дневник Индия-чиста,цветна и достъпна.

[chandni]

преди 23 часа, Lindt каза:

@Фил е ярък пример за кавалер, едва ли е писал с цел заблуда. Добре че сме го срещали с наши познати и те периодично ни напомнят колко е впечатляващо да се запознаеш с него, че иначе ще го приемем за даденост. Представям си как основава школа, предава част от уменията си и срещаме все повече  поразени и възхитени девойки  

Нашето семейство не го познава лично, но се знаем виртуално от едно друго място, където много девойки бяха във възхита от него и непрестанно беше център на внимание!

С извинение за отклонението от темата. 

[MayaS]

преди 1 час, Роми каза:

странно какви трябва да бъдат тези хотели, че да са само за местни. Но може би е хипербола на автора;)))

Не е хипербола, а живата истина. Пуснах оплакване до Booking и те канцелираха. Никъде в представянето на хотела не беше написано такова изискване. Аз докато правех резервациите за хотелите попаднах на доста такива, но си го бяха написали, а този не. Букинг ни намериха друг хотел, но ние бяхме ги изпреварили. А за чистите, чаршафи и хавлии си е така, перат ги на ръка и те с времето се захабяват, а не че не са изпрани. Е махме и такива с несменено бельо, но докато не ни дадоха чисто не се отказвахме да ги тормозим.

[Дани Магелани]

Преди 1 час, MayaS каза:

А за чистите, чаршафи и хавлии си е така, перат ги на ръка и те с времето се захабяват, а не че не са изпрани. Е махме и такива с несменено бельо, но докато не ни дадоха чисто не се отказвахме да ги тормозим.

Ако кажеш, че и във ваната водата е оставена за повторно ползване - съвсем ме загуби като фен на Индия.😋

[lyusi]

За моите 10 дни с групата само в Джайсалмер се наложи да поискам смяна на чаршафи и мръсен хотел не видях. Нататък как е било не знам.

[Роми]

Явно следващия път да се подготвя за някое несменено спадно бельо или кърпи:)))) Няма как все да минавам метър... но Индия вече ме е спечелила и ще има още посещения... Отново благодаря за разказа!

[chandni]

преди 3 часа, MayaS каза:

Не е хипербола, а живата истина. Пуснах оплакване до Booking и те канцелираха

Какво се има предвид под "хотел за местни"? Бихте ли разказали как изглеждат хотелите за местни?

[Pantelej Putnik]

На първо място бих желал да благодаря на Краси, че написа всичко това, с което обогати знанието на форума за Индия. Браво, Краси! 🙂  

Браво и за това, че успя да събереш хора, да ги организираш, да ги накараш да се чувстват закриляни и да им покажеш всичко това!

Когато започнах да чета тази тема се учудих доста на заглавието, което си й дал – „Индия – чиста, цветна и достъпна“. Какъвто съм нетърпелив, веднага ми се щеше да те питам: „Абе, Краси, шарена и достъпна – ОК, но къде я видя тази „чиста“ Индия?“. Опитвам се обаче да се боря с недостатъците си и по възможност стъпка по стъпка да ставам по-добър човек. Дали ще успея – едва ли, но пък и това си е занимание. 😆 И така, реших да не бързам, да изчета цялата ти тема, да видя всички снимки и да намеря отговора. И тази вътрешна моя борба срещу нетърпението ми успя. Аз мисля, че намерих за себе си отговора на въпроса, който си задавах, и който ти спестих. Даже мисля, че открих не 1, а два отговора.

В един от постовете ти попаднах на това:

„Возенето до хотела ни струваше една снимка/селфи/, безброй усмивки и няколко прегръдки. Бедни, но чисти и добри са повечето трудещи се хора в Индия. Бях поразен от чистата душа на този човек.“ 

Ето именно това е единият отговор защо Индия е чиста – защото душите на хората са чисти, сякаш в тях няма злоба, ненавист, агресия. Давам си сметка, че като туристи ние сме само случайни минувачи през тези земи и не можем да правим кой знае какви заключения за хората и техния нрав. ОК, но поне можем да кажем нашите впечатления, и те са точно такива – всички, които сме ходили в Индия, срещнахме добри хора там. Затова съм съгласен с думата „чиста“ в заглавието на темата.

И понеже сякаш не можеше да бъде само един отговорът на чуденката ми, то открих и още една причина да поставиш думата „чиста“ в заглавието. Вероятно си дал такова заглавие осъзнавайки, че опасенията на хората по отношение на Индия са сходни. Именно в тази връзка още със заглавието си искал да разсееш всички тези съмнения и опасения за Индия. За да може тези, които все още имат някакви опасения, все пак да преминат през тях, да отидат и да видят Индия, да я почувстват, защото тя е наистина една изключителна дестинация.  

[MayaS]

преди 11 часа, chandni каза:

Какво се има предвид под "хотел за местни"? Бихте ли разказали как изглеждат хотелите за местни?

Ами те са си хотели, като хотели, но не приемат чужденци и хора от самия град. Само индийци от други райони могат да се настаняват. Не ме питайте защо, никой не можа да ни обясни.

[Граф Вронски]

Отново се включвам с малки истории.

По средата на приключението в страната с 330 милиона богове имаме голяма почивка от 3 нощувки в един и същи хотел (ще пускаме пералня или ще се възползваме от опцията в хотела). Намираме се в южната част на огромния район/щат Раджистан, а градът Udaipur е известен със следните имена:

• The City of the Lakes (Езерния град)
• Най-романтичния град в Индия
• Източната Венеция

Пристигайки веднага сме заслепени от водните огледала, които са перфектен елемент да се направят страхотни кадри. Но още нещо забелязваме : градът е много по-чист от останалите градове, направо аз изпитах обратен културен шок (по-добро понятие за усещането ми не успях да намеря), трафикът е по-спокоен, клаксоните се чуват по-рядко, а броят на кравите по улицата е сведен до броя на пръстите на едната ми ръка, а маймуните са далеч в близките планини. Страхувах се , че съм напуснал Индия и съм отново в европейски град (почти де). Въпреки това из огромния трафик видяхме един от малкото останали слонове в Udaipur като участник в движението.

 

 

 

 

 

 

 

А, когато казах на нашият гид, че за мен това е най-чистият град от всичките досега, очите му засияха, събра ръце и с нежен поклон изрече Намасте. Беше горд, защото според него той не е само един гид, а и официлен представител на своята държава. Обясни ни, че не чистят за нас (туристите), а за себе си и за тяхната страна за да стане по-добро място за живот за тях и за техните деца.Промяната в мисленето е колосална.

 

    

 

 

 

 

      

 

Хората по улицата/магазините и от колите/тук-туците ни поздравяват с широка усмивка питат как сме и от къде сме. Казвайки името на нашата държава, усмивките им леко замръзват, затова ние продължаваме по пътя с усмивка от наша страна, за да не ги мъчим с географски обяснения. Разбира се накрая вече знаеха къде е България, защото на третия ден шивачът от един магазин беше супер горд от себе си "Hello, Bulgaria! Now I know your country!".

("Здравей, България! Вече познавам твоята държава.")

 

Ходихме в супер важен ресторант, ние сме кажи-речи единствените бледолики, та грижите към нас бяха повече. Посетихме го двата пъти и влизайки втория път, служителят на входа ми казва "Здравейте". Замръзмах на място. Докато загрея, че ние му казахме превода предния ден, тръпки ме побиха.

 

Храната страхотна (поне за моя вкус), но имаме липсата на кофеиновата напитка, към която голяма част от нас сме зависими. Местните ни предлагат black coffee , което представлява една черна вода, но ние нямаме интерес към нея. Моето око забелязва видната немска пекарна (ах, защо не беше френска?!), в която всичките чужденци се бутат да влязат. Прекрачвам прага и питам плахо : Do you have espresso? Последва положителен отговор и веднага заемеме позиция за поръчка. След малко две наборки ( или от UK , или от Germany) питат от улицата "Става ли кафето?". Нашата група започва да маха с ръце да влизат смело. Успяхме да спасим и други "бедстващи" западняци.

 

 

 

В града има много туристи от цял свят , но забелязахме и много дами (на всякаква възраст) да се разхождат сами, да пазаруват от местните и да вечерят с местните.

 

Три дни търсим бръснар из огромните улици на пазарите в Udaipur. Но човек с питане и до Рим ще стигне. Та, успяхме накрая да намерим известния barber Nick в една малка пресечка и веднага му обясних, че искам да положа началото на мускетарските мустаци (тука в Индия мъжете имат най-различни форми на брада и мустаците си). Е, няма как да пораснат толкова бързо, но поне ще се опитам да се слея с местните тенденци в подръжката на мустаци.

Третата вечер в този град ни направи страхотна изненада - красив огнен залез : с широка палитра от цветове и облачета. Стегнахме отново багажа и тръгваме към южната част на огромната Индия.

 

 

 

So far, so good.

И още малко снимков материал:

    

 

    

 

     

 

      

[Дани Магелани]

преди 8 часа, Граф Вронски каза:

Отново се включвам с малки истории.

По средата на приключението в страната с 330 милиона богове имаме голяма почивка от 3 нощувки в един и същи хотел (ще пускаме пералня или ще се възползваме от опцията в хотела). Намираме се в южната част на огромния район/щат Раджистан, а градът Udaipur е известен със следните имена:

• The City of the Lakes (Езерния град)
• Най-романтичния град в Индия
• Източната Венеция

Пристигайки веднага сме заслепени от водните огледала, които са перфектен елемент да се направят страхотни кадри. Но още нещо забелязваме : градът е много по-чист от останалите градове, направо аз изпитах обратен културен шок (по-добро понятие за усещането ми не успях да намеря), трафикът е по-спокоен, клаксоните се чуват по-рядко, а броят на кравите по улицата е сведен до броя на пръстите на едната ми ръка, а маймуните са далеч в близките планини. Страхувах се , че съм напуснал Индия и съм отново в европейски град (почти де). Въпреки това из огромния трафик видяхме един от малкото останали слонове в Udaipur като участник в движението.

 

 

 

 

 

 

 

А, когато казах на нашият гид, че за мен това е най-чистият град от всичките досега, очите му засияха, събра ръце и с нежен поклон изрече Намасте. Беше горд, защото според него той не е само един гид, а и официлен представител на своята държава. Обясни ни, че не чистят за нас (туристите), а за себе си и за тяхната страна за да стане по-добро място за живот за тях и за техните деца.Промяната в мисленето е колосална.

 

    

 

 

 

 

      

 

Хората по улицата/магазините и от колите/тук-туците ни поздравяват с широка усмивка питат как сме и от къде сме. Казвайки името на нашата държава, усмивките им леко замръзват, затова ние продължаваме по пътя с усмивка от наша страна, за да не ги мъчим с географски обяснения. Разбира се накрая вече знаеха къде е България, защото на третия ден шивачът от един магазин беше супер горд от себе си "Hello, Bulgaria! Now I know your country!".

("Здравей, България! Вече познавам твоята държава.")

 

Ходихме в супер важен ресторант, ние сме кажи-речи единствените бледолики, та грижите към нас бяха повече. Посетихме го двата пъти и влизайки втория път, служителят на входа ми казва "Здравейте". Замръзмах на място. Докато загрея, че ние му казахме превода предния ден, тръпки ме побиха.

 

Храната страхотна (поне за моя вкус), но имаме липсата на кофеиновата напитка, към която голяма част от нас сме зависими. Местните ни предлагат black coffee , което представлява една черна вода, но ние нямаме интерес към нея. Моето око забелязва видната немска пекарна (ах, защо не беше френска?!), в която всичките чужденци се бутат да влязат. Прекрачвам прага и питам плахо : Do you have espresso? Последва положителен отговор и веднага заемеме позиция за поръчка. След малко две наборки ( или от UK , или от Germany) питат от улицата "Става ли кафето?". Нашата група започва да маха с ръце да влизат смело. Успяхме да спасим и други "бедстващи" западняци.

 

 

 

В града има много туристи от цял свят , но забелязахме и много дами (на всякаква възраст) да се разхождат сами, да пазаруват от местните и да вечерят с местните.

 

Три дни търсим бръснар из огромните улици на пазарите в Udaipur. Но човек с питане и до Рим ще стигне. Та, успяхме накрая да намерим известния barber Nick в една малка пресечка и веднага му обясних, че искам да положа началото на мускетарските мустаци (тука в Индия мъжете имат най-различни форми на брада и мустаците си). Е, няма как да пораснат толкова бързо, но поне ще се опитам да се слея с местните тенденци в подръжката на мустаци.

Третата вечер в този град ни направи страхотна изненада - красив огнен залез : с широка палитра от цветове и облачета. Стегнахме отново багажа и тръгваме към южната част на огромната Индия.

 

 

 

So far, so good.

И още малко снимков материал:

    

 

    

 

     

 

      

Ако отида някога в Индия, ще бъде заради този пост. И в този чист град.

Е ако и храната не е люта..., но това са мечти.

Благодаря за информацията!

[lyusi]

преди 3 часа, Дани Магелани каза:

Ако отида някога в Индия, ще бъде заради този пост. И в този чист град.

Е ако и храната не е люта..., но това са мечти.

Благодаря за информацията!

Храната и да е люта, люти по друг начин - само в устата, не в стомаха. 

[Pantelej Putnik]

преди 29 минути , lyusi каза:

Храната и да е люта, люти по друг начин - само в устата, не в стомаха. 

Ами, то е ясно, че не люти в стомаха, защото там няма вкусови рецептори, но проблемът с индийската храна не е само, че е люто. Много хора говорят за лютото, но искам да подчертая дебело, че не всяко ястие е люто. Затова пък няма ястие, което да не го правят с по няколко шепи подправки. Подправките може и да не са винаги люти, но в такова количество явно действат стресиращо за нашите европейски стомаси. Аз почти всеки ден имах проблеми с подуване на корема от техните подправки. Хем ядохме в същите ресторанти, като вас. За сравнение - в Тайланд нямах никакви проблеми за 3 седмици, в Камбоджа също нямах, а сме яли на доста далеч от хигиената места. В Индия обаче храната, която принципно ми беше вкусна, ми причиняваше тези проблеми. Джинът обаче оправяше всичко и на следващия ден бях топ. 🙂 

А от групата всички ли бяхте ОК в коремите, или имаше някой с подобни неразположения? 

Мога смело да кажа за себе си, че храната ми беше вкусна, но като цяло не ми хареса индийската кухня и начинът им на готвене. 

Индия е първата ми дестинация, където не ядох улична храна. Гнус ме беше. 

[lyusi]

преди 4 минути , Pantelej Putnik каза:

Ами, то е ясно, че не люти в стомаха, защото там няма вкусови рецептори, но проблемът с индийската храна не е само, че е люто. Много хора говорят за лютото, но искам да подчертая дебело, че не всяко ястие е люто. Затова пък няма ястие, което да не го правят с по няколко шепи подправки. Подправките може и да не са винаги люти, но в такова количество явно действат стресиращо за нашите европейски стомаси. Аз почти всеки ден имах проблеми с подуване на корема от техните подправки. Хем ядохме в същите ресторанти, като вас. За сравнение - в Тайланд нямах никакви проблеми за 3 седмици, в Камбоджа също нямах, а сме яли на доста далеч от хигиената места. В Индия обаче храната, която принципно ми беше вкусна, ми причиняваше тези проблеми. Джинът обаче оправяше всичко и на следващия ден бях топ. 🙂 

А от групата всички ли бяхте ОК в коремите, или имаше някой с подобни неразположения? 

Ами аз съм с хроничен гастрит и периодично отварящи се язви, никакъв проблем нямах с индийската храна, при това бях в групата на ядящите люто. Не съм чула някой от групата да се оплаква от стомашни проблеми.

[Вероника]

Аз обичам и ям люто, може би ще ви се стори странно,  но при мен  храната действаше в обратна посока. Благодарение на Албена и на пакетчето чай, което пих проблемът се реши. Планувайте смело Индия, тя е прекрасна!

[Pantelej Putnik]

преди 4 минути , Вероника каза:

Планувайте смело Индия, тя е прекрасна!

С това напълно съм съгласен. Едва ли някой би се спрял да види една прекрасна страна само заради опасенията си от храната. 

преди 6 минути , Вероника каза:

при мен  храната действаше в обратна посока.

Коя е обратната посока? 

[Вероника]

Преди 1 час, Pantelej Putnik каза:

Коя е обратната посока? 

Храната не искаше да излиза. Затапване на проходимостта за 4-5 дни!

[MayaS]

Аз и Иво не ядем люто и беше голям проблем да се преборим за храна, но се справихме. Омлети, сандвичи, пици - но и за тях си трябва да уточнявате, да не е люта. Разбира се пробвахме и индийска храна, там където успяваха да ни я приготвят да не е люта беше изключително вкусна. Проблеми със стомасите не сме имали никакви. Но спазвахме хигиена и не докоснахме улична храна. Та и аз потвърждавам - Смело към Индия. Много го прехвалихте Удайпур като чистота, ама там на мен за първи път ми замириса на канал и на помия.

[Oshko]

След една седмица по това време съм там:)

[krasen_denev]

Дойде време и за поста в който искам да ви покажа.......самите нас! Десет индивидуалности различни по характер,интереси,професия и възраст, но обединени от огромната им любов към пътуванията. Дали пътуването се е получило ще оставя да прецените сами. Ето ни и нас като футболен отбор 😃от ляво на дясно: @Пастирката @Граф Вронски,Васето, @Madonna, @Вероника, @lyusi, @krasen_denev, @MayaS, @ZORI и Иво.

 

 

пременяме се точно като индийци

 

  

 

  

 

Ядем като индийци и не само

 

    

 

 

Играем с индийци

 

 

 

 

Работим като индийци

 

 

Снимаме

 

 

 

 

 

Возим се

 

 

 

Позираме със знамето-обединител

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

И най-важното......усмихваме се!

 

  

 

 

 

  

 

 

  

 

 

 

 

  

 

  

 

  

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

  

 

 

[MayaS]

И за да направим разказа още по цветен аз ще добавя и "малко" снимки и на други интересни неща. Ще започна с животните. Както стана ясно тигър видяхме само през храстите, но пък успяхме да поснимаме други животинки в парка Рантамбор.

 

 

 

Навсякъде където обикаляхме бъкаше от живот (градове, села, в природата). 

 

 

 

 

В Удайпур, в един ресторант намиращ се на едно от езерата, докато чакахме да ни сервират обяда имахме възможността да наблюдаваме доста пилци.

 

 

 

Пилета фъркат навсякъде

 

 

 

 

 

Катерици и маймуни пък и разни други

 

 

 

 

 

А свещените крави ровят по боклуците и ядат каквото им попадне

 

 

 

И докато вие се наслаждавате на животинките, аз отивам да приготвя следващата порция колорит - Хората

[Oshko]

С тигъра сте уцелили 6-цата - едно сафари и веднага, не осъзнавате, че сте късметлии😉

[MayaS]

преди 10 минути , Oshko каза:

С тигъра сте уцелили 6-цата - едно сафари и веднага, не осъзнавате, че сте късметлии😉

Направо страшни късметлии, но може пък това да е повод да отидем само за сафари. 🙂 

[Lindt]

@MayaS, видели сте гигантските катерици? Около Мунар ли, къде точно? На какво разстояние от вас бяха и страхуваха ли се? Май на едната снимка сте й на нивото, а на другата снимате отдолу, но може ли повече информация?

[MayaS]

Преди 1 час, Lindt каза:

@MayaS, видели сте гигантските катерици? Около Мунар ли, къде точно? На какво разстояние от вас бяха и страхуваха ли се? Май на едната снимка сте й на нивото, а на другата снимате отдолу, но може ли повече информация?

Ако не беше водача ни в Мунар, да ни покаже катерицата, нямаше изобщо да я видим, беше далеч. Да, единия път бяхме по ниско, а после заобиколихме отвисоко.

[Роми]

Еха... отново ми се доходи в Индия за дива природа. Още приживявам, че получих лекарска забрана за Ладак , но ще търся пак сафари явно.