дневник Мексико, Белиз и Гватемала – пъстро и безкрайно синьо

[Цвете]

                Когато през май 2022 промоцията на  Turkish airlines приключваше, за малко щях да остана капо. Поставих рязко въпросът за избор на дестинация на половинката за февруари, когато има юбилей и той избра Мексико. Не ми беше в топ желанията, но беше по -добре отколкото да не купя за никъде. И така доволна, че имам билети въобще не се замислях за програма. През ноември приятел ме срита по кокалчетата да се съсредоточа как да напаснем програмите, та да се засечем. Поразмислих се, попрочетох и нищо не измислих. В същият момент разбрах, че @boogy83  си е сменил билетите за нашия период, свързахме се и без да се познаваме се разбрахме да пътуваме заедно. Доста бързо сглобихме плана, букнахме кола, хотели, после и някои турове. Това е силата на Форума  - хората събира!

 

Кола наехме от www.avantrentacar.com, те разрешават колата да излиза в Белиз и цената им е с пълна застраховка без стъкла, гуми и джанти. Взимат и връщат от/до летището с бус, защото се намират на 10-15минути от там. Никакви проблеми с тях. Цената на сайта е в USD, преобразуват в МХР по не много изгоден курс, но не е нещо фрапиращо.

 

В Мексико, Белиз и Гватемала се плаща в местната им валута, но няма проблем да се приемат щатски долари. В Мексико е според курса за деня, но по-неизгоден за плащащия. В Белиз 1 USD е равен на 2 белизки долара. За Гватемала е според курса на деня, но смяната на черно на границата беше голямо дърво. Плащанията с карти са възможни на доста места, но е нужен и кеш.

 

Получи се тази програма:

 

27.01.2023 вечерта  SOF – IST- CUN

28.01.2023 пристигане в Канкун в 13ч.,  - нощувка Valadolid

29.01.2023 Ek Balam + senotes - нощувка Valadolid

30.01.2023 Chichen Itsa - нощувка Tulum

31.01.2023  Tulum

01.02.2023 Tulum

02.02.2023 Tulum – Belize city- Caye Coulker

03.02.2023 Caye Coulker

04.02.2023 Caye Coulker– Belize city- San Ignacio

05.02.2023 Tikal

06.02.2023 San Ignacio – Bakalar

07.02.2023 Bakalar – Playa del Carmen

08.02.023  Playa del Carmen

09.02.023  Playa del Carmen

10.02.023  Playa del Carmen

11.02.023  обратен полет CUN– IST – SOF

 

Изпълнихме намисленото и ще ви разкажа от днешна гледна точка какво е добре да се промени в програмата, за да е още по- добро преживяването.

 

 

[Цвете]

Ден 1

 

След няколкодневна истерия по медиите, че има проблем при влизане в Мексико, бяхме малко притеснени. Разпечатах всички резервации на испански, самолетни билети, купени турове и си казах, че няма какво да направя и ще разчитам на късмет. Мъжът ми беше доста нервен и не спря да ръмжи къде сме тръгнали. Аз вече не се впечатлявам много на тези тиради и  стегнах багажа, този път бяхме с по един среден чекиран куфар.

На летище София се събрахме сериозна група магеланци и имам чувството, че самолета до Истанбул беше на половина пълен с нас. Всеки тръгна в различна посока, а ние, група от 6 човека – @boogy83  и @Alexander и семейството му, взехме полетът към Канкун.

 

 

Този полет е доста изтощаващ, защото първо каца в Мексико сити, където слизат пътниците до там, качват се хора да почистят и се товарят пътниците към Истанбул, маршрутът е „кръгов“. В нашият случай престоят беше около 2,5ч.

Кацнахме по план в 13ч в Канкун и с леко присвита душица се отправихме към изхода на ръкава. На краят ни чакаше служител със списък на пътниците, който ни събра бордните карти. Наредихме се пред гишетата и доста бързо дойде редът ни. Подадохме паспортите, жената ни попита за колко дни сме и къде отиваме. Отговорих – 15 и Валядолид, сложи ни печати и чао. Чак се изненадах! Изчакахме другите, които също минаха бързо, само Буги, понеже не се сетил за името на първия хотел, си дал резервациите и това малко го забави. Багажът дойде бързо, но единият ни куфар беше със счупено колелце. Дори не търсих от къде мога да взема протокол, исках да се изметем възможно най-бързо от там. Затътрихме се. Точно преди да се влезе в залата на пристигащи, стоят няколко митничари с кучета. Едното кученце подуши куфарите ни и седна пред единият, имаше ябълка вътре, взеха я. В Мексико е забранен вносът на плодове, зеленчуци и семена.

Излизайки навън ни блъсна топлина и влага, но ние бяхме щастливи на такъв климат в края на януари. Очаквахме човек с табела, който да ни вземе с бус и да ни закара до офиса на  рентакара. Оглеждайки се наоколо ни постресна наличието на тежко въоръжени войници, ама много тежко. И понеже около седмица преди да пристигнем беше влязъл в сила много строг закон против тютюнопушенето, практически забраняващ пушенето навсякъде, моят мъж се отказа да запали цигара до пушещите местни до вратата на терминала. Скоро ни взеха и откараха да си вземем колите. Нашата се оказа червена, любимият ми цвят за кола. Отне известно време да се попълнят документи, да се плати и т.н. Вписаха ме като втори шофьор безплатно, но не шофирах и съм благодарна на Буги, защото рядко ми се случва само да се возя.

 

Разделихме се с Александър и поехме към Valadolid. Пътищата са в ремонт, кара се бавно, има много легнали полицаи, които не видиш ли, можеш да потрошиш колата. Още тук се появиха знаменосците, както ги кръстихме. Голям брой хора с оранжеви жилетки, които маат едни флагове, в повечето случаи необяснимо защо. Явно това е начин да осигуряват работни места. Стигаме до тол каса на магистралата и сме втрещени от цената – 385 пари, което е 38лв. Плаща се само кеш. Аз бях купила малко песо от Тавекс. За по лесно , а и от обмяната се оказа точно така, приемаме, че 1лв = 10песо. Бях чела за  цената на магистралата, но бях забравила, че трябва да минем по другият, безплатен път. Така е като не караш и не си пуснал навигация, поради все още липса на нет. Google maps е доста точен в Мексико и Белиз, между другото. Та, не правете като нас. Още повече, че ремонтите са и тук и на практика магистрала няма – има ограничения и от 20км/ч. на доста места.

 

В крайна сметка след около 2 часа сме във Valadolid, намерихме нашият хотел Kinich Ahuau, който е на 15 минути пеша от центъра, разтоварихме багажа и се разделихме с Буги за час – два, той беше в друг хотел. Нашият хотел е доста семпъл, но е чист, има две двойни легла в обширна стая, има малък басейн в приятен двор, включва  закуска и се стопанисва от прекрасен домакин.

След душ, който беше проточен и със слаба струя и обличане на летни дрехи се запътихме към центъра на града.  Наоколо си е циганийка, пълно е с магазинчета и лафки за храна, хората са усмихнати. Всички мексиканци, с малки изключения, са ниски и обли, но това не пречи на жените да се обличат с прилепнали, къси, с голи кореми дрехи, от които прелива плът. Изобщо чувствах се като фиданка и великанка  из тези земи. Намерихме магазин на Telsel, от където бързо и лесно си купих sim карта Paquete Amigo Sin Límite 150 за 26 дни., която ми струваше 15 MXN. Доволна съм, въпреки, че извън  населени места сигналът не е добър или липсва. Телефония на съм ползвала, а имах неограничени минути към местни оператори, мисля.

 

 

Вече свързани със света, а и с Буги се срещнахме в центъра, за да теглим пари от банкомат в единственият работещ  в събота клон на банка , банка Azteca.  Таксата за тегленe 34MXP , независимо от сумата. Другата изгодна за теглене банка, която открихме по - нататък  е Citybank -  30 MXP. На гише курсът беше много неизгоден, според едни останали без местна валута полски младежи.

След като имахме пари в джоба продължихме разходката из  града. В центърът сградите са ярки колониални, с характерни  гипсови украси над прозорците.

 

 

 

Оживено е, паркът  е пълен с хора, има песни и танци на разни състави. По-късно ще разберем, че сме уцелили местен религиозен празник, посветен на Дева Мария. Имаше и процесии, а вечерта и заря, и близо до хотелът ни до късно през нощта  дънеше яко музика от нарочно открито  място за забава. Този празник е само във Валядолид и продължава 14 дни.

 

 

 

Ние погледахме малко танците в парка и се заоглеждахме за ресторант.  Наоколо е пълно със заведения и ми трябва малко време, за да си харесам място. Сядаме на външните маси на един ресторант, намиращ се на ъгъла в ляво гледайки към Катедралата. Самата тя е много внушителна отвън, но се оказва абсолютно безинтересна отвътре. Бели стени и няколко пластмасови кукли на светии. Но да се върна към вечерята. Поръчваме си гуакамоле/аз много обичам/, което е огромно и телешко,  сервирано с люта  салца и пюре от боб, тривиално  бира, вино за момчетата,

 

 

 

 

 

а аз питам какво ще ми предложат. Маргарита! О, да! Маргаритата ще ми стане най-любимото питие в тези  15 дни, ще си я поръчвам почти всеки ден, дори ще си правя в края на пътуването.  За неопитнвалите ще разкажа какво е това чудно коктейлче. Две части текила, две части трипъл сек/ликьор от лимон, но не е сладък/ и сок от лайм  1 част. Ще ви попитат как я искате – фроузън/ със смлян лед/ или рокет/с кубчета лед.  На мен с кубчета лед ми харесва повече. Много важна за цялото преживяване е чашата. Обикновено е голяма и тежка, като купа, но на столче и задължително по ръба със сол.  Препоръчвам да опитате и съм сигурна, че ще ви хареса това великолепие.

 

 

Храната беше вкусна, задължителните тако питки не ми станаха вкусни до края, разбрахме, че тук  не е евтино. Бира от 300мл почти навсякъде е 7лв., а някъде и повече. И заради  това е по- добре да пиете марагарита , която е от 12 – 15лв.  Преместихме се на перпендикулярната улица, ограждаща площада в един бар, за да опитам как те правят коктейла, Буги пробва някакво ужасно сладко нещо в шот, щото било местен хит, а мъж ми скучно си поръча чаша вино. Така приключи първата ни вечер – рано  и сънено, все още сме по европейското време.

 

Следва...

[Monika_Koko]

Бях сигурна, че няма да имате проблеми в Канкун! А Маргаритата дава много добро начало на мексиканското пътуване и настроение. Чакам с нетърпение разказа ти за следващите дни!

[Цвете]

Ден 2

 

  Въобще не се учудвам, че се събуждаме рано, снощи сме заспали с кокошките, а и ще е поне още седмица тази настройка на организмите. Пия кафе американо от кухнята, но това е положението, пък ми е нужен кофеин. Имаме закуска в хотела, която знаем, че ще ни сервират в 7:30ч. Приятно е да започнеш деня с плодове, дори и да са малка порция. Можем да избираме от омлет и палачинки и взимаме различно за всеки.

 

В 8ч. Буги ни взима с колата и тръгваме към Zona Arqueológica de Ek Balam. Много е важно да се зададе точно така на навигацията, защото има и село с това име. Аз съм си го запазила на моя телефон, но нали не карам и се налага да направим обиколка на селото, което е доста бедно и някак тъжно. След като спираме на правилното място, купуваме билети с карта, които струват 499MXP и се плащат на две транзакции, защото има щатски такси и отделно билет. Така ще платим и на другият ден в Чиченица. Прави впечатление многобройният персонал. Поне трима души ни провериха билетите, един ни го сканира, за да се отвори въртележката на последната пропускателна врата.

 

Самият комплекс Eк Balam не е много голям. Има няколко сгради, изпълнявали жилищни и „офисни“ функции и две срещуположно разположени пирамиди като се оформя огромен площад между тях. Изкачваме се на по-близката и по- ниска – гледката е много приятна. Изкачването, обаче не е лесно- стъпалата са с височина поне 60см и някак нахлува въпроса, защо са толкова високи като маите, а и съвременните им наследници са по кинта и двайсе?! Отговор от нийде не дойде и се смъкнахме надолу, за да продължим с разглеждането.

 

 

 

 

 

Прави ни впечатление симетрията, вниманието към детайла, стабилността на градежа. Доста по- късно, в Гватемала, ще разберем, че това не са камъни, а тухли. За това ще разкажа като стигна до там.

Голямата пирамида стряска с височина и стръмнина. Ние сме безстрашни и поемаме нагоре. Има хора около нас, които катерят на четири крака и други, слизащи по задник.

 

  Има

 

На половината изкачване има площадки и тераси със почистени и защитени релефи.

    

 

 

 

 

Продължаваме до върха и сме възнаградени от 360* гледка над джунглата. Много зареждащо и нахъсващо действат тези гледки.

 

 

 

Успявам да се придвижа надолу без да се пребия

  

 

и отивам да видя една игуана, открита от мойто момче, за жалост не ме е дочакала, но пък си намирам фотогенична седалка.

 

 

На паркинга има два магазина за сувенири и нали са ни първите се радваме на шариниите. Харесвам си разни неща, но цените ме отказват. Единствено правя пазарлък за шишенце с текила, ама специална – с гъсеница вътре, за която се е залепил нашият спътник. Успях да смъкна на половина и всички са доволни.

Сега е време да отидем до сенотето наблизо - Cenote Xcanche. За него се плаща билет от 170MXN на каса, в близост до тази на руините. Има възможност да се отиде с колата по песъчливият път или пеша, около 1,5км. е и ние тръгваме пеша. По пътя ни пеят птички и ги наблюдаваме с интерес, нали имам приятел птичари и все нещо съм прихванала от тях. Стигаме до района на сенотето, там има двама души зад плексигласова преграда на една маса, а масата си е на открито, под една сянка. Та тези двамата ни насочват към съблекалните и душовете. Който ще плува трябва да вземе душ.  В тая жега нямам търпение и бързо се приготвям.  Заставам на ръба на сената и съм във възторг! Ама прекрасно е! Почти кръгъл басейн с зелено син цвят, на около 10-на метра под теб и  те вика да се цопнеш. На среща се излива тънката струя на водопад.

 

 

 

 

 

 

Следва спускате по много стръмна стълба. Не посмях да скоча, слязох по направената стълба във водата. Егати кефа! Хладка вода, около теб плуват рибоци, разни младежи се мятат от въже, скачат от скалите, чудно! По средата на езерото е опънато въже, за което можеш да се хванеш. Като първо сеноте ни хареса страшно много, а и наистина беше много живописно. А в Юкатан сеноти да искаш – на всяка крачка са, около 6000. Казват, че полуостровът е като швейцарско сирене. Варовиковите скали са пропаднали и са открили подземните езера, а хората са ги облагородили и направили атракции.

Хайде да си ходим. По пътя една колиба, а пред колибата маса с текила. Викам девойчето и си поръчваме по една. Едва го изпих това питие, не ми харесва чисто, нищо, че смуках лимони, ще си го пия на маргарита.

 

Не ни е харесало заведението при сонота и си търсим къде да обядваме. Спираме в крайпътен ресторант, от където се носи силна музика, иначе е празно и на сервитьорката е нужно време, за да се съсредоточи и да ни обслужи. Този път двама ядохме пушено свинско, разбирай колбас пушено филе/ с лук, а един изтегли добрата опция от менюто с пържолка. Нищо де, пак е опит.

 

 

 

С какво продължаваме? Със сеноте Hubiku, което си е цял комплекс с красиви градини, магазини, правят дегустации на текила, мед, шоколад, има огромен ресторант и паркинга е пълен с автобуси. Цена 350 MXN на човек, слагат ти гривничка.

 

Тръгваме към сенота първо, преобличане, душ и надолу по стълбите. Този сенот е подземен, пещерата е огромна и езерото също, само отгоре има дупка, май беше 8м диаметър. Водата е около 20* и ми е малко трудно докато се топна. После става добре, направо чудесно. Недостатъкът е, че има много хора, но те не плуват, а седят на брега и си плицикат краката. Чат пат някой се престрашава да се натопи. Тук има по едно въже в ляво и дясно и едно перпендикулярно, което ограничава достъпа до половината езеро. Можеш да си наемеш спасителна жилетка и шнорхел.

 

 

 

 

Като ми стана много студено с нежелание се отправих към изхода. Отидохме да пробваме ужасно скъпата текила в напръстници  и пак не ми хареса, но снимах преди да ми посочат многобройните табелки, че е забранено.

 

 

 

Тествахме и мед и шоколад с цена 35лв за 50гр. и официално обявих, че тея хора на познават парите.

 

 

 

 

За да убием още време направихме кръгче из градините и  после се прибрахме във Валядолид. След кратка почивка тръгнахме към центъра. Опитахме се да си купим вино или бира от няколко магазина, но се оказа, че в неделя никакъв алкохол не се продава след 17ч. Никой не можа да ни обясни каква е ползата от това, хостът ни каза, че не знае защо. Не знам също така дали това е само във Валядолид или е повсеместно. Изнервени след напразната обиколка си купихме такоси от една закусвалня, но понеже ни е за сефте, си поръчахме по един, а това са питки 15см, напълнени с месо и сгънати на две. Нямахме сили да чакаме пак и се прибрахме, като пътьом грабнах, от една сергия два лайма и бутилка с някакво газирано, щото тоник тук не продават. Получих лед и чаши от домакина ни  и се насладихме на вечерта и бутилката джин от куфара в двора. Добре ни се получи, даже ни остана повече от половината за по-нататък.

 

Следва….

 

 

[Цвете]

Ден 3

 

Тази сутрин започва рано, пропускаме закуската, въпреки че съседите сърби са на масата в 7 ч., явно е можело да поискаме по-ранно сервиране на вкусната закуска, но нейсе. Сбогуваме се с любезния ни домакин и потегляме към целта ни днес, Chichen itza. Пътят е сред гори и зеленина през цялото време, не си мислете, че са пропуснати легналите полицаи, нищо подобно, много са и вероятно така са си решили проблемите с несъобразената скорост. Дори е логично да е така, защото по пътищата се движат камиони – чудовища. Тировете са мощни и са с по две ремаркета, камион дълъг около  30м. Дори изпреварването му е доста сложно. Та освен знаменосците и бубуните и камионите са ни новост.

Пристигнахме към 8:30ч. на пракинга и успяхме да мушнем колата на сянка. Пред касата вече имаше опашка, но минахме за 10минути. Платихме с карта, пак на две транзакции и различни терминали 576 MXN. Тук не можах да платя с Curve и Revolut  и се наложи да ползвам кредитна карта.

 

 

 

И така, навлизаме в най-гъсто населения   древен майски град, едно от новите седем чудеса на света. Той бил основан около 455 г. и напуснат през 692 г. Триста години по-късно градът отново е заселен от племето ица и толтеките, предвождани от вожда Кукулкан. Пространството е огромно, джунглата е разчистена и навлизайки на територията пред теб се изправя познатата на всеки голяма пирамида или по-правилно храмът на Кукулкан, която е  изградена като календар на маите. От всяка страна на пирамидата има по 52 каменни панела, обозначаващи броя на годините.  Всяка страна е разделена на две със стълбище по средата, образувайки 18 различни тераси, които отбелязват 18-те месеца в годината на маите. Има четири стълбища с по 91 стъпала на всяко, плюс най -горната платформа е равно на 365, броят на дните в годината и според маите. 

Пирамидата  е построена между IX и XII век. Тук са водели плениците , а главният жрец изтръгвал сърцата им, като  жертва към главното божество. Образът на змията е основна в скулптурната орнаментика По време на слънчевото равноденствие – зимно и лятно се наблюдава играта между слънчевия лъч и сянката създава оптичната илюзия, че огромна змия пълзи по стълбището на пирамидата – „Кукулкан слиза от небето”. Великолепната симетрия, запазена  до днес е наистина чудо! Наоколо се чуват ръкопляскания и ехото от пирамидата е като от крясък на

птица.

 

 

 

 

 

Бях извадила описанието на сградите и се опитвах да ги открия: В ляво е  Платформата на Орлите и Ягуара – с барелефите на орли и ягуари, разкъсващи човешки сърца и стълбища, отново със змии. Стената на черепите е също тук, доста са били кръвожадни маите.

 

 

 

 

 

 

 

Нататък е Храма на войните, със скулптурата на божество Чак Моол,

 

 

Колонада на североизточният ъгъл,

 

 

Обсерваторията и още няколко структури.

 

 

 

 

 

Всички пътеки и свободни площадки са окупирани от търговци. Стоките са интересни, шарени и скъпи. Правя бесен пазарлък за 10 магнита и о 10песо на брой ги взимам по 3. Купувам още глава на ягуар- свирка, която ръмжи като звяра, гипсова маска  и майски календар като постигам цената, която искам, но се отказвам от всякакви други покупки и се запътваме към изхода.

 

 

Преди да излезем се отбивам в игрището за свещената игра пелота, която се е играела на 52 години. То се намира в левият ъгъл, ако си с лице към пирамидата. Огромно е и е запазено прекрасно.

 

 

 

И така, след около два часа сме разгледали, доволни сме, че сме изпреварили тълпата пред входа,  пием по едно хубаво кафе от Старбъкс  на сянка до колата. Решаваме, че ще пропуснем популярното сеноте Ik Kil, намиращо се наблизо, защото мъжът ми кашля и пие антибиотик от днес, а другите двама не са ентусиазирани от възможността да се вклинят в навалицата, която сигурно е вече там. Тръгваме към следващата ни спирка, Тулум. Пътуваме спокойно и след около два часа и нещо пристигаме, но сме в друга часова зона и сме с един час напред – към 13:30 е, да речем. Хотелът ни El Capitan се намира в пресечка на главния път, в сърцето на купона, което си е буквално. Жената на рецепцията ни предложи да спим една нощ и да решим дали ще останем още две и ни даде „ за всеки случай” тапи за уши. Много ни харесва тук, стаята е голяма, банята също, що да не останем, хм…

 

 

Тази цъфнала палма до вратата ни вечер разтваряше цветове и ухаеше божествено.
 

    

 

Препоръчват ни да хапнем в Taqueria Honorio, но да побързаме, защото затварят в 15ч. Бързо стигаме до закусвалнята, която е един голям навес и има опашка отпред. Записват ни името и след малко ни настаняват. Поръчваме си такоси и сокове, които са вкусни, плащаме в брой, не може с карта, но е евтино и сме доволни.

 

 

Връщайки се в хотела влизам в една от многобройните аптеки, за да купя сироп за кашлица и пробиотик. Сиропът е цикламен на цвят, гаден на вкус, но пък помогна. Прави впечатление, че аптеките са на всяка крачка, почти като у нас, за разлика от банките и банкоматите.

Буги ни взима с колата към 16ч., за да отидем на плаж.  Тулум е навътре от брега и да достигнеш до плажа е нужно да имаш превозно средство. Освен това цялата плажна ивица е окупирана от заведения, клубове, хотели. Трябва да се плати за паркинг от 20 до 35лв. или да влезеш в някой резорт  да се консумира. Това ни предлагат от La Diosa Tulum. Заповядайте, нищо не плащате, пиете по едно и толкова. Паркираме, преминаваме по белият пясък между къщурките на комплекса, много ни харесва. Водят ни в ресторанта на брега и не казват, че можем да се настаним на едно огромно легло с навес, супер. Поръчваме по една бира и лимонада, лежим си блажено, снимаме, къпем се, радваме се на белият и ситен като брашно пясък.

 

 

 

 

 

 

 

 

Като идва време да плащаме имахме спор със сервитьора, който се опита да ни обясни, че трябва да консумираме за 500лв за ползването на това легло. Добре, че аз разбрах, че са 100 и само му рекох ” да ни беше казал предварително”.  После Буги се чудеше колко меко съм реагирала, късмет е имал сервитьора, че не съм го чула от моето място. Платихме си само питиетата, естествено, като онзи ми върна ресто колкото прецени. Леко ни нагарчаше преживяването.

Минахме през супермаркета Аui, голям и зареден, купихме си някакви неща за закуска, питиета и плодове. Прибрахме се по къщите, защото беше дълъг ден.

Когато си лежахме доволни, не подозирахме, че към 21ч. ще настъпи голяма промяна. От съседните заведения звучеше жива музика, а  малко по-късно се включи оглушителният шум от нощният клуб отсреща. За това са били тапите! Помислих си да търся хотел за другите две нощи, но се отказах. Оказа се, че дори спящ като заек като мен заспива като пън на тоя джангър, когато го мъчи часовата разлика.

 

Следва....

 

 

[Цвете]

Ден 4

Целта на оставането  ни в Тулум за три нощи беше да прекараме два дни със семейството на @Alexander. Днес  те ще се пристигнат от Канкун и имаме среща на сеноте Dos Ojos към 10:30ч. В 8 вече съм пила кафе в общата стая на хотела, където има диспенсър за топла и студена вода, кафе, чай, има и хладилник. На балкона е приятно прохладно и тихо, за разлика от снощи, но както вече казах, спах като бебе. Имам задача да изтегля пари и излизам да търся банкомат. Тръгвам на ляво по главния път. Намирам една банка, но банкоматът не работи. Търся на картата и намирам банка Ацтека на около километър на дясно. Намирам банкомата, който е в малко помещение и се опитвам  да сложа картата си по обичайния начин, но не става. Отвън един мъж ми показва със знаци, че трябва да вкарам картата от широката й страна. Този път успявам, таксата е 34 песо при изтеглени 4500. Връщайки се обратно зацепвам, че днес е 31 януари, а не 1 февруари, както съм мислела и ще имам такса от Револют, не е голяма болка, но ме е яд, че съм такава блейка. Нищо, ще тегля без такса другия месец.

Срещаме се с Буги в сладоледаджийницата на ъгъла при хотела ни и пием по едно хубаво еспресо. Снощи ядох сладолед тук – една топка 100гр. -9,50лв. Хубав беше, но не повторих. Към 10 ч. тръгнахме за срещата на сенотето. За по-малко от половин час пристигнахме. Посреща ни един човек и ни насочва към информацията и касата. Споглеждаме се и си чудим защо, като има огромен надпис и няма как да влезеш през бариерата без билет. Явно създаването на работни места е местна политика. Пред касата стоят 4 – 5 мъже, които информират туристите за възможните турове. Ние избираме посещение на двете сенотета Дос охос – две очи, плащаме в брой по 350 песо/ с карта начисляват 5% отгоре/, слагат ни гривни и след като сме се събрали всички се качваме на колите, минаваме през бариерата и след 5-10 минути достигаме до паркинга при сенотетата. Там има тоалетна и няколко сергии.
 

 

Слизаме в ляво е, обличаме спасителни жилетки, които тук са задължителни и по дървена платформа влизаме във водата. Интересното тук е, че входът не е отгоре, а е сякаш разрязана на две сфера. Пещерата е изцяло отворена в ширина, а отгоре е покрита.

 

 

Различно е, има и подводна връзка с другата пещера –сеноте от дясно на паркинга. Има  дайв турове с гид за преминаването там, а и в другите сеноти наоколо. Ние се поплицикахме в лявото  и отидохме да проверим и дясното. И там беше приятно, но за мен любими си останаха първите ни посетени сенотета.

 

 

Бях си забравила телефона и има м само няколко снимки, изпратени ми от другите.

 

Върнахме се в Тулум и до като Александър се настаняваше в апартамента си ,проверихме набелязаните от него заведения, едното е вчерашната такория, а другото точно до хотела ни и двете неработещи във вторник, т.е. днес. Третата отметка е  La Coqueta при супермаркета, на самия път, и там се срещнахме за обяд. Ядохме страхотни бурито там, препоръчвам.

 

  

 

 

Тръгнахме към плажа, този път в обратна посока, на юг. Дълго търсихме къде да паркираме и се спряхме близо до Posada Margherita. Води се италиански плажен ресторант, много красиво са аранжирани всякакви боклуци и се е получила приятна обстановка.

 

 

 

 

 

 

Влязохме на плажа, използвахме дървени столове и маса, поръчахме бира, но не са ни натискали да правим поръчки. Аз нищо не си взех, пих си моята вода. Изкарахме около два часа на плажа до като слънцето не мина зад сградите и падна сянка.

 

 

 

 

Вечерта имахме нарочен ресторант La Negra Tomasa,  на 10м от хотела ни, нали сме в центъра на купона. Имаше огнено  шоу на полуголи пременени като индианци, които обикаляха из всички заведения. Наложи се да почакаме на опашка около 20 минути. Масите са на открито в двор, сервитьорите са много любезни, яденето става бързо.

 

 

Аз поръчах севиче, сервира се като кула, огромно е и много добро.

 

 

 

Мъжът ми нещо незапомнено в купа с много краставици и морски дарове, въпреки, че беше най-скъпото в менюто не ни хареса особено и сигурно за това снимката е размазана, но я слагам за илюстрация на ястието.

 

Маргаритата беше чудна и си изкарахме добре. По едно време младежката англоговоряща компания в другия край на заведението се изпокара, започна бой и олелия. Целият персонал се втурна да ги разтървава. Почакахме да ни направят сметката и тук се получи драмата с плащането на Александър и исканията за 20% бакшиш, която той описа в темата си. В крайна сметка се разбраха той да изпрати мейл със скриншот от отчетеното плащане в револют, за да си намерят в сметката неотчетеното от техния терминал. Сервитьорът беше доста афектиран и на мен директно ми изписа сумата и се фръцна като не ни взе приготвения бакшиш в брой. Ми ако ще! А от дискотеката до хотела ни вече дънеше техно….Лека нощ!

 

Следва.....

[boogy83]

преди 10 часа, Цвете каза:

Сервитьорът беше доста афектиран и на мен директно ми изписа сумата и се фръцна като не ни взе приготвения бакшиш в брой. Ми ако ще!

За такива си има поговорка в България: Сърдитко Петко ... празна му торбичката 😄 

Извън шегите, това с бакшишите доста ме напряга в Мексико. Държат се като някакви просяци и наглеят като ти казват колко да им дадеш. Ужасна работа.

[Цвете]

Ден 5

 

След кафе на балкона и кафе в сладкарницата сме готови да започнем днешният ден. Ще посетим едно малко познато място Laguna de Kaan Luum, която е на 15 минути по главния път на юг. Отбиваме в ляво по пясъчен път сред високи дървета, движим се в джунглата около километър. Паркираме на обширно място, плащаме, мисля 300 песо, слагат ни гривни и тръгваме по пътеката, за да се открие пред очите ни невероятно синята вода на лагуната. Направо има по-голяма платформа с пейки. Ние тръгваме на ляво, където пътеката свършва под огромен навес, отново с кътове за сядане.

 

 

 

 

 

 

 

Ето тук прекарахме половин ден, влизайки в топлата плитка вода, пиейки кокос, който за първи път ми хареса, и наслаждавайки се на красотата наоколо. Интересното тук е, че в средата на лагуната има „дупка“, сеноте, с диаметър 25м и дълбочина 85м, което е оградено с въже. Има вишка за снимки от високо.

 

 

Вълшебно място, горещо препоръчвам!

 

Тръгнахме си към 14ч. и спряхме пред нашият хотел, естествено. В съседната врата се намира Tropi Q, доста семпло, но се оказа вкусно място. Качихме се на тераса на втория етаж, подредиха ни маса и хапнахме вкусно.

 

 

  

 

 

По-късно имахме разни прозаичности като пазаруване в супермаркета и почивка. Вечерта повървяхме около 15 минути на юг по главния път  до Burrito Amor, където почакахме още 15минути. Буритото беше отлично и добър завършек на магеланският сбор в Тулум.

 

 

 

 

Сбогувахме се със семейство Александър, с които беше удоволствие да прекараме време заедно. Утре тръгваме към Белиз.

 

Да кажа няколко думи за Тулум. Ако нямахме среща, никога не бих останала там. Това е едно неприятно село, без никаква инфраструктура извън главния път, мръсно и прашно. Единствено е хубаво в хотелите по плажа, но пък те са ужасно скъпи. Строи се усилено и се чудя кой отива на почивка там, където трябва да пътува поне 5-10 км до плажа, да плаща скъпи паркинги и да консумира още по-скъпо в заведенията , окупирали абсолютно цялата брегова линия. Все едно да спиш в Айтос и да си на морска почивка. Точно с тази асоциация, а няма нищо подобно от пътуването до плажове в Гърция. Има хубави заведения, с приятна атмосфера и дизайн, но е неоправдано скъпо. За нас усещането беше такова и препоръчвам само да преминете през Тулум.

 

Следва….

 

[Цвете]

Ден 6

 

Този ден премина в път. Започна рано, към 7ч. потеглихме на юг към граничния град Chetumal. Пътя е скучен и еднообразен, накъсан тук – там от легнали полицаи. Близо до границата има сергии с ананаси, манго, дини, които са супер вкусни, ние си взехме на връщане.

Коледна украса с кенчета по пътя:

 

 

Около обяд стигнахме до границата, но се овъртяхме, защото навигацията ни води директно през границата през свободна зона и на гишето на белизката граница ни питат къде ни е печата за изход от Мексико. Айде обратно да търсим къде им е граничната полиция. Цитирам обясненията на Буги в неговата тема:

Преминава се покрай гишето, паркира се колата "на удобно място" и се влиза в кабината пеша за да се плати изходна такса. 687 песо е в момента.

В последствие се породи въпроса, защо тая бланка е с еднакви номера на трима ни и защо не държат да си попълване данните....изглежда като копирана на ксерокс, а не като индивидуален документ на излизащия.

От там вече отиваш при оня полицай от Белиз, дето те е върнал и попълваш документ за влизане в страната.

После ти слагат печат в паспорта и отиваш на гише където ти регистрират колата с която влизаш в Белиз. Слагат и печат в паспорта на шофьора. После излизаш отвън и един взима 15 USD, за това че ще вкараш мексиканската си кола под наем на тяхна територия.

След това вече се качваш в колата и минаваш митница. Веднага след това в една бяла сграда с големи букви пише Insurance, отиваш и си правиш застраховка на колата за Белиз. Струва 30 белизки долара и важи за седмица. За целта трябват разрушителното от рентакар за напускане на колата от Мексико и талона, който малко прилича на ... упътване.“

Стикерът, който ти дават застрахователите се лепи на предното стъкло в дясно. 

 

 

След почти два часа сме минали в Белиз и се придвижваме бавно към Белиз сити, което не е столицата, както съм си мислела. Belmopan е столица.

Къщите на белизците ми харесват- цветни, на кокили, няма огради, някак китно ми изглежда. Много са характерни лебедите като орнаменти по балкони и огради, където има.

 

След границата е пълно с плантации за захарна тръстика и се движат огромни камиони , натоварени с вече узрялата кафява на цвят суровина.

 

Спираме на бензиностанция и си взимам лют чипс в прозрачно пликче, тогава си мислех банан, но на връщане, когато пак спряхме там и си купих отново, ми светна, че това може би е тръстика. Не питах, но беше вкусно. На мъж ми му хареса джинджифиловата бира, тя както знаете е като етъра едно време. Платих с карта и ме взеха 3 или 5% отгоре.

 

 

Тук се пътува бавно, има много бубуни/легнали полицаи/, изглежда така са решили въпроса с превишената скорост. Освен това пътят е през населените места и още повече се намалява възможността да развиеш повече от 60 км/ч средна скорост. Към 15ч стигнахме в Белиз сити, опитахме се да купим нещо от магазин, но стана ситуация, подобна на онази с отчетена/неотчетена транзакция и се отказахме. Насочихме се към пристанището. За да намерите паркинга, който е до сами порта, просто следвайте стриктно инструкциите на Гугъл мапс. Паркирахме, платихме 50 белизки долара, в нашият случай 25 USD за 2 дни и се наредихме на опашката за ферибота Belize Express Water Taxi  . Купихме си двупосочни билети, които са поименни, с отворено връщане и струват 36.50 USD. Успяваме да хванем лодката в 16:30ч. тя е голяма и с открита палуба, доста ни надуха.

 

 

В 17:15ч. вече сме на Caye Caulker  и моментално се влюбваме в острова. Прекрасно е, но ще се превъзнасяме по- късно.

 

 

 

Сега трябва да отидем до офиса на агенцията, през която съм букнала туровете ни.

Малко предистория. Идването ни тук е най-вече за полет над Great Blue hole= Доста рових, резервирах през едните възможни авиолинии Maya, получих потвърждение, но не ми взеха или поискаха пари до край. Те летят в определени дни и не се връзваха с плана ни. За това търсих из всички агенции на острова. Така попаднах на Tsunami adventures, с които имах лесна комуникация и запазих полет/225/ + 6ч. тур за шнорхелинг/75/ за 300 USD, като цената на полета е такава, ако има още 2-ма желаещи за полет. Платих по 50 $ на човек. Препоръчвам ги горещо!

Пристигайки пред павильона, който е на 2 минути от порта, намираме там един голям мъж, който мъчейки се да каже името ми, обясни, че се казва Хабиб, но не е арабин. Молбата ни беше да сменим деня на полета, защото е предвиден за по- следващия ден, а той по прогноза е дъждовен. Този човек се оказа изключително сърдечен, загрижен и професионалист. Стоя доста след края на работния си ден, говори с шефа си, с пилота, с още някой и накрая успя да нареди така, че на другият ден в 9ч да летим, а след това в 10:30 да направим тура с лодка. Чудесно се наредиха нещата. Нямаше кой знае какво значение, че трябваше да платим пълната сума за полета – 250$, отстъпката от 15$ за тура си остана.

И така доволни се запътихме към хотелът ни, който се намира на брега , на около 8-10минути. Вече е тъмно и ни е леко трудно движението по пясъка. Ние сме с по един сак/раница – куфарите са в колата. Намираме си хотела и още по- захласнати сме от гледката. Anchorage Resort не е нищо особено, но е с прекрасно местоположение, чист е, и ни върши работа.

Умрели сме от глад и много бързо се изстрелваме на лов за храна. Набелязала съм няколко заведения. Първото е резервирано напълно и ние правим резервация за другата вечер. От там ми препоръчват The Happy Lobster и не губим време, намираме го лесно на улицата със заведенията и се настаняваме на теферич. Поръчваме си голам лобстер, който ще си поделим двама и една риба за третия. Всичко е ужасно вкусно, а и полято с бира Belikin се получи повече от добре.

  

 

 

Поседяхме на дървените шезлонги пред хотела да гледаме звездите с по още една бира за приспиване.

 

Следва...

 

 

 

[Цвете]

Ден 7

 

Ставам рано за изгрева, но не получих голяма награда, едно мръчкаво, облачно просветване беше. Проведох много настоятелни преговори с Шефа да раздуха тея гадни облаци, щото днес ни трябва най-ясното време на света.

 

 

 

 

 

Снощи сме се чудили как да пренаредим програмата, какво да откажем, та да останем повече на острова за сметка на Мексико, толкова ни е харесало. Тази сутрин Буги не е много ентусиазиран, защото са го нахапали пясъчни бълхи докато е стоял на брега. Бях чела за този проблем тук и носех бебешко олио, което е спасението от тези дребни вампири. Така и не стигнахме до него, защото в уречения час идва но колело жената на Хабиб, за да ни води към летището.

 

Тук няма коли, а само голф колички и велосипеди. Летището е съвсем близо до нас в обратна на порта посока.

 

 

 

След десетина минути сме там и виждаме птичката.

 

От сградата излиза висок усмихнат мъж в униформа, нашият пилот. Според мен е американец, който си кара пенсионирането и си гледа кефа на чудния белизки остров, не го питах. Правим снимки, товарим се и литваме. Има лист с посочени точките, над които ще летим.

 

И се почва една синя и безбрежна картина – море, атоли, острови, безкрайния риф.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както се очаква сме екзалтирани и ухилени до уши. За мен е задължително да се направи този полет, въпреки високата цена. Полетът трае 1 час, през който, както се вижда имахме прекрасна видимост към едно от най-красивите места, виждали очите ни. Благодаря!

Върнахме се до хотела, за да се подготвим за тура с лодка, който също беше прекрасен и ще разкажа в следващ пост за него.

 

  

  

 

 

 

 

 

Следва....

 

 

[boogy83]

Преди 1 час, Цвете каза:

Тази сутрин Буги не е много ентусиазиран, защото са го нахапали пясъчни бълхи докато е стоял на брега.

Да кажа, че тия малки гадини като те охапят сърби в пъти повече от комар, а мен и комари много ме хапят. За щастие само сутринта на шезлонгите пред хотела ме налегнаха, но вечерта на същите шезлонги си пиехме и нямаше проблем. Явно си щъкат само по брега, защото навътре по уличките като обикалях нямаше такива гадини.

[Alexander]

Как разбрахте, че са пясъчни бълхи ?

за първи път чувам са такива гадини

[Цвете]

преди 18 минути , Alexander каза:

Как разбрахте, че са пясъчни бълхи ?

за първи път чувам са такива гадини

Членувам във ФБ група Belize travel, там се обсъждаше този проблем и бях подготвена с бебешко олио, което както казах, не използвахме.

[Alexander]

преди 3 часа, Цвете каза:

Членувам във ФБ група Belize travel, там се обсъждаше този проблем и бях подготвена с бебешко олио, което както казах, не използвахме.

Ама за мексикански въшки не се бе подготвила с газ за лампи! 😀
добре, че не хванахме нищо 

[Цвете]

Ден 7 продължение

 

В 10:30 сме на кеят пред будката на Цунами адвенчър. Дават ни плавници, ние си имаме маски и шнорхели, пристигат 4-ма французи и се товарим на лодката. Ще правим шнорхелинг на три места  Hol Chan Marine Reserve, Coral Gardens and Shark and Ray Alley. Плува се над потънал кораб, виждат се манти, движещи се в конфигурации като изтребители на парад, шарени рибки, интересни са акулите, които идват, за да ги нахранят от лодките, костенурки, корали с различни форми. Накрая се минава от северната страна на острова в т.н. Tarpon Hole, където живеят огромните риби тарпони, които са невероятна атракция. Хващаш дребна рибка с два пръста, надвесваш я над водата, пазейки се от нахалните пеликани и чудовището от водата скача и лапва рибката от ръката ти. Не умея да качвам видео тук и имам само няколко снимки от първите ми опити за подводни кадри. Ето сайта:

http://tsunamiadventures.com/snorkeling/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бяхме изключително доволни от морските ни преживявания в този ден. Препоръчвам като задължително мероприятие при посещение на острова. Има много предлагане и можете да изберете когото пожелаете, програмата е една и съща.

 

Прибирайки се в хотела бяхме зверски гладни, защото сме хапнали по един бургер, включен в пакета и малко плодове. Имахме резервация във вчерашното препълнено заведение Reina's, за 17ч. като стана ясно на място, че ще отворят в 18ч, но незнайно защо ни бяха записали за по-рано. Поразходихме се и се явихме за отварянето.

 

 

 

    

 

 

 

 

 

 

 

Чакахме един час да ни сготвят като по едно време аха-аха да си тръгна. Просто това е един навес с малко заградено място за кухня, едно барбекю пред входа и трима души персонал. Ако тая дупка се опита да работи у нас, моментално ХЕИ-то, или както се нарича сега ще я затвори. Та седим, пием бири и си говорим, че ще разберем скоро дали си е струвало чакането или сме се подвели по високите оценки. Донесоха ни чиниите – пилешко, свинско и скариди на шиш, които ометохме си чиниите, почти облизвайки ги и дружно казваме: струваше си!

 

   

 

 

Поразходихме се до края на острова и се прибрахме към хотела, за да стегнем багажа и да наблюдаваме звездите с питие в ръка.

 

Следва....

 

[Цвете]

Ден 8

 

Небето тази сутрин е оловно. Така ни е по-лесно да си вземем чантите и да тръгнем към порта. Ако времето е като във вчерашния ден хич няма да ни се напуска прекрасния остров Колкър. Решили сме, че ще вземем лодката в 10:30 ч. като преди това си валидираме билетите на касата. Имахме време да изпием по едно кафе, чакайки под навеса на кея. До като дойде време да се товарим започва да се излива порой. Чудя се как ще преживеем 45 минутното плаване на откритата лодка, но ни товарят на ниска, закрита лодка, подобна на подводница. Както каза мъжът ми, разбрахме как са се чувствали африканските роби в търбусите на корабите. На всичкото отгоре течеше от всички прозорчета и аз слязох на порта в Белиз сити с рокля, мокра до кръста. Преоблякох се в тоалетната и се запътихме да си вземем колата. Всичко беше наред с нея и поехме на запад. Целта ни днес е да стигнем до град San Ignacio, който се намира на 15км от границата с Гватемала.

 

 

 

Облаците и дъждът ни съпровождаха през целия път. Много се чудехме дали да отидем до заплануваните Xunantunich Mayan Ruins , помолих се да спре дъжда и ето, че ни се полу усмихна времето. Този майски град се намира почти до границата. Трябва да се премине през широката 20-30м река с ферибот с ръчно задвижване. Как става това ли? Пътниците слизат, шофьорът качва колата и един мъж започва да върти ръчка, която задвижва система от колела и въжета и за 5 минути стъпваш на другия бряг.

 

 

 

После се кара около 1км и се паркира на добре уреден паркинг, плащат се 10 BZD вход. Тук е много красиво и силно енергийно.

 

 

Покрито е с мек тревен килим, наоколо е джунглата, а изкатервайки се на върха на голямата пирамида се разкриват прекрасни гледки.

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

  
 

 

 

 

Много ни хареса и силно препоръчвам да се посети. Може да се остане и дълго време, ако човек реши да си направи пикник, например.

 

Върнахме се назад в град Сан Игнасио, настанихме се в самият му център в хотел Venus. Доволни сме, имахме балкон , паркингът на града беше пред него и спокойно оставихме колата безплатно там.

 

 

Поразходихме се из градчето,

 

 

 

 

 

пихме коктейли,

  

 

хапнахме после в Erva’s Restaurant пиле на фурна и приключихме вечерта.

 

 

 

Следва….

[boogy83]

преди 1 час, Цвете каза:

.....паркингът на града беше пред него и спокойно оставихме колата безплатно там.

Една поправка, не беше безплатно: 20 белизки долара за две денонощия платихме, като тоя "уж направи намаление" от 30 🙂 

[Цвете]

Ден 9

 

Денят ни е предвиден за посещение на най-големият град на маите – Ткал в Гватемала. Бяхме решили да го направим с еднодневен тур, защото не можехме да влезем с колата в Гватемала и мислехме, че това е най-безпроблемния вариант. Малко преди да тръгнем в Expedia попаднах на оферта за $110 без включени вход и обяд. Входът знаех, че е 150 кецала/$19-20/ Всички намерени оферти бяха около $ 145. Купихме този от 110  - доставчик Tical go и два дни по-рано писах на whatsapp на посочения номер, за да се уточним от къде ще ни взимат. Отговориха ми по-малко от 24ч. преди тура с предложение да откажа от Expedia и да купя от тях на промоция за $125 с включени вход и обяд. Не можех да рискувам да загубя парите, защото по регламент можех да откажа 24 ч. преди тура. Останахме си на закупения вариант, което беше предпоставка да се опитат, донякъде успешно да ни изнудват за пари. Но за това по-късно.

Взеха ни от хотела в 7ч. В  буса имаше още 2 души, които след като пристигнахме на границата продължиха сами, срещнахме ги в парка и разбрахме, че нещата могат да се случат и без тур. Минахме граничен контрол, платихме 20 белизки долара изходна такса, после през гватемалски паспортен контрол и се срещнахме с нашият гид Марко/може и да не се казваше така, но не помня/ Всъщност турът ни беше само за нас тримата с хубав бус. Питах Марко можем ли да плащаме с карта – не. Доведе ни един ченчаджия, от който сменихме на дървен курс по 50 долара. По пътя ни заведе в някакъв туристически магазин, дето спират всички и на каза, че могат да ни продадат билети за Тикал с карта, ако купим нещо.

 

 

Избрах си 1/2кг кафе за $16, и въпреки, че го опипвах се оказа едро смляно, а не на зърна. Занесох го в офиса, където имаме кафе машина за мляно кафе, но то се оказа едро и се получава супер слаба напитка, та трябва да го премелвам. Както и да е, платих кеш билетите, кафето с карта. Тези билети бяха с дата от преди 2 дни, но нашия човек рече, няма проблем. С две думи помогнахме да изкарат някакви пари на наш гръб, но всъщност трябваше да платим тази сума, та не го броя. Момчето разказваше много, показа ни езерата, покрай които се минава, даде ни информация за руините, въобще бяхме доволни от него.
 

 

 

До като пътувахме беше мъгливо, но бях убедена, че ще имаме слънчев ден, не се излъгах.

И така, след около час път след границата достигнахме входа на парка. След него се кара поне 15 минути, за да се достигна до началото на същинската част. Там ни качиха заедно с още 10-15 човека в карусерията на камион с пейки, за да ни откарат през джунглата до началото на града.

 

Тикал е невероятно място. До момента е разкрита територия от 16 кв.км, което е 20% от древният град.

 

  

 

 

Впечатляващи са огромните структури, предназначението им, предимно  астрологично и религиозно. Разбрахме, че блоковете са всъщност тухли, изработени от смлям варовик, слепен със сока от местно дърво, чието име не помня, но от него и до днес се произвеждат известни дъвки. Вътре в пирамидите нямат нищо вътре, имало е отдални некрополи, сградите са построени с педантична симетрична планировка и са имали специално значение за астрономическите изследвания на древните.

 

  

 

 

 

 

 

    

 

 

 

 

  

 

 

Информацията е огромна и човек трудно може да възпроизведе всичко чуто, но общото ни усещане беше за силна енергия, мистичност и величие. Видяхме много разкрити структури и хълмове, превзети от джунглата, под които се крият пирамиди. Много птици, маймуни, но не и ягуар, който си е в къщи тук, не ни се показа. Изкачихме се до върха на големият храм IV, висок 70м.Хубавото е, че тук са добавени дървени стълби, които са по-лесни за катерене, а и пазят от рушене структурата. Гледките от горе са невероятни.

 

 

 

 

 

 

 

Връщането ни стана през джунглата, видяхме изоставените от изследователите от щатски университет коли. Тези учени са правили разкопки, след случайното откритие на града от прелитащ военен самолет, когато са строили база, дали не беше Гуатанамо. Та след 600 години забрава  и превземане от джунглата започват архелогически работи , финансирани от САЩ, Япония  и Европа. Така най-високите здания в Западното полукълбо през III-Х век постепенно разкриват своето съвършенство.

 

  

 

 

Около 13:30 бяхме при буса ни и след като гида ни опитваше да ни накара да обядваме, а ние искаме да пробваме местна кухня, се навиваме да ни води на кръчма, но иска да си изберем някакъв сет, за да го поръчал. Аз не съм гладна, но  пожелавам някакво пиле със супа от бульона. Другите искат шкембе чорба по гватемалски и ребра. Сета включвал сок, ми добре. Стигаме ресторанта, оставяме гида, щото да придвижи поръчката, а ние отиваме до магазин за бира, за да спестим от скъпата такава в кръчмата. Опитваме се да изтеглим от АТМ в този магазин, но при сума от 100 кецала ни иска такса 50! Оставаме с малкото наличен кеш и се примиряваме, че ще плащаме с долари. Седнахме, сервираха ни, моето пиле беше отвратително, пих и соковете, поръчани за двама ни. Излизаме отпред, за да пуши мъж ми и аз фиксирам лепенка на входа, че приемат карти. Питам жената на скарата отпред и тя потвърждава. Казах на Буги и той поиска менюто, за да видим какви са цените, защото ни светна съвсем. И се почна една суматоха, викнаха гида, носиха сметки, накрая взех меню от бара, видяхме, че са ни прецакали, платихме каквото сме взели с карта с 5% отгоре и се натоварихме на буса. След цялото добро впечатление, за ради дребни тарикатлъци това младо момче ни развали деня. Осъзнавайки, че се е омазал млъкна гузно.

Препоръката ни е да се остави колата в Сан Игнасио или на паркинга на границата и да се придвижите с бус, кола към Флорес – градче на островите в езерото. Поне ще е красиво и след нощувкатам  да се направи обиколката на Тикал. Не че Сан Игнасио е неприятно място, напротив, но е твърде скучно.

Ние приключихме вечерта в най-добрият ресторант в града The Guava Limb restorant &cafe, където се бяха подготвили за отпразнуването на рожденият ден на моето момче.

 

 

Следва....

 

 

[Цвете]

Ден 10

 

Преди да поемем по обратният път към Мексико пресичам улицата при паркинга и правя бърза обиколка на пазара.

 

 

 

Пътуваме сравнително бавно, защо вече казах. По пътя зяпам по къщите и дворовете.

 

 

 

На границата по познатия ред . плащаме 20 белизки долара за напускане на страната, нищо, че сме ги платили и преди 24 ч., на мексиканската граница попълваме форма, откъсвет ни едната част и тя трябва да се пази до напускане на страната. Още половин час и сме на крайната точка за деня – Bacalar, на брега на едноимената лагуна. Малко градче, което много ни хареса, а пък лагуната е прелест. Ние пристигнахме към 16ч. и нямахме възможност да направим тур с лодка.

 

 

 

 

 

 

 

Вечеряхме рано в  пицария на централния площад, разходихме се и поседяхме на по питие в един ресторант на брега.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хубавото там е, че можеш да седиш цял ден , да ядеш, пиеш, да лежиш на хамаци и да се разхлаждаш във водата, скачайки от кея. С две думи един цял ден е препоръчителен за лагуна Бакалар.

 

Следва...

[Цвете]

Ден 11

 

До обяд си се разхождах из градчето, закусих в едно заведение на площада, поговорих си със собственика му, който знаеше за България, за разлика от повечето, и ми се зарадва, че съм първата българка клиент.

 

И после поехме на север към Плая дел Кармен. Пристигнахме в късния следобед и се настанихме в хотел Suites Corazón, който горещо препоръчвам. Бях взела стая на първия етаж с дворче и джакузи. Намира се на 10 м от пешеходната улица, но е тихо и спокойно.

 

 

Имахме 4 нощувки за релакс.

Въобще Плая дел Кармен много ни хареса, а за това спомогна и чудесната компания която имахме - Жени и @stefanrusev.

 

 

 

 

Останалите дни не са изпълнени с нещо интересно, за което да разказвам, освен плаж в Плая дел Кармен,

 

 

шнорхелинг на Козумел

 

 

 

 

и плаж на Пуерто Морело.

 

Мога да препоръчам ресторанти: Mariscos y Clamatos El Doctorcito ️

 

 

    

 

El Fogón

 

 

 

  

 

 

Това беше нашето пътуване с преобладаващ син цвят. Благодаря на всички, с които го споделихме! Специални благодарности на @boogy83 за шофирането и приятна компания! Благодаря и на вас, които го прочетохте!

 

Край.

 

[Миланка]

Благодаря за споделеното пътешествие.

[MayaS]

Благодаря за прекрасния разказ. Попътувах си виртуално с теб.