дневник Планиране на нашата Индия. Фокус върху природата

[era123]

1 hour ago, Gentleman Basta said:

@era123 като купувахме през март билетите не знаехме колко дебилна е организацията в тази държава и комуникацията с местните. Това е простата истина.

 

Всъщност природата, която виждаме, отговаря на очакванията ни в общи линии. Мръсотията почти не сме я виждали и не ни притеснява. Другаде са проблемите.

 

П.П. А, да! И настаняванията са много по-мръсни, захабени и мизерни от снимките, които имат, въпреки високите си оценки.

Индия не е за всеки. Надявам се на финала след Х000 лв похарчени, да си кажете 'струваше си'. 

Другите 'проблеми' са обсъждани тук многократно. 

[ivailo_radev]

преди 13 минути , stanimir каза:

Пакистан и Бангладеш ти присъждат почетно гражданство ! Може да кандидатстваш за консул.

Най-вероятно ще ми го отнемат доста бързо, ако продължа 😄

[era123]

8 minutes ago, ivailo_radev said:

Най-вероятно ще ми го отнемат доста бързо, ако продължа 😄

Хората в Пакистан са 1000 пъти по-смислени/точни/печени/свестни.... от индийците. 

Точно 0 проблеми имах там. 

То не, че в Индия имах проблеми, като им се стъпи на врата действат доволно добре, просто трябва контрол, щото 99% са като 4 годишни.  

[Lindt]

Сафарито в Бандипур - първа част 

 

Ние нали не обичаме да се местим и да прекарваме дните си в път, та решихме да останем 3 дни в един парк и да си почиваме между сафаритата, а не да пътуваме до следващия парк. 

Избрахме Бандипур по няколко причини: 

- в Южна Индия изглежда е с най-голям шанс за виждане на тигри

- Правителствената лоджа приема резервации от чужденци

- Коледната цена пак се връзваше малко под 100 $ на ден 

 

В сух сезон резортите в Кабини са най-доброто тук - абсурдно скъпо за индийците и противно скъпо за нас, но предоставя 1 сафари с лодка и 1 в нашите гори. Обаче сега не е сухо и животните не се навъртат около водата, та не си заслужаваше двойната цена. 

 

Първата ни изненада с джипа е, че имахме натуралист-шофьор. Това изобщо не ни хареса, защото не може хем да търсиш, хем да шофираш, хем да говориш по телефона с другите джипове. Видяхме джипове с двама и сега поискахме за следващите сафарита да ни сложат в джип с отделен шофьор и съгледвач на предните седалки, вместо разглезени индийчета. Жижо нали не е нахален, се опитаха да ни отбият, че ще опитат, но моето невъзпитано "can you try harder?" към отговарящия за графика уж твърдо промени позицията ни за следващите сафарита. Ще видим дали ще трябва да гледам отровно следобед и да напрягане ситуацията, защото са забравили да ни преместят.

 

На вечерното сафари не си открихме нищо сами, но ни показаха два далечни леопарда и един много близък.

Но пък ни бяха окомплектовали с двойка французи в джипа, които са ни любимата нация на път. 

Не сме недоволни от шофьора, впечатляващи способности да работи с камерата ни прояви, а това е рядкост с Олимпус. Снимаше ни невидимото животно през 3 храста в четвърти, за да ни обясни къде е или даже искаше апарата и снимаше животинките, когато нямаме добър ъгъл.

 

 

 

 

На сутрешното сафари днес, взехме местата на разглезените индийци отпред, защото те не дойдоха, но пък се забавихме и ги взехме въпреки успиването им.

Следвахме една тигрица по пътя, като 12 джипа се редуваха, първите изоставаха като се нагледат, за да пропуснат следващия. За съжаление не успяхме да заснемем момента, в който тигрицата се обърна и гледаше към нас, защото шофьорът ни не спря.

 

 

 

 

 

 

 

[Фил]

преди 28 минути , Lindt каза:

За съжаление не успяхме да заснемем момента, в който тигрицата се обърна и гледаше към нас, защото шофьорът ни не спря.

Нищо де, от моя макар и нищожен опит със сафарита - на една голяма част от снимките всъщност се хващат на животните  ... дупетата .
Ама следващите дни сигурно ще му видите/снимате и очите на тигъра!  Стискаме палци!

[ivailo_radev]

преди 2 часа, Lindt каза:

Сафарито в Бандипур - първа част 

 

Ние нали не обичаме да се местим и да прекарваме дните си в път, та решихме да останем 3 дни в един парк и да си почиваме между сафаритата, а не да пътуваме до следващия парк. 

Избрахме Бандипур по няколко причини: 

- в Южна Индия изглежда е с най-голям шанс за виждане на тигри

- Правителствената лоджа приема резервации от чужденци

- Коледната цена пак се връзваше малко под 100 $ на ден 

 

В сух сезон резортите в Кабини са най-доброто тук - абсурдно скъпо за индийците и противно скъпо за нас, но предоставя 1 сафари с лодка и 1 в нашите гори. Обаче сега не е сухо и животните не се навъртат около водата, та не си заслужаваше двойната цена. 

 

Първата ни изненада с джипа е, че имахме натуралист-шофьор. Това изобщо не ни хареса, защото не може хем да търсиш, хем да шофираш, хем да говориш по телефона с другите джипове. Видяхме джипове с двама и сега поискахме за следващите сафарита да ни сложат в джип с отделен шофьор и съгледвач на предните седалки, вместо разглезени индийчета. Жижо нали не е нахален, се опитаха да ни отбият, че ще опитат, но моето невъзпитано "can you try harder?" към отговарящия за графика уж твърдо промени позицията ни за следващите сафарита. Ще видим дали ще трябва да гледам отровно следобед и да напрягане ситуацията, защото са забравили да ни преместят.

 

На вечерното сафари не си открихме нищо сами, но ни показаха два далечни леопарда и един много близък.

Но пък ни бяха окомплектовали с двойка французи в джипа, които са ни любимата нация на път. 

Не сме недоволни от шофьора, впечатляващи способности да работи с камерата ни прояви, а това е рядкост с Олимпус. Снимаше ни невидимото животно през 3 храста в четвърти, за да ни обясни къде е или даже искаше апарата и снимаше животинките, когато нямаме добър ъгъл.

 

 

 

 

На сутрешното сафари днес, взехме местата на разглезените индийци отпред, защото те не дойдоха, но пък се забавихме и ги взехме въпреки успиването им.

Следвахме една тигрица по пътя, като 12 джипа се редуваха, първите изоставаха като се нагледат, за да пропуснат следващия. За съжаление не успяхме да заснемем момента, в който тигрицата се обърна и гледаше към нас, защото шофьорът ни не спря.

 

 

 

 

 

 

 

Е ама не може да се оплачете реално. Доста добър "улов" имате 🙂

[Lindt]

преди 41 минути , ivailo_radev каза:

Е ама не може да се оплачете реално. Доста добър "улов" имате 🙂

Не е така. Днес имахме истинско сафари, а не неадекватно каране и следене на телефонни обаждания. Те нямат радиостанции като в Кения и търсят къде има обхват освен другото и накрая нон стоп се движат, за да се свържат, а после и да бързат нанякъде.

 

Покрай карането на шофьора ни от предните сафарита, ние не видяхме и не чухме нито една птица. Бях вече стресирана, че в парка няма. Днес понеже спирахме и оглеждахме спокойно периметъра, на едно и също място виждахме по 3-4 вида. Реално беше удоволствие за всички в колата и 3 часа минаха много бързо.

 

 

[Lindt]

За да се случи каквото искаш в Индия, трябва да се ядосаш

 

Да не се приема за мрънкане, просто ние обичайно сме отстъпчиви и добрички, та вече 2 седмици всички индийци ни се разхождат по главите както си решат. Ако си разбран, тук просто нямаш шанс да получиш това, за което плащаш или искаш да платиш.

 

Организацията при тръгване е малко особена:

Събират ви в 5:45 и 14:45, чакате към 15 минути, пиейки чай/кафе, след което ви товарят по джиповете. 

Отивате към билетерията, която, естествено за Индия, не е при входа, а на около 8 км. Чакате и там. Когато стане 6:20/15:20, тръгвате обратно към входа на парка, подминавайки лоджа. Така реално сутрешните ни индийци спаха 45 минути повече и се качиха при нас.

 

Аз днес следобед, в 14:30, получих прозрение, че това, че сме се разбрали, че искаме нов шофьор и съгледвач, на индийски език значи, че ще ни прецакат на място и няма да можем да реагираме.

Затова отидохме по-рано.

Опитаха се да ни обяснят, че ако искаме натуралист можем да се качим на Canter с 67 човека. То било хубаво да има, но имали много гости и не можело за всички??? Как пък точно за джипа с бели не може? Ама гости имали. И ние сме гости. Ама били само 7 джипа, а трябвали да съберат 60 човека и нямало място за натуралисти. Да намерят място в нашия, другите не ме интересуват...

 

Хубаво, примириха се уж, казаха да се качваме в джипа и ние седнахме. Проведоха някакви разговори, наредиха 2 бели души пред нас, 2 индиеца зад нас, и ние. В джипа седалките са 2 отпред, после 3, пак 2, пак 3.

Съответно когато доведоха тричленно семейство индийци, стана ясно, че място за натуралисти няма. Жената обаче се разлюти преди мен, че няма да седят отделно, а искат заедно. 

Почнаха да молят Жижо да се преместим - той отпред при шофьора, аз при белите, ама ние се запънахме като магарета. 

15 минути по-късно се разбра, че нито индийското семейство ще отстъпи, нито някой от вече седналите и отфучахме към входа 6 гости и шофьор без натуралист.

Индийската двойка зад нас се оказа много свястна и си поприказвахме. Те ни казаха, че и тях са се опитали да преместят при друг шофьор, но са отказали категорично, защото те са намерили тигрицата сутринта и са я гледали как пие вода и как си обикаля сам сами преди да дойдат такива като нашия психопат, дето удря другите джипове от бързане.

@Роми, ако видиш шофьор с рижа коса, откажи да се качваш. 

 

На входа почакахме малко, качи се и натуралист, и на първото водоемче спря, представи се и започна да ни показва птици. Наистина, в този сезон няма много бозайници около водата, но птици си има и трябва да спреш, за да видиш. Бавничко карахме, оглеждахме, спираха, връщаха назад за снимки, намирахме си животинчета. Аз намерих слон, индийката мангуста, Жижо доста птички. Видяхме много рибарчета, папуняци, папагали, пчелояд, ястреб и още 15 вида, които няма да запомните 🙂

Намерихме си 10 слоници със слончета, обиколихме всички водни пространства и си изкарахме чудесно.

 

Само накрая забързахме за близо 1 км, за да видим леопард, но вече се беше смрачило и не ставаше за снимки. Иначе беше много красив и наблизо.

 

Утре ако се опитат да ни сменят шофьора, почвам да крещя 😉

 

 

 

 

 

 

[Роми]

преди 36 минути , Lindt каза:

За да се случи каквото искаш в Индия, трябва да се ядосаш

 

Да не се приема за мрънкане, просто ние обичайно сме отстъпчиви и добрички, та вече 2 седмици всички индийци ни се разхождат по главите както си решат. Ако си разбран, тук просто нямаш шанс да получиш това, за което плащаш или искаш да платиш.

 

Организацията при тръгване е малко особена:

Събират ви в 5:45 и 14:45, чакате към 15 минути, пиейки чай/кафе, след което ви товарят по джиповете. 

Отивате към билетерията, която, естествено за Индия, не е при входа, а на около 8 км. Чакате и там. Когато стане 6:20/15:20, тръгвате обратно към входа на парка, подминавайки лоджа. Така реално сутрешните ни индийци спаха 45 минути повече и се качиха при нас.

 

Аз днес следобед, в 14:30, получих прозрение, че това, че сме се разбрали, че искаме нов шофьор и съгледвач, на индийски език значи, че ще ни прецакат на място и няма да можем да реагираме.

Затова отидохме по-рано.

Опитаха се да ни обяснят, че ако искаме натуралист можем да се качим на Canter с 67 човека. То било хубаво да има, но имали много гости и не можело за всички??? Как пък точно за джипа с бели не може? Ама гости имали. И ние сме гости. Ама били само 7 джипа, а трябвали да съберат 60 човека и нямало място за натуралисти. Да намерят място в нашия, другите не ме интересуват...

 

Хубаво, примириха се уж, казаха да се качваме в джипа и ние седнахме. Проведоха някакви разговори, наредиха 2 бели души пред нас, 2 индиеца зад нас, и ние. В джипа седалките са 2 отпред, после 3, пак 2, пак 3.

Съответно когато доведоха тричленно семейство индийци, стана ясно, че място за натуралисти няма. Жената обаче се разлюти преди мен, че няма да седят отделно, а искат заедно. 

Почнаха да молят Жижо да се преместим - той отпред при шофьора, аз при белите, ама ние се запънахме като магарета. 

15 минути по-късно се разбра, че нито индийското семейство ще отстъпи, нито някой от вече седналите и отфучахме към входа 6 гости и шофьор без натуралист.

Индийската двойка зад нас се оказа много свястна и си поприказвахме. Те ни казаха, че и тях са се опитали да преместят при друг шофьор, но са отказали категорично, защото те са намерили тигрицата сутринта и са я гледали как пие вода и как си обикаля сам сами преди да дойдат такива като нашия психопат, дето удря другите джипове от бързане.

@Роми, ако видиш шофьор с рижа коса, откажи да се качваш. 

 

На входа почакахме малко, качи се и натуралист, и на първото водоемче спря, представи се и започна да ни показва птици. Наистина, в този сезон няма много бозайници около водата, но птици си има и трябва да спреш, за да видиш. Бавничко карахме, оглеждахме, спираха, връщаха назад за снимки, намирахме си животинчета. Аз намерих слон, индийката мангуста, Жижо доста птички. Видяхме много рибарчета, папуняци, папагали, пчелояд, ястреб и още 15 вида, които няма да запомните 🙂

Намерихме си 10 слоници със слончета, обиколихме всички водни пространства и си изкарахме чудесно.

 

Само накрая забързахме за близо 1 км, за да видим леопард, но вече се беше смрачило и не ставаше за снимки. Иначе беше много красив и наблизо.

 

Утре ако се опитат да ни сменят шофьора, почвам да крещя 😉

 

 

 

 

 

 

Е, прекрасно се е получило! Точно затова писах и аз от Махдия Прадеш, че може да е супер натуриста,  а може и да е мързелив боклук! А аз няколко пъти сядах до шофьора и затова имам няколко много близки и директни снимки на тигри. А това с леопардите е страхотен успех! Аз само един бях видяла от близо за снимка в Индия. Завиждам вече ;)))) Стискам палци и за меланистик, че там има един невероятен!

[Боян Димитров]

преди 11 часа, Lindt каза:

Сафарито в Бандипур - първа част 

 

Ние нали не обичаме да се местим и да прекарваме дните си в път, та решихме да останем 3 дни в един парк и да си почиваме между сафаритата, а не да пътуваме до следващия парк. 

Избрахме Бандипур по няколко причини: 

- в Южна Индия изглежда е с най-голям шанс за виждане на тигри

- Правителствената лоджа приема резервации от чужденци

- Коледната цена пак се връзваше малко под 100 $ на ден 

 

В сух сезон резортите в Кабини са най-доброто тук - абсурдно скъпо за индийците и противно скъпо за нас, но предоставя 1 сафари с лодка и 1 в нашите гори. Обаче сега не е сухо и животните не се навъртат около водата, та не си заслужаваше двойната цена. 

 

Първата ни изненада с джипа е, че имахме натуралист-шофьор. Това изобщо не ни хареса, защото не може хем да търсиш, хем да шофираш, хем да говориш по телефона с другите джипове. Видяхме джипове с двама и сега поискахме за следващите сафарита да ни сложат в джип с отделен шофьор и съгледвач на предните седалки, вместо разглезени индийчета. Жижо нали не е нахален, се опитаха да ни отбият, че ще опитат, но моето невъзпитано "can you try harder?" към отговарящия за графика уж твърдо промени позицията ни за следващите сафарита. Ще видим дали ще трябва да гледам отровно следобед и да напрягане ситуацията, защото са забравили да ни преместят.

 

На вечерното сафари не си открихме нищо сами, но ни показаха два далечни леопарда и един много близък.

Но пък ни бяха окомплектовали с двойка французи в джипа, които са ни любимата нация на път. 

Не сме недоволни от шофьора, впечатляващи способности да работи с камерата ни прояви, а това е рядкост с Олимпус. Снимаше ни невидимото животно през 3 храста в четвърти, за да ни обясни къде е или даже искаше апарата и снимаше животинките, когато нямаме добър ъгъл.

 

 

 

 

На сутрешното сафари днес, взехме местата на разглезените индийци отпред, защото те не дойдоха, но пък се забавихме и ги взехме въпреки успиването им.

Следвахме една тигрица по пътя, като 12 джипа се редуваха, първите изоставаха като се нагледат, за да пропуснат следващия. За съжаление не успяхме да заснемем момента, в който тигрицата се обърна и гледаше към нас, защото шофьорът ни не спря.

 

 

 

 

 

 

 

Това място не е тъй лошо 😉

[Lindt]

Сафарито с топ спотър Жижо

 

Сутрешното ни сафари не беше добро, срещнахме малко животни: 

Биещи се горски петли

Няколко пауна

500 читали (spotted dear)

 

 

1 Индийски замбар (sambar deer)

 

 

Глутница диви кучета. Това беше най-интересното и продължително наблюдение, прекарахме поне 20 минути там, гледайки как подскачат като зайци, крият се, а после алфа мъжкарят върви сам и търси плячка, маркирайки пътя си, за да го последват другите и да приклещят жертвата от всички страни. Най-голямата им глутница е от 29 броя.

 

 

 

 

Изключителният момент беше, че Жижо намери леопард на близко дърво, миг след като му казах, че надушвам мърша!

Красиво животно, но се стресна от нас и слезе да се крие в храстите почти веднага, вместо да ни остави да му се порадваме. Беше млада дама, а майка й беше някъде наблизо, но въпреки няколкото обиколки и спирки в периметъра, не ги засякохме пак. Ние рядко снимаме с jpeg, така че снимки за тук няма.

 

Но ни се искаше да не сме ние тези, които за общо 4 сафарита намират първия свой хищник, защото уж плащаме друг да ги показва 😄 Все пак съм благодарна, че и двамата имаме изключително зрение и мисля, че трябва някой да ни вземе в Крюгер в колата си 😉

 

На няколко пъти срещахме супер пресни следи на тигър, но никоя кола нямаше повече късмет от кратко зърване.

 

 

Около пътя изсичат и има няколко метра видимост. Уж премахват и някакъв инвазивен вид акация, която задушава тяхната трева. Паркът не е нито грозен, нито красив. В този смисъл може би не трябваше да го мисля като пейзаж и растителност, а да избера някой гол.

 

 

 

[Lindt]

Последното сафари 

 

Следобедното сафари беше дори по-слабо от сутрешното, като най-доброто ни постижение бяха 2 вида орли и замбар с малкото си. По тази причина сафарито ни тази сутрин беше последен шанс да видим все пак нещо и да си тръгнем с добри впечатления. 

 

Тръгнахме само с нашия шофьор Рамеш, както беше и предния следобед. Така или иначе до тук натуралистите не вършеха никаква работа и ни беше достатъчно шофьорът да спира адекватно за снимки и да гледа старателно за следи и животни, съобразявайки се, че се интересуваме от птици.

На задните седалки имахме група: 2 индийки с 2 деца, никой от които не бях сигурна какво прави въобще в джипа, освен да кашля. Сутринта бяха довели и мъж, ама това не ги направи по-развълнувани от животните.

 

Рамеш избираше посоката, спирайки на три пъти да гледа следи. И аз гледах, защото седях зад него, но не бяха на котка. Точно се присетих, че има и трети хищник в парка - дивите кучета и се натъкнахме на глутницата.

Нашите хора се усъмниха, че това е находка и трябва да гледаме над 5 минути, но тогава позвъняване за тигър предотврати конфликт в колата. 

 

 

Да ви кажа това, което научихме за 6 сафарита в Южна Индия: тигрите са срамежливи. Могат да изтърпят 1 джип да ги гледа 10 минути, но с шума от приближаването на следващите, врътва опашка и се прибира в храстите. А метър навътре е невидим за нас.

Имахме късмет да сме близо, Рамеш да кара като луд и да бъдем втора кола. Откраднахме си снимка и 3 минути гледане на тигър, защото не му хареса първия храст и се върна да се скрие зад следващия. 

Но другите туристи не видяха тигър днес.

  

 

След тигъра видяхме дремещ леопард на дърво, точно до кемпа, където малоумните индийци ни стовариха от автобуса първия ден. Ама пък имаше и момиченце в червена рокля, дето си миеше зъбите до нас, така че сигурно щеше да нападне нея 😄

 

Понеже тигърът има голяма територия, няма и други животинки наоколо, на които да се радваш. Това прави сафаритата в тази част на Индия доста скучни по нашите критерии.

 

След леопарда ни показаха малка совичка.

 

 

Намерихме и чудесен мъжки паун, кацнал на дърво, а малка мангуста пробяга по пътя пред джипа и се скри. С това изчерпахме 3 часа обикаляне.

 

Аз лично не бих се върнала в Индия ( Жижо може да дойде на меден месец с някоя друга ) и се надявам, ако някога отворя дума за това, приятелски магелански шамари да ме шибнат поне 5 пъти по врата. Не съжаляваме, че дойдохме, мислим, че избрахме най-правилните места за нас, но цялата тази мръсотия, храната, която искрено мразим и спецификата при наблюдението на местните животни-единаци обезмислят следващи посещения.

[Роми]

преди 17 минути , Lindt каза:

Последното сафари 

 

Следобедното сафари беше дори по-слабо от сутрешното, като най-доброто ни постижение бяха 2 вида орли и замбар с малкото си. По тази причина сафарито ни тази сутрин беше последен шанс да видим все пак нещо и да си тръгнем с добри впечатления. 

 

Тръгнахме само с нашия шофьор Рамеш, както беше и предния следобед. Така или иначе до тук натуралистите не вършеха никаква работа и ни беше достатъчно шофьорът да спира адекватно за снимки и да гледа старателно за следи и животни, съобразявайки се, че се интересуваме от птици.

На задните седалки имахме група: 2 индийки с 2 деца, никой от които не бях сигурна какво прави въобще в джипа, освен да кашля. Сутринта бяха довели и мъж, ама това не ги направи по-развълнувани от животните.

 

Рамеш избираше посоката, спирайки на три пъти да гледа следи. И аз гледах, защото седях зад него, но не бяха на котка. Точно се присетих, че има и трети хищник в парка - дивите кучета и се натъкнахме на глутницата.

Нашите хора се усъмниха, че това е находка и трябва да гледаме над 5 минути, но тогава позвъняване за тигър предотврати конфликт в колата. 

 

 

Да ви кажа това, което научихме за 6 сафарита в Южна Индия: тигрите са срамежливи. Могат да изтърпят 1 джип да ги гледа 10 минути, но с шума от приближаването на следващите, врътва опашка и се прибира в храстите. А метър навътре е невидим за нас.

Имахме късмет да сме близо, Рамеш да кара като луд и да бъдем втора кола. Откраднахме си снимка и 3 минути гледане на тигър, защото не му хареса първия храст и се върна да се скрие зад следващия. 

Но другите туристи не видяха тигър днес.

  

 

След тигъра видяхме дремещ леопард на дърво, точно до кемпа, където малоумните индийци ни стовариха от автобуса първия ден. Ама пък имаше и момиченце в червена рокля, дето си миеше зъбите до нас, така че сигурно щеше да нападне нея 😄

 

Понеже тигърът има голяма територия, няма и други животинки наоколо, на които да се радваш. Това прави сафаритата в тази част на Индия доста скучни по нашите критерии.

 

След леопарда ни показаха малка совичка.

 

 

Намерихме и чудесен мъжки паун, кацнал на дърво, а малка мангуста пробяга по пътя пред джипа и се скри. С това изчерпахме 3 часа обикаляне.

 

Аз лично не бих се върнала в Индия ( Жижо може да дойде на меден месец с някоя друга ) и се надявам, ако някога отворя дума за това, приятелски магелански шамари да ме шибнат поне 5 пъти по врата. Не съжаляваме, че дойдохме, мислим, че избрахме най-правилните места за нас, но цялата тази мръсотия, храната, която искрено мразим и спецификата при наблюдението на местните животни-единаци обезмислят следващи посещения.

Прекрасен ви е тигъра! А за дивите кучета - аз видях само 1-2 отделни екземпляри, а и в Африка ми е най-малко наблюдаваното животно. А с леопардите сте имали супер късмет!

Съжалявам за разочарованието от Индия, но явно е въпрос на район, а и на вас ви е за първи път. Моя първи спомен от Делхи и Агра на една конференция много дълго ме караше да отбягвам страната. Дано трипа по същите места, като вашите, да не ме накара отново да бягам като от тамян от страната.  

[Argentique]

Аз пък искрено се радвам как @Lindt успява да намира забавното дори в откровено противни условия. И на мен ми харесва така, иначе животът ненужно се усложнява. 

[Lindt]

преди 2 минути , Argentique каза:

Аз пък искрено се радвам как @Lindt успява да намира забавното дори в откровено противни условия. И на мен ми харесва така, иначе животът ненужно се усложнява. 

Нямам избор, слънчицето в групата ни е болен от 16 дена и е окупирал ролята на киселяк 🥰 

А след 18 дни в Индия дори магазин с кока кола може да те накара да засияеш. Ако облека и чисти дрехи, ще се разплача от щастие. 

[stanimir]

Шшшт , подиграваше се на KFC !

[Дани Магелани]

преди 2 часа, stanimir каза:

Шшшт , подиграваше се на KFC !

На 25.12.2023 г. в 10:32, Lindt каза:

 

А, не! Лошо за KFC да не се чува! Благодарение на тях оцелявам в Азия!

 

[searus]

преди 1 минута , Дани Магелани каза:

А, не! Лошо за KFC да не се чува! Благодарение на тях оцелявам в Азия!

 

Аз благодарение на KFC имах единствения си отрицателен епизод във Виетнам (просто се бяхме оказали в град с твърде малко ресторанти и твърде много плъхове в тях), така че добро не мога да кажа за тях 😉

[randi]

преди 4 часа, Lindt каза:

ако някога отворя дума за това, приятелски магелански шамари да ме шибнат поне 5 пъти по врата

Аз и скрийншот съм направил, не се притеснявай.

[Lindt]

По пътя към цивилизацията

 

От лоджа ни предложиха да ни закарат до близкия град след чекаут, откъдето лесно да си хванем автобус. Така или иначе ходели всеки ден за провизии, нищо не струвало. Ходихме за всеки случай още веднъж да сме сигурни, а в деня на тръгване, виснахме 10 минути по-рано за всеки случай... Не сме параноични по принцип, само тук е така. Така де, видимо нямаше да ходят на пазар днес и ако зависеше от безбройните служители, щяхме да се оправяме сами. Но мениджърът с мустаците махна заповедно с ръка и ни закараха до гарата със сафари джип.

Веднага тръгна продрънкано бусче към Майсор, барабар с нас на последния ред седалки. Движехме се като вятъра, задминавахме превозни средства и по всичко изглеждаше, че ще стигнем към обяд в двореца. 

10 минути преди крайната ни цел, гумата на камион се взриви до нас, счупи ни прозореца и ни посипа със ситни стъкълца. Поражения нямахме, продължихме си пътя все едно е супер нормално. Гледахме да не мърдаме изобщо, че току виж има някое парче, което да ни нареже или да се забие по телата ни.

Слязохме с помощта на джипиеса, а не на служителя в автобуса, на 3 крачки от двореца, 1,5 км преди гарата. Ако ще ходите в Индия, си свалете офлайн карти и си следете навигацията. Нито в автобус, нито в кола с шофьор до тук нещата се случват адекватно.

 

Дворецът е втората най-посещавана забележителност в Индия и бяхме подготвени за меле. Знаехме и че не се снима с фотоапарат вътре, а не искахме да си оставяме камерата на гардероб.

Това, което не знаехме е, че в двора има скулптури от цветя, които хората подновяват, гигантски дървета, студена кока кола, летящи десетки орли и служител, който зает да си бърка в носа, не видя камерата в раницата ни. Иначе щяхме да влизаме един по един.

 

 

 

 

 

 

 

 

Има много красиви детайли, орнаменти, изключителни врати, арки и колекции, но трудно успява човек, движещ се в тълпа, да разгледа. Или дори да спре за миг. Пък и да снима с телефон, ужас...

 

Видяхме тротоар със сенчести дървета и прилични сгради и в див ентусиазъм от тази градска среда потърсихме кафене, да пийнем по едно манго ласи, преди автобуса до Бангалор. Сигурно никой не го интересува това, но да намериш напитка е събитие и трябва да се отчете.

 

Хванахме си експресен автобус, който при това тръгваше веднага и си изглежда съвсем като истински, ама по-мръсен. Очакваше се към 5 да сме стигнали в Бангалор и дори имахме шанс да хванем в работно време 1 забележителност, тоест ботаническата им градина. Отменихме нощувката към летището и си запазихме една колониална къща с градина, където планирах да пием бира, независимо, че локацията напрягаше Жижо с потенциални задръствания.

 

 

До ботаническата градина стигнахме с метро. На входа истински се зарадвах на плъхчето, което се спотайваше под стола в краката на проверяващия билети. Не че по принцип обичам плъхове, не, но се сетих за разказ на Юри Варошанов, че индийските чиновници пъдят от бюрата си плъхове така, както нашите мухи.

 

Тъкмо се ентусиазирахме на 200 годишните дървета, алеи, маймуни, орли, птички и малки катерички и извадихме фотоапарата, когато ни настигна един служител с пръчка и ни информира, че е забранено да снимаме в парка с фотоапарат! Може с телефон. В ботаническа градина. Жижо хич не се зарадва да обикаля с багаж и без фотоапарат, така че не дочакахме да си осветят павилиона и си тръгнахме.

 

Бангалор изглежда е разумен град, а кварталчето ни беше пълно с хубави сгради, църкви, скъпи ресторанти и алкохол. Ако нямаше труп на куче на отсрещния тротоар, щях почти да забравя, че сме в Индия.

 

Хапнахме изненадващо вкусна вегетарианска храна в препоръчан по-скъп ресторант, където за жалост ласито, плодовите сокове и млечните шейкове бяха свършили 😉

 

 

И си намерихме белгийски ейл, който вдъхнови Жижо за репликата: Paint me like one of your Indian girls

 

 

 

[krasen_denev]

преди 2 часа, Lindt каза:

По пътя към цивилизацията

 

От лоджа ни предложиха да ни закарат до близкия град след чекаут, откъдето лесно да си хванем автобус. Така или иначе ходели всеки ден за провизии, нищо не струвало. Ходихме за всеки случай още веднъж да сме сигурни, а в деня на тръгване, виснахме 10 минути по-рано за всеки случай... Не сме параноични по принцип, само тук е така. Така де, видимо нямаше да ходят на пазар днес и ако зависеше от безбройните служители, щяхме да се оправяме сами. Но мениджърът с мустаците махна заповедно с ръка и ни закараха до гарата със сафари джип.

Веднага тръгна продрънкано бусче към Майсор, барабар с нас на последния ред седалки. Движехме се като вятъра, задминавахме превозни средства и по всичко изглеждаше, че ще стигнем към обяд в двореца. 

10 минути преди крайната ни цел, гумата на камион се взриви до нас, счупи ни прозореца и ни посипа със ситни стъкълца. Поражения нямахме, продължихме си пътя все едно е супер нормално. Гледахме да не мърдаме изобщо, че току виж има някое парче, което да ни нареже или да се забие по телата ни.

Слязохме с помощта на джипиеса, а не на служителя в автобуса, на 3 крачки от двореца, 1,5 км преди гарата. Ако ще ходите в Индия, си свалете офлайн карти и си следете навигацията. Нито в автобус, нито в кола с шофьор до тук нещата се случват адекватно.

 

Дворецът е втората най-посещавана забележителност в Индия и бяхме подготвени за меле. Знаехме и че не се снима с фотоапарат вътре, а не искахме да си оставяме камерата на гардероб.

Това, което не знаехме е, че в двора има скулптури от цветя, които хората подновяват, гигантски дървета, студена кока кола, летящи десетки орли и служител, който зает да си бърка в носа, не видя камерата в раницата ни. Иначе щяхме да влизаме един по един.

 

 

 

 

 

 

 

 

Има много красиви детайли, орнаменти, изключителни врати, арки и колекции, но трудно успява човек, движещ се в тълпа, да разгледа. Или дори да спре за миг. Пък и да снима с телефон, ужас...

 

Видяхме тротоар със сенчести дървета и прилични сгради и в див ентусиазъм от тази градска среда потърсихме кафене, да пийнем по едно манго ласи, преди автобуса до Бангалор. Сигурно никой не го интересува това, но да намериш напитка е събитие и трябва да се отчете.

 

Хванахме си експресен автобус, който при това тръгваше веднага и си изглежда съвсем като истински, ама по-мръсен. Очакваше се към 5 да сме стигнали в Бангалор и дори имахме шанс да хванем в работно време 1 забележителност, тоест ботаническата им градина. Отменихме нощувката към летището и си запазихме една колониална къща с градина, където планирах да пием бира, независимо, че локацията напрягаше Жижо с потенциални задръствания.

 

 

До ботаническата градина стигнахме с метро. На входа истински се зарадвах на плъхчето, което се спотайваше под стола в краката на проверяващия билети. Не че по принцип обичам плъхове, не, но се сетих за разказ на Юри Варошанов, че индийските чиновници пъдят от бюрата си плъхове така, както нашите мухи.

 

Тъкмо се ентусиазирахме на 200 годишните дървета, алеи, маймуни, орли, птички и малки катерички и извадихме фотоапарата, когато ни настигна един служител с пръчка и ни информира, че е забранено да снимаме в парка с фотоапарат! Може с телефон. В ботаническа градина. Жижо хич не се зарадва да обикаля с багаж и без фотоапарат, така че не дочакахме да си осветят павилиона и си тръгнахме.

 

Бангалор изглежда е разумен град, а кварталчето ни беше пълно с хубави сгради, църкви, скъпи ресторанти и алкохол. Ако нямаше труп на куче на отсрещния тротоар, щях почти да забравя, че сме в Индия.

 

Хапнахме изненадващо вкусна вегетарианска храна в препоръчан по-скъп ресторант, където за жалост ласито, плодовите сокове и млечните шейкове бяха свършили 😉

 

 

И си намерихме белгийски ейл, който вдъхнови Жижо за репликата: Paint me like one of your Indian girls

 

 

 

Ей....добре,че се включи със снимки от двореца,че почти бях забравил,че сте в Индия. Изглежда много пищно! Бангалор се води най-модерния град в Индия.

[stanimir]

IT столицата на Индия , виждал съм жилищни кампуси и работни офиси на експатите от цивилизования свят. Зад оградата все едно си си у вас. Малък оазис насред Индия.

 

[Lindt]

преди 9 минути , stanimir каза:

IT столицата на Индия , виждал съм жилищни кампуси и работни офиси на експатите от цивилизования свят. Зад оградата все едно си си у вас. Малък оазис насред Индия.

 

Да, ако те пращат тук в командировка, не отказвай, като нормален азиатски град си е. Но и не трябва да си представя човек цяла Индия така.  Вероятно след 10 години ще има повече подобни места в страната.

[MayaS]

Ей очернихте ги тези индийци. Ако човек реши да си вади изводи от вашата тема, никога няма да иде там. Това разбира се са вашите впечатления, но има и много хора с различно мнение от вашето. Дано четат и другите теми за Индия. 

[Lindt]

преди 43 минути , MayaS каза:

Ей очернихте ги тези индийци. Ако човек реши да си вади изводи от вашата тема, никога няма да иде там. Това разбира се са вашите впечатления, но има и много хора с различно мнение от вашето. Дано четат и другите теми за Индия. 

Аз супер прилежно споделям какво се случва на нас всеки един ден тук. Но ние с вас сме с абсолютно различни впечатления за всички дестинации и човек е добре да пита тези, с които гледа на света по сходен начин.

 

Например стаята ни в Агра е чиста и къщата е много красива и току що сме казали на стопанката й, че е най-хубавата в Индия.