ВениК, представяне

[ВениК]

Здравейте,

Най накрая се наканих да се регистрирам.

И докато се чудя къде да се представя видях мило писмо с указания. Благодаря за чудесната опция.

Родила съм се през далечната 1970 година и явно са ми хвърлили пъпа на кръстопът. Все на някъде мятам крачоли и не мога да седя на едно място. Далеч съм от рекордите на някои от съфорумците, но и целта ми никога не е била рекорди.

По стечение на обстоятелствата работя в Узбекистан последните пет и половина години и ако щете вярвайте, но до ден днешен не съм била в Самарканд, Бухара и Хива. Все не остава време. Зарекла съм се март месец да се поправя и обезателно да отида до там. 

Последните години са ми много тегави в личен план и както някой наскоро беше казал.. турбулентни. Болести, болници, гробища и други такива. Имах нужда от нещо различно за да намеря себе си и успях този септември да извървя Ел Камино Франсезе. Понаместих си вътрешния свят и продължавам да дерзая. Планове много. Да видим как ще ги реализирам.

Успех на всички вас и ви благодаря за споделянето. Чудесни сте. Набелязах си още много цели за покоряване и места за виждане. 

 

[Mary]

Добре дошла при нас!

Доста магеланци минаха през Узбекистан последната година - можело е на място да се запознаеш с някои от тях и ... да се хванеш за главата от планове и планчета.

[дядо Пепи]

преди 1 минута , ВениК каза:

Родила съм се през далечната 1970 година

Първо добре сте дошли!!! И второ какво да кажем некои, които сме билЕ захапали пубертетО, когато вие сте се раждали? Но ще се радам да вида нещо цветно като разказ от Самарканд, Бухара и въобще от УзбекистОн. Между впрочем едно време, много много отдавна си пишех с едно момиченце - "мило, непознато другарче" от Бухара. Имаше такава пионерско-комсомолска инициатива. Пиша за други векове, за което моля да бъда извинен от аудиторията! 

[ВениК]

Узбекистан е моят втори дом. Имаше период от над 3 години когато бях там повече време отколкото в България.

Много съм горда с това, което изградихме там като работен колектив, с напредъка на фирмата и с невероятните ми лични контакти. Където и да съм била винаги съм се опитвала да бъда доколкото е възможно сред обикновените хора и да видя тяхния бит, поминък и гледна точка за живота. Интересни са ми разбира се и типично туристическите точки, но бързо бягам от такива. Някак си ме уморяват с многото народ и блъсканица.

[ВениК]

Дядо Пепи, и аз съм си писала с другарчета от СССР. Даже бях председател на клуба за интернационална дружба в училището. Ех, времена..

А най-безумната ми история от Узбекистан е като се замъкнахме с колегите до Нефритеното езеро и се оказа по пътя, че аз не мога да стигна до там. Води се гранична зона и персони от Европа като мен ги пускат там със специално разрешително. На пункта за проверка казаха не и толкоз.. 

След дружно пазарене / защото в УЗБ това му е майката, извинете за израза/  колегите се подписаха под лист с имената им и паспортните им данни, че гарантират, че ще са върна обратно и ме пуснаха.