дневник Рио, Игуасу, Парагвай, Салта, Уругвай и Буенос Айрес за 6

[Фил]

На 2.11.2022 г. в 15:01, Цвете каза:

Оказва се, че в днешният съботен ден има маратон до Кристо и всичкото маратонец след като се е изкачил до горе чака на опашка за влака надолу.

 

Не мернахте ли някъде @домосед?  Той последно време почти не пропуска маратон!

[Mary]

преди 25 минути , Фил каза:

Не мернахте ли някъде @домосед?  Той последно време почти не пропуска маратон!

Ако го бяхме видяли него, щеше да си струва чакането и липсата на видимост.

[домосед]

преди 7 часа, Фил каза:

Той последно време почти не пропуска маратон

Meia Maratona е половинчат маратон. Слаба ракия!

 

 

[Цвете]

Аз пък много държа да покажа снимката ми с пилота и да се похваля, че мацката, която ни провери билетите да водопадите направо си падна по магеланската ми тениска 😃
Много набързо успях да ѝ обясня що за лого е това и тя изпадна във възторг. Фук! 

[Mary]

Ден 5

 

През нощта добре чувахме дъжда, който се лееше навън, придружен и от гръмотевици. Този път и прогнозата за дъжд се оказа вярна.

За този ден по план трябваше да видим парка с птиците, че не остана време за него предишния ден и да се разходим до Парагвай.

Издадохме стаите, оставихме багажа на съхранение в хотела и бяхме готови за действие.

Понеже валеше, решихме да оставим парка за по-късно и да тръгнем към Парагвай. Реално за парка желание имаше основно Цвети.

Бройкаджийки на държави бяхме всички, затова поехме към Парагвай. Докато вървяхме натам дъжда спря, но вече нямаше как да променяме плана.

 

Чели бяхме за автобуси, затова и хотелът ни беше близо до автогарата, чели бяхме и за вида на автобусите, както и да внимаваме къде спират и какво се очаква от нас.

В крайна сметка автобус не ползвахме - решихме, че повече ще ни забави.

Взехме Убер до Моста на дружбата, който разделя Бразилия от Парагвай - цена 15 бр.р.

Местните просто си минават по моста, без да минават граничен контрол, но за нас беше важно да минем и да имаме печат за излизане от Бразилия и влизане в Парагвай - това не е заради бройкаджийскво на държави, или мерак за печати в паспорта, а защото прочетохме, че се случвало да проверяват на излизане чужденци и да налагат глоби. 

Първа отбивка - граничен контрол Бразилия - даваме паспорти, слагат печати и продължаване. Пеша по моста може би около километър е разстоянието. Така изглежда моста и гледката от него на следващата снимка:

 

 

 

И вече сме в Парагвай:

 

 

Втора отбивка - граничен контрол Парагвай - искат първо да видят ваксинация, после на парспорт-контрол задават някакви въпроси, даже нещо ни скастриха там, но всички минахме успешно и продължихме.

Сиудад дел Есте - Ciudad del Este - е най-близкия парагвайски град. Навсякъде бяхме прочели, че е като Илиенци - сергийки, търговийки и т.н. Не са излъгали хората.

 

 

 

Доста реклами в Бразилия бяхме видяли на този мол:

 

 

Разбира се, навряхме се и в него. Най-доброто нещо там е тоалетната на последния етаж. Пълно беше с маркови стоки, уж на добри цени, но ние сме си печени в търговията и не могат да ни заблудят какво значи добра цена. Нищо не си купихме.

Най-хубавото нещо, което продаваха и което видяхме в градчето, беше този чадър - жалко, че не беше сгъваем.

 

 

Някак не си представях денят ни да мине в гледане на сергии или на молове, затова решихме да видим нещо от набелязаните неща в този град - аз бях отбелязала катедралата, един водопад и тройната граница - Парагвай - Бразилия - Аржентина. Решихме дружно да се отправим към тройната граница. Добре, ама тя е на около 10-тина километра през града, че даже и извън него. Тръгнахме в посока към катедралата, тъкмо да видим и нещо друго от града - появиха се и нормални сгради:

 

 

И ненормални кабели даже:

 

 

Докато връвяхме по една улица по посока на катедралата, видяхме стоянка на таксита. Веднага отидохме да питаме колко пари ще ни вземат до трите граници и обратно - след кратко пазарене се договорихме за 18 долара, като в колата имаше място и за 6-те ни. За там цената е висока, но ние решихме, че 3 долара на човек е приемливо.

Наместихме се в таксито и тръгнахме - колата доста полегна от целия товар, а по пътищата там е пълно с "легнали полицаи", та горкия шофьор се измъчи. Тъкмо тръгнахме и ... небето направо се разтвори и почна да излива вода като за последно - як, ама як дъжд ни валя по време на цялото пътуване.

Дори и като стигнахме до Tres Fronteras, продължаваше да вали - извадихме чадъри и дъждобрани и тръгнахме към реката, която е границата.

 

 

Реално колата ни оставя някъде тук и трябва да изминен 50-100 метра до площадката, която са изградили там.

 

 

 

Сипе се дъжд и почти нищо не се вижда, но поне в най-големия дъжд само се возихме.

 

 

Има добър изглед към новия мост, който видяхме и от самолета:

 

 

Докато се пробвахме да се снимаме нас си под дъжда, той взе че спря. Малко по-добре започна да се вижда отсреща:

 

 

Поглед към бразилската страна:

 

 

Поглед и към аржентиската част, тук добре се вижда каква кална вода е донесъл дъжда:

 

 

Видяхме, че от някъде има и ферибот до тук:

 

 

Поснимахме се още малко и решихме да не тестваме повече търпението но шофьора ни, затова се качихме в колата и се отправихме към катедралата - Католическа катедрала на Сиудад дел Есте - Catedral San Blas - големи кални реки течаха отстрани на улиците. Повечето къщи бяха некрасиви, но имаше и поддържани къщи с дворове - снимки няма - просто стъклото беше цялото на капки и не ставаше да се снима.

Стигнахме до катедралата - поглед отвън, отвътре

 

 

 

 

А ние започнахме да се замисляме дали си струва да вървим пеша от тук до границата в локвите, че уговорката ни с таксито беше да ни остави на катедралата. Решихме да пробваме за още 2 долара да ни закара до границата - малко трудно разбра какво искаме, но в крайна сметка се съгласи.

Остави ни до т.нар. Аутлет до моста - пълна смешка, но поне си купихме магнити от един щанд.

След това граничен контрол Парагвай - нямахме проблеми, после граничен контрол Бразилия - пак май искаха сертификати и питаха къде сме ходили. Сложиха ни печати и влезнахме за втори път в Бразилия.

 

Интересна беше само тоалетната от бразилката част - това е вече затворената врата - има няма 20-30см. остават за проветрение:

 

 

Вече беше време за обяд - никой от групата не прояви желания да отиде в птичия парк, а осъзнавахме, че и времето е малко. Цвети докрай си съжаляваше, че го попусна. Дано има друг шанс да види красивите птици от парка и пожелавам да е в естествената им среда.

 

Къде да обядваме? Тръгнахме по улица в посока хотела и гледаме какво може да се яде - има разни заведения, но от типа на кръчма на автогара. Не ни вдъхнаха доверие и решихме да вземем Убер до сношния ресторант. Добре, но ... и двете, които имахме карти и мобилен нет бяхме в плен на парагвайски оператор и не искаше и не искаше да премине към бразилски, че да си повикаме коли. Накрая помолихме в някакъв магазин да ни дадат нет и да си свършим работа.

Стигнахме ресторанта - вече и 6-те бяхме този път. За обяд цената беше малко по-ниска, отколкото вечерта. Нямаше пица обаче и десертите бяха малко по-различни. Въпреки това повече от добре се наядохме(снимки няма да показвам, знаете как беше) и беше време да се замислим за пътуването ни до Аржентина.

Решихме по път от ресторанта до хотела да попитаме някое такси колко пари ще струва. Предварително бяхме разбрали, че Убер не може да ни вози нито до Парагвай, нито до Аржентина.

Първите попитани таксита обявиха цена от 150бр.р. и се отказахме. Вторите попитани и те така. Добрееее, не сме някакви глезени момиченца - ще ходим с автобус.

Ходом-марш към автогарата. Бързо стигнахме, за да разберем, че автобусът тъкмо е заминал и другия е след час или два не запомних. Докато Цвети разузнаваше автобусите, намери някакъв любезен човек, който вървеше с нея и ѝ съдействаше. Като разбрахме, че трябва много да чакаме, отново започнахме да мислим за такси - добре, то да мислим е едно, ама да имаме пари е друго. Попитахме и там - получихме оферта две таксита за 200 пари. Започнахме всички да изваждаме наличните си пари и грубо видяхме, че ще имаме 200, поръчахме такситата и вече започнахме да броим внимателно - ами 6 човека нямаме 200 пари. Както казва един приятел на мъжа ми "Жена с пари е като луд с картечница" - срам не срам, казваме на човека с такситата, че нямаме 200 - реално не ни достигаха 18 бр.р.  - и дали можем да дадем остатъка в някаква друга валута. Човекът беше разбран и с усмивка ни каза, че можем да дадем всякакви пари. 

 

Качваме се на такситата и се отправяме към границата. Имаше голяма опашка от коли, но такситата карат в страничните ленти и минават много бързо без да чакат. Снимките са на другото ни такси, което караше пред нас.

 

 

 

Тук трябва да се внимава да ти сложат печат на влизане, особено важно е като се ползва самолет после. Нас ни возеше дама и доста трудно разбра, че задължително искаме печат. Служителят на паспорт-контрол не говореше английски, но поне той ни разбра какво искаме.

Обзавели се с печати, спокойно пътувахме до хотела ни в Пуерто Игуасу - Posada Los Tajibos Tajibos Iguazú - скромен хотел с много любезна домакиня, разположен на прилично място. Не бих го препоръчала, но става за ден. 

Метнахме багажа и тръгнахме да търсим офис на Western Union, където да изтеглим пари.

Парите в Аржентина са важни като навсякъде по света, но тук е особено важен курсът, по който ги обменяш. Подробности е дала Цвети в тази тема.

Попитахме в хотела къде е най-близкият офис Wеstеrn Uniоn и ни насочиха към недалечно място. Аз имах още две отбелязане места. Едното беше в различна посока, затова тръгнахме към по-централната зона. За съжаление препоръчаното от хотела беше затворено за ремонт, тръгнахме към другото, което бях отелязала - заваля силно, офис не намираме - после видяхме, че го търсим на съседната улица, но и на правилната такава ударихме на камък - не работеше. Пак се върнахме към центъра и търсихме вече място за обмяна на валута - за съжаление отбелязаните на картата изобщо ги няма. Цвети попита в един магазин за сувенири и ѝ дадоха оферта за 275 арж. песо за долар - не е идеално, но като за хора без песо в джоба ставаше. Дойде човек с куфарче и взе да ни обменя пари - оглеждаше доларите и още от първите бърна една банкнота - стара била. После пък една от нас докато си оглеждаше парите, които той ѝ даде, върна и нейната банкнота - надписана била. 

Във валутни неволи мина цялата ни вечер, добре, че бяхме обядвали много късно, та дори не се сетихме за ядене.

Вече с някакви пари в джобовете и измръзнали в дъжда и хладното време, се върнахме в хотела, а навън времето не предвещаваше нищо добро.

 

 

Следва...

 

[ven62]

Чета ви с удоволствие.

И все се опитвам да си представя 6 жени на екскурзия в Южна Америка. Засега безуспешно.

 

Не мога да подмина и пилота на @Цвете. Много тесен този самолет. Той те е застъпил с половин рамо, така, че не нас тези "Фук, фук заради тениската"

 

[Цвете]

Кой е казал, че е само за тениската? 

[Ивайла]

Искам да допълня за граничния контрол Бразилия - Парагуай. На доста места в нета пише, че никой не те спира, но в обратната посока обикновено правят проверка и съответно те глобяват, тъй като нямаш печат. На мен митничаря ми обясняваше доста настоятелно, че нямам нужда от печат щом съм за няколко часа(което той няма как да знае дали е така), дори го изнервих, защото просто си стоях там и настоявах за печат с аргумента, че на другите вече са им сложили. Толкова се ядоса, че излезе от стаичката , почна да разпитва къде отиваме, защо отиваме, откъде идваме, защо идваме. Добре че дипломацията на Мари го успокои и се размина само с гневни строги погледи. Та внимавайте да не пропуснете граничния пункт, защото почти сигурно навръщане те няма да ви пропуснат. 

 

А историята за печатите в Аржентина тепърва предстои. 

 

[Monika_Koko]

От първата ни вечер в Аржентина и дъждовното, продължително обикаляне за крупни, валутни операции, имаше и един добър момент. Сдобихме се и с бутилка Малбек. Не можех да си представя, че абсолютно безславно ще приключи вечерта. И в крайна сметка 1 бутилка  хубаво вино прави чудеса 🙂 А, ако бяха две,....ехеее,  но поне дадохме началото на традицията всяка вечер прекрасен Малбек!!! 

[Mary]

Ден 6

Ще му сложа и мото на този ден: "Когато губиш, не знаеш какво печелиш!"

 

Всъщност, може би трява да отделя време и за нощта, както и за предисторията на този ден.

Както знаете, бяхме си планирали два дни престой от аржентинската страна, който се преобразува на две нощувки, но само един ден за водопадите.

Малко е да кажем, че бяхме силно разочаровани от това стечение на обстоятелствата - промениха ни с един ден следващия полет и по никакъв начин не можахме да променим тази ситуация за 4 от групата, а другите две също браха ядове с тази промяна.

 

4 от нас бяха купили билетите през посредник, а две директно от авоикомпанията. Посредникът ни смени билетите за предишния ден без значение искаме или не. Въпреки, че беше дадена възможност да ти потърсят друг полет, нищо не направиха, та или приемаш промяната, или ти връщат парите. Купилите дериктно от авиокомпанията имаха по-добър опит привидно. Смениха им билетите за оригиналния ден, като включиха  едно прекачване. Щеше да е приемливо, ако прекачването не беше на двете различни летища в Буенос Айрес, разстоянието между тях не е 45км. и времето за трансфер не е два часа. Реално може и да е възможен такъв трансфер, ако поразчистят за нас улиците на града или пък изпратят хеликоптер за трансфера. Повече подробности за връзката с авиокомпанията има @Ивайла.

 

Още повече ни хвана яд, че следващия ден го даваха слънчево и без валежи... Но за сетен път съдбата си знае работата. Защо ли?! Ще разберете по-натам.

 

Има една особеност за аржентинската част на парка Игуасу, която навсякъде я пише - ако има гръмотевици, се случва да затворят парка, защото пътеките, по които се ходи са метални.

 

Добрееее, прибрахме се мокри вечерта, затоплихме се и се приготвихме за сън. Какво мислите стана през нощта?! Точно така - яко, ама яко вали, и още по-яко трескат гръмотевици. Отбелязвам само, че покривът на хотелчето ни е ламаринен, а две от стаите ни(включително и нашата с Цвети) са на втория и последен етаж. Шумът, който се чуваше през цялата нощ беше ужасяващ. Мислехме си, че ламарината допринася за това усещане, което сигурно не е далече от истината, но реално и много, ама много е валяло. Това предстои да го разберем. Я да сложа една графика за валежите в Игуасу, че да стане ясно в какво време сме се озовали там, предвид, че пътувахме през октомври:

 

 

Отново станахме рано, закусихме и се отправихме към автогарата, за да хванем автобус за водопада. Автобусът тръгва приблизително от това място - само маркирам мястото - не е тази фирма. RIO Uruguay е фирмата, а цената на билета за автобус е 400 арж.п. и се пътува 20-30 минути до парка.

Вече сме на входа, купуваме билети - 4000 арж.п. и тръгваме към влакчето.

 

 

Ето схемата за тази част на парка: MAPA-IGUAZU.pdf

 

 

Не бяхме прочели предварително, че за влакчето има гише, където трябва да си активираш билета или каквото там се казва и да заявиш място в конкретен влак.

Когато стигнахме имаше един влак в готовност да тръгне и почти пълен, а опашката от чакащи беше внушителна.

Решихме, че ще обикаляме първо горен и долин кръг и после ще отидем до Дяволското гърло, което е топ-аткракцията и най-впечатляващото място там.

Видяхме, че има малко свободни места във влака и попитахме дали можем да се качим до първата спирка, откъдето да тръгнем по някой от двата кръга. Не разбрахме защо има места, пък не пускат други хора, но все пак на нас ни рашрешиха да се качим за една спирка.

Бързо-бързо се наместихме и влакът тръгна.

 

 

През целия ден ту валеше, ту спираше. Стигнахме на първата спирка и ... решихме да не слизаме.  Празните места са били за качващи се ученици от първата спирка, но без проблеми се наместиха по празните места около и до нас и продължихме пътуването си с влака. Не мога да кажа, че сме постъпили добре, но наистина намеренията ни бяха да слезем на първата спирка - в движение и заради дъжда го решихме това да не слизаме, което се оказа най-доброто ни решение за деня, но го разбрахме доста по-късно. Ето я и табелата, която очакваме:

 

 

До Дяволското гърло се върпи по пътека с дължина около 1км. Тръгнахме с всичкия народ по пътеката - един безкраен низ от хора и дъждобрани - вървиш в редичката и дори за снимки нямаш време - правиш задръстване, ако спреш. 

 

Реката ни се вижда спокойна и красива:

 

 

Ето как изглеждат и пътеките - снимката е от връщането ни, затова няма хора:

 

 

В дъждовно време, каквото беше и нашето, пътеката си е хлъзгава за някои обувки, затова трябва да се ходи внимателно.

 

С приближаването към края на пътеката, който дори не се вижда, се засилва шумът от падаща вода.

На следващата снимка в ляво се вижда колко много е водата и колко близо е до изградената пътека:

 

 

 

И когато стигнеш до тази паст, която погълва падащата вода ... оставаш без думи. Шумно е, мокро е, вода се стича навсякъде по теб, но в същото време ти идва хем да крещиш от кеф, хем и да останеш безмълвен пред величието на природата...

Снимането - сложна работа се оказа. За фотоапаратите е съвсем мъка, но имаше хора се пробваха, а един местен си беше донесъл стълба, и от високо снимаше мераклии за незабравим спомен с Дяволското гърло.

Аз си продължих да снимам само с телефона, но се налагаше през 10 секунди да се опитвам да го забърсвам, че се стичаше вода и по него.

Все пак ето какво съм успяла да заснема:

 

 

 

 

 

Добавям и едно видео, с което да почувствате обстановката и да чуете звуците:

 

 

Хората бяха твърде много, за да се насладиш напълно, но като поизчакаш малко, се намираха места за всяка гледна точка. Ето и от другата страна на площадката:

 

 

 

Около 20 минути сме изкарали там, като накрая бяхме напълно мокри, но доволно ухилени.

Взехме бързо разстоянието на връщане, понеже нямаше тълпата от отиването. Накрая на пътеката ни очакваха такива сладури:

 

 

Сега ще направя едно отклонение от разказа ми, което все пак има и връзка с него.

 

Часът на последната ми снимка на Дяволското гърло е 11,03.

На влакчето за връщане сме се качили около 11,30.

 

Защо то пиша това ли?! В денят, когато бяхме там не е имало значение за нас. Оказва се обаче, че реално е имало голямо значение.

Само след 3 часа е затворена пътеката за Дяволското гърло, а на следващия ден е затворен и целият парк!

За затворения парк разбрахме на следващия ден, но за подробностите доста по-късно.

 

На 11.10.2022, когато ние сме в парка, се отчитат едни от най-големите потоци вода там 16500куб.м. Това се получава заради голямото покачване на водите в реките Игуасу и Уругвай от дъждовете и заради изпускането на водите от два язовира в бразилската част.

Понеже нивото на водата в парка се следи непрекъснато, заради безопасността на туристите, при покачването извън норма е взето решение да се затвори пътеката до Дяволското гърло. Пътеките са със спускащи се перила, които са прибрани, за да се предотврати дървета и дънери да ги счупят. Снимката е от нета.

 

 

Ето един туит, където има видеа от парка в този и следващите дни:

 

Въпреки спуснатите перила, водната стихия е огромна и довежда до поражения на пътеката за Дяволското гърло(снимката е от нета). Вижда се как лявата част на панорамната площадка липсва, както и самата пътека до там:

 

 

Към момента не знам дали е поправена пътеката и дали има достъп до Дяволското гърло.

 

Едни три часа са ни разделили от възможността да пропуснем изумителното природно чудо, заради което лично аз тръгнах на това пътуване.

Та в крайна сметка е редно да благодарим на Аржентинските линии, че ни промениха билета, защото е силно вероятно да сме били отложили обиколката на аржентинската част за следващия ден, когато времето трябваше да бъде хубаво, но самият парк е бил затворен напълно.

 

Всъщност пикът на водата е бил на следващия и по-следващия ден, но наистина сме били в пълно неведение на място за случващото се.

Изобщо не сме разбрали, че са затворили пътеката до Дяволското гърло. Всичко си беше спокойно и си изглеждаше нормално в този ден.

 

Та загубихме един ден там, но спечелихме възможността да видим всичко.

 

За да не става твърде дълъг пост, след малко ще продължа с другите два кръга.

 

Следва...

[Monika_Koko]

Точно на дяволското гърло, покрита с дъждобран и мокра до кости, крещях от еуфория и щастие! Велико преживяване! Всяка молекула от мен беше в някакъв екстаз. Това е неописуема емоция и съм безкрайно щастлива , че се докоснах до такова грандиозно творение на природата! 

 

 

[Mary]

Продължавам.

 

Качихме се на влакчето и пътувахме до първата спирка(не крайната).

Следвайки табелите тръгнахме към двата кръга.

 

 

Цялата тумба с ученици тръгна към долния кръг, което определи ние пък да тръгнем по горния.

От всичко прочетено се чудехме дали да не изберем само единия, но нямаше твърд отговор кой от двата е по-красив, време имахме достатъчно, затова решихме да минем и по двата. 

Аз и сега не мога да кажа кой ми е харесал повече - може би горния, но ...

Горния кръг - Paseo Superior(Upper Walk) е с дължина 1750м. и му дават време за вървене 120мин. Върви се еднопосочно по пътеките.  Ние сме го минали за около час и половина, но да се има предвид, че времето не беше много приятно да съзерцаваш продължително красотите, а ние бяхме добре измокрени, затова и сме вървяли бързичко.

В този гръг повечето одопади се виждат на нивото на очите или дори в краката ти. Навсякъде има табели кой водопад или коя наблюдателна площадка предстои. Зеленината е навсякъде и често затуднява погледа. На следващата снимка се вижда и пътеката от долния кръг.

 

 

 

А като погледнеш тези базброй водопадчета, на които краят им не се вижда, добиваш представа за размера на целия водопад.

 

 

 

 

 

 

Борбата за живот е навсякъде - ей го един портокал къде са мъчи да оцелее:

 

 

Последната точка на този кръг е RÍO IGUAZÚ SUPERIOR - откъдето виждаш в краката ти водата, която бърза да се спусне:

 

 

 

Направихме пълен кръг и се върнахме на основната пътека, откъдето се отправихме към долния кръг.

 

Paseo Inferior(Lower Walk) долният кръг е с дължина 1400м. и време за изминаването му 90мин.

Ние сме вървяли малко повече от 90 минути, защото за съжаление част от пътеката беше затворена и реално не правиш кръг, а минаваш две отклонения напред и назад.

 

 

По долната пътека вече си направо в джунглата ха ха - и на горната си на същото място, но долу май има повече растителност и повече животинки.

 

 

Тук по презумция водопадите трябва да се виждат фронтално и в цялата си прелест, но поради затворената част нямахме пълен достъп.

 

 

 

 

За отбелязване е, че по това време все още е имало турове с лодки, защото след няколко часа и те са спрени:

 

 

Някои водопади се виждаха съвсем отблизо:

 

 

 

Други не толкова отблизо:

 

 

Наситили се вече на водопади и достатъчно мокри, приключили и с долния кръг, решихме вече да се прибираме.

Насладихме се на гонитбата на маймунки в клоните на дърветата

 

 

И вече съвсем накрая на парка, буквално на минута от изхода видяхме птицата, която Цвети искаше много да види в птичия парк предния ден - тукан. Трудна работа е да я снимам с телефон, но това е резултатът:

 

 

Стигнахме до автобусната спирка, метнахме се в първия автобус и блажено си помислихме, че отиваме да се стоплим.

Да, ама първо трябваше да стоплим и джобовете си с малко аржентиско песо. Хайде - нека да е малко повечко.

В тази тема, вече сме казали как беше най-изгодно по време на нашето пътуване.

Та се запътихме към този Western Union, където сутринта Ива и Моника бяха проверили, че работи и дават пари след 15,30 - тъкмо като за нас значи - времето е около 15,50. От автобуса слязохме малко преди офиса и походихме 10-тина минути - тъкмо да се насладим на разнообразието в пресичането:

 

 

Приближавайки офиса, видяхме, че има опашка пред него:

 

 

Уже не бяха кой знае колко много хората, то чакахме почти три часа и до последно не знаехме дали ще успеем да си вземем парите, понеже служителката вътре не си даваше зор. Малко след нас наистина свърши работното им време и хората, които чакаха се наложи да си тръгнат безрезултатно. Всъщност вътре имаше две гишета, но на едното влизаха само местни, които май изащаха/внасяха аржентиско песо, а останалите чакахме на по-дългата опашка.

Рязко забогатяли притичвахме по път за хотела, но не пропуснахме да отележим, че все пак е изгрюло слънце и да съжалим още веднъж за пропуснатия ни ден.

 

 

В хотела кой в баня кой на печка/климатик, но ... трябва и да се яде. Имах записан един ресторан тук, но в крайна сметка избрах друг, който беше по-близо и от който останахме много доволни - Restaurante La Rueda - много добри стекове, прекрасно обслужване  и приятна обстановка. 

 

 

Стек Миланезе:

 

 

Винце:

 

И много стекове:

 

 

На всеки според вкуса приготвени:

 

 

Меко казано преядохме, но беше много, много вкусно.

Бегом по леглата, че рано сутринта се отправяме към летището за следващата посока.

 

Следва...

[Radnev]

Водопадите Игуасу са просто невероятни. Една от мечтите ми🤩🤩🤩. 

Преди да продължа да чета искам да попитам нещо за безопасността в Латинска Америка. 

Наистина ли ситуацията там е толкова плачевна???

Аз лично оставам с впечатление, че нещата са доста преекспонирани. 

От разни филми и предавания оставаме с впечатление, че в Бразилия могат да те оберат на всеки ъгъл, а в Мексико или Колумбия направо да те отвлекат. 

Малко ми е странно това. Като притесненията в Неапол, как шайки на моторчета дърпали чанти направо  от ръцете. Някой беше писал и пътепис за Босна, в който спрели на отбивка край пътя и веднага се върнали в колата, защото можело да стъпят на мина.

 

[Цвете]

преди 4 минути , Radnev каза:

Водопадите Игуасу са просто невероятни. Една от мечтите ми🤩🤩🤩. 

Преди да продължа да чета искам да попитам нещо за безопасността в Латинска Америка. 

Наистина ли ситуацията там е толкова плачевна???

Аз лично оставам с впечатление, че нещата са доста преекспонирани. 

От разни филми и предавания оставаме с впечатление, че в Бразилия могат да те оберат на всеки ъгъл, а в Мексико или Колумбия направо да те отвлекат. 

Малко ми е странно това. Като притесненията в Неапол, как шайки на моторчета дърпали чанти направо  от ръцете. Някой беше писал и пътепис за Босна, в който спрели на отбивка край пътя и веднага се върнали в колата, защото можело да стъпят на мина.

 

Ние не сме се чувствали застрашени, но не сме си врели носовете по разни подозрителни места. Това с дърпането на чанти/ телефони е реалност там, но за щастие при нас проблеми нямаше. В БА пътувахме с метро през цялото време, прибирахме се по тъмно. В Рио гледахме да сме по оживени улици. Аз много харесвам Южна Америка и не мисля, че човек трябва да тръгва натам, ако го е страх, ще си развали преживяването.

[neuromancer]

преди 29 минути , Radnev каза:

Наистина ли ситуацията там е толкова плачевна???

Аз лично оставам с впечатление, че нещата са доста преекспонирани. 

От разни филми и предавания оставаме с впечатление, че в Бразилия могат да те оберат на всеки ъгъл, а в Мексико или Колумбия направо да те отвлекат

Всичко зависи от гледната точка, ако 90те години си живял в България или Швейцария ще виждаш  нещата по различен начин. Не се отказвай заради филми.

 

Иначе си имам един куп истории...

[t_petkov]

Ние бяхме в Рио, Иля Гранде, Парагвай и Игуасу през март месец тази година. Навсякъде си го направихме пътуването сами. С изключение на един таксиджия, който искаше безбожно огромна сума за 5 км превоз от Ипанема до Копакабана (в случая и ние бяхме виновни затова, че не му направихме забележка, че не включи да отчита, ами извади някакви таблици) всичко останало мина напълно гладко. Включително и това, че вечерта сме се разхождали по Копакабана, по малките улички на Ипанема, дори в градчето до водопадите Игуасу ходихме вечерта на бар. Според мен наистина ако се сравнява България преди 20 години и западна Европа с Рио може би ще има разлика в сигурността, но на мен не ми направи чак такова огромно впечатление за опасност, каквато съм гледал в клипчетата в YouTube. Аз лично се чувствах доста повече в опасност в Дар ес Салаам когато се разкарвахме сами в рибния пазар и ни се развикаха местните, че ни искат паспортите и ни спря въорежен военен и ви води при шефа му, ей такива 😂🤷‍♂️

[neuromancer]

Между другото, според мен "впечатление за опасност" няма как да имате (освен ако ходите по наистина неприятни места), то всичко си е нормално 99.9% от времето, докато се случи обира...

 

[Ивайла]

Оказа се, че мои приятели пътуваха по същия маршрут, същите дати, но в обратен ред - тръгват от БА и свършват в Рио. Преди БА бяха два дни в Сао Паоло заради служебни ангажименти. Преди да тръгнем си говорихме за безопасността, бях гледала сериите за Рио  и БА на Scam Cities, говорихме си как се преекспонира - примерно на мен Мексико не ми се видя изобщо опасно, както и Иран, както и Ливан. Но така или иначе решихме, че трябва да сме внимателни. 

 

Първият ден, първата снимка в Сао Паоло - откраднаха и телефона от ръцете на мъжа и , два метра човек, на следващия ден са видяли как група напада жена и и дърпа бижута или чанта , докато тя върви явно с мъжа си и още една двойка. 

 

Така че - съгласна съм, всичко е нормално докато не ти се случи на теб.

 

p.s Това го разказах на един познат, който каза, че няма нужда да ходи в Латинска Америка за да види как дърпат бижута, може да отиде на Константин Величков в София и да наблюдава същия сценарий. 

[Цвете]

Ден 7

 

Тази сутрин отново ставаме рано, хапваме набързо и се товарим на таксита, по-скоро частни коли( по 2500ARS на кола), извикани от хотела до летището на Пуерто Игуасу/IGR/ за полет в 8:35 до Салта.

 

А това видяхме от самолета:

 

 

 

 

 

Кацаме малко преди 11ч в Салта и сме зарадвани от топлото време. Имало слънце в Аржентина!

Разпитваме за транспорт и разбираме, че имало автобуси до града, но днес и утре не работят незнайно защо. Опцията ни е такси. Питаме колко ще е приблизително – около 1200-1300 пари. Товарим се на такситата, тук са червени колите и след около 30 минути ни стоварват пред хотела. Ние сме втори по традиция и влизайки на мен ми се приисква рязко да се изнеса. Хотелът е много странен, няма прозорци на стаите, само някакви тесни уж прозорци, гледащи към коридора, иначе е чисто и има хубаво общо пространство, открито от горе. Хайде, примирих се, че не е като на снимките и решихме, че ще останем.

Хвърлихме багажа, облякохме си кой рокля, кой къси гащи, щото е топло най- накрая и тръгнахме към центъра пеша на разузнаване. Имаме една задача за днес – да си купим туровете за следващите дни. Около ул. Буенос Айрес са струпани много туристически агенции, които предлагат едни и същи програми и не откриваме такава, която да ни предложи тур само за нас и места по наше желание. Има си програми  - ако щеш. Питахме на 5-6 места, получихме сравнително близки оферти и отегчени седнахме да пием кафе с тортичка в едно кафе на ъгъла на централния площад. Там случихме на едно хубаво момиче(май единствено тя ми хареса в Аржентина, просто хубави хора не видях), което говореше английски. Поръчахме и зачакахме.

И понеже, както се разбра чакането винаги е дълго, аз отидох на 50м по улицата до една агенция, препоръчана от същата девойка.

Paradigma Travel. Leg 13.049/ Disp. 0815

Caseros 407. Salta Capital. C.P. 4400

Cel: (387) 155045294

Cel: (387) 154851146

Тук получих доста добри цени и се разбрахме с жената- тя на испански, аз на български с по някоя английска дума. Оказа се, че това е агенцията, която единствена ми беше отговорила на запитвания по мейл. След като бяхме отпочинали всички отидохме при нея, за да напазаруваме. Разбра се, че туровете са дълги – по около 12ч. и за четвъртият ни ден тук няма нищо подходящо, освен да се шляем из града. Какви турове избрахме? Това беше голямото чудене преди да дойдем, споделям ви, ние сме доволни.

 

1 ден

Salinas Grandes: SALIDAS DIARIAS 

Por ruta Nº 9 a San Salvador de Jujuy, prosiguiendo por Tumbaya, Purmamarca (parada técnica para hacer foto del Cerro de 7 Colores que con la luz de la mañana se aprecia mejor.)- Por Cuesta de Lipán (parada en miradores, vista panorámica) llegamos hasta las Salinas Grandes donde se visita el restaurante de Sal que quedó a medio construir, los piletones donde trabaja la gente los panes de sal.- Regreso a Purmamarca para el almuerzo, dos horas libres para recorrer la plaza, la iglesia y el Mercado artesanal.- Mini trekking por los Colorados.- Regreso a Salta.- 

Recorrido total: 520 km

Tarifa: $7000 por pasajero.- 

Tarifa promocional efectivo: $5800 por pasajero.

 

2 ден

-Cafayate: SALIDAS DIARIAS

Recorrido por el Valle de Lerma en su mayor extensión para conocer cultivo de Tabaco y pueblos de arquitectura colonial, ligados a la Gesta de Independencia de los españoles. Ingreso a la Quebrada de las Conchas (o Cafayate) para deleitarse con las caprichosas imágenes creadas por el erosión, viento y la lluvia, visita a La Garganta del Diablo, y al Anfiteatro, Visita a una o dos bodegas, Salta.-

Recorrido total:360 km

Tarifa: $6000 por pasajero.- 

Tarifa promocional efectivo: $4800 por pasajero. 

 

3 ден

-Cachi: SALIDAS DIARIAS 

Recorriendo parte del Valle de Lerma, en su mayor extensión para conocer cultivo de Tabaco y pueblos de arquitectura colonial, ligados a la Gesta de Independencia de los españoles. El Carril. Continuación por Chicoana. Ingresando por Quebrada de los Laureles, visitando Escoipe, continuación hasta el Maray, ingreso a la Cuesta del Obispo. Ascenso a los 3348 m.s.n.m en Piedra del Molino y vista panorámica del Valle Encantado, Parque Nacional los Cardones, recta de Tin Tin, Panorámica del Nevado de Cachi, Payogasta y visita a Cachi, conociendo el Museo Arqueológico y la Iglesia, Salta.

Recorrido total: 320 km

Tarifa: $6000 por pasajero .- 

Tarifa promocional efectivo: $ 4800 por pasajero.

  

Cachi избрахме по препоръка на дамата от агенцията и много се радваме, че я послушахме. Това са екскурзии в различни посоки и с коренно различни гледки. Отказахме препоръчана в друга екскурзия, която включва освен Purmamarca, която била най-хубавото от тези селца и ще я видим на път за Салара, Humahuaca и още едно две. Щеше да е по същият път и нямаше да е нищо впечатляващо. Платихме за 3-те тура по 15400ARS, което е около 100лв.

 

Отхвърлили задачата за деня се запътихме към San Martin park и пазара в близост. До като извървяхме няколко километра ни направи приятното впечатление за много поддържани градини и паркове, много статуи, много цветя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      
 

Изпаднах в захлас пред лехите с амарилиси, които тук се гледат, като ние гледаме лалета. Излиза, че нямам нито една снимка на тези прекрасни и любими цветя, обаче.

 

Въпросният парк е с езеро, фонтан, водни колела и е пълен с хора. Пазарът е шарен, сравнително евтин, но не се поддават на пазарлък, независимо от бройката закупени стоки, което си е дразнещо.

 

 

 

 

 

 

 

Прекарахме известно време тук, после се запътихме към центъра. Влязохме в розовата им Катедрала,

 

 

  

 

отидохме до е дин покрит пазар за храна, който беше полу празен с приключили работа сергии. Купихме по няколко емпанади от едни любознателни жени, щракнахме се с тях и се върнахме в хотела.

 

 

 

Нямахме сили за заведения и за това хапнахме на дворчето гадничките емпанади и след като поискахме на сутринта да ни сервират закуската в 6:30, което е практика в хотелите, когато си на тур, и с облекчение си легнахме.

 

Следва...

 

 

[t_petkov]

преди 1 час, neuromancer каза:

Между другото, според мен "впечатление за опасност" няма как да имате (освен ако ходите по наистина неприятни места), то всичко си е нормално 99.9% от времето, докато се случи обира...

 

Да съгласен съм. Ние все пак не ходихме във фавелите на Рио сами. Ходили сме по доста туристически места, но според мен и когато човек си има едно наум (например всички бижута и скъпи часовници се оставят в хотела, не се носят големи суми пари) шансът да привлечеш вниманието на джебчии е доста по-малък. 🤷‍♂️

[Mary]

преди 26 минути , t_petkov каза:

Да съгласен съм. Ние все пак не ходихме във фавелите на Рио сами. Ходили сме по доста туристически места, но според мен и когато човек си има едно наум (например всички бижута и скъпи часовници се оставят в хотела, не се носят големи суми пари) шансът да привлечеш вниманието на джебчии е доста по-малък. 🤷‍♂️

А какво правехте с телефоните?!

Без бижута мога - в Рио си свалих дори и обиците, мога и с малко пари, без часовник също.

Но телефонът ми беше най-голмото притеснение - не толкова заради стойността му, която реално е колкото самото пътуване, но заради цялата информация която е в него и ми връзва ръцете за напред.

[neuromancer]

ми не знам, носят си хората телефоните и си ги ползват по улицата...

иначе съм съгласен, тая година останах внезапно без телефон, счупи се, и си връзва ръцете страшно с това банкиране и всичко...

ако си на път и нямаш бекъп с компютър е още по-зле

[t_petkov]

Преди 1 час, Mary каза:

А какво правехте с телефоните?!

Без бижута мога - в Рио си свалих дори и обиците, мога и с малко пари, без часовник също.

Но телефонът ми беше най-голмото притеснение - не толкова заради стойността му, която реално е колкото самото пътуване, но заради цялата информация която е в него и ми връзва ръцете за напред.

Аз имам такава раница, в която има вътрешен на вътрешен джоб 😂 не знам дали се разбира така 😂🤷‍♂️ Идеята е, че джебчията трябва ама доста дълго време да порови, за да намери този джоб. Иначе погледни в интернет има доста варианти на раници, които да даже с доста скрити ципове и на пръв поглед няма откъде да бръкнеш, за да я отвориш. 

[neuromancer]

според мен основното е да се съобразяваш със средата и да внимаваш къде ходиш

внимаваш къде паркираш, примерно ако ще се връщаш към колата по тъмно. Отиваш, сядаш и заминаваш, не си гледаш картата на отворена врата...

гледаш да има хора, не някаква пустош с налягали бездомни, да има видимост (нощем плажа Копакабана идва твърде далече от улицата, за да е добре осветен)

не мисля, че някой се ограничава и не снима с телефона или не си гледа картата, добре е да е за кратко, не да си гледаш в екрана половин час докато се шляеш навън...

ако отиваш някъде на прием с вечерни рокли и бижута се ходи с кола

ако те спрат с оръжие си даваш каквото ти искат (ако си по професия охрана си преценяваш професионално)

по принцип малките градове и курорти са доста по-безопасни от мегаполисите като Рио и Сао Пауло

 

[luba_rizova]

Понеже следвам Катаратас Игуасу , та сега видях какво е било по времето, когато Мари са били там. https://fb.watch/gHH_uVEHJk/

Луда работа.  Много се радвам, момичета,че сте имали късмет и сте видели и дяволското гърло. Всяко зло за добро е било .

Чакаме приказката и за Андите около Салта.