дневник Индия-чиста,цветна и достъпна.

[krasen_denev]

До Аурангабад летяхме с малък витлов симпатяга на Инди Гоу. С докосването на пистата от колесника на самолета, официално можехме да отбележим и седмия индийски щат посетен от нас. Кацнахме успешно на още едно кокетно индийско летище-Аурангабад. Аурангабад е град с население малко над 1 милион и е известен, като основен производствен център на памучен текстил и художествени копринени тъкани.На летището ни посрещна достолепен господин с мустачки завити навътре на име Раджа. Той щеше да ни бъде гид през този ден. От летището тръгнахме директно към пещерите Елора. Това бе и забележителността заради която тръгнах към Индия.

 

Нашият симпатичен ATR-72 по линията Хайдерабад-Аурангабад

 

 

Накратко за Елора: Пещерите Елора са невероятен комплекс от джайнистки, будистки и хинду храмове изсечени в скалите по системата от върха към основата. Това са 34 пещери изсечени в  хълмовете Чаранандри. Скално изсечената дейност е извършена на три етапа от 6 век до 12 век. Най-ранните са пещерите от 1 до 12.Те са изкопани между 5-ти и 8-ми век и отразяват философията на будизма, разпространена тогава в този регион. Брахманската или хиндуистката група пещери са от 13 до 29, включително прочутия храм Кайласа, е разкопана между 7-ми и 10-ти век. Последни са изсечени пещерите от 30 до 34, между 9-ти и 12-ти век, отразяващи философията на Джайна. Сред пещерите от будистката група особено важни са пещера 10 /Вишвакарма или Пещерата на дърводелеца/, пещера 11 и пещера 12 / триетажен манастир, най-големият в тази категория/. Известните пещери от групата на брахманите са Пещера 15 /Дасаватара, или Пещерата на десетте прераждания/, Пещера 16 /Кайласа темпъл, най-големият монолитен храм/, Пещера 21/Рамешвара/ и Пещера 29 /Думар Лена/. Сред тях, Кайласа темпъл е отличен пример за структурна иновация и бележи кулминацията на скалната архитектура в Индия. Храмът е с поразителни пропорции  и колосални размери, а техниката му на строителство и изрисуване е впечатляваща, но за съжаление е загубена завинаги през поколенията. Той е украсен с някои от най-смелите и фини скулптурни композиции в Индия. Групата от пещери Джайна са изящно издълбана с фини и деликатни скулптури, посветени на сектата Дигамбара. Излишно е да ви казвам, че са част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, но все пак.......да си го кажа.😉

 

Елора я посетихме рано сутринта и така избегнахме тълпите, а както се оказа в последствие и ужасните жеги през деня достигащи до 40°🌞. Входната такса за този скален ансамбъл възлиза на сумата от 600 рупии. До отдалечените пещери се взима електрическа голф количка на цена от 210 рупии, но може да се разходите и пеша по чудесно изградената пътека. Не забравяйте да си вземете вода, че покрай пещерите няма. Ние използвахме количката, защото слънцето започна да напича ужасно. Три часа минаха като миг. Бях като дете в сладкарница. Въобще не слушах или  да бъда по-точен слушах с едното ухо лекцията на гида, а "бягах" нагоре надолу из етажите и нишите, както и по изградените пътеки над пещерите. Не можех да повярвам, че ми се случва. В тези три часа сбъднах още една моя мечта, а именно да видя пещерите Елора.

 

Джайнистките пещери в Елора

 

 

 

  

 

  

 

 

 

 

Хинду /Брахмански/ пещери в Елора

 

 

 

 

Кайласа темпъл

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Будистките пещери в Елора. Статуи на Буда в три етажния манастир.

 

 

 

Вишвакарма или Пещерата на дърводелеца

 

  

 

 

Бе станало вече обед и ние положихме уморените си тела-гъзове на хладно в близкия до входа на пещерите  ресторант за да възстановим малко сили и да набавим нужните ни калории. Раджа се опита да ни убеди да разгледаме още няколко туристически обекта, но ние бяхме непреклонни и искахме да отидем единствено до  Биби-Ка-Макбара/Bibi-Ka-Maqbara/ или „Гробницата на дамата“. В Аурангабад го наричат още и „Тадж Махал за бедни“, за да видим и това чудо. Построен е през 1660 г. от сина на император Азим Шах на моголския император Аурангзеб в памет на неговата любяща майка. Входът за Биби-Ка е 300 рупии но ако сканирате QR- кода на касата ,можете да си купите онлайн билетите по 250 рупии. Марти е корифей в тези неща и точно след 30 секунди онлайн билетите бяха налични. Тази структура наистина прилича на Тадж Махал но сравненията спират само до приликата. Все пак местните се опитват да си го поддържат в добър вид  и ако някога имате път към Аурангабад не го пропускайте. Връзва се идеално с посещение на пещерите.

 

Биби-Ка-Макбара/Bibi-Ka-Maqbara/

 

 

 

 

 

Дойде време за почивка- така желана от всички. Температурата бе 40°, а в хотела бе толкова приятно .Хотел President  Banquet&Lawns бе страхотно попадение за сумата от 1232 рупии на човек, които платихме за него. Целият следобед прекарахме размазани в креватите точно като „президенти“. С Марти се активизирахме към седем вечерта , защото бе време да помислим за гладните си „президентски“ стомаси. Решихме да отидем на бар, който Марти бе намерил в Гугъл, но никой от спрените водачи на тук-туци не бе чувал за него. Погледнах и аз картата и намерих друг бар, разположен в хотел Loksewa.  Отзивите в мрежата бяха много добри, а и шофьорът на първия тук-тук спрян от нас знаеше къде се намира. Така с бясна скорост лъчезарният драйвер подкара превозното си средство из улиците на Аурангабад. Разменихме си телефоните с него и му обещахме да му се обадим за да ни върне обратно до хотела. Какво е това чудо индийски бар и имали място европейският турист в него? Барът бе с няколко зали в които насядали около масите местните се намираха с алкохол и похапваха мезета. По-скоро бе нещо подобно на нашите механи. Искам да уточня, че в бара нямаше представители на нежния пол. Въпреки, че бе около 19:30 голяма част от клиентите бяха вече "вързали кънките". Нивото на тестостерон във въздуха буквално се усещаше и дори въртящите на максимална скорост вентилатори не бяха способни да го разсеят. Идваха нови и нови компании. Някой бяха шумни и блъскаха по масите, а други по-кротко си седяха и си пийваха и хапваха . Шумни ,кротки  все така лошо си  гледаха. Нали се сещате, какво е за двама бели да са насред цялата тази пияна група от хора? Всички погледи бяха вперени в нас. Ние, като абсолютни непукисти седнахме и си поръчахме вечеря. След двадесет дни в Индия и над 40 посетени места за хранене именно тук в бара ядохме най-вкусния омлет и плей наан/печена питка на пещ/. Наанът бе с подправки/ някакви зелени/ и сирене, което бе леко запечено а след това и намазан с масло. Уникална вкусотия. Ядохме с ръце. Но защо по дяволите ще попитате вие? Защо с ръце? Поисках от Марти дезинфектанта за да си изчистя приборите, но нали се сещате ,че всички очи са в нас. Веднага дойдоха трима сервитьора да гледат какво ще правят бледоликите. В крайна сметка вместо приборите си избърсах ръцете и ги използвах вместо прибори🍴. Пиша и се давя в лиги! Имаше разговори, наздравици, селфита имаше и въпроси и какво ли още не, но белите се оказаха железни. И това чудо-индийски бар преживяхме!🍺🍺🍺

Нашият човек с тук-тука ни чакаше пред бара. Покани ни да му гостуваме. Каза ни, че въпреки, че е много беден, би бил щастлив да гостуваме в скромния мо дом! С Марти учтиво отказахме. Може би следващия път. Возенето до хотела ни струваше една снимка/селфи/, безброй усмивки и няколко прегръдки. Бедни, но чисти и добри са повечето трудещи се хора в Индия. Бях поразен от чистата душа на този човек. Човек наслаждаващ се на момента, момент в който двама българи са се качили в превозното му средство, средство изхранващо семейството му и държащи се с него приятелски, като равен с равен. Забележително!

Така завърши и този пореден 20 ден от пътешествието ни в Индия. На следващия ден ни предстоеше последния вътрешен полет но този път с Air India/колко много си харесвах симпатичните стюардеси на Инди Гоу/. До утре!

 

П.П Колкото и да се опитвах не можах да направя въздействащи кадри на Кайласа темпъл/такива каквито съм гледал в интернет пространството/, но това не намаля и грам от усещането за удовлетвореност и факта , че сбъднах "Моята Индия"!!!

 

[Граф Вронски]

Допълвам и аз. На Краси в този бар му казах, че съм готов да се бия, ако възникне нужда. Но така и не беше необходимо. Малко се ядосвах отново, че отново нямах татуси по ръцете, за да съм страшен колкото Краси. 😄 😄 😄 
А, за нашия приятел-шофьор. Накрая той ни каза, че е безплатно и това е неговият подарък за нас.
 

[Madonna]

Марти и Краси, дайте снимки от бара плс 🙂 До като другите почиваха, аз бях на пазар в Аурангабад. Раджа ме заведе в няколко магазина, където пазаруват местните. Накупих си копринени индийски дрехи (не сари) за 1 800 рупии комплекта. Толкова много си ги харесах ( незнам дали ще ги нося ), че вчера направихме видео връзка с Раджа и напазарихме още 5 комплекта копринени курта с пунджаби и шал ... та, доволна съм 🙂

Аз не можах да усетя Елора Кейвс...предполагам, че умората си каза думата...5 дни подред ставахме преди 3-4 ам и в комбинация с 40 С жега ме изцедиха тотално. Но за шопинг имах сили, както Краси ми напомни днес 🙂

[lyusi]

преди 3 минути , Madonna каза:

🙂  Толкова много си ги харесах ( незнам дали ще ги нося ), че вчера направихме видео връзка с Раджа и напазарихме още 5 комплекта копринени курта с пунджаби и шал ... та, доволна съм 🙂

 

Е, защо не включи другарче във видео пазара. И аз искам 

[Madonna]

преди 2 минути , lyusi каза:

Е, защо не включи другарче във видео пазара. И аз искам 

Люси, нали знаеш как изглеждат магазините им...ако не си виждала дрехите няма как да ти хареса на видео. Аз го помолих да отиде в магазин, в който съм пробвала неща и всъщност всичко което купих, го бях пробвала. Качеството на коприната е много добро, но аз го знаех от опит. а и си избрах по европейски мотиви, не толкова шарени. От този тип.  

 

 

[Граф Вронски]

преди 21 минути , Madonna каза:

Марти и Краси, дайте снимки от бара плс 🙂 

Съжалявам, но нямам снимка от бара. 😄 Аз го намерих в google maps. Хотел= ресторант. Снимките с пластмасовите столове са долу на наземния етаж, Да кажа , че там бяха по-обикновени хора, които вечерят. Като се качихме нагоре влязохме в бара (първата зала), на снимките в google се виждат европейци на физическия бар. Доста ми прилича на американски бар (в САЩ не съм бил, такова ми въображението от филмите 😄 ) и после влязохме във втора зала, но нея я няма на снимките в google (или поне аз не я разпознавам).

П.с. Беше си страшно как ще снимам? 😄 😛 

[krasen_denev]

За финал на пътуването си бяхме оставили индийската столица-Делхи. Полетът ни беше отново рано сутринта, но Air India ни изненадаха с изпреварване на разписанието и така 20 минути преди часът на излитане самолета набираше скорост за да ни откара до огромният мегаполис. Стюарди ни посрещнаха на борда, стюарди и ни обслужваха. Жените сигурно са били във възторг. Точно в 09:00 часа самолета кацна в Делхи. Там с широка усмивка на лицето ни очакваше лъчезарният Рави.

Зажаднели за забележителности/все едно сме първи ден, а не двадесет и първи/ се качихме в микробусчето и тръгнахме към Кутуб Минар. На паркинга пред монумента се срещнахме с нашия гид за следващите два дни-Сантош. Той, в сравнение с останалите ни гидове през пътуването бе много различен със западно излъчване. Начетен, строен, стилно пипнат и изглеждащ на не повече от тридесет години, въпреки че бе на 41. Както споменах няколко реда по-нагоре започнахме обиколката с тухленото минаре-Кутуб Минар. Структурата и размерите му са впечатляващи, а с височината си от 72,5 метра почти докосва колесниците на захождащите за кацане самолети. Входната такса е 600 рупии, но ако я платите онлайн става 550 рупии. Изграждането му е започнато през 1192 г. от Кутб Уд-Дин-Айбак, основател на Делхийския султанат, след като последния индуски владетел на Делхи е победен. Той построил само сутерена на паметника, след което строителството било поето от неговия зет и наследник Илтутмиш, който построил три допълнителни етажа. Четвъртият и петият етаж са построени от Фироз Шах Туглак. Първите три етажа са от червен камък и са сравнително бледи. Четвъртият е бял, тъй като е направен от мрамор. Последният етаж е от пясъчник. Върху минарето ясно си личат гравираните стихове от Корана , както и други надписи на парсо-арабски. Кутуб Минар е класически пример за индо-ислямска архитектура. С невероятната си височина Кутуб Минар е най-високото минаре в света.

 

Кутуб Минар

 

 

Минарето от всички възможни ъгли

 

  

 

  

 

  

 

Част от останалите постройки в комплекса

 

 

 

Надписите от Корана по минарето

 

 

 

Предвид огромните размери на Делхи и ужасния трафик, това бе единствената забележителност която успяхме да посетим до обяд. Бавно пъплещи из столичните задръстванията, разпитвахме Сантош за всичко, което се сетим / включително и теми табу например за Пакистан/, а той с охота ни отговаряше. Така в приказки времето се изтърколи и бе станало време за обяд. Заведе ни в много добър ресторант в който имаше и много други чужденци. Ще кажете, че пак сме се хванали в туристически капан и може би ще сте прави, но ние успяхме да се опазим от проблеми от всякакво здравословно естество цели 21 дни и щеше да е жалко заради Делхийския синдром / бактерии във водата/ да окапем точно накрая. Цените бяха средно с 50-70% по-високи, но цялата група бе ок. с това. Храната бе невероятно вкусна. За първи път откакто бяхме в Индия пих вода от стъклена бутилка-Хималая за умопомрачителната сума от 300 рупии, но и това се преживява.

След страхотния обяд продължихме към храма на Бахайската вяра в Индия- Лотус Темпъл. Храмът е във формата на лотус от където идва и името му е изграден от девет венчелистчета в основата, още девет разлистени венчелистчета в средата и също толковa девет венчелистчета събрани в неразлистена пъпка накрая. Общо 27 листа, а като събереш 2+7 пак прави девет. В храма се влиза през девет врати, а около храма има девет езера. Символика! Влязохме и вътре за да чуем кратка молитва и да се насладим на невероятната акустика на храмовата зала. Не ни се излизаше, но нямаше как! След нас чакаха да влязат тълпи от туристи и то индийски, защото ако бяха поклонници на бахайската вяра, то тя би била религия с огромен брой последователи. Това обаче си бяха туристи и трябваше да напуснем залата за молитви за да отстъпим място на тях. 

 

Лотус Темпъл

 

 

 

 

Едно от деветте езера пред храма

 

 

Вече в късния следобед се отправихме към гробницата на Хумаюн /Humayun's Tomb/. Входната такса е отново 600 рупии. Гробницата на Хумаюн , е един от най-ранните съществуващи примери за гробница , характерна за архитектурата от ерата на Моголите . Гробницата е построена през 1569 г., след смъртта на моголския император Хумаюн /Humayun/ и е поръчана от неговата персийска кралица. Интересно за отбелязване е, че имено тази структура е вдъхновението на други архитектурни  шедьоври, включително и Тадж Махал. В комплекса има още много гробници и всички заедно образуват обекта който е част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

За финал на деня ни предстоеше посещение, на храма, на един от "новите" индийски богове- Акшардхам Темпъл/ Swaminarayan Akshardham/. „Акшардхам“ означава жилище на Бог. Приветстван е като вечно място на преданост, чистота и мир. Вечните хиндуистки духовни послания, живите религиозни традиции и древната архитектура са отразени в неговото изкуство и архитектура. Храмът отдава почит на Бхагван Сваминараян (1781-1830г.),както и на аватарите, девите и великите мъдреци на индуизма. Открит е през 2005 година и е регистриран в „Книгата на рекордите на Гинес“ като най-големият хинду храм в света.

Искахме да посетим всеизвестното водно шоу провеждащо се в храма. Таксата е смешните 90 рупии. То се провежда на нещо като каменен стадион с множество стълби използвани от посетителите за сядане. Там, заедно с още около 10 хиляди човека станахме свидетели на уникално водно шоу придружено с впечатляващ мапинг. Буквално си глътнахме граматиката! Шоуто не е за изпускане и аз силно го препоръчвам. Само да си знаете, че проверките на влизане в храма, са като на летище, че и малко по строги и единствените неща, които можете да носите във вас са вода и портфейл с документи и пари. Самият храм също е страхотен, много пищен и невероятно  осветен , но предвид факта, че е строен  през 2005 година вътре всичко е симетрично и повтарящо се-статуи, колони, тавани, елементи/нищо общо с древните индийски храмове/.Когато се отправихме към изходите в храма почти не бяха останали хора и ние бяхме едни от последно излизащите. Преди да се отправим към хотела за чекиране пожелахме да вечеряме. Сантош веднага удовлетвори и тази наша молба .Заведе ни в клуб! Заведе ни в клуб да вечеряме! Втора вечер подред на клуб. Отличен избор! Бих казал, че с Марти/ @Граф Вронски/ вече имаме индийска клубна култура.😂😂  В клуба свиреше местна банда и макар че не разбираме нищо от индийска съвременна музика, нямаща нищо общо с музиката от индийските филми, все пак бе запомнящо се преживяване. Тук за разлика от Аурангабад в клуба имаше и много жени, а и хората бяха културни и единствената им цел бе да се забавляват. След като групата спря да пее за настроението на гостите започна да се грижи местен ди джей. Много ни хареса! Настанихме се в хотела след 23:15 часа. Яко, нали!

 

Гробницата на Хумаюн /Humayun's Tomb/

 

 

 

 

 

Снимки на гробницата от градините около нея

 

 

 

Главната порта

 

 

Гробницата на Иса Хан/Isa Khan's Tomb/

 

[Madonna]

Краси, толкова интересно разказваш и аз те следя с интерес 🙂 все едно на друго пътуване си бил 🙂 Тази последна гробница въобще не си я спомням, бяло петно. Аз ходих ли там с вас ?🤣

[krasen_denev]

преди 13 часа, Madonna каза:

Краси, толкова интересно разказваш и аз те следя с интерес 🙂 все едно на друго пътуване си бил 🙂 Тази последна гробница въобще не си я спомням, бяло петно. Аз ходих ли там с вас ?🤣

Замислих се, но да ти кажа не се сещам с нас да е била @Madonna. Виж Албена съм сигурен,че бе с нас! 😆😆😆 Албена, обаче бе много любознателна и повече общуваше вербално, а за гледане не и остана време. Затова сега ще гледа снимки на местата, където бяхме от дневника ми.

[MayaS]

преди 16 часа, krasen_denev каза:

За първи път откакто бяхме в Индия пих вода от стъклена бутилка-Хималая за умопомрачителната сума от 300 рупии, но и това се преживява.

А ето и нагледно бутилката и притежателя и отзад за фон.

 

 

[krasen_denev]

Нов ден нова порция приключения. В този ден решихме да поспим повечко, затова уговорката ни със Сантош бе за 09:30. Наспани, свежи и заредени с енергия се отправихме към Олд Делхи и Джама Масджид. Срещу вход от 300 рупии и още 50 за препаска гордо шляпахме/боси/ в двора на най-голямата джамия в Индия. Джама Масджид /Jama Masjid/ се намира в сърцето на старо Делхи, сега наречено Чандни Чоук/Chandni Chowk / и е заобиколена от красиви моголски структури. В продължение на  шест години от започването и през 1650 год. до завършването и през 1656 год. по нея са се трудили 5000 работници. Масивният централен купол е изключителен пример за ислямска архитектура. Името и буквално означава "Джамия, отразяваща света". Тя е последната от  впечатляващите  архитектурни структури на Шах Джахан след Тадж Махал и Червената крепост. Изградена е  от пясъчник и бял мрамор, този архитектурен шедьовър е дом на значими ислямски реликви като, обувките на пророка Мохамед , както и препис от Стария Коран върху еленова кожа. Джамията побира 25 хил. вярващи. Едно от двете минарета с височина 40 метра е отворено за посещение, като стълбите ви отвеждат до площадка, от която получавате страхотна гледка към Олд Делхи и Джама Масджид. След кратката историческа сводка за построяването и значимостта на джамията за поколенията индийски мюсюлмани ни бе "дадено" време да си се шляем колкото си искаме. Един от съблюдаващите да не преминават зад ограниченията служител/ само за мюсюлмани / ни попита с Иво от къде сме и след като му обяснихме, че сме от България ни покани вътре. Така откраднахме няколко ценни кадъра зад въжетата. За мене най-интересно бе покрай басейна, където мюсюлманите се измиваха и пречистваха преди молитва. Дълго наблюдавах вярващите, как извършват този ритуал.

 

Джама Масджид /Jama Masjid/

 

 

    

 

Хора пречистващи се преди молитва и не само.

 

  

 

 

  

 

След Джама Масджид се отправихме към уличната лудница на Олд Делхи. Би било интересно място, ако не внимаваш всяка секунда да не бъдеш прегазен или блъснат от тук-тук, мотор или рикша. Тези улици не са за всеки. И на нас не ни допаднаха. Пожелахме разходката да бъде съкратена и след нея да се отправим към мемориала на Махатма Ганди. Е, той бе затворен, заради височайшите гости на столицата, която е домакин на срещата на Г-20 и не можахме да го посетим, затова продължихме към Индия Гейт. И тук имаше блокирани пътища, но след голямо обикаляне най-накрая се озовахме на паркинга на Монумента. Индия гейт е 42 метрова арка построена в памет на 19 Хил. индийски войници загинали по време на Първата Световна Война. Може те ли да си представите 19 Хил? Днес всеки ден в Индия умират по 19 Хил ,а се раждат по 52 Хил. Реакцията ни на тази малка цифра смути малко Сантош и той започна да ни обяснява, че Индия не е участвала пряко в нито една от световните войни, но въпреки това има жертви заради това, че са участвали като поданици на британската империя и този монумент е в тяхна чест. Ок. Отдадох ме му заслуженото уважение. Арката е направена по подобие на Триумфалната арка в Париж. Индиа Гейт е задължителна спирка за всеки турист дошъл в индийската столица. Дойде тази част от деня в която основно мислим за стомасите си. Отново страхотен ресторант с огромни порции. Тотално привикнал към лютото смело си поръчвам поредната порция Chiken Tikka и Non Vegetarian fried rice а също така и задължителният Plain Naan. Следобедът бе предвиден да бъде прекаран по пазарите на Делхи. Сантош ни заведе на пазара Dilli Haat INA.Входът бе 100 рупии .Над 120 павилиона предлагаха всичко, което можеше човек да си пожелае, като особеното на този пазар бе в това, че тук са изложени стоки и храна от всичките 29 щата на Индия. Цените са трепач в буквалния смисъл. Ще ви дам един пример за да добиете представа. Шаловете които спазарихме с големи разправии в Джодхпур за 15€ тук започваха от стартова цена 8€ с възможност за пазарлък. От там всеки си взе по нещо-аз само вода, Марти-магнити, Албена се опита да изкупи пазара, но не и стигна времето. Откарахме там няколко часа. С настъпването на вечерта всички започнахме да мислим за предстоящия ни ранен полет към дома. Бе време да се отправим към хотела. Там, благодарихме искрено на Сантош за чудесно прекараното време и се прибрахме по стаите за кратък сън. Точно в три часа сутринта Рави ни чакаше пред хотела за да ни откара и изпрати по живо, по здраво към дома. Полета до Истанбул продължи около седем часа и липсата на мултимедия и наличието на много ревящо и пищящи деца ме отказа от съня. Времето използвах за да напиша голяма част от тези редове.

 

Олд Делхи

 

 

 

 

 

 

Индия Гейт

 

 

 

  

 

За истанбулското летище само суперлативи ама малко не познават цените. Ние обаче се връщахме от Индия и факта, че се ограничавахме и пазехме хигиенно по всякакъв начин ни накара буквално да влетим в летищните ресторанти и да се натъпчем до пръсване. Какво удоволствие само изпитахме, ако знаете?  След това се качихме в самолета и за София и..........ни отмениха полета. Последваха четири часа обикаляне из летището за багажи, нови билети, хотели и трансфери. Не може да им се отрече на Търкиш- голяма компания са и много добре е организирано всичко по настаняването и транспорта/. Хотелът беше супер, а храната-просто невероятна. За първи път от близо месец спахме в чисти завивки, къпахме се в чиста баня с топла вода и се бърсахме с чисти хавлии. Колко е готино докато се къпеш да си правиш фонтанчета с уста!!! Наспани рано-рано заради часовата разлика /нямаше как да се адаптираме толкова бързо/,обсъдихме плановете за деня и евентуалните ни действия при нова отмяна на полета или овърбукинг на същия. Всички страхове и притеснения минаха след като получихме бордните си карти, а и видяхме, че другите два полета преди нашия са кацнали в София. Така остана само да прелетим малката ни родина и след по-малко от час да кацнем на софийското летище.

 

Няколко спотерски снимки от летището в Истанбул

 

 

 

 

 

И една снимка от изложбата "0" Zero Point на Дениз Сагдич-творби от рециклирани материали, като зипове,сим и кредитни карти, дънки и др.

 

 

И само да ви кажа, че това не е финала а напротив .Мисля, че следващите постове ще ви доставят не по-малко удоволствие от публикуваните вече!

 

Следва.......

 

[Lindt]

@krasen_denev, благодаря ти за интересния разказ и страхотните снимки!

А сега се върни и допиши за индийската храна, не може да оставиш 20 дневно пътуване в Индия с турско летище за финал 😉

[krasen_denev]

преди 1 минута , Lindt каза:

@krasen_denev, благодаря ти за интересния разказ и страхотните снимки!

А сега се върни и допиши за индийската храна, не може да оставиш 20 дневно пътуване в Индия с турско летище за финал 😉

Точно това подготвям. Ще ви разкажа за храната. Ще ви покажа и пътешествието от една друга гледна точка! С усмивки и добро настроение/провокиран, точно от твой коментар/.

[jungfraujoch]

преди 13 минути , krasen_denev каза:

Точно това подготвям. Ще ви разкажа за храната. Ще ви покажа и пътешествието от една друга гледна точка! С усмивки и добро настроение/провокиран, точно от твой коментар/.

Очаквам с нетърпение! 

Благодаря за готиното настроение и така приятната разходка в Индия!

[chandni]

преди 14 часа, krasen_denev каза:

За първи път от близо месец спахме в чисти завивки, къпахме се в чиста баня с топла вода и се бърсахме с чисти хавлии

Благодаря, че разказа за преживяното в Индия и допълни повествованието със снимки! 👏 Сред тях открих доста обекти, които биха ме впечатлили и заслужават внимание, но цитираното изречение, както и първосигналното притеснение какво ще ям, са яка спирачка да тръгна натам. 

[Lindt]

преди 33 минути , chandni каза:

Благодаря, че разказа за преживяното в Индия и допълни повествованието със снимки! 👏 Сред тях открих доста обекти, които биха ме впечатлили и заслужават внимание, но цитираното изречение, както и първосигналното притеснение какво ще ям, са яка спирачка да тръгна натам. 

Мен точно това изречение ме впечатли повече от всички снимки на обекти 

Цитат

За първи път от близо месец спахме в чисти завивки, къпахме се в чиста баня с топла вода и се бърсахме с чисти хавлии

 

[Граф Вронски]

Ще допълня малко разказа на Красен с впечатления от моята гледна точка (които успях да запиша по време на пътуването) - кратки бележки и разказчета - и малко от моите снимки.



Това са първите ми бележки - до Udaipur (горе-долу около 12тия ден от пътуването).

• Моите хора (да се разбира широката общност на франкофоните) са навсякъде. Почивайки пред великолепния джайниски храм в планината Абу - Dilwara Temple - (много съжалявам, но снимки от това място няма да има - никаква фототехника не е разрешена и нямам една снимка, но влизайки ченето ми падна, оставям на вашето въображение какво е това място), един индиец се приближа към мен с широка усмивка: Are you from France? (От Франция ли сте?). Падам, падам. Аз казах, че говоря френски, но съм гражданин на България. В следващия момент идва друг негов колега, с който започнахме разговор на езика на Молиер.
• За първи път в живота си влязох в ролята на австралиец. Според гида във Jodhpur съм изглеждал като такъв.
• Храната ... ауу, за мен е много вкусна. НО аз имам стабилен background със софийските представители на тази кухня + един курс във готварското училище. Мога да кажа какво ме изненада : грилован ананас - мега, мега вкусно.
• След 10 дни в тази чудна страна, аз вървя уверено по улиците. Та, вървя си аз сам из улиците на Udaipur и чувам: "Martin, Martin". Кой може да ме вика из тези улички, аз нямам познати (моите спътници са в хотела и в магазин)?! Оказа се, че това е местният ни гид. На моторче и спрял по средата на пътя и ми маха. А, с него си говорехме на френски по време на днешната обиколка (че как иначе ).
• Pushkar е мястото, което най-много ми хареса досега. Много цветно, много различно. Там се намира единствения признат храм на Брихма (един от основни три божества). Казват, че това е мини вариант (около 10%) на Варанаси.
• Wow, Индия е страхотна. Толкова съм изненадан, очарован и възхитен, че чак дори ме е яд, че по-рано не се докоснах до нея ( една приятелка ме беше поканила преди години и това е една от грешките в живота ми, че и бях отказал 😄 😄 😄). Но може би сега е и точния момент за мен.

 

[lyusi]

Преди 1 час, chandni каза:

Благодаря, че разказа за преживяното в Индия и допълни повествованието със снимки! 👏 Сред тях открих доста обекти, които биха ме впечатлили и заслужават внимание, но цитираното изречение, както и първосигналното притеснение какво ще ям, са яка спирачка да тръгна натам. 

Цитираното изречение е хипербола, не го възприемай буквално. 

[krasen_denev]

Ако всички четящи дневника, се хващате за последното ми изречение, значи не сте прочели заглавието. Пояснение! Чаршафите, хавлиите и баните бяха чисти по индийско му.  Не се притеснявайте, а планирайте. Индия е чиста, цветна и достъпна.

 

 

 

[Фил]

Преди 1 час, Граф Вронски каза:

( една приятелка ме беше поканила преди години и това е една от грешките в живота ми, че и бях отказал 😄 😄 😄)

Ех, не знаеш ли, че на жена никога не се отказва, каквото и да поиска!   Нещо де, човек се учи от грешките си. 

[Pantelej Putnik]

преди 15 минути , Фил каза:

Ех, не знаеш ли, че на жена никога не се отказва, каквото и да поиска! 

Аааааа, мани ти тоя мерак! Отказва се, отказва се! 🤣

[Дани Магелани]

преди 22 минути , Фил каза:

Ех, не знаеш ли, че на жена никога не се отказва, каквото и да поиска!   Нещо де, човек се учи от грешките си. 

Не го заблуждавай! Докато е млад, валидно е и на теория и на практика. С годините - само на теория.😉

преди 27 минути , krasen_denev каза:

 Пояснение! Чаршафите, хавлиите и баните бяха чисти по индийско му.  

 

 

 

Това означава, че... ?

Прани в Ганг?

[Lindt]

преди 19 минути , Дани Магелани каза:

Не го заблуждавай! Докато е млад, валидно е и на теория и на практика. С годините - само на теория.😉

...

@Фил е ярък пример за кавалер, едва ли е писал с цел заблуда. Добре че сме го срещали с наши познати и те периодично ни напомнят колко е впечатляващо да се запознаеш с него, че иначе ще го приемем за даденост. Представям си как основава школа, предава част от уменията си и срещаме все повече  поразени и възхитени девойки  

[lyusi]

преди 6 минути , Lindt каза:

@Фил е ярък пример за кавалер, едва ли е писал с цел заблуда. Добре че сме го срещали с наши познати и те периодично ни напомнят колко е впечатляващо да се запознаеш с него, че иначе ще го приемем за даденост. Представям си как основава школа, предава част от уменията си и срещаме все повече  поразени и възхитени девойки  

Напълно подкрепям. И аз се надявам да основе школа и спечели последователи, дамите само могат да спечелят от това.

[Роми]

Честно казано и на мен последното изречение за чистия хотел в Истанбул ме поуплаши. А в Индия съм била няколко пъти.... На мен поне не ми се е случвало да попадна на потресаващо място, но и в хотел само за индийци не съм била. Макар че в паркове бях в хотели предимно с индийци и само с индийска храна. Дори ми стана странно какви трябва да бъдат тези хотели, че да са само за местни. Но може би е хипербола на автора;))) Прекрасен, цветен разказ!