дневник Дневник за Египет - с уважение и щипка любов

[Брани]

преди 2 часа, Lindt каза:

И нас искаха да ни водят на пазар, който е само тука, само днеска. Ама не отидохме. Твоите чорапки от там ли ги взе? 

O не, потърсих си в гугъл магазин за чорапи, намерих си, занесох се там и си купих.

[Граф Вронски]

преди 4 часа, Брани каза:

А, не, не - чисто белички. Нарочно, естествено, за да не познаят, че сме от Тъмната страна ...

Аз вече цяла вечност се чудя дали пък не си фен на Michael Jackson:
 

 

[Брани]

преди 32 минути , Граф Вронски каза:

Аз вече цяла вечност се чудя дали пък не си фен на Michael Jackson:
 

 

Велик е!

 

Но причината тук е доста по-практична и малко пропита с битовизъм - на 40 градуса чорапите са си консуматив, а нямаше време да се дават на пералня 🙂

 

[Duke]

преди 13 часа, Lindt каза:

Понякога Hi, друг път I love you.

От само себе си се разбира, че на теб са казвали "Hi", а на Жижо "I love you", нали така?

[Lindt]

Преди 1 час, Duke каза:

От само себе си се разбира, че на теб са казвали "Hi", а на Жижо "I love you", нали така?

Всъщност да, как да не го заобича човек от пръв поглед: 

 

[Весу]

On 1/6/2023 at 9:10 AM, Lindt said:

@Argentique, турът до Бялата пустиня, колкото и както и да го мисля, са най-неприятните 2 дни в пътешественическата ни биография. Изживяването се утежнява от факта, че това време го изрязах от любимия ни район в Египет. И още веднъж от това, че тръгнахме с тотално различни очаквания, въодушевението ни умираше час след час и беше трудно да го гледам в очите на другия. 

Хронологично описание на преживяването ще има, и на свой ред ще очаквам същото от вас за тура в Мароко. Също ще ми трябва и за пустинята Лут, че това е по-належащо, така че ако някой е бил, да се покаже.  Аз доста се постарах да убедя един от помръкналите спътници в колата, че предстоящия му тур в Уади Рум няма нищо общо и ще го заобича.

 

Но най-общо след 5 часа по пътя пред  до оазиса през безкрайно неатрактивна пустиня, хапвате на закрито и се качвате на друго возило за още 160 км. Ама това, че е 4х4 не означава, че ще карате във вътрешността на пустинята. Не, пак сте си на пътя почти през цялото време. От 7, когато ни взеха, до 19, когато стигнахме в лагера, имахме 9 часа път в кола без интересни гледки, около 1 час за почивки на закрито или в бензиностанция, около 1,5 часа за седене извън колата, но не задължително на привлекателно място и още 30 минути за чакане на другата кола, сменяне на гуми и тн. 

 

За втория ден, когато изгревът в 7, а ние трябва да сме в оазиса и да пътуваме до Кайро в 11, очаквах, че сме с почти половин ден програма. Обаче онези 160 км разстояние не бяха изчезнали магически, така че отново просто си пътувахме с колата. 1 спирка, 20 минути за да се радваме на Каменни гъби като в Родопите и още една за 10, за да преосмислим разбирането си за hot springs. 

 

 

Мога да споделя от първа ръка, че излетът и нощуването в Ерг Чебби (Мароко) беше едно прекрасно преживяване. Влизането в тази мини пустиня беше на гърба на камила. Лагерът беше заобиколен от прекрасни оранжево-червени дюни (една от тях най-високата в района). Вечерята беше забележителна, подобно на почти всичко което може да се яде в Мароко. След нея край огъня разговорът с нашите водачи на различни езици (някои от тях говореха френски, други - испански) също беше страхотен. А изгравът над дюните на сутринта е незабравим. Истината е, че тази мини пустиня е доста малка по площ, но усещането е, че си на края на света. Предвид достъпността на мястото, мисля че преживяването беше повече от прекрасно 🙂

[Radnev]

Очакваме продължението 😳🙂. 

[Lindt]

Западният бряг

 

Втория ни ден в Луксор се очертаваше дълъг, клонящ към безкраен, най-вече заради нощния автобус до Кайро. Затова отложихме максимално старта, почивайки до обяд в градината на хотела. Наетата кола с шофьор за западния бряг щеше да ни чака при общественото фери и планирахме спокойно да обиколим интересуващите ни обекти следобед. 

Много по-лесно е да пресечете Нил с фелука, даже ще е точно при хотелите, спестявайки ходенето до ферибота, а и не е скъпо. Но ние, пропускайки круиза, се стараехме да опитаме всички други варианти на плаване по тази река, включително и обществените лодки. Разходката до там беше забавна, особено докато минавахме покрай големи групи ентусиазирани от нас ученички. Много ни се радваха и ни поздравяваха в хор. Но срещахме само момичета, почвах да се чудя къде са момчетата. 

 

 

 

 

Настанихме се удобно на втория етаж на ферибота и зачакахме потеглянето. И тогава започнаха да прииждат момчетата. В началото малко се стъписаха от белите хора на лодката, но после започна голямо бутане, подреждане около нас и суматоха кой колко може да се доближи  до мен. Странно, но не искаха да си говорят с нас като момичетата, а по-скоро да ни зяпат и да се опитват тайно да ни снимат с телефон. Вече беше почнало да ни писва, когато дойдоха учители и вътвориха ред, прогонвайки от нашата пейка най-нахалните момчетии. А наистина бяха досадни, почти бяха седнали на полата ми, което мисля е прекалена близост с противоположния пол. С интерес наблюдавах как един младеж се опитва да си държи цигарата в ръката зад гърба, за да не го види учителя, нервничейки минута след минута. Накрая и ги наказах за нахалството да ме снимат без разрешение, като аз си откраднах няколко кадъра. 

 

 

 

Планираните обекти бяха 3 - Колосите на Мемнон, Мединет Хабу и Долината на царете. Колебаехме се за Хатшепсут, но още в първите минути Тарик ни окуражи да я пропуснем, обещавайки да ни заведе поне да я щракнем отдалеч. 

 

Колосите бяха първия ни обект и старт на приятелството с Тарик. Милият се чувстваше длъжен да ни инструктира как да се пазим от търговците-лешояди около паркинга, които ще ни връхлетят със сигурност, да не си говорим с тях, да не осъществяваме контакт с очи и да не спираме да се движим. Не беше страшно, справихме се. 

 

За моя изненада пътеводителят на НатГео не лъжеше и някои хора наистина обикаляха Западния бряг с колела: 

 

 

 

Бях изгледала доста снимки и даже видеа на гробницата на жената-фараон Хатшепсут, но самата постройка така и не ме привлече да я видя отблизо: 

 

 

 

 

 

[Nayden Bondzhev]

В египетски хартии ли плащате или в долари, ще пътуваме другата неделя?

[Lindt]

В момента, Nayden Bondzhev каза:

В египетски хартии ли плащате или в долари, ще пътуваме другата неделя?

Зависи кое. Курсът и на еврото ни се видя отличен, банките бяха доста удобни за обмен, иначе всички с радост ще ви отърват от валута, защото имат инфлация и ограничен достъп до чуждестранни банкноти. Но входове мисля може само в местна валута да се платят. Ние сувенири не сме си купували и не знам там как е.  

[Lindt]

Мединат Хабу 

 

Предварителните отзиви за този комплекс бяха, че е цветен, красив и сравнително слабо посещаван обект. Тарик също каза, че му е любимото място и ни разказа каквото знае за този комплекс. Бяхме платили само за шофьор, без гид и много приятно се изненадахме, че водачът ни споделя с удоволствие каквото се сети за обектите, които посещаваме или избираме да изпуснем. По същия начин беше и тура ни до пирамидите и сме много доволни. 

 

 

 

 

 

 

Ще цитирам @Mary с кратка информация за Мединат Хабу, за да има малко подробности към снимките: 

"Мединет Хабу е най-добре запазения комплекс на западния бряг на р.Нил. Състои се от повече от 7000кв.м. украсени повърхности.

Не е ясно откъде точно идва името на храма, но е сигурно, че е наподобявал цял град навремето - ограден със стени, а вътре имало храмове, дворци, параклиси и помещения за спане."

 

На нас много ни хареса този комплекс и останахме повече от час. Не беше претъпкано, но имаше доста групи, които ми пречеха да снимам, събирайки се за беседа под колонадите. Много ме дразнеха, защото бяха все на немски и италиански и не разбирах какво им обясняват 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въпреки статиите за завършена реставрация, ремонтът си тече и доста пъти прескачахме строителни материали, даже наблюдавахме работниците. Много интересна ми беше караницата между жена от персонала и възрастна жена от арабски произход, за късмет проведена на английски. Младата служителка обясняваше, че не трябва да се катерят върху колони и останки от статуи, дори просто заради лична безопасност, а по-възрастната жена крещеше, че очевидно може да й бъде майка и няма как да не е по-мъдра и наясно с безопасността си от момичето. После я нарече непочтителна и невъзпитана и продължи да си ходи където си иска.

 

Във външния двор на няколко пъти се опитваше да се залепи за нас някой от пазачите, да ни показва тайни находки или дори да ни води в забранените части на комплекса срещу бакшиш, но не бяха прекалено настоятелни.

 

 

Вече на излизане засякохме пореден нервен турист да се кара с хората при тоалетните, че трябва да са безплатни и нямат право да му искат 20 цента. На руски беше, но аз явно задобрявам и схванах проблема 😄 Стори ми се, че не си струва да се караш за 20 цента в чужда държава, при това евтина. Но в своята е хубаво да се бориш срещу лоши практики, дори с цената на своите нерви. 

 

[Lindt]

Гробниците на царете

 

Билетът включва посещението на 3 гробници по избор. С допълнително доплащане са тази на Тутанкамон, Сет I и Рамзес V и VI, но за тях трябва да решите на касата, не може да си доплатите после. 

Хубаво е предварително да решите кои гробници бихте искали да посетите и да си запишете защо, че аз бях забравила защо съм ги избрала - период, цветове, слаба посещаемост, липса на стъклени прегради.... Не е супер важно, но може да си набележите такива, които в момента не са отворени и да трябва да ги смените с отворени. Ние за всеки случай поискахме съвет и от Тарик. 

Между паркинга и касата има доста дълъг пасаж, с десетки сергии за сувенири и търговци, но следобед явно са по-уморени и никой не се опитваше да ни продава нищо. 

Освен за билетите, си платихме и за електробусче до началото на гробниците, вярвайки, че са много далеч. Глупости, можехме спокойно да си ходим пеша 5 минути, нищо нямаше да ни стане. 

 

 

И така, започнахме от най-горе, посъветвани, че туристите (и гидовете им ) ги мързи да ходят до края и избират по-близки до входа гробници.  В първата бяхме почти сами, нямаше прегради, но и рисунките не бяха в отлично състояние.

 

KV 14 беше първа, след това посетихме K11 и К6, но заради стъклените парапети и хората, не съм снимала така, че разпозная коя снимка откъде е 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

Странно е да гледаш въоръжени хора около себе си: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Завършихме с тази на Рамзес V/ VI (KV9), която определено си струваше допълнителния вход и много ни хареса:

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Всичко беше много хубаво, програмата ни изпълнена, а сега предстоеше залез и още 5-6 часа до автобуса  Преди да ни остави за почивка в произволно кафене на западния бряг, Тарик ни заведе до една сладкарница, за да си вземем по нещо и да презаредим батериите. Бяхме гладни, а трябваше да отложим вечерята за по-късно, ако искаме някак да запълним вечерта си. 

Сладките в Египет са супер, неочаквано несладки за сиропирани десерти и аз лично си ги ядях с голямо удоволствие. От тази страна на Нил не ни допадаше особено - схлупени постройки, прахоляк, неасфалтирани улици и тн, но кафето на брега имаше хубава гледка към Източния бряг и ни дадоха да си ядем сладкишите при тях. Докато изпием по 2 чая и токът спря. Решено е, ще си вземем по сок и ще чакаме тук да просветне. Ако не бяха комарите, щяхме да си останем до 9.

 

 

 

 

Преместихме се от другата страна на реката с моторна лодка, фелуките не плават след залез и поснимахме малко със статива, дето го мъкнахме цял ден. За съжаление светлинно шоу има само в Карнак, Луксор е само осветен, но и така ставаше. 

 

 

За наш късмет в Египет хората не си лягат рано и вечерят като се поразхлади, така че спокойно можехме да направим късна вечеря и да седим в заведението до 11. Рибеният ми таджин  ми беше изключително вкусен и заведението беше супер, така че си изкарахме учудващо добре за толкова уморени и преситени от впечатления хора. 

مطعم أسماك القرش

https://www.google.com/maps/place/مطعم+أسماك+القرش‭/@25.691312,32.6379467,17z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x1449142d96541773:0x1b3b8dae11cdde03!8m2!3d25.691312!4d32.6379467!16s%2Fg%2F11ddyk4bhk

 

 

Следваща спирка: Кайро

 

 

[MCC]

Здравейте! 

Много интересен разказ, благодаря! 

Ще има ли продължение за Кайро?

Каним се да ходим към края на септември - поводът е сватба в Кайро, но мислим да поостанем няколко дни след сватбата и да поразгледаме. Ще пътуваме с малко (<2 години) дете и няма да целим да видим всичко, но все пак.

[Lindt]

преди 32 минути , MCC каза:

Здравейте! 

Много интересен разказ, благодаря! 

Ще има ли продължение за Кайро?

Каним се да ходим към края на септември - поводът е сватба в Кайро, но мислим да поостанем няколко дни след сватбата и да поразгледаме. Ще пътуваме с малко (<2 години) дете и няма да целим да видим всичко, но все пак.

Миналата седмица най-накрая сортирах и прегледах снимките, така че мога да драсна някой ред впечатления и за Кайро 🙂

Ние също не видяхме много от града, но прекарахме добре. С малко дете може да получите полезни насоки и от @ivailo_radev, аз бих се зарадвала на снимките му тук.

[ivailo_radev]

преди 10 часа, Lindt каза:

Миналата седмица най-накрая сортирах и прегледах снимките, така че мога да драсна някой ред впечатления и за Кайро 🙂

Ние също не видяхме много от града, но прекарахме добре. С малко дете може да получите полезни насоки и от @ivailo_radev, аз бих се зарадвала на снимките му тук.

Аз си пуснах описанието на пътуването като пътепис и чакам одобрение. Сложих и някоя снимка за всеки случай, че да имам доказателства.

Моят съвет е да си избира човек местата за хапване, да търси сянка, да има вода и да е спокоен. И по възможност да се ходи раничко по забележителностите. Нас ни помогна, че Алекс беше само на 9 месеца по Пирамидите и в Луксор, та спеше доста в ергономичната раничка и си обикаляхме спокойно, но големите жеги пак ги избягвахме. И най-важното - родителите трябва да са спокойни, тогава и децата са по-спокойни - ама пипнали го някакви египтяни - нормалноооо. Нашия го нацелува цял клас ученички.

И въпреки, че иначе гледаме да изпилваме доста разходите, с него все по-често ползваме шофьори и частни трансфери (където влаковете не ни устройват). Като го заведохме в Египет, всички ни казваха, че е лесно понеже бил на 9 месеца и след половин година нямало да е така вече. Преди няма и седмица се прибрахме от Тунис и беше на 15 месеца (т.е. точно половин година по-късно) и успяхме да го заинтригуваме за медини, Колизеум и т.н. Ама в Колизеума се правих на гладиатор и биех въображаеми мечки, за да му е забавно. Та хубаво е да измислите някакви истории за Пирамиди, църкви и всякакви други чудесии от камъни 🙂

Добавям иначе и тук 2-3 снимки, ама не искам да размивам на @Lindt темата.

 

[neuromancer]

Ще има ли продължение, че нещо взех да заглеждам Египет?

На 25.01.2023 г. в 16:47, Lindt каза:

- не можеше да се снима с апарат, а ние не обичаме да не можем да снимаме

 

Интересно защо да не може да се снима? Ако не може и наистина цените са нараснали и аз няма да летя...

[Lindt]

Из Кайро в просъница

 

Автобусът до Кайро притежаваше характерна особеност, която осуети опитите ми да проспя това пътуване и да се чувствам човек на следващия ден. Енергичен и продължителен звуков сигнал придружаваше всяко влизане в тоалетната, независимо дали това представлява или не интерес за пътниците. Освен това ми беше и студено. 

Очаквахме още със слизането на гарата в 7 сутринта да бъдем обкръжени от тълпи столичани, неприемащи не за отговор. Обаче дори едно такси не беше предложено на нашите услуги, така че нарамихме раниците и се отправихме пеша към Дахаб хостел. И по пътя никой не се интересуваше от нас, главно забързани хора в костюми крачеха по улиците около нас. Интересно място е Кайро обаче - широки, прави улици, красиви сгради, строени преди век, с мраморни стълбища и впечатляващи асансьори. И няколко сантиметра прах върху тях. Тежък въздух, увреждащ острото ми обоняние. Върху оригиналните сгради изградени 1 етаж, втори етаж, трета паянтова конструкция. Дахаб хостел разгледахме отблизо с всичките му нива, но по-интересното беше, че огледахме града от високо. 

 

 

 

 

Платихме си екскурзията до Бялата пустиня и тура до пирамидите, пийнахме чай и се хигиенизирахме, приготвяйки се за нов сблъсък с местните. Все някога в тази страна трябваше да ги срещнем тези страшни нахалници и се стараехме да не отпускаме гарда нито за миг. Багажът ни остана в хостела, нищо че нямахме резервация за него.

Докато ние пиехме чай, повече хора се бяха събудили и тръгнали по улиците, но не ни закачаха за нищо. Дори си намерихме смелчаци, заедно с които да пресичаме 6 платна, за да стигнем египетския музей. Няма да ви занимавам с нашите впечатления от музея, само ще споделя, че ние на място с масов туризъм май не сме били и мащабите на групите и тълпите в Египет често предизвикваха почуда, а понякога дори шок у нас. 

 

 

 

 

 

 

След изключителната стая, където са изложени със съкровищата на Тутанкамон, пожелахме да излезем на въздух, приключвайки с културната обиколка. За да влезем там чакахме в плътна опашка поне 15 минути, но това не намали по никакъв начин изумлението ни. Интересно ни беше как пазачите с монотонен глас повтаряха без прекъсване Nо Photo, но хората настояваха да заобиколят това правило. 

 

Аз си представях Коптско Кайро като специално и различно място, с допълнителен уют и предпочитах да се помотаем и хапнем там. Стигнахме съвсем безпроблемно с метрото и любопитно заоглеждахме света около около нас. 1 улица, доста групи с гид, магазини за сувенири, затворени обекти. Зле оценени бяха единствените заведения наоколо с трикратни на обичайните цени. 

Църквите са наистина различни и интересни, а и ми беше любопитно да видя пещерата, в която малкият Исус и семейството му са се криели с месеци. Но самият квартал не ми изглеждаше особено автентичен, а и синагогата не работеше, така че към 2 се отправихме обратно към центъра. Може би с гид щеше да ни е малко по-интересно и да успеем да вмъкнем Цитаделата, но бяхме изцедени и мечтаехме да хванем uber до Гиза и да релаксираме в хотела си. Попътно все пак намерихме къде да хапнем 1 кушари, ентусиазирайки с появата си до краен предел групата ученици на съседната маса 🙂

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Нашата нощувка до пирамидите 

Разказ за това как ние не повярвахме в доброто у хората, въпреки че се блъснахме челно в него

 

"Марти, Марти, събуди се, има пирамиди пред нас!" не е репликата, която те изтръгва от блажената дрямка всеки ден. Обаче така се случи този следобед, пътувайки си към безкрайно далечния хотел. 

 

 

Колкото и логистично неудобно да беше да спим до пирамидите без да ги видим на следващия ден, а след 2 дни да ги посетим, но да спим в центъра, не можех да устоя на изкушението да включа нощувка с гледак. Ако не беше оная проклета пустиня, планът ми щеше да е много по-разумен, а и да закусваме, гледайки как изгревът позлатява пирамидите пред нас. Обаче не, другия път. 

 

Самата улица пред пирамидите е потресаваща мизерия - кучета, камили, шум, търговци, паянтови постройки. А терасите на покрива на хотелите гледат към последното чудо на света. Цените в заведенията им не са ниски като другаде в Египет, но пък гледката напълно ги оправдава. И така на предела на силите си ние пристъпваме прага с една двойка рускини. Те са посрещнати с усмивка и ъпгрейд на стаята с гледка към пирамидите. Яко! За нас безплатна вечеря на терасата. Хм, глупости! Няма как да са сериозни, явно ни готвят капан. Не знаем дали ще ни продават за органи или просто ще ни надпишат сметката, но са подозрително учтиви и сервилни и постоянно настояват как всичко в стаята е безплатно - чай, снакс, вода. Аз по принцип смятам, че са безплатни водата и чая, ама щом настояват толкова, сигурно не са. 

 

Навиваме си аларма за час преди залеза и припадаме в леглото си. Качваме се на терасата, понесли статив и очакващи да се преборим за вечерята си и да снимаме светлинното шоу. Засичаме обаче сватбена фотосесия, а после пием чай с фотографа, обсъждайки този бизнес в Египет. 

 

 

 

 

 

Нашият хотел не е идеално позициониран, дръвчета и стъклен парапет саботират всячески опитите ми за свестен кадър, но не мога да повярвам, че седя срещу пирамидите и се хиля като зелка. От ресторанта се разхилват на въпроса ни за безплатна вечеря и казват, че всичко си е както в менюто. Избираме си храна и се отпускаме в очакване на светлините. Представлението не е много интересно отдалеч, разказват историята на пирамидите и светлинни фигури пробягват в далечината, но се вижда и чува добре само от публиката вътре в комплекса. Но ми хареса, че оцветиха като българското знаме и изпращах снимката с коледните си поздрави към семейството. 

 

 

 

Междувременно започват да ни носят какво ли не на масата - ядки, сладки, сокчета, всевъзможни купички с неща, които са подарък. Ние се напрягаме и повтаряме, че не ги искаме, но те ги оставят при нас да ги кацат мухите. Били за нас тези неща, всичко е почерпка. Уж гледаме пирамидите, ама сме преуморени, раздразнени и седим на тръни, неспособни да предотвратим потенциалния капан. Питам Жижо дали е взел разписка за плащането си в брой и той сепнато ме поглежда, което вече слага край на търпението ми. Аз го пращам на рецепция да се бори с персонала, а междувременно започвам да ни прибирам нещата, още преди спектакълът да е приключил.

 

Лягаме си, извоювали бележка за направеното плащане и уверени за пореден път, че вечерята ни е безплатна. И се събуждаме с всички свои органи все още непокътнати, но леко притеснени. Закусваме припряно, оставяйки си 15 минути за скандал на чек аут, пропускайки по този начин шансът да видим пирамидите огрени. На рецепция не само не ни взимат пари за вечерята, ами отново са мили и ни изпращат с пликче сувенири и усмивки. Оставяме им бакшиш в размер по-голям от потенциалната вечеря. Докато седя на прашната улица и чакам да ни вземат, гледам как върховете на пирамидите пламват от изгрева. А насадените предразсъдъци към хората в тази страна са скапали един иначе грандиозен ден и преживяване. 

 

Опитът често помага да се избегнат множество беди, но прецаква преживяването и радостта от непредубеденото общуване. Съветът ми е да пътувате с готовност да видите доброто у хората, защото то е там и ви чака.

 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

преди 7 часа, neuromancer каза:

Ще има ли продължение, че нещо взех да заглеждам Египет?

Интересно защо да не може да се снима? Ако не може и наистина цените са нараснали и аз няма да летя...

 

Правя храбро усилие да продължа разказа си щом така любезно питаш, макар че планирах да си легна още в 9.

 

Ами не знам защо не е разрешено, Мая така ми каза, но не съм питала @stanimir дали някой е снимал с апарат в техния балон. 

[stanimir]

Да , @Тони снима с фотоапарат , защо да не е разрешено ? 

[Gentleman Basta]

Имам спомен, че дългите обективи не са разрешени, защото има военни обекти в района

[Argentique]

преди 11 часа, Lindt каза:

Опитът често помага да се избегнат множество беди, но прецаква преживяването и радостта от непредубеденото общуване. Съветът ми е да пътувате с готовност да видите доброто у хората, защото то е там и ви чака.

Преди много години (до масовото навлизане на смартфоните) с една приятелка много ни се ходеше в Истанбул. Но с агенция и дума да не става. Мъжете ни не искаха да идват с нас, но нямаха против сами да ходим. И започнаха да валят непоискани мнения от разни странични наблюдатели – колко е опасно за сами жени, как ще ни оберат още на границата, как и други лоши неща ще ни се случат и т.н.... Хората често са с богата фантазия в измислянето на негативни събития. Игнорирахме ги, казахме си, че добри хора има навсякъде и ние само тях ще срещаме. Дали защото сме били с откритото съзнание и твърдото убеждение, че ще срещаме все добри хора, но оттогава все на такива попадаме и ни помагат доста, без да искат нищо в замяна.
Още си я повтаряме тази мантра в по-така ситуации. Има ефект. 
Разбира се, известна предпазливост никога не вреди.

[Lindt]

Бялата пустиня

Ден 1

 

Ние не сме много по туровете. Кари бая зор видя на Галапагос да ни убеждава, че това е оптимален начин за разглеждане на някои места по света, а там конкретно беше и единственият възможен.

Преди пътуването се видяхме с Мая и Иво, а те най-много я бяха харесали тази пустиня. В началото беше категорично задраскана, защото ми се виждаше се много път за грозни снимки. Но непопулярните места често са зле заснети, а и аз постепенно и оптимистично започвам да си ги представям по-красиви. Същата грешка вероятно ще направим и в Индия.

Та след препоръките разместих наново програмата ни и вмъкнах пустинята, този път с романтична нагласа за предстоящото. Представях си Уади Рум - дюни, скали, разходки, пясък, цветове, а после огън, звезди, бедуини, че и Млечен път. 

Реално турът е  ясно описан - просто аз четох с розовите очила: 

https://www.dahabhostel.com/1-night-2-days-bahareya-oasis-white-desert.html

 

DAY 1 (WHITE DESERT)

Upon arrival to the Oasis, start the 4x4 Jeep tour early afternoon. We head into the vast desert and on the way you can see a hot water spring and remote Bedouin villages. We pass through Akabat Desert with its beautiful sand dunes and visit Crystal Mountain, a large rock made of sparkly crystals. We head towards the White Desert.
Once arriving there, you can explore the often pure white rock formations, and you will camp out and stay there overnight.
You are also invited for a tasty Bedouin BBQ dinner, which will be made by the camp fire. Enjoy the amazing sunset, and spend the night under the stars. Alternatively you can enjoy a dance around the camp fire, it's all up to you!

 

В превод това значи, че ще тръгнете по изгрев от центъра на Кайро или към 7:00 от Гиза. Ще пътувате в микробус през безкраен бежов пущиняк от 6:00 до 13:00, после ще хапнете набързо в кемпа и ще се претоварите на 4х4. При нас светлата част от деня беше от 6:30 до 17:00, а обещаното в тура е залез в Бялата пустиня. Така че в рамките на 3 часа следобед се очаква да видите Кристалната планина, Черната пустиня, да карате сноуборд, да видите пустиня с дюни и скално образувания и да минете 140 км. Моя е грешката, че си представях интересно пътуване през пустиня, пак си карахме по пътя. Периодично се влиза в пустинята, но спирките са за 20-30 минути и тъй като си стоварен до вюпойнта, няма разходки, съзерцание или особен допир с природата.

 

Първа спирка Черна пустиня, 40 минути каране, 10 минути драпане до горе, 10 минути за снимки. Слизане и 10 минути чакане до колата групата да се събере. Хареса ни този район, имаше контраст и пясък.

 

 

 

 

 

Втората спирка е Кристалната планина за 15 минути, но не бяхме разбрали какво е ще да е кристалното и всички в джипа драпахме до върха на хълма 😄 Покрай колата всъщност имаше едни камъни, които от нагряването бяха станали на кристал и това е трябвало да види. 

 

 

 

Пак се качихме в колата и тук някъде започна началото на негодуванието, защото денят си отиваше, а ние пак бяхме тръгнали към асфалтовия път.

Панорамната ни следваща спирка обаче беше наистина красива. Жалко, че не се предвиждаше разходка и имахме 20 минути. 

 

 

 

Никой от нас не искаше пак да се качва в колата, но ни прилъгаха със сърф 😄 

 

 

 

 

 

 

 

И като се пуснаха всички, айде в колата, да бързаме за залеза. Подминахме всички дюни, скали и интересности и спряхме до една гъба! Че аз на Перперикон съм ходила, а и е в ниското, какъв залез? 

 

 

Тук вече всички в джипа бяха разочаровани от тура, дори моткащите се египтяни. Това ли ни е специалната и причудлива пустиня, заради която прекарахме 9 часа в кола? Подминавахме различни скали с лагери покрай тях, търсейки своето най-далечно място за бивак. Важното беше, че предстояха 13 часа тъмнина, без течаща вода и обособена тоалетна, за да го опознаем и обикнем. 

[MayaS]

преди 22 часа, neuromancer каза:

Ще има ли продължение, че нещо взех да заглеждам Египет?

Интересно защо да не може да се снима? Ако не може и наистина цените са нараснали и аз няма да летя...

Уточнявам. Снимане с полупрофесионални камери и дългофокусни обективи е забранено. Лично ни бе направена забележка от пилота на балона. Разрешава се с телефон или малка камера тип сапунерка (за което съжалих, че я оставих в хотела - имам си raw формат на нея и до 100 мм обектив и щеше да свърши чудесна работа. Та това е положението там със снимането от балон. Имат някакви рестрикции за снимането от високи.