На гости в чужбина ?

[stanimir]

С тия теми които започвам рискувам да ме помислите за някакъв пълен темерут единак , който мрази хората , но ще рискувам  :D

 

Имам си правило и то е да не ходя на гости на познати в чужбина.

Ок имаме следната ситуация - отиваме в Лондон и отсядаме при познати. Хората цял ден на работа и съответно нямат време да се занимават с нас. Повечето едва ли имаме близки с къщи в Белгрейвия или южен Кенсингтън например . По-вероятно е да са се свили в някой двустаен апартамент из  по-нелицеприятните квартали или някъде зад Уембли. Лондон е само пример , но това може да се отнесе и за Париж, Рим , Милано , Барселона или който град се  сетите.

 

Та едно на ръка , че ще са изморени от ежедневието и няма да споделят нашия ентусиазъм да разгледаме всичко възможно  за времето с което разполагаме.

Хората просто се радват , че се виждаме и искат да си поприказваме за нас , за нещата в България , да седнем някъде на кръчма. Ако искаме да ни заведат някъде те обикновено вече са били и са способни да убият енергията ни , или пък влизате в някоя забележителност , а те стоят отвън при което не може да се отпуснете истински.

Не на последно място ние сме заделили някакъв бюджет и сме си направили сметката , но за тях може да възникнат непредвидени разходи , а все пак не са туристи и животът никъде не е лесен. Има познати и с престижни професии,  и добри възможности , но там пък рискуваме да сме като "бедните стари приятели" дошли да видят малко свят.

 

Та така - имам близки и добри познати на доста места , но правилото ми е винаги да отсядаме в хотел/хостел и да се чуем за да си чукнем среща  та да се видим. Разбира се често се случва да се правят на почти обидени , но съм сигурен , че за всички така е много по-спокойно.

 

Конкретно за Лондон имам примера с мои познати които бяха отседнали при техен първи братовчед .Обикновен човек от стандартните наблъскани по няколко семейства в една къща. Кварталът ... след мръкване бели хора не се виждали , мръсотия , далече от забележителностите. После "какво ще му гледате на това не е чак толкова интересно , а и  входа струва  камара пари"  Ами накратко поразвели ги по най-основните места да видят отвън , няколко евтини кръчми , вечерите трапеза в къщи от Алди и Теско  "щото вечер Лондон е опасно място" и БТВ по Булстакома ... После разбира се Лондон не било нищо особено освен "там по центъра" и май най-яркият им спомен е цената на таксито до Гетуик  :D

[гост]

За разлика от съвместните пътувания, от гостуванията имам приятни спомени. И ние сме гостували, и на нас са ни гостували, но те са били планирани и очаквани, т.e. с предварителна организация от домакините.  

 

Не ми се е случвало да звънна на някой познат и да му кажа: "Идвам в Рим, може ли да спим у вас?"

[Duke]

Напълно споделям казаното от автора на темата, абсолютно същите принципи спазвам и аз и никога не отсядам при познати в чужбина. Е, вярно, има едно изключение и то се нарича Лондон, но там няма как да отседнем на друго място освен при много близки хора от семейството, а и реално не се чувстваме на гости, а вкъщи...

[Мюнхаузен]

Е,е това с Булсаткома ме разби.Абсолютно подкрепям,че най-добрия вариант е всеки да си е отделно.Родата или приятелите си живеят там и в 90% от случаите интересите на туристите не се покриват с техните.Да,да се видим една вечер може на кръчма или в тях,но повече не.Така е най-спокойно за всички май.Освен ако гостуващия не е събрал всичко "най-добро" от бай Ганьо разбира се. :D

[Георги]

Аз само мога да се съглася като представител от другата страна на барикадата Като ми дойдат гости винаги уточняваме предварително как са ангажиментите и свободното време и парите ако щете. Ако имам важна работа няма да правя компания из ротердамските магазини за пореден път, нещо което човек може и сам да свърши. Но пък гостите може да са удобен повод да се види нещо, което иначе постоянно отлагаш...толкова години все още не съм видял нито един от големите холандски музеи, щото все има много опашка и туристи, а аз съм си тък

 

P.S. Ще попреместя тая тема в пътешественически дискусии, струва ми се по-подходяща за там. Както и тази за компанията. Малко съм спал вчера да не ги метна още тогава

[danimarkova]

Мога само да кажа, че поста на автора на темата сякаш аз съм го писала. Спазвам същите правила и при положение, че са ме канили, пак не отивам. Не искам да вися на някого на главата и този някой да се съобразява с мен, пък дори и да казва че няма проблеми.

[stanimir]

Да , забравих да уточня , че става въпрос да сме изрично поканени.

Когато сами звъним с молби да ни приютят  дори не искам да го коментирам.

[Adinko]

Принципно съм съгласна, но въпреки това има изключения според мен. Наши приятели са ме канили на гости, където обаче само ще се прескачаме из апартамента, хората са на работа и наистина се получава тъпо. Другият случай обаче-поканиха ме приятели на родителите ми в Германия, с голяма къща (бях на отделен етаж с баня) и на никой не пречех, хората са пенсионери и съответно нямаше никакви проблеми-смятам, че е напълно ОК. Единствено както и в друга тема споменах, че предварително се бях настроила, че разглеждането няма да е обстойно, както съм свикнала.

Та като цяло съм против гостувания в чужбина, но винаги има и изключения.

[Mitko]

В никакъв случай не бива да притесняваме нашите приятели в чужбина . Дори една вечеря от " Теско" за тях е допълнителен разход. За спане и дума не може да става. Най-добрия я вариант е хапване навън в някое ресторантче или кафаене и то само ако е по тяхно предложение и дори и за вечеря в къщи, ако се окажете заедно в магазина на пазар е добре да им се предложи да си поделите сметката ,

[vorbis]

Да , забравих да уточня , че става въпрос да сме изрично поканени.

Когато сами звъним с молби да ни приютят  дори не искам да го коментирам.

Като ме поканят един път, пак не тръгвам на гости. Българинът е такъв, че когато е на маса на приказки е голям. "Еее, брато, толкоз време не си ми дошъл на гости...." Някои наши сънародници това го възприемат като покана, обаче то реално не е. Затова домакините трябва наистина да ми кажат в прав текст "заповядай ми на гости", обсъждаме датите когато ще им е удобно, казвам им изрично, че не желая да ги ангажирам през деня да ме развеждат и прочие. Освен това винаги трябва да се подготвим с подобаващ подарък. Ако намерим гюлова ракия най-добре. Носим сиренето в металните кутии. Домашната лютеница не я забравяме.... И какво се получи? Пак напълнихме дисагите досущ като бай Ганьо. Така че и най-горещата покана трябва да бъде сериозно обмислена.

[Емилия]

Когато ходя в Лондон, винаги съм на гости. Най-добрата ми приятелка живее там все пак.

През седмицата никой с нищо не ангажира другия - обяснява ми се как да стигна до гарата, от там нататък не съм малка - има си карти, пари, крака - оправям се както си знам. Като отида в Берлин, да не би някой местен да ми показва къде и какво да гледам, я? Най-много да ми препоръчат нещо за гледане.

Вечер, се уговаряме да се срещнем някъде преди прибиране, минава се през магазина, пазаруването е за моя сметка, а ако мноооого се протестира - делим на половина.

Не мисля, че си пречим, а и като се виждаме рядко е удоволствие да се наприказваме вечер.

Подарък нося само за детето и ако има нещо конкретно за пренос от роднини.

През май пак така ще ходя, само че този път ще е семейно. Предричам голяма лудница Нагласили сме го да имаме един уикенд там, за да можем да се разходим извън града всички заедно и 2-3 дена през седмицата, за да заведем детето в аквариума и в музея да види големия Т-рекс   Преценихме, че 5 дена са максимума, който можем да си позволим да се "натрапваме". Ако домакините преценят, може да си вземат един ден офф, за да се видят децата по-дълго. Но решението е единствено и само тяхно. 

[Тони]

Веднъж се получи при нас, но съвсем нямаше как да избягам. Обяснявах на приятелка, че евентуално ще и се обадя за виждане в Барселона. Обаче като се почна едно мрънкане, ама обида било, ама не можело така, срамота да не отидем у тяххх....та накрая не удържах фронта. Оказа се, че хората си взели на всичкото отгоре и по два почивни дни и много искали и те да се помотат по музеите с нас, а за домакина- Испанец и луд фен на Барса било въпрос на чест да се похвали с Кампото, щото там бил животът...

Изкарахме добре, но това се получи именно защото те бяха някакви супер непукисти, без ангажименти и типичните хора по живота.

Принципно обаче съм против това.