дневник Дневник за Египет - с уважение и щипка любов

[Lindt]

Ех, много ни беше страх от този Египет! Години наред му се чудехме, попивахме като гъби страшните истории, описанията за измами и отвращение от поведението и живота на населението. Слушахме жадно как хотелите 4* и 5* не са като истински такива и трябва много да внимаваме в избора, все едно баба ми само по такива е ходила и съм отраснала с правилните претенции. 

 

Тревожехме се за храната, хората, пътищата, температурата, хигиената... Накрая тръгнахме с нагласа, че всичко ще е абсолютна гадост, но ще видим страхотни храмове и след години ще забравим лошото. Не си оставихме свободно време, защото не очаквахме да ни харесва и да искаме да направим нещо извън утъпканите забележителности. 

 

Този дневник ще се движи по-стегнато от предходните ми. Но ми се струва, че е хубаво да споделя какво видяхме, научихме и преживяхме като самостоятелно пътуващи. И да си го чета и аз после 🙂

 

 

 

Благодаря на всички, които ни помогнаха със съвети и информация! Надявам се на свой ред ние да помогнем на следващите.

[Граф Вронски]

Понеже аз не помня (а, и забравих да си запиша), вече 4ти ден чакам да започне разказа. Тихо си чакам, а сега вече ще дебна за следващите редове с удоволствие. 🥰

[Lindt]

 

Бъдни вечер и дългия престой по летищата разпределихме между салоните в София и 2 в Атина, защото не можахме да се спрем от първия път на правилния. Работното им време според гугъл и приложението на дайнърс беше до 8, но изненадващо салонът на Goldair в Атина работеше чак до 11. На мен настроението ми беше изключително празнично дори без метакса и курабийки, но Жижо някак си оставаше напрегнат за Египет, макар и вече да бяхме тръгнали. Страхотните мусове и коледните чорапи постепенно го разведриха.

 

 

 

[Дани Магелани]

Все още не съм била в Египет по същите причини, които и вас са ви притеснявали. Ще чета с интерес! 

[Lindt]

Към Асуан

 

На летището в Кайро ни предстояха дълги нощни часове до полета към Асуан. Използвахме ги, за да си сменим пари, купим визи, минем проверки и подремнем. Все още никой не ни беше излъгал и поискал подкуп, говореха си английски и ни напътстваха дори преди да зададем въпрос. Ние обаче не можехме да се отървем от подозрението, че всеки момент нещо ще се обърка и рязко ще излезем от зоната си на комфорт.  

Много странно ми стана, че едва сега слагат коледна украса по летището, в Луксор даже украсяваха елха на 26,12, но коптите явно празнуват като сърбите в началото на януари. По едно и също време излитаха 2 полета към Асуан от различен гейт, а ние си дремехме на грешния. Добре е да си гледате бординг паса.

 

Egyptair определено са много стиснати и получихме само 1 малко шишенце вода за този полет. Излетяхме навреме, а уреденият трансфер за 9 $ до настаняването ни на остров Елефантин ни очакваше, колата беше чиста, шофьорът беше много любезен. Не очакваше бакшиш, не поиска и не получи такъв, но предупреди всички на пристанището коя лодка чакаме, за да ни помогнат. 

 

Имаше и по-евтини начини да стигнем до избрания хотел, но спомените ни как на Ламу ни връхлитат като хуни всички измамници и ние не успяваме да овладеем ситуацията заради преумора сложи вето на идеята да пестим първия ден.  

 

Предполагам, че повечето хора, тръгвайки от летището и минавайки през Асуан, спирайки се на порта за фери, са доста ужасени къде са попаднали. Не е чисто, не е красиво, хората са бедни и естетиката не е техен приоритет. Обаче ние... ами видяхме птици! Няколко чапли, двойка рибарчета, синя вода, огромна пясъчна дюна. Мисля, по-скоро даже съм сигурна, че сме били най-грейналите и щастливи бели хора в този район за 2022. 

 

Малко ми потрепваха ъгълчетата на устните, виждайки обстановката около къщата за гости, но хората ни почерпиха чай, обясниха ни всичко, което ни интересуваше, настаниха ни в 10 сутринта и безпокойството ми бързо утихна. 

 

Щяхме да се справим с този ден, дори и само да си гледаме от терасата. 

 

 

 

 

П.П. Хич не се движи стегнато и този дневник 

[Lindt]

Визуализация на района

 

Асуан е странен за настаняване - избираш си между два-три емблематични хотела - Old Catharact и Mövenpick; къщи за гости на Елефантин и някой и друг еко лодж, който не е оправдал цената си според отзивите, та и ние пропуснахме. Ако и вие се изпълните с подозрителност дали ви се нощува на острова, препоръчвам да погледнете в района около гарата на първа линия към Нил и да има гледка. Би трябвало да изглежда така: 

 

 

 

 

 

 

Още по-странно изглежда оскъдното предлагане когато чуеш, че населението е около 10 милиона.

 

От тази главна улица, на която поддържаните и внушителни сгради са правителствени, се хваща обществено фери за 5 EGP, за да стигнеш до остров Елефантин. Пресичането на реката е бързо и лесно, но ако вашата къща е от другата страна на острова, е по-добре да им платите 2 долара ( 50 EGP ) да ви вземат с тяхна лодка и да си спестите минаване на 1,5 км по прашния лабиринт между домовете на местните. Ние си платихме, но после по една или друга причина все пак прекосихме острова 7 пъти за под 24 часа, та знам, че не сетивнообогатяващо преживяване. 

 

Искам обаче да подчертая дебело, че нямаше никаква опасност от това мотаене из тесните пътечки между къщите. Лабиринт е и всеки път минаваш по различна пътечка, но местните те поздравяват, напътстват към пристана и питат откъде си. Дечицата много ти се радват и може да търчат пред теб да те насочват, но не искат пари за това, няма нужда да се притеснявате от предлаганата помощ. По тъмно ходихме само два пъти из острова, а на връщане една забулена жена дойде с нас, за да се увери, че ще си намерим къщата. Жените не показваха никакъв признак на страх или дискомфорт да говорят с Жижо. 

 

 

 

 

 

 

 

От пристана на Елефантин гледката към Асуан отсреща е ок, но определено от къщите за гости към дюната е много по-хубава. Mövenpick има гледка и в двете посоки, та ако имате 300 евро на вечер, няма нужда да избирате 😉 

 

[Lindt]

Туристическите обекти около Асуан, които се посещават най-често, са: 

 

- Асуанската язовирна стена 

- разчленените и преместените заради язовира храмове Филе и Абу Симбел

- нубийското село на изгонените от земите си нубийски племена заради язовира. Днес наследството им е в музея и на дъното на язовира.

- недовършения обелиск

- нубийският музей

 

Ние лично проявихме интерес към ботаническата градина, плаване с лодка до първия Катаракт и наблюдение на птиците по Нил. По случайност имахме удоволствието да поговорим с представители на нубийския етнос.

Ако имахме още 1 нощувка, щяхме да качим онази дюна, по която ни изтекоха очите и да посетим гробниците там. 

 

 

Истински нубийци си живеят на Елефантин и ние дори не сме помисляли да посетим човешкия зоопарк. На острова всички се определят като едно семейство, помагат си за всичко и се грижеха за нас. Много държаха да запомним, че са добри хора и са честни, не са египтяни. 

 

Това са нашите лодкари: 

 

 

 

А това е традиционната храна, която ни приготвиха в хотела за обяд набързо. Не ми беше вкусна, така че за вечеря им се доверихме на препоръката и отидохме в друго заведение - King Jamaica за гледка, Боб Марли за бира.

 

 

 

 

 

[Lindt]

Следобед по Нил

 

При два следобеда в Асуан, в първия щяхме да плаваме предзалезно с лодка, а втория да посетим ботаническата градина с цел да хванем птиците в по-активен период и с хубава светлина. В случая обаче нямахме втори ден и се наложи да избираме кое ни е по-важно.

По Нил има 6 водовъртежа, първият е до Асуан, а последният около Хартум, Судан. Те превръщали този участък на реката в невъзможен за преминаване по вода и търговците в миналото спирали и претоварвали стоките си в Асуан. Така градът се замогнал и развил. Е, сега определено не ми изглеждаше преуспяващо.

 Ние бяхме прочели, че около първия катаракт е много красиво и искахме да плаваме там. Фелуките изглеждат много по-лежерен вариант за движение по реката, с огромните си платна и тихо придвижване, но не стават за приближаване и спиране до птиците. И са бавни, няма как да ни отведат за времето, с което разполагаме до първия Катаракт. 

 

Избрахме да тръгнем в 13:00 с моторната лодка на хотела, да ни оставят на Kitchener Island ( ботаническата градина ) за 2 часа, после да ни вземат и от там да обикаляме по Нил и да търсим още птици. Цената беше 20 $ (500 EGP), което ни се видя разумно и не сме се пазарили. 

Ботаническата градина е издигната над нивото на реката и трудно може да снимаш водни птици от нея. А обедните часове са по-скоро почивни за животните и не се избиваха да хвърчат около нас. Обаче островчето е доста зелено и приятна за разходка. На нас ни хареса. 

Има 1 главна алея, разнообразни дървета и повечето хора я посещават за 1 час - оставят ги в началото на острова и те вървят до другия край, откъдето ги взимат с лодката. 

 

 

 

 

 

 

 

Пристигнаха да ни вземат точно навреме. И дали защото ни беше лежерно цялото пътуване, дали защото другите лодки бяха ангажирани и си чакаха техните хора, лодкарите ни закачаха и се шегувахме, но никой не ни е натискал да се качваме на друга лодка. 

 

Следобед няма много хора на острова и може да си направите пикник, да купите сувенири, да се снимате с крокодилче. Нубийската култура включва отглеждането на крокодил в къщата, за да може децата от съвсем малки да свикнат и опознаят най-голямата опасност за техния живот. Днес, заради язовира, крокодили няма и вероятно няма смисъл да ги познават толкова добре.

Ние не одобряваме пленени животни. Още не мога да реша за кучетата на верига у нас ли ми е по-жал или за впрегнатите коне и магарета в Египет. Опитах се да си оставя размислите по темата вкъщи и да не съдя хората, но все пак нямаше да ми е приятно да гледам декорации с животни в онова село. Не знам там, където ходят туристите, дали има  все още и живи крокодили по къщите. 

[Lindt]

...

 

Трудно се снима от лодка. Още по-трудно се решава живота по реката ли ще снимаш или животните 🙂 Защото при нас това значи да сменяме обектив. Нашите момчета бързо научиха, че искаме да спират при птичките, но не бяха сигурни защо точно това черно-бялото ни изпълва с такъв възторг и колко 10 пъти трябва да спират до негов представител.  Няма да ви мъча с много снимки на птици, че се мачкат и стават ужасни. Обаче не се страхуваха от нас, така че бяхме щастливи. 

 

 

 

 

 

 

След като им показахме пиленцето на екрана, се зарадваха, че сме страшни професионалисти и искат да снимаме и тях. Нямаше как да им откажем и се наложи да спрем да се занимаваме с птици и да сменим обектива. Затова и вие ще може да видите как изглеждаше околността: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко се разочаровах от историческия хотел Old Cataract. Представях си го много по-красив: 

 

 

След като се оказа, че в хотела ни не обещават да ни сготвят нещо вкусно и щем не щем ще ходим до другия край на острова, се наградихме за усилията със сок от манго, камилско и тажин с риба за около 17 $. 

 

 

За първия ден толкова. От стегнатия разказ не остана и помен...

[Брани]

Контрастът между циганията и красивите гледки в Асуан наистина е потресаващ 🙂

[Argentique]

Чудесни са ви снимките от Асуан. А светлината е отделна песен. 
И на нас в онзи район ни се сториха най-готини хората – нямаше никакви проблеми, бакшиши, досаждания и междуполови закачки. Никой нищо не иска от теб и това си е пълно щастие. Вероятно по курортите и по по-посещаваните места местните постоянно виждат туристи и донякъде са свикнали да ги ползват за източник на доход, а пък полуголите (за тях) туристки е грехота да не ги освиркаш и да слезеш от мотора да ги подгониш... Но то и в Турция е така – по провинцията няма кой да те зяпа като жена (или защото го е срам, или защото си има своя и както си казват там женените „нека Аллах ми затвори очите за красотата на всички останали жени“), а всеки ще те почерпи и няма да ти вземе пари за услуга, а по курортите гледат да ти предложат брак/други екстри и да те одрусат финансово за всичко.

За крокодилчетата... една приятелка имаше снимки от такава нубийска къща с местни, които посрещат туристи - гледаха си крокодилче и го ползваха активно за снимки... Устата му за всеки случай беше захваната с розово ластиче за коса. 😞

[Lindt]

преди 16 минути , Argentique каза:

Чудесни са ви снимките от Асуан. А светлината е отделна песен. 
И на нас в онзи район ни се сториха най-готини хората – нямаше никакви проблеми, бакшиши, досаждания и междуполови закачки. Никой нищо не иска от теб и това си е пълно щастие. Вероятно по курортите и по по-посещаваните места местните постоянно виждат туристи и донякъде са свикнали да ги ползват за източник на доход, а пък полуголите (за тях) туристки е грехота да не ги освиркаш и да слезеш от мотора да ги подгониш... Но то и в Турция е така – по провинцията няма кой да те зяпа като жена (или защото го е срам, или защото си има своя и както си казват там женените „нека Аллах ми затвори очите за красотата на всички останали жени“), а всеки ще те почерпи и няма да ти вземе пари за услуга, а по курортите гледат да ти предложат брак/други екстри и да те одрусат финансово за всичко.

За крокодилчетата... една приятелка имаше снимки от такава нубийска къща с местни, които посрещат туристи - гледаха си крокодилче и го ползваха активно за снимки... Устата му за всеки случай беше захваната с розово ластиче за коса. 😞

Благодаря! 

Трудно ми беше с някои от неща, които научих предварително, за традициите на хората. Но е по-лесно да съдиш някой от дистанция и да си рязък писмено, отколкото очи в очи. Опитвах се там да приемам гледките все едно съм се върнала назад с 30-40 години, каруците и впрегнатите кльощави животинки са навсякъде в страната ни и това е нещо супер нормално. Не би било редно след като Египет е развиваща се държава, и хората са толкова бедни, да ги съдя според нашите разбирания на пристигащи от ЕС. 

В Асуан местните бяха мили и ние отговаряхме със същото. Ако ми дойде тук с такова крокодилче обаче, най-вероятно ще го ритна. 

 

[Argentique]

преди 6 часа, Lindt каза:

Но е по-лесно да съдиш някой от дистанция и да си рязък писмено, отколкото очи в очи. Опитвах се там да приемам гледките все едно съм се върнала назад с 30-40 години, каруците и впрегнатите кльощави животинки са навсякъде в страната ни и това е нещо супер нормално. Не би било редно след като Египет е развиваща се държава, и хората са толкова бедни, да ги съдя според нашите разбирания на пристигащи от ЕС. 

В Асуан местните бяха мили и ние отговаряхме със същото. Ако ми дойде тук с такова крокодилче обаче, най-вероятно ще го ритна. 

 

През цялото време около Нил гледах интересен филм и всичко ми беше много невероятно тогава – мизерията, купищата боклук, по три 6-7 годишни деца карат един мотор, само тригодишно върху чувал на магаре, колибите по Нил, закачените меса за продан на 40 градуса, увити с чаршафи заради мухите, и всички невероятно щастливи хора, които винаги махаха за поздрав и се усмихваха.

 

 

В целия този шарен филм нямаше ни време, ни място за съдене. Докато си оставаше филм. Обаче, когато някой без мое желание ме привличаше да участвам (примерно ни грабваше багажа, свален от таксиджията пред летището, и се втурваше да бяга с него навътре към гишетата за чек-ин с цел помощ....), яката наострях рогата.

Но това беше далеч, по курортите, а и след време остава само хубавото.

Чакам продължение, а и ми е интересен отзивът за Бялата пустиня. Колкото и да е странно, за общо двайсетте ми дни в тази страна, не съм виждала ни Кайро, ни пирамиди. 🙂 Някой ден, като се вдъхновя, може да отида и там за няколко дни.

[stanimir]

По курортите са си едни и същи почти навсякъде.Какво да кажем за нашите таксиджии през сезона или разните морски бабички алчни като вълци все едно държат атол на Малдиви.В детството си  и те са били с магаретата.

[Lindt]

@Argentique, турът до Бялата пустиня, колкото и както и да го мисля, са най-неприятните 2 дни в пътешественическата ни биография. Изживяването се утежнява от факта, че това време го изрязах от любимия ни район в Египет. И още веднъж от това, че тръгнахме с тотално различни очаквания, въодушевението ни умираше час след час и беше трудно да го гледам в очите на другия. 

Хронологично описание на преживяването ще има, и на свой ред ще очаквам същото от вас за тура в Мароко. Също ще ми трябва и за пустинята Лут, че това е по-належащо, така че ако някой е бил, да се покаже.  Аз доста се постарах да убедя един от помръкналите спътници в колата, че предстоящия му тур в Уади Рум няма нищо общо и ще го заобича.

 

Но най-общо след 5 часа по пътя пред  до оазиса през безкрайно неатрактивна пустиня, хапвате на закрито и се качвате на друго возило за още 160 км. Ама това, че е 4х4 не означава, че ще карате във вътрешността на пустинята. Не, пак сте си на пътя почти през цялото време. От 7, когато ни взеха, до 19, когато стигнахме в лагера, имахме 9 часа път в кола без интересни гледки, около 1 час за почивки на закрито или в бензиностанция, около 1,5 часа за седене извън колата, но не задължително на привлекателно място и още 30 минути за чакане на другата кола, сменяне на гуми и тн. 

 

За втория ден, когато изгревът в 7, а ние трябва да сме в оазиса и да пътуваме до Кайро в 11, очаквах, че сме с почти половин ден програма. Обаче онези 160 км разстояние не бяха изчезнали магически, така че отново просто си пътувахме с колата. 1 спирка, 20 минути за да се радваме на Каменни гъби като в Родопите и още една за 10, за да преосмислим разбирането си за hot springs. 

 

Цитат

Black and white desert trip two days one night.

Day 01
Start early in the morning from Cairo to Bahariya Oasis 360 km join other tourists,
on arrival at the oasis, you'll have lunch in the hotel.
and after lunch start in 4wd car to visit the Black Desert and climb the Black Mountains,
Drive to reach Elhaiz Bedouin village to swim in natural spring,
Drive to visit the crystal mountain, and drive to enjoy the panoramic views of Agabat Valley to see the high white mountains that blend with sand dunes,
play sand Bourding and drive to the new white desert and enjoy seeing the beautiful forms of limestone such as chicken, rabbits, dog, ice cream and more natural rock formations,
Enjoy a BBQ dinner and camping under the stars in tents.

Day 02:
In the morning after breakfast and breakdown Camp drive to the old white desert and enjoy seeing the famous mushrooms, creamy mountains and drive back to the hotel in the late morning around 11:00 a.m for little rest and drive back to Cairo.

 

[slujitel]

Показвам се за пустинята Лут.

[Lindt]

преди 3 минути , slujitel каза:

Показвам се за пустинята Лут.

Великолепно, на теб ти вярвам! Цял ден ли ще се возим в тази кола? Дюни само в края на маршрута ли ще има? Покрай пътя пустиня ли ще има или камънак с вид на строителна площадка? Някога ще имаме ли време за разходка или ще спират и казват: имате 15 минути тук? 

[Duke]

Само да кажа, че сте избрали грешната част от Сахара. "Правилната", според мен, е на юг от Бискра, в триъгълника между Ел Уед и Тогурт - това вече е истинската Сахара, в която се виждат дори истински миражи... Уади Рум е вече друга бира, сякаш от друга планета...

 

Както обикновено, забавно описваш всяко пътуване и доколкото разбирам Египет е оставил хубави спомени, макар и на този етап да не виждам описани основните забележителности, които задължително трябва да се посетят по тези уникални места. За сметка на това птиците на Хичкок не изчезват от повествованието, независимо къде се намирате по света, което се превръща в запазена марка на всяко ваше пътуване. .. 😉

[Gentleman Basta]

@Duke

 

 

[Lindt]

Абу Симбел 

 

След като се отказахме от втора нощувка в Асуан, анулирах и частния тур до Абу Симбел. Нямаше смисъл да платим 50 $ вместо 25, ако ще се озовем при паметниците по същото време, по което и организираните групи. 

 

Събудихме се някак в 3:45 и към 4 излязохме в тъмното и се спуснахме до реката, където е разположен пристанът за лодките на нашата къща. И добре, че сме двама и си говорихме, защото иначе не знам как щяха да ни открият и вземат. В цената ни не е била включена удобна лодка от хотела, така че се наложи да притичаме по тъмно целия жилищен лабиринт на острова до другия му край.

Интересни хора са египтяните. Очаквах да закъсняват и да са бавни като в повечето топли страни. Обаче всъщност винаги идваха навреме и все подтичвах, за да ги настигна. Може би нормалните хора им казват да намалят темпото, но за мен ситуацията беше нова и странна и ми беше интересно.  

 

И после на другия бряг се почна голямото чакане да се събере цялата група за микробуса. Първо пристигна на един немец в количка, който настояваше водачът му да признае, че е бил готов, но са го забравили, иначе цялата група ще го мрази и ще има лоша енергия в буса  И още цели 30 минути на един новозеландец, който дойде несресан и не вярвам да е бил невинен, така че него лично го намразих. 

 

Спряхме на едно място за почивка по пътя, където спират и абсолютно всички други автобуси и микробуси. Не беше толкова мръсно, колкото наша бензиностанция, а и истински се впечатлих от организацията, позволяваща да имат горещо кафе и чай в чашки за всички и да не се налага да чакаш. 

 

В 8:40 най-сетне стигнахме до касата за билети на Абу Симбел. Ако не сте с група и желаете да си починете малко от пътуването, кафенето е много приятно и с гледка към язовира. Но ако сте с група и след 5 часа гърчене в бус ви кажат, че имате 1,5 часа за разглеждане, пропускате кафенето и прекарвате първите си 15 минути на опашката за билети. 

 

 

 

 

Под надслов "потопяване на миналото, заради спасяването на бъдещето" стартира проектът за изграждане на този емблематичен язовир въпреки проблемите с финансирането и неодобрението от САЩ. Има вариант за достигане до Абу Симбел с плаване в язовир Насър. Доста бутиково изживяване е този круиз, но вероятно предоставя много спокойна почивка и хубави гледки. 

 

С международни усилия и финансиране паметниците са спасени от потапяне. 4 години отнема паметниците да бъдат нарязани, пренесени и сглобени наново. Изградена е дори фалшива планина с изрязаните късове скала от предишното им местоположение за около 3000 години. 

 

 

1,5 часа са крайно недостатъчни, за да се насладиш на това място. Но предвид хилядите туристи, стоварени по същото време като теб, удоволствието от изживяването е намалено до ниво, че да се съгласиш все пак да си тръгнеш към 12. Ние почти бяхме готови да си спазим уговорката с шофьора, когато в шок забелязахме, че и всички останали хора си тръгват точно в този момент. Нахлувайки тичешком в храма, успяхме да го разгледаме и наснимаме отново почти празен. Така че... дори да сте с група, изчакайте последния момент. После ако трябва тичайте към паркинга, но откраднете 15 минути. 

 

Построен от Рамзес II, с фасада, украсена от 4 огромни статуи на този велик фараон, Абу Симбел е сред най-впечатляващите храмове в Египет. Издигнат в миналото на границата на Египетското царство, той ясно е показвал могъществото на фараоните. В близост е разположен още един храм, посветен на съпругата на Рамзес II Нефертари.

Няма да ви преразказвам историята, откриването и предназначението на храмовете, лесно достъпна е информацията за тях на всички езици. Но ще пусна малко снимки 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Граф Вронски]

преди 42 минути , Lindt каза:

 

Нахлувайки тичешком в храма, успяхме да го разгледаме и наснимаме отново почти празен. Така че... дори да сте с група, изчакайте последния момент. После ако трябва тичайте към паркинга, но откраднете 15 минути. 

/cdn-cgi/mirage/c1636a86162d61404a42eee50818dba3a2ac731faaf5e6a927ab8a6b889b363f/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/_C260610.jpg.e78810d14d806b47271e8982143c07b6.jpg/cdn-cgi/mirage/c1636a86162d61404a42eee50818dba3a2ac731faaf5e6a927ab8a6b889b363f/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/_C260615.jpg.a6780c627f1dfa7f3c4c8e436a1a3b92.jpg

 

Ето, знаех си, че има тайни бонуси и умения от тичането. 🤗

А, вие едва скоро започнахме. След година и няколко маратона ще летите направо.

[Lindt]

Преди 1 час, Граф Вронски каза:

Ето, знаех си, че има тайни бонуси и умения от тичането. 🤗

А, вие едва скоро започнахме. След година и няколко маратона ще летите направо.

Сега като го спомена тичането, в четвъртък ако идваш преди 11:00, ще трябва да дойдеш на стадиона с нас. Носи си екип 

 

П.П. Реално не е нужно чак толкова да се бърза, никой на тур не отива до колата навреме, така че трябва да се примириш да си неточен или се кисел.

 

Ето част от паркинга, вече около 40 минути след обявения за повечето туристи час за тръгване: 

 

[Lindt]

Следобедът, организационни подробности и досадни битовизми

 

На връщане  микробусът не ни се стори толкова неудобен и пътуването така тягостно, но все пак е 3 часа. Пак спряхме на същото място за почивка, като този път имаше и мираж от другата страна на пътя. Първият в живота ни! Направихме няколко опита да заснемем това интересно явление и се предадохме. 

 

 

След това започнаха да ни разтоварват по пътя в зависимост от желанията ни. 3-ма души се организираха да видят храмът Филе, другият паметник в района, заслужил преместване и спасение от потопяване в язовира. Ние се доверихме на англичанина в колата, който предния ден го беше обиколил за 10 минути и не се беше впечатлил от видяното. Той учтиво отстояваше позицията си, че след Абу Симбел е неразумно директно да се метнеш във Филе, нищо че е по път. По-добре на път от летището да ви спрат на него, ако се уговорите с шофьора. 

 

Предния ден бяхме опитали да активираме сим картата от Брани, напълно неуспешно обаче. Така че сега първата ни задача беше да пуснем корени в офиса на Водафон, докато се сдобием с връзка със света. Оказа се, че ако нямат парична наличност, сим картите се деактивират след 1 месец. Ако има вътре неизразходван интернет/ разговори, се деактивира след 6 месеца. При всички положения обаче нямаше как да подкараме купена през май месец карта. 

 

Ако имахме средство за връзка, щяха да ни оставят до дюната, ние да я изкатерим, да видим гробниците, да се спуснем и да звъннем на Basmatic Nubian Guest House да ни приберат с лодката и да ни донесат раниците. В случая не можехме да го направим без багаж или загуба на много време, а и .... не ми се катереше дюна по пола, така че си взехме багажа с нас до Абу Симбел и помахахме на дюната за сбогом. 

 

След 40 минути усилия, регистрация и напълно безуспешни опити да се плати с карта, излязохме като горди собственици на 1 сим карта 120 EGP с 2 ГБ / Аз не си взимам карти и не снимам с телефон, така че верните ми почитатели трябва да спрат да очакват сводка с картинки в реално време/

Допълнителна бележка - на Елефантин не могат да ви продадат нова карта, евентуално могат да ви заредят старата, но не е сигурно. Погрижете се за тези битовизми преди да отидете в къщата си за гости. 

 

Улицата покрай Нил е приятна и интересна, макар че нас още ни беше страх от хората и все бързахме и се озъртахме. Засякохме и един мъж с вързани зад гърба ръце, дето го бутаха в неизвестна посока и това допринесе за усещането ми, че не е напълно безопасно от тази страна на реката. Все пак преди да хванем влака, седнахме в едно заведение с 2 етажа за по една шаорма. То явно и целия град се хранеше и поръчваше от там, защото проготвянето отне 40 минути и беше толкова мъничка и вкусна, че не дадох и хапка допълнително на Жижо.  

 

След като се освежихме, отидохме на гарата, където ни чакаше много неприятна изненада. Преди седмица човекът от нашата къща не ни беше излъгал в опит да ни продаде скъп трансфер до Луксор. Наистина бяха въвели цени на билетите за влака за туристи.

 

 

Машинките за билети не работеха, на гишето имаше огромна опашка, така че ние с предпазлива стъпка се отправихме към перона в опит да разберем дали може да се качим на влака и да купим билет на място или ще ни глобят. След като говорихме с около 8 служителя, препращащи ни напред-назад, половината неговорещи английски, другите решени да попитат още някой и друг колега за становище, накрая ни отведоха тържествено във втора класа и ни казаха да седнем там. И  че, ако дойде някой с претенции за тези места, да ги отстъпим.  Жижо не искаше да отпътуваме без официално да му кажат колко пари ще ни вземат, а хората определено се преструваха, че не знаят отговора на въпроса и уклончиво казваха : "около, не повече, най-вероятно 8 долара..." Аз предположих, че хората искат да се разберат как да си поделят около половината от новата цена на билетите помежду си, без да ни таксуват по туристически тарифи. За моя изненада обаче те ни взеха пълната сума 20 $, 1 $ глоба и ни дадоха разписка. Никаква далавера за никой. 

С две думи избягвайте влаковия транспорт в Египет. Автобусите нямат различни цени за чужденци, а трансферите няма да са много по-скъпи при 2+ човека. Пътуването с влак е скучно, бавно и не толкова удобно, колкото човек очаква като види широка седалка. 

 

[Duke]

На 9.01.2023 г. в 12:58, Lindt каза:

На връщане  микробусът не ни се стори толкова неудобен и пътуването така тягостно, но все пак е 3 часа.

Удобен момент за подсказка към онези, които посещават Абу Симбел като част от круиз по Нил. Тъй като ви вземат с автобуси директно от кораба, вземете със себе си по една възглавница от каютата. После ще ми благодарите...

[Lindt]

преди 6 минути , Duke каза:

Удобен момент за подсказка към онези, които посещават Абу Симбел като част от круиз по Нил. Тъй като ви вземат с автобуси директно от кораба, вземете със себе си по една възглавница от каютата. После ще ми благодарите...

Доста умно. Е, ние бяхме в едно доста тесничко микробусче и не знам един мъж с размерите на Жижо къде щеше събере и възглавница, но на мен щеше да ми е удобно.