дневник Индия-чиста,цветна и достъпна.

[krasen_denev]

Днешният  12-ти ден от екскурзията ни в Индия бе отделен единствено и само на Удайпур. Известен като Градът на езерата, Удайпур е перлата в короната на кралския Раджастан. С блестящи езера, видими от почти всеки покрив, приказни дворци, разпръснати хавели, почитани храмове и тесни улички, минаващи през шумни и цветни пазари, древни като историята на града, чарът на Удайпур е несравним с никой друг индийски град. Удайпур е наричан още Венеция на Изтока, заради множеството езера /по-точно седем/ разположени на негова територия. Градът се слави и с вълшебните си изгреви и залези, превръщащи езерата му в басейни от злато. Както казах в предния пост Удайпур е най-живописната туристическа дестинация и най-хубавият град в Индия.

 

Първият обект от туристическата ни програма за деня бе Градският Дворец/City Palace/ Билетът струва 330 рупии. Дворецът се състои от музейна част, кралска резиденция и хотел. Построен през 1559 год. и дострояван през следващите 400 години от потомците на кралското семейство, Градският дворец на брега на езерото Пичола се смята за най-големият кралски комплекс в Раджастан. Сложната архитектура на царския дворец изграден от гранит и мрамор представлява фина смесица от средновековни, европейски и китайски влияния. Дворецът е украсен с множество елегантни балкони, високи кули и куполи. Градският дворец има 11 прекрасни дворци обиденени в един и повечето от тях сега са превърнати в галерии. Пътят към тях преминава през гигантски портали. Един от дворците е Амар Вилас /Amar Vilas/. Амар Вилас е издигната градинска зона в която има прекрасна висяща градина, богато украсена с фонтани, кули, тераси и квадратна мраморна вана. Построена е на най-високото ниво на двореца /на близо 30 метра височина/и това е мястото, където кралските особи са прекарвали свободното си време. Най-впечатляващата част на двореца е залата Мор Чоук.В тази част на двореца има подробна илюстрация на три пауна, които представляват сезоните -лято, зима и мусон. Пауните са направени  от  5000 стъкла, които блестят в зелени, златни и сини цветове. На горното ниво има издаден балкон, който е обсипан с илюстрации от цветно стъкло. От всички тераси и балкони на двореца се разкрива чудесна гледка към ширналият се в ниското град и множеството езера и дворци. Толкова много има за гледане и снимане в двореца, че и да искате не можете да го разгледате набързо. На нас ни отне около три часа.

 

Градският Дворец/City Palace/

 

 

 

  

 

Тройната порта

 

 

 

Мор Чоук

 

 

Още от залите и дворцовите дворове.

 

 

 

 

Гледка от терасите към града

 

 

Графити

 

 

 

 

След двореца се отправихме към езерото Пичола за да се насладим на спокойна разходка с лодка по най-голямото от езерата на Удайпур.

Разходката включваше:

-обиколка покрай бреговете на езерото Пичола, обсипани с дворци, храмове и гатове;

-преминаване покрай мраморният Езерен дворец Тадж/Taj Lake Palace/ -бивш летен дворец на кралското семейство, сега превърнат в хотел.

- Джаг Мандир /Jag Мandir Palace/ или „Дворецът на езерната градина“, където лодката ни остави за кратка разходка. Внушителен е кеят, където лодките акостират. Той представлява впечатляваща бяла колонада с извити арки, украсени с осем мраморни слона, гледащи към Езерният дворец. Поради безмилостно напичащото слънце в този горещ февруарски вече следобед ние търсихме постоянно сенките. Това ни попречи да останем за по-дълго на това иначе страхотно място.

 

Отправихме се обратно към пристана за да се върнем близо до Градския дворец, където ни чакаше и нашият транспорт. Пожелахме да обядваме, защото слънцето бе изцедило доста от силите ни. Така се озовахме в доста излъскания ресторант -1559AD. Настанихме се в градината под сенките на големи дървета и с огромен апетит хапнахме вкусна индийска храна. С нови сили продължихме нататък.

 

Разходка с лодка по езерото Пичола.

 

 

 

 

Гангаур Гат/ Gangaur Ghat/

 

 

 

 

Езерен дворец Тадж/Taj Lake Palace/

 

 

 

Джаг Мандир /Jag Мandir Palace/

 

 

 

 

 

Огромен слон преминава по удайпурските улици. Снимка пред ресторанта 1559 AD

 

 

 

Тук е мястото да ви кажа, че следващият обект от програмата ни в Удайпур е просто задължителен за всеки решил да посети града . Това бяха „Градините на прислужниците“- Сахелион-Ки-Бари/ Saheliyon-Ki-Bari/. Те са направени за момичетата придружаващи кралицата след брака и. Красивата градина е проектирана за да внуши всички аспекти на природата, обичани от кралицата. Тя харесвала звука от дъжда и затова кралят построил много фонтани имитиращи плисък от дъжд. Фонтаните създават усещане за мусон, а и добавят разхлаждащ ефект в летните жеги.  Величественият басейн с лотоси и мраморни павилиони със статуи добавят към градините красив нюанс на съвършенство в този растително-животински градски рай.

Първоначално градините са били достъпни само за кралското семейство, но сега са отворени за обществеността и слава Богу, че е така! Входът за градините е символичните-100 рупии.

Отправихме се към последната забележителност в нашата програма. Времето напредваше, а ние искахме да посетим Храмa Джагдиш/Jagdish Temple/. Храмът е посветен на бог Вишну и ние искахме да  присъстваме на даршан/даване на благословия/ по време на вечерната молитва, която е от 17:15 до 20:00 часа. При пристигането ни вътре имаше множество жени и мъже, които с песни и танци прославяха Бог Вишну. Бяхме поканени да се присъединим, но само Албена се престраши. Все пак това не бе нашата религия. Отдадохме заслуженото внимание и на самия храм. Той се явява най-големият хиндуистки храм в Удайпур. Построен е в индо-арийски стил, на три нива от ръчно дялан камък. Върхът на главния храм е на височина около 30 метра и е украсен със статуи на конници, слонове и музиканти. Вътре в главното светилище на храма се намира прекрасна четириръка статуя на Бог Вишну, издълбана от едно парче черен камък. Структурата на храма Джагдиш е във формата на пирамида ,която доминира над градския пейзаж на Удайпур.

По пътя за хотела се отбихме в един шивашки магазин, където си избрахме платове, от които да ни ушият традиционни раджастански дрехи от две части.Не можахме да се спогодим с времето за ушиване и цената и затова се отказахме. Беше станало тъмно, а групата се бе разделила отново на две.На нас не ни се прибираше, затова  с помощта на чичко Гугъл намерихме няколко ресторанта с висок рейтинг и след щателно проучване се отправихме към единият. Ресторантът Кама  Гани/Khamma Ghani/ се падаше срещу хотела ни, но от другата страна на езерото. Аз, Албена и Марти решихме да изминем разстоянието пеша, докато Мая, Иво и Красимира пожелаха да се приберат в хотела. Ресторантът е невероятно попадение и е с перфектна локация. Настаниха ни на терасата с гледка към езерото. Храната и обслужването са на топ ниво. Всичко бе идеално! Силно препоръчвам!

На края на този пост искам да уточня, че отново във всички места които посетихме бяхме с гид, който ни разказа историята на обектите и тази на града, но не го споменавам защото му забравих името.

 

„Градините на прислужниците“- Сахелион-Ки-Бари/ Saheliyon-Ki-Bari/.

 

 

  

 

 

 

 

 

Храмa Джагдиш/Jagdish Temple/

 

 

  

 

 

 

 

Искам да ви се извиня и за големия брой снимки, но не намерих друг начин, по който да ви покажа този прекрасен град. Това е една малка частица от прекрасния Удайпур.

[Роца]

Ами, голям брой снимки! Малко са даже! 🙂

Лелеееее, как ми се доходи отново до Индия...

[krasen_denev]

 

Дойде и дълго очакваният от всички ден за почивка. Това се случваше точно по средата на нашето пътуване във фаталния, но не и за нас, 13 ден. За този  ден, имахме да посетим само една туристическа забележителност и тя бе Хавелата Багор/Bagore ki Haveli/.Входът за хавелата е 120 рупии и ние бяхме на касата още с отварянето и. Хавелата е стара кралска сграда, разположена от дясната страна на езерото Пичола до Гангаур Гат/ Gangaur Ghat/. Този просторен дворец включва общо 138 стаи с множество балкони и коридори. Разполага със самостоятелни стаи за дамите от кралското семейство, които са украсени с фини фрески в стил Мевари. Има отделни помещения за богослужения и развлекателни дейности. Просторните всекидневни с цветни стъклени прозорци и прозорци с дизайн на паун са отлично попадение за всички фото-ентусиасти. Хавелата е построена през 1751 г. от Сри Амар Чанд Бадуа-министър-председател на Мевар , по време на управлението на Махарана Пратар Сингх II. Дружно и без да си даваме много зор разгледахме различните изложби подредени в част от залите на хавелито включително и най-голямата колекция от тюрбани в Индия.

 

Хавелата Багор/Bagore ki Haveli/-Главният вход  с кладенеца.

 

 

Изглед към езерото Пичола от към хавелата

 

 

Хавелито вътре

 

 

 

С това културната програма за деня бе изчерпана. Самото посещение на Удайпур е почти синоним на пазаруване на многото пазари, които градът може да предложи. Точно и затова избрахме почивният ни ден да бъде именно в Удайпур. Отправихме се към градските пазари, които се простираха на огромна площ. От множеството известни пазари в Удайпур успяхме да посетим четири изцяло и един в частност. Това го направихме не само в този последен ден от нашия престой в „Града на езерата“, но основно през него. Ето и пазарите и местата за пазаруване,  които успяхме да обиколим:

- Бада Базар/Bada Bazar/.Може да се каже, че Бада Базар е една от основните пазарни зони на Удайпур. Пазарната зона, която е една от най-големите в града, се състои както от големи шоуруми/молове/, така и от местни търговци на улицата. От дрехи, обувки, чанти и бижута до автентични занаятчийски предмети от Раджастан - на Бада Базар може да се намери почти всичко. Това е  и мястото, където трябва да отидете, ако искате да напазарувате сувенири, които да вземете у дома като спомен за себе си и близките.

-Базарът до Часовниковата кула /Ghanta Ghar Bazar/.Разположен близо до Ghanta Ghar и Jagadish Chowk, този базар включва малки магазинчета, предлагащи набор от дизайнерски бижута, включително произведения на миенакари , кундан и полка . Има и други магазини, от които можете да закупите антични сребърни камъни и други декорирани сувенири. Друго интересно нещо, което можете да закупите на този пазар, са традиционните раджастански тюрбани, пълни с красива бродерия.

- Улицата на Градския дворец/City Palace Street /. Това е мястото,което гидовете не препоръчват обяснявайки,че цените са като за туристи ,но ако обичате да купувате занаятчийски предмети, тогава отидете на тази улица. Там ще намерите разнообразие от ръчно изработени, бродирани чанти и килими. Освен това можете да си купите  и красиви раджастански дрехи.

-Улицата на храма Джагдиш /Jagdish Temple Street/.Тази улица е  оживен търговски център от където можете да закупите артикули като дървени играчки, тъкани произведения на изкуството с различни нюанси,  лампи, рисувани дървени предмети и ръчно изработени пощенски картички. Уличният пазар е особено известен с предлагането на дневници изработени от камилска кожа. Също така има много магазини предлагащи  керамични и метални изделия.

- Бапу Базар/Bapu Bazaar/ . Това е мястото, където можете да направите покупка от набор от книги, електронни джаджи, чанти, дрехи, обувки, съдове и др . Освен тях, можете също да посетите магазини, които се занимават с раджастански занаяти и изработка на сувенири. Посетихме го само по периферията му, защото вече бяхме уморени от скиторене.

Къде импулсивни, къде от благодарност, къде от нужда, групата подпомогна местните търговци  с покупки от всякакво естество.

 

Бада Базар/Bada Bazar/

 

 

  

 

Потвърждение, че снимките са мои.😉

 

  

 

Базарът до Часовниковата кула /Ghanta Ghar Bazar/-заедно с @Граф Вронски и @Madonna

 

  

 

 

Улицата на храма Джагдиш /Jagdish Temple Street/

 

 

 

 

 

 

След като предната вечер останахме възхитени от  ресторанта Кама  Гани/Khamma Ghani/ решихме да заведем там за обяд и Мая, Иво и Красимира. Метнахме се на два тук-тука и газ към този кулинарен рай. Всички с невероятно удоволствие се наслаждавахме блажено на поднесените ни "гурме" специалитети. Нямахме за къде да бързаме, затова обядът продължи до късно. След като се погрижихме за нашите кореми, а преди това и за душевната ни красота,бе време да се погрижим и за нашата външност. Албена отиде на аюрведа масаж, а ние с Марти си намерихме бръснарски салон. След разказите ми за бръснарския ритуал в Джайпур, Марти се бе зарекъл да не пропусне за нищо на света, следващото бръснене. Седнали на столовете, аз получих бръснене и масаж като обслужване, а той мускетарски мустаци и чудесни бакенбарди. Дойде време за плащане и шеф-бръснарят казва 800 рупии. Марти чу 700 и ги плаща. Той казва, че е казал 800, но ние не сме чули. Тук се намесих, аз! Аз казвам, че чух, че днес е безплатно, а останалите клиенти индийци в салона веднага в един глас потвърдиха моите думи. Видя се в чудо, собственикът! Ще фалира, заради белия сър! Падна голям смях! След това ни поканиха да пием чай/вече бяхме комбини/,но ние учтиво отказахме и си взехме довиждане. Отново бяхме по улиците около Часовниковата кула /Ghanta Ghar/.След цял ден безцелно скиторене бе време за почивка.

За довиждане Удайпур ни изпрати със спиращ дъха залез посрещнат на рууф топ-а на хотела.

 

Залез над Удайпур.

 

 

[krasen_denev]

Ох какъв ден само ни очакваше……!?!

Станахме рано, закусихме и се отправихме към летището. Бе дошло времето на първия вътрешен полет с  Инди Гоу. Тази нискобюджетна компания спечели моите симпатии още с първия вътрешен полет. Логото им "I am sixteen going on seventeen" асоциирах с големият ми син, който също щеше да стане на седемнадесет. Летището в Удайпур е малко и компактно. Дори и един час преди полета да се дойде пак ще успеете да си хванете самолета. По обед успешно кацнахме в един от IT-хъбовете на Индия-Хайдерабад. Аеропорта в Хайдерабад е много натоварен, но за сметка на това лъскав, чист и много подреден. Бих казал даже, че е по-добър дори от летището в Делхи . Усилено се строи още един терминал. Зоните за хранене предлагат кухня за всеки вкус. Имахме повече от два часа престой, които прекарахме в зоните за изчакване и заведенията за хранене. След това без закъснение пълният на 100% самолет излетя за Тируччирапали-първият град в Южна Индия, който щяхме да посетим. Снимки от летището нямам, но ще ви постна две спотерски, правени именно там.

 

Инди Гоу-"I am sixteen going on seventeen"

 

 

Летище Хайдерабад

 

 

 

След два полета и без никакви проблеми се добрахме успешно до Южна Индия и четвъртия щат в нашата програма-Тамил Наду.

Добре дошли в Индия на тъмните хора, черните скулптури на божества и невероятните цветови контрасти. Всичко тук е много, много различно. Ще тагна @Pantelej Putnik, че да не изпусне Южна Индия.

На летището в Тируччирапали ни чакаше нашият шофьор -гид Викрам. Викрам говореше перфектен английски, защото е работил 15 години в Дубай. Инженер-механик е и направи за нас и невъзможното за да останем доволни. При все, че пристигнахме по тъмно в хотела в Тируччирапали, нямахме време да разглеждаме града,затова направихме разходка из местните ресторанти а в последствие и местните улици. Тук групата се раздели на две и докато Мая,Красимира и Иво пожелаха да останат в района на хотела, то аз, Марти и Албена бяхме готови за нощно скитане. Викрам ни заведе първо до една от местните църкви и ни разказа за местното население, което вече не е само хинди а и християнско. Последва ресторант за местни. Ресторантът бе почти празен, но веднага след като се настанихме започна бързо да се пълни и така докато не остане нито една свободна маса. Отново бяхме главната атракция и всички погледи бяха вперени в нас .Вече бяхме свикнали, а и никога не сме се притеснявали от това. Точно обратното, караше ни да се усмихваме. Тук ядох едно от най-вкусно приготвените Goti  в Индия, поднесено на палмова листо вместо чиния и използвайки пръсти вместо прибори. За четири човека храната ни струва 700 рупии /около 15 лв./, като аз поръчах няколко основни ястия, а мястото бе от скъпите такива в града. Обслужващият персонал не говореше и дума английски, но нали си имахме местен с нас. Това ни бе достатъчно. Тук за първи и единствен път ядох и Paan /листо с на какво сладко вътре и коктейлна черешка отгоре/ водещо се за едно от най-полезните за тялото храни. Оказа се че Паан-а е характерно ястие за северната част на Индия, а аз успях да го ям единствено и само в дълбокият юг. След обилната вечеря, трябваше да разтъпчем храната, затова безцелно мерихме улиците и наблюдавахме живота на местните. Какви автобуси само имат ако знаете? Шарени, с неонови подсветки навсякъде, с шумна музика и страшно интересни и мощни клаксони. Какафония! Ранното ставане и цял ден по летищата, обаче си каза думата и малко преди 22:00 часа умората завладя телата ни. Исках само да се изкъпя и да легна. Същото бе желанието на Марти и Албена. На следващия ден щяхме да се пренесем в територията на големите цветни и мистични храмове на Тамил Наду, заради които бихме целият този път.

Малко допълнение към поста. Викрам ни предупреди, че не трябва да закъсняваме много, защото хората тук пиели алкохол който си произвеждат сами и след това ставали шумни и буйни и това можело да ни се стори опасно. Всичко обаче бе наред. Нямам снимки от фотоапарата/оставих го в хотела/, но ще поема риск и ще ви публикувам няколко снимки от счупения ми телефон.Ето ги и тях:

 

Ресторантът за местни в Тируччирапали

 

 

Из улиците на града. Това са заведения за хранене.

 

 

Автобус отвън и влязох в един вътре.

 

  

[krasen_denev]

Да помоля за малко помощ от @Граф Вронски и @Madonna относно снимковия материал от този ден. Знам, че имате и от улиците и от църквата и от ресторанта. Благодаря ви, предварително!

[krasen_denev]

Още в началото на поста ще ви кажа, че възнамерявам да публикувам много снимки, за да можете да се насладите истински на храмовете, станали причина за нашето пътуване до Южна Индия

🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕

 

Програмата бях направил така, че съобразявайки се със страшните жеги, да можем да видим по-важните места за нас и то рано сутринта. Не така мислише гидът ни през този ден. Той обърна програмата и вместо първо да посетим Брихадишвара Темпъл в Танжавур, а после Тируччирапали и неговите забележителности, ние ги направихме наобратно. Рано сутринта вече крачехме боси из " пракарите“/ външна пътека около светилището на индуисткия храм/ на храмът Шри Ранганатасвами  /Sri Ranganatha Swamy Temple/ в Тируччирапали.

Храмът Sri Ranganathaswamy, е  най-известният вайшнавски  храм в света, посветен на Бог Вишну. По-важното е, че това не е просто храм, а град-храм, уникален в своята седем пракармна формация, модел на селище с храм в центъра, което се състои от седем концентрични правоъгълни заграждения или пракарами, обградени от дебели и огромни крепостни стени, които минават около храмови зали. Докато вътрешните пет заграждения на комплекса представляват храма, външните две заграждения функционират като селище. По този начин разликата между храма и селището се размива. Тази типология на града-храм е уникална за тази част на света. Вайшнавизмът е една от трите основни секти на индуизма и се фокусира върху почитането на Бог Вишну, чиято божествена функция е да бъде защитник и пазител на Вселената. Въпреки ,че функционира като храм със седем пракара , храмът Шри Ранганатасвами има осем заграждения. Най-външното заграждение, не е пракара и се приема като заобикалящо пространство. Защо седем ? Седем е свещено число със символично значение в индуизма и представляващо седемте центъра на йога или препратка към седем елемента, изграждащи човешкото тяло, в центъра на което живее Душата.

Изграден в дравидски стил на архитектура, храмовият комплекс е огромен по мащаб и това го прав най-големият функциониращ храм в света.

Освен 7-те пракарама с масивни стени, Храмовият комплекс има 21 много цветни, изваяни, огромни Гопурами /Храмови кули/, като със своите 72 метра височина, кулата Раджагопурам е втората най-висока храмова кула в света.

Кулите са богато украсени с образи от древните легенди и митологията. Това великолепно произведение на изкуството  и ярките цветове на храма карат всеки видял го за първи път да остане без дъх. Други атракция на храма е залата с 1000 колони, Garuda Mandap и Sesha Mandap. Имайки се предвид горе изложените факти, това определено е едно от най-големите архитектурни чудеса, строени някога на планетата Земя. Повечето места са строго забранени за не-хиндуисти включително и храмът с златния купол издигащ се над главното светилище Бог Вишну, но все пак видяхме достатъчно. Има и специална площадка, която те извежда на едно ниво над земята и от където нащракахме, къде с очи, къде с фотоапарати тази невероятна феерия от цветове. За нея има символичен вход от 100 рупии. Това е мястото от което не-хиндуистите могат да добият най-голяма престава за храма. Слънцето вече напичаше здраво, когато пристигнахме на свещената река Каувери. Тя е свещена за хинди в Тамил Наду също както Ганг е свещена за цяла Индия. Сред храмовете, къпещи/пречистващи/ се вярващи и множеството брамини и поклонници ние се разхождахме с нескрито любопитство и замъглени умове/най-вероятно от ароматните пръчици, които къдяха навсякъде около нас/ опитвайки се да усетим с душите си и видим с очите си тази странна за нас поклонническа култура. Тук бях благословен от слон, който с хобот ме потупа по главата, но реши точно тогава и да кихне/издиша/ през хобота си,та си ходех така цял ден така-със слонски слюнки по главата. Какво ми пука? Нали съм благословен! 

 

Шри Ранганатасвами  /Sri Ranganatha Swamy Temple/

 

 

 

Гопурами /Храмови кули/

 

     

 

 

Кулата Раджагопурам - втората най-висока храмова кула в света.

 

    

 

Главното светилище Бог Вишну

 

 

Детайли, скулптури и цветове

 

    

 

 

 

 

 

  

 

 

 

  

 

До тук бе разрешено за не-хиндуистите.

 

 

Свещената река Каувери.

 

 

Поклонници

 

 

 

Получих благословия от този симпатяга. Не се бръснах тук, споко!

 

  

 

 

Малко преди 11:30 потеглихме за Танжавур. Потеглихме към един от най-мистичните храмове на света-Брихадишвара Темпъл, известен, като един от трите „Велики живи стълба на Чола". Храмът Брихадишвара е построен при император Раджа Раджа Чола I в дравидски /тамилски/ архитектурен стил – високи стени, вход, подобен на крепост, ров /който вече не съществува/, отделни стаи вътре, дълги коридори и гранитни скулптури, като и рисунки на Бог Шива върху стените. Височината при кулата/Вимана/ е 63 метра и е направен изцяло от гранит. За да се завърши са били нужни цели 12 години. Завършен е през 1011 г. сл. н. е. и е посветен на Бог Шива. Храмът е сред най-мистичните в света поради породените въпросителни около неговото построяване. Никъде наблизо няма гранит – поне на 70 километра. И все пак храмът е съставен от 130 000 тона от него, често огромни гигантски парчета, които би било невъзможно за никой човек да премести. Няма свързващ материал, а само преплетен камък/от типа на подреждане на пъзел/.

Кумбанът /Kumban / короната на върха на кулата - тежи 80 тона. За да го поставят на върха, строителите на храма са направили огромна 6 километрова рампа/цял склон/ по която са го извлекли с помощта на слонове, подпомагани от мъже с въжета. През целият период на строежа на това архитектурно чудо са използвани хиляди слонове, волове и коне.

Друга впечатляваща структура в храма е скулптурата Нанди, с формата на бик, с височина от 5 метра и издялан от едно парче камък с тегло 25 тона. Тя се намира в мандапам/павилион/ точно пред храма.

До храма се стига преминавайки се през две богато украсени монументални входни кули/гопурами/.

Обиколката на храма я правим отново боси, но с тази разликата, че е почти един следобед. Температурата е 40° а гранитните плочи с които е застлан дворът на храма са изгарящо горещи. Краси @Пастирката дори не можа да измине разстоянието от портата до храма , защото всяка крачка за нея бе изгарящо-болезнина. С прибежки и търсене на сенките успяхме все пак да го разгледаме. За мен лично храмът Брихадишвара е триумф на архитектурата и дизайна и трябва да се види ако не в този, то поне в следващия живот, но трябва да се види задължително!

От изгарящата жега  и силно нагрятите плочи краката ми буквално се бяха подули и се надявах да не станат на мехури. Слава богу това не се случи. Отправихме се към паркинга, където ни чакаше микробусът. До там стигнах бос, защото не можах да си обуя маратонките. Чакаше ни няколко часово пътуване до Мадурай, което в климатизирания микробус си е истинско удоволствие.

От тук нататък не позволихме на гидовете да правят промени в програмата и тя беше следвана стриктно.

 

🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕🛕

 

Храмът Брихадишвара-Танжавур

 

 

 

  

 

 

 

 

 

Богато украсените монументални входни кули/гопурами/

 

 

Слънцето си поигра със светлината, което допълни усещането за мистичност.

 

 

 

Нанди-бикът и павилионът му.

 

 

    

 

Скулптури и детайли

 

 

 

Всеки търси сенките на коридорите и страничните светилища.

 

 

  

 

В Мадурай пристигнахме надвечер. Настанихме в хотел Temple view,като цената на вечер бе 1109 рупии. За първи път, бяхме, всеки в самостоятелна стая. Искам да ви предупредя, че има още един хотел с това име, само на края има добавено Annexe. Снимките с гледките към храма са точно от този хотел, но са сложени като такива и в портфолиото на нашия. Внимавайте когато резервирате! Направихме кратка неангажираща разходка покрай храма Минакши. Това бе последният от великите южни индийски храмове, който щяхме да видим. Около храма бе истинска лудница. Имах чувството, че цялото население на близо дву-милионния град се бе изсипало тук.Трудно се разминавахме, бих казал, че дори се борихме с тълпата за да си поправим път. Поради горещините през деня всички излизаха привечер отправяйки се към Минакши темпъл за молитва.Ние решихме да отидем да вечеряме.Някъде на високо с гледка към града и с храна за всеки вкус.Така се озовахме на покрива на хотел The Madurai Residency, където, високо над оживения град се насладихме на вкусната индийска храна. Да ви кажа, че вече бях свикнал с лютото и си поръчвах каквото си искам без притеснение дали ще мога да го ям. Интересно ми изтръпваше лицето, че и гушата от лютото, но хей го на, жив съм!

 

[Граф Вронски]

преди 23 часа, krasen_denev каза:

Да помоля за малко помощ от @Граф Вронски и @Madonna относно снимковия материал от този ден. Знам, че имате и от улиците и от църквата и от ресторанта. Благодаря ви, предварително!

Ето малко материал:

 

(Това е църквата вътре)

 

Входната порта на църквата

 

 

 

Автобусната спирка:

 

 

[krasen_denev]

Този ден започна от там където свърши предната вечер. За да бъда по-точен вечерта бе слята със сутринта. Цяла нощ не спах! “Ято“ комари ме направи буквално на решето. Дори репелента на Люси / @lyusi/, който я бе спасил от ухапванията на кръвопийците в дивата Африка не ми помогна. Пръсках се сигурно пет пъти и пак нападаха свирепите гадинки.Накрая се завих през глава и пуснах вентилатора на максимална скорост за да ги отвей, но как се спи през глава при положение, че е 30-тина градуса. Едвам дочаках сутринта. Няма де се оплаквам, все пак това е южна Индия. Рано, рано награбих фотоапарата и излязох да се разходя. Около храма Минакши бе спокойно, тихо дори пусто. Слънчевите лъчи бавно пълзяха по върховете на огромните храмови гопурами. Пред очите ми се разкри поредната невероятна картина. Не можех да се наситя на множеството изящно изработени скулптури украсяващи кулите на Минакши. Направих една цяла обиколка/втора от пристигането ни в Мадурай/ и се отправих към хотела. За самото посещение на храма си оставихме всичко в хотела, защото е разрешено внасянето единствено на шише вода. И не става дума за забрана на фотоапарати и телефони, а на буквално всичко: смарт-часовници, зарядни батерии и външни такива, кабели, раници, чанти…..всичко.

Влязохме в храма рано сутринта за да избегнем жегата и тълпите. Храмът Минакши Аман е огромен център за поклонници прекланящи се пред  богинята Минакши /Парвати/ и нейният съпруг Бог Шива. Това е разликата между този и всички останали храмове. Тука водещи са богините а не боговете. Точната дата на построяването на храма Минакши не се знае, но е споменат в много древни индийски пуранични текстове, което доказва, че вероятно е на няколко хиляди години. Напълно опустошен е от армиите на Делхийския султанат с предводител ислямския владетел на Севера, Малик Кафур през 1310 г. В края на 14 век, когато индуистките крале се връщат на власт, те възстановяват храма. Сегашната структура на храма обаче е построена през периода 1623-1655 г. Реставрирания комплекс се състои от 14 храмови кули/гопурами/ с височина от 45 м. до 52 м. Най-висока е южната кула с височина от 52 метра. Едно от чудесата на храма е залата/мандапам/ с 1000 колони. Всяка колона в тази зала е изящно изваяна, което придава на храма уникална красота. Комплексът има многобройни светилища и мандапи, от които най-важните и най-големи са двете паралелни светилища в най-вътрешния двор, един за Минакши  и друг за Шива. Входа за светилището на Минакши е по-малък но от теологична гледна точка с по-голямо значение от  този на Шива. Те са отделни и водят до позлатени кули издигнати над светилищата на богинята и бога. Само индусите могат да отидат във вътрешните светилища. Ние имахме честта да разгледаме езерото и залата с 1000 колони.

Веднага след влизането в храма отидохме до неговият резервоар или по-точно до „Езерцето със златния лотос“/Porthamarai Kulam /. Езерото добавено към храма в по-късен етап е свещено  за поклонниците потапящи се в него и се нарича Ежукадал /Седемте морета/.

Колкото и да се опитвам да ви разкажа за залите, скулптурите, рисунките и божествата в храма, пак няма да успея. Не запомних всичко, а и няма как. Историята на храма е колосална а 33 хилядите статуи в него го приближават до божествените храмове несъпоставими с други по света. Огромно признание за Индия и тяхната храмова култура бе, че храмът Минакши бе номиниран за "Новите седем чудеса на света"!

 

Храмът Минакши Аман или по точно неговите кули.

 

 

  

 

  

 

  

 

 

 

 

И част от 33-те хиляди статуи

 

 

  

 

 

  

 

  

 

 

 

 

   

 

Входовете към светилищата

 

 

 

 

Понеже не бяхме закусвали пожелахме да направим закуско-обяд. Заведоха ни в едно от най-впечатляващите заведения в Мадурай- Cine Suvai Restaurant. Менюто включва разнообразни кухни като арабска, тайландска, китайска, японска, континентална, италианска , американски и пенджабска. Този ресторант е вдъхновен от тамилските филми и филмови сцени от Коливуд След като се заситихме, но не видяхме нито една коливудска звезда се отправихме към Мемориалният музей на Махатма Ганди, на който точно на този ден/неделя/ щяха да му правят някакви освежителни ремонти и бе затворен за посещение. Снимахме отвън статуята на „Бащата на индийския народ“ и отново в микробуса.

След музея на Махатма Ганди направихме кратка снимкова пауза на Vandiyur Mariamman Teppakulam . Храмовият езерен комплекс с изкуствен остров в средата се използва предимно за религиозни цели. Смятан за един от най-големите храмови резервоари не само в Тамил Наду, но и в Южна Индия, този храмов резервоар получава вода от река Вайгай. Построен е през 1645 г. по време на управлението на Тирумалай Наяк. Езерото  е заобиколено от гранитни стъпала от четирите страни, докато в средата се намира храмът Вигнешвара /Vigneshwara/, който е посветен на Бог Ганеша.

 

Мемориалният музей на Махатма Ганди

 

 

Vandiyur Mariamman Teppakulam

 

 

 

Последната забележителност, която бяхме включили в Мадурай бе Тирумалай Наякар Махал/Thirumalai Nayakkar Mahal/. Дворецът е построен през 1636 г. от крал Тирумала Наяка от където му идва и името.  Сградата, която може да се види днес, е била главният дворец, в който е живял кралят. Кралят наел италиански архитект да проектира комплекса, а оттам и дравидско-италианската архитектура. Първото нещо, което ни грабна очите след влизането ни бе огромния централен двор ограден с масивни кръгли колони с височина 25 метра. В този грандиозен дворец има общо 248 колони. Гидът ни, който бе с невероятни познания по индийска история ни разказа за материалите използвани при направата на двореца. Конструкцията е изградена с помощта на слоеста тухлена зидария, а мазилката е смесица от вар от черупки от лайм и яйчен белтък, за да се получи гладка и лъскава текстура.В разцвета си дворецът е смятан за едно от чудесата на Юга. Билетът за Тирумалай Наякар Махал е само 50 рупии, но ако искате да снимате ще трябва да прибавите още 30 рупии.

След градския дворец се върнахме към хотела. Всички вкупом се отправихме за пореден но не и последен път към Минакши темпъл. Обиколката бе с цел да се направят снимки на кулите при подходяща светлина.За разлика от вечерната обиколка сега нямаше толкова поклонници и не ни отне много време.Бе дошло времето на последните слънчеви лъчи, които посрещнахме на покрива на хотела ни.

Вечерята щеше да бъде отново в хотел The Madurai Residency, но преди това с Марти щяхме да обиколим за четвърти/последен/ път божествения храм.Този път не за да му се любуваме, а за да обиколим магазините разположени покрай храма. Влязохме в един магазин за дрехи, а там зад щандовете имаше толкова много продавачки, че се видяхме в чудо. Така вместо да купуваме конфекция си говорихме …..за татуировки. Накрая успях да купя два панталона тип пижама на цена като за индийци/вече бяхме печени, макар и още да сме бели/ и си тръгнахме.

Няма да ви казвам, че вечерта отново премина в борба с комарите. Битката бе отново спечелена от тях, но аз се надявам да спечеля войната! Поклонническият туризъм свърши точно в този ден. Можехме спокойно да се отправим към джунглите на Керала.

 

Тирумалай Наякар Махал/Thirumalai Nayakkar Mahal/

 

 

 

 

 

Минакши темпъл по залез слънце

 

 

 

[krasen_denev]

Да допълня предния пост. Снимковият материал е най-голямото доказателство и незабравим спомен, който те връща отново и отново на дадено място. Както вече ви казах в предния пост всичко което може да те увековечи в храма на Минакши е забранено, Това не е точно така, защото може да си направите снимка срещу заплащане пред Езерцето със златния лотос. Цената е 100 рупии. Всички решихме да го направим. В крайна сметка сме пропътували половината свят за да го видим, няма да се циганим за два лева.😃 Ето ме и мен! Снимах снимката за да ви покажа , че и аз бях там и аз крачих бос по тази свята земя!😇  "Кроасанската" поза не бе моя приумица. Фотографът ме командваше а аз нали съм прост военен само изпълнявах. @Lindt виж, че се усмихвам!!!

 

[Madonna]

[chandni]

@Madonna, качи отново снимката, не се визуализира.

[krasen_denev]

Добре дошли в рая!

Кой, колкото, толкова! Спал, спал-недоспал чаках във фоайето на хотела да се съберем за да тръгнем към Мунар.Не бе рано сутринта/минаваше 08:30/.

Викрам трябваше да получи разрешение от щатските власти за да може да премине с микробуса от Тамил Наду в Керала. Тогава разбрахме, че щатовете в Индия са си като отделни държави. има 29 езика, колкото са и щатовете. Всеки щат си има избран парламент  и отделно има щатски представители в националния парламент. След леко забавяне тръгнахме към Мунар. Тръгнахме без да закусваме с планове да спрем някъде по пътя. Пътувахме през  равнина с огромни кокосови и палмови плантации. Надявах се да си почина в микробуса /заради малкото сън/, но тези пейзажни гледки буквално ме залепиха за прозореца, а „сънят в къщата остана абсолютен мираж“. Пътят от равнинен стана планински. Започнахме да преминаваме възвишение след възвишение и след около два часа бяхме на границата между двата щата. Там ни спряха провериха ни документите и ни пуснаха. Добре дошли в рая! Официално се намирахме в Керала. Започнахме да срещаме пътни знаци предупреждаващи за свободно движещи се……слонове. Пътят бе обграден от буйна растителност и изведнъж…….?!? Започна земята на чаените плантации. Мащабът е неописуем.  Погледнеш нагоре-чай, погледнеш надолу-чай, погледнеш в далечината, че чак и до хоризонта-чай. Гледките са невероятни и буквално те оставят без дъх. Понеже времето си летеше, а ние не бяхме закусвали, започнахме да се храним душевно. Никой не огладня или поне не каза нещо за хранене. Никога няма да забравя думите на Красимира @Пастирката, която ми каза: „Краси, благодаря ти, че ме доведе в рая! Как го намери това място? Как разбра за него? Не мога да повярвам, че съм тук!“. Драги ми читатели магеланци, симбиозата между човек и природа тук е достигнала връхната си точка. Все още не мога да повярвам как с помощта на човека това място се е превърнало в рай. Рай за нас туристите! Рай за фотографите! Рай за белите! За местните жители, едва ли?!? Петте часа, за които трябваше да изминем разстоянието от Мадурай до Мунар, станаха десет. Толкова много площадки за наблюдение има, че ако спирате на всяка и два дни няма да ви стигнат.

Мунар е разположен в Западните Гати на 1600 метра надморска височина. Бил е летен курорт на британските владетели по време на колониалните времена. Основната причина за това е климатът в Мунар. Времето е доста приятно през цялата година, но през лятото хората идват специално на това място, за да избягат от изгарящата жега в други части на страната. По време на сезона на мусоните в Мунар се изсипват обилни валежи, които могат да попречат на плана ви за пътуване, тъй като повечето от дейностите са ограничени през това време на годината.

Специално за @Lindt! Мунар е дом на резервата за птици Салим Али /Salim Ali/ и неуловимия Нилгири Тар/ Nilgiri Tahr/. Антилопата живее в националният парк Eravikulam, който е  страхотно място за преходи.  Паркът предлага прекрасна гледка към чаените плантации, галени от пелена от мъгла. Особено впечатлваща гледка е, когато склоновете се покрият със син килим, резултат от цъфтежа на Neelakurinji. Това е ендемично растение за тази част на Западните Гати, което цъфти веднъж на дванадесет години. Следващият цъфтеж ще бъде през 2030 година. Трекингът и къмпингът са най-популярните дейности.

Нашият хотел не бе точно в Мунар а в Аначал/Anachal/. За парите които платихме, хотелчето бе много добро. Нощувката на човек бе 1290 рупии. В целия регион има места за настанявания отговарящи на широк диапазон от бюджети или кратко казано за всеки джоб. Лично аз си бях харесал няколко къщи, разположени върху дървета, но бяха в по-висок ценови диапазон. Ако някога се запътите към Мунар не ги подминавайте с лека ръка. Сигурен съм, че ще ви хареса да сте в едно с природата! След като се настанихме бе време да …..вечеряме. Да правилно сте прочели и не, не съм се объркал! Вечеряхме в страхотен ресторант Prakrithi Multi Cuisine Restaurant  намиращ се на центъра на Аначал. Храната бе мммм…..невероятна! След вечеря трябваше да организираме утрешния ден. Искахме да направим изкачване до Колуккумалай. Нещо, което се оказа, че е много трудно. Нямаше го в програмата. Викрам говори със собственика на микробуса и той се съгласи макар и с неохота/Викрам е невероятен човек/. След това започнахме да търсим някой да ни осъществи превоза до върха. Бях гледал филмчета в нета и там изкачването ставаше с джипове за сафари нагоре през чаените плантации. Да ама ние сме на 50 километра от мястото от което тръгват джиповете. В нашия регион ни предложиха други алтернативни джип-сафари трекове, които не ни харесаха и ние твърдо настояваме да направим Колуккумалай. Викрам намери  телефонния номер на шофьор, който се качваше ежедневно до върха. Уточнихме цената, размера на джипа/според хората/ и часа на тръгване. Всичко бе готово. Трябваше да сме на мястото в 04:30 сутринта. За да стигнем обаче имахме повече от час път. Очертаваше се тежък следващ ден. Дружно решихме да се отправим към хотела за да може Викрам да си почине. Така приключи първият ден от престоя ни в райската земя на Мунар.

 

Чаените плантации с които Мунар е известен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[krasen_denev]

Добро утро в два часа през нощта! За да хванем изгрева  тази сутрин, трябваше да станем много рано. Тръгването от хотела бе насрочено за 03:00. След това пътувахме близо час и половина, като Викрам караше доста бързо, предвид, че липсваше трафик. Бяхме на уреченото място навреме. От там се прехвърлихме на джип и започна 14 километрово изкачване направо през чаените плантации. След още близо час и половина стигнахме върха. Само да вметна, че това преживяване определено не е за всеки. Буквално останахме без бъбреци или поне без камъни в тях, а на ръцете ни излязоха пришки от стискане на дръжките/ за да не изпаднем някъде по пътя/.На Колуккумалай се намират най-високите чаени плантации в света/над 2100 м.н.в./, като чаят, отглеждан тук, притежава специален вкус и свежест поради голямата надморска височина. Преди върха се е водил за портата към рая за трекерите, но отскоро пътеката отвеждаща ви до там е затворена от правителството и единственият начин да стигнете до върха е с джип. Офроуд преживяването ви е гарантирано. Колуккумалай се намира на границата с Тамил Наду. Така стъпвайки горе, отдясно ще ви е Керала, а от ляво Тамил Наду. Маршрутът до върха е един единствен и започва от Сурянели и както казах е забранен за изкачване пеша. След като джиповете ви качат до точката на която спират се започва преход дълъг малко повече от километър. Няма изкачвания. Пътеката минава по билото на планината. Ние бяхме там по тъмно и видимостта не бе добра. Аз си носих челник и така с негова помощ и с помощта на телефоните успяхме да изминем безпроблемно пътя до view point-а. Всички усилия за да стигнете до тук си заслужават, а когато стигнете върха ще бъдете възнаградени от най-спиращият дъха изгрев . Задължително продължете по пътеката още 300 метра за да отидете до Скалата на Тигъра. По изгрев, слънцето попада  в устата на тигъра и гледката е неописуема и незабравима. Слизането на долу е също така живописно, защото минавате през плантацията за чай-Колуккумалай. Слизането е достатъчно бавно за да се насладите на красотите на плантацията в комбинация от издигащи се покрай нея евкалиптови дървета, но не става за снимане. Толкова силно друсат джипките, че нито една стабилизация и приоритетна скорост не може да се справи.

 

Колуккумалай

 

 

Скалата на тигъра

 

 

 

 

Марти @Граф Вронски

 

 

и още от върха облян от първите слънчеви лъчи.

 

 

 

Мястото, до което стигат джиповете

 

   

 

Пътят нагоре/надолу през плантациите

 

 

 

Върнахме се до хотела от където взехме Красимира за да продължим с набелязаните от нас места за посещение през деня. Решихме да закусим но не можахме да намерим къде.Всичките отворени заведения за хранене предлагаха само индийска закуска, затова закусихме кой шоколад ,кой банани, кой бисквити. Не умряхме от глад, само малко отслабнахме!😂😂😂

Забележителностите ги започнахме подред: Първо отидохме до язовира Матупети/Mattupetty Dam/.Разположен на височина от 1700 м над морското равнище, зидана язовирна стена поставя началото на красивото езеро, по което можете да направите приятна разходка с лодка, позволяваща да се насладите на околните хълмове и пейзаж. Славата на Mattupetty се приписва и на млечната ферма, управлявана от Индо-швейцарския животновъден проект, където можете да срещнете различни високопродуктивни породи крави. След язовира отидохме на тур в чаена плантация. Гидът ни за този ден живееше точно там и ни разказа за живота в плантацията. От него разбрахме, че дневната норма на човек е 50 кг. чаени листа. Ако не ги наберат следва глоба, ако ги надвишат им се плаща допълнително Всяка фамилия има стая в къща с вода и ток дадена им от консорциума притежаващ чаените плантации. В една къща живеят по десет фамилии. Ако някой  се пенсионира, той трябва да напусне дома си в който може да е живял цял живот. Разходката из плантацията бе страхотна. След чаената плантация минахме панорамно покрай езерото Кундала и Ехо точката и се отправихме към Музеят на чая и чаената  плантация на Тата/ TATA Tea Mueum and tea plantations/.Музеят е известен още като музеят на чай Kannan Devan. Разположен е в имението Nullatanni  собственост на могъщата компания ТАТА, той се гордее с отлично местоположение сред великолепна тучна зеленина. Това е място, където можете да се отдадете на аромата на пресни чаени листа и да видите как се приготвя ежедневният сутрешен чай. Това е място, където можете да научите всичко за индустрията на чаените плантации в Индия. Това е място, където можете да придобиете знания за цялостната обработка на чая. Входът е само 100 рупии. Срещу тях получавате беседа проследяваща наследството на повече от сто годишната система от чаени плантации в Munnar, както и процесът на приготвяне на чай който е напреднал през годините от обикновена ролка за чай, която е била използвана в по-ранни времена, до модерна напълно автоматизирана фабрика за чай, в наши дни. Можете да дегустирате чай в залата за дегустации/ние отказахме на поканата/, а последствие и да си закупите чай по ваш вкус от богатото разнообразие предлагано в музейният магазин/това го направихме/. Честно да ви кажа, на мен не ми беше много интересно или поне не и беседата. Там където са машините и се извършва технологичният процес по превръщането на листенцата в чай готов за консумация си е ок. Интересно е!

Умората ни бе смазала и то всичките. Нямахме желание за нищо повече през този ден. Имахме сили само да вечеряме, което направихме във вече посещавания Prakrithi Multi Cuisine Restaurant . Прибрахме се в хотела за да си починем. От утрешният ден започваха полетите и то всекидневни. Следваща спирка-мюсюлманска Индия.

 

Чаената плантация, която посетихме.

 

 

 

   

 

 

Въпреки тежките дневни норми, хората са усмихнати и приветливи.

 

 

 

 

 

Плантацията на ТАТА

 

 

 

 

 

 

 

 

[Граф Вронски]

Аз тука ще се включа с малко добавки от моя страна.

Посещението на храм Брихадишвара, където беше голямото тичане върху горещите камъни и 40С жега. Аз не издържах на топлината. Преди години сигурно щях да умирам от кеф, но от последните години все повече не понасям да ми е топло и се кефя на студа (обяснявам си го с тренировките, процедурите в сауна и студените душове).
В следствие на това (така предполагам), качвайки се нагоре в планините, аз може би получих топлинен удар (никога досега не ми е ставало така) или нещо такова. Когато пристигнахме в хотела, нямах сили за нищо и се отдадох на дрямка в стаята, докато другите бяха навън. Бях вдигнал температура. По време на съня свалих температурата и бях свеж като морков. Нов човек.
За което се радвам, че се оправих, защото чаените плантации в планината Мунар заемат първо място в моето сърце от всичките места, които посетихме в Индия. Никога не съм вярвал, че една(?огромна, огромна) чаена плантация може да бъде тооолкова красива. 😍 😍 😍

 

 

[neuromancer]

преди 3 часа, krasen_denev каза:

Всичките отворени заведения за хранене предлагаха само индийска закуска, затова закусихме кой шоколад ,кой банани, кой бисквити.

какво е индийска закуска, та така категорично сте я отказали?

[krasen_denev]

преди 21 минути , neuromancer каза:

какво е индийска закуска, та така категорично сте я отказали?

Когато кажем закуска, всеки си мисли за масло, хляб,сандвичи,варени яйца или омлет, палачинки или нещо сладко, някакви зеленчуци или плодове корнфлекс и подобни-континентална закуска. Индийска закуска точно в този случай означаваше някакви манджи/готвено/ естествено люти които групата не искаше да яде за началото на деня.

[Lindt]

преди 28 минути , krasen_denev каза:

Когато кажем закуска, всеки си мисли за масло, хляб,сандвичи,варени яйца или омлет, палачинки или нещо сладко, някакви зеленчуци или плодове корнфлекс и подобни-континентална закуска. Индийска закуска точно в този случай означаваше някакви манджи/готвено/ естествено люти които групата не искаше да яде за началото на деня.

Няма ли банана роти и плодове? Макар че и една люта супичка звучи невероятно освежаващо 😄

[neuromancer]

това явно е въпрос на навик, и английската закуска не е съвсем както сме свикнали, но мен ме кефи, дъщеря ми направи скандал на борда на самолета...

[krasen_denev]

Бонус пост! Понеже не визуализирах изгрева на Колуккумалай, а ви загатнах за него, си прерових телефона и намерих един кадър, който смятам да ви го покажа. Ще ви разкажа и още малко. Слънцето излизайки от мъглата ширнала се под върха попада точно в устата на "Скалата на тигъра". Този връх е много популярен сред младите индийци. Нямаше никакви чужди туристи, освен лудите българи. Като планински връх бил и той в топла Индия си е доста студено. Носете си шапки и се облечете добре. Яке против вятър/ветровка/ е препоръчителна. Ако мъглата е по-гъста ще станете свидетели на една от най-незабравимите гледки в живота си! За мене лично Колуккумалай си заслужава всяка една секунда отделено време.

 

Изгрев на Колуккумалай.

 

[Pantelej Putnik]

преди 12 часа, Граф Вронски каза:

40С жега. Аз не издържах на топлината

Аз те разбирам напълно. Само си представи още 2-3-4 градуса отгоре и така 12 дни всеки ден при нощни температури от около 32-35 градуса! Като се замисля имаше хора, които ме упрекнаха, че съм изкрейзил и съм се държал лошо с някои местни. Ще ми се да ги видя на мое място. 🥵🤯🥵  Под климатика вкъщи нещата изглеждат по друг начин. 

[Lindt]

преди 2 часа, Pantelej Putnik каза:

Аз те разбирам напълно. Само си представи още 2-3-4 градуса отгоре и така 12 дни всеки ден при нощни температури от около 32-35 градуса! Като се замисля имаше хора, които ме упрекнаха, че съм изкрейзил и съм се държал лошо с някои местни. Ще ми се да ги видя на мое място. 🥵🤯🥵  Под климатика вкъщи нещата изглеждат по друг начин. 

Марти май кротко си седи в стаята, без да заключва  местни хора в банята, възпрепятствайки ги да си вършат работата или да имат връзка със  семействата си...или бъркам и те е упреквал някой друг неоснователно?

[woman_in_white]

"Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му." 

@krasen_denev продължавай да пътуваш и да мечтаеш! Така виждаме света през твоите очи. Удивителна е лекотата, с която пишеш. Удоволствие е да те чета... Индия и на мен ми е мечта и загатка и кой знае един ден може би ще мина по твоите стъпки... Само здраве да е! 🙂

[Граф Вронски]

преди 8 часа, krasen_denev каза:

 освен лудите българи. 

Ей, къде са били? На върха ли? Тези съм ги пропуснал. 😎

[krasen_denev]

За да тръгнем навреме към летището в Мадурай трябваше да станем преди изгрев слънце. Сутрин в джунглата бе приятно хладно и няма помен от дневните жеги. През широко отворените прозорци на хотелската стая се чуваше чуруликането на безброй птици живеещи сред клоните на дърветата. В бонус към тази животинска симфония получихме и чудесен изгрев. Как да напуснеш този рай? Тръгнахме си от Мунар с тъга в очите. Зелената Индия с тъмните хора определено бе заела завинаги място в сърцата ни. Очакваха ни четири часа път до летището в Мадурай, които Викрам минавайки през преки пътища направи три часа и половина. Минахме през една долина изпълнена с къщи тип-Калифорния. Огромни имения с прекрасни градини и по няколко паркирани автомобила пред тях. Това бе долината на собствениците на плантации за чай и подправки. Гледахме и не вярвахме на очите си. Движехме се бързо и имаше време за почивки и дори за ядене на диня и пиене на кокосова вода. Летището в Мадурай е малко и компактно но много симпатично. Тук за първи път накараха групата да си чекира багажа. Само аз и Марти минахме без да се чекираме. Бързо минахме секюрити проверката на багажа и зачакахме да ни обявят бординг. Пътя ни отвеждаше на север в щата Таранига и неговата огромна столица Хайдерабад.

С повече от 10 те си милиона жители Хайдерабад не е мечтана дестинация, а е по-скоро място за отбягване. Хайдерабад е четвъртият по големина град в Индия. Тук трябваше да посетим Statue of Equality но тя се оказа затворена в този ден/добре, че поне я видях от самолета, че да не съм пълно капо/.

Отправихме се към Чарминар и втората по-големина джамия в Индия след Джама Масджид в Делхи, а именно Мека Масджид. Строителството и започнало през 1614 г. и е завършило близо 80 години по-късно. Побира 10 хил. вярващи. Не мога да ви разкажа нищо за интериора и, защото в момента само последователи на ислямската религия имат право да влизат в джамията. Около джамията и Чарминар се намира Лаад пазар/Laad Bazar/. Laad Bazaar е известен и исторически пазар съществуващ от както съществува и града. Известен е със своите гривни . Името му „Laad“ идва от лака, който се използва тук за направата на гривни, обсипани с изкуствени диаманти. Минавайки през пазара стигнахме до най-известната забележителност в Хайдерабад-Чарминар. Паметникът е издигнат от Кули Кутуб Шах през 1591 г., за да отбележи основаването на Хайдерабад. Името му идва от четирите  минарета символизиращи първите четири „халифи“ (пророци) на исляма. Структурата на Charminar е изящен пример за индо-ислямска архитектура с персийски влияния и представлява перфектен квадрат със страна с дължина 20 метра. Има четири големи арки, които са обърнати към основна точка, която се отваря към четири улици. На всеки ъгъл се издига 56-метрово минаре с двоен балкон. Всяко минаре има купол отгоре с венчелистчета в основата. Конструкцията е изградена от гранит, хоросан, мрамор и варовик. В западния край на открития покрив има джамия. От балконите на Charminar можете да видите града от птичи поглед. Набожните хора можеха да отслужат молитви по много мирен начин в джамията. Покрай Чарминар е истинска лудница! Хора, хора, хора! Хиляди хора сновящи напред назад из пазара и местните забележителности. Не знам дали заради това, че са мюсюлмани или , че са жители на Хайдерабад, но хората изглеждат някак си различно. Гледат злобно все едно светът им е длъжен, блъскат се, няма усмивки и дружелюбно отношение/нещо, с което бяхме свикнали до този момент/.

Вече се стъмняваше и ние се отправихме към хотела за да се настаним. Блажени са вярващите! Оказа се, че хотелите в Хайдерабад или по-точно бюджетните такива и тези с до три звезди не настаняват чужденци. Започнах да намразвам думата foreigner. Хотелите били само за индийци ама не местни. Ок! Ще се ходи да се яде. През това време агентът ни във Делхи се свърза с агенти в Хайдерабад и всички задружно започнаха да ни търсят хотел. Ние се отправихме към ресторант Paradise.Място, в което, според всички пътеводители, а и местни  можем да ядем най- хубавото овнешко бриани в Индия. Няма да се повтарям, но беше адски люто, нещо с което отдавна вече свикнах. Хапнах и от местният десертен деликатес khunani-ka-meetha.Нещо подобно на компот от кайсии обаче по-гъсто. След обилно преяждане се отправихме към вече резервираният ни нов хотел-Dekken,в близост до летището. За целта трябваше да пресечем 10 мил. мегаполис от край до край. В хотела стигнахме малко преди 23:00 часа и докато се настаним и вземем душ то стана време да тръгваме за полета. Няма да ви лъжа- поспахме три часа. Платихме за няколко часовия ни престой по 2100 рупии. Шофьорът ни чакаше пред хотела в тези няколко часа, защото за да си отиде до вкъщи би му отнело час и половина, а при оставащи четири часа до полета това бе напълно излишно. Така рано -зарана се  отправихме към летището на Хайдерабад за да продължим пътуването си към Аурангабад. Дано вторият град завършващ на "бад"/това показва, че основателят му е махараджа- мюсюлманин/ не ни разочарова като първия!

🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌🕌

 

Изгрев над джунглата

 

 

Крайпътно заведение по пътя между Мунар и Мадурай

 

 

Чарминар и пазара Лаад

 

  

 

 

 

Хора-дори позиращите/ не на мен/ са сериозни. Усмивки....тц! Не обръщайте внимание на ръката със златните пръстени.😃

 

  

 

А тази сграда е Обща болница Низамия

 

[Граф Вронски]

Нека споделя и моите снимки от изгрева (много си ги харесвам 😄 ), наблюдаван от стаята, докато пакетирах последните вещи в раницата: