дневник Планиране на нашата Индия. Фокус върху природата

[Lindt]

преди 49 минути , ruwenzogy каза:

https://www.savaari.com/

 

Това е сайта на една фирма в Индия за таксиметрови услуги между градовете.  Аз мисля много сериозно да я ползвам, защото цените ми се струват много добри. Като алтернатива на самозабравилите се туристически агенции и така наречените шофьори/гидове.

 

Аз изобщо не успях да се разбера нито с агенции, нито с шофьори. Мислех, че се опитват да ме правят на глупачка, но след общуване с хотели, гидове и чейндж бюра и допир с организацията на вътрешните полети, вече приемам, че е културна особеност и индийците не могат да действат логично и дори да облекат мислите си в думи.

 

Ние в сряда ще тестваме от летището Кочи до Татекад с такси през inboundtrip.com за 1615 INR. 

Гледахме и в kerala holiday taxi, но е по-скъпо.

 

 

[Lindt]

Нашето индийско приключение:

Ден 1: Тръгваме към Комо

 

В началото се чудех какво по-точно ще правим в Северна Италия зимата. И защо не взех съботния полет към Делхи, ами ще студуваме до неделя. Покрай майската "промоция с виза" си взехме двупосочни полети с Луфтханза до Малпенса за 10 евро, които дори предвиждаха на отиване да летим отделно и аз за пръв път да се кача сама в самолет. Да си призная ме беше нервно, а гледайки приключенията на @Mary на мюнхенското летище, осъзнах, че предпочитам да отида в Индия с Жижо пред това да заседна в снежна Германия сама.

С огромна радост и облекчение седмица преди пътуването успяхме да сменим полетите си с безбожно ранни през Виена и да сме си заедно. Бонус - виенски ябълков щрудел в салона, гледка към Алпите и празни седалки в самолета, за да дремна. 

 

 

 

 

 

След кацането се отправихме към Комо с надежда да ни настанят по-рано. Както и стана, та изкарахме обедните часове в освежаващ сън 🙂

 

А какво щяхме да търсим в мъгливата зима на езеро, което не сме харесали особено нито пролетта, нито лятото? Ами Коледно чудо или поне празнично настроение ;)

За съжаление Комо беше превзет от свирепи мечки и не бяха останали свободни места в заведенията, та се принудихме да обикаляме навън в опит да се стоплим: 

 

 

 

 

 

 

 

Екстра ни дойде тази спирка в Италия: хем се почувствахме на път, хем позяпахме украса, че и посъбрахме студ, та ни се доходи вече на топличко.

 

 

Следваща спирка: градският парк на Делхи 😉

[Фил]

Преди 1 час, Lindt каза:

Нашето индийско приключение:

Ден 1: Тръгваме към Комо

Джентълмена на снимка n (че ме мързи да ги броя) в гаражната пицария изглежда много по-щастлив от Джентълмена на снимка 1 в салона - или защото вече се е наспал, или защото много му се е хапвала италианска пица, или заради двете и нещо трето! 

[Gentleman Basta]

Всичко изброено, но най-важното е, че не знаехме все още, че ще ядем най-вкусната пица в живота си! Pizza Garage се казва пицарията, но е далеч от центъра на Комо

[Lindt]

Ако сте се чудили защо сме с обувки за тичане, сега инфарктно Жижо претича два пъти Малпенса за 20 минути. 

 

Та не сме принтирали правилното листче за електронна виза и без него нямало да ни пуснат в Индия. Което, докато ядем сладки в салона, сме изпуснали да разберем и 20 минути до затваряне на гейта изобщо не стигнаха. 

Самолетът ни изчака, адреналинът ни се вдигна, но отиваме да мразим индийците и на живо 😄

[era123]

Снимка 2: когато маската за кинк секс има двойна употреба....

[Lindt]

Ден 3: Делхи

 

Най-хубавото на деня беше, че е от по-кратките. Всичко се дължи на нашите глупави решения, а индийците ни бяха най-малкия проблем. Но нали водя дневник, та ще понапиша малко организационни бележки.

Минахме проверките на летището, взехме си сим карта от Airtel и хванахме метрото до Аеросити и стигнахме до хотела за малко под 2 часа.

 

Хубаво нещо е метрото в Делхи - има сериозни проверки за достъп и някое и друго кафене, подредени гишета за кандидатстване за визи - американска, китайска, турска и канадска видяхме. Цивилизовано пространство.

 

Улиците, сградите и пресичането в Аеросити не са привлекателни, но пък сме виждали такива из Кайро, Себу и Коломбо и не ни трогнаха особено. Не витае усещане за опасност, но и не изкушава с нищо. Видяхме и малко крави сред боклук, почиващи си на сянка. 

 

Настаниха ни рано и поспахме докато ни активират картата (3 часа ни казаха хората на гишето за интернет). Обаче толкова гаден хотел не съм виждала отблизо. Стаите всъщност са обзаведени с мебелите от снимките, само че полирани, все едно са проект от мебелна къща. В реалния свят кърпите са сиви, чаршафите неугледни, кранчетата с натрупан котлен камък, тоалетната занемарена и подкрепена с кофа и канче...ако днешния хотел в Амритсар е същия, а сигурно е, като гледам проекта на стая, вероятно ще изпадна в депресия и ще оставя Жижо да търси решение. 

 

Сменихме пари в чейндж бюро до хотела, което предварително ни даде добър курс за евро. Под добър разбираме над официалния. На място се опитаха да ни дадат много по-неизгоден, но Жижо си показа чата с тях и последва телефонен разговор с шефа. След което излязохме горди притежатели на 39 банкноти, разменени за нашите 200 евро. Тъпото на индийските рупии е, че най-голямата банкнота им е 500 рупии, 11 лв, и човек  се разхожда буквално с една торба пари в себе си, затова ще обменяме на части.

 

Със сим картата обаче не се оправихме. Звъннахме за активация, както ни бяха инструктирали. Вече можехме да се обаждаме, но за интернет трябваше да свалим приложение и си представяхме да намерим кафене и там да свършим всичко.

 

В 2:30 следобед излязохме от метрото в сърцето на града, наблюдавайки заобикалящите ни маймуни, прелитащи орли, цвърчащи катерици и правещи си нещо индийци. Заговаряха ни разни хора, но не ни продаваха нищо и на този етап никой не ме пипаше за късмет. Само да не беше толкова шумно и лишено от въздух...

 

Местен ни упъти към туристическа информация, където да ни дадат безплатна карта на града. Човекът там ни обясни какво работи днес и ни свали приложението, но пак нямахме интернет. Освен това упорито се опитваше да ни намери шофьор за Керала, много изгодно, тъй че ние избягахме с нерешен интернет проблем и неизбрана посока.

 

Въздух в Делхи няма. И ожадняваш за минути, гърлото ти дращи, всички местни кашлят. Ние обаче с целия си недоспал акъл решихме, че в това сърце на града около Connaught Place няма какво да правим и ще походим 3 км до джамията, изучавайки градските специфики. Пък ако ни омръзне, ще си хванем нещо. 

Така де, още на първото кръстовище трябваше да се откажем. Но според офлайн картата сравнително близо беше гарата, там имаше метро и ни се стори, че няма смисъл да се връщаме назад. 

И така от крачка на крачка попаднахме в район с цвърчащи плъхове в кръговите, пъстри купчини от местни и тук-туци, циментови постройки- тоалетни през метър на тротоарите и даже първия ни труп! 50 метра, 100 метра, 200 метра, може би 500 метра до гарата, може би повече... В тези случаи макар и двамата да сме паникьосани, аз съм много по-дребна и съответно по-лесно се провирам между движещи и недвижещи се обекти, докато Жижо хич не се справя добре и трябваше да го изчаквам. Язък ни за обувките за бягане ...

Моят съвет е: Не ходете пеша около гарата! Всъщност не ходете пеша из Делхи, защото реално няма причина да го правите. Иначе на нас никой нищо не ни направи.

 

Дори после, на втори тур 1 час по-късно, след като изпихме по чай в метростанцията и се окопитихме от преживяното, пак не намерихме смисъл от разходките. Този път опитахме около президенството и при арката, покрай 5* хотели и административни постройки, магазини. Най-интересно ни беше зеленото пространство между Арката и Президентството, защото имаше много птици и никой не бибиткаше около нас.

 

Разни хора ни заговаряха, а ние лъжехме безогледно как Делхи ни харесва и се чувстваме добре... спрямо труповете на тротоара. 

 

Не стигнахме до джамията и въобще до каквато и да било забележителност. Отказахме се да бързаме да я хванем преди залез. Преценихме, че таксата за снимане значи да ни накарат да си оставим апарата на гардеробче, което няма да направим, значи няма да влезем и всъщност искаме само да хапнем най-накрая нещо и да си легнем. Естествено и това с яденето се оказа трудна задача - Бъргър Кинг, КФС и Макдоналдс се редуваха с неугледни китайски ресторанти и не виждахме нищо, което да ни изглежда като лъскаво, безопасно място за туристи. Пък то и туристи няма. Накрая седнахме в абсурдно скъп бар с предстояща жива музика, без пукнат човек вътре, и платихме 65 лева за 2 порции храна и 4 бири, но ни беше все тая и най-важното, оцеляхме.

 

Сред най-добрите ми впечатления за Делхи ще спомена, че уличните кучета изглежда получават грижи, защото не са кошмарно слаби и си имат предвидени легла.

 

 

[chandni]

преди 5 часа, Lindt каза:

И така от крачка на крачка попаднахме в район с цвърчащи плъхове в кръговите, пъстри купчини от местни и тук-туци, циментови постройки- тоалетни през метър на тротоарите и даже първия ни труп! 50 метра, 100 метра, 200 метра, може би 500 метра до гарата, може би повече.

Много плахо надничам в тази тема, за да събера някаква смелост и да пожелая Индия отблизо. Но ти тотално ме срази с тези изречения... Прилоша ми рано сутрин.  И все пак ще надничам тук, защото струва ми се за тази дестинация ще разчитам на чужди впечатления, без да посмея да пиша разказ от първо лице ... Чакам с нетърпение снимки. 

[Alexander]

Знам че описваш  напълно  реално и само от любопитство бих отишъл някой ден там, но за 1 ден.

 

давай снимки де

[desislavna]

Ох, нашата група, докато се разхождахме из Индия, честичко ви мислехме как ще понесете всичко това за толкова дълго време. 

Ще спомена, че Делхи, поне спред мен, беше най-неприятната част от пътуването, и се радвахме, че при нас беше накрая. Независимо от това, че има какво да се види, е доста стресиращ, твърде шумен и мръсен, и съответно изтощаващ. Аз носех маска, доката посещавахме крепостта. Дори нашият шофьор, който живее там, го правеше. В старо Делхи само едвам пресякохме една улица, попаднахме в необразима глъч и тъпли, и се отказахме. 

От тук нататък ще става по-хубаво. Храната е много вкусна и не е скъпо дори в ресторанти за туристи. Насладете се на любимия ни чай масала и да знаете, че скоро ще попривикнете.

А веднъж избягали от столицата, ще видите чудесни и колоритни места и хора, които чистосърдечно просто ще се радват, че сте в тяхната страна.

[Lindt]

преди 40 минути , Alexander каза:

Знам че описваш  напълно  реално и само от любопитство бих отишъл някой ден там, но за 1 ден.

 

давай снимки де

Не снимахме в Делхи. Не видяхме нищо за снимане, освен въздуха. Хората са интересни, всеки по своему, но на нас ни е неудобно да ги снимаме. То няма как да правиш нещо тайно, защото засега сме единствените бели на всяко място, дори днес в Златния храм, та естествено ни зяпат.

 

 

 

 

Реално другите хора имат по-нормално преживяване дори на места като Делхи. Дори и да не се интересуват от забележителностите или да са отишли в понеделник, все ще намерят подходящо място и ще хванат някой местен да им обяснява за света около тях. Но ние с нашия повик за пешеходстване и разглеждане на света си изчерпахме силите за 45 минути и после бяхме тотално блокирали.

 

[Asya Assenova]

преди 15 часа, Lindt каза:

Ден 3: Делхи

 

Най-хубавото на деня беше, че е от по-кратките. Всичко се дължи на нашите глупави решения, а индийците ни бяха най-малкия проблем. Но нали водя дневник, та ще понапиша малко организационни бележки.

Минахме проверките на летището, взехме си сим карта от Airtel и хванахме метрото до Аеросити и стигнахме до хотела за малко под 2 часа.

 

Хубаво нещо е метрото в Делхи - има сериозни проверки за достъп и някое и друго кафене, подредени гишета за кандидатстване за визи - американска, китайска, турска и канадска видяхме. Цивилизовано пространство.

 

Улиците, сградите и пресичането в Аеросити не са привлекателни, но пък сме виждали такива из Кайро, Себу и Коломбо и не ни трогнаха особено. Не витае усещане за опасност, но и не изкушава с нищо. Видяхме и малко крави сред боклук, почиващи си на сянка. 

 

Настаниха ни рано и поспахме докато ни активират картата (3 часа ни казаха хората на гишето за интернет). Обаче толкова гаден хотел не съм виждала отблизо. Стаите всъщност са обзаведени с мебелите от снимките, само че полирани, все едно са проект от мебелна къща. В реалния свят кърпите са сиви, чаршафите неугледни, кранчетата с натрупан котлен камък, тоалетната занемарена и подкрепена с кофа и канче...ако днешния хотел в Амритсар е същия, а сигурно е, като гледам проекта на стая, вероятно ще изпадна в депресия и ще оставя Жижо да търси решение. 

 

Сменихме пари в чейндж бюро до хотела, което предварително ни даде добър курс за евро. Под добър разбираме над официалния. На място се опитаха да ни дадат много по-неизгоден, но Жижо си показа чата с тях и последва телефонен разговор с шефа. След което излязохме горди притежатели на 39 банкноти, разменени за нашите 200 евро. Тъпото на индийските рупии е, че най-голямата банкнота им е 500 рупии, 11 лв, и човек  се разхожда буквално с една торба пари в себе си, затова ще обменяме на части.

 

Със сим картата обаче не се оправихме. Звъннахме за активация, както ни бяха инструктирали. Вече можехме да се обаждаме, но за интернет трябваше да свалим приложение и си представяхме да намерим кафене и там да свършим всичко.

 

В 2:30 следобед излязохме от метрото в сърцето на града, наблюдавайки заобикалящите ни маймуни, прелитащи орли, цвърчащи катерици и правещи си нещо индийци. Заговаряха ни разни хора, но не ни продаваха нищо и на този етап никой не ме пипаше за късмет. Само да не беше толкова шумно и лишено от въздух...

 

Местен ни упъти към туристическа информация, където да ни дадат безплатна карта на града. Човекът там ни обясни какво работи днес и ни свали приложението, но пак нямахме интернет. Освен това упорито се опитваше да ни намери шофьор за Керала, много изгодно, тъй че ние избягахме с нерешен интернет проблем и неизбрана посока.

 

Въздух в Делхи няма. И ожадняваш за минути, гърлото ти дращи, всички местни кашлят. Ние обаче с целия си недоспал акъл решихме, че в това сърце на града около Connaught Place няма какво да правим и ще походим 3 км до джамията, изучавайки градските специфики. Пък ако ни омръзне, ще си хванем нещо. 

Така де, още на първото кръстовище трябваше да се откажем. Но според офлайн картата сравнително близо беше гарата, там имаше метро и ни се стори, че няма смисъл да се връщаме назад. 

И така от крачка на крачка попаднахме в район с цвърчащи плъхове в кръговите, пъстри купчини от местни и тук-туци, циментови постройки- тоалетни през метър на тротоарите и даже първия ни труп! 50 метра, 100 метра, 200 метра, може би 500 метра до гарата, може би повече... В тези случаи макар и двамата да сме паникьосани, аз съм много по-дребна и съответно по-лесно се провирам между движещи и недвижещи се обекти, докато Жижо хич не се справя добре и трябваше да го изчаквам. Язък ни за обувките за бягане ...

Моят съвет е: Не ходете пеша около гарата! Всъщност не ходете пеша из Делхи, защото реално няма причина да го правите. Иначе на нас никой нищо не ни направи.

 

Дори после, на втори тур 1 час по-късно, след като изпихме по чай в метростанцията и се окопитихме от преживяното, пак не намерихме смисъл от разходките. Този път опитахме около президенството и при арката, покрай 5* хотели и административни постройки, магазини. Най-интересно ни беше зеленото пространство между Арката и Президентството, защото имаше много птици и никой не бибиткаше около нас.

 

Разни хора ни заговаряха, а ние лъжехме безогледно как Делхи ни харесва и се чувстваме добре... спрямо труповете на тротоара. 

 

Не стигнахме до джамията и въобще до каквато и да било забележителност. Отказахме се да бързаме да я хванем преди залез. Преценихме, че таксата за снимане значи да ни накарат да си оставим апарата на гардеробче, което няма да направим, значи няма да влезем и всъщност искаме само да хапнем най-накрая нещо и да си легнем. Естествено и това с яденето се оказа трудна задача - Бъргър Кинг, КФС и Макдоналдс се редуваха с неугледни китайски ресторанти и не виждахме нищо, което да ни изглежда като лъскаво, безопасно място за туристи. Пък то и туристи няма. Накрая седнахме в абсурдно скъп бар с предстояща жива музика, без пукнат човек вътре, и платихме 65 лева за 2 порции храна и 4 бири, но ни беше все тая и най-важното, оцеляхме.

 

Сред най-добрите ми впечатления за Делхи ще спомена, че уличните кучета изглежда получават грижи, защото не са кошмарно слаби и си имат предвидени легла.

 

 

Точно се навих да ходя в Индия в края на септември и почвам да се замислям дали това е разумно решение. 

 

На 3.01.2023 г. в 22:22, Lindt каза:

Първо си изяш суровите зеленчуци и харесай хората в Египет. После прозрението само ще дойде. 

 

Аз всъщност днес точно си свируках, че сме готови за културния шок и го приветстваме с бойни викове и мернах коментар на @Здравко Ангел:

 

"...А при Джодхпур е храмът на богинята Карни, в който е голяма лудница, защото влизаш вътре бос и около краката ти се стрелкат хиляди плъхове..."

 

 

И при мен идеята за Индия дойде след пътуване в Египет. Не ме стреснаха купищата боклуци в Кайро, пътуването с влак от Кайро до Асуан, как щяхада ни премажат файтоните в Едфу и т.н. Храната ми се отрази много добре,  така и не докоснах лекарствата за стомах, които бях понесла със себе си. Чета те с голям интерес! Благодаря за споделените преживявания!

[Lindt]

преди 18 минути , Asya Assenova каза:

И при мен идеята за Индия дойде след пътуване в Египет. Не ме стреснаха купищата боклуци в Кайро, пътуването с влак от Кайро до Асуан, как щяха да ни премажат файтоните в Едфу и т.н. Храната ми се отрази много добре,  така и не докоснах лекарствата за стомах, които бях понесла със себе си. Чета те с голям интерес! Благодаря за споделените преживявания!

Ще ти кажа по-нататък дали има нещо общо между Египет и Индия, засега не ни прилича. Напомня за Гиза и там отиваш за пирамиди, не за разходка. Но ако не се опитваш да се шляеш сама, а имаш цел и посока, със сигурност няма да събереш нашите впечатления. Златният храм и уличките около него нямат общо с вчерашните ни глупости. Много ни допадна.

[Фил]

преди 43 минути , Lindt каза:

...То няма как да правиш нещо тайно, защото засега сме единствените бели на всяко място, дори днес в Златния храм, та естествено ни зяпат.

На мен това ми изглежда като много по-чисто и подредено от много места по света ...   и трупове не забелязвам, на първо четене. 

[Lindt]

преди 3 минути , Фил каза:

На мен това ми изглежда като много по-чисто и подредено от много места по света ...   и трупове не забелязвам, на първо четене. 

Тук е супер, виж че даже ходилата ми са заели характерната идиотска позиция за снимки.

Имаше орли, катерици, папагали, маймуни и всичко, освен ресторант за гладните туристи 😄

 

 

[Фил]

преди 5 минути , Lindt каза:

....

Имаше орли, катерици, папагали, маймуни и всичко....

 

Ееее, вече съм спокоен за вас!    Явно се наместват нещата лека-полека! 

[Брани]

Какво е станало, че не ми се чете нагоре!

[Asya Assenova]

Преди 1 час, Lindt каза:

Ще ти кажа по-нататък дали има нещо общо между Египет и Индия, засега не ни прилича. Напомня за Гиза и там отиваш за пирамиди, не за разходка. Но ако не се опитваш да се шляеш сама, а имаш цел и посока, със сигурност няма да събереш нашите впечатления. Златният храм и уличките около него нямат общо с вчерашните ни глупости. Много ни допадна.

Определено не мисля да се шляем сами, планирам да е  около рождения ден на дъщеря ми, който е на 23 септември, искам да й направя подарък, а и така ще ни трябва по-малко отпуска заради 22 септември:) Планираме Джайпур, Агра и накрая Делхи, за повече няма време, че имаме едно дълго  пътуване догодина.  Преди това ще сме посетили и Шри Ланка, живот и здраве, по план и билети летим на 31 март догодина, та се надявам да се подготвим.

[chandni]

преди 8 часа, Alexander каза:

Знам че описваш  напълно  реално и само от любопитство бих отишъл някой ден там, но за 1 ден.

 

давай снимки де

И аз си представях, че бих издържала 1-2 дни, но така като чета, ми изглежда все по-невъзможно. 🤣

[era123]

6 hours ago, Брани said:

Какво е станало, че не ми се чете нагоре!

Welcome to India е станало.

[Роми]

Мисля, че всеки следващ ден ще е по-добър от първия. И дори се надявам накрая да искате да видите още от тази странна, но завладяваща държава. Към нея моите чувства претърпяха огромна метаморфоза. В началото шок от Делхи при една конференция преди близо 20 години, после смесени чувства, следваше въодушевление и да стигна сега до нетърпение да отида отново. За Индия си трябва време....

[feel_the_rush]

Здравейте! Набърквам се и аз в темата и ще следя новите приключения. Изчетох предишните коментари и имам следния въпрос - защо се пропуска Rathambore national park като място да се видят тигри? Притесняма ви близостта на Джайпур и големите тълпи? Или има нещо друго.

[Lindt]

преди 4 минути , Роми каза:

Мисля, че всеки следващ ден ще е по-добър от първия. И дори се надявам накрая да искате да видите още от тази странна, но завладяваща държава. Към нея моите чувства претърпяха огромна метаморфоза. В началото шок от Делхи при една конференция преди близо 20 години, после смесени чувства, следваше въодушевление и да стигна сега до нетърпение да отида отново. За Индия си трябва време....

Ами да, днес се получи приятен ден. Обаче се съмнявам, че ще повторим Индия, струва ми се неподходяща за нас като пешеходци.

 

преди 53 минути , chandni каза:

И аз си представях, че бих издържала 1-2 дни, но така като чета, ми изглежда все по-невъзможно. 🤣

Ще ти намерим някакви прилични занимания и гледки за 4-5 дни. Днес например не сме видели нито един плъх. 

[Lindt]

преди 14 минути , feel_the_rush каза:

Здравейте! Набърквам се и аз в темата и ще следя новите приключения. Изчетох предишните коментари и имам следния въпрос - защо се пропуска Rathambore national park като място да се видят тигри? Притесняма ви близостта на Джайпур и големите тълпи? Или има нещо друго.

Роми казваше, че има твърде много туристи без изразен интерес и отношение към диви животни. А групата на Красен имаше неособено удовлетворяващо сафари. 

Други посетители пък избраха паркове по отсечката Агра-Каджурахо-Варанаси, за да минимизират пътя.

Конкретно ние вече искаме да се махнем от Северната Индия без въздух и небе, а Раджастан така и не можа да ни изкуши, та съм щастлива, че не му отделих дни.

[stanimir]