дневник Планиране на нашата Индия. Фокус върху природата

[Lindt]

Ден 4: Първи стъпки в Амритсар

 

В началото много се опитвах да удовлетворя желанието на Жижо за Варанаси, макар да имах интерес само към едно свещено място в Индия. Въртях една програма напред-назад, но си оставах недоволна.

Не че не може и Амритсар, и Варанаси, те са доста контрастни, но някак не вървеше точно пък ние да летим из цяла Индия, за да гледаме цяла седмица храмове и градове. 

В един момент си признах, че ненавиждам идеята да ходим във Варанаси, но бих искала Златния храм, ако Жижо не го мрази пък него, купихме билети и стартирахме най-сетне планирането 😄

 

В 3:15 тази сутрин станахме, за да хванем такси до летището и да сме 2 часа преди полета. То пък, да му се ненадяваш, бипна пред вратата на хотела точно в 3:30, каквато ни беше уговорката и в 3:55 вече бяхме минали чекин и пиехме капучино до гейта. По изгрев кацнахме в Амритсар и макар да таяхме надежда за ранен чекин в новия ни противен хотел, след като разцъкахме с човечето на гугъл околността, решихме, че по-добре да ядем нещо на летището, вместо да обикаляме из гетото да търсим храна за бели в 8 сутринта. То и на летището нямаше храна, ама пихме по чай в мръсна чаша, колкото да отложим предстоящото.

 

Улиците из града не се различаваха особено от тези в Аероситито на Делхи, хотелът ни също си е гаден, но районът около Златния храм е тих и пешеходен, та постепенно се успокоява човек. Стаята ни не беше готова и не знаех какво ще заварим после там, а и къде ще търсим по-добър в този град. Затова с тревожно прехапани устни си оставих багажа и тръгнахме да се учим да отваряме сърцата си за всички човешки същества още преди закуска.

 

 

А да, за Златния храм говорех... Значи с обувки че не може, не може, ама ние находчиво си ги натикахме в помощната раница и тръгнахме по чорапи. Които веднага се намокриха, но го това преглътнахме някак. На входа ни казаха да ги събуем. Еми хубаво де, събухме ги, но после ни накараха да си занесем обувките на гардероб, не можело да влезем с тях в раницата. Няма да коментирам дали не се почувствахме като глупаци 😄

Ама пък на Жижо му дадоха да държи меч докато му връзват кърпа на главата...

 

 

 

Супер си е храмът, даже пийнахме по чай в по-чиста купичка от тези на летището. И краката си измихме, и се калихме 2 часа по мрамора...интересно, че нямаше нито 1 бял човек в 9 сутринта сред цялата тълпа. То май за целия ден сме видели 10 общо.

 

Голяма мъка е яденето в Индия, явно или ще умрем от глад, или от храната, която ядем когато се уморим да търсим чисто място. 

Избрахме си онлайн в някакви списъци с ресторанти Kesar da Dhaba, дето и Антъни Бордейн е ходил, обаче и това място, като всички други, не работеше преди обяд. Накрая все пак седнахме да пием чай и да ядем някакви традиционни хлебчета с подправки. И, за да покачим адреналина, пробвахме да дъвчем едновременно неразгадаем насипен десерт с някакви анасонови семена:

 

 

Следват: церемонията на границата, вечерята и нощното посещение на Златния храм.

[era123]

Ok, за храната: всичко е както казваш. Затова ние минахме на варианта street food. Има едни много яки като картофени кюфтета. Пържат ги на място и ги дават в купичка от палмови листа. 

Има ги на всяка улица - мангал на кюмюр, уок с олио на емстотин градуса. Пържат пред тебе. 20на рупии. Никой бацил не оцелава, а и са вкусни. 

Ресторантите са как дойде и вида не дава индикация за качество. 

[Lindt]

Wagah border

 

Церемонията на границата с Пакистан е ежедневно синхронизирано събитие от 1959 година насам. Парадът от двете страни продължава около 30 минути. През зимата започва в 4:15, през лятото в 5:15. За чужденци гарантирано има места, така че не прекалявайте с бързането.

 

Преди военните да започнат демонстрацията, жени и деца от публиката танцуват, а търговци предлагат чай, сладолед и пуканки. 

Строен военен със засукани мустаци е изцяло отдаден на това да подгрява публиката, да инициира скандирания и да поддържа напрежението на тълпата. 

 

 

 

 

 

Мисля, че ние бяхме подценили мащаба на тази атракция и останахме впечатлени от шоуто. Носят се слухове, че от пакистанска страна е по-добре, но там има много малка трибуна, водещият им не е интересен и по-добре се доверете на индийците за купона. 

Платихме 1700 рупии на таксито, не сме търсили по-ниска цена.

 

Конкретно това събитие е по-добре на видео, отколкото на снимки, но аз не обичам видеа, особено посредственото, което бих сътворила с телефон.

 

Черпя ви с втория ни магичен индийски залез, че за голяма мъка сме резервирали от другата страна на самолета и ще пропуснем залез номер 3 😄

[Lindt]

Златния храм

 

Много ми бяха интересни сикхите по снимките, които съм гледала - с цветни тюрбани, ками, къдрави бради и заплашителни изражения. На място нас ни беше срам да ги снимаме, особено пък най-колоритните и страхови стражи на Златния храм, но все пак имаме няколко снимки на апарата за спомен. Пилигримите, къпещи се в езерото с нектар, още по-малко искахме да смущаваме със снимки.  

Повечето от хората в Индия са си причудливи, лошото е, че засега не намирам място, на което да се настаня и да ги наблюдавам на спокойствие. Може би на юг под някоя палма ще се случи, може би не. 

 

 

 

Златният храм е свещено място за сикхите, издигнат в средата на езеро, част от Gurdwara complex. Най-спокоен и подходящ за посещение е в 3 през нощта, преди първата молитва. Ние някак предпочетохме нощната ни обиколка да е по време на последната молитва в 9:45, когато с тържествена процесия прибират свещената книга със заръки от техния гуру от мястото й в Златния храм до спалнята й за през нощта. 

Спалнята и опашката за храма: 

 

 

В комплекса има няколко такива книги, ние сутринта слушахме как техен старейшина четеше от нея, а вечерта минахме покрай редица помещения, в които възрастни сикхи четяха от книгите и припяваха мантри.

 

 

В комплекса се влиза с покрита коса, без чорапи и обувки и след като си изплакнал крака в плитък канал. Водата се чисти и подменя редовно, опънати са пътеки, които също се чистят, ама пак си е особено усещането да ходиш бос и аз трудно се насилвах да стъпя на цяло ходило. Добре че тате не знае и няма да ми се кара, че стъпвам като патица. 

 

После се върви по часовниковата стрелка, покрай пилигримите, влизащи в езерото или пиещи от него, тълпите местни туристи, правещи си снимки с храма и строгите стражи-сикхи. Безсмъртни са тези индийци, нямам представа как оцеляват с техните хигиенни навици!

 

 

Най-голямата благотворителна кухня в Индия (или света?) предлага обяд на до 100 хиляди души дневно. На влизане доброволци ти раздават метален поднос и прибори, но ние първия ден се почерпихме само с чай. На втория не успяхме да отклоним опитването на традиционния им десерт от брашно и масло Khada Prasad, поднесен ни от ръката на много любезен сикх.

Доброволците белят чесън и лук, отсервират, чистят и мият, като всеки посетител може да се включи, а също и да остане да нощува там. 

 

Ходихме 3 пъти в този комплекс и всеки път беше различно. Домързя ни да се редим повече от час на опашка и да доближим Златния храм, но го обиколихме и наснимахме старателно от всички страни, даже надникнахме в спалнята на старата книга.

Много ми хареса и малко ме е яд, че храмът в Мадурай ми се изплъзна и няма да успея да направя сравнение между важни храмове на две от религиите тук.  

[Lindt]

Към Керала - ден пореден

 

Толкова са странни индийските дни, че се усещат като 100 ...

 

Вчера вторият ни полет с indiGo закъсня и ни осигури достатъчно време на летището, че да видим, че ни е отменен полетът на връщане Бангалор-Делхи. Но пък любимият ми директен полет до Агра пак се е появил в графика им и няма нужда да пътуваме с влак или шофьор. Сменихме си полетите и се разплатихме с техен служител на гейта, позяпахме нов вид хора, облечени в черно, боси и носещи си обувките в кърпа на главата, пихме кафе и стана време за бординг. Направо си е полезно да пропусне салона човек 😄

Ходихме пеша от летището до хотела и бяхме много доволни от себе си, докато не прекрачихме прага и не зърнахме невярващите физиономии на 3-ма лентяи там на рецепцията. Нямали стая и се били опитвали да се свържат с нас..как, с гълъб? Закараха ни на 5 преки от там, в друг хотел и ни взеха същите пари. Не ни беше много чиста стаята, нямахме топла вода, но трудно намира човек ентусиазъм между 1 през нощта и уговореното такси в 8 да се пазари и да настоява за нещо.

Сега ме е яд, че в букинг са ни маркирали като неявили се и са анулирали резервацията, ама това е, в Индия сме.

 

Тук в Татекад е супер! Имаме си всякакви птици, включително и sunbird в гнездо в кухнята ни. Предстоят чудесни 3 дни 🙂

 

 

 

 

[Фил]

преди 19 часа, Lindt каза:

ама пак си е особено усещането да ходиш бос и аз трудно се насилвах да стъпя на цяло ходило. Добре че тате не знае и няма да ми се кара, че стъпвам като патица. 

Ще приемем (и ще кажем на тати, ако попита), че си стъпвала на пръсти като балерина от Болшой театър! 

 

 

Цял Златен храм, а Джентълмена снима корморан, или каквото е това пиле там!  
( ако няма рима - ударѝ ма! )
 

[Lindt]

Hornbill camp

 

Добре сме си ние тук в Керала. Зелено е, има магазини, продават плодове, а покрай пътя видяхме истински красиви къщи, а не само такива от филми на ужасите. 

 

Чаршафите в този щат са бели, пищната растителност крие лесно боклука и макар индийците да са си индийци, не се усеща все едно се движиш из пъкъла. Даже пихме фреш от диня.

 

Вече сме много доволни от така наречените си луксозни палатки, защото конструкцията не спира звуците, а районът е пълен с живот. Само следобед утихва, но тогава се отдадохме на ботаническа обиколка. Наоколо отглеждат каучук, кафе, какао и всякакви плодове, разнообразно и красиво е.

 

 

 

 

Преди залез отидохме с водач на обиколка по реката с каяци, страшно спокойно и зареждащо място е. И си намерихме няколко гигантски катерици.

 

 

 

 

 

[Lindt]

Керала - ден 2

 

Днес станахме рано за тур за птици в гората. Одраха ни кожата за такси - 4 часа бърдинг е 33 евро, 32 км такси 14 евро.

Наблюденията ми са, че нямаме нужното търпение и интереси, за да станем истински птичари. Нито броим видове, за да тръгнем с един лист от 300 регионални птички и да отмятаме, нито ни се чака на едно място по час да дойдат, нито ни се плащат по 100-150 долара на ден, за да ни организират многодневна обиколка. Можеше да ходим по-често на фотографски укрития, но имаме само 1 фотоапарат и слаб интерес към седене на едно място срещу много пари.

 

 

 

 

 

 

 

С две думи не знам какво си помисли гида ни от неспособността ни да запомним имената на ендемичните видове, за които според него сме тръгнали и желанието ни да снимаме паяци и катерици, вместо кафявото птиче на 20 метра. Но пък ни показа сова и ни предложи следобед да отидем на укритие за по 10 евро, което ние с радост приехме. 

 

Индийците не ни разбират. По 4-5 пъти потвърждаваме на минимум двама души дори неща като чай и такси, пък за туровете си общуваме дълго и изчерпателно, без да сме сигурни защо и какъв ще е крайният резултат.

 

 

 

 

 

В укритието следобед не дойдоха много видове птици, но утре сутрин ще отидем друго и се надяваме на по-голям успех. Ако е по-добро, можем да ползваме организаторите-индийци за укрития и в Периар и Мунар, което ще е много добре за нас.

 

 

[krasen_denev]

Знаех си че зеленият индийски юг ще ви хареса! Наслаждавайте се и бъдете позитивни! Прегръдки и на двама ви!

[randi]

На 10.12.2023 г. в 16:39, Lindt каза:

Което, докато ядем сладки в салона, сме изпуснали да разберем и 20 минути до затваряне на гейта изобщо не стигнаха. 

Тия салони само ядове ви създават.... 

[Lindt]

Керала - ден 3 

 

Цели 4 активности включихме днес и като се има предвид колко време ни отнема една уговорка с местните, сме впечатлени от себе си 😄

 

Та вчера след не много успешното укритие се разбрахме със собственика им, че искаме и тази сутрин да отидем да снимаме птици, но на мястото с птици-носорог. И че той ще ни пише после точна цена на тук тук-а, който ще ни откара 6:30 сутринта до там. Предния път ни струваше 500 рупии, а укритията са близо едно до друго. Хубаво де, ама след това говорихме с персонала, с гида от сутринта, пак с организатора, пак с гида, пак с персонала и още много пъти доуточнявахме нещо, тоест повтаряхме като папагали какво сме се разбрали в 5 следобед до около 10 вечерта и си легнахме усъмнени, че ще ни вземат. 

За сутринта си поръчахме кафе в 6:15, но получихме чай в 6:30, когато и трябваше да дойде тук тук-ът, но той пък се появи в 6:45.

 

Стигнахме ние и с изненада разбрахме, че няма да сме в укритие, а в двора на къща са ни подредили столчета и на 10 метра кацат различни птици, подхранвани с плодове. 

Това добре, но пристигналите по-рано индийски лелки силно негодуваха срещу няколко неща. Едното бяхме ние, облечени много неподходящо в червено и ярко синьо. Индийците в това отношение са много сериозни - камуфлажни дрехи и камуфлажен цвят на кожата. Другото голямо недоразумение беше сцената, където цветчетата били розови, а те предпочитали жълто боке на кадрите. Местиха саксии, подреждаха цветя, скъсяваха дръжки, въртяха се около храната през 5 минути, докато от 6 птици-носорог не остана нито една и в 7:40 сутринта вече нямаше какво да се види там. Макар че с перфектния им камуфлаж индийките сигурно са учудили птиците как тези цветя сами се местят, а именно ние тъпаците сме ги изплашили.

В крайна сметка накараха стопанина да ни разкара, което всъщност беше добре. Заведе ни в друго укритие, където най-сетне видяхме Дронго.

 

 

Не беше лоша сцената, светлината беше по-прилична от тази в двора, но основното предназначение на укритието са папагалите, а сега не им е сезон. Поседяхме 30 минути и се върнахме в къщата. Нищо не кацаше въпреки нашето отсъствие и тези ужасни индийки поискаха да се сложат червеи на хранилката с плодове. Понеже и тогава никоя птица не дойде, ние си тръгнахме, за да пием кафе и да покараме каяци преди да е станало непоносимо горещо. Много добър избор, тази река е изключително красива и макар в жегата да няма много активни животни, пак е приятно да погребеш за 1 час. 

Мъка си беше и тази уговорка, защото на закуска им казваш, че искаш каяци в 9:30, но те в 9:30 започват да ти приготвят колелата и са много стресирани, че искаш каяк. Живко вече е убеден, че в неговата фирма работят най-умните от индийския народ.

Храната тук не е сред най-вълнуващите, няма бира, можеш да получиш само чай или кафе, каквото са запомнили. Но пък нямаме проблеми със стомаха, така че търпим: 

 

 

 

 

....

[Аzia]

Искам снимка на индийки в камуфлаж😅

[Lindt]

....

 

Следобедите са много топли, тоест изключително подходящо време за хубава дрямка. Особено, ако си станал в 6. Пречката, разбира се, са индийците 😄 Или 2 часа старателно метат храстите до бунгалото ни, но никога не чистят верандата ни например, или режат дървета, или и двете. 

 

Най-старателно разпределихме 3-те часа до залез между разходка с колела до близкото село и втори тур с каяк. Вече не сме сами в нашия приключенски къмпинг и има две двойки индийци -едните с малки деца, другите модерни, с къси панталони и татуировки. Никой не си говори с никой.

 

 

 

 

 

 

Много интересно се случват нещата и с местната сим карта Airtel. От първия ден звънят индийци по 100 пъти на ден. От различни номера. Не говорят, не проявяват желание да обяснят и на други индийци какво искат, но продължават. До момента са блокирани 80 номера, но това не променя нищо. Изобщо не можем да се досетим каква може да е целта на всичко това и какво може да бъде решението: 

 

[Lindt]

преди 12 минути , Аzia каза:

Искам снимка на индийки в камуфлаж😅

Е, няма, не излизат на снимки, ще разчиташ на честната ми дума, че бяха практически неразличими 😄 

[stanimir]

Вече бях започнал да се притеснявам , че имам нещо против индийците, но думите ти ми звучат много успокоително.За разлика от Жижо , мой познат инженер е убеден , че работи с най-тъпите индийци от целия индийски народ (според мен просто защото никога не е стъпвал в Индия).

 

Изключително умно решение да заложите почти изцяло на природата !

[Lindt]

Керала - ден 4

 

Жижо още вечерта разбра, че е загубил битката и ще ходим до резервата за птици с колелета. Другата възможност е тук тук, но изисква уговаряне и нямаше да можем да снимаме вилите по пътя и маймунките.

 

 

 

 

Жижо, милият, изобщо не е свикнал с велосипеди и 8 км в посока в горещата Индия му се струват сериозна мъка, а не предизвикателство. От предното каране вече са му понатъртени някои части, а и от 4 дни е болен, но пък моето сърце е от камък и ми се кара колело.

 

Сутринта валеше лекичко и не беше горещо, а нежно розово обагряше облачетата по изгрев. Антибиотиците бяха облекчили състоянието на по-добрата ми половинка и групата ни плахо се зареждаше с оптимизъм.

 

 

Thattekad bird sanctuary е причината изобщо да погледна в тази посока и да отделим 3 нощувки, но от толкова извънредни занимания, успяхме да го вместим чак в последната си сутрин. 

Не знам как да го опиша това място, освен да го нарека "индийско". Има вход, където докато се опитвахме да платим, човекът упорито ни обясняваше за elephants right here, 15 meters. После избяга и колежката му опроверга очакването да има слонове в района. За сметка на това още от портата видяхме маймуни и малки маймунчета, което винаги е голяма радост за мен + аларма да внимавам. Като се приберем, ще трябва да ги оправим тези снимки на маймунки, но засега и в този вид ще свършат работа: 

 

 

 

От входа нищо не ни помогна да се ориентираме къде е обещаната 2 км пътека, а май поехме по маршрута на border hike, който се прави с водач. Малките сладки пиявици ни охладиха ентусиазма, както и множеството цигански къщи, общежития, огради и всякакви неща, които не очакваме да намерим в най-старото убежище за птици в щата. Впечатляващ паяк с паяжината си на пътеката окончателно ни убеди да се върнем. За цялата разходка открихме 2 совички jungle owlets (аз) и 2 пиявици (Жижо).

 

 

 

Видяхме и водната граница на парка, после и пеперудената градина, която в никакъв случай не бива да се пропуска. Тя всъщност си е градина с цветя и се предполага те да привличат пеперуди, а даже и мечтаните от мен sunbirds, но практически не става така и ги няма. Едно индийче даже ми даде полуразтопено шоколадово топче от ръката си, но това хич не направи обиколката ни по-смислена.

 

 

 

 

На излизане попитахме плахо охраната дали наоколо можем да видим frogmouth, което той енергично отрече, но ни прати на 150 метра навън по пътя да търсим място за гледане на птици. Сега.. да не си помислите, че не сме питали и вътре минувачите за пътека за птици и къде можем да отидем. Питахме, разбира се, но ни изброиха какви птици има тук, просто да си ходим бавничко и ще ги видим. Никой не ни каза, че тази велика пътека е отвън и от другата страна на пътя. Прощаваме им, индийци бяха, а те така си отговарят на въпросите, безполезно.

 

Пътеката не е лоша за разходка, минава покрай вода, има и стари дървета, но в 9 часа е късно да търсиш птици. А не гарантираме, че по друго време ще е по-ползотворна обиколката. Видях катерица, птица-носорог и някое и друго рибарче, но нищо за снимане. Натъкнахме се на няколко момчета от клас по фотография, които ни нагласиха на един мост, връчиха ми фотоапарат с огромен обектив за позирането и после изтичаха при учителя си да му показват колко по-интересни бели животинки са намерили, докато другите ученици снимат шубраците наоколо. Копия за нас няма.

 

На прибиране с колелата видяхме и една сърничка, а вчера ни показаха циветка в нашата градина, така че приключваме посещението на района доволни и го препоръчваме.

 

Следваща спирка: Periyar national park, ако стискате палци пороите да спрат и да не си изпуснем и утрешната активност, както днешната. @Цвете, ти ни уговори там нещо с времето, моля 🙂

[Цвете]

преди 48 минути , Lindt каза:

ти ни уговори там нещо с времето, моля

Уговорено е😉

[Gentleman Basta]

Не знам дали сърцето на @Lindt е от камък, но със сигурност е малко и черно!

 

Въпреки че пия антибиотици, тя ме заряза в първия удобен момент, когато чу магическата дума "beer" ...

[Фил]

Преди 1 час, Gentleman Basta каза:

Въпреки че пия антибиотици, тя ме заряза в първия удобен момент, когато чу магическата дума "beer" ...

Аз отдавна подозирам, че това със забраната да се пие алкохол по време на прием на нарк...-  пардон, антибиотици - е някаква ужасна, случайна техническа грешка, подобна на онази с десетичния знак при съдържанието на желязо в спанака!  Крайно време е истината да излезе наяве и веднъж и завинаги да се сложи край на тази мъка!!!
 

[Фил]

преди 2 часа, Lindt каза:

цигански къщи

Ъъъъ, това ли са циганските къщи?!? 

 

 

[Lindt]

преди 3 минути , Фил каза:

Аз отдавна подозирам, че това със забраната да се пие алкохол по време на прием на нарк...-  пардон, антибиотици - е някаква ужасна, случайна техническа грешка, подобна на онази с десетичния знак при съдържанието на желязо в спанака!  Крайно време е истината да излезе наяве и да се сложи край на тази мъка!!!
 

Ами да, ама Жижо ги ползва за оправдание, за да си поръчва чай и да ме излага пред чужденците 😄

[Lindt]

преди 8 минути , Фил каза:

Ъъъъ, това ли са циганските къщи?!? 

 

 

 

Еми не, това са вилите или именията към плантациите, малко извън градчетата ги правят. Вратите им са отворени и ние надничахме 🙂

След резервата по пътя към гората са по-готините имения, сред растителност и назад само зелени хълмове и планини, но и тези стават

П.П. ето как почва псевдорезервата:

 

🙂

[Lindt]

@Цвете 😘 говори още малко относно тези 120 мм дъжд, че имаме 8 часа преход да правим. Мислехме да се откажем, но някак сърце не ни дава да си седим в толкова неиндийската стая цял ден и да гледаме градината.

 

 

 

 

 

П.П. отмениха ни тура, което значи, че поне намалихме загубите с 60 евро и сега трябва да мислим как да ги ползваме, за да запълним деня си.

[Lindt]

Керала, около парк Перияр

 

Чуден ни се получи този ден! Още вчера, докато пътувахме към Перияр, бяхме изключително впечатлени от пътя ни. Толкова е китно и зелено, с хълмове, планини, рекички, цветенца, плантации, насаждения и джунгли. 3 часа, 100 км, нула снимки, искрена любов. Все едно си на Азорите, но е истински диво, няма го фалшивото усещане, което ми остана от онази територия. 

 

Къщата ни също ни зарадва, толкова чиста и бяла, с модерна баня и супер гледка. А домакинът ни е най-умният индиец на света.

 

Вечеряхме супа препоръчаното от домакините телешко, което не сме разбрали, че сме поръчали, но не се влюбихме в този шедьовър.

 

 

Та сутринта се разходихме с тук тук до парка, но рейнджърите казаха, че border hike е канселиран и ще ни върнат парите. За жалост по банка, на хоста, ама пак е нещо. За вчерашния нощен тур май няма да ни ги върнат, но за 40 евро как да обикаляш в пороя пиявичната обител, за да търсиш подгизнали бухали?

Къщата с рейнджъри:

Понеже нито работещ чейндж, нито магазин за плодове има по това време, ни откараха до един банкомат. Имаше 200 рупии такса, което е ужасно дразнещо, но е хубаво да имаме пари.

 

Върнахме се ние и ни предложиха full breakfast с някакви кисели оризови палачинки, нахут в неизвестен сос, смачкани картофи с бухтички и най-хубавото: сокче от ананас. 

 

 

Имаме само един казус с настаняването, явно хич не харесвам южноиндийска кухня и докато гостите-индийци ги благославят и искат да ги осиновят и да ядат само тук, на мен не ми харесва. 

Понеже вече почнах да се отчайвам, преди да кажа, че в Европа индийската храна е по-вкусна, прерових традиционните ястия и открих, че всичко, което ми е познато и харесвам, е от Северна Индия. Избрах 4 яденета, които потенциално харесвам, за да поискаме 2 от тях за вечеря, но се опитаха пак да ми пробутат телешко биряни. Значи, ако някой е минал покрай крайпътна сергия за месо в Индия, ще ме разбере, че не искам пък да го ям това. Накрая се примирих и обясних на домакина, че предпочитам да ям делхийско butter chicken, а не  кералски ястия и това е положението.

 

А да, за деня говорих! Първо се разходихме из нашата градина, защото тя е ботаническа с поне 40 вида и си има означителни табелки пред всяко дърво и храстче. Така научихме как изглежда черния пипер: 

 

 

После, окуражени от липсата на дъжд, тръгнахме по пътя и скоро бяхме привлечени от хълмовете с чай...ех, голям кеф е да се разхождаш в чаени плантации. Безпокоях сe от прочетеното, че в Мунар няма как да влезеш, освен с тур и обяснение за производството или джип, а ние нали обичаме да си ходим ... Та за наша изненада си намерихме тук и се мотахме самички над 2 часа. Жалко, че мъглите по горните склонове ни захлупваха гледките, но то с чая почти винаги е така. Успяхме да издебнем и няколко булбулчета да си снимаме, това ми е любимо индийско птиче и явно яде черен пипер.

 

 

 

 

 

 

Вие си знаете, но аз да отбележа: това не са плантациите на Азорите, това са тропически хълмове, с техните птици и миризми, див дъх и магия. Веднага подредих местността до най-скъпите си спомени от Шри Ланка и съм благодарна, че отново се докоснах до подобно великолепно място.

@izida, все пак в Шри Ланка чаят е категорично по-вкусен, а между плантациите има десетки водопади и водопадчета. Отделно Adam's peak е най-пилигримския маршрут, който сме правили и много ме зареди.

 

 

[Lindt]

Вчера вечерта се обадиха от парка, че и бамбуковият ни рафтинг за днес е отменен и паркът е затворен. Парите за платените активности се връщат на същата сметка от плащането след 1,5 месеца. @ruwenzogy, имай предвид тези неща за Перияр, ако планираш посещение. Мисля, че по-добре да рискуваш и да запазиш на място за деня. 

 

Все пак ще имаме някакво турче днес, макар и не планираното от нас. Но ще можем поне да надникнем в този парк, дето го мъчих за резервация с дни и уж щяхме да прекараме вътре 3 дни.