дневник Индия-чиста,цветна и достъпна.

[krasen_denev]

 

Рано или още по-рано знам,че ще трябва да дам сводка за приключението ми с група магеланци в Индия и реших да започна да пиша този дневник,още докато всичко е прясно в главата ми.Много хора чакат с нетърпение този дневник и затова смятам да съм събран и да не протакам с месеци писанията си. Ще се опитам да дам и много информация от чисто организационна гледна точка, за да помогна на пътешественици отправили се към тази огромна и необятна страна. Ще се радвам ако имате въпроси да ги задавате за да мога аз и моите съмишленици в това пътуване да ви отговорим по най-добрият и полезен за вас начин. Сигурен съм, че пътуващите с мен приятели ще вземат дейно участие и ще ме допълват там, където имам пропуски. 

 

Осем месеца след публикуването на темата „Търся спътник за Индия“, дойде денят в който нашето пътешествие започна. Групата бе от десет човека-Аз, Марти/Граф Вронски/, Мая/MayaS/, Любка/Lyusi/, Албена/Madonna/,Вера/Вероника/, Васето, Зори/ZORI/,Иво и Красимира. Хора различни по характер, нрав и професия, но обединени от една едничка страст-пътуванията .За първи път щяхме да се срещнем на Терминал 1 на софийското летище от където трябваше да направим кратък свързващ полет до Истанбул и от там да продължим към Делхи.Групата бе в приповдигнато настроение в трепетно очакване на натискането на бутона “Старт“, който щеше да постави началото на нещо гигантско, дори и за мене/човек свикнал да планува пътувания по повече от три седмици/.Първо трябваше да се сдобием с бордни карти, защото все още никой от нас не притежаваше такава. Опитите да се чекираме на машините на терминала завършиха с неуспех, затова се наредихме на голямата опашка пред чек-ин гишето на Търкиш. Първото нещо, което служителите искат е да им покажеш е електронната виза/без нея не ви допускат на  борда/.По някакъв странно избирателен начин издадоха на пет човека бордни карти до Делхи а на останалите пет само до Истанбул. На запитване от наша страна ни отговориха, че системата не им позволявала. Така кой с бордна карта до Делхи, кой до Истанбул се отправихме към проверка на багажа и от там към гейта. Реално пътуването започна със снимка със знамето на фона на "птичката", която щеше да ни откара до Истанбул а какво ни очакваше, ето и програмата: 

 

04.02-05.02.23 Flight Sofia - Delhi TK4651 - 05.02.2023 SOF 16:00 – 18:25 IST IST 20:15 - 04:45 DEL

05.02.23 Delhi – Agra. Overnight in Agra .Pick up from the airport and transfer to Agra.

Agra fort 7-18h, Sunset at Taj Mahal 8-18h, Itmad-ud-Daula 8-24h ,220km. 4h

06.02.23 Agra - Fatehpur Sikri– Abhaneri – Ranthambore.Overnight in Ranthambore

Agra - Sunrise at Taj Mahal 8-18h Fatehpur Sikri - Fatehpur Sikri Fort 9-18h.Abhaneri – Chand Bawri, Step Well 7:30-18:30h,300km. 6h

07.02.23 Ranthambore –Jaipur.Overnight in Jaipur

Jeep safari,Nahаrgarh Fort 10-19h or Amber Fort Palace 8-21h,Albert Hall Museum just outside for night photos,160km 4h

08.02.23 Jaipur.Overnight in Jaipur.

Nahаrgarh Fort 10-19h or Amber fort palace 8-21h; Panna Meena Ka Kund - Step Well, Jal Mahal; (Hawa Mahal, City Palace, Jantar Mantar) 9-17 h,Jorawar Singh Gate, Galta Ji Temple 7-18h

09.02.23 Jaipur – Pushkar – Jodhpur.Overnight in Jodhpur

Pushkar – Brahma Temple 6-20h and Pushkar lake,300км. 6h

10.02.23 Jodhpur.Overnight in Jodhpur

Mehrangarh fort and Palace 8-18 / 10-17; Jaswant Thada 9-17h.Ghanta Ghar 10-20h, Toorji Ka Jhalra Bavdi 24, Blue Corridor 24; Mahamandir Temple, Panchkund Chattriya 8-20h

11.02.23 Jodhpur – Jaisalmer.Overnight in Jaisalmer

Jaisalmer Fort; Nathmal Ji Ki Haveli; Salim Singh Ki Haveli; Patwon Ki Haveli 280km 5h

12.02.23 Jaisalmer – Luni.Overnight in Luni.Gadisar Lake and Bada Bagh Temple 300km 6h

13.02.23 – 15.02.23 Separate tour for 4 people: Visit Ranakpur Jain Temple and transfer to Udaipur airport to board the flight to Delhi; Transfer from Delhi airport to hotel on 13.02.23; Tour in Delhi for 4 persons on 14.02.23 and Transfer to Delhi airport on 15.02.23; Flight Delhi Sofia TK4650 15.02.2023

240km 5h For 4 people

13.02.23 Luni – Ranakpur - Mount Abu.Overnight in Mount Abu

jeep safari visiting “Bishnois”, “Patels”, “Raikas”, “Moilas” and ”Prajapat” communities, sighting antelopes on the way, arrive at picturesque setting to view sunrise from a hillock with a temple on top.Ranakpur Jain Temple.Nakki Lake.300km 6h.For 6 people

14.02.23 Mount Abu – Udaipur.Overnight in Udaipur

Guru Shikhar, Toad Rock Viewpoint, Dilwara Jain Temple, and Peace Park 170km 3h

15.02.23 Udaipur.Overnight in Udaipur

City Palace, Crystal gallery, Lake Pichola; Bagore-ki-Haveli Jagdish Temple, Saheliyon-ki-Bari,

16.02.23 Udaipur.Overnight in Udaipur.Old City Bazar and free time

17.02.23 Udaipur –Tiruchirappalli. Overnight in Tiruchirappalli

Udaipur 10:55 AM flight number 6E 814 – Trichy – 18:00 flight number 6E 2004

IndiGo 10:55 – 12:45 / 16:30 - 18:00 via Hyderabad

18.02.23 Tiruchirappalli –Thanjavur – Madurai.Overnight in Madurai

Trichy - Sri Ranganatha Swamy Temple, Srirangam (Rockfort Temple, Srirangam Temple,

Samayapuram),Tanjore - Brihadeeswara Temple, Tanjore Maratha Palace.260km 5h

19.02.23 Madurai.Overnight in Madurai

Meenakshi Temple, Shri Koodal Azhagar Temple, Gaandhi Museum, Sri Subramanya Swamy Temple,

Thirumalai Nayakar Mahal, Mariamman Teppakulam

20.02.23 Madurai – Munnar.Overnight in Munnar

If some of the points were not visited on the previous day, we will do that on that day and then go to

Munnar.160km 4h

21.02.23 Munnar.Overnight in Munnar

Mattupetty Dam; Kundala Lake; Eco point, Blossom Park, TATA Tea Mueum and tea plantations;

22.02.2023 Munnar – Madurai– Hyderabad.Overnight in Hyderabad

IndiGo Madurai – Hyderabad 14:15 – 15:35

1-We will need a van and driver for airport pickup and then visit Budha statue, Mecca Masjid and

Charminar..160km 4h

23.02.23 Hyderabad -Aurangabad - Elora Caves –Aurangabad.Overnight in Aurangabad

IndiGo Hyderabad – Aurangabad 06:35 – 08:00

Transfer from the airport to visit Elora Caves then visit Bibi Ka Maqbara.2x60km 2h

24.02.23 Aurangabad – Delhi.Overnight in Delhi

Air India Aurangabad – Delhi 07:40-09:35

Old Delhi Tour; Raj Ghat; Jama Masjid; Red Fort, Chandni chowk bazar

25.02.23 Delhi.Overnight in Delhi

Humayuns Tomb, Qutub Minar; Rajpath, India Gate, Parliament House, the Presidents Residence

26.02.23 Flight Delhi - Sofia Transfer to the airport TK4650 DEL 07:35 AM – 12:15 IST IST 14:55 – 15:10 SOF

 

Sunrise – 7:00 / sunset 18:00 / 1 BGN=43 INR 10=430 100=4300

 

[krasen_denev]

Всеки летял до Истанбул знае, че малко след излитане започва подготовката за кацане, но въпреки краткото време на полета се сервира кетъринг. Трудно може човек да се нахрани за двете минути, които има преди да минат да съберат отпадъците, обаче не може да им се отрече, че се опитват да държат високо ниво на обслужване/сандвичите са ок, а десертът е супер/.✈️✈️✈️

Хора, колко е огромно летището в Истанбул? Имахме почти два часа до полета до Делхи…….,но нямахме бордни карти. Петимата щастливци с такива ги отделиха за бърз трансфер, а ние се вкарахме в приключение. Трябваше да отидем до гише „Международни Трансфери“, да ама гишето е на майната си. След 30 мин. препускане и с помощта на пътеките за бързо придвижване се озовахме на гишето. Там ни издадоха бордни карти до Делхи, но след това пак трябваше да се наредим на секюрити за проверка на багажа. Отлетяха още 30 мин. от ценното ни време. Вече спокойни, че нищо няма да ни попречи и ще се лети до Делхи се поотпуснахме и леко забавихме темпото. Но това драги ми читатели-магеланци вие никога не го правете. И петимата дружно се навряхме в „Dyte Free”-то за да се заредим с алкохол за дезинфекция на устата и червата, а след това се отбихме и до WC-то и се оказа, че са останали само 40 мин до полета ни. Тръгнахме към гейта-В17,който се оказа на другия край на летището или малко след майната си. До там стигнахме…..целите облени в пот/асоциация на голямо препускане/ и какво да видим-огромна опашка. Оказа се,че там се събират три гейта на едно място и между нас и ръкава отвеждащ ни до самолета стоеше огромна тълпа от пътници. Мая се понатисна, след това малко ги посръчка и така с нахалство прогресирахме до средата на опашката. Пътуващите бяха мулти-култи но на Марти му направи впечатление, че има много френско-говорящи. Последен след като всички вече бяха минали дойде и моят ред да премина последната проверка преди да се кача в самолета. Момичето регистриращо бордните карти ми поиска отново визата. До тук я бях показвал, сигурно, повече от 10 пъти, но такава проверка не ми бяха правили. Имена, номера, снимки, зъби, пръстови отпечатъци, цвят на очите, височина, тегло, багаж и какво ли още не?!? 😂Гледа и сравнява.😂 Пет минути дами и господа! Пет минути преди обявеният час за излитане и аз бях на борда. Самолетът А-320-200 бе пълен на около 90%.Мултимедията не работеше въпреки наличието и. Не използвахме и наличния Wi-Fi,защото не можахме да се свържем. Така всеки прекара следващите пет часа както намери за добре. Албена и Люси се запознаха с една индийка и лопаха менците цял полет. Марти и останалите поспаха, а аз….аз написах това което четете. Индия…..ние идваме!!!

[Аzia]

Намествам се удобно и започвам пътешествието с вас.🙂

[krasen_denev]

Кацнахме успешно на международното летище Индира Ганди в Делхи без закъснение. Имах честта  да седя на едни от първите редове седалки в икономичната класа на самолета, затова излязох бързо и се отправих към имиграционните гишета за полагане на визата, даваща ми достъп до бленуваната и мечтана Индия. Съвет! Не се бавете с ползване на тоалетни, пушене на цигари и др. подобни. Отправете се веднага към гишетата, защото се образуват големи опашки, а преминаването не става никак бързо. Точно преди имиграционните гишета се попълва един формуляр с информация, затова си подгответе предварително документите+ им , адрес и телефонен номер на първия хотел в който ще отседнете. Цялата информация се попълва точно в този формуляр. Процедурата със слизането от самолета до преминаване през имиграционните власти ми отне точно двадесет минути, но може да ви отнеме и два часа/близо толкова бе нужно на останалата част от групата/.Докато изчаквах останалите си купих местна СИМ-карта на мобилния оператор Airtel от павилиончето намиращо се точно пред изхода на „Пристигащи“. Картата е с цена от 450 рупии и е с неограничен лимит от разговори и 1,5 GB интернет дневно за период от 28 дни. Също така намерих и Рави-собственикът на агенцията, която ни организираше транспорта и придвижването из Индия. Групата се събра в пълен състав и официално Рави ни посрещна с „Намасте“.Гирлянди от свежи цветя, за добре дошли, украсиха нашите вратове. Множество мечти в този момент бяха сбъднати! Широко отворени очи, гарнирани с усмивки бе характерното изражение на лицата на всеки един от нас в този момент. Нямахме търпение да тръгнем към Агра, затова без да губим повече време се настанихме удобно в микробуса и поехме на път. Само от няколко часа бяхме в Индия а вече стъпвахме във втори индийски щат-Утар Прадеш/първият бе Делхи/.Кой каза, че Индия била голяма страна?

Няколко часа след тръгването ни към Агра, нашият шофьор Сунил ни спря за обяд в крайпътно заведение. Тук за първи път вкусовите ни рецептори се сблъскаха с особеностите на индийската кухня и различното значението на думата „No,spisy”

Столицата на Моголската империя при пет царе-Агра е град с близо два милиона население по официални данни и е дом на два от най-забележимите паметници на моголската архитектура-Червеният форт и Тадж Махал. Всеки от вас е чел за тях и аз няма да ви занимавам с исторически факти,а ще се опитам да ви помогна да си направите посещението им ,като незабравимо изживяване. Преди да тръгнем на обиколка из забележителностите  на Агра трябваше да се настаним в хотела. Хотелът ни Red Carpet бе приличен с чисти стаи и чаршафи, но поради някаква причина не му се отваряха прозорците/последствие всичко се изясни/.Там се срещнахме и с гида ни за Агра-Сал,който първоначално започна малко интересаджийски-тарикатски / опита се да ни набута в разни магазини и работилници/,но на по-късен етап, след като разбра колко сме готини се отпусна и показа най-доброто от себе си. Първо се отправихме към Mehtab Bagh и неговите градини отстоящи на отсрещния бряг на река Ямуна с чудесен изглед към Тадж Махал. Билетът за с Mehtab Bagh струва 300 рупии. При все, че бе ранен следобед и слънцето напичаше безмилостно, а над града се носеше гъста мараня, разкриващите се пред нас гледки не си заслужаваха и затова този обект минава от графата „Очакване“ в графата „В действителност“. Всички с нетърпение очакваха срещата с едно от „Новите седем чудеса на света“ и най-емблематичната и асоциирана с Индия забележителност-Тадж Махал. Часът бе някъде към 17:00,когато пристигнахме до гробницата и тълпите от индийци значително бяха намалели. Все пак имаше достатъчно посетители, така че да не можеш да направиш кадър без да има човек  в него. Билетът е на стойност 1300 рупии и се явява най-скъпият пропуск за туристическа забележителност в Индия. Каквото и да се каже за Тадж Махал все ще е малко, но все пак да вметна, че по залез слънце, гробницата символизираща вечната и безгранична любов е невероятно красива. Насладихме се на всяко едно кътче и видяхме Тадж Махал от всеки възможен ъгъл, а самото идване в Индия бе осмислено още в този първи ден. Хората са големи колкото са големи мечтите им,а в този ден всеки един от нас бе истински исполин. Толкова вълнение и задоволство, човек може да изпита само при……посещение на мечтаното място/щях да кажа при секс/😃 .От Тадж Махал си тръгнахме последни по тъмни доби. След нас останаха единствено пазачите, които с помощта на фенерчета претърсваха всяка педя земя и всяка ниша на монумента. След ,като се нахранихме душевно, бе време да напълним и стомасите си. Сал ни заведе в местния ресторант с благозвучното име- „Рио“. Храната бе разкошна! Както за привържениците  на лютото,така и за тези използващи втората най-популярна сред туристите фраза-„No,spicy”.

 

Mehtab Bagh -изглед към Тадж Махал от другата страна на реката.

 

 

 

 

 

Тадж Махал-едно от "Новите седем чудеса на света“

 

 

 

 

Голямата порта на гробницата-монумент

 

[jungfraujoch]

преди 30 минути , Аzia каза:

Намествам се удобно и започвам пътешествието с вас.🙂

И аз.

@krasen_denev,пишеш много увлекателно и цветно.

[lyusi]

преди 50 минути , krasen_denev каза:

  Албена и Люси се запознаха с една индийка и лопаха менците цял полет.

🤣🤣🤣 Това с менците ще го запомня 🤣

[Lindt]

Юхууу, откога чакам снимки от това пътуване 

 

[krasen_denev]

В тази първа сутрин на индийска земя бях събуден от тропот и звуци, които до този момент в живота си не бях чувал. Оказа се, че в съседство на хотела ни живеят голяма група маймуни-Макаци .Сетих се веднага за един документален филм, който вървеше по NG и се казваше „Бандата от Агра“. В него се разказваше за маймуните които живеят в Агра и борбата им за територия. Хотелът бе с решетки на терасите, но животинките намираха начин да влизат и свободно да си палуват. Това бе и причината да не се отварят прозорците на стаите ни. Така де, тропане, боричкане и звуци наподобяващи писукане ме изкараха от леглото рано сутринта. Дълго време и от безопасно разстояние наблюдавах играта им/малките са супер сладки/. С огромна неохота оставих бандитите-макаци да си гледат своето маймунско ежедневие, а аз трябваше да отида на уговорената среща на групата ,за да продължим с туристическата ни програма. Първоначално бяхме запланували да посетим фортовете в Агра и Фатехпур Сикри, но последствие избрахме да видим само по-внушителния и грандиозен-Червен форт в Агра. От този форт се е управлявала Могулската империя близо сто години. Само 30% от форта са достъпни за туристите, но и това пространство е достатъчно за да се добие представа за могъществото на могулските владетели. Сал отново бе на топ ниво, а разказите му бяха изключителни. Тук умишлено ще пропусна посещението на работилницата за обработка на мрамор, в която се трудеха „потомците“ на майсторите обработвали мрамора по Тадж Махал и ще ви посъветвам да го пропуснете и вие. Очакваше ни много път, затова всеки се настани удобно в нашия „дом на колела“ и потеглихме. Спирахме само за тоалетна, храна и цигари/май много сме спирали/😂. Обядвахме в един крайпътен ресторант в който се подготвяха за сватба. Храната се готвеше на поляната и при изключително……. спазване на хигиенните норми😅.Трябваше да стигнем до Рантамбор, но преди това имахме малка отбивка от пътя за да посетим водохранилището в Абханери с възхитителния си облик. Чанд Баори е фотогенично място с геометрична красотата и е един от най-дълбоките кладенци не само в Индия, но и в света. Дълбочината на необикновеното хидрохранилище достига 30 метра, но за да се спуснете до самото дъно, трябва да преодолеете 13 нива. На мястото патрулират служители, които следят да не се прескачат загражденията, като строго забранено е и къпането в кладенеца/ние само за къпане си мислихме при посещението му/. Това е така, защото бактериите във водата я правят изключително опасна за човешкото здраве. След като се насладихме на водохранилището и излязохме си направихме експеримент, ей така за шоуто/то с мене не може да е по друг начин/ .Имаше едни врати-метални имитиращи въртележка но в тях може да влезе и съответно да премине само един човек или така поне са си мислили индийските умове изобретили това чудо на инженерната мисъл. Да ама не! Нашите моми успяха да преминат първо по една, след това две и накрая по три и то заедно. Очаквах да се заклещят, ама на не успяха! Голям смях падна! Продължихме към Рантамбор. За първи път се сблъскахме с „Тъмната Индия“ или поне такава бе в този регион. Ей такава тъмнина не съм виждал. Всички шофират с пуснати дълги светлини а по пътя сноват крави, хора, каруци и какво ли още не, което повишава възможността за катастрофа почти до 100%.Сетивата и концентрацията на шофьора трябва да са на макс, но Сунил се справи перфектно с всички възникнали екстремни ситуации. В Рантамбор бяхме букнали  къща, която надмина очакванията ни. Любезните  домакини ни бяха приготвили невероятно вкусна вечеря, но докато чакахме да ни я сервират по улицата премина сватбена процесия .Почти цялата група бе буквално измъкната от къщата за гости за да участва в тържествата и танците.Умеят да се забавляват тези индийци, не може да им се отрече! След вечеря групата се събра на покривната тераса за да сподели емоцията от изминалия ден а и да дезинфекцира вътрешностите си с огнена вода. Бе време за почивка, а тя бе изключително кратка, защото сутринта ни предстоеше сафари ама индийско.

 

Червеният форт в Агра

 

 

 

 

 

 

Чанд Баори в Абханери

 

 

 

[Madonna]

 

преди 1 час, lyusi каза:

🤣🤣🤣 Това с менците ще го запомня 🤣

Какво сме правили с менците??? 

[lyusi]

преди 5 минути , Madonna каза:

 

Какво сме правили с менците??? 

Лопали сме менците, Бени 🙂

[lyusi]

Намесвам се, за да изтъкна още едно качество на Сал- освен чудесен гид, човекът го биваше и като фотограф - знаеше къде и как да ни снима, за да се получи ефектна снимка. След груповата снимка, която ни изрежисира и направи във форта, подредени до колоните, познайте какво правехме всеки път като видим колонада:)

 

[krasen_denev]

В този пост ще тагна @Lindt, @Роми, @stanimir за да се похваля със сафарито.

Денят започна с ранно ставане. Джиповете за сафарито ни чакаха по-рано от уречения час, което направи тръгването навреме абсолютно възможно.Разпределиха ни по джиповете според предварително дадената информация с лични данни. В 06:30 вече летяхме по празните индийски пътища, а в открития джип усещането рано сутрин при скорост от 80 км/ч не е от най-приятните преживявания. Раздадоха ни одеала с които да се завиваме, но на мен главата ми буквално замръзваше. Трябваше да направя нещо за да предотвратя сигурното възпаление на синузита ми, затова си наврях главата…….къде? На топло между краката, а отгоре се завих с одеалото. Носете си шапки ,хора! И якетата да не забравите! Пътя до парка Рантамбор не го видях. Нямаше как, след като се бях превърнал в щраус в човешко тяло със завряна между краката глава. На входа на парка си купих поларена шапка за 100 рупии и гордо надигнах глава за да видя заветните тигри. Заведоха ни в зона 10 и малко след влизането в парка спряхме за да наблюдаваме…..какво?  🐯Тигър! 🐯Сърцето ми заби лудо. Не можех да скрия вълнението си.😂Още няколко джипа бяха спрели близо до нас. Всички се взираха някъде там между дърветата и пазеха тишина. Ще получа инфаркт за нищо. Добре, че беше @ZORI/благодаря ти/ да ни даде бинокъл, че да видим и ние нещо наподобяващо на тигър. Аз си мисля, че беше индиец облечен в тигров костюм/нещо като талисманите на баскетболните отбори/, който от време на време размърдваше опашката си и надигаше глава за кеф на баламите платили по 45 евро за сафарито. Всички доволни ,само в нашия джип не сме доволни. Помолихме шофьора да продължим нататък с надеждата да видим друг тигър, опа индиец в костюм. Той ни каза, че в тази зона имали само един човек на когото плащали за да се прави на тигър, защото бюджета им бил ограничен след Ковид-пандемията. Дано по бързо да се върнат туристите, че да могат да наемат още….статисти! С неохота шофьора на джипа го подкара. Явно бледоликите щяха да го карат да шофира из парка, вместо да седят и да си гледат тигъра. Сафарито продължи из парка, където наблюдавахме папагали, сърни, елени, антилопи-различни видове и златни лангури. Като няма тигри и маймуните са тигри. Разходката бе много приятна, но нямаше нищо общо със сафари/освен името/. Върнахме се в къщата за гости малко след 10:00 часа. На масите ни очакваше обилна закуска, която излапахме без да чакаме покана.

Съвет: Ако някога правете сафари в Рантамбор то гледайте да посетите зони от 1 до 6.Оптимален вариант е зони от 1 до 3. Там популацията на тигри е най-голяма. Собственикът на къщата за гости ни показа уникални снимки на тигри от същия ден правени в зона 3.

 

Индиец в тигров костюм

 

 

Ухажващи се двойка папагалчета

 

 

Тя му върза, а той се възползва

 

 

Елени, сърни и антилопи всякакви

 

 

 

 

 

Лангури

 

 

 

Една снимка от местната флора.

 

 

[krasen_denev]

Малко разстояние за нашите критерии делеше Рантамбор от столицата на Раджастан-Джайпур. Посетените щати в Индия са вече три. Джайпур или както много хора го знаят-розовият град е много, много голям . Населението му е близо пет милиона/по официална статистика малко повече от три милиона/.Сградите в историческия център са боядисани в различни нюанси на розово по случай посещението на принц  Албърт през 1876 година от където му идва и прозвището-Розовия град. Столицата на Раджастан ни очакваше, очаквахме я и ние! Джайпур нямаше нищо общо, с досега видяните градове. Въпреки огромното си население, розовият град бе стерилно чист и въобще не покриваше представите за индийските градове-гета. Градът се развива и явно хората в него се променят. Има си я и мизерията, но тя е абсолютно в нормите и според мене напълно поносима. Преди да се срещнем с местния ни гид се отбихме пътьом до музея Алберт  Хол/Albert Hall/, който разгледахме само отвън. Музеят Алберт Хол е най-старият музей в Раджастан и се явява като държавен/щатски/ музей. Той е чудесен пример на индо-сарацинската архитектура и е смятан за един от най-добрите музей на 19 век.

 

Алберт  Хол/Albert Hall/

 

 

Предстоеше ни да се срещнем със Сингх-нашият гид за Джайпур. Сингх е готин тип от кастата на войните и си личеше ,че се ползва с уважението на местните хора. Първият обект от следобедната ни програма бе кралската обсерватория Джантар Мантар. Обсерваторията е част от Списъка на Юнеско за световно -културно наследство. Интересно е, а с разказите си Сингх го направи още по-интересно. Умее да разказва! Билетът струва 200 рупии. Точно до Джантар Мантар се намира и Кралския дворец или по-точно казано „Дворецът на Махараджата на Джайпур“. Над двореца се развяваха флаговете на Джайпур, което означава,че махараджата  в момента е в двореца. Билетът е с цена от 700 рупии за чуждестранните туристи.

Великолепният градски дворец в Джайпур е една от най-известните туристически атракции в Индия. Той е, разположена в старата част на града. Построен от Махараджа Савай Джай Сингх през годините от 1729 до 1732 г., огромният комплекс на двореца заема една седма от стария град ограден със стени. Дворецът е разделен на поредица от дворове, сгради и градини, включително Чандра Махал/Лунен дворец-седалището на махараджата на Джайпур/ и Мубарак Махал/Дворецът за добре дошли/.В  Мубарак Махал  сега има музей в който са изложени текстилни облекла принадлежащи на  кралското семейство. Снимането е забранено. Кой ли фотограф си е умрял да снима гащите на махараджата?

Pritam Niwas Chowk е двор от вътрешните части на градския дворец и има четири малки порти, които водят до Чандра Махал. Самите порти са украсени с илюстрации, които представляват четирите сезона и индуистките божества Ганеш, Вишну и Шива

 „Залата за публика“/ Diwan - i - Aam / се намира между оръжейната и художествената галерия. Покрита е с искрящ мрамор и тук са изложени два сребърни съда с капацитет от 4000 литра. Тези съдове са били използвани от Махараджа Савай Мадхо Сингх II, за да носи водата от свещения Ганг за пиене по време на пътуването му до Англия. Съдовете са вписани в Книгата на рекордите на Гинес,като най-големите сребърни съдове в света.

„Залата за частни аудиенции“  /Diwan - i - Khas /е ярък пример за архитектурата от онова време. Таванът е боядисан в нюанси на червено и златно, които имат безупречен външен вид и до днес. Тази сграда е основна атракция в самия дворец. Превърната в художествена галерия, в залата са изложени миниатюрни картини, древни текстове, бродирани килими и кашмирски шалове . Оригинални ръкописи  и кралския трон, наречен „Takht-e-Rawal“, също се намират тук.

Дворец Махарани:Първоначално това е служило като резиденция на кралиците, но сега е превърнато в музей. Тук са изложени оръжия, използвани от кралските особи по време на войната, като някои от тях датират от 15 век. Таванът отново е красиво декориран с прах от скъпоценни и полускъпоценни камъни.

Дамите от компанията много харесаха махараджата/имах си аз с такъв дворец/ и тръгнаха да го търсят, за да му предложат да стане български зет.Имаше щерки за омъжване, които чакаха в България.Настоящият махараджа на Джайпур е красив младеж-ерген/дано не гледа българска телевизия или в частност „Ергенът“/,който е ставал световен шампион на Поло/спорт подобен на хокей на трева,само че на коне/ само преди няколко години. Визията му е впечетляваща.Нормално е жените да въздишат по него/сигурно и доста мъже го правят/.

Отправихме се към хотела  по тъмни доби. Умората натрупала се в телата ни изчезна в мига в който зърнахме мястото ни за настаняване. Хотелът  Umaid Mahal Heritage Style/благодаря ти @lyusi/ бе истинско бижу на изключителна цена-2300 рупии на човек. Ресторантът бе на покрива на хотела високо над шума на джайпурските улици.Имаше и музикална програма. Дружно цялата компания се качихме в ресторанта и прекарахме остатъка от вечерта в сладки раздумки и биропиене.За храната няма да ви казвам. Слагам точка и на този изпълнен с емоции и незабравими моменти ден. Ще се почива.

 

Джантар Мантар

 

 

 

Чандра Махал

 

 

 

Мубарак Махал/Дворецът за добре дошли/

 

 

 

 „Залата за публика“/Diwan - i - Aam/- в десния ъгъл се вижда един от сребърните съдове

 

 

Pritam Niwas Chowk-две от вратите с мотиви

 

  

 

Една от главните врати на двореца свързваща различните дворове.

 

 

[Роми]

Изненада ме приятно с чистотата на Джайпур. Когато бях там си беше мръсно като в целия Раджастан, който впрочем е най-мръстният щат от посетените от мен. Мръсен, но омайващ!

А за сафарито- ами вашето си е лош късмет с шофьора. Аз това и написах в моите кратки записки -  натуриста и шофьора са супер важни в Индия. От тях ти зависи колко ще видиш, дали ще направите страхотен off road или спокойна разходка в градския парк. 

За тигрите - и аз имам такива храсталаци доста, но и имам супер снимки + клипчета. И от Рантамбор също. Но следващия път отделете повече време за дива природа и ще се получи.

А снимките ви са прекрасни!!! Пътят Индия - също. Защото за мен вече има още една страна след Бразилия, в която винаги намираш нещо за откриване и то не само навън, но и в себе си.  

[Lindt]

Аз след три разказа за тигъра в костюм пак не разбрах от какво зависи в коя зона ще ви заведат 🙂

 

И паркът защо изглежда не особено зелен, а един такъв проскубан?

[Роми]

преди 16 минути , Lindt каза:

Аз след три разказа за тигъра в костюм пак не разбрах от какво зависи в коя зона ще ви заведат 🙂

 

И паркът защо изглежда не особено зелен, а един такъв проскубан?

Рантамбор e много разнообразен. Но определено е по-сух дори в ноември от централна и южна Индия. Цялата зона на Раджастан е полупустинна , има си дори пустиня. Парка е и много по-туристически, защото е близо до основните забележителности в Индия.

А за зоните - най-вече от тур агента, ако си чужденец. Или от хотела ти. Много е важно да са добре разпознати от държавните служители в парка, защото по принцип предишния ден се прави разпределението, но то малко е като в българската съдебна система - уж е случаен принципа, но не съвсем :-))) Ако си индиец - имаш възможност да предплатиш предварително за определена зона, но и там често има размени.

При нас единствено в Рантамбор имаше проблем да не намерим самостоятелни джипове, но само веднъж бяхме в зона без много тигри, но тя пък е супер off road.   

[lyusi]

преди 2 часа, Lindt каза:

Аз след три разказа за тигъра в костюм пак не разбрах от какво зависи в коя зона ще ви заведат 🙂

 

И паркът защо изглежда не особено зелен, а един такъв проскубан?

Роми е права. Букнахме сафарито в Рантамбор през агенцията в Делхи, изрично поискахме да в сектори между 1 и 6, но Рави беше отговорил, че не може да гарантира. Ако бяхме резервирали през къщата за гости в Рантамбор, можеше и да е друго, ама откъде да знаем. Както и да е, каквото-такова, беше интересно преживяване, пък и видяхме как селото се събужда. Прасенца, крави, камили, всички се бяха включили в уличния трафик на връщане от парка.

[krasen_denev]

Навлизаме в петия ден от нашето пътуване, а ми се струва, че пътувам вече от месец. Ако до тук всичко бе перфектно, то този ден щеше да е уникален. В днешната програма бяха включени всички фортове и дворци в Джайпур. Започнахме с „Двореца на Вятъра“-Хава Махал/Hawa Mahal/.Хава Махал е построен като разширение на Кралския дворец. Пететажният дворец е построен под формата на короната на Кришна и има общо 953 прозореца на външните стени. Прозорците с форма на пчелна пита и красиво издълбани прозорци позволяват на ветреца да духа през двореца и го превръщат в перфектен летен дворец.Изграждането на двореца е заради закона Пурда, който по онова време се спазва стриктно. Раджпутските кралски дами не трябва да се виждат от непознати или да се появяват на обществени места. Изграждането на Хава Махал позволява на кралските дами да се наслаждават на ежедневните улични сцени и кралските шествия на улицата, без да ги виждат никой. За наше съжаление престоят ни бе кратък, но все пак достатъчен за няколко снимки, Внимавайте с пресичането на улицата! За част от секундата белята щеше да стане и един автобус щеше да отнесе Марти и Краси.

Следваща спирка Кехлибарената крепост Амбер Форт/Amber fort/. Сгушен на върха на хълм близо до Джайпур, Амбер Форт е един от най-великолепните дворци в Индия. Има възможност да се изкачите до форта с джип или на гърба на слон.Ние избрахме да използваме услугите на шофьор и джип. Входът за форта е 500 рупии. Построен от един от най-доверените генерали на Акбар, махараджа Ман Сингх I през 1592 г., и служи като основна резиденция на владетелите на Раджпут до преместването на кралското семейство в Кралския дворец в Джайпур. Колко са сладки слончетата, които качват туристите до форта? Можех да ги наблюдавам цял ден. Изрисувани и пръхтящи с хоботи.А звукът от възглавничките на краката им-безценно. Стана ми жал за тях, но разбирам, че изхранват стопаните си и техните фамилии. Няма да изпадам в подробности за всяка една зала в крепостта ,а ще обърна внимание на тази, която лично мене ме впечатли най-много/не ангажирам с мнението си никой/.Това е Шиш Махал /Sheesh Mahal / или „Стъкленият дворец на Джайпур“. Конструкцията на Шиш Махал е прекрасен образец на ислямското архитектурно влияние върху архитектурата на Раджастан. Този кралски дворец е перфектна комбинация от ислямски стил и раджпутски микс. Sheesh Mahal е най-популярната и красива част от Амбер Форт.За съжаление влизането в Огледалните зали днес е забранено,но това не отнема по никакъв начин насладата за очите която ни дава тази страхотна структура.

 

Хава Махал/Hawa Mahal/

 

 

 

 

Амбер Форт/Amber fort/

 

 

 

 

Слончета

 

  

 

  

 

 

 

 

 

Шиш Махал /Sheesh Mahal/

 

 

И още от двореца/този път се олях със снимките/

 

 

 

 

Темпото на разглеждане си го определяхме ние и въпреки,че гидът ни Сингх отначало негодуваше,последствие свикна и ни оставяше на спокойствие да си щракаме снимчици и да се шматкаме безцелно, като мухи без глави.Така разглеждането на Амбер Форт вместо стандартните час и половина ни отне около три часа. След Амбер Форт се насочихме към Форт Нахаргарх/ Nahargarh /. Бяхме гладни още преди да тръгнем към Нахаргарх,но нямаше как, а и не си заслужаваше да влизаме в Джайпур за обяд и после да се връщаме пак към форта. Затова решихме да отдадем заслуженото на тази грандиозна крепост за сметка на пълните ни стомаси.Фортът е известен със спиращи дъха гледки към града и с удължената си стена, която го свързва с Форт Джайгарх.Известен е още като „Двореца на Хълма на тигъра“ Той е използван и като дворец за летен отдих. Интересен факт  е, че тази крепост никога не е била атакувана в своята дълга и славна история.

Нахаргарх Форт е задължителен, заради невероятните панорамни гледки разкриващи се на 360 градуса от него.

Човекът е съвършена машина. Ще попитате, какво общо има това с разглеждането на забележителности? Аз ще ви отговоря: Когато бъдете опиянени от гледки и забравите за времето, гладът и стомахът ви ще ви върнат отново в реалността. Определено бе станало време за обяд. Тръгнахме към ресторанта, но по път отново спряхме. Този път на Джал Махал/Jal Mahal/ или Водният дворец. Джал Махал е построен точно в центъра на езерото Ман Сагар и въпреки, че има пет етажа, в днешно време се вижда само един от етажите, а останалите четири са потопени във вода. Дворецът не е отворен като туристическа атракция, тъй като мястото е превърнато в ресторант и влизането на посетители е спряно.

 

Нахаргарх форт/ Nahargarh Fort/

 

 

Стените на Нахаргарх

 

 

Гледка към Джайпур

 

 

Джал Махал/Jal Mahal/

 

 

 

Обядът се превърна в малко в следобедна закуска, но все пак нали сме дошли да разглеждаме. Сингх ни заведе в „Зеления гълъб“, където не ядохме зелени гълъби и ястия с масала и люти подправки. В хотела се прибрахме малко преди  17:00 часа. Почти цялата група- @Граф Вронски, @Вероника, @ZORI, @lyusi, @Madonnaи @MayaS+Иво и Васето/без мен и @Пастирката/ си бяха запазили час за Аюрведа масаж. Взеха ги от хотела с коли…..и ако искате да научите повече за Аюрведа масажа,ще трябва те да ви разкажат/за това ги тагнах/. Аз реших да се разходя из града и да си потърся бръснарски салон. Оказа се, че съвсем на близо до хотела има салон за красота. Със скрито любопитство и малка доза съмнение в действията си открехнах стъклената врата на салона. Вътре бе много уютно и чисто,а зад всички столове пълни с жени,стояха мъже –фризьори. Така и аз барабар Красен с жените седнах в единствения празен стол и зачаках. Бръсненето в Индия не е точно бръснене, а цяла разкрасяваща процедура на лицето. Първо момчето ми подготви лицето мажейки го с някакви кремове.След това го масажира в продължение на 20 минути.След това ме избръсна много внимателно и старателно и отново ме масажира още 20 минути. От толкова масаж-скули, бузи, синуси, зад ушите, очи, врат чак ми се доспа.Петдесет минути от както бях седнал-легнал на стола, чух заветното „Готов сте,мистър!“ Да ама не! От мазилата ми смъдеше адски много на очите и помолих да ми ги измият. Отново бях на стола в седнало-легнала позиция. Следваше 10 минутна процедура по почистване на очите и масажиране на очните ябълки.Така точно един час, след като бях прекрачил прага на Салона за красота,бях станал чисто нов и готин. Заплатих за това удоволствие точно 200 рупии и нито стотинка повече.Бях на седмото небе. За първи път в живота си посещавах бръснар и се радвам, че това ми се случи точно тук в Индия. Вечерта бе незабравима. Кой бръснат, кой лъснат, кой с омазана с олио коса, седяхме около масата на покрива на хотела и се смеехме на всичко, което ни се бе случило.

[Pantelej Putnik]

На 3.03.2023 г. в 21:57, krasen_denev каза:

Тук за първи път вкусовите ни рецептори се сблъскаха с особеностите на индийската кухня и различното значението на думата „No,spisy”

Ето това много ме кара да се смея - отива човек в Индия и иска "No spicy". Е как да стане това нещо, като тези хора готвят с по 2-3 шепи подправки манджа за 4 души! 🤣

Това е малко като да искаш да ядеш местна храна, да отидеш в Италия и да кажеш: "Нон вольо пица е паста, перфаворе!" Или пък в Германия: " Кайн флайш, кайне вурст, бите! Биа тринк их гар нихт" Трудно е! 😆

 

П.П. Разказът е супер. Очаквам най-вече частта след Раджастан. 🙂

[lyusi]

Включвам се с инфо за аюрведа масажа. В Джайпур имахме две нощувки и потенциална възможност за някакво свободно време, затова бях решила масажът да е тук,  студиото също беше избрано предварително по препоръки в нета. Оказа се, че и хотелът ни има брошури на същото студио, което също възприех като препоръка. Супер бяха - писах им сутринта, за да запазя час за всички желаещи за следобеда. Хората се организираха и ни поеха едновременно, даже кола изпратиха. Бях помолила да ни консултират за подходяща терапия - чакаше ни аюрведа лекар, който препоръча на всеки индивидуално какво е подходящо за него. При мен комбинираха цял масаж с терапия с топло масло гхи - размазващо удоволствие! Масажистката ме разглоби на съставните ми части и после ме сглоби отново, за да ме напои като поничка в разтопено гхи .  Чувствах се чисто нова на финала. Час и половина терапия за по-малко от 60 лева! Останалите също се бяха размазали от кеф - всички греехме след масажа. 

[krasen_denev]

В този шести ден от индийската ни обиколка трябваше да кажем довиждане на столицата и най-голям град в Раджастан-Джайпур и да се придвижим до вторият по големина такъв-Джодхпур. Деляха ни около 300 километра и с цел да не прекараме цял ден в микробуса, бяхме включили в програмата няколко часово посещение на свещения за хиндуистите град Пушкар. Пушкар се намира точно по средата между Джайпур и Джодхпур и е един от най-старите градове в Индия. Според  легендите бог Брахма, смятан за създател на Вселената, пуснал лотос на земята, което довело до незабавното създаване на езеро. Тогава той решил да кръсти мястото на цветето, а оттам и името Пушкар. Град Пушкар е дом на единствения храм, посветен на бог Брахма в целия свят.Ако се вярва на легендите то тогава езерото Пушкар е толкова старо, колкото и самото сътворение на Вселената.

Стига толкова митове и легенди за Пушкар. На паркинга сред десетки крави и камили ни чакаше гидът ни за този ден-Дамо. Веднага се отправихме към храма на Брахма.Там решихме да се разделим на две групи,като всяка група да пази снимачната техника и раниците,които са забранени за внасяне в храма, докато другите разглеждат.Снимките са забранени но май само за нас, защото индийците си снимаха с телефоните на воля,а на нас ни направиха забележка още щом извадихме мобилните апарати. Дамо се застъпи за нас и поспори с охранителите в храма, но това не ни помогна никак и останахме без снимки. Пътят до езерото минава сред цветните сергии на градския пазар и тази палитра от цветове много ни се понрави. Станахме свидетели и на сватбено шествие-пищно, цветно, шумно! Така очаровани и запленени от заобикалящата ни градска среда стигнахме и до свещеното езеро. Езерото има 52 гата за къпане /стъпала, водещи във водата/ и се смята, че водата около всеки гат притежава специални лечебни сили. На нас ни предстоеше да участваме в хиндуистки ритуал за здраве, благоденствие и късмет на нас и нашите семейства. Повтаряхме молитвата, която включваше имената на Брахма, Вишну и други божества, след това ни сложиха по една червена точка и донесоха кофата.Аз понеже съм блял някъде по гатовете, въобще не съм видял ,че кофата е пълна с вода от езерото и си умих лицето, очите и главата. Добре,че не направих фонтанче с уста. Не бях луд, а неразумен! После се шегувахме, че ако езерото е наистина свещено то тогава няма от какво да се притеснявам. Споко,нали водата притежава лечебни сили! Тук дойде и „комерсиалната“ част от ритуала. Трябваше да дадем по 500 рупии ако искаме здраве и благоденствие за цялото семейство и по 1000 ако искаме здраве и благоденствие за целия род. Парите се използвали да се нахрянят бедните поклонници/така ни казаха/,нещо в което цялата група се усъмни. Браминът, който събираше парите бе накичен целият със златни накити. Съмнения завладяха мислите и пречистените ни души. Хиндуистите смятат, че пътуването до Пушкар е крайното поклонение, което трябва да се предприеме, за да се постигне спасение. Ние вече бяхме спасени, а  аз постигнах и Мокша или поне частична такава/ смята се, че потапянето в тази свещена река може да ви помогне да постигнете Мокша/.Няколкото часа прекарани в Пушкар минаха като миг. Всичко в това свещено място ни хареса-гатовете, хората, поклонниците, пъстрите магазини и сергии, шумът, хаоса……., с една дума-всичко. Това бе истинската Индия! Не ни се тръгваше, но трябваше да продължим към „Синият град“-Джодхпур. Стигнахме след залез слънце и понеже хотелът ни беше в стария град и нашият „огромен“ бус не можеше да стигне до там, ни откараха с тук-туци. В тук –тук за двама се качихме по четири човека+багажа=мармалад.Типично българска черта е в най-трудните моменти да ни е най-смешно. Така смеейки се и слаломиращи сред върволицата от превозни средства, стигнахме до хавелата, в която щяхме да нощуваме в следващите две вечери. С Марти всяка вечер ни местиха в от „хубава“ в „по-хубава“ стая ,но то кой ли седи в стаите на хотела. За сметка на това/имам предвид стаите в хотела/гледката  от покрива беше-уау,топ,невероятно-суперска. Пред нас се разкриваше цялата прелест на боядисаните в синьо хавели и форта Mehrangarh, чиято грандиозна структура доминираше изцяло над градския пейзаж. Тази вечер с Марти и Люси си легнахме по малките часове. Толкова много емоция имаше в това пътуване, че часовете за сън започнахме да ги свеждаме до минимум.

 

Улиците на Пушкар

 

 

 

Сватбена процесия

 

 

Свещеното езеро-Пушкар и неговите гатове

 

 

 

 

 

 

Mehrangarh Fort-изглед от покрива на хавелата

 

 

[MayaS]

За храма на Брама в Пушкар, както Красен спомена бяхме на две групи. Аз бях в първата и успяхме да нсправим по някоя незаконна снимка. Та ето ги:

 

 

 

 

 

 

 

 

[lyusi]

Пак нахълтвам в темата на Красен с малко подробности за храма на Брахман. Божеството е изобразено с четири лица, гледащи във всяка посока. В централният олтар (сградата в синьо на снимките на Мая) има негова статуя- трите лица се виждат веднага, за да видиш четвъртото са сложили огледало отзад.

В червената сграда, където е олтарът на жената на Шива, ако не се лъжа ( голямата статуя на снимките на Мая) , ставаме свидетели на странна сцена- една жена се хвърля на пода с викове, а останалите започват да пеят мантри около нея. В този момент съм точно до гида - обяснява ми, че жената е извикала нещо от рода на "Бог е в мен, чувствам го". Едно момиченце, с което току-що сме се снимали пък се усмихва на Марти и го успокоява, че това е нещо нормално. Доста мистичен момент беше. 

[krasen_denev]

Добре дошли в Синия град

 

 

Вечерта успях да убедя групата, че съм намерил място от където да се наблюдава изгрева и почти всички с охота пожелаха да го посетят. Така рано сутринта осем човека крачихме из тъмните улици, като компания ни правиха само уличните кучета. Джодхпур спеше, но ние не! Тридесет минути преди изгрева вече бяхме заели позиция за да наблюдаваме „раждането“ на слънцето. Оказа се обаче, че не можахме да стигнем до мястото което бях набелязал, защото то се намираше в рамките на манастир, който щеше да отвори врати някъде след 08:00, затова се наредихме по площадките на стълбите водещи към манастира. Аз прескочих бетонните парапети и тръгнах по стръмната скала.Без да се усетя навлязох в територията на група маймуни, за които представлявах нескрит интерес. Абе чувах звуци, ама кой да вдигне глава? Слънчевите ми очила щяха да станат маймунски трофей, но в последният възможен момент се огледах и успях да се отдръпна запазвайки очилата си, а и вероятно и здравето. Посрещнахме изгрева и това бе официално първият наблюдаван такъв за нашата група. Срещата с гида ни бе насрочена за 09:30, а до тогава имаше още много време. Аз и Албена останахме на скалата а останалите слязоха за да се разходят из Квартала със сините хавели /Blue Corner/ и невероятните му графити. С Албена изчакахме до 08:00 и след като не отвориха храма в този час не искахме да губим повече време и тръгнахме надолу. И ние минахме и разгледахме квартала с хавелите /не толкова обстойно като останалите/ и ги настигнахме по пътя към хотела. Квартала се събуждаше. Това най-добре проличава от шума на плискаща се вода. Водата я пуснаха точно в 07:45 развивайки магистрални кранове и от всякъде започна да се чува плисък на вода. Хората се къпеха, миеха зъбите пред къщите си,други метяха и почистваха, децата се стягаха за училище. Всичко това се разиграваше пред очите ни/на повечето къщи вратите бяха широко отворени и се виждаше всичко вътре/.Стигнахме до хотела и решихме да използваме оставащите минути до срещата за да закусим.

 

Снимки от скалата по изгрев слънце

 

 

Групата в очакване на изгрева

 

 

Синия град и в далечината силуета на Умайд Бхаван

 

 

Хавели-сини-хавели-сини 

 

 

 

 

 

 

 

 

Програмата за днес включваше посещение на един от най-големите фортове в Индия-Mehrangarh.Рао Джода започва строежа на форта през 1460 година, като строителството му продължава цели 500 години. Това чудо получава името си от Mehr, което означава слънцето , и Garh, което означава крепост. Таксата ,която заплатихме бе в размер на 600 рупии. Входът на крепостта, разположен на върха на хълм, е величествен и има седем порти. Порти през които ние минахме със страхопочитание, поразени от размерите и мащаба на този древен каменен гигант. Една от портите е „Портата на победата“, която е построена в чест на победата на Махараджа Ман Сингх над армиите на Джайпур и Биканер. Фортът както и останалите такива в Раджастан обединява няколко дворци в един гигантски архитектурен ансамбъл. Който и от дворците да разгледате ще останете поразени от великолепното майсторство на занаятчиите-каменоделци от Джодхпур и техните финни детайлни творби и сложни резби по стените из дълбани от пясъчника, използван за изграждането на двореца.С огромно удоволствие разгледахме и музеят към форта. Музеят е един от най-добре поддържаните в Раджастан и има шест различни галерии- Elephant's howdahs, Palanquins, Daulat Khana, Armoury, Paintings и Turban Gallery. Не ги запомних наизуст, затова ползвах помощ от нета. Крепостта Мехрангарх е  едно от най-впечатляващите произведения на древността  и говори много за богатото наследство и славното минало на Индия. Това е една от най-прекрасните крепости в Индия. Точно тази прекрасност, както и сложните резби по стените на крепостта, обширните дворове, нейната впечатляваща история, поразителни дворци, музеи и галерии издигат форта до първото място в моята а сигурен съм и на останалите от тайфата класация.

Веднага след Слънчевата крепост се отправихме към мемориалът Джасвант Тада/Jaswant Thada/. Таксата за вход е символична-50 рупии, но я има и може да се плаща само в кеш или с индийски карти. Джасвант Тада е кенотаф, построен е от махараджа Сардар Сингх през 1899 г. в памет на неговия баща, махараджа Джасвант Сингх II и служи като място за кремация на кралското семейство. В многостепенната градина около кенотафа има малко езеро  и множество беседки от бял мрамор. Кенотафът е изграден от сложно издълбани листове мрамор Макрана . Тези листове са изключително тънки и полирани, така че да излъчват топла светлина, когато са осветени от слънцето.

Определено бе настанало време да презаредим батериите, за да имаме сили за останалата част от деня, затова се отправихме към ресторанта Winds,където в прохладните му градини похапнахме вкусна храна за обяд. Ресторантът се намираше близо до Umaid Bhawan Museum и веднага след приключването на обяда се отправихме натам. Втори музей за деня не ни се гледаше,още повече такъв на ретро-часовници и автомобили, затова направихме само кратък престой за снимки и разходка из градините му. Все пак да ви кажа нещо за него: Двореца Умайд Бхаван е грандиозен архитектурен комплекс, превърнат в музей и предлагащ на посетителите поглед към богатия начин на живот и кралското величие. Интересно нещо за двореца е, че настоящото кралско семейство на Джодпур все още живее тук в част от него.Друга част е превърната в пет звезден хотел, а в трета част се помещава музеят.

Последното място запланувано за деня ,бе намерено от мене случайно, разглеждайки картата на града. Оказа се, че обществените градини Мандоре/Mandore  Garden/ са абсолютно попадение в десятката. Най-забележителното в градините са великолепните кенотафи или „деуали“, които могат да бъдат намерени разпръснати из тях. Тези кенотафи са изграден в  архитектурен стил различаващ се от обичайните раджастански структури с форма на чадър. Те са издигнати в стил, който е повлиян от архитектурата на индуските храмове. Високи са четири етажа и всичките са построени от червен пясъчник и са пълни с добре дефинирани колони и стилни шпилове. Единствените туристи и естествено главна атракция бяхме ние.

 

Крепостта Мехрангарх

 

 

Две от портите на форта

 

 

Сложни резби по стените и изключителни детайли от пясъчник по прозорците.

 

 

 

 

 

Гледка към града от към форта

 

 

Групата е видимо доволна и в приповдигнато настроение

 

  

 

Джасвант Тада/Jaswant Thada/-кенотафът

 

 

Градините с беседки от бял мрамор

 

 

 

Umaid Bhawan Museum

 

 

Градините Мандоре /Mandore  Garden/

 

 

 

 

 

 

 

Оставаше още един час от светлата част на деня и дружно се отправихме към сърцето на стария град и пазарите около Ghanta Ghar/Часовниковата кула/ Всички пожелаха да се впуснат в хаоса на местния пазар-Sardar, а аз пожелах да се кача на кулата за да погледам от високо кипящия от живот стар град. Билетчето за кулата струва 100 рупии.От нея се разкрива чудесна гледка към заобикалящата я от всички страни оживена пазарна зона натъпкана с повече от 7000 малки и големи магазина, която е сбъдната мечта на всеки пазаруващ. Изкачих се и до върха, където се срещнах с човека поддържащ повече от сто годишният механизъм.Интересно е че само мъжете от тази фамилия знаят как да поддържат часовниковият механизъм .Първо тази служба е била изпълнявана от дядото, после от бащата, сега от него ,а той вече обучава и сина си. Призвание и специална мисия се явява за тези хора възложената им отговорна задача, по поддръжката на часовника. Бяхме се разбрали да се чакаме в 19 часа в подножието на кулата. Всички се събрахме в уреченият час…….и отново тръгнахме на пазар.Мая, Иво и Краси се прибраха, а аз и останалите тръгнахме за шалове. Пишман търговците или по-точно един индийски, добре сложен, продавач-нагляр успя толкова много да ме ядоса, че без малко да ме хванат лудите. Най-накрая спазарихме шалове по 15 евро бройката/ дамите бяха доволни ,а за мене си бе пладнешки обир/ и си тръгнахме. Метнахме се на три тук-тука и само след минути бяхме заели централната маса на покрива на хавелата. На следващия ден ни предстоеше да влезем в сърцето на пустинята Тар, но за това в следващия пост.

 

Ghanta Ghar/Часовниковата кула/

 

 

Сардар пазар /Sardar market/

 

 

[lyusi]

Всъщност пазарът беше голяма забава, тук е момента да похваля Красен и да му благодаря за търпението. Гидът ни заведе в магазин, от който уж пазарувала жена му, а той направен като лабиринт- влизаш от едно място и не можеш да излезеш преди да си обиколил всички помещения. Първо започнаха да ни разстилат покривки за легла, отне поне пет-десет минути да ги убедим да си ги приберат, че не ни интересуват. След това струпаха няколко купчини шалове и стана страшно. Представете си пет жени, ровещи в купчината, всяка награбила по няколко шала, които един по един се пробват пред огледалото. На Красен му призля, изпъшка "Ако ми бяхте жени..."  , ама нали не сме, изтърпя ни момчето 😀, респект за което! И не само ни изтърпя, ами и респектира продавачите и свали цената с по 10 евро на шал. Е, за да се случи това трябваше първо да си тръгнем от стаята с шаловете и да поровим още половин час в друга стая на магазина (явно там са го ядосали допълнително),  а после точно преди да си тръгнем, донесоха отново шаловете и вече бяха готови да преговарят. На Красен вече му беше писнало и набързо ги убеди.