дневник Дневник за Египет - с уважение и щипка любов

[Duke]

преди 11 минути , Lindt каза:

Доста умно. Е, ние бяхме в едно доста тесничко микробусче и не знам един мъж с размерите на Жижо къде щеше събере и възглавница, но на мен щеше да ми е удобно. 

Ние бяхме в пълноразмерен автобус наполовина пълен, което означава, че всеки се ширеше на самостоятелна двойна седалка. Като цяло не усетих пътуването насам-натам от по около четири часа и дори на описаната от теб почивка на връщане с мъка се надигнах да се поразтъпча в прахоляка-подобие на пустиня...

[Lindt]

Първи стъпки в Луксор

 

По време на престоя ни в Асуан, от къщата за гости всички ни обръщаха внимание и ни помагаха с каквото могат. Най-вече с обща информация за това какво може да се прави, какво да очакваме и какви са хората в страната. На нас ни допадна племенникът на управителя, Мустафа, защото имаше едно абсолютно разбираемо поведение. Та той ни предупредили да бъдем внимателни в Луксор, защото хората са различни, всички живеят от туризъм и нуждата от пари изважда някои неприятни черти и провокира срамно поведение. Или за по-ясно - да изясняваме цената, да си пазим джобовете и да не се доверяваме на всички. Ако все пак закъсаме с нещо или не можем да си изберем тур, Мустафа ни даде телефона на Тарик, след като се чуха и го предупреди за нас. Тарик не е нубиец и с Мустафа нямат общ бизнес, но се познават добре, защото са работили заедно във Виена и разбират по еднакъв начин кое дразни западния турист и кое не.

 

Наистина още с излизането ни от гарата, разположена на 1 км от Иберотел, градът ни се видя доста по-натоварен, шумен и труден за движение пеша, отколкото неугледното островче в Асуан. Отказахме помощ от няколко таксита, много карети и продавач на специални подправки за жени, но имахме усещане, че се справяме, не е толкова страшно и дори можем да се отбием в ресторант Sofra, да си направим резервация за вечеря и да отидем пак до там да хапнем, след като се настаним. 

Хотелът ни хич не е лош за цената си от 50 евро, разположен е на брега на Нил с хубава градина с гледка. Иначе е стар и захабен, а нашата стая смърдеше на цигари, въпреки табелките да не се пуши вътре. На рецепцията казаха, че нямат възможност да ни преместят тази вечер и ще могат едва на следващия ден, което при две нощувки е доста безсмислено местене на багаж. Особено, ако рецепцията е разположена в затворено помещение, с балкони, гледащи към нея, на което седят хора и пушат точно докато обсъждаме мирише ли или не всичко наоколо 

 

 

Но както споменах, градината на хотела беше прекрасна и напълно компенсираше недобрата стая. В по-топли месеци, когато следобедите биха били ужасни на напечените камъни в града, басейнът трябва да е чудесно решение. А за нас беше хубаво сутрин по време на закуска, когато птичките се разхождаха из тревичките и балоните излитаха. И вечер по залез. Време да има човек в Луксор, просто да си седи и да се наслаждава на живота, а не да е разграфил дните си като нас. 

 

 

 

 

А, та за ресторант Софра. Всички по улиците знаеха къде е това заведение и че туристите ходят там. Обстановката е приятна. Храната обаче е най-лошата, която ние ядохме в Египет / лош заек, лошо агнешко, стар хляб и никакви разядки/ . Не че ни е натровила и менюто си беше с традиционни египетски ястия, а ние явно имаме много издръжливи стомаси, просто беше приготвена зле и нямаше никакъв вкус. Може би е започнало добре заведението, но днес е по-скоро туристичеки капан. 

 

След вечерята бяхме принудени да се свържем с Тарик, не толкова за турове и шофьор, колкото, за да ни препоръча хубави заведения и да подобри престоя ни в града. И той наистина се справи с тази задача 🙂 

[mililia]

На 13.01.2023 г. в 10:56, Lindt каза:

Първи стъпки в Луксор

 

По време на престоя ни в Асуан, от къщата за гости всички ни обръщаха внимание и ни помагаха с каквото могат. Най-вече с обща информация за това какво може да се прави, какво да очакваме и какви са хората в страната. На нас ни допадна племенникът на управителя, Мустафа, защото имаше едно абсолютно разбираемо поведение. Та той ни предупредили да бъдем внимателни в Луксор, защото хората са различни, всички живеят от туризъм и нуждата от пари изважда някои неприятни черти и провокира срамно поведение. Или за по-ясно - да изясняваме цената, да си пазим джобовете и да не се доверяваме на всички. Ако все пак закъсаме с нещо или не можем да си изберем тур, Мустафа ни даде телефона на Тарик, след като се чуха и го предупреди за нас. Тарик не е нубиец и с Мустафа нямат общ бизнес, но се познават добре, защото са работили заедно във Виена и разбират по еднакъв начин кое дразни западния турист и кое не.

 

Наистина още с излизането ни от гарата, разположена на 1 км от Иберотел, градът ни се видя доста по-натоварен, шумен и труден за движение пеша, отколкото неугледното островче в Асуан. Отказахме помощ от няколко таксита, много карети и продавач на специални подправки за жени, но имахме усещане, че се справяме, не е толкова страшно и дори можем да се отбием в ресторант Sofra, да си направим резервация за вечеря и да отидем пак до там да хапнем, след като се настаним. 

Хотелът ни хич не е лош за цената си от 50 евро, разположен е на брега на Нил с хубава градина с гледка. Иначе е стар и захабен, а нашата стая смърдеше на цигари, въпреки табелките да не се пуши вътре. На рецепцията казаха, че нямат възможност да ни преместят тази вечер и ще могат едва на следващия ден, което при две нощувки е доста безсмислено местене на багаж. Особено, ако рецепцията е разположена в затворено помещение, с балкони, гледащи към нея, на което седят хора и пушат точно докато обсъждаме мирише ли или не всичко наоколо 

 

 

Но както споменах, градината на хотела беше прекрасна и напълно компенсираше недобрата стая. В по-топли месеци, когато следобедите биха били ужасни на напечените камъни в града, басейнът трябва да е чудесно решение. А за нас беше хубаво сутрин по време на закуска, когато птичките се разхождаха из тревичките и балоните излитаха. И вечер по залез. Време да има човек в Луксор, просто да си седи и да се наслаждава на живота, а не да е разграфил дните си като нас. 

 

 

 

 

А, та за ресторант Софра. Всички по улиците знаеха къде е това заведение и че туристите ходят там. Обстановката е приятна. Храната обаче е най-лошата, която ние ядохме в Египет / лош заек, лошо агнешко, стар хляб и никакви разядки/ . Не че ни е натровила и менюто си беше с традиционни египетски ястия, а ние явно имаме много издръжливи стомаси, просто беше приготвена зле и нямаше никакъв вкус. Може би е започнало добре заведението, но днес е по-скоро туристичеки капан. 

 

След вечерята бяхме принудени да се свържем с Тарик, не толкова за турове и шофьор, колкото, за да ни препоръча хубави заведения и да подобри престоя ни в града. И той наистина се справи с тази задача 🙂 

Съжалявам за лошите впечатления от Софра. Аз го бях препоръчала тук. 

При нас се представи великолепно, но пък и ние поради липса на резервация се хранихме  в него преди час-пик за заведението и бяхме единствените клиенти.

Явно нещата са до късмет.

[Lindt]

Случайни бележки от Луксор

 

В Луксор бяха единствените ни два дни, в които можехме да станем когато си искаме. В моя случай това значеше в 7 първата сутрин и в 6 втората, но си беше мое решение 

Вероятно не се е случвало на много хора, но сутрин навън беше много студено, така че се принудихме да закусваме вътре и да чакаме някакъв по-разумен час, за да излезем поне в градината на хотела без да ми треперят зъбите. Доматите и краставиците в хотела ни бяха с почти летен вкус, така че тотално забравих, че сме в дестинация, предполагаща внимателно и разумно изхранване, но пък и не сме имали никакви стомашни проблеми в страната. 

 

В този ден бяхме решили просто да отидем до Карнак, от там да стигнем до храма на Луксор по алеята на сфинксовете и като цяло не бързахме за никъде. Отказахме се от идеята за гид, защото не очаквахме да намерим изкукал човек, който да обикаля камъните 2 часа в името на нашето желание да се раздвижим. 

 

Помотахме се из градината, снимайки птици, пиейки чай и опитвайки се да свикна с идеята, че Нил е толкова малка река, круизите са големи, а небето има странен цвят.

 

 

 

 

 

 

 

И след това тръгнахме на пешеходна разходка покрай реката. Разбира се, имаше каляски, фелуки, таксита и всякакви хора, които търсеха вниманието ни, но не достатъчно, за да ни притеснят и развалят настроението. Бих казала, че викторианските хотели не ме впечатлиха толкова, колкото очаквах, но една ветеринарна верига спечели обожанието ми с делата си. 

 

 

 

 

 

 

Brooke e международна благотворителна организация за коне, която се фокусира върху хуманното отношение и грижите за магарета, коне и мулета. През 1930 г. по време на пътуване до Кайро, Египет, г-жа Дороти Брук се натъква на хиляди бивши кавалерийски коне, използвани като товарни животни. Тя е шокирана, че тези коне,  служили вярно на британската армия по време на Първата световна война, сега живеят живот на изтощителни трудности по улиците на Кайро и при завръщането си в Англия тя пише писмо до вестник The Morning Post (сега известен като The Daily Telegraph), в което разкрива тежкото им положение и призовава за средства, за да й помогне да ги спаси. Общественият отзвук беше огромен и те даряват днешния еквивалент на £20 000 за помощ.
През 1934 г. тя създава Old War Horse Memorial Hospital, за да осигури безплатна ветеринарна клиника за всички работещи коне и магарета в Кайро. Първоначалната болница, която г-жа Брук основа на улица Байрам ЕлТонси, сега известна като „Улицата на английската дама“, все още е отворена и работи. Клонове се разкриват из цялата страна и предлагат безплатна помощ на пострадали животни. 

Дело на организацията е и навесът от последната снимка, за да може 10-ките коне, обслужващи каретите, да не чакат часове под безмилостното слънце. От там научих и историята. 

 

Преди да се отдадем на културна обиколка, отскочихме до офиса на GoBus, за да си купим билети за автобуса до Кайро. За съжаление не приемаха карти, а плащането през сайта им изискваше регистрация, която ни мързеше да правим, и платихме в брой, но важното е, че си тръгнахме с билети и нямаше тарифа за чужденци 🙂 След това си хванахме единственото за това пътуване такси, за да стигнем до входа на Карнак. Без проблем се спазарихме за 30 EGP, накрая платихме 35 EGP и ни стовариха без настояване за по-голям бакшиш. 

 

 

[Duke]

Тази история с конете не я знаех, но гледам си публикувала снимка на Winter Palace без допълнителни пояснения, а е добре да се спомене, че това е исторически петзвезден британски хотел построен в началото на миналия век, в който Агата Кристи пише романа "Смърт край Нил", а също така служи и за естествен декор при заснемането на филмовата версия на книгата...

 

Луксор е изключително впечатляващ! Ние го разгледахме в "златното време". Влязохме по светло и излязохме по тъмно. Въздействието на това място е невероятно! Само посмей да не отдадеш заслуженото на археологията за сметка на орнитологията... 😛 

[Lindt]

преди 8 минути , Duke каза:

Тази история с конете не я знаех, но гледам си публикувала снимка на Winter Palace без допълнителни пояснения, а е добре да се спомене, че това е исторически петзвезден британски хотел построен в началото на миналия век, в който Агата Кристи пише романа "Смърт край Нил", а също така служи и за естествен декор при заснемането на филмовата версия на книгата...

 

Луксор е изключително впечатляващ! Ние го разгледахме в "златното време". Влязохме по светло и излязохме по тъмно. Въздействието на това място е невероятно! Само посмей да не отдадеш заслуженото на археологията за сметка на орнитологията... 😛 

 Пояснение имаше по-горе: 

"Викторианските хотели не ме впечатлиха толкова, колкото очаквах...."

 

Всъщност това винаги е казус, когато се подготвям за пътуване. Едни по-културни и образовани хора са описали с лекота и възторг дадено нещо, обаче аз не изпитвам същото, докато седя пред него и гледам гълъби, котки и хлебчета.

 

Карнак, разбира се, ме впечатли най-силно в това пътуване, но едва ли мога да опиша подобаващо това най-съвършено място според древните египтяни.

 

То както ми спря интернетът, и неподобаващо не мога да пиша 

[Lindt]

Алеята на сфинксовете

 

Алеята на сфинксовете е почти 3 км, минава през града и свързва комплекса Карнак и храма Луксор. В древността жреците веднъж годишно са минавали по този маршрут, носейки олтари на Амон-Ра, Мут и Хонсу. В края на 2021 реставрацията е напълно завършена и е организирано изключително пищно събитие, пресъздаващо процесиите от древността.

В подходящ сезон и вие можете да се минете по нея, а по време на разходката ще си осигурите време впечатленията от първата обиколена забележителност да се уталожат, преди да посетите следващата. Няма да видите нищо кой знае какво, но ще си починете от тълпи и гледане нагоре. Малкото оцелели сфинксове са в непосредствена близост до храмовете или преместени в големия двор в Карнак, така че можете да ги видите и без да ходите много: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Брани]

Тук се сещам, че бай Рамзес бил голям дезинформатор - счупил се да се хвали с тая битка при Кадеш - нашарил камъните из половин Египет, а едвам се е отървал 🙂

[Lindt]

Карнак 

 

Бяхме уверени, че стигайки в най-големия музей на открито в света почти по обяд, групите ще са си тръгнали. И наистина изглеждаше все едно си тръгват, обаче колкото и да седиш на това място, хората не свършваха.... 

 

 

Имам усещането, че се очаква да разкажа нещо, а не само да сложа снимки. 

 

Карнак е най-големият храмов комплекс, строен някога, някъде по света. По време на Първото египетско царство Тива е столица и център на Египет, а Карнак е в сърцето на града. Изграждан е в продължение на 1500 години и всеки следващ фараон е добавял нови храмове, павилиони, обелиски и пилони. Това свещено и най-съвършено място е служило не само за поклонение, а и като резиденция на фараоните, административен център и съкровищница. Обикновени граждани не са допускани във вътрешността. Представям си какво би помислил един фараон, зървайки тълпата простосмъртни със селфи стикове днес. 

 

Най-общо са обособени 3 отделни части на комплекса. Ние нали сме преентусиазирани и енергични, всичко обиколихме, даже при големите колони ходихме два пъти, но това категорично не ни образова, а само впечатли. Ако и вие сте подхвърляли всички видове книжки за Египет с месеци, не сте си взели гид и сте забравили всичко, което обясняваха във филмите за Египет, препоръчвам да си пуснете няколко клипа от youtube докато закусвате, а после спокойно да си обикаляте, ахкате, охкате, шпионирате реставраторите и да се снимате в сенките на колоните. 

 

 

 

 

Има 3 вида сфинкса - с глава на овен, на лъв и на фараон. Защо... не знам, но най-готините винаги бяха срещу слънцето 

 

 

Любимите колони и добрите жени, които работеха мястото да стане още по-впечатляващо: 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата задача беше да обикаляме един скарабей и да си пожелаем нещо. Никога не се занимаваме с такива неща, както и опипване на статуи, но Жени го беше определила като барометър има ли или няма хора в комплекса и го бях запомнила този бръмбар.

 

 

Покрай езерцето се позачудихме дали да не сменим обектива и да прекараме 1 час там, дебнейки рибарчетата (птици), обаче отхвърлихме идеята и само пийнахме чай. След това продължихме към друга част от Карнак, където много ми харесаха таваните. Явно дамите с боичките вече бяха минали от там 🙂

 

 

 

 

 

 

Бележки за египтяните: Още при входа учтив човек предложи услугите си за гид, но ние му отказахме и той ни остави. Във всеки туристически обект има тоалетни, които са безплатни и сравнително прилични, но все някой човек седи и ти иска пари, около 20 цента, които им ги давахме без да спорим. Освен това на касите често не приемат карти и нямат да ти върнат, което лесно се решава с точно приготвена сума. Тук там разни хора искаха да ни снимат и вероятно очакваха пари за услугата, но ние няма как да си дадем фотоапарата, а и без друго 90 % от човечеството е обявило лична война на фокуса, та с такива нямаме практически опит. Накрая обаче бяхме объркали пътя и един пазач с мазен и услужлив глас ни преведе по забранен маршрут, ходейки като анимационен, прокрадващ се в сенките, герой. Стана ни весело и му дадохме 40 цента, разсмивайки се на желанието му за повече. Не е настоявал. 

Слушали сме доста разкази за безгранично нахалство, видяхме и няколко скандала, 2 покрай тоалетни, но аз лично не бих се карала за 20 цента, а никой не се държи зле с усмихнати хора. Или поне не и с мен. 

 

Тук се разделяме с Карнак, който желае да разкаже повече по картинките ни, е добре дошъл 🙂 

 

 

[Duke]

Карнак е едно от най-впечатляващите места по света, които поне аз съм посещавал, а залата с колонадата е невероятно въздействаща. Жалко че не сте видели Карнак на тъмно, осветлението е просто невероятно и щяхте да направите много добри снимки...

[Benittaaa]

Честно казано след Египет, не знам какво би ме впечатлило. Четейки вашите преживявания се връщам назад към моите, благодаря! 😊

[Lindt]

преди 1 минута , Benittaaa каза:

Честно казано след Египет, не знам какво би ме впечатлило. Четейки вашите преживявания се връщам назад към моите, благодаря! 😊

Благодаря! 

Ние конкретно си мислим, че Камбоджа, Индия и Перу ще могат да предизвикат сходно недоумение от изграденото преди хилядолетия. И се надявам, че сме прави 🙂

 

преди 38 минути , Duke каза:

Карнак е едно от най-впечатляващите места по света, които поне аз съм посещавал, а залата с колонадата е невероятно въздействаща. Жалко че не сте видели Карнак на тъмно, осветлението е просто невероятно и щяхте да направите много добри снимки...

 

Ние понаснимахме храма Луксор по тъмно, но ни домързя да ходим и до Карнак след като целия ден обикаляхме Западния бряг. Реално светлинно шоу нямаше, то е при Карнак, но ни хареса как вечерната разходка в Луксор е толкова по-различна и красива, дори да се намираш извън забележителностите. 

 

 

 

 

[Duke]

преди 28 минути , Lindt каза:

Ние конкретно си мислим, че Камбоджа, Индия и Перу ще могат да предизвикат сходно недоумение от изграденото преди хилядолетия.

Бързайте за Камбоджа и Перу, че става все по-комерсиално по подобие на Куба. За Индия не мога да кажа нищо, защото не е в плановете ми за посещения...

[Argentique]

Бяхме в Карнак след четири следобед и тълпи нямаше. Явно вече възприемам ограничени количества информация или пък филтрирам какво ми трябва или не, затова по някое време спрях да възприемам гида с цунамито от информация и минах на вълна „ехааа“. Снимки няма да качвам, че са ми зле, пък и има достатъчно из нета, но около входа в Карнак, високо по камънаците над овнешките глави имаше пустинни лисици. Малко са дръгливи и кадърът е силен кроп отдалеч със слаб обектив, но на място се радвах доста. :)
Котките и кучетата из Египет също бяха все такива недохранени.

 

[Lindt]

преди 3 минути , Argentique каза:

Бяхме в Карнак след четири следобед и тълпи нямаше. Явно вече възприемам ограничени количества информация или пък филтрирам какво ми трябва или не, затова по някое време спрях да възприемам гида с цунамито от информация и минах на вълна „ехааа“. Снимки няма да качвам, че са ми зле, пък и има достатъчно из нета, но около входа в Карнак, високо по камънаците над овнешките глави имаше пустинни лисици. Малко са дръгливи и кадърът е силен кроп отдалеч със слаб обектив, но на място се радвах доста. 🙂
Котките и кучетата из Египет също бяха все такива недохранени.

 

/cdn-cgi/mirage/0e4773b509aa59cc93a17872240e538081a470dbbe667d61bd0f5eba6187ffa8/1280/https://magelanci.com/uploads/monthly_2023_01/DSC_1442.JPG.10fe81150a7a79a04e9b888cdee76392.JPG

Ние точно нагласихме фотоапарата на статив срещу Луксор, спряхме стабилизация, намалихме исо-то и... видяхме 2 лисици в руините. Е, имахме спор дали са чакали или лисици, но ти ни помогна 

Те животинките по горещите места винаги са едни такива окаяни. И ние като тях де, разбирам ги 😄

 

[Lindt]

Храмът Луксор 

 

Храмът Луксор е много по-компактен и лесен за разглеждане от Карнак. В пътеводителя ми пишеше, че се обикаля за 1 час, но посетителите остават по-дълго, защото им допада просторът и спокойствието. Ние обаче явно се бяхме уморили и тълпите ни дразнеха. Светлината също не беше на наша страна, така че ще снимките не стават. Но горе-долу така ни посрещна на идване от алеята на Сфинксовете

 

 

 

 

Храмът на Луксор е един от най-добре запазените от всички древни паметници, съдържащ големи количества структури, статуи и релефни резби, които са непокътнати и до днес, което го прави едно от най-впечатляващите места за посещение в района на Луксор и цял Египет.

 

За разлика от другите храмове в Тива, храмът в Луксор не е посветен на култов бог или обожествена версия на фараона в смъртта. Вместо това храмът в Луксор е посветен на подмладяването на кралството; Много крале може да са коронясани в храма на Луксор, независимо дали се е случило в действителност или концептуално, както с Александър Велики, който твърди, че е бил коронясан в Луксор, въпреки че фактите противоречат на твърдението.

 

Фараон Аменхотеп III, един от великите строители на древен Египет, е отговорен за започването на строителството на храма в Луксор по време на Новото царство (1390-1352 г. пр. н. е.), следван от Тутанкамон (1336-27 г. пр. н. е.), след това Хоремхеб (1323-1295 г. пр. н. е.). ) и след това завършен от Рамзес II (1279-13 г. пр.н.е.). Статуите, които украсяват храма днес, са основно на Рамзес II.

 

 

 

 

 

 

 

 

Повечето организирани групи говореха испански и италиански, а и се струпваха на най-интересните места, та хем да не можеш нищо да разбереш, хем да не снимаш. Интересно за мен беше, че тези огромни статуи имат обелиск на гърба и малка женичка, стигаща до коляното на фараона. Когато обаче забелязах, че снимам основно изображения на птички, решихме, че стига за днес. 

 

Джамията е работеща и построена преди разчистването и изравянето от пясъците на храма. Не вярваме, гледайки разположението на храма, че наистина е бил изцяло скрит, но едва ли местните са се вълнували от неговото съществуване. Отпред в зелените площи местните си бяха организирали сериозна кочина докато си правят пикници. 

 

 

 

 

[Брани]

преди 50 минути , Lindt каза:

. Интересно за мен беше, че тези огромни статуи имат обелиск на гърба и малка женичка, стигаща до коляното на фараона.

Голямо мастито  шефче и малка женичка до него - някои стереотипи са си така от хилядолетия явно!

[Lindt]

Залез над Нил

 

Наистина се бяхме унесли в обикаляне на храмовете. Очаквах да имаме време дори за следобедно мотане в градината, а то се наложи да подтичваме, за да хванем фелука за залезно плаване. Сутринта в градината на хотела възпитан лодкар ни беше поискал около 12 $, така че целяхме подобна, а по-възможност и по-добра цена. Добрата новина беше, че пътят от храм Луксор до хотела минава през поне 20 викачи за фелука, а лошата, че Жижо се беше уморил и се дразнеше да го заговарят. Особено такива, които да му обясняват за самоуважението, тежкия живот и гладните детски гърла вкъщи. Обикновено залезните плавания по света са доста по-скъпи от исканото в Египет, така че реално няма причина да се дразним и на 20 $ за лодка, ама на, стисната работа. 

Точно преди хотела, вече примирени, че ще търсим първата оферта, ни спря един приятен човек с директна цена от 250 EGP/ 10 $. Е, залезът безмилостно наближаваше и е само веднъж дневно, така че човекът с право започваше с добро предложение. Съгласихме се, имаше хубави зъби, приятно излъчване и не беше собственик на лодката. Колко парички щяха да останат за него, 4 $, по-малко? Защо да се мъчим да свалим цената повече? Работата в Египет и то в областта на туризма не е особено стабилна, един ден имаш клиенти, 3 дни нямаш. Преди поне си е зависило от тях дали е сигурна или несигурна дестинация, но последните години не са атентатите, а я ковид, я война... 

 

Разбрахме се с Мохамед да ни вземе след половин час от хотела и забързахме да се освежим и да пийнем чай. 

 

 

Мохамед се оказа чудесен човек. Лесен за общуване, добра комбинация от двата свята. Хем обичаше децата като всички други египтяни, хем вярваше, че на този етап може да отгледа и образова 2. Почерпи ни чай, плавахме 1,5 часа, разговаряхме. Спираше ни покрай птички, разказваше ни за живота по Нил, фелуките, многодневните плавания, Banana island... и за моя любим хотел, който анулирах в името на тъпата пустиня...  На този етап не знаех, че е най-тъпото място на света, така че приемах за нормални жертвите, които правим. Днес.. не, надявам се да оставя сигнална лампичка в главите на планиращите, че не трябва да претупват Луксор, наистина е прекрасен! 

 

Красивите фелуки и шумните парти лодки: 

 

 

 

 

И Нил, залезът и ние 🙂

 

 

 

 

 

 

 

[Брани]

Аз в Луксор си купих чорапи ...

[Marusinka]

преди 6 часа, Брани каза:

Аз в Луксор си купих чорапи ...

Какви? С фараони ли бяха?

[Брани]

преди 12 часа, Marusinka каза:

Какви? С фараони ли бяха?

А, не, не - чисто белички. Нарочно, естествено, за да не познаят, че сме от Тъмната страна ...

[bay_kolio]

На 19.01.2023 г. в 15:10, Duke каза:

Бързайте за Камбоджа и Перу, че става все по-комерсиално по подобие на Куба. За Индия не мога да кажа нищо, защото не е в плановете ми за посещения...

Камбоджа също като Египет се опитват да опровергаят Дарвин, че еволюцията не може тече наобратно. Току виж Ленин се оказал прав...

[Lindt]

преди 20 часа, Брани каза:

Аз в Луксор си купих чорапи ...

И нас искаха да ни водят на пазар, който е само тука, само днеска. Ама не отидохме. Твоите чорапки от там ли ги взе? 

[Lindt]

 

Понеже е време за хапване, да споделя и как протече втората ни вечеря в Луксор 

 

Тарек щеше да ни води на следващия ден на Западния бряг. Но преди това ни прати препоръките си къде да хапнем: 1 рибен ресторант, 1 на първа линия към Нил и един сирийски, без име на латиница, на другия край на света. Е, обичайно предпочитам местната кухня, но за арабските манджи съм малко расист и не ги различавам. А това място явно трябваше да компенсира туристическия капан от предната вечер.

 

https://maps.app.goo.gl/K3dR6vHikM2aUdc88

 

Обух си потурите, облякох якето и поех дълбоко дъх, преди да тръгнем пеша по тъмно към жилищните квартали и дори вероятно имигрантската част на Луксор. След като се отклонихме от основната артерия с хотелите, вече дори за подправки и келеши не ни закачаха. Само искаха да ни поздравят, да ни питат откъде сме и да кажат каквото знаят на английски. Понякога Hi, друг път I love you. 

Някои хора ни питаха накъде сме тръгнали, за да ни помагат и да ни упътят. Ние обаче, естествено, не знаехме, защото заведението няма английско име и не четем арабски. Така че само се смеехме и продължавахме с навигацията. Заобикаляхме по-тесните улички, където някой може да се пресегне от балкона и да ме грабне, което доста удължи пътя ни. Но пък намерихме магазин за плочки и мазилки, собственост на българин. 

 

 

Накрая стигнахме до избраното място. И започнахме сравнение на буквичките и снимките в гугъл спрямо това пред нас. Гледаме телефона, гледаме заведението, гледаме телефона, и .. все повече глави се обръщат към нас. Докато приключим сравнителния анализ, вече бяха поне 5 и само дето не ни ръкопляскаха, като се осмелихме да прекрачим прага.

 

Дадоха ни меню, хората на съседната маса продължиха молитвата си от където си я бяха прекъснали и ние почнахме с транслейтъра да се мъчим да разгадаем менюто. За съжаление персоналът се оказа по-нетърпелив, отколкото ние гладни, така че дойдоха, казаха да избираме пиле/телешко, кюфте/шиш и се свърши с проучването на сирийската кухня. Ама много беше вкусно! Въпреки магданоза  В държавите без кориандър, може да рискува човек и да поръчва на сляпо. 

 

 

 

[Lindt]

 

На разсъмване

 

Бяхме се отказали от полета с балон над Долината на царете. Причините бяха 3:

- цената се утрои в последните месеци и вече гонеше платеното от нас в Кападокия, а там преживяването  не ни впечатли особено. 

- не можеше да се снима с апарат, а ние не обичаме да не можем да снимаме

- от цялото пътуване много малко пъти имахме шанс да спим и не искахме да ставаме в 4, за да чакаме в студа да дойде време за изгрев в 6:30

 

Но.. все пак ме човъркаше да стана за този изгрев и да гледам от градината ни как се вдигат балоните. Жижо въобще не усети ставането ми, нищо че търсех фотоапарат, сменях обективи, подреждах статив и какво ли не още. По принцип аз се преструвам. че спя, ако не ми се става, а той е по-честен, но все пак изпитах съмнения в непробудността му. 

 

На път за басейна, натрупах сериозни поводи за размисъл. Минавайки през хотела, видях, че вече е отворено за закуска. И прецених, че мога да си взема чай. Опитвайки се да бъда учтива и да не потропвам нетърпеливо като невротична западнячка, все едно имам страшно бърза работа на почивка, търпеливо чаках един втренчен в мен египтянин повече от 10 минути за въпросния чай.  А той получи тикове да ми намига и да ми предлага всичко, което може да ме направи щастлива. И имаше развалени зъби. Та седях си аз кротичко и запазвайки самообладание и се чудех това ли е да пътува сама жена. Всяка форма на учтивост ли би подложила нервите ми на изпитание и трябва ли да съм по-учтива с беззъб навлек докато съм на пътуване, отколкотобих била в своята си страна. Дали Мохамед, Тарик и Мустафа биха се преобразили в прасета, ако бях сама или да разчитам, че хората с ръст над 1,8 и здрави зъби имат някакво достойно поведение? Не знам отговора, не съм сигурна дали и искам.

 

 

 

 

 

Градината ни обаче беше прекрасна. По изгрев пееха толкова много птици, корморани и чапли прелитаха на ята, всяко по задачите си, лодките мързеливо се поклащаха... как да не провери човек дали половинката му не се е събудила и иска ли да се присъедини към съзерцанието и посрещането на деня? 

А и папунячето се беше наспало и пристигнало да търси закуска. 

 

 

 

За мое учудване по време на закуската този дебил с чая изчезваше докато Жижо е на масата и ние не можехме да получим още чай, и се пръквашена секундата, в която пазителят ми отидеше за кифличка. Това се повтори около 3 пъти и май е най-сериозната демонстрация на мъжка наглост в живота ми.