дневник Саудитска Арабия - първи стъпки

[Mary]

Винаги съм искала да отида в Саудитска Арабия като слушах приятелка, която живя известно време там преди доста години. Според нея трябва само да прелитам над държавата, но тя не е авантюрист, не обича да пътува, не обича и да лети, пък и едно е животът, друго туризмът.

За съжаление малко закъснях с посещението. То реално нямаше и как да се осъществи преди години, а сега вече липсва тази огромна уникалност, която е била. Все пак не е препълнено с туристи и все още има очарованието на слабо посещавана страа.

Ще ви разкажа и покажа моя поглед към видяното от нас, ще споделя плана ни и ще се опитам да дам някакви полезни линкове.

 

 

Не съвсем по план се сдобихме с билети за Саудитска Арабия без да имаме представа колко дни ще са ни необходими за първоначално разглеждане. В крайна сметка разполагахме с 4 пълни дни, които трябваше да разпределим.

Пътувахме заедно с @Dian, @izida и  @makler.

 

Полети:

София - Истанбул - Рияд и Рияд - Истанбул - София с Търкиш

Riyadh - Jeddah с Flynas - чекиране на гише, защото през приложението и сайта даваше грешка в данните от парспорт

Jeddah - Al Ula със Saudia - чекиране през приложението, бордни карти си взехме и от машинката

Al Ula - Riyadh с Flynas - чекиране на гише, същата грешка

 

Нощувки:

Ал Ула - شقة قوليّب العلا - апартамент, отдаван от частно лице. Разположен е на централно място, удобен, от чистотата има още какво да се желае.

Рияд - Ibis Riyadh Olaya Street - типичен за веригата хотел. Мястото му е добро. Оценките на хотелите в Рияд като цяло са много ниски. Не мога да си обясня на какво се дължи това, но май за пръв път виждам толкова ниски оценки за хотели. Може би са претенциозни саудитците.

 

Виза - сайт за е-виза

Виза е необходима, цената е SAR535 за е-виза и SAR480 за visa on arrival. Получава се много бързо - сигурно за две минути.

За визата при пристигане пише това: "US, UK or Schengen (business or tourist) visas holders are eligible for the visa on arrival; the visa must be used at least once and has an entry stamp from the issuing country."

Аз не посмях да тръгна без предварително издадена виза.

 

Валута

Предварително си бяхме взели Саудитски риали от чайнджа на Гладстон.

Прочетох, че на летището в джеда бил добър курса, но не сме пробвали лично.

На много места може да се плаща с карта. Не сме теглили от Револют.

 

Превоз

Uber

Careem - много разпространено

Kaiian - това било най-използваното в Ал Ула

Използват също Bolt и Jeeny

Ние обаче си бяхме упорити и си търсехме Убер. Не правете като нас, защото имаше случаи, когато нямаше нито една кола наоколо.

 

Автобус в Ал Ула

https://www.experiencealula.com/getmedia/f7c7a819-7251-4b00-93d1-86c2cf8fbc0f/Hop-on-Hop-off-Bus-Plan

Когато пиша подробно за там, ще обясня повече и за този автобус, но нека да го има и тук - безплатен е и почти без хора.

 

Забележителности

Направила съм си една карта, където съм отбелязала някои възможности. Надявам се да е полезна и за други хора.

Резервации за забележителности в Ал Ула.

 

Дрескод

За жените е написано това:

Изисквания за облекло публикувани от правителството на Саудитска Арабия и трябва да се спазват от всички жени туристи, влизащи в кралството:

     Въпреки че се очаква саудитските жени да носят традиционната черна дълга рокля, наречена абая, докато са на обществени места, чужденците са освободени от това правило.
     Жените трябва да се обличат скромно през цялото време, като покриват коленете и раменете си.
     Въпреки че абаята е незадължителна, ще трябва да я носите, когато влизате в джамии.
     На някои места може да се наложи да покриете косата си.
     Ризи без ръкави, къси рокли, свободни горнища, къси долнища, изрязани горнища и миниполи са строго забранени.
     Трябва да се избягват нощни дрехи, долни дрехи или нещо, което не е подходящо да се носи на обществени места.
     Бикините, са табу в Саудитска Арабия, дори на плажовете.
     Можете да носите обувки по ваш избор – маратонки, сандали, токчета или обувки с отворени пръсти. Няма ограничения за това. Въпреки това, ще трябва да се събуете, когато влизате в религиозни институции.
     Уверете се, че тъканта на дрехите ви не прозира и не е супер стегната.
     В случай, че носите бижута, които представляват религия, различна от исляма, трябва да ги покриете с дрехите си. Уверете се, че не се виждат.
     Скромният грим е за предпочитане пред ярките цветове на лицето.

 

За мъжете:

Следните изисквания за облекло трябва да се спазват от мъжете туристи, влизащи в кралството:

     Чужденците не са длъжни да носят thobe или thwab, традиционната арабска рокля.
     От мъжете се изисква да носят дрехи, покриващи раменете и краката им през цялото време.
     Избягвайте тесни дънки, ризи без ръкави и шорти на обществени места.
     Ако сте на работно място, подходящи са риза, вратовръзка и тъмен бизнес костюм.
     Освен ръчен часовник или сватбен пръстен, всякакви други бижута, включително гривни, колиета и други, особено в злато, се считат за неподходящи.
     При никакви обстоятелства не трябва да сте без риза/горна дреха.

 

И мъжете, и жените трябва да внимават да не носят топ или риза с неприлични графики и цитати върху тях.

Каквото и да носите, уверете се, че е скромно и с уважение към принципите на исляма.

 

Личен опит - нямахме никакви проблеми с дрехите. Обикновени дънки/панталони и риза/блуза носехме.

Някъде бях прочела, че за дамите горната дреха трябва да покрива задните части, но на място почти всички чужденки бяха с нормални къси блузи. макар и рядко се виждаха мъже с по-къси панталони до коляното. При нашете посещение времето беше хладно и нямаше проблем с жегата.

 

Може би още две дни щяха да ни дойдат добре - един за Медина и още един за Рияд.

Останаха ми още неща за гледане, имам и виза, та бих се върнала отново.   

 

Следва...

[Аzia]

Чакам продължението с нетърпение😁

[Roberto Baggio]

Ще следя темата с огромен интерес, успя да запалиш в мен сериозно любопитство към дестинацията.

[Mary]

Бяхме си избрали вечерен полет от София с кратък престой в Истанбул и нощен полет към Рияд.

Да, но не бяхме предвидили снеговете и ветровете в Истанбул. След като издадоха предупреждения няколко дни по-рано, следяхме с трепет и лек ужас обстановката, защото всичко напред вече беше подредено без възможности за промяна.

Е, не минахме покрай капките, отмениха вечерния полет за Истанбул. Дотук все още сме добре - един от нас си премести полета за следобед, после свършиха местата за следобедния и аз взех сутрешния, а с мен и другата дама от компанията ни. Последва предложение да ни сменят и нас за следобедния, но аз вече се бях настроила за разходка в Истанбул и пробване на новото метро до летището. Няма да ви губя тук времето с разходката из Истанбул, само ще кажа, че и с метрото придвижването до града е бавно, връзките към момента не са съвършени и отнема доста време едно такова отиване до града.

Та разходихме се ние с Изида и към 19ч. бяхме отново на летището в очакване на останалите двама от следобедния полет.

Ядене, пиене и сладки приказки още няколко часа в Lounge Miles&Smiles на летище Истанбул и дойде време за следващия полет.

То времето дойде, ама и снегът с него, че даже и се усилваше валежа. Вече закъснявахме, а снегът не съвсем кротко се сипеше навън.

Освен сняг, имаше и силен вятър. Все пак ни натовариха на самолета, постояхме и в него близо час наблюдавайки десетките снегорини по пистите и надявайке се все пак да излетим. Имаше и опашка от чакащи самолети за излитане.

 

 

С над два часа закъснение все пак излетяхме и почти си отдъхнахме, че сме оставили достатъчно време до следващия полет - 3,5 часа. Закъснението от два часа се запази и при кацането. Имаше хубава гледка към Рияд:

 

 

При влезането в страната искат да видят визата, снемат отпечатъци, снимат и пожелават приятен престой. Не са ни задавали никакви въпроси, не са ни казали нещо за облеклото. Всички бяха добронамерени и мили. Летището е ново, голямо и просторно:

 

 

Двата часа бързо се топяха, а се оказа, че вътрешните полети, какъвто беше и нашия до Джеда/Джида са на терминал 5. До там има автобус. За наш късмет тъкмо излезнахме навън и взехме да се чудим за къде сме, автобусът дойде. Може би десетина минути сме пътували до този терминал. Трябваше да минем и през гише, че нямахме бордни карти, както и секюрити проверка. На всички вътрешни полети може да се носят повече течности. Всеки път бях с поне две бутилки вода и никой не ни каза нищо.  

От авиокомпанията Flynas сме доволни - излитаха и кацаха навреме. Вода дават, ако си си я платил предварително - имало е по презумция с отметка за включване на вода и ако не си я махнал - получаваш вода. Цената на водата в самолета е 2 с.риала, което е около левче за 330мл.

Полетите към Джеда превозват доста вярващи, тръгнали към Медина и Мека. Обичайна гледка и да видиш мъже в облеклото ихрам - на мен ми приличаха на увити в кърпи за баня, но приятел ми разясни, че това е зимната версия на облеклото. Понеже не разбирам нищо от поклоненията им, нито от предшестващите ритуали, ще кажа, че на мен ми изглеждаха странно, но за тях си е съвсем нормално.

 

 

До мен в самолета седеше момче, оприличавам го на 10-тина годишно, което дълго време чете някакви религиозни неща, а после и то се облече в такива дрехи. Майка му до него си беше с нормалните черни дрехи с покрито лице.

Самолетът беше пълен, прозорците прашни, та нито добра гледка, нито хубава снимка, но ето ни вече над Джеда:

 

 

Летището в Джеда и то е голямо, просторно, с доста хора. И аквариум си имат:

 

 

Имахме намерение да си оставим раниците на багаж и да обикаляме без тях, но така и не намерихме мястото, където да ги оставим, след като получихме поне три противоречиви отговора къде е.

И започнахме голямата чуденка с какво да отидем до града. От летището има някакъв автобус, който уж бил на половин час с цена 20 риала на човек, но ни се видя, че пътува бавно и решихме да си викнем Убер. Платили сме 77 риала до центъра. 

 

 

Джида/Джеда е голям пристанищен град на Червено море, който е един от най-либералните в кралството и е дом на много експати.

От древни времена Джеда служи като врата за милиони поклонници, които са пристигнали в Саудитска Арабия, традиционно по море, вече и по въздух.

Джеда е един от основните туристически градове. На арабски мотото на града е "Джеда е различна". Хората са усмихнати и доброжелателни:

 

 

Има и курорти около града, а рифовете в Червено море са доста запазени при липсата на много посетители.

Ние бяхме планирали да се разхождаме, пък да обядваме, пък и да се помотаем. Реално времето ни стигна за обиколка из Ал Балад - това е стария град, включен в Юнеско през 2014-та година. Характерни са къщите в страя град, за съжаление доста от тях се нуждаят от ремонт. През 2019г. е издаден кралски указ, който нарежда да се възстановят 50 исторически сгради там. Към момента има доста сгради в ремонт, включително и най-красивата според мен:

 

 

 

 

 

 

 

След време, когато ги възстановят ще стане голяма красота този стар град.

Поне две джамии видяхме из стария град, не влезнахме в нито една от тях.

 

 

В началото на улицата има и големи магазини за злато, но и от тях нищо не си купихме.

 

 

От едно от шарените магазинчета си купихме магнити - цена от 10 риала нагоре. Повечето бяха по 20, но имаше и по 35. В Ал Ула бяха по-скъпи магнитите към забележителностите.

След разходката из централната зона, викнахме Убер и се отправихме към Фонтана на крал Фахд  и се сблъскахме за пръв път с липсата на възможност за комуникация между шофьора и нас. Това щеше да продължи и по-натам с шофьорите, стигайки до комични ситуации. Цена за Убер 35 риала.

Даваме ние Фонтана като отправта точка, ама той нарсед морето - въртя се този ми ти човек, насам-натам и не може да намери какво искаме. Аз го разбирам де - гледа картата и ни вози по нея, ама нищо ли не му говори този фонтан?! Уж голяма забележителност бил... Така де, уж е точната дума - не работеше, когато ние го търсехме.

Последва нов Убер и към Jeddah Waterfront Harbor - цена 42 риала. Доста приятно място за разходка, а подухването от морето е освежаващо.

 

 

 

Снимки наляво, снимки надясно, снимки с нас и ... времето отлетя.

 

 

 

Викнахме нов Убер с посока Alrahmah Mosque - не разбрах какво стана, май съвпадение на имена или нещо друго, но колата тръгна в друга посока, та пропуснахме тази интересна джамия и се премаршрутирахме към летището - 42 риала за Убер.

4-ти полет за последното денонощие в посока Ал Ула. Този път летяхме със Saudia - без закъснение, нормален полет, чекиране през приложението без проблем.

Главозамайващ залез имаше по време на полета:

 

 

И за бързо се озовахме на летището в Ал Ула, където трябвше да ни очаква хазяина за трансфер до апатамента му - цена за превоза - 100 риала. Това е почти два пъти по-скъпо от платеното на връщане към летището.

Настанихме се и веднага тръгнахме да търсим ядене. Седнахме в най-близкото заведение, където правеха дюнери и други аламинути. Ето какво похапнахме:

 

 

 

 

 

Вече от 36 часа кръстосвахме света и беше време за спане. Душ и по леглата, очакващи с нетърпение следващия ден.

 

Следва...

 

[Mary]

Добавям към написаното за Джеда снимките на брошура от туристически офис. На нея са отбелязани разни места, предполагам има и такива, които липсват на моята карта. 
 

 

 

[Mary]

На следващата сутрин се събудихме рано-рано с напевите от джамиите наоколо.

Вече бяхме на мястото, заради което отправихме поглед към Саудитска Арабия - Ал Ула.

 

АлУла  е била жизненоважен кръстопът по известните пътища за търговия, минаващи от Южна Арабия, на север към Египет и извън него. С оазисите, осеяли района  предлага така необходимата почивка за уморените пътници, превръщайки се в популярно място за почивка, общуване и презареждане.
АлУла е била и столица на древните царства Дадан и Лихян, които контролирали търговията с кервани. Хегра, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, е основният южен град на набатейското кралство, известен със своите грандиозни монументални гробници. Днес Старият град Алула е изоставен лабиринт от улици, плътно опаковани, за да създадат защитна стена и привидно построени върху древно селище. Миналото на Алула се простира от праисторически времена до наши дни.

 

Билети за забележителности в Ал Ула - на този сайт можете да разгледате и да си изберете това, което ще ви бъде интересно да посетите. Предваретилното купуване на билети е силно желателно - да не кажа задължително, защото има дни, в които няма места, особено почивните за тях.

 

Първият ни избор беше Хегра - Hegra.

Построен сред пресечени пустинни каньони и планински терени на около 22 км от АлУла се намира Хегра, първият обект на световното наследство на ЮНЕСКО в Саудитска Арабия, която свидетелства за набатейската цивилизация.

С корени, проследяващи до средата на първи век пр. н. е., Хегра дава на посетителите добра индикация за това как е изглеждал набатейският град тогава. Стратегически разположен на юг от Петра в Йордания, това археологическо бижу на кралството също някога е било важен търговски път между Арабския полуостров, средиземноморския свят и Азия. След напускането на набатейския град маршрутът продължава да играе ролята си на оживен търговски път, както и за кервани, така и за насочващи се към Мека за поклонение до 20-ти век, когато е построена железопътната линия Хиджаз.

Пътуването през Хегра може да бъде приключение само по себе си. Този драматичен каменен град има повече от сто изсечени добре запазени гробници.

 

Когато си купувате билет, за всеки обект пише кога и къде трябва да се явите. На повечето места се влиза само организирано. Ние нямахме кола под наем, но даже и да имате такава, не можете да влезете в обектите сами и без билети.

Организацията за посещения е перфектна.

Как бяха нещата при нас?!

Чели-недочели колко по-рано трябва да сме на Посетителския център - Winter Park Visitor Center, излизаме доста късно от апартамента ни.

Последва първата изненада - никакъв Убер не се мотае в околността. Не да не ни взима заявката, а просто няма коли наоколо.

Повъртяхме се, пробвахме един местен да ни извика такси, загубихме се в превода, че човекът ни каза, че няма пари да ни вземе такси и ни остави да се въртим като мухи на улицата пред апартамента. Решихме да се пеместим на по-голям буливард с надеждата там да намерим такси. Нямаше такова, но пък в един магазин имаше човек с английски, който ни предложи да ни закара до Посетителския център, откъдето тръгва автобус за Хегра. Това са около 12-13 км. от градчето. Човекът беше супер любезен. Освен, че ни закара, даваше ни и напътствия и от него разбрахме, че сме закъснели... Остави ни на мястото, откъдето тръгват автобусите и не поиска нито цент да му платим.

 

 

Пак ще го напиша и тук - изключително любезни хора сещнахме навсякъде. Много мили, много добри, услужливи и желаещи да помогнат. Езиковата граница не ни спираше. Много жени с покрити лица ни приветстваха с "Добре дошли в Саудия!", придружено със смеещи се очи - то само това се вижда от тях де.

Да се върна на разказа ми. Слизаме от колата и виждаме как един от автобусите тръгва. Влизаме в помещението и гордо заявяваме, че сме за 10ч.  вече е 9,34. При което ни казват, че нашият автобус е заминал преди минута. Започват да ни търсят места - казват ни, че ще ни вземат за тура в 10,30ч.

Докато чакаме се отбихме в посетителския център, някои от нас пиха кафе и дойде време за автобуса. Пак нови обяснения - какви сме, що сме, как закъсняхме, как изпуснахме автобуса, как за 4 човека и трудно да ни намерят място и т.н.

 

 

 

Дойде автобуса, изчакахме всички да се качат и чак тогава и ние се качихме и си отдъхнахме. Не правете като нас - отидете навреме, защото ако е в натоварен ден, може да стане неприятно.

С автобуса пътувахме около половин час - хубави, нови, климатизирани са автобусите, които тръгват от посетителския център до различните обекти. Изобщо не беше пълен автобусът, в който ни качиха, та не разбрахме каква е драмата.

С този автобус ви водят до началната точка на тура. Предполагам, ако сте с кола можете да отидете направо там.

На товя масто ви посрещат тържествено служители, има места за сядане, има магазин(много скъпо беше в него) и има сергия/маса където ви черпят със сок от нар или портокал, има сушени плодове - фурми, кайсии, джинджифил, манго и т.н. Дават и вода в стъклена бутилка. Безплатно е това.

 

 

 

 

 

 

От там се качвате на автобус, който прави обиколка на района и спира на няколко места. Дори и да сте с кола, пак се качвате на този втори автобус - не можете да обикаляте сами в района или поне не законно.

 

 

Ето на кои места спира автобусът:

 

 

Слизайки на някое място, там има екскурзовод, който обяснява за самота място най-важните неща. Често ги пропускахме, защото първо обясняваха на арабски за местните туристи, които бяха доста повече и след това на английски за чужденците.

 

 

В началото мислихме, че трябва обиколим забележителността до която сме спрели и да се качим на следващия автобус, но реално може да се остане и повече. Принципът е - идва автобус, слизат една група хора и се качват други, които вече са разгледали. И така на всеки обект в Хегра.

 

Така разхвърляно писах, че ще повторя пак - за Хегра трябва да си на Посетителския център 45 минути преди часа, за който е билетът ти. Там се качваш на автобус, който те води до началната точка в Хегра, откъдето се качваш на друг автобус, за първия обект. След кат о разгледаш се качваш на следващ или по-следващ автобус, до друг обект. Обектите са 4 и на нас ни отне около три часа да поогледаме, без много да сме се застоявали.

 

Първа точка от обиколката - Jabal Al Ahmar.

 

 

 

Наименуван на пясъчната скала с ярки червени нюанси, в която се помещават 18 гробници.

Сухият климат на региона и затворената среда на гробните камери са съхранили археологическия материал по начин, който не е често срещан в Близкия изток. Включва човешки органични останки (кожа, коса), текстил, кожа, аморфни органични вещества, дърво, семена и плодове.

Гробниците са били довлно плячкосани, но е останал метариал и за проучвания.

Благодарение на това, че част от гробниците са били затрупани с пясък все пак е останало нещо и за проучвания.

Обиколихме цялата площ и направихме безброй снимки. А небето ... ах, небето беше толкова фотогенично като по поръчка.

 

 

 

На следващите снимки се виждат дупките, които са избили:

 

 

 

Снимка през една от вратите:

 

 

Хора за мащаб:

 

 

Доста орнаменти е имало по външните части, част от тях са счупени, но има и запазени:

 

 

Снимка от вече направената пълна обиколка:

 

 

Околните райони също са много красиви:

 

 

 

Следва...

[Mary]

Малко общи приказки, преди да продължа със следващата посетена гробница.

 

Някога процъфтяващ международен търговски център, археологическият обект Хегра (известен също като Мадаин Салех) е оставен практически необезпокояван почти 2000 години. Ще забележите, че изсечените в скалите конструкции в Хегра изглеждат подобни на известната Петра, която е на няколкостотин километра на север в Йордания. Хегра е вторият град в Набатейското кралство.

 

Набатеите са може би една от най-загадъчните и интригуващи цивилизации.

Набатеите били обитаващи пустинята номади, превърнали се в майстори търговци, контролиращи търговските пътища на тамян и подправки през Арабия и Йордания до Средиземно море, Египет, Сирия и Месопотамия. Кервани, теглени от камили, натоварени с купища ароматни зърна от черен пипер, корен от джинджифил, захар и памук, минавали през Хегра, провинциален град на южната граница на кралството. Набатеите също станали доставчици на ароматни вещества, като тамян и смирна, които били високо ценени в религиозните церемонии.

Набатеите просперират от 4-ти век пр. н. е. до 1-ви век сл. н. е., когато разширяващата се Римска империя анексира и поглъща техния огромен участък от земя, който включва съвременна Йордания, Синайския полуостров в Египет и части от Саудитска Арабия, Израел и Сирия. Постепенно набатейската идентичност е напълно изгубена.

Предизвикателството при опознаването на набатейците е, че те са оставили малко история от първа ръка - нямаме книги или източници, написани от тях, които да ни разказват за начина, по който са живели и са се покланяли на своите богове.

Подобно на Петра, Хегра е голям комплекс, превърнал се в некропол: повечето от останалите структури, които могат да се видят днес, са гробници.

 

Хегра съдържа 111 издълбани гробници, много по-малко от над 600-те в набатейската столица Петра. Но гробниците в Хегра често са в много по-добро състояние. Класическата гръцка и римска архитектура очевидно е повлияла на строителството и много гробници включват колони с капител, които държат триъгълен фронтон над вратата или антаблемент, широк като гробница. Набатейска „корона“, състояща се от два комплекта от пет стълби, лежи в най-горната част на фасадата, чакайки да транспортира душата до небето. Сфинксове, орли и грифони с разперени крила – важни символи в гръцкия, римския, египетския и персийския свят – заплашително се реят над входовете на гробницата, за да ги предпазят от натрапници. Други се пазят от маски, подобни на Медуза, със змии, извиващи се като коси.

 

Плашещи надписи, често срещани в много от гробниците в Хегра, но рядко срещани в Петра, са гравирани на някои фасади и предупреждават за глоби и божествено наказание за нарушаване или опит за тайно заемане на гробницата, като например: „Нека господарят на света прокълне всеки, който смути тази гробница или я отвори“, гласи  един от надпите, „...и допълнително проклятие върху всеки, който промени надписите на върха на гробницата.“

 

Някои гробници в Хегра са последните места за почивка на високопоставени офицери и техните семейства, но историите зад много от тези гробници остават неизвестни.

 

 

Втора спирка - Tomb of Lihyan, son of Kuza

 

 

 

Най-голямата гробница на Хегра, с размери около 21м. височина, е монолитната гробница на Лихян, син на Куза, наричана Каср ал-Фарид, което означава „Самотният замък“ на английски, поради отдалеченото й положение спрямо другите гробници, макар да е вметнато замък в името, това си е гробница. Остава недовършена, с груби, незагладени следи от длето по долната му третина по неясни причини. Има надписи вътре, които я обозначават за конкретно семейство. Тя е добре известна и емблематична гробница в Мадаин Салих.

Твърди се, че структурата е издигната през 1-ви век и е несравнима, когато става дума за древен дизайн и архитектура. Освен това това е била и първият саудитски обект, обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.

 

Отдалеч погледната наистина изглежда самотна:

 

 

Навсякъде има служители, които следят за реда:

 

 

На тази гробница не даваха дори да се доближиш твърде много, но е разбираемо - хора не липсваха:

 

 

На горната снимка се вижда къде спира автобуса, а тези, които плащат по-скъпи турове, ги карат и по-близо. Излишно е да се дават повече пари за нещо, което виждаш еднакво, а ходиш 100 метра повече. Виждате е екскурзоводката отново с беседата на арабски. Всички екскурзоводки бяха плътно пакетирени с дрехи - не се виждаше нищо от тях, но е похвално, че са назначени много жени да работят там.

 

Слънцето грееше над гробницата, та се позавъртяхме да намерим точната позиция за снимки и мисля така е най-добре и ясно си личи на снимката незавършената долна част:

 

 

Освен с гробниците непрекъснато се любувахме и на околните пейзажи:

 

 

 

Следва...

 

[Mary]

Каср ал-Бинт - Qasr Al Bint (قصر البنت)  - Дворецът на дъщерята или девойката

 

 

 

Този комплекс от 31 гробници не са нито най-големите, нито най-украсените, но като цяло те формират най-забележителната и най-представителна група в Madâin Sâlih. Датират от година 0 до 58 г. сл. н. е.

 

Тук е и най-голямата фасада на гробницата в Mada'in Saleh, с височина 16 m. Тя дава името си на групата от съседни гробници. Порталът е повдигнат над земята. Над вратата плоча с надпис показва, че датира от около 31 г. сл. н. е. Обект на Юнеско е.

 

 

Някои от гробниците в комплекса показват интересни декоративни елементи като маски на плашещи чудовища, орли, човешки лица и други малки изваяни животни.

 

 

 

 

 

 

Ето как изглежда вътрешната гробница.

 

 

И друг вид има - вертикални:

 

 

Не, те не са погребвали мъртвите си в изправено положение. Това са ниши, които мъртвите могат да използват в живота си след смъртта.

 

Официално е разрешено влизането в някои гробници, както и официално не е разрешено да се обиколи целия комплекс - да кажем като полукръг се оглежда и после те връщат обратно.

 

 

 

Огледахме това, което е разрешено и се отправихме към поредния автобус:

 

 

Следва...

[Mary]

Jabal Ithlib

Ето ни и на последния обект от тази обиколка.

 

 

 

Jabal Ithlib е великолепна, естествена планина и културен обект. В исторически план това е било място за поклонение на набатеите.

 

Това е едно различно място, което се откроява сред всички невероятни гробници в Хегра. Разположен на североизток от всички останали гробници, това е религиозен обект, посветен на набатейския бог Душара. Тук има висок 40 метра тесен проход между две скали, който образува естествен проход и е бил от изключително значение за древните набатейци. Нишите в близките скали са използвани за молитвени зали, а по скалните стени и входовете има множество изсичания.

 

 

 

Това е едно от най-интересните скални образувания на Hegra. Изглежда като планина, разполовена на две. Плюс пещера във формата на кутия на входа.

Малко светлина влиза вътре през тесните подобни на процепи проходи, което прави мястото още по-мистериозно.

 

 

 

Най-забележителното нещо на Jabal Ithlib е „Diwan“, което е голяма стая, издълбана в скалите на планината, която прилича на трапезария или триклиниум. Исторически се смята, че е била важна стая за събирания като кралски банкети и политически срещи и също така има отворен фронт, който вероятно е бил предназначен за външни или публични наблюдатели.

 

 

Освен това има невероятни скални образувания и умопомрачителен пейзаж на околните планините, което привлича туристи от цял свят.

 

 

 

 

Хеликоптери кръжат непрекъснато за туристически разходки. За съжаление даже не бяхме проверили какви са цените.

Сега ги погледнах, дано се възползва някой - 995 с.риала.

 

 

Не се задържахме много тук - колкото да изчакаме и да се снимаме на процепа.

Качихме се на поредния автобус и ни оставиха на мястото, откъдето тръгват автобусите за посетителския център.

Насочват посетителите първо към магазина, който е с доста високи цени и после към автобуса.

 

 

Пътували сме около половин час до посетителския център, където трябваше да изчакаме да стане време за следващия ни тур.

Междувременно отидохме да питаме разни неща в него, похапнахме фурми, черпиха ни кафе, дадоха ни и нет, уточнихме подробности за този и следващия ден.

 

       

 

Пауза за кафе с фурми и продължавам със следващия тур.

 

Следва...

 

[Mary]

Дадан - Dadan

 

 

Билетите ни бяха за 15,30ч. Вече имахме опит, че трябва да сме по-рано на стоянката на атобуса. В случая изискването беше за 30 минути по-рано. Този път ни возиха с малък автобус - предполагам групите са по-малки. Турът е Dadan/Jabal Ikmah. Първо ще разкажа за Дадан.

 

За начало давам някои общи факти за това място, които съм събрала от различни източници.

 

Сред най-значимите открития в АлУла е град Дадан, столицата на кралствата Дадан и Лихян. Градът, който е изграден от камък и е разположен в оазиса на долината, датиран е от края на 9-ми и началото на 8-ми век пр. н. е. (Кралство Дадан) и 5-2 век пр. н. е. (Кралство Лихян).

 

Дадан е бил столицата на кралствата Лихян и Дадан. Тези цивилизации са процъфтявали преди 2000 години. Лихианското кралство е било сред най-големите за времето си и се е разпростирало от Медина на юг до Акаба на север.

В исторически план градът е имал голямо значение по отношение на търговията, тъй като е бил разположен на основен търговски път. Дадан контролира един от най-важните търговски пътища и е бил важна връзка между южния регион на Арабския полуостров и Персия, Египет и Месопотамия. Като център на толкова търговски път, градът е повлиян от културите на другите земи. Това може да се види в статуите, начина, по който са построени сградите и гробниците. Езикът, говорен от хората на Дадан, има своя собствена писменост, наречена „дедантик“, и е адаптирана от писмеността, известна като минайска, която е донесена от хора, пътуващи до града.

 

Дадан  се спомената за първи път в Книгата на Езекиил (27:20) в Еврейската Библия, написана през 6 век пр. н. е. Градът е описан като туптящото сърце на царството и търговски партньор на град Тир (в съвременен Ливан) по пътя на тамяна, свързващ Леванта с Оман и Йемен, където се е произвеждал и все още се произвежда най-добрият тамян. 

Археолозите са открили цял укрепен град, заровен под пясъка, а влиянията от други култури са очевидни в техните статуи, украса на техните сгради и гробници. Гробниците на Дадан са били разкопани в планината, издигаща се до укрепения град. Тези гробници обикновено са по-малки и по-прости от тези на набатеите. Състоят се от квадратни ниши, изсечени в скалата. Според тяхната религия душите на мъртвите ще достигнат рая по-бързо, ако бъдат погребани в планините, вярване, което се споделя по същото време и от ликийците в съвременна Турция.

Някои от тези гробници имат името на починалия, издълбано в основата, но повечето изобщо нямат никакви разграничителни знаци. Изключенията са две гробници на около 50 метра над земята. Всяка от тези две гробници е украсена със стилизиран лъв, който е голям колкото отвора на гробницата. Символичната асоциация на лъвове със сила и мощ показва, че двамата души, погребани тук, трябва да са били богати и могъщи, но има нещо странно във факта, че само тези две гробници носят тази емблема - или, някакви фигури изобщо.

Надпис в основата на тези гробници показва, че двамата погребани тук са минейци, хора от Йемен. Тази подробност предполага възможността малък контингент от минейски търговци да е живял в Дадан и двама от тях са възнамерявали да отбележат своята идентичност, като украсят гробниците си според традициите си. Ако това е било тяхното намерение, те са успели, тъй като повече от две хиляди години по-късно те все още се отличават от останалите.

 

Откритията на скулптурни предмети чрез археологически разкопки в Дадан предполагат, че в района може да е съществувало скулптурно училище или работилница. Няколко статуи са в реален размер или по-големи, като някои са с височина до 2,7 метра. Всички те са подобни на външен вид, изобразяващи мъже със силни крайници, изразени кореми и широки рамене, със стиснати ръце, левия крак напред и строг поглед. Изследователите не знаят точно кого представляват статуите, но вероятно са били издълбани за членове на обществото с висок статус.

 

Посрещането в комплекса както винаги беше тържествено.

Случихме се с група американци, водени от екскурзовод от Узбекистан.

 

 

 

Има направени кътчета за отдих:

 

 

 

Екскурзовадът ни показа фигура, на скоро открита скулптура, която все още не била описана даже.

 

До преди година-две районът и бил със свободен достъп и всеки е може да отиде и дори да се изкачи по стъпалата чак до гробниците.

Сега за съжаление се гледат от далече, а за да се видят лъвовете дават бинокли. С телефон не може и да се снимат добре тези лъвове, а ние фотоапарати не носехме, та ще се задоволите със снимка от експоззицията в залата за посрещане. 

 

От такова разстояние се гледат гробниците сега:

 

 

 

Пробвах да изрежа снимката, но качеството рязко спада и лъвчетата са само на фантазия...

 

 

Ето тук ги снимах при разказа на екскурзовода в залата за посрещане:

 

 

След огледа с бинокъл, отново се качихме на автобусчето и ни заведе в района, където са били жилища и други сгради и където и в момента се извършват археологически разкопки.

 

 

 

Екскулзоводът ни беше много въодушевен и разказваше с огромно удоволствие за района:

 

 

Ето и фигурата, която наскоро бяха открили:

 

 

Районът на Дадан е видимо заобиколен от оазиси:

 

 

 

Следва...

[Mary]

Jabal Ikmah

 

 

Скалите около тази планина са пълни с толкова много изсечени надписи, че районът става известен като „отворената библиотека“ на Саудитска Арабия. 

Джабал Икмах, е планина на около пет километра северно от Ал-Ула, но това, което я прави наистина изключителна, са хилядите древни надписи, издълбани в скалите. Причината, поради която толкова много древни хора са решили да оставят своя отпечатък тук, е неизвестна. Това, което се знае е, че близкият град Дадан е бил основен регионален център през 6 век пр. н. е., привличайки търговци и учени от далече. Най-старите надписи в Джабал Икма са около 644 г. пр.н.е 

Езиците, представени в тези надписи са: арамейски, даданитски, сафаитски, тамудски, минайски и набатейски, всички тези езици, предхождали и в крайна сметка повлияли на арабския. Всички тези писмености и езици са дешифрирани, което увеличава историческото значение на това място. Тази планина наистина свидетелства за бурната история, която се развива в този регион през хилядолетията. Темите, представени в надписите, варират от имена на хора с малко или никаква допълнителна информация до подробни описания на религиозни ритуали, търговски сделки и транскрипции на местни закони. Споменават се и няколко географски имена, включително Badr, Tha'al и Mahja, което свидетелства за решаващата роля, която град Dadan играе по този търговски път.

Освен писания има и рисунки на човешки фигури, животни и ежедневни инструменти. Стилизирани изображения на хора обикновено се рисуват в като изпълнение на някаква дейност, като лов, пастирство или земеделие. Що се отнася до животните, в допълнение към предвидимите изображения на камили, има също елени, овце, кози и видимо мускулест бик. Също така могат да бъдат разпознати различни инструменти, включително земеделски, ловни и музикални инструменти. 

 

Посещението на това великолепно място с неговите надписи е поглед към миналото. Гледайки скалното изкуство, можете да откриете какво е било важно в ежедневния живот на хората в Даданитската, Лихянитската и други цивилизации на АлУла.

Доста след като древните хора на АлУла са писали на това място, изследователи и историци посещават Джабал Икмах, за да проучат неговите вековни надписи и отпечатъци. Сега всеки може да го посети и да усети силата на това място.

 

До преди 1-2 години и тук е можело да се идва свободно. Сега се идва само с тур и екскурзовод.

 

Автобусчето след посещението на Дадан ни доведе направо тук. Разбира се, официално ни посрещнаха:

 

 

Отново почерпка със сок, вода, сушени плодове, както и оформен кът за отдих:

 

 

От мястото за посрещане до скалите ни водиха с тези коли:

 

 

Разстоянието не е голямо, но въпреки това не ни оставиха да ходим пеша, може би това ще е важно в по-топлите месеци.

Внушителен вид имат скалите там:

 

 

И надписите са наистина навсякъде:

 

 

 

 

Накъдето и да вдигнеш поглед, виждаш нещо написано или нарисувано.

 

 

 

 

И тук екскурзоводката разказваше различни неща, но тази май беше единствената, която не беше много ентусиазирана в разказа.

Може би защото бяхме последната група за деня. Като цяло мястото, в което те разхождат не е голямо, бързо се вижда и единствено снимките отнемат повече време.

Накрая пак ни натовариха на електичките и ни заведоха при автобуса, който ни върна при посетителския център.

 

 

Както знаете, ние нямахме кола, та трябваше да си потърсим и транспорт от там. За него в следващата част.

 

Следва...

[Mary]

Както вече написах в първия пост, има автобус хоп-он, хоп-оф, който е на разположение на туристите и е безплатен.

Слагам отново разписанието: Hop-on-Hop-off-Bus-Plan.pdf

Слагам и една снимка на разписание, което ни показаха на място - дадоха ни да си го снимаме, няма брошура:

 

 

Качихме се на автобуса и ни остави на това място.

От там тръгват електромобили, които возят отново безплатно приблизително до тук.

 

 

 

След това се разходихме по главната улица в Стария град.

 

AlUla Old Town

 

Реално старият град е лабиринт от полу-разрушени кирпичени къщи и постройки, но главната е реновирана, отворени са магазинчета и заведения, пешеходна е и много приятна за разходка.  Показвам малко снимки:

 

 

 

 

 

 

Чистотата тук е на някакво неземно ниво - непрекъснато се чисти, а тоалетните са най-чистите, които съм виждала - обществени и безплатни.

 

 

Има доста симпатични магазинчета:

 

 

 

 

И заведения:

 

 

 

 

 

 

 

Не сме навлизали в дебрите на останките от стария град, но те са навсякъде:

 

 

 

 

 

Стигнахме до края на градчето, след посетителския център, където ни очакваше поредната изненада - безпилотно автобусче, безплатно разбира се:

 

 

Вътре имаше жена, която си ровеше в телефона, но държи нещо като спешно управление вероятно.

 

 

Както бяхме вече на края на силите си, ни дойде екстра да ни повозят до тук.

Като слезнахме там, ни обясниха, че трябва да си повикаме такси, Убер или някакъв транспорт до града, понеже не можело да се стигне пеша!

Подложихме на съмнение това твърдение и тръгнахме пеша в почти тъмното вече.

Бяхме питали собственика на апартамента за препоръчани заведения и видяхме, че са в началото на града от нашата посока, затова се отправихме към един от ресторантите. Изминахме преспокойно тези около 700 метра и седнахме да си пробваме късмета с яденето тук - AlUla Palace Restaurant & Kitchen.

Бих казала, че беше забавно да си поръчаме нещо за ядене. Имаше меню с картинки, но и то не ни помогна в комуникацията със собственика. Той не издържа и извика един младеж, който поназнайваше английски, та си поръчахме да ядем. 

Аз лично не получих това, които беше на картинката, но го отдавам на липсата на някои продукти в ресторанта вероятно, защото нямаше супа, нямаше салата и т.н.

То и айрян уж нямаше, пък се оказа, че има - просто трябва да го видиш сам и да си го отмъкнеш от витрината. Това ядохме - пиле с ориз в различни варианти + хляб:

 

 

Пилето беше вкусно, но мноооого ориз и това са половин порции, представям си целите порции какви са - сигурно ги носят в легени, че това си беше тава и то не малка.

По време на вечерята ни, започна молитвата в джамиите. Собственикът смъкна решетката на ресторанта и всички отидоха някъде да се молят. Останахме туристите в ресторанта и почакахме да свърши молитвата, че да можем да платим. Нямаше проблем ние да си ядем - никой не ни каза нищо, не ни погледна накриво или с неудоволствие.

 

След ресторанта тръгнахме пеша към апартамента ни и случайно се натъкнахме на работеща сладкарница - точно на този ъгъл е, но не виждам да е отбелязана в Гугъл.

Невероятни сладкиши опитахме там - в повечето имаше някакъв крем и не бяха толкова сладки/захарни, колкото очаквахме. Ето какво си накупихме за вкъщи:

 

 

Доволно преяли и вече уморени, се затъркаляхме до апартамента и се строполихме по леглата.

 

Следва...

 

[Mary]

Докато избирахме какво да разглеждаме в Ал Ула, за втория ден се спряхме на разходка в Оазиса - Oasis Heritage Trail. Цена 35с.риала.

Реално мястото може да се посети и безплатно, но ние първо не знаехме, второ - искахме да планираме предварително.

Сега бих пропуснала този тур, въпреки че беше хубав, но бих си избрала нещо от Adventure секцията, която ние пренебрегнахме.

 

Oasis Heritage Trail

 

Сравнително приятна разходка в още не много горещото време през февруари. В топлите месеци съвсем няма да е приятна. Разбирам защо на местните им е много приятна тази разходка, а за нас беше леко досадна - просто ние живеем в зеленина и не ни прави впечатление, докато за тях е съвсем различно с всичките пустини наоколо.

Началото е тук. Има паркинг, но ние както няколко пъти вече споменах сме без кола. Отидохме пеша до там, даже малко по-рано от часът ни, че не бяхме сигурни дали ще намерим лесно мястото за тура, който дори на картата не е отбелязан, а има само координати.

Ето така изглежда:

 

 

И там текат ремонтни и оформителни дейности.

Очакваше ни бус, който да ни превози:

 

 

Забави са малко с тръгването, че изчаквахме местни посетители.

Отведе ни до мястото за официално просрещане, разбира се:

 

 

 

Нищо, че сме в полеви условия, пак бяха налични почерпките, а служителите ни очакваха:

 

 

Началото е през останки от вилните селища на жителите на Стария град.

Повечето жители навремето са имали по две къщи - една в града и една лятна къща в Оазиса - "Summer Homes", направени от кал и дървета.

През зимата са живеели в града на топло, а лятото са изкарвали в Оазиса на прохлада и в грижа за реколтата.

 

 

Бонус към обиколката ни беше урок по правене на изделие от кал(кирпичена тухла), което се изпалзва за въстановяване на района.

 

 

Местните, заедно с децата си се втунаха да правят тухли, ние подходихме скептично и направихме една тухла общо. Ама най-хубавата беше нашата.

Да си поровим в калта и да си припомним детските години. Към сухата пръст се прибавя вода, а после и слама:

 

 

После се поставя във форма/кофраж, заглажда се и ето го готовото изделие, която трябва да изсъхне, за да може да се ползва:

 

 

След урока, вече продължихме по пътеките на Оазиса.

 

 

 

Нинава се през различни градини с насаждения:

 

 

 

 

 

Покрай джамията:

 

 

Покрай извор, който в момента беше пресъхнал:

 

 

Нагледахме и овцете:

 

 

В далечината се виждаше и замъкът в стария град:

 

 

Накрая стигнахме и до зоната за отдих:

 

 

Там турът приключва. Аз набързо показах, но реално си отнема около два часа, с разказите на екскурзовода.

Накрая ни очакваше пак буса, за да ни върне в началната точка. Само един от нас се възползва - Диан, който отиде да освободи апартамента, а останалите пресякохме улицата и отидохме в стария град, да търсим кафе.

Някъде от това място можете безплатно да влезете в Оазиса и да се разходите колкото искате, без да губите много време. Приблизително там приключи и нашият тур.

Ние по тази уличка тръгнахме за стария град.

 

 

В Стария град текат ремонти на много места и след време ще е още по-красиво:

 

 

В Саутиска Арабия явно е много модерно да си пие кафе в Dunkin' Donuts. Ние го пропуснахме де, но непрекъснато виждахме хора, които носят кафе от него.

 

 

Нашият избор беше Wacafe с изнесени маси на площадчето, където с удоволствие наблюдавахме хората и скалите насреща.

 

 

 

Изчакахме Диан да се върне и продължихме към следващата набелязана цел.

 

Следва...

[Mary]

Elephant Rock

 

 

Работно време - отваря в 16ч. и затваря в полунощ.

За разлика от богато украсените, ръчно издълбани фасади на близките набатейски гробници на Хегра, „стволът“ и „тялото“ на този монолит от червен пясъчник са оформени от природни сили – милиони години на вятърна и водната ерозия.
Известен като Слонската скала - Jabal Al-Fil - е естествено скално образувание, което прилича на слон.

Разположена на близо 11 км на север от Ал Ула, Слонската скала е висока 52 метра скална структура. Има огромна пролука в центъра, така че цялата скала е разделена на две части. Едната част (задната страна) изглежда подобна на тялото на слона, докато другата част (т.е. предната страна) прилича на положен на земята хобот.

 

От Стария град в Ал Ула отидохме до паркинга преди него и си извикахме Убер до Слонската скала. Цена 24 с.риала.

Пътят в по-голямата си част е асфалтиран, но последната част и черен път. Попаднахме на свестен шофьор, който не само ни закара точно до скалата, но и там въртя два пъти, че да ни остави на точния вход. 

Паркингът е еко:

 

 

 

Ние бяхме отишли преди 16ч. и се чудехме къде да скрием поне главите си, че да са на сянка. Вътре не пускаха. Имаше наоколо дошли с разни коли, които си правеха кръгчета из пустинята:

 

 

Докато чакахме да стане 16ч. и да започнат да пускат, се пробвахме и през двата входа да минем. Този, който изглежда като официален вход, всъщност е за ВИП или платени резервации - през него не пускат обикновените хора нито да влязат, нито да излязат.

 

 

Ето едни Вип-ове:

 

 

Другият вход е през паркинга - там влизат всички - пешеходци като нас или дошли с коли, като всички останали. Докато чакахме на паркинга, правехме снимки през оградата:

 

 

Щом стана 16ч. ние влезнахме, макар другите все още да не ги пускаха. Така имахме няколко минути да снимаме без никакви хора.

 

 

В заградения около скалата район има няколко заведения, както и информация - това беше единственото място, където срещнахме нелюбезен и некомпетентен персонал - отдавам го на това, че прекъснахме процеса на лакиране на дамата.

 

Пред скалата са направени седянки, където можете да седнете и да се насладите на гледката, залеза или просто на обстановката:

 

 

Когато взе да става пренаселено, ние си тръгнахме.

 

 

Проблем се оказа, че там няма никаква връзка с Убер, няма и таксита. На въпроса ни към "информаторката" къде е спирката на автобуса, тя категорично заяви, че там автобус няма. Докато се разправях с нея, автобус дойде, на което тя каза, че камо дошлите с него, могат да го ползват навръщане. Ние с каквото сме дошли - с това да си тръгнем?!

Разбира се, подложихме на съмнение тези думи, а и нямахме друг вариант, освен да се запътим към автобуса - отново минавайки през паркинга.

Момчето в автобуса не не пита нищо - просто отвори вратата да се качим, изчака си часът на тръгване и тръгна.

 

 

Закара ни до Посетителския център, откъдето се прехвърлихме на друг автобус до Стария град и вече по познатия ни начин - електромобил, малко пеша, безпилотен автобус и после ни поканиха в друг бус, та спестихме последното ходене пеша към следващия ресторант.

В този ден имаше много хора из Стария град - даже имаше и жива музика пред едно заведение, но нямахме време за такива екстри.

 

 

 

 

 

Оказа се, че по малшрута на безпилотното бусче, върви и двуетажен автобус/че:

 

 

Ето и последния бус, който ни предложиха да ползваме, макар шофьорът да имаше някакво разногласие с шефа си.

 

 

Да кажа, че сме много доволни от различните начини за придвижване в околията - спестиха ни пари и направиха пътуването по-приключенско.

 

По път за ресторанта, влязохме в една пекарна - Bin Eid Bakeries - купихме разни неща от там. Аз лично купих за децата кукис - бели и шоколадови, та едното ми дете каза, че това били най-вкусните кукис, които е яло. Дали е така не знам, че не ги опитах.

 

Ресторантът - Heritage Garden - отново беше препоръчан от собственика на апартамента ни. Следващ път не бих му се доверила за избор - и двата ресторанта не бяха нищо особено. Този беше по-различен. Помещението е разделено на сепарета, които са с врата - никой да не гледа вътре, а сервитьорът дойде с почукване на вратата, не влезе вътре и само подаваше ястията ни през вратата - явно остатък от старите правила за ядене по ресторантите.

 

 

 

Това, което аз опитах не беше нищо особено - скара, която ставаше и Баба Гануш, който беше най-гадния, който съм опитвала...

 

 

Доста почакахме за поръчката, за получаването на храната също, а ние нямахме толкова свободно време.

Пеша отидохме до апартамента, за да си вземем раниците. Вече бяхме и под напрежение дали ще открием Убер, който да ни закара до летището.

Добре е, че поне един се отзова и срещу 46 с.риала ни остави на летището, където ни посрещнаха с музика:

 

 

А самолетът нямаше търпение да ни заведе в Рияд:

 

 

Следва...

[Mary]

Навреме кацнахме в Рияд, бързо излезнахме и от летището.

Имаше табели накъде е паркингът за Убер, последвахме ги и се озовахме навън.

Бързо ни взеха поръчката и зачакахме колата на стоянката за Убер.

 

 

По едно време Диан казва, че колата е там, но е спряла отстрани. Намерихме я, новичка с любезен шофьор и ... приключението започна.

Чичото-шофьор не можеше да си включи приложението и не можем да тръгнем. Рови, рови, чука, утря по телефона - не става и не става. Дума на английски не отбира. С ръце и крака се опитахме да му покажем, че вероятно защото не е отишъл на стоянката, ни дава че не ни е качил. И ни напред, ни назад. Званя чичото на негов приятел за съпорт, но и той не помогна. Някаква кола зад нас започна да свири, че не може да излезе, чичото се притесни сериозно. Започнахме да се пулим в телефона му, който е настроен на арабски и за съжаление нищо не разбираме. Такъв смях ме напушваше, но се въздържах, че обстановката беше взривоопасна.

Договорихме се да ни закара за 80 с.риала, без да се активира приложението - то беше пат. Постигнали съгласие, тръгваме. Пробва Диан да анулира поръчката - може, ама ни иска 6 риала за да го направи. Да, ама ние не искаме да ги плащаме - просто нямаме никаква вина в случая. Оставихме така нещата с надеждата чичото да анулира и да не дължим такса. Докато се борим ние със системата и неговия телефон, седналия отпред Маклер трябваше да навигира. Той обаче си снима навън и ни говори каква чудесна нощна обиколка правим, как било по-хубаво от Дубай и т.н. Вече започнах да се смея с глас!

Пътувахме поне половин час и стигнахме с общи усилия до хотела. Обаче пред нас още си стои дилемата - поръчката не е анулирана и не може и шофьорът да я анулираме. Реших да му взема телефона на чичото и да го рестартирам - само се надявахме да си знае пина за отключване, че щяхме да изпаднем в ново приключение. Рестартирах аз, подадох му телефона и той бързо вкара пин, а ние си отдъхнахме. Остана и да се разберем с преводача, че да канселира той поръчката. Бая се озорихме, но накрая той я канселира. Доволни слязохме, но за кратко се зарадвахме - въпреки, че той канселира, пак ни дойде такса от 6 риала за плащане. Каква беше тази мистерия не разбрахме. Вече беше един след полунощ и спряхме да размишлавяме, а директно се насочихме към банята и леглата.

В цялата дандания не съм направила една снимка нито на колата, нито на шашнатия човечец, който накрая каза, че това му е първия и последния курс - прибира се и не иска да знае за никакъв Убер.

На сутринта трима от нас поеха на разходка из Рияд. Решихме да отидем да видим Al Masmak Palace Museum и близката до него Централна джамия.

Излезнахме на булеварда и поръчахме Убер - вози ни за 29 риала.

 

 

След като слезнахме от Убера срещнахме двама интересни мъже, снимала съм единия(с негово разрешение), после се снимахме и с двамата.

 

    

 

Не предполагахме, че след малко ще срещнем още доста такива мъже.

 

 

 

Снимаха някакъв танц на площада пред джамията, което ни попречи да влезем в нея, не ни поканиха и да се снимаме в клипа, та погледахме малко отдалече и тръгнахме по нащите си цели.

 

 

 

Стигнахме до замъка:

 

 

Вътре има безплатен музей, който паказва начина на живот и исторически факти за Саудитска Арабия. Впечатлиха ме шарените врати, които бяха изложени:

 

 

Имаше и други интересни неща в музея. След това се разходихме по площада и трябваше вече да се прибираме към хотела, за да освободим стаите.

 

    

 

По път видяхме разни интересни сгради:

 

 

И красиви коли:

 

 

Убера навръщане ни струваше 26 риала и ни остави на Kingdom Centre. Обиколихме го от всички посоки, направихме си много снимки и после към хотела:

 

 

Освободихме стаите и тръгнахме за последната забележителност в програмата ни.

 

Следва...

 

[Mary]

Edge of the World

 

 

Топ-атракцията в района на Рияд за мен е Edge of the World (Jebel Fihrayn).

Когато ние планирахме пътуването от официалния сайт можеше да се направи резервация за 250 риала, но нямаше места за нашите дати. Сега не я открих тази възможност, дори пише, че е затворено.

На място ни казаха, че наистина ще затварят някакъв път, но има много предложение за тур до там, разбира се на по-високи цени.

Ние резервирахме през Виатур, които използват Riyadh Trips и  Desert Tours, за които не намерих информация в нета.

Можете да си потърсите и други варианти - има доста предложения в нета. Понеже има два подхода към мястото, със сигурност от този, от който ние дойдохме не може да се мине с обикновена кола под наем, даже и джип да е - направили са големи ровове, за да спрат явно пътникопотока. Шофьорът ни каза, че и от другата страна не е възможно извън тези петък и събота, но дали е така не се наемам да твърдя без да съм видяла с очите си.

 

Взехме си багажа от хотела, седнахме цялата групичка да опитаме и риядското кафе, след което се разделихме и трима от нас поеха за Края на света, а един в негова си посока - той имаше резервирана още една нощувка, каквато не останалите нямахме.

 

Мястото, от което щяха да ни вземат за тур беше това. Отидохме малко по-рано, че видяхме супермаркет в близо и искахме да купим някои неща.

В уречения час се събрахме за 2-3 коли хора, разпределиха ни в джиповете и тръгнахме към Edge of the World.

По пътя видяхме камили:

 

 

 

 

 

 

 

До Edge of the World сме пътували около час и половина с две спирки - едната в нищото, но беше време за молитва и шофьорът ни искаше да се моли:

 

 

 А другата спирка беше до една пещера - The Hidden Cave, където не видях нищо интересно, вътре беше голям задух и набързо излезнах на свеж вятър. Втората от следващите снимки е на осветена сол в пещерата:

 

      

 

И колкото повече приближавахме, толкова по-лунен ставаше пейзажът:

 

 

А когато джипът спря и погледнахме навън, направо ахнахме - неземен пейзаж, високи скали и мараня за допълнителна мистичност.

 

 

 

 

 

Тази скала изглежда ужасяващо от сттрани, но е с лесен достъп от две посоки. На следващата снимка се вижда пътеката от нашата страна:

 

 

 

На горната снимка се вижда подхода от другата посока и изкачването до скалата.

Специални умения не са нужни, изкачването не е голямо, просто трябват удобни обувки, макар да видяхме и дами с токчета.

 

Горе на скалата се чака за снимки - много народ има, всеки иска да постигне най-добрият кадър, някои по няколко пъти се редят и минава доста време.

 

 

Докато се снимаме неусетно дойде време и за залеза. Не беше нищо особено в този ден, но пак беше приятно да го видим на това място.

 

 

 

Някои турове предлагат вечеря точно срещу скалите и гледка към залеза:

 

 

Тези, които ние бяхме избрали предлагат вечеря на тяхно си място, което не е до скалите, но е в шатра и е доста по-удобно(и топло в този сезон) за вечеря:

 

 

 

Предлагаха чай, кафе, вода и някакви безалкохолни за пиене, а вечерята беше пиле, ориз и зеленчуци.

 

 

 

Турът ни трябваше да свърши в 22,30, поради което се отказахме от последна нощувка в хотел, предвид че полетът ни беше в 6 сутринта.

Оставиха ни на мястото от което ни взеха, докупихме още някакви неща от магазина, изядохме по една шаурма и си поръчахме Убер до летището.

На летището се озовахме около 22,30. Само аз от трима ни успях да се чекирам. Това не ми помогна де.

Пробвахме на отворено гише на Търкиш да чекираме другите двама, но отказаха, понеже обработват друг полет.

Намерихме си места за сядане и започна дългото чакане. Реално има салон, в който може да се влезе, стига да успееш да влезеш в самото летище.

Аз имах бордни карти и пробвах, но ... не може. Да станело утре, пък тогава да заповядам.

Добре, разбрахме, че няма да ядем цяла нощ, но поне можеше да се смеем и забавляваме, докато чакаме да отворят гишето за нашия полет.

Аз и след полунощ пробвах да вляза на летището, но пак не стана - обслужващите ми казаха - 4 часа преди полета. Имайте го предвид, ако и вие като нас си правите подобни сметки.

Около 2,30 - 3 часа вече се отправихме към гишетата за чекиране и съответно навътре в летището.

 

 

Салонът ни очакваше:

 

 

Хванахме хем вечерята, хем закуската докато чакаме.

Към нас се присъедини и четвъртия ни спътник, дружно направихме разбор кой какво видял, ял, спал и т.н. и неусетно стана време за полета ни към Истанбул.

 

 

Нямаше много народ в самолета, ширих се на три седалки, даже си поспах добре, за разлика от полета към София, който беше препълнен - цял оркестър имаше около мен, даже и контрабас седеше на моето редче.

 

Довиждане, Рияд и здравей, Истанбул!

 

 

 

С това приключвам писанието ми за това кратко, но интензивно пътуване до Саудитска Арабия.

Оставам на разположение за въпроси, когато и вие тръгнете в тази посока.

Надявам се, че тук ще намирети полезни неща, за да организиране вашите трипове по най-добрия-начин!

 

Благодаря на моите спътници @Dian, @izida и @makler за незабравимото пътуване! Сигурна съм, че като четем написаното след време, пак ще изпитваме същото удоволствие, както по време на пътуването!

 

Край!

 

[Миланка]

@Mary, благодаря за споделеното пътешествие и информация.

[Здравко Ангел]

Ей, целия план ни сътвори! Много благодарности! Ще следваме стъпка по стъпка. 🙂

[Mary]

преди 2 минути , Здравко Ангел каза:

Ей, целия план ни сътвори! Много благодарности! Ще следваме стъпка по стъпка. 🙂

Обичам да съм полезна.

[Mary]

Мненията за визите са в темата за Саудитски визи:

 

 

[Иван Попов]

Браво @Mary, не знаех за темата! 🙂

Супер информация и снимки! Благодаря! ☺️