wiliko Публикувано: 18 ноември, 2022 Сподели Публикувано: 18 ноември, 2022 Сокотра се загнезди в съзнанието ми отдавна, и периодично си падхранвах мечтата с информация от мрежата, а когато @Георги Матеев и @izida посетиха острова миналата година, вероятността посещението ни да се осъществи се повишаваше, тъй като те споделиха така необходимата ми информация по организацията на пътуването. Няма да ви занимавам с подробностите около първоначалните дати за пътуването и как 2 дни преди заминаването ни се отложи всичко, та се наложи да поизчакаме още... (заради нестабилни геополитически условия..... а не Ковид) но всичко е добре когато свърши добре. Ето и разказа ми в първо лице за това малко късче земя с уникалната си природа 🥰 Период - 25.10 - 1.11.2022 (полета които свързва острова се изпълнява веднъж седмично с маршрут Абу Даби - Сокотра - Air Arabia) Организатор - Trekkup Dubai (след връщането от острова сравних програмата им с тези от няколко други фирми и мога да кажа, че тяхната е много добра) ние не сме почитатели на груповото пътуване, но за тая дестинация избрахме група ... и поне аз не съжалявам за избора си за разлика от спътничката ми @mia69 .... има си и предимства и недостатъци, пък и малко разнообразие не е излишно. В пакетната им цена е включено всичко от виза, самолетен билет до палатки, храна, напитки и нужното за престоя на острова. Маршрута за 7 дни на острова: Логистиката за придвижването ни от София до Абу Даби, претърпя доста варианти, но накрая заложихме на любимите Wizz Air, защото имат директен полет до Абу Даби, и въпреки че се наложи да уплътним два дни в града преди тръгване за острова, натежаха везните ... не че не се изложиха и полета на заминаване не натрупа над 3 часа закъснение... но толкова си могат, връщането поне беше в график... Малко отклонение преди да се потопя в спомените... Докато бяхме на острова се засякохме с българска група, организирана от наша туристическа фирма ... а и острова набира популярност и лично аз попадам на оферти за пътуване до острова и на други български фирми .... 19 2 12 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 18 ноември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 18 ноември, 2022 Ден 1 (25.10.2022) Hadibo - Dihammri Marine Protected Area Полет Абу Даби-Сокотра, изпълняващ се веднъж седмично от Air Arabia Процедурата на летището в Абу Даби и почти като при нормален полет, но с тази подробност че предварително трябва да се мине през гише където проверяват документите ти... дали имаш виза и чак след това на чекинга за бордна карта ..... желаещите да посетят острова са много ... на опашката се заприказваме с една австралийка, но после се оказа че тя е с друга група,.... българската група блесна още тук на опашката за проверка на документи... и почти всички разбраха за съществуването на нашата страна покрай колоритните ни сънародници .... Полета е около 2ч на летището се минава през скенер за багажа, проверка на документите и печат в паспорта (ние си го спестихме - питат дали да ти слагат или не) и ето ни на острова посрещачи от всякакъв калибър... и най важните от тях ... ги приветстваме с хляб ... но без сол, че и без това е топличко Посрещане от местният ни водач Сами, ... разпределение на групата по джиповете и напред за първите впечатления от острова .... но тъй като е обяд първо ще хапнем в ресторант, където пак си имаме посрещачи: след това Сами ни запознава с плана до края на деня, а групата се опознава - 14 парчета с доста разнообразно международно присъствие ... американци, руснак, испанци, мексиканец, германка, швейцарка, канадка, индиец, поляк, турчин и ние... за разлика от нас, другите с 1-2 изключения живеят в Дубай... Хадибо (столицата) шокира още с влизането ни... хаотично движещи се коли, надуващи клаксони, всеядни кози - насред боклуците... хора насядали по тротоари... сгради в полупостроено състояние...като след бомбардировка...гледката трудно се възприема за реалност... през цялото време докато бяхме в града имахме чувството че сме част от филмов декор... но уви... .. единствено вратите на подобията на къщи са красиви...и цветни градски животинки Спираме в града за да обменим малко пари в местна валута, не че има къде да я харчим... защото основно ще сме в дивото... то при вида на градския интериор... не искам и да минаваме повече .... се отправяме към първия лагер в който ще спим: морска защитена зона Dihammri, дом на един от най-богатите коралови рифове с морски обитатели на острова. Дихамри е благословен с наличието на повече от 200 цветни вида риби,обитаващи 5 коралови рифа.... пясъчен плаж, екзотичните бутилкови дървета... и дежурните египетски лешояди... Палатките са разпънати, ние настанени... опитваме се да се впишем в картинката на острова... а денят почти е свършил .... изпращаме слънцето и по леглата... упс палатките раздвоени от този контраст между природа и условия в селищата им се опитваме да поспим ... следва.... 32 3 7 Връзка към коментар
mia69 Публикувано: 20 ноември, 2022 Сподели Публикувано: 20 ноември, 2022 На 18.11.2022 г. в 9:59, wiliko каза: за разлика от спътничката ми @mia69 .... има си и предимства и недостатъци мда...спътничката ти, за сетен път отбеляза още минуси, нито един плюс и.....приключи с групите... 🙂 1 5 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 22 ноември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 22 ноември, 2022 Ден 2 (26.10.2022) Dihammri Marine Protected Area – Homhil Natural Protected Area Изгрева на острова е около 5:15 и аз се изсулвам от палатката да направя 2-3 кадъра, след което до закуска успявам да си посъбера катуна...който съм сътворила около себе си...до края на пътуването ще придобия войнишки навици, но като за първа сутрин си е тегло.... Мия също се е приготвила и нарамили раниците се отправяме към масата за кафе и закуска...но изненада часът е едва 6:15 нещо с часовете не ни спореше все се разминавахме с реалното такова....добре че каните с чай и вода за кафето бяха налични и се обслужихме След закуска се товарим по джиповете и се понасяме по маршрута за днес... жегата е полупоносима в тези часове, пейзажа около нас е планински, все по често се виждат бутилковите дървета (Adenium obesum), а и драконови (Dracena cinnabari) се забелязват в далечината...в момента не е сезона за цъвтене на бутилковите и за мен е истинско щастие когато измежду прелитащите около нас гледки забелязвам и цветове по някои от тях...ураааа Навлизаме все понавътре в платото Momi и паркираме на ръба на един каньон (Wadi Kalysan ) който в далечината свършва в Индийския океан, нарамваме по една раничка и се спускаме към дъното на каньона, където реката е издълбала причудливи скални форми и са се образували естествени басейни... Имаме на разположение около 2 часа за къпане и разхлаждане в тях, защото температурата е около 30 градуса и напича яко… пътя на обратно е тегав...освен баира бонуса е и жаркото слънце... Спряхме до една крайпътна къща от където изкочиха 3-4 деца ... тепърва щяхме да свикваме с тази гледка ... имаха си и хамелиончета.... Явно са свикнали на това изопачено от нас благотворително отношение да им подаряваме разни неща ....и да ни позират за снимки... не ми хареса тази идея, ... но това си е мое усещане и не ангажирам никой с него... Продължаваме към мястото на което ще е следващата ни нощувка - Homhil Natural Protected Area - дом на ендемични растения като дървото на драконовата кръв, тамяновото дърво ( Frankincense Tree), пустинната роза и т.н. Съпорта вече е пристигнал и сглобил лоунджа за обяд... менюто което ни сервираха на всяко ядене включваше, ориз, картофена яхния, риба, салата от време на време (зарзаватите явно са кът), плодове ... бе добре си ни хранеха, а напитките бяха чай, кафе , вода и изобилие от безалкохолни в кенчета... щастието щеше да е пълно ако и някоя студена биричка се предлагаше... но няма пълно щастие Трябнаше да има и продължение но след обилно похапване на водача явно му се спеше и реши да ни отпусне самостоятелно да си разучаваме околностите в които се бяхме настанили...а те както е видно от снимките изобилстваха с драконови и бутилкови дървета, кози и камъняци колкото ти душа иска... Запълнихме времето с любимо занимание да наснимаме де що имаше дървета и кози, ... планинско село в близост до лагера разквартировахме се по палатките, и всеки се зае с занимание по интереси... банята имаше покъртителен вид и се задоволихме с позабърсване с мокри кърпички... добре че през деня поплувахме в каньона.... е не пропуснахме и залеза, че тук той си е раничко и в 18ч вече си е тъмно... вечеря и спане.... с оглед и на ранното съмване не ни оставаше нищо освен да спим... ....а докато вечеряхме ни поваля и малко дъжд, ...та въздуха се разхлади.... Така се изниза и вторият ни ден, вече сме навлезли навътре в острова, селцата са от по 4-5 каменни подобия на къщи, и боклуците почти липсват, а природата е уникална. 27 5 6 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 23 ноември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 23 ноември, 2022 Ден 3 (27.10.2022) Homhil Natural Protected Area - Natural Infinity Pool - Ras Erisel - Arher Beach Събуждането за изгрева не е проблем за мен...само където изгрева го няма...някакви облаци са забулили слънцето.... и на мен не ми остава друго освен да пообиколя около лагера...в търсенето на някоя ранобудна коза...не ми се наложи много да обикалям... а една от срещнатите извади късмет с едно хлебче за закуска... Лагера взе да се събужда, ... а около него настана стълпотворение от работници още в ранни зори... пренасяха чували с пясък...нямам идея защо... Програмата за деня включваше разходката, която хартиса от вчерашния ден и после пътуване в посоката на следващият ни бивак – снежнобелите дюни на Arher Beach. Натоварихме си основния багаж по джиповете и с леки стъпки тръгнахме към целта - Infinity Pool, само където в момента вода в него няма.. та ще се задоволим само с гледките към морето, които предлага...всички сме се разпиляли като стадо кози по склоновете и снимаме ли, снимаме ... От снимките които съм гледала в нета, този естествен воден гъол е впечатляващ но ние му видяхме само скалното корито...изцяло пресъхнало...жалко! това по средата се предполага че е коритото на басейна....сухичко и без грам вода Хубавото на днешната разходка е че маршрута е само спускане и въпреки жегата групата се движи стегнато и бодро по скалистия терен на Wadi Shefa. още малко... не остана.... За около час достигаме до мястото където вече ни чакат колите, и продължаваме вече моторизирани по североизточното крайбрежие на острова любувайки се на гледките на лазурното Арабско море и големите пясъчни дюни, образувани от действието на силни летни мусонни ветрове. и днес не липсваха спирки и деца...този път спряхме до едно училище ... Пристигайки на мястото където ще е следващата ни нощувка, а именно подножието на голяма пясъчна дюна, групата се пръска кой на където свари, едни поемат по дюната нагоре, а ние решаваме че ще се възползваме от времето до обяд и ще направим едно къпане и плаж ... а плажа е просто прекрасен, бял пясък, млечно синя вода... как да устоиш на това изкушение това е естественото джакузи в което се къпахме със сладка вода...след осоляването в морето... След обяд се отправяме към нос Ras Erisel, най източната част на острова, където се срещат Индийски океан и Арабско море, остотьк от кашалот... Плажът на Ras Ersal е дом на много раци, които строят гнездата си в пясъка...но си е цяло щастие да снимаш някой от тях, особено ако се движиш в група, създаваща безкрайна врява около себе си, а раците се оказаха много бързи и срамежливи, само да усетят близко присъствие и се шмугват в дупките си.... Отбиваме се до едно рибарско селище и осигуряваме обяда за следващият ден – риба тон: не липсват и задължителните фотосесии, кой по скалите, кой с децата, кой решава да си изръси хавлията от възмущение, че вместо да си плува на хубавия плаж Arher, трябва да става свидетел на тая групова какафония... това е едно от неудобството когато пътуващ огранизирано и не диктуваш ти темпото... И така докато се върнем в лагера вече се е почти стъмнило и плажа е мираж... лагера на дюната приготвят ни вкусна вечеря, докато групата разтяга локуми... и играе карти... Мия фърля огън и жупел от яд за пропуснатия следобеден плаж и се разхожда по плажа гонейки раците.... Следващият ден ни очакваше ранно тръгване така че всички се оттеглихме по палатките след обилната вечеря .... 25 1 8 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 25 ноември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 25 ноември, 2022 Ден 4 (28.10.2022) Arher Beach - Hoq Cave – Zahak - Аоmak Protected Area Имам план за началото на деня и едвам дочаквам да се разведели за да се заема с реализирането му... а именно да се покатеря по дюната за изгрева... все пак от цялата група само ние така и не стигнахме до нея вчерашния ден... речено сторено ... но катеренето по пясъка нагоре не е шега работа и още първите метри изплезвам език...а уж изглеждаше лесно... все пак след половин час съм горе и тъкмо навреме за изгрева... а лагера долу в ниското още спи...слизането е песен Предстои ни трек и затова закуската е по рано от обичайното, за да не се наложи да ходим в жегата... старта е от село Тербак, където след около един час изкачване стигаме до входа на пещерата Хок - най-голямата пещера на острова, дълбока 3,2 км. Въоръжени с челници навлизаме навътре, за да разледаме разнообразието от сталагмити и сталактити, водачите разказаха че има открити археологически находки като парчета керамика, картини.... гледката от входа на пещерата... Вземаме си довиждане с Арабско море, като преди това се отбиваме към музей показващ обичаите на местното население е тези мехове се съхраняват фурми.... и се отправяме към южния бряг на острова през поредния каньон - Дефарху. По пътя гледките се редят с планински склонове обрасли с бутилкови и тамянови дървета, традиционни села, пресъхнало речно корито с палмови горички и кози.... Спираме за обяд до реката и лешоядите веднага започват да прииждат...очаквайки и те нещо да похапнат... така се мият съдовете в които ни готвеха.... Продължаваме към селата Hamlah и Zahak, където отново има огромни бели пясъчни дюни. Едвам пристигнали и от нищото се появява камилар с камила, която не изглежда много приятелски настроена и издава страшни звуци... никой от групата не клъвна на офертата да я поязди, затова един от шофъорите се престраши и се качи за малко... не минахме и без инцидент... единият от джиповете затъна в пясъците на дюната... но бутането изобщо не помогна.... та се наложи да вземем пътниците му до крайната спирка а именно плажа Аоmak, единственото място с туристически удобства на което може да се отседне по бреговете на Индийски океан... В лагера разбираме че има още една група, а именно – българската (бяхме заедно в самолета и очаквахме все някъде да се засечем из острова)...поздравяваме се и обменямe част от преживяванията си до момента... Тук мога да кажа че условията бяха най добре откъм баня и тоалетна (за съжаление нямам снимки от нито една... 😉) Изобщо и не очакваме да ни разпънат палатките за да се настаним, ми веднагически се понасяме към океана за къпане и плаж... и така до вечерята.....а забравих за гоненето на раците по залез на плажа... 26 4 10 Връзка към коментар
Lindt Публикувано: 29 ноември, 2022 Сподели Публикувано: 29 ноември, 2022 Вили, а вие нямахте някое GoPro под ръка, за да снимате, така ли? Как са кораловите рифове, какво видяхте? 1 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 2 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 2 декември, 2022 На 29.11.2022 г. в 22:49, Lindt каза: Вили, а вие нямахте някое GoPro под ръка, за да снимате, така ли? Как са кораловите рифове, какво видяхте? нямахме такава джаджа, а в рифа аз не влязох, другите коментираха че има доста рибки, но не мога да потвърдя информацията от първа ръка... 2 1 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 2 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 2 декември, 2022 Ден 5 (29.10.2022) Aomak Protected Area - Digub Cave - Wadi Dirhur Canyon – Dicksam Да се събудиш от шума на океана...ще се помни дълго, изгрева не е нещо впечатляващо, но пък част от групата вече правят сутрешната си гимнастика, тичайки по брега.... аз само гоних един сънен рак... След закуска се товарим по джиповете и се отправяме към вътрешността на острова, тази вечер няма да сме по бреговете и ще се спи в дивото...то не че досега спахме някъде у цивилизацията...такава тук както е видно липсва... (имаше избор да спим в планинско село и наличието на баня и тоалетна, или на платото без такива удобства...болшинството предпочетохме дивото...диваЩина ни дай 😉 ) Първата спирка е пещера - Digub Cave, джиповете ни изсипват почти до входа и... където децата вече са в очакване...предлагат рисунки в замяна на някое подаръче... уреждаме се с някоя от творбите им... засичаме и част от българската група, но тук пътищата ни се разделят, защото те се отправят към местата на които ние вече сме били, а ние по техните...това е неписано правило което местните водачи следват с оглед да не се засичаме всички групи по и без това оскъдните битови условия предлагащи се на местата на които се къмпингува... Океанът остава зад нас, а ние навлизаме в равнината Ногед, и се отправяме към грандиозния каньон Дирхур...пейзажа е впечатлителен, отвесни скали по ръбовете на които растат драконови дървета... и реещи се лешояди над тях селото в което трябваше да отседнем... Срещаме и група туристи избрали придвижване с камили... при планирането на пътуването и аз получих оферта за такова приключение, но се радвам че не го предпочетох... Преминаването през каньона е изпитание и за нас и за джиповете, трябват си умения при шофирането по тези подобия на пътища, но нашите екипи се справят отлично и вече навлизаме в платото Диксам – дом на най голямата популация от драконови дървета, не липсват и от бутилковите, тамяновите и още от ендемични растения на Сокотра... Ставам разногледа в стремежа си да наснимам де що има дървете около нас, гледките са неописуеми...или поне аз не мога да ги пресъздам с думи... Озоваваме се на обширна поляна, на която вече са разпънатимасите и обяда ни очаква,... до края на деня имаме една разходка в гората около лагера...но стартирането и се отлага с около час...че след обилния обяд на водача ни явно не му се ходеше... е ние направихме самостоятелно едно кръгче все пак...то как да си седиш на задника, при наличието на заобикалящата ни красота... В далечината се виждаха назъбените върхове на най високите планински верити на острова, осведомих се от водача все пак в коя посока е най високият такъв – Skand – висок цели 1525м, не се предвиждаше изкачване на този първенец.... Обещаната разходка до ръбовете на каньона около платото все пак се осъществи и групата последва в индианска нишка местния ни водач за тази цел, като преобладаваха повече спирки за снимки, отколкото ходене...разказаха ни за добиването на смола от драконовите дървета и ни демонстрираха как става и за какво може да се използва ( местните използват драконовата смола като панацея – като коагулант, лек за диария, дизентерия, заздравяване на рани, язви в устата, гърлото, червата и стомаха, понижаване на телесната температура при треска и др.) топче смола от драконово дърво Така запълнихме почти оставащото време от деня и когато приключихме се беше почти стъмнило тъй че се разположихме около вече запаления лагерен огън на сладки приказки...поляти и с високоалкохолни напитки от фурми, а небето над нас беше отрупано със звезди...но нощни снимки няма...нямахме нужната екипировка за целта..пък и определено ме мързеше... и си останах без такива кадри в колекцията си... (снимката е от групата...не е моя) 18 1 8 Връзка към коментар
MayaS Публикувано: 2 декември, 2022 Сподели Публикувано: 2 декември, 2022 Страхотни места обикаляте и снимките са ти супер. Вили, колко голяма беше групата ви и им ли възможност за турове с малки групи? 2 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 2 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 2 декември, 2022 преди 57 минути , MayaS каза: Страхотни места обикаляте и снимките са ти супер. Вили, колко голяма беше групата ви и им ли възможност за турове с малки групи? ние бяхме 14+местен водач в 5 джипа, а възможност има и да сте си сами, просто ще трябва да се свържете с някой от острова и да си сглобите самостоятелна програма по интереси... Аз просто заложих на по сигурното и ползвах фирма...че веднъж ни беше отменено пътуването...пък и да не рискувам излишно, а и да опитам как се пътува с фирма 4 1 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 8 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 8 декември, 2022 Ден 6 (30.10.2022) Dicksam - Detwah lagoon Сутринта отново съм на линия за изгрева... но слънцето се крие между облаците и успявам да направя 2-3 снимки, преди отново да потъне между облъците... очертава се да е облачно...но пък е топло, нищо че сме далеч от морето. Шофьорите използват времето до тръгването ни за да позабършат праха от джиповете... що ли си хабят труда, като се сещам че пътя наобратно е същият вчерашен баир с прахоляк... но се стараят момчетата...трябва някак си да си заслужат бакшишите... Испанците в групата активно спортуват и не пропускат и днешния ден, даже включват и част от местните в спорта Попътно отново се опитвам да вкарам в камерата си всички драконови дървета ... Преди да се отправим към морските брегове на север, минаваме през един развъдник за драконови дървчета, защото се оказа че в естествената си среда те почти нямат възможност да се размножават, защото козите изяждат новопоникналите фиданки ... дори и зад огражденията на разсадника е видно че повечето са с оръфани листенца, а при въпроса ми на каква възраст са най високите дръвчета, ми биде отговорено че са 15-20 годишни, а бяха 60-80 см високи... представям си тези на които се радвахме в платото на колко години са.... Спускаме се окончателно по крайбрежния път и правим спирка до няколко стари и ръждясали танкове Т-34 почти на брега...инсталирани от СССР през 1970-90, за да защитават острова от всякаква потенциална инвазия от континента..... типична крайпътна гледка....нямам обястнение какво толкова правят на пътя...в жегата.... докато ние се снимаме по танковете, шофьорите ни си правят фотосесия на пътя.... виждаме танкове и на пясъчните дюни на северния бряг близо до мястото на което ни е следващата нощувка а именно Лагуната Detwah Лагуната е защитена зона, която се намира в западния край на острова до втория по големина град Qalansiya (мърсотията е същата като в столицата) ...но пък вратите и тук са красиви и различни... Пясъчните дюни не липсват и тук а тюркоазената вода мами с прохладата си, но дълбочината е не повече от 20-30 см, и не става за къпане.... до обяда има време и затова част от групата се отправяме на 15-20 минутна разходка за среща с една знаменитост на лагуната а именно – „Пещерният човек -Abdullah (приятелите му го наричат Ellai)“ поглед от пещерата към лагуната Елай е жива легенда и благодарение на своята магнетична личност е станал атракция за туристите идващи в лагуната... може и да играе роля и така да докарва някакъв доход, но пък добре се справя и историите които ни разказа звучат доста достоверно... Никой от групата не очакваше това което ни се случи при тази среща... човека ни посрещна с плата от морски дарове, скат, риба, ориз, зеленчуци и задължителният чай, които ние ометохме без много да се чудим, докато той разказваше за живота си, как преди много време труп на кашалот е бил изхвърлен на брега и властите изтеглят кита в лагуната за да търсят кехлибар в червата му, но не намират нищо и оставят трупа да се разложи близо до пещерата на Елай. Как след няколко месеца той отива да вземе някои части от скелета за да украси входа на пещерата си, и случайно намира Амбрата (твърд восъчен отпадъчен продукт, който понякога присъства в храносмилателната му система, все още е високо ценен като фиксатор в парфюмите), скрит зад челюстта на кита. Продава го за малко състояние и купува за семейството си малка къща в Калансия. За него тази пещера е душата му, и източник на живот. Обичал да слуша океана...нарича всеки октопод, костенурка, скат с името му. Те са приятели (спомена за един приятел – октопод) , а не просто храна и затова повечето време живее в пещерата. Направихме заедно разходка из лагуната, опитахме стриди и миди с триъгълна черупка... морска ...краставица....не я опитахме... 🤪 всички бяхме впечатлени от тази среща, която се проточи доста и когато се върнахме в лагера палатките вече бяха разпънати... Днес най накрая ни опекоха пиле за вечеря, че рибата взе да ни омръзва... колкото и да я обичам, след 5 дни непрекъснато риба за обяд и вечеря ти идва в повече... Завършека на деня е край дежурният огън с чаша огнена вода...и сладки приказки, а водата от лагуната се е отдръпнала още по навътре... още един ден на острова се изтърколи.... 17 2 5 Връзка към коментар
Иван Попов Публикувано: 8 декември, 2022 Сподели Публикувано: 8 декември, 2022 Еха страхотна тема! Много яки места сте посетили! Браво! 😊 Нещо и аз се размечтах за там..... 3 Връзка към коментар
Benittaaa Публикувано: 8 декември, 2022 Сподели Публикувано: 8 декември, 2022 Изглежда доста примаамливо. Страхотен разказ, благодаря! 1 Връзка към коментар
Radnev Публикувано: 8 декември, 2022 Сподели Публикувано: 8 декември, 2022 Страхотно пътешествие. Много различно от традиционните туристически маршрути. 👍 Като гледам какви неща ви е приготвил този отшелник😯, той направо плаче за звезда на Мишелин😆. 3 3 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 14 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 14 декември, 2022 Ден 7 (31.10.2022) Detwah lagoon – Qalansiya - Shuaab Beach – Ship Wreck Добре се спи на пясъка, а гледката от палатката за добро утро е доста освежаваща. Вече си имаме тренинг с ритъма на палатковото бивакуване...това събиране и сгъване на багажа ни е станало сутришна рутина, наред и с другите битовизми предлагащи се в лагерите на които отсядаме.. кои от кои по луксозни 😉... но в този поне душовете бяха извън тоалетните, че и под открито небе, луксОзна работа-по лагунски.. лагера се събужда...около остатъците на огъня от снощи След закуска ни предстоят морски приключения на борда на лодка, наблюдение на делфини (Spinner Dolphins)- ако имаме късмет и плажуване на Shuaab Beach, за целта се отпрявяме към град Qalansiya - крайбрежно рибарско селище с традиционните си каменни къщи и тесни улички...кози, боклук.. и хора, които прекарват дните си в риболов и седене по зидовете... Традиционните лодки на които ни разпределиха се оказаха доста нестабилни... и бая разместване на местата имаше докато се балансираме и тръгнем подскачайки по вълните. Движехме се близо до брега, за да може да се насладим на скалните пещери и форми. По едно време забавихме темпото и разбрахме че в близост има делфини ... и се започна едно преследване на тези красиви морски обитатели. На 2-3 пъти успяхме да ги доближим достатъчно, така че поне да им видим гръбните перки, докато се носят по водата... и продължихме към плажа, а плажа, плажа беше феноменален....бял пясък, кристално чистата вода с лазурен и почти тюркоазен цвят и бряг с ръждиво-кафяви скали... те това според мене ни беше най хубавият плаж на острова. Двата часа които изкарахме на плажа се изнизаха много бързо и пак трябваше да се товарим по плоскодънните лодки... на брега си имахме дежурните посрещачи в лицата на децата и не липсваха и символичните подаръци.. едно безсмислено мероприятие според мен...но зрънцето на цивилизацията е посято...и набира скорост. Отбиваме се до място над лагуната, откъдето може да се види в цялата и прелест.... Казват че лагуната Detwah е най-красивото място на целия остров...и аз съм склонна да се съглася, с едно допълнение, че не става за къпане, иначе определено е фотогенична... Обяд, почивка и се отправяме за последната ни нощувка в района на Хадибо, предвидено е пазаруване на подаръци от там, както и PCR тестове за тези които нямат ваксини...че авиокомпанията ги изисквала...(нищо подобно никой не поиска нито на излитане, нито на кацане...но такива са правилата...). Имахме и една неприятна случка, пристигайки в града ....защото несъобразителният ни местен водач не ни беше инструктирал за дрес кода на жените-туристки разхождащи се по улиците на столицата и трябваше да си обличаме дългите гащи пред опулените погледи на околните. фламинго в една лагуна до пътя За малко да забравя... да опиша и загубването ни в столицата, докато търсехме един магазин из лабиринта от улици нещо пропуснахме къде да завием на връщане и разбрахме че не е правилната посока...След кратка справка с картата на телефона се ориентирахме и... пристигайки на сборното място, установихме че джиповете ги няма... Изобщо не се притеснихме, защото знаехме къде е ресторанта и можехме да идем пеша до там...но докато обмисляхме да чакаме или да тръгваме на там...групата се появи. Гала вечерята ни беше в същият ресторант, в които обядвахме при пристигане....а менюто - коза и токущо опечен арабски хляб...придружени от прясно направен сок от манго. Към групата се присъедиха и шофьорите, 2-3 котки и една коза, която лакомо похапна от гарнитурата ни, месо не пожела да яде...него котките го ометоха... В последният лагер на острова пристигнахме по тъмно, а лекия дъжд който заваля бързо ни разгони по палатките...за финална нощувка... 18 1 3 Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 20 декември, 2022 Автор Сподели Публикувано: 20 декември, 2022 Ден 8 (1.11.2022) Ship Wreck – Hadiboh – Abu Dhabi - Sofia Как неусетно се изниза една седмица от пристигането ни на острова...и е време да си ходим... И последната сутрин се събуждаме на брега на Арабско море...изгрева е никакъв но близо до лагера се вижда заседнал кораб, та решавам да го уважа, преди да са се размърдали и останалите... последни фотосесии на фона на морето... После събирам багажа за последно, комплектовам мидички и пясъци в различни отделения с надеждата все някоя да мине зоркия митнически контрол на летището (предупредиха ни, че нищо не може да изнесем от острова...но поне трябва да се пробвам-в резултат на моето старание все пак част от колекцията ми стигна до София, а друга си остана на острова) По време на закуска събираме пари за бакшиши на персонала, правим си фотосесия за спомен с тях ... и с шофьора който цяла седмица се грижеше да стигнем невредими до местата от програмата и сме готови да си тръгваме, че полета е на обяд, но попътно са ни измислили още 1-2 спирки за изпроводяк. Първото място е работилница със сувенири, изработени от местните жени, добре че в групата имахме момиче което познаваше арабските числа, та да се ориентираме в цените... Взехме си по 2-3 сувенирчета и продължихме към Хадибо... Тайно се надявах да отбием по околоврестното и да не минаваме през цялата мизерия, но с изненада установих ..че следващата спирка е на рибния пазар... отвън изглеждаше почти нормално..но вътре не събрах смелост да вляза ...кадрите които видях в групата потвърдиха това ми поведение... Така че добле че я пропуснахме и останахме си в колата, нямахме желание преди полет да се ароматизираме точно с риба... а и около него обстановката беше в плачевно състояние... Вече на летището, стана една какафония, никой не разбра на каква логика ни разпределиха на двете заформящи се опашки на чекинга, но ние минахме сравнително бързо, за разлика на други от групата, които си отвисяха около час на тези гишета... Забеляза ла съм че колкото по малко е летището, толкова повече персонал е ангажиран с обслужването на пътниците, а на това летище ми скриха шапката с броя на скенерите на които трябваше да минем. Малко се спекох при първото минаване на багажа през скенера..но не ми го спряха за проверка и ми олекна...но не за дълго... На следващият скенер, служителя ме накара си отворя раницата и почна да ми рови в несесера, където ми бяха по голяма част от съкровищата...и започна едно по едно да ми ги взема....е остави ми саморъчно направената гривничка с миди... и продължих към залата за заминаване... Там се наложи да почакаме повечко, защото полета ни закъснавяше...над 2 часа...и започна ново притеснение, този път – дали ще успеем да си хванем следващият полет – от Абу Даби до София... Не минахме и без последно сканиране на багажа преди да ни пуснат в самолета...е вече прекалиха... но минах безпрепядствено... Ура! и отлитаме.... Все пак макар и с над 2 часа закъснение успяхме да си направим връзката на летището в Абу Даби, даже и време за по бира имахме... а в София кацнахме съвсем навреме и с това приключва нашето островно приключение – Сокотра! Сокотра е приказно място за пътуване, особено за онези, които нямат нищо против то да е малко по-екстремно и без особени удобства. В замяна получаваш достъп до уникална природа с единствени по рода си представители на флората и фауната. Искренно се надявам че и условията в които живеят хората ще притърпят изменения и то в положителна посока, за да може да се запази това природно съкровище, а не консуматорски да употребим каквото е останало без да мислим за бъдещето... Няма по зареждащо нещо от това да се наслаждаваш на красотата на природата и за осъзнаваш колко неповторими кътчета има по света, че нашата страна не отстъпва с нищо в тази класация ... и че е добре да видиш едно място веднъж, отколкото да слушаш за него хиляди пъти... Е ние видяхме Сокотра и я почуствахме всеки по своемо и вярвам че дълго време ще се връща в спомените ми тази една седмица на острова. Ще си позволя да цитирам една сентенция за пътешествениците: Не мечтай за прикючения, изживей ги! 12 3 9 Връзка към коментар
вяра янакларска Публикувано: 6 април, 2023 Сподели Публикувано: 6 април, 2023 Извинете, каква е цената на екскурзията. Искам да сравня с българските фирми. Благодаря Връзка към коментар
wiliko Публикувано: 7 април, 2023 Автор Сподели Публикувано: 7 април, 2023 преди 15 часа, вяра янакларска каза: Извинете, каква е цената на екскурзията. Искам да сравня с българските фирми. Благодаря около 2000€ (7950AED)е цената която платихме на фирмата с която посетихме острова ( 8500AED е цената в момента на същата фирма ), допълнително трябваше да стигнем до Абу Даби така че грубо около 5000лв тотал ни е струвало цялото пътуване....не е никак евтино, сравнявайки други дестинации до които сме пътували (същата сума примерно сме похарчили за две седмици в Нова Зеландия)...но кеф цена няма 😜 12 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега