Прескочи до съдържание

ВениК, представяне


Препоръчани мнения

Здравейте,

Най накрая се наканих да се регистрирам.

И докато се чудя къде да се представя видях мило писмо с указания. Благодаря за чудесната опция.

Родила съм се през далечната 1970 година и явно са ми хвърлили пъпа на кръстопът. Все на някъде мятам крачоли и не мога да седя на едно място. Далеч съм от рекордите на някои от съфорумците, но и целта ми никога не е била рекорди.

По стечение на обстоятелствата работя в Узбекистан последните пет и половина години и ако щете вярвайте, но до ден днешен не съм била в Самарканд, Бухара и Хива. Все не остава време. Зарекла съм се март месец да се поправя и обезателно да отида до там. 

Последните години са ми много тегави в личен план и както някой наскоро беше казал.. турбулентни. Болести, болници, гробища и други такива. Имах нужда от нещо различно за да намеря себе си и успях този септември да извървя Ел Камино Франсезе. Понаместих си вътрешния свят и продължавам да дерзая. Планове много. Да видим как ще ги реализирам.

Успех на всички вас и ви благодаря за споделянето. Чудесни сте. Набелязах си още много цели за покоряване и места за виждане. 

 

  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Добре дошла при нас! :smile:

Доста магеланци минаха през Узбекистан последната година - можело е на място да се запознаеш с някои от тях и ... да се хванеш за главата от планове и планчета.

Връзка към коментар
преди 1 минута , ВениК каза:

Родила съм се през далечната 1970 година

Първо добре сте дошли!!! И второ какво да кажем некои, които сме билЕ захапали пубертетО, когато вие сте се раждали? Но ще се радам да вида нещо цветно като разказ от Самарканд, Бухара и въобще от УзбекистОн. Между впрочем едно време, много много отдавна си пишех с едно момиченце - "мило, непознато другарче" от Бухара. Имаше такава пионерско-комсомолска инициатива. Пиша за други векове, за което моля да бъда извинен от аудиторията! 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Узбекистан е моят втори дом. Имаше период от над 3 години когато бях там повече време отколкото в България.

Много съм горда с това, което изградихме там като работен колектив, с напредъка на фирмата и с невероятните ми лични контакти. Където и да съм била винаги съм се опитвала да бъда доколкото е възможно сред обикновените хора и да видя тяхния бит, поминък и гледна точка за живота. Интересни са ми разбира се и типично туристическите точки, но бързо бягам от такива. Някак си ме уморяват с многото народ и блъсканица.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Дядо Пепи, и аз съм си писала с другарчета от СССР. Даже бях председател на клуба за интернационална дружба в училището. Ех, времена..

А най-безумната ми история от Узбекистан е като се замъкнахме с колегите до Нефритеното езеро и се оказа по пътя, че аз не мога да стигна до там. Води се гранична зона и персони от Европа като мен ги пускат там със специално разрешително. На пункта за проверка казаха не и толкоз.. 

След дружно пазарене / защото в УЗБ това му е майката, извинете за израза/  колегите се подписаха под лист с имената им и паспортните им данни, че гарантират, че ще са върна обратно и ме пуснаха.

  • Харесвам 3
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.