дневник Индия-чиста,цветна и достъпна.

[Роца]

Ох, това ми напомни как навремето купувах сари - на едни маси ти разгъват поне 10 топа плат в съответния цвят и в момента, в който се поколебаеш - веднага ти доразгъват още 10 . И всичкото това, докато се опитваш да озаптиш една хала на 4,5 години, която също иска рокля 😂

Пак ми се доходи до Индия!

 

Красен, чета те с интерес, продължавай да разказваш! 

 

[stanislavpp]

На 3.03.2023 г. в 13:19, krasen_denev каза:

Самолетът А-320-200 бе пълен на около 90%

Наистина ли са даунгрейднали полета на толкова малък самолет ( тяснофюзелажен с една пътека) или си допуснал неволна грешка като си имал предвид , може би  А330? Полета се изпълнява обичайно от най-големият самолет на турците (777), но е възможно по някаква причината  са го сменили с А330, който също е wide body.

[Граф Вронски]

Момент от избора на шал:

 

[krasen_denev]

преди 8 часа, stanislavpp каза:

Наистина ли са даунгрейднали полета на толкова малък самолет ( тяснофюзелажен с една пътека) или си допуснал неволна грешка като си имал предвид , може би  А330? Полета се изпълнява обичайно от най-големият самолет на турците (777), но е възможно по някаква причината  са го сменили с А330, който също е wide body.

Стан, абсолютно си прав.Допуснал съм грешка,обаче така е изписано на билетите.Самолетът не бе тяснофюзелажен,а широкофюзелажен/ с две пътеки и 3-3-3 седалки/.Четох че Инди Го изпълняват този полет с Боинг 777 но не знам коя модификация.

Благодаря ти за корекцията!

[ZORI]

Тази снимка на Марти, много ме изненада, смеясе с глас...ама Ви казвам геройство беше от страна на мъжете, особено на Красен, как ни изтърпя и аз незнам. Аз съм жена и хич не обичам да чакам някой да се мотка 5 часа и после нищо да не купи. А ние бяхме пет...евала Красен, моите адмирации, че пазарлъка той направи, иначе шалове нямаше да видим поне от това място. За жената ти специално" пази го много", щом нас цели  пет капризни, мрънкащи, моткащи се жени не ни заряза, търпеливо ни изчака, че и пазарлъка ни направи...според мен и с повече може да се справи... :) 🙂 😀 😃 🙂 

[lyusi]

преди 8 часа, Граф Вронски каза:

Момент от избора на шал:

 

Благодаря за визуализацията, Марти! Не очаквах, че моментът е документиран 😀

[Madonna]

Краси, толкова красиво разказваш, че чак се чудя дали и аз съм била на това същото пътуване 🙂

 

Аз не знам какво да ви кажа...в Индия съм още!

И ако нямах друго планирано събитие от 28.03. щях да купя билети за Индия и да се върна в Мумбай, толкова много ми хареса. Но до края на годината пак ще отида.

[era123]

Красене, браво!

1 въпрос - как беше сработването в групата? Моя опит с 10 човека беше колосален провал.

Все някой някъде закъснява или мрънка за нещо. И това в Италия.

За Индия не ми се мисли.

[ZORI]

Aз мога да кажа, че групата беше супер, а организаторите. Моите адмирации, много усилия бяха влошили и всичко беше повече от професионално, направо перфектно. Аз лично бях много изненадана,  за организация на 10 човека си беше много работа... програмата беше прекрасна, хотелите ..гидовете цялата организация са мен всичко беше над очакванията ми. За което хиляди благодарности, аз вече съм го казвала, но никога не е достатъчно  да се  благодари.. за  смелостта и хъса, за идеята и дръзновението на Красен и целия вложен труд на Мая и Люси също. Аз съм щастлива, че направих едно наистина прекрасно пътуване по възможно най добрия начин по отношение на интензивност, посещаемост, стелирност, натовареност и прекрасна организация. Най важното, всички бяхме здрави и така се завърнанахме. По отношение на хигиената много се притеснявах и благодарение на здравата дисциплина, ваксините ,които осигури Красен всичко завърши благополучно, пазихме се взаимно и се завърнахме живи и здрави заредени с толкова прекрасни емоции.

[lyusi]

Не съм Красен, но бях част от групата за първите 10 дни, така че отговарям на въпроса от моя гледна точка. Чудно се сработихме!  Има голямо значение с кого пътуваш - в случая всички бяхме широко скроени и доста пътували хора, тръгнали с намерението да си изкараме добре и макар да се опознавахме в движение, всеки допринесе  за хубавата групова енергия. Научихме много един от друг и се забавлявахме много. 

[chandni]

преди 59 минути , era123 каза:

1 въпрос - как беше сработването в групата? Моя опит с 10 човека беше колосален провал.

Нашият опит е ние двамата + още двама, малеее, какво късане на нервички беше. За 10 човека не мога да си представя как би се получило. Навсякъде, където се е налагало да влизаме в група, единият прави криви физиономии, че се задържаме прекалено дълго за снимки, чак дрон вадим, другият не знае защо е на това място, третият прави парчета, че искал да седи отпред до шофьора, други спят в джипа и са мега незаинтересовани, сутрин ги чакаш 2 часа да се приготвят... Та съм много чувствителна към групови забежки, но хората за щастие са различни ...

[krasen_denev]

преди 58 минути , era123 каза:

Красене, браво!

1 въпрос - как беше сработването в групата? Моя опит с 10 човека беше колосален провал.

Все някой някъде закъснява или мрънка за нещо. И това в Италия.

За Индия не ми се мисли.

 

преди 1 минута , chandni каза:

Нашият опит е ние двамата + още двама, малеее, какво късане на нервички беше. За 10 човека не мога да си представя как би се получило. Навсякъде, където се е налагало да влизаме в група, единият прави криви физиономии, че се задържаме прекалено дълго за снимки, чак дрон вадим, другия не знае защо е на това място, третият прави парчета, че искал да седи отпред до шофьора, други спят в джипа и са мега незаинтересовани, сутрин ги чакаш 2 часа да се приготвят. Та съм много чувствителна към групови забежки, но хората за щастие са различни ...

Хора......! Какво става? Аз имам десетина екскурзии с непознати хора и винаги съм си изкарвал страхотно.Индия бе голяма хапка,която успях да преглътна.Да пътуваш с девет различни характера не е лесно.С качването в микробуса си определихме правила с които всички бяха съгласни и се спазваха до края.Призовах групата да е активна,комуникативна дори агресивна,.Да се смеят,да споделят,да общуват,а и нали знаете......всички казват, аз решавам.😂 Добрите водачи са тираните/историческо доказано/.Толерантността бе страхотна.

[chandni]

преди 3 минути , krasen_denev каза:

Хора......! Какво става? Аз имам десетина екскурзии с непознати хора и винаги съм си изкарвал страхотно. 

и нали знаете......всички казват, аз решавам

Хора разни. Аз съм Козирог, трудно ще се сработя с друг водач 🤣

Майтапът настрана, чудесно е, че сте си паснали и сте натрупали страхотни спомени! 

[krasen_denev]

Джайсалмер това е следващият град който бе включен в програмата. Разстоянието от Джодхпур до Джайсалмер хич не е малко и затова пристигнахме в Джайсалмер в късния следобед. Пътувахме направо  през пустинята изпълнена с рядка растителност и безброй дюни. Така след Розовият град и Синия град дойде редът и на Златния град. Всеки който чуе за Джайсалмер веднага прави асоциация с гигантския му форт от жълт пясъчник. Причислена към най-големите укрепления на тази планета, крепостта Джайсламер или Златната крепост е истинската гордост на раджпутското наследство, което някога е управлявало Джайсалмер. Построен  преди близо 1000 години в страхотна комбинация от ислямски и раджпутски стил на архитектура, фортът има 99 бастиона и четири порти водещи към вътрешността на масивната му структура. Кладенците в крепостта продължават да осигуряват редовно вода, което е и причината да е единственият "жив" форт в Индия. Във форта все още живеят над 4000 души.

Гидът ни за този ден бе именно от живеещите във форта общности на брамините и дарога. Държанието му бе надменно даже мога да кажа нагло. Извика си помощник който да кръстосва улиците с нас а той се мяркаше от време на време. Много от хората които срещнах по улиците ни казаха, че гидът ни не е ок. и не е добър човек. Склонен бях да им повярвам. Това бе и единственият гид на който не дадохме бакшиш за цялата ни екскурзия. След като се разходихме из тесните улички на форта пожелахме да ни бъдат показани няколко хавели които си бяхме набелязали. Хавелите са  са построени от богати търговци от Раджастан и са проектирани с орнаментирани пясъчни резби. Тези къщи се отличават с архитектурен дизайн с декорирани арки, изящно резбовани прозорци, балкони и безброй стаи.

 

Nathmal ki Haveli е първата  хавела , която посетихме. Тя е била резиденция на тогавашния министър-председател на Джайпур- Натмал . Изключителните екстериори, осеяни с резби, и виртуозен интериор /подобен но не и идентичен от двете страни/ с два слона, направени от варовик, охраняващи входа, е гледката, която всеки посетител има привилегията да види.

Освен изключителните рисунки, използващи 1,5 кг златни листа и резби по стените, това сливане на ислямския и раджпутския стил на архитектура има вълнуваща история. Говори се, че двамата архитекти-братя, Хати и Лулу, са започнали да строят хавелито по едно и също време, но поотделно и в два различни аспекта на сградата. Тъй като не са имали никакви средства да контролират симетрията и непрекъснатостта, в крайна сметка са изградили неправилна уникална структура. Така, въпреки, че и двете части на хавелито са идентични, те не са подобни. Хавелите в Джайсалмер са уникални структури и колкото и да се опитвам детайлно да ви ги опиша, пак няма да можете да добиете представа. Трябва да се видят! Вход за хавелито няма, но можете да оставите/дарите каквато сума пожелаете,а може и да купите нещо от обособеното магазинче на един от етажите.Това ще е достатъчно

Бързахме към следващото хавели защото работеше до 17:00 часа. Стигнахме там пет минути след 17 часа но ни позволиха да влезем да разгледаме. Вход 200 рупии. Това хавели се казваше „Патуон Ки Хавели“ или Имението на търговците на брокат.  Patwon Ki Haveli е група от пет големи къщи построени за 55 години. Благодарение на богатството си, търговеца Патуон можел да си позволи да построи луксозен дворец и затова наредил построяването на отделни етажи – по един за всеки от петимата си сина. Часове няма да ви стигнат за да разгледате хавелите. Часове, които ние нямахме. Все пак трябва да сме радостни, че въобще ни пуснаха вътре. Компанията се събра на площадчето пред хавелите за да обсъдим понататъшния план. Всички дружно решихме ,че трябва да отидем да гледаме залеза и да се насладим на меките златни тонове,които обхванаха форта и града. Речено-сторено. Само след десетина минути бяхме седнали на Sunset view point и с нетърпение очаквахме последните слънчеви лъчи. Дойде времето да се отправим към хотела. Как да ви опиша хотела незнам. Ще пробвам! Ние бяхме първите му клиенти от затварянето на държавата заради Ковид-пандемията, това ще рече от две години. Всичко бе пред разпадане, но какво от това?!? Нищо не можеше да ни скапе страхотното настроение. На покрива отново имаше тераса с чудесна гледка. Докато оправят стаите и останалите недоразумения, нещо с което се занимаваха женската част от компанията/Благодаря ви!/,ние с Марти/ @Граф Вронски/ решихме да направим още една разходка из форта. Желаещите жени успяхме да ги откажем с разкази за невероятна мизерия ,тъмнина и улици пълни с кравешки изпражнения, които в тъмното щяха да настъпват 😂. Беше се стъмнило отдавна, но улиците светеха а форта бе невероятно осветен. Старият град ни изуми. Първо спряхме за няколко снимки на паркинга между първата и втората порта. Там няколко местни ни фиксираха и проведоха следния разговор: „Виж какви татуировки има, каза единият? Също като на убиец, отговори му другият!“💪.  Тогава Марти реши да си направи татуировки след като се върне в България. Много се смяхме. Бях им много страшен на тези индийци. Улиците във форта бяха почистени, търговците и туристите ги нямаше, а децата играеха на какви ли не игри и то на спокойствие. Получи се уникална разходка из лабиринта от тесни улички във Златния форт.

Върнахме се в хотела, а там се подготвяше купон. Първо вечеряхме а след това с помощта на една голяма тонколона, започна „джумбиша“. Явно малкото часове сън и умората натрупана от началото на екскурзията, взеха привес над желанието ми за купон и аз се оттеглих в „покоите“ си на махараджа, а оставих махараните в ръцете и под зоркият поглед на Марти.

 

Златната крепост

 

 

 

Една от портите защитаващи форта

 

 

Из уличките на форта

 

 

 

Двореца на махараджата на Джайпур

 

 

Nathmal ki Haveli

 

 

 

  

 

Патуон Ки Хавели/ Patwon Ki Haveli/ или Имението на търговците на брокат. 

 

 

 

 

Изглед към града и Златния Форт от Sunset view point.

 

 

Нощна разходка

 

 

 

Изглед към форта от терасата на хотела по изгрев слънце.

 

 

 

[lyusi]

А махараните и Марти така се разтанцуваха като си легна "страшният" Красен, че сигурно в Джайсалмер още говорят за този купон. Двама индийци вече са обучени на право хоро, на други не посмяха да се пробват - сложни им се видяха.

[krasen_denev]

В Джайсалмер имахме само една нощувка. Сутринта преди да тръгнем към Луни решихме да разгледаме Езерото Гадсисар. Езерото Гадсисар е воден резервоар, построен през  1156 година На брега на езерото първо ще забележете портала, направен от жълти пясъчници, известен с името Тилон Ки Пол. Храмът на Кришна е разположен отстрани на арката е много популярен за поклонения индуски храм. Интересен факт за езерото е, че то никога не пресъхва, тъй като получава непрекъснато водоснабдяване от канала на Индира Ганди. Езерото е заобиколено от множество чатри и светилища и храмове на индуски богове. С огромна неохота трябваше да си тръгнем от Джайсалмер. Тук искам да направя едно отклонение от общата картинка и да вметна, че трябва и за миг да не забравяте, че свободно движещите се крави, бикове, маймуни, кучета и др, са животни и в определен момент може да са опасни за здравето и дори живота ви. На езерото съвсем близо до нас и сред свободно преминаващите си хора станахме свидетели на истинска битка между два млади бика. Естествено никой не прекъсна борбата им и тя продължи,докато по-силният не победи. Бъдете внимателни! Страшно съжалявам, че не можахме да отидем на тур в пустинята при все,че собственикът на нашия хотел бе "Краля или Господаря на пустинята". Туровете започват към един следобяд и завършват след залез слънце,а ние по залез слънце трябваше да сме вече в Луни.

Продължихме към Луни, отново пътувайки изцяло през красивата пустиня Тар. Целта ни бе Fort Chanwa, който бе нашето място за нощуване.

Форт Чанва в Луни е реставриран обект на индийското наследство и единствената забележителност в Луни. Построен с помощта на червени камъни, Фортът е отличен пример за индийската архитектура от 18 век. Той пресъздава царствената атмосфера и величието на една отминала епоха. Избрахме този хотел като междинна спирка по пътя ни към Удайпур, а и за  отпразнуване на гала-вечерта на групата. Бе време да направим ретроспекция на пътуването, да починем, а и да се поглезим в този наистина впечатляващ хотел. В същия ден се откриваше и фестивала на музиката в Луни, с любезен домакин-Чанва форт. След вечеря заехме места сред публиката и с вълнение изгледахме представленията на различните участници. Но това бе последната ни вечер! На огромната тераса до късно през нощта си приказвахме и спомняхме с умиление за изминалите дни. Бе настанало времето на благодарностите, на топлите и искрени думи и на нескритите чувства!

 

Езерото Гадсисар/Gadisar Lake/

 

 

 

 

Биещи се бикове.

 

 

Не искам да свършвам така поста си затова тук ще ви покажа хората в Индия. Искам да ги видите, но не тези смачкани от тежкия живот хора  с дълбоки черти на лицата и загоряла от слънцето кожа, а тези красиви и невероятни индийски момичета и момчета/повече момичета,естествено/, които успях да видя и запечатам за спомен през визьора на фотоапарата. Аз реших да видя само красивото и определено го постигнах. Enjoy!!!

 

     

 

   

 

  

 

  

 

   

 

[jungfraujoch]

Преди 1 час, krasen_denev каза:

На огромната тераса до късно през нощта си приказвахме и спомняхме с умиление за изминалите дни. Бе настанало времето на благодарностите, на топлите и искрени думи и на нескритите чувства!

 

Красене,няма да ми омръзне да чета всеки един твой пътепис,всяка твоя публикувана тема и всеки един твой коментар!

Освен,че пишеш много цветно и прекрасно обяснено,ти пишеш и с много хубави чувства и добронамереност.Избираш светлата страна на живота и предпочиташ да погледнеш красивото.Това е прекрасно!

Поздравления за перфектната програма и организация на това вълнуващо пътешествие до Индия!

Благодаря ти за споделеното и за съветите,за така прилежното и подредено описание на всичко необходимо!

Преди 1 час, krasen_denev каза:

Аз реших да видя само красивото и определено го постигнах. Enjoy!!!

Винаги,винаги избирай това!

Очаквам с интерес продължението!

[lyusi]

Е какво стана сега, тъкмо се бях върнала пак в Индия и преживявах отново пътуването и хоп, моето участие свърши! 

Оттук нататък спирам да се обаждам и сядам с пуканките, нямам търпение да разбера какво следва. 

А за времето, прекарано заедно в това пътуване мога само да кажа: Благодаря! За идеята, организацията, грижата, споделените емоции, смеха и всичко останало.

А, и Красене, кажи на госпожа Денева да се готви - ще те търсим и за други пътувания. Ако не те пуска сам, ще вземем и нея 😀

[Madonna]

На 6.03.2023 г. в 23:57, krasen_denev каза:

 

Хора......! Какво става? Аз имам десетина екскурзии с непознати хора и винаги съм си изкарвал страхотно.Индия бе голяма хапка,която успях да преглътна.Да пътуваш с девет различни характера не е лесно.С качването в микробуса си определихме правила с които всички бяха съгласни и се спазваха до края.Призовах групата да е активна,комуникативна дори агресивна,.Да се смеят,да споделят,да общуват,а и нали знаете......всички казват, аз решавам.😂 Добрите водачи са тираните/историческо доказано/.Толерантността бе страхотна.

Всъщност не беше точно така...☺️ и единствената причина, поради която го пиша е все пак да съм го казала и други, които тръгват тепърва да са наясно, че потенциално съществува вероятност за различие, нетолерантност и отново различие. И това е нормално.

 

Често си спомнях по време на пътешествието ни думи на @Lindt за техния опит с общи пътувания и на @Pantelej Putnik, че Индия е трудна дестинация особено за преживяване в група. Споменавам точно Линд и Пантелей Пътник понеже в моите очи те са много мили, емпатични и с по-вече толерантност от моята.

 

Люси и Зори си тръгнаха 9 дни след началото, когато бяхме все още в еуфория. С напредване на времето програмата стана много интензивна, акумулирахме умора, наситихме се на преживявания, което рязко намали степента на търпението ни. Нормално.

И единствената причина за запазване на относителен мир до края беше Краси. Краси беше в ролята на естествен домакин, въпреки, че никой не го държеше отговорен за това. Краси поставяше своите потребности и желания на заден план за да поддържа някакъв мир в групата. Всички, които го познават знаят колко е прекрасен Краси...бих тръгнала с него отново, където и да е по света, а аз не бих тръгнала с всеки 🙂 вече знам, че не всички Магеланци са като него...това беше моя урок от пътуването.

 

Но съм убедена, че групата беше точно такава, каквато трябваше да бъде за да научим най-много неща за себе си. Всеки един ми даде много по пътя на себепознаваето. И ако сега трябва да тръгна пак бих тръгнала със същите хора. Границите ми обаче биха били различни 😉.

 

 

[Pantelej Putnik]

преди 7 минути , Madonna каза:

Споменавам точно Линд и Пантелей Пътник понеже в моите очи те са много мили, емпатични и с по-вече толерантност от моята.

Благодаря ти, @Madonna, за милите думи! 🙂 За тези тук и за тези в онази друга тема на Дани. 

Разбира се, радвам се да чуя хубави думи за себе си, но всъщност осъзнавам, че ти не ме познаваш и не знаеш всъщност какво магаре седи зад този Пантелей Пътник. Само с няколко щриха от моя поезия мога да посоча, че "с думите, с които събирам овации, понякога руша и светове..." Хората никога не са само лоши или само добри. В различни ситуации сме различни. Аз се знам какво магаре съм и какъв съм мрънкач и затова гледам да пътувам сам. Преди няколко месеца пътувах с хора, с които не бях пътувал преди. Да речем, че беше по-скоро положително с тенденция за подобряване. Но свободата да си сам (или с партньора) и да не се налага да се съобразяваш с прищявките на непознати, си е опияняваща. Сякаш го предпочитам, защото така или иначе свободните дни в годината ми са малко и да се "вкарам в калъп", за да угодя на някой друг (и то евентуално непознат), едва ли ми е мечта. Все пак трябва и аз да си почивам. 🙂 

Това, което си мисля за вашето пътуване е, че слава богу не е през онзи период на годината, когато аз посетих Индия. При непрестанните температури над 40 градуса нервите на човек и възприятията му поддават и тогава е много вероятно да се случи срив. При мен (почти) се случи. 

Едно нещо обаче е важното - след като времето отминава мисълта издухва неприятните моменти като плява и остават само изящните филиграни на хубавите спомени. Спомените, че една весела компания от непознати дотогава е посетила Индия - една невероятна страна.  🙂 

[Lindt]

@Madonna, не е разумно човек да поставя себе си на заден план при пътуване. Защото пътува, за да си осигури красиви емоции и мисли. И докато на път ти е ясно защо правиш компромис и взимаш решение в полза на друг, усещаш, че човекът го заслужава или има нужда от това, когато се прибереш вкъщи, забравяш точната причина да си жертвал своите потребности. Даже.. ами яд те е на този човек, че е искал нещо толкова тъпо вместо твоето мега яко и велико пропуснато нещо. 

Другата страна на монетата: Някои магеланци отстъпват собствените си интереси толкова елегантно и ненатрапчиво, че понякога дори не се забелязва. И когато ги опознаеш и знаеш, че правят така, просто си седиш и ги наблюдаваш напрегнато, но пак не можеш да разбереш какво всъщност предпочитат те. Иде ти да ги стиснеш за гърлото и принудиш да си кажат, ама те упорито нямат никакви претенции. 

 

Естествено, някои хора обичат да са в компания и това им дава повече радост, отколкото им взима. Ние с Жижо не сме такива и без изключение сме по-щастливи сами, колкото и да си харесваме приятелчетата. Та за всяко пътуване е важно да усетиш спътниците си и най-важното - да не тръгваш с киселяци 

 

[lyusi]

преди 1 час, Madonna каза:

Люси и Зори си тръгнаха 9 дни след началото, когато бяхме все още в еуфория. С напредване на времето програмата стана много интензивна, акумулирахме умора, наситихме се на преживявания, което рязко намали степента на търпението ни. Нормално.

И единствената причина за запазване на относителен мир до края беше Краси. Краси беше в ролята на естествен домакин, въпреки, че никой не го държеше отговорен за това. Краси поставяше своите потребности и желания на заден план за да поддържа някакъв мир в групата. Всички, които го познават знаят колко е прекрасен Краси...бих тръгнала с него отново, където и да е по света, а аз не бих тръгнала с всеки 🙂 вече знам, че не всички Магеланци са като него...това беше моя урок от пътуването.

 

Но съм убедена, че групата беше точно такава, каквато трябваше да бъде за да научим най-много неща за себе си. Всеки един ми даде много по пътя на себепознаваето. И ако сега трябва да тръгна пак бих тръгнала със същите хора. Границите ми обаче биха били различни 😉.

 

 

Това само потвърждава усещането ми, че 10 дни в Индия ми бяха точната доза. Взех толкова, колкото можех да понеса и си тръгнах преди пресищането и умората да вземат връх.

А с всичко казано за Красен като човек съм абсолютно съгласна, и аз тръгвам с него и Марти навсякъде. Неслучайно го предупредих да се готви 🙂 Което не значи, че с другите не тръгвам ако се случи да се организираме пак 🙂

[krasen_denev]

Дойде ред и на последният ден от нашето пътуване в който групата щеше да е в пълен състав. Закуската бе царска а желанието на домакините да ни угодят бе наистина похвално. В тази утрин трябваше да посетим няколко общности/ тур предложен ни от самия хотел/ Това обаче се оказа мисията невъзможна. Причината бе в самия хотел. Въпреки опитите да обясним какво имаме резервирано като програма и какво желаем да видим, не се намери нито един човек от хотела да ни разбере. Езикова бариера нямаше а по-скоро не искаха или не можеха да осъществят посещението на общностите, затова се правеха на луди. Ние не бяхме много настоятелни и така във Вселената отново се получи равновесие. Отправихме се към Ранакпур.

 

Ще започна с един цитат:

„Преди милиони години събитието, което даде стабилност на тогавашния живот на хомо сапиен, беше зората на цивилизацията. С нея дойдоха други устройства, които систематизираха живота, както го познаваме. Една от тези значими единици беше предаността, към която сме свикнали да се отнасяме като към опора на вярата. Храмът Ранакпур илюстрира това вярване.“

 

🛕Входът за храма е 200 рупии.🛕 Ако си вземете аудиогид ще трябва да си оставите паспорта или 4000 рупии депозит. Ние се разделихме с паспортите.  Строежът му е започнал около 1394 г. и след  около 50 години огромен труд, положен от хиляди занаятчии и скулптори, храмът Ранакпур е построен. Отличаващ се със сложни дизайни, подобни на фино парче бродирана тъкан, този храм е един от най-блестящите архитектурни паметници на Индийския субконтинент . Масивната структура на храма, издигната изцяло в меко оцветен мрамор се състои от 1444 сложно издълбани колони, 24 колонни зали, придружени от 80 купола носени от 400 колони. Апогеят на цялата тази храмова архитектура е фактът, че тук няма две еднакви колони! Интересно също е, че една от колоните е различна от всички останали, защото е наклонена. Направена е така за да показва на всички поклонници и вярващи, че само бог е съвършен. Структурата на храма има пет кули, под всяка от които има светилище, а под най-голямата кула в оста на главния вход /светилището Чаумуха/ може да се намери голямата статуя на бог Адинат. Друг изящен аспект, който също е спечелил името на храма, е издълбаването на четириглавия образ на Адинат, защитен от 108-глава змия с множество опашки. Целият таван на този храмов комплекс е украсен с геометрични рисунки и върхове. Въпреки това, резбите на нимфите и небесните девици, свирещи на музикални инструменти, на височина от близо 15 метра наистина привличат окото. Уникални са и всичките статуи разположени в храма, защото през определена част от деня и при определена осветеност очите им светят.

Храмът Ранакпур е и най-голямото и значимо място за поклонение на джайнистите. Ще ви пусна повече снимки от Ранакпур за да добиете поне малка представа от храма и да ви подготвя за следващия храм, за който ще ви разкажа в следващия пост.

Веднага след като се насладихме на този невероятен джайнистки храм дойде моментът на раздялата. Трябваше да си вземем довиждане с @lyusi, @ZORI, @Вероника и Васето. Искам да ви благодаря, че бяхте част от групата ми! Вие сте мечтана компания! С удоволствие бих пътувал навсякъде с вас! Люси, Зори, Вероника и Васето поеха към Делхи а ние се отправихме към Моунт Абу. Пътят към Моунт Абу бе доста и ние пристигнахме надвечер. Тука имаше драма с хотела. Много преди въобще да пристигнем от мястото за настаняване/определено не е хотел/ изпращаха на Мая имейли и то на хинди/явно имаше проблем с английския/ да им преведем пари. Естествено превод нямаше,но като пристигнахме групата остана шокирани от условията в „хотела“. Аз съм спал къде ли не/военна закалка/ и при какви ли не условия,затова аз не влязох да видя стаите и условията които предлагат ,а останах в микробуса. Оставих преценката на всички останали.Така решихме да сменим хотела.Да ви разкажа за Моунт Абу.Това е най-високата планина в Раджастан и едно от най-свещените места за джайнистите. Моунт Абу е нещо като Боровец. Има огромен брой хотели с излъскани фасади,но само това. Влизайки вътре се сблъскващ с реалността и последствията от Ковид пандемията, а именно занемарени хотели. Така ние от пустинята се качихме на над 1700 м.н.в. и от жега се принесохме за кратко на хладно. В Моунт Абу единствените чужденци-туристи бяхме ние. Само 1%  от общия туристически поток е дяла на чуждите туристи. Готино, нали!

 

Храмът в Ранакпур

 

 

Тавани

 

 

 

Колони и детайли

 

  

 

  

 

  

 

  

 

Статуи

 

   

 

Светещи очи

 

 

Кулата в оста на главния вход /светилището Чаумуха/

 

   

 

Детайли по куполите

 

 

и отново Ранакпур-отвън

 

 

 

 

 

 

[Миланка]

@krasen_denev много свежо описваш това пътешествие. Първата част през очите на @lyusi беше завладяваща, но след твоите описания вече е и вдъхновяваща.

Благодаря за съприкосновението което ни поднасяте!

[krasen_denev]

 

Вечерята бе вкусна. За шест човека се грижеха цели 10 такива, обслужващ персонал. Цените бяха буквално смехотворни и това е така, защото няма чужди туристи.Ако ви предложат да ви включат вечерята към пакета с нощувката и закуската не се съгласявайте. С напъване и наяждане буквално до пръсване стигнахме едва на половината/по цени в менюто/ от това, което ни взеха, като вечеря включена в цената с нощувката. След вечеря решихме да се наспим вместо да се разходим из нощно Моунт Абу. Чудесно решение. Хладният планински въздух ни позволи да се принесем в света на сънищата буквално в мига на нашето лягане. Отпочинали и ранобудни слязохме в уреченият час за закуска. В Индия обаче, както вече знаете не се става рано. Целият персонал на хотела спеше налягал между масите в ресторанта. С Марти попаднахме в доста конфузна ситуация/ ние сред десетина спящи/и за да излезем от нея просто се отказахме да закусваме. Можехме да започнем с разглеждането на града. Първо още преди да се събудят индийците и града, цялата група вече бяхме на езерото Наки. Езерото  има много интересна митологична история за създаването му. Според легендите това езеро е изкопано от божества с помощта на нах или нокти. Ето защо е известно с името  Nakki Lake, тъй като Nakh означава нокти. Това е единственото индийско изкуствено езеро, което се намира на надморска височина от 1200 м.

Местоположение на езерото е перфектно. Заобиколено е от планини, градини и скални образувания и това го прави много добро място за пейзажна фотография. Ние решихме да се възползваме от възможността и да поснимаме малко. За да заснемем езерото от високо изкачихме 250-те стъпала до Жабешката скала/Toad Rock/. На места стъпалата бяха повредени, но изкачването до скалата не е тежко, а разкриващата се панорамна гледка определено не е за изпускане. Около езерото видяхме много хора в снежно бели дрехи/да носиш чисто бели дрехи в „мръсна“ Индия, си е равно на подвиг/ ,но за тях по-нататък. Градът се беше вече събудил и след разходката до езерото Наки, решихме се отправим към храмът Дилвара /Dilwara temple/. Храмът обаче не можеше да се посещава преди 12:00,затова се върнахме към града и решихме да закусим. Седнахме в едно от топ заведенията на Моунт Абу. Менюто бе съобразено с порядките на джайнистите и ние се затруднихме с избора на закуска. Все пак не останахме гладни. Всички без мене решиха да се разходят из градския пазар, а аз влязох в един огромен сувенирен магазин. Ако не бях само с ръчен багаж, щях да напълня куфара с невероятни сувенири на смешно ниски цени. Цени, като за индийци! Не си купих нищо. Не за това бях бил пътя до Моунт Абу.

 

Езерото Наки и Моунт Абу

 

 

 

 

 

Малко преди да стане обяд се отправихме към храма Дилвара. Вход за него няма, но снимането е абсолютно забранено. В интернет пространството ще попаднете на снимки, но повечето са от храма Ранакпур а не от Дилвара. Отново се разделихме на две групи, като едната пази всичко-раници, фотоапарати и багаж, докато другата разглежда. Първи влязохме аз, Марти и Албена. Шляпаме си ние боси по мраморните плочи из храма и Марти ме пита:

Това ли е храмът ,заради които бихме толкова път? Той не е нищо особено! Не съм въобще впечатлен!

Аз естествено знаейки истината само му се усмихвам и продължавам напред, казвайки му, че това е храмът. Следваме стрелките за да не пропуснем нещо и така стигаме до първия храм .

Влизаме през вратата и ……..о Боже Господи! Нима съществува такава красота? Това ви го казва, човек който е вманиачен на тема религиозни храмове.Марти не може да обели и дума, защото ченето му се откачи. Албена изпадна в амок, а аз не смеех да мигна, за да не изтърва и секунда от разкриващата се пред мене невероятна картина. Храмовете Dilwara се считат за най-красивите джайнистки места за поклонение в света и напълно заслужено. Като насън минахме през петте храма за които ще ви разкажа сега.

Храмът Дилвара е проектиран от Ваступал Теджпал и построен от Вимал Шах между 11-ти и 13-ти век. Включва пет едноетажни с еднакъв размер богато украсени мраморни храма изпълнени със зашеметяващи дизайни и шарки, издълбани по покриви, стени, арки и колони.За построяването му  са били нужни 1500 зидари и 1200 работници за период от цели 14 години.

Три от храмовете изпъкват на фона на останалите два,като в тях има статуи на Адинат от бял мрамор,черен мрамор и злато ,но ето малко повече инфо за петте храма:

- Храмът Вимал Васахи- Посветен на лорд Адинат, първият лорд на Джайн Тиртханкар, храмът Вимал Васахи е най-известният и най-старият сред всички храмове. Построен е от Вимал Шах, махараджата Соланки от Гуджарат през 1021 г. Има богато издълбани тавани, покриви, врати и мандапи. Gudh Mandap е основната зала, където живее идолът на лорд Адинат. Безупречните модели на венчелистчета, цветя, лотоси, стенописи и сцени от митологията са просто вдъхновяващи. Издигнат в открит двор, храмът е заобиколен от коридор в който има по-малки идоли на Тиртханкар.

- Храмът Луна Васахи е посветен на лорд Неминат, 22-ият джайнски лорд Тиртханкара. Вторият виден храм е построен през 1230 г. от двама братя Порвад, а именно Ваступал и Теджпал, в памет на техния брат Луна. Rang Mandap е централната зала, която има 72 фигури на Тиртханкар в кръг и 360 фигури на джайнистки монаси. Освен това има Hathishala, в която се помещават 10 мраморни слона и гигантска черна каменна колона, наречена Kirthi Stambh. В храма има девет деликатно проектирани тавана.

- Храмът Pittalhar-Третият храм е построен от Бхима Сет и е посветен на лорд Ришабдео, първият лорд на Джайн Тиртханкара. В храма е монтирана огромна статуя на бог Адинат, изработена от злато,сребро месинг и др.

- Храм Паршванатха - триетажна сграда и най-високият от всички храмове, е построена от Мандлик като посвещение на лорд Паршаванатх, 23-ия Джайнски Тиртханкар лорд през 1459 г. Храмът има четири основни зали, а стените имат забележителни резби върху сив пясъчник.

- Mahavir Swami Temple - Посветен на Господ Махавир, 24-ият Джайнски Тиртханкар лорд, този храм е сравнително по-малък, но също така очарователен. Построен е през 1582 г.

Архитектурата на храмовете е вдъхновена от стила Нагара и представлява колекция от древни ръкописи.

В първия храм срещнахме поклонниците в бели дрехи за които ви споменах по-рано.Албена се заговори с тях и така научихме, че те са общество, което вярва във Вселената. Естествено имаха си и бог, но не му запомних името. Та тези същите дами и господа с големи религиозни познания свързваха християнството не с православните нито с католическите християни, а с тези от „Свидетелите на Йехова“. Странно и в същото време доста притеснително.

Ние с Марти излязохме за да може и Мая, Иво и Красимира да влязат, а Албена ? Албена се „изгуби“ в мраморния рай! Техните впечатления не бяха по-различни от нашите. С огромно задоволство от видяното, тръгнахме към Удайпур. По пътя накарахме шофьора/от Моунт Абу бяхме с нов шофьор/да спира на площадките за наблюдение от които се разкриваше гледка към спускащият се надолу и виещ се като змия, планински път.

 

Храм Дилвара и петия Храм Паршванатха-снимка извън стените.

 

 

и няколко снимки от нета /само да добиете бегла представа/ на таваните в храма .......

 

 

 

.......и на Gudh Mandap/главната зала/

 

 

Гледки от Моунт Абу към виещият се надолу през планината път.

 

 

Маймуни край отбивките.

 

 

В „Градът на езерата“ пристигнахме в късния следобед. Хотелът ни бе в пределите на стария град и от него се разкриваше страхотна гледка към езерата и заобикалящите ги исторически сгради и хотели. Този 400 хил. индийски град се води за най-романтичният, а според нас бе и най-хубавият. Удайпур бе още по-чист и тотално различен от другите раджастански градове. Бързо се чекирахме в хотала Mewari Villa, за който платихме по 2060 рупии на вечер.Освежихме се набързо и излязохме.Нямахме търпение да станем част от множеството разхождащо се по удайпурските улици. Отправихме се към Bagore ki Haveli за да я посетим. Хавелата, обаче работи до 17:00 часа ,а ние бяхме закъснели с десетина минути, затова влязохме на намиращият се само на няколко метра Гангаур Гат/ Gangaur Ghat/ на брега на езерото Пичола. Там посрещнахме залеза. За поредна вечер, вечерята бе на покрива на хотела.

 

Удайпур-„Градът на езерата“

 

 

Гледка от стаята на хотела

 

 

и от покрива

 

 

хотелската стая 

 

 

Гангаур Гат/ Gangaur Ghat/

 

 

 

Из улиците на стария град