще разкажем подробно) и вечерта се отправихме за аржентинската част. Не ни остана време за конкретно място, което една от нас много искаше. Ама приказката за петимата и Петкото си е в сила при пътуване с повече хора.

[mililia]

Моето питане е с оглед настроението на двете места, забавленията и храната.

Иначе разпределението е по два дни за всяка част + Парагвай. Просто помня, че бразилската част е удобна за разглеждане и от Аржентина.

[Mary]

преди 2 минути , mililia каза:

Моето питане е с оглед настроението на двете места, забавленията и храната.

Забавления не сме търсили - просто 6 жени на едно място са непрекъснато забавление.

Лично на мен аржентинската част ми допадна повече и по-хубави ресторанти там видяхме. И ценово е по-приемлива, заради черния курс на арж.песо.

[Mary]

Бързо се придвижихме от хеликоптера към парка, но се сетих, че пропуснах вчера да кажа нещо за водопадите, та ...

Продължавам с малко факти за водопада Игуасу и националния парк, в който се намира.

Националният парк Игуасу е споделен между Бразилия и Аржентина се състои от два национални парка , единият във Фоз де Игуасу (Бразилия), а другият в Пуерто Игуасу (Аржентина)  - 67 720 хектара от аржентинската страна и 185 262 хектара от бразилската.

Произходът на името Игуасу - Името Игуасу идва от думите на гуарани или тупи " y "[ɨ] , което означава "вода" и " ûasú "[waˈsu] , което означава „голям“. Легенда разказва, че божество планирало да се ожени за красива жена на име Найпи, която избягала със своя смъртен любовник Тароба в кану. В ярост божеството разряза реката, създавайки водопадите и обричайки влюбените на вечно падение.
 

Първият европеец, който регистрира водопадите Игуасу, е испански изследовател на име Алвар Нунес Кабеса де Вака през 1541г., който по време на пътуване от Асунсион (Парагвай), се сблъсква с водопада, който ще нарече „Салтос дел Санта Мери“.

По-късно пристигат първите йезуитски мисии.

 

Ако ви е любопитно сравнение между най-известните водопади - Игуасу, Ниагара и Виктория, ето какво съм си запазила аз:

 

 

Да се върна на бразилската страна на водопада.

Там има само една пътека, по която се върви с приблизителна дължина 1500 метра.

За да стигнете до пътеката, трябва първо да се повозите в автобус, след купуване на билет разбира се - цена при нашето пътуване 107 бразилски реала вход за парка.

Билетът платихме с карта. След това се отива на опашката за автобуса. Повечето автобуси имат открит втори етаж, към който ние трите се насочихме - реално няма какво толкова да се види - дървета основно. Автобуси има на всеки 20 минути, но ние тръгнахме почти веднага - имахме късмет да не чакаме нито на опашка за билети, нито на опашка за автобус.

Автобусът има три спирки - първата е за Macuco Safari(не сме го пробвали), втората е при началото на пътеката и третата е при края на пътеката. 

 

Ето и карта: mapa_digital_ingles.pdf

 

 

На пътеката има изградени наблюдателни площадки, където винаги има струпване на хора за снимки. По цялото трасе се вижда някаква част от водопада, като кулминацията е в края на пътеката. Ходенето по пътеката може да отнеме около 2 часа, тъй като постоянно се правят спирки за снимки.

В края на пътеката се качвате с асансьор на малко над 100 метра, откъдето се любувате на внушителия скок на водопада. Там е и третата спирка на автобуса, която е препоръчителна за хора с увреждания.

 

В началото на пътеката водопадът се вижда леко странично:

 

 

След това се появяват различни падове срещу теб и направо те омагьосва водата, която се спуска бързо.

Още на втората площадка за наблюдение се засякохме с другата част от групата ни и веселбата отново започна - снимки тук, снимки там...

 

 

 

Турът с лодка има съвсем различен поглед, но след опита ми в Ниагара, нямах никакво желание да пробвам и тук. Мненията, които прочетох, че бил по-хубав турът от аржентиска страна - както казах, нямам личен опит. Времето при нас беше хладно и това допринесе за липсата на мерак.

 

 

Хипнотизиращо действа да гледаш тази огромна маса вода, която се излива пред очите ти:

 

 

 

Зад всеки завой се откриват нови погледи към водопада, а накрая и към пътеката, изградена над водата за площадка за наблюдение.

 

 

 

По последната платформа и пътека беше много мокро, а отгоре ти непрекъснато те облива вода - пръски от водопада. Снимането с нормален фотоапарат направо си беше мираж. Аз снимах само с телефон. Препоръчително е да сте с дълъг дъждобран и подходящи обувки, които е сигурно, че ще се намокрят.

Гледките по тази пътека и платформата са изумителни:

 

 

Имало било дъга - момичетата дори я бяха видяли на място - аз чак на снимките я видях.

 

 

И от края на платформата:

 

 

 

 

След това мокри по всяка част от нас, изчакахме асансьора и се качихме на високото:

 

 

 

Отново снимки на последната платформа, смях, споделени безценни мигове, пълни с красота и благоговение пред природата!

Изтръскахме си перушината и се отправихме към автобусите - сега никоя от нас не потърси откритата част, а само топло място, че да поизсъхнем поне малко.

 

Не знам дали снимките могат да предадат усещането на Игуасу?!  Мисля, че не могат. Да пробвам с едно видео тогава:

 

 

 

Убер за 35бр.р. до хотела и опит за стопляне, преди да търсим нещо за ядене.

Още при събирането на групата за вечеря се започна едно голямо чудене къде да ядем и дали да не повторим дюнерите от обяда. Да, бяха вкусни, да бях до вратата на хотела ни, но както каза Моника - "Да не сме дошли в Бразилия да ядем дюнери?!"

Аз в бележките ми имах отбелязан само един ресторант тук и една пицария(пицарията дори не я споменах, че нали не сме в Италия ха ха ха), та се отправихме към ресторанта - Churrascaria Tropicana - препоръчан тук във форума от GeorgiD. Нямах представа какво да очакваме в този ресторант - по името предполагах, че е за стекове.

Е, имаше и стекове де, но беше отново от типа плащаш някаква сума и ядеш колкото можеш.

Цената беше доста по-ниска от тази в Рио - около 35-40бр.р. без месото и около 60-65бр.р. с месо, като можеше да избираш измежду двете цени - по-ниската е само за консумация от шведската маса, а при по-високата носят и различни меса на шишове и без шишове. Този път проявихме благоразумие и се хранихме само от приготвените неща на блок-масата. Там нямаше само салати, а и различни манджи, месца, десерти и т.н. Като освен нещата от масата, в по-ниската цена влизаше и пица, която сервираха по подобие на месата - на всяки 5-6 минути се минаваше с нова пица. Аз не я опитах, но момичетата казаха, че била много хубава. Донесоха и сладка пица - с шоколад и с плодове.

Нямам много снимки от тази вечеря, но мога да кажа, че беше вкусно и обилно. Не е лъскаво заведение, но ни хареса.

 

 

 

 

 

 

Отново преяли се запътихме към леглата с надеждата да не се сбъдне отново прогнозата за дъжд, като в отминалия ден.

 

Следва...