Северна Суматра & Ачех, Индонезия 2022

[Mario Chipev]

След като приятелката ми имаше близка среща с ръба на масата и си счупи носа ( няколко часа преди полета ), трябваше да отложим пътуването с около месец.

И така започна всичко...

София - Доха - Куала Лумпур

 

Градът, който никога не спи - Куала Лумпур. 

 

Прекарахме 3-4 дни в КЛ и, мисля че бяха напълно достатъчни.

 

С полет на Air Asia и за по-малко от час се озовахме в Медан ( Северна Суматра ). Предварително си бяхме уговорили транспорт и без да губим повече време, потеглихме към селото Букит Лаванг.

Тук ще направя една отметка - взимайте си сим карти от летището, тъй като за чужденци са нещо като заключени и само на летището в Медан могат да бъдат отключени. Бяхме доста изненадани, защото за предишните 4 пъти в Индонезия, никога не съм имал проблеми със сим картите ( Вероятно е правило само на територията на Суматра ).

За изминатите 90км. ( около 3ч. ) се нагледахме както на природа и зеленина, така и на щетите нанесени от човешка ръка. Индонезия е най-големият износител на палмово масло и навсякъде се движат камиони пълни с палмов плод. Ставате и свидетели на хилядите декари изсечени гори. Мисля че към 2022 около 40-50% от горите са изсечени. Единственото хубаво е, че има някакви програми за възстановяване, но ако е възможно изобщо, ще отнеме много, много години.

 

Букит Лаванг е село и  природен резерват, чиято цел е да бъде запазена популацията на орангутаните. 

За прекараните 4 дни в джунглата, наблюдавахме много животни, научихме нови неща, спахме на брега на реката и най-важното, успяхме да срещнем суматренски орангутани.

Орангутанът - най-големият дървесен бозайник в света, на индонезийски означава „хората от гората“ (Orang – хора, Hutan – гора). Някога са били широко разпространени в Югоизточна Азия, но сега дивите орангутани са ограничени само до две места в света - Суматра и Борнео. За съжаление популациите на орангутаните са намалели драстично и на двата острова през последния век. Суматренски и Тапанули орангутани се срещат само на индонезийския остров Суматра. С малко над 14 000 суматренски орангутани и приблизително 800 екземпляра орангутани от Тапанули, останали в дивата природа, и двата вида са в критична опасност от изчезване.

Интересен факт е, че орангутаните споделят около 97% от човешкото ДНК. Това ги прави 3тото най-близко животно до хората.

 

За двата дни прекарани в  джугнлата + пет звездно спане на палатка, на около 7ч преход от селището, в което бяхме отседнали срещнахме и други любопитковци

 

 

Нощувката ни в джунглата, на брега на реката.

 

Малко от снимки и от самата река. Най-приятната част беше къпането в нея, след прехода.

  

След завръщането ни в Букит Лаванг си намерихме  4x4 транспорт и се отправихме към село, намиращо се в сърцето на джунглата - Tangkahan.

Както се досещате път почти няма, а 5ч офроуд ( в двете посоки ) си беше предизвикателство за приятелката ми, която нямаше този експириънс.

Намиращ се дълбоко в джунглата, резерватът за слонове Tangkahan е скрит рай в Индонезия, където можете да миете и да си играете с полудиви и диви слонове от Суматра в естествената им среда.

Това убежище за слонове край реката се намира на ръба на националния парк Gunung Leuser, една от най-важните ( и застрашени ) тропически гори в света, а джунглата има голямо разнообразие от редки животни.

 

Върнахме се обратно в Букит Лаванг ( по тъмно ) и се наслаждавахме на природата, защото друго освен невероятна природа, няма.

Сутринта, малко след изгрев се чу странен шум и се оказа, че си имаме гости.

 

След раздялата и размяна на социални мрежи с местните се отправихме към градче наречено Берастаги.

Берастаги е обграден от 2 вулкана - Синабунг и Сибаяк. Градчето е един от най-големите износители на плодове в цяла Индонезия. 

За около час и половина и преди изгрев слънце се озовахме на върха на вулкана Сибаяк.

 

 

След вулкана се отправихме към едни от многото горещи извори, в подножието на вулкана, но за жалост снимки оттам не намирам. Като цяло нищо интересно.

На следващия ден се отправихме към могъщия Синабунг!

Синабунг е един от най-активните и опасни вулкани в Индонезия.

Почти 6000 души са принудени да напуснат домовете си след смъртоносните му изригвания през последните години.

Успяхме да навлезем в " червената " зона на вулкана и видяхме останките от селата в недрата на тази велика планина, както и новообразуваната река, впоследствие на разрушителният поток от лава, преминал през част от джунглата.

Усещането да видим част от разрушените къщи, знаейки историята на това място, отнело човешки животи, беше зловещо.

 

Новообразувалата се река.

 

Част от Abandoned villages & Ghost town

 

Синабунг от различен ъгъл.

 

След Берастаги се запътихме към градчето Парапат. Имахме леко отклонение от пътя, но определено си заслужаваше.

 

Парапат е пристанищно градче, на брега на езерото Тоба. Оттам си взехме фери за остров Самосир. Острова е голям гд, колкото Сингапур и се намира в езерото Тоба.

Отправихме се към селище наречено Тук Тук, като капитана ни закара директно в хотелчето. Както той сам каза " Все пак сте платили 25 000 IDR! ". Това се равнява на около 3лв.

 

 

След 3-4 дни обикаляне със скутер из острова, научихме доста интересни и нови неща за това място.

Невероятно е чувството да стоиш върху това историческо и древно място, където само допреди около 200 години, хора биват съдени и екзекутирани чрез канибализъм. Всичко това стоящо върху историческото изригване на супервулкана Тоба ( най-голямото вулканично езеро в света - 87км. дължина, 27км. ширина, 550м. дълбочина ).

Супервулканично изригване с вулканичен експлозивен индекс 8, настъпило преди 74 хиляди години, е предизвикало изменение на климата. Това е най-мощното експлозивно изригване на Земята през последните 25 милиона години. Според теориите за катастрофата, тя е имала последствия в световен мащаб за човешкото население – избила е повечето хора по света по това време и е създала популационно „гърло на бутилка“ в Източна Африка и Индия, което е повлияло на глобалния генетичен състав на хората. Смята се, че изригването на Тоба е довело до вулканична зима с понижаване на световната средна температура между 3 и 5 °C и с до 15 °C при по-големите географски ширини. Изследванията, проведени в езерото Малави в Африка, показват значително количество пепел, натрупана от изригването на Тоба.

Това е било мястото, на което са били осъждани, като в повечето случай са били осъждани на екзекуция, чрез обезглавяване и канибализъм.

 

 

 

От езерото Тоба се отправихме директно към провинция Ачех. Като цяло, това не е от най-препоръчаните места за туристи и затова си отделихме само 1-2 дни и директно се отправихме към градчето Сингкил за да си хванем лодка към остров Балай. 

Важно е да отбележа и тук, че в провинция Ачех, банкоматите не работят с visa и master card!

Да се върнем на лодката до Балай. Няма точен час - тръгва всеки ден между 9 и 12ч. Ферибот има 2 пъти в седмицата. Пътя до острова е около 3-4ч, като се возите с хора, животни, железа, мотори, строителни материали, газови бутилки, храна и всякакви останали провизии. Всички хора са на земята, пейки и столове няма!

 

 

След като пристигнахме на остров Балай, трябваше да си вземем лодка за остров Паламбак и така се озовахме на райските острови Баняк.

 

Това са провизиите ни за седмица + рибата, която трябваше да си уловим.

 

А сега да се върнем на Баняк. Това са група острови намиращи се близо до о. Суматра, провинция Аче. Почти всички от 90-те острова са необитаеми и е истинско приключение, не само да прекараш време, но и да стигнеш дотам.

През 2004 островите биват засегнати от най-смъртоносното земетресение ( 9.1 - 9.3 ) и последвалото цунами в Индийски океан. Баняк поемат ударната вълна и загиват около 300 жители на островната група ( общият брой на жертвите е около 228 000 души ).

Островите Баняк са изключително красиви и определено си заслужаваше целият изминат път, преживяните няколко бури и липсата на условия.

 

На Паламбак първите 3 нощи имаше ураганни бури и не можеше да се спи, но пък после времето през нощта беше супер. Бяхме единствените хора на острова + 2ма, стопанисваши къщичките ни и грижещи се за острова. Недостатъка беше, че не знаят английски, но пък перфектно се разбирахме с шефката им, по whatsapp, която беше наполовина австралийка, наполовина индонезийка. Попитаха ме дори дали искам да си купя остров.

След островите, хванахме обратния път към Медан и после КЛ. 
Цялото пътуване беше около 25 дни. Надявам се да ви е било интересно! 
Поздрави!