дневник По малко от Полша, Чехия и Германия

[elenitta]

Както обещах на @Kristian Desev, ще се опитам да нахвърлям малко инфо за нашето пътуване до Полша. Темата ще е кратичка, както и пътуването, но ще се радвам някой да се включи с още полезна информация и идеи за посетените места и наоколо.

Началната точка е Брюксел и пътуването ни отне около 12 часа за разстоянието от 1089 км до Вроцлав. Първият ден мина изцяло в пътуване, прекосихме Германия от край до край и за наше учудване никъде не хванахме ремонт по магистралата. Пристигнахме около 18:30 часа, паркирахме колата на изключително малкия и тесен паркинг на хотела, метнахме багажа и веднага се запътихме към центъра на Вроцлав. Той беше звездата на нашето пътуване и специлно избран за осем годишния пътешественик. Главната ни цел там беше търсенето на гноми, главната атракция за пътуващите с деца. 

За щастие на дребния, дори и черната тъмница (още от 17:00 часа беше непрогледен мрак) не ни попречи да запишем няколко гнома в списъка. Избрахме си ресторант за вечеря и поръчахме местни ястия. Изборът беше чудесен и щастливи потеглихме обратно към хотела, като по път чекнахме още някой гном. 

Центърът на Вроцлав е много красив,  с цветни и поддържани сгради и има богат избор от ресторанти и барове. Дори и в тъмно беше забележителен. 

 

 

 

 

 

[elenitta]

След закуската на следващата сутрин се запътихме към центъра за същността на нашето пътуване до Вроцлав. Намерихме информационния център и си купихме карта за търсенето на гноми. Както разбрахме по-късно, карти могат да се вземат от всяко магазинче за сувенири по центъра. Цената им е около 2 евро. Те са няколко вида. Тази на английски език има 36 гнома, а в картата, която купихме на полски език, има 60. Има и стикери, които залепяш на съответното място като намериш гнома. Картите са само за центъра и уличките около него. Има дори и приложение за смартфони за търсене на джуджетата. Според него в момента те наброяват около 800.

Ето малко инфо от Уики за джуджетата:

Вроцлавски гноми ( пол.  krasnale, krasnoludki) е името на бронзовите статуетки на джуджета, инсталирани във Вроцлав от 2001 г. 

Предисторията на гномите е в символиката на Оранжевата алтернатива , ъндърграунд група и по-късно случващо се движение, което действа в няколко града в Полша , главно във Вроцлав, през 80-те години. Първите рисувани гноми се появяват по идея на ръководителя на движението Валдемар Фидрих , а Демонстрацията на гноми на 1 юни 1987 г. се превръща в най-известната организирана акция .

През 2001 г. в центъра на Вроцлав е издигнат паметник на Оранжевата алтернатива. Представлява бронзов гном с височина 40 см, стоящ върху цокъл във формата на палец. Негов автор е младият скулптор от Вроцлав Олаф Бжески. Впоследствие паметникът е наречен "татко джудже" (на полски Papa Krasnal ), тъй като именно той е станал "прародител" на много гноми от Вроцлав .

През 2005 г. градските власти се обръщат към скулптора от Вроцлав Томаш Мочек с поръчка да направи нови фигурки на гноми, които да се вписват в градския пейзаж. Той създава първите пет бронзови фигурки с височина от 30 до 40 см, опитвайки се да придаде на всяка от тях индивидуален характер. Джуджетата се заселват по централните улици на града.

Масовата поява на нови фигури започва през 2006 г. и е спонсорирана от различни институции и фирми. В резултат на това във Вроцлав се появяват много гноми с различни професии, съответстващи на специализацията на фирмата, която ги поръчва.

С течение на времето гномовете са се превърнали в истински символ на Вроцлав и една от основните туристически атракции на града. 

Редовно се инсталират нови гноми, а старите се крадат и чупят.

Търсенето на джуджетата приключи в следобедните часове. Седнахме да се почерпим по този повод в един от ресторантите за местна кухня по препоръка на рецепционистката от хотела - Pierogarnia Stary Młyn. Менюто беше на полски и почти нищо не разбрахме, а сервитьора не говореше английски, та поръчахме на сляпо. Нашата поръчка се оказа голямо попадение и нищо не остана по чините. 

Завлякохме се към хотела с намерение вечерта да излезем на ресторант, но като се постоплихме в стаята тези еретични мисли бързо се изпариха.

За хората без деца или за тези, които не се впечаляват от гномската история, Вроцлав предлага доста интересни места и музеи. Ако решите да търсите гноми и да разгледате добре града, мисля че два дни ще са абсолютно достатъчни.

Първоначално си бях направила списък с интересните за посещение места, но в последствие не сме се придържали кам него. Понеже екскурзията беше заради детето, исках на него да му е приятно и прекарахме  времето в ядене и шляене.

Ето списък на набелязаните места, част от които успяхме да видим, за останалата част ще се върнем пак:

1.   Кметство и Пазарен площад;

2. Скулптурна група "Преход 1977-2005";

3.   Вроцлавска катедрала;

4.   Църква Света Елисавета;

5.   Катедрала Света Мария Магдалина

6.   Кралски дворец

7.  Къщи на Яс и Малгося

8.   Национален музей

9.   Вроцлавска опера

10.   Тумски мост

11.   Японска градина

От всичко най много съжалявам за Японската градина, но парка беше отворен до 31 октомрви, а ние отидохме на 2 ноември.

Друго интересно за деца и алтернатива за дъждовен ден е Музея на илюзиите, но ние сме посетили няколко и затова пропуснахме този.

 

 

 

 

Вроцлавската катедрала

 

 

 

 

 

 

 

Тумски мост

 

 

 

 

Пазарния площад 

 

 

Кметството

 

 

 

 

 

Има гноми дори по стълбовете.

 

 

 

 

 

 

Малкият държеше да си лепи стикера веднаго щом види гномчето, нищо че следващия е на 20 метра. Затова и ни отне половин ден обикалянето. Така изглежда картата.

 

 

 

 

Къщи на Яс и Малгося

 

Едно от препоръчаните от колеги поляци заведение. 

Църква Света Елисавета

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Единствените гномчета, за които си плащаш, за да ги видиш. Намират не на мост между двете кули на катедралата Света Мария Магдалена. Всъщност плащаш около 2,50 евро да изкачиш кулата и парите отиват за ремонт на катедралата. Гледката от там е много красива, но ми омекнаха коленете доката изкачвах стълбите.

 

 

 

 

 

 

 

Щастието от последния гном

 

 

 

В сувенирните магазини продават и фигурки на по-известните гномчета

 

[elenitta]

Сега за третия ден. Принципно мислех няколко варианта, но избрах този, за който ще разкажа. Вариантите, които отпаднаха бяха еднодневна разходка до Познан (който е на 183 км - приблизително 2 часа) или с малко напъване Wieliczka Salt Mine и концлагера в Аушвиц (около 300 км - малко повече от 3 часа). Моят мъж категорично отказа концлагера и решихме, че само заради мината няма пътуваме толкова. В Познан центъра е разкопан целия и ремонта ще продължи до лятото на 2023 година, така че отпадна и той. Не исках да преживявам разочарованието с Дрезден от миналата година. От преди 25 години имам страхотни спомени, а миналата година бях много разочарована от видяното. Буквално целият град беше разкопан, Цвингера също, валеше през целия ден и сградите изглеждаха толкова черни и мрачни. Както и да е, аз продължавам да си го харесвам въпреки, че останалите бяха меко казано учудени от разликата, от това което аз им разказвах и това, което сами видяха. 🙂 

В една групичка за пътувания във фейса бях мернала този природен резерват и реших, че ще е чудесна разходка. Малко ми напомня за Петра, с толкова високи отвесни скали. Мястото се казва Adršpach-Teplice Rocks. Това са необичаен набор от пясъчни образувания, покриващи 17 km² в североизточна Бохемия, Чехия. Те са кръстени на две близки общини: Adršpach и Teplice nad Metují. Намират се на десетина километра от границата с Полша и на 100 км от Вроцлав. Пътят ни отне два часа. Билети взехме онлайн, по-евтини са. Има разлика също дали е силен или слаб сезон, но са прилична цена. Ако сте с кола, се взима и билет за паркинга, но видях, че имаше спирка на влака точно пред входа на парка. С изпратените на мейла билети се влиза и на паркинга. Слагам линк за който се интересува.

https://www.adrspasskeskaly.cz/en

Разходката е приятна, имаше хора и с детски колички. Част от маршрута е с доста стълби, но има алтернативен и почти равен вариант. Можеш да се разхождаш само по обозначените пътеки, имаше рейнджъри, които обхождат маршрута от време на време. Самата разходка ни отне горе-долу три часа. Има много пейки и няколко беседки за почивка и похапване. Преди входа имаше няколко заведения за санвичи и напитки, но понеже от 01.11. се води слаб сезон, бяха затворени. Ние пък бяхме подготвени 🙂 

Такова подобно място има и в Германия, на 50 км от Дрезден, пак на границата с Чехия - Saxon Switzerland National Park. Най-известната забележителност там е мостът Bastei, 76-метров каменен сводест мост, който свърз  ва скалните образувания. Била съм там преди 25 години, но нямам ясни спомени, но по снимки изглежда доста подобно.

https://www.saechsische-schweiz.de/en/explore/famous-bastei-bridge

След завръщането в хотела оставихме колата и пак към центъра. Вечерята беше в Хард рок кафе, имаше лайф музика и беше много приятно. Цените са най-ниските от всички във веригата, които сме виждали. Направи ми впе  чатление и специалното отношение към децата. На малкият ни спътник му сервираха бургера в чинийка с формата на китара и му подариха цветни моливи и книжка с лабиринти и занимания. 

Снимките не са добри, ще ме извините 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[elenitta]

И последната част на това пътуване. Прибирането на обратно разделихме на два дни, за да можем да разгледаме неща по пътя, но и да остане по-малка част от обратния път. Преди да напуснем на хотела, минахме през едно заградено междублоково пространство с много интересни графити, което се оказа, че се намира на 100 метра от нас.

След като отметнахме и тази "задача", потеглихме към Болеславец (Bolesławiec). Намира се на около 125 км от Вроцлав в посока германската граница и Дрезден. Известен е с десетките си производители на красива полска керамика. Има една уличка, на която са съсредоточени много магазинчета и фабрики. В близост се намира магазин на Кауфланд и ние се възползвахме от удобния му паркинг. Разгледахме десетина магазинчета и си купихме няколко чашки и чинийки за кафе. Не са евтини, но в по-голямата част на магазинчетата има преоценени стоки без видими дефекти. Всички неща на пръв поглед изглеждат еднакви с типичния син цвят, но всеки производител има негов характерен стил.

След като приключихме с разглеждането и пазаруването, решихме да се разходим до центъра на градчето. Да си призная, очаквах там да намеря много магазинчета с керамика и малки ресторантчета, но такива почти нямаше. Стори ми се много пусто, може би заради мрачния ден. Иначе сградите са много цветни и центъра е красив.

След кратката разходка се отправихме към следващата точка за деня - Rakotzbrücke близо до градчето Gablenz в Германия. То се намира почти до границата с Полша. Беше започнало да вали скромно, когато спряхме на огромния паркинг, на който имаше още само две коли. Мостът се намира на 200 метра от паркинга навътре в гората, но има и други пътеки за разходка. Направихме няколко снимки и обратно в колата. Цялото мероприятие ни отне двадесетина минутки.

Пристигнахме в хотела за последната нощувка и попитахме за ресторантче за вечеря. (Избрахме малко селце близо до Лайпциг, за да избегнем мотаенето и губенето на време в големия град.) Упътиха ни в единствената кръчма в селото, където празнуваха рожден ден и фирмено парти, но не ни отказаха да ни нагостят, въпреки, че имахме съмнение дали ще можем да платим с нашите карти, а бяхме привършили парите в кеш. Момчето каза: "Сядайте да се нахраните спокойно, после все ще измислим нещо". Както и подозираме нито Мастъркарда, нито Виза, дори и Революта не успяха да минат. Оказа се, че приемат само някакви местни немски карти. Банкомат в селото естествено нямаше, а най-близкият беше на 5 километра. Момчето ни предложи да платим с Пейпал и набързо си направихме акаунт. Извини се многократно за неудобството и каза, че следващата му стъпка е да направи промени в начините за плащане. Оказа се, че е собственика 🙂 Много мило обслужване!

На сутринта ръмеше и ние се отказахме от разходка из селото, минахме само през магазина за провизии за из път и потеглихме обратно. 

Беше много хубаво пътуване, без стриктно спазване на планове и графици и отмятане на забележителности, каквото не сме имали отдавна 🙂 Малкото се разрева, защото много му беше харесало и не му се тръгваше. 

Някои неща, които ми направиха впечатление за Полша - все още не е въведено еврото, но във всички магазини и ресторанти при плащане с карта ти предлагат да избереш как да заплатиш - в злоти или в евро. Карти приемат навсякъде. Цените са по-ниски в сравнение с Германия, Франция, Белгия и Холандия, може би като в България. Трафикът по междуградските пътища е натоварен, особено около големите градове. Има много камиони, дори на германските магистрали имах чувството, че 60 % от камионите са с полски номера.

Ако някой се сети за интересни места и забележителности наоколо, може да допълва. Полша има много какво да предложи и е в плановете ми за едно дълго пътуване до Литва, Латвия и Естония.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[patilana]

Хиляди благодарности за споделеното 👏. С огромно удоволствие изчетох и разгледах . 

Първо, инфото, което ни споделяш, ще свърши работа на всеки (на мен особено онова за стълбите   ) и второ,  човек никога не знае кога ще се сдобие с разрешение да поразходи насам - натам появилото се покрай него човече . Друго си е да е подготвен .

  Винаги съм знаела, че Полша не е страна за кратко и я избягвам съзнателно от години, но с твоя разказ направо я слагам в графата "често и по малко  "  заради споделената природа.   Ще се преселя в Бургас за едно лято и готово.

[elenitta]

Аз благодаря за милите думи! Опитах се да бъда полезна, дори и с моите размишления по плана за пътуването. Определено Полша ми запали интереса и съм набелязала няколко места, на които ще отделя повече време. 

Моето дете обича да пътува и затова се стремя пътуванията да са интересни и за него, за да не го загубя като съмишленик. 😀