дневник Оман - оазиси, пустиня и още нещо

[Mary]

Оман

 

 

Едно пътуване заедно с @Цвете и @Ивайла, което беше весело, забавно, познато-непознато, планирано-непранирано и все пак удовлетворяващо. С Ивето отдавна го въртим този Оман, а Цвети скочи без много да мисли, после взе да се чуди къде е попаднала, но нямаше мърдане - Оман ни зовеше.

Когато купихме билетите нямахме никаква представа нито колко дни ще ни бъдат необходими, за да разгледаме нещо, нито какво изобщо да разглеждаме. Все пак купихме билети за седмица, надявайки се, че ще има какво да правим толкова време.

Единственият ми мерак беше да видя Мусандам. Е, така се случи, че точно него не го видяхме - просто той е удобен за посещение от ОАЕ, че през Мускат отнема много време. Вместо него видяхме друго пленително място в морето.

Билетите бяха отдавна купени, но програмата не напредваше никак. Някак набързо нахвърляхме определени точки за нощувки и без да сме задълбавали какво точно ще правим, букнахме и нощувките. Ето какво се получи, като ще пиша и какво бихме направили сега, като вече мина пътуването.

 

Полети с Търкиш:

София - Истанбул - Мускат

Мускат - Истанбул - София

 

Както напоследък често им се случва на Търкиш леко притрепервахме дали ще си хванем връзката - имахме около час между полетите, а проблем беше вятърът, който промени доста полети. За щастие нас не ни засегна особено. Малко закъсняхме с кацането в Мускат, но не беше от значение. Кацахме и без това след полунощ, но си бяхме резервирали хотел недалеч от летището, за да отморим няколко часа, преди да поемем към вътрешността на страната.

 

Настаняване:

 

1. Мускат - Swiss belinn muscat oman - добър избор

2. Сур -  Sur grand hotel - сравнително добре, като изкючим че дострояват някаква сграда до хотела

3. Пустинята - Oman desert private camp - чудесен избор

4. Низва - Omani guest house - доволни от избраното

5. Ал Хамра - Al hamra heritage inn - НЕ препоръчвам нито нощувка в този хотел, нито на това място

6. Мускат(Мутрах) - Naseem hotel - добър избор

 

Сега бихме пропуснали с удоволствие нощувката в Ал Хамра - или съкращаваме нещо от програмата, или правим две нощувки в Низва.

 

Виза - за определени държави, между които и България - няма нужда от виза за престой до 14 дни.

Преходник - има нужда - те са UK стандарт

 

 

Валута - омански риал - обмених си с предварителна заявка в Никар на Гладстон.

Облекло - в столицата няма проблем как си облечен, стига да е прилично. В по-малките населени места е добре да си с покрити колене и рамене. При посещения в джамии - покрити ръце, глезени и коса за жените, дълги панталони за мъжете. Във форт Низва бях с панталони до коляното и ме помолиха да покрея коленете. Но друго място не са имали претенции към нас. Съвет за дамите - аз си нося в чантата винаги една дълга и много тънка пола, която нахлузвам при нужда. Нося я почти навсякъде с мен и върши идеална работа. Шал също, разбира се.

Алкохол - с това няма как да сме полезни, че нито сме търсили, нито сме купували. Знам, че се продава, но нямам опит.

Снимане на хора - не обичат много да ги снимат, но по пазарите и пълно с интересни личности.

 

Забележителности - споделям с вас моята карта, която използвахме за ориентация при организацията. Не всичко отбелязано на картата видяхме, но страната си е голяма, пътува се дълго и за кратък период от време трябва да се прави избор.

Кола под наем - от Europcar, като при вземането си направихме и пълна застраховка. Нямахме ограничение в километри и пътища. Очарователна кола получихме, която ни вози приятно и нямахме никакви проблеми с нея или с доставчика. Изминали сме 1191км. и сме заредили 72 литра гориво за 16,5 омански риала.

 

 

Сим-карта - две от нас бяха с е-сим, третата си купи от Ooredoo - повече от два пъти по-евтино отколкото е-сим.

 

 

И накрая на този общ пост слагам една мисъл, която беше написана на стената на стаята ми в първия хотел, в който нощувахме.

 

 

 

Ще разказвам и с повече подробности.

 

Следва...

 

[ivan69]

преди 9 минути , Mary каза:

Оман

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кола под наем - от Europcar, като при вземането си направихме и пълна застраховка. Нямахме ограничение в километри и пътища. Очарователна кола получихме, която ни вози приятно и нямахме никакви проблеми с нея или с доставчика.

 

 

Сим-карта - две от нас бяха с е-сим, третата си купи от Ooredoo - повече от два пъти по-евтино отколкото е-сим.

 

 

 

 

Колата като кацнахте ли я взехте? Сим картата от летището ли купихте? Ние трябва да кацнем в 3.30 сутринта и се чудя дали да не взема колата след 2-3 дни.

[Mary]

преди 36 минути , ivan69 каза:

Колата като кацнахте ли я взехте? Сим картата от летището ли купихте? Ние трябва да кацнем в 3.30 сутринта и се чудя дали да не взема колата след 2-3 дни.

Да - колата я взехме като кацнахме - и ние късно кацнахме. В 3,38 съм направила снимка на колата.

Сим картата - също след кацането от летището - работеха си офисите на всички оператори. Понеже бяха близо до офиса за колата и се виждаха.

[Mary]

Ден 1

План за деня:

- Sultan Qaboos Grand Mosque

- Bimmah Sinkhole

- Wadi Al Shab

- нощувка в Сур

 

Станахме рано, натоварихме багажа и се отправихме към Централната джамия на Мускат -  Sultan Qaboos Grand Mosque - имам чувството, че поне половината джамии в държавата носят това име. Обяснимо е де - носят името на султана, спомогнал изключително много за развитието на държавата.

Джамията е сравнително нова(2011г), просторна, светла и ... почти само туристи се мотаехе в нея по това време.

На входа има дрес-контрол - оглеждат те какво ти се вижда и ако има нужда, пращат те да се обличаш. Дали дават на място нещо за обличане не знам. Ние бяхме подготвени и не са имали забележки към облеклото ни.

В петък май не може да се влиза в тази джамия, както и в много други.

Има голям двор, озеленен, с много цветя, а и добавят още непрекъснато.

 

 

 

 

 

 

Вътрешните части също са красиви.

 

 

 

 

 

 

 

Много ми харесва повторението на различни елементи вътре и вън:

 

    

 

Докато заобикаляхме с колата видяхме, че и от другата страна отвън е много цветно, но нямаше как да спрем и да снимаме:

 

 

Докато излезем от столицата пътят си е натоварен, после става приятен за каране - без много коли и без отбивки.

За всички пътища важи, че трябва да се оглеждате за животни - пресичат навсякъде, а даже и си ходят по платното понякога:

 

 

 

 

Към обед около 13ч. стигнахме до Bimmah Sinkhole - пълна с вода дупка на около 600м. от морето, образувана от пропадане на почвата. Сега общината е направила нещо като парк наоколо, засадили са някакви храсти, направили са няколко беседки. Има хора, които влизат да се къпят в това езерце. Ние не влизахме. Къпането е на собствен риск и никой не носи отговорност какво съдържа водата, колко е дълбоко и т.н. Понеже има ограда и врата, работното време е обявено от 8,00 до 20,00.

 

 

 

 

 

Ние не влизахме във водата, не знам каква е тевпературата. Има табели да не се ходи по бански/бикини, а с по-затворени комплекти за плуване. Не се спазва от всички, но е добре да го имате предвид.

 

След това продължихме по пътя покрай морето, което не е съвсем до пътя, но има отбивки, където има безлюдни плажове с примамлива вода.

 

 

 

 

Около 14,30 сме пристигнали до Wadi Al Shab - тесен каньон с естествено оформени басейни с кристално чиста синя вода, както и таен водопад в пещера. 

 

Има паркинг под моста:

 

 

Къдете срещу 1 омански риал те прекарват с лодка на другия бряг. Лодките се движат до 17,30ч.

 

 

Като слезеш от лодката и започва едно ходене ... между 40 минути и час, според темпото. Като разстояние не е толкова много, но в началото се ходи по камъчета от този вид:

 

 

 

А после има скално ориентиране:

 

 

Ние бяхме с аква-обувки, които са неподходящи за този терен - напарво се измъчих аз.

Каньонът е красив, с внушителни скали, но ние нямахме време за разсейване.

 

 

 

 

Има и изградени вади за поливане, които са много характерни за Оман:

 

 

Започнаха да се появяват и малки вирчета, но в тях не видяхме да има хора:

 

 

Стигайки до това място, вече е време да скачате във водата, ако ви харесва такава активност:

 

 

Това е първият басейн, има след него още и се стига до пещера, която е с тесен вход.

За мой срам ще кажа, че аз не влизах в тази вода, нито в пещерата - порсто не е моето такава дейност. Спътничките ми плуваха и до пещерата стигнаха, но никой не се сети да вземят фотоапарат и да снимат.

Можете предварително да видите снимки/клипове в нега какъв е входа за пещерата и да прецените дали ще ви бъде комфортно.

Моите спътнички считат "Вадитата" за топ-места в Оман.

 

Какво отчитам като минус - късното ни пристигане и липсата на достатъчно време за по-голяма наслада и да не се бърза.

Места за преобличане до водата няма - има чак на паркинга.

 

Натоварихме се отново на колата и бързо се придвижихме до Сур. нощувка и вечеря в избрания хотел.

 

Следва...

[Mary]

Ден 2

 

План за деня:

- разходка в Сур

- Wadi Bani Khalid

- трансфер до кампа - Oman desert private camp

- разходка с камили по залез

- нощувка в кампа

 

Ставаме рано, но то май е излишно да го пиша, защото нямаме късно ставане по време на това пътуване.

Стягаме багажа и тръгваме да видим нещо от Сур. Задаваме  навигацията Al-Ayjah Lighthouse и ... двете навигации се противопоставиха веднага - едната дава обиколен маршрут - Гугъл, другата дава да караме през града - maps.me. Избираме все пак да вървим през града и се отправяме към стария кораб, който е в двора на музея.

 

Докато пътуваме натам, разбрахме защо Гугъл ни даде обиколен маршрут - мостът беше затворен за ремонт. Не не си обикаляше целия залив за един фар и решихме, че ще го видим от тази страна само.

 

 

 

Паркирахме тук - вижда се паркинга до кафенето. Безплатен беше.

Поразходихме се по плажа - голяма, широка плажна ивица, но реално неизползваема по предназначение. Разхождат се хора и коли там, но няма къпещи се.

 

 

Пясъкът, особено лизо до улицата е осеян с всякакви боклучета:

 

 

А са вложили доста пари за алеята покрая този плаж, настилка, ограда и частична сянка са направени от гранит и дърво:

 

 

Морето видимо е чисто, а по брега разни мидички имаше, че даже и интересна раковинка:

 

 

Както бяхме прочели на много места нямам какво толкова да се прави/гледа в Сур, но все пак добихме някаква представа от него.

 

 

Качихме се на колата и тръгнахме към следващата набелязана цел - Wadi Bani Khalid.

Има безплатен паркинг, където оставихме колата и продължихме напред пеша. Тук ходенето е доста по-малко, а покрой първия басейн има ресторант, тоаленти и място за преобличане. Не сме яли нищо в есторанта, но имаше хора, които си хапваха. Тези, които ползват тур с водач май задължително посядат в ресторанта.

Моите спътнички влезнаха във водата, но не останаха особено доволни и бързичко излязоха. За съжаление след като се облякоха, тръгнахме да видим какво има по-нагоре и видяхме по-хубавите места за къпане, които са измежду скалите - по-чиста е водата и по-приятно мястото.

Показвам и табелите за дрес-кода:

 

 

Пътеката:

 

 

 

Първият басейн:

 

 

 

 

Не правете като нас, а направо подминете този първи басайн и продължете нагоре към скалите, където ще откриете такива малки скътани вади-та.

 

 

 

 

Ходенето до тях също не е като предния ден - малко се върви, но водата изглежда в пъти по-приятна.

 

Беше време да тръгваме за Oman desert private camp.

Стигнахме навреме до определеното място, откъдето тръгваме за пустинята. Там оставихме нашата кола и ни возиха в техен джип. Можете да не носите целия си багаж в пустинята, както направих аз, а можете и да си вземете всичко, както направиха моите спътнички.

От кампа предлагат превоз до мястото им в пустинята за тези, които нямат 4*4. Двупосочен трансфер стува 15 омански риала на кола.

Предлагат и храна - вечеря + закуска за 7 ом.риала.

Разходката с камили по залез е 10 риала.

Ако имате собствен превоз 4х4, можете да си влезете с него в пустинята, като се разбирате с тях да следвате някоя от техните коли.

 

 

Все пак трябва да имате и умения, че някои успяват и да закъсат в пясъците:

 

 

Хората от камповете са много отзивчиви и веднага помогнаха за туристите, като им изкараха колата от пясъка.

 

Наближаваме и нашия камп.

Керванът с камили ни посреща:

 

 

Ето и нашата "къщичка" за тази нощ, а в ляво се вижда мястото за хранене, където бяха наслагали плодове, сладкиши, вода, кафе, чай и т.н.:

 

 

Ето как изглеждаше вътре:

 

 

До всяка палатка има баня с тоалетна - вижда се горе на снимката в ляво от палатката с бяла врата. Всяка палатка е със слънчева батерия, вечер има ток и топла вода.

Метнахме багажите, захлебихме със сладости и две от нас хукнаха към камилите за залез. Не мога да кажа, че съм очарована от язденето на камила - поне сто пъти щях да се изтърся от нея при цялото клатушкане и ходене нагоре-надолу по дюните, но някак се задържах, че даже и снимки правих. Качването и слизането от камилата си е приключение и то от не много приятните. Всъщност аз досега само се бях качвала на камила, но никога ни съм се придвижвала. Мисля, че и след този път ще пропускам този вид транспорт.

Тръгваме с водача:

 

 

Навсякъде пясък и красиви дюни:

 

 

 

Слънцето пада все по-ниско на хоризонта:

 

 

А сенките стават все по-дълги:

 

 

Стигнахме до една височинка, където щяхме да чакаме залеза:

 

 

 

 

И ние, и камилите отдъхнахме докато се любуваме на последните слънчеви лъчи за деня. Обратния път ми се видя по-кратък или пък свикнах с клатушкането.

Изтупахме пахоляка и тръгнахме да вечеряме. За всяки заевил вечеря има определена маса, на която те настаняват и ти носят ядене.

Ето какво ядохме ние:

 

 

Май не съм снимала всичко, но имаше още хляб, вода, безалкохолно, десерт. На снимката непознатото е долу в дясно - някаква разядка с риба тон и шишче от камилско месо. Разядката не беше нищо особено, камилското го биваше. Пилето също беше много вкусно.

Преяли се преместихме на верандата пред палатката ни, за да се радваме на звездите. Поне докато не стана студено, когато се трупирахме по леглата.

 

Следва... 

[Mary]

Ден 3

Странно спане имахме през нощта - уж е студено и се завиваш с дебелите пухени юргани, с тях пък ти става топло и в някакъв завиващ-отвиващ режим ни мина времето.

Разбира се с нетърпение и очакване да видим и изгрева се надигнахме рано-рано.

Реално не сме видяли в предните сутрини да има условия за ясен изгрев, но не губим надежда и се отправяме към дюната почти пред вратата ни в посоката на изгрева.

Не може да се каже, че бяхме свидетели на зашемеяваш изгрев, но пък добре ни се получи позирането с националния флаг навръх Националния ни празник.

 

 

 

 

Поседяхме, погледахме, а с първите слънчеви лъчи започна да се усеща топлината. Някак мигновено става, а само след час-два ще е непоносимо да се стои в палатката или където и да било на слънче в пустинята.

Затова отиваме да закусим и да заявим, че искаме трансфер обратно към колата ни. Не е за вярване, ама снимки от закуската нямам. Имаше пържени филийки, нещо като катма вътре с крема сирене и отгоре с мед и разни други неща по масата бяха наслагали.

След закуската събрахме багажа и зачакахме да ни вози някой. Беше петък и почивен за тях ден, но въпреки това лично шефа ни откара до близкия град, където имат офис и където ни очакваше колата ни. Там вече платихме за нощувката, яденето и разходката с камили. Може да се плаща кеш, може и с карта.

 

Натоварихме се на колата и поехме към Birkat Al Mouz, от където тръгва пътят към  Jabal Al Akhdar - Зелената планина.

 

 

До планината може да се отиде само с 4х4, каквото ние нямаме.

Предварително бяхме прочели, че стигайки до полицейския пост и туристическия офис, все ще се появи някой да предложи услугите си да ни закара и върне.

Полицаите спират всяка кола, проверяват документите, питат за пътниците вътре и чак тогава може да се премине нагоре.

 

 

Така и стана - докато паркираме на паркинга и пред нас спря поочукан джип с предложение да ни кара. Цената, за която бяхме предварително информирани беше 30 омански риала. На Цвети в кръвта е да постига винаги по-добра цена, затова направо му каза на шофьора - даваме 25 и точка. Разбира се завърза се пазарлък, при което шофьорът, с малкото думи които знаеше на английски предложи, ако сме доволни да ми дадем 30, а ако не сме доволни 35. Много се смяхме, но после осъзнахме, че вероятно е имал предвид 25. Цвети категорично му разясни, че това са много пари за кратка разходка и да е благодарен, че не му е предложила да ни кара за 20. В крайна сметка мераклиите за планината вече бяха тръгнали, съдейки от пълния паркинг. А самият шофьор взе да ни се оплаква, че вече се е качвал и това щяп да му ед втори курс. Ееее, още по-добре за него - ще вземе двойна надница в този ден. 

Качихме се в прашасялата му кола и поехме нагоре по пътя. А пътят се виеше непрекъснато.

 

 

На изкачванията беше предвидено да може да се изпреварва - пътят е широк и почти винаги с поне три ленти.

 

 

Първата ни спирка беше Jabal Al Akhdar Viewpoint. Не очаквахме точно този тип гледки:

 

 

Цялата работа е, че понятието Зелена планина у нас има съвсем друго измерение. На тяхната зелена планина тук-там се мъдри някое зелено храстче.

Общото ни впечатление е, че тази разходка и парите, които се плащат за нея не си струва.

 

Стигнахме до Saiq, където има различни вюпойнтове - спряхме на 1-2 от тях, но то гледката е все една и съща - към терасовидно оформените градини.

 

 

 

Може и да е впечатляващо за района, но нас не ни впечатли. Има стара част на града, откъдето тръгва трек, който обикаля градините, но ние нямахме интерес към поглед отблизо на насажденията и да препускаме по баирите. 

Помотахме се на още един вю пойнт - исках да видим този на Даяна, но не работеше в момента.

Предложи ни човека да седнем да обядваме, да се насладим на гледките, но ние нямахме време за такива екстри и тръгнахме по обатния път към колата. 4х4 реолно използва само при спускането.

Отново се посмяхме при плащането като ни върна - пак се пробва да вземе 30 пари, ама за два часа и 25 бяха много.

Дали да посетите Зелената планина не се наемам категорично да кажа - нас не ни впечатли, но може сезонът да е бил такъв. Предварително бях видяла много луксозни места за настаняване в района и вероятно ако бяхме в някое такова можехме да виждаме с друг поглед.

 

Натоварили се отново в колата се отправихме към Низва.

Тук ще вметна, че всички улични лампи в Оман са много красиви - често са с коронка като на снимката на една от портите на Низва:

 

 

Хотелът ни беше в стария град близо до Форта. Пъркирахме на улицата, намерихме си хотела макар и с питане, че се пада малко навътре по една пътека, настанихме се и хукнахме да разглеждаме града.

 

 

 

В петък всички са в стария град и на пазара:

 

 

 

И ние като местните - вървим, зяпаме, опитваме...

 

 

 

Това на горната снимка било халва - на мен ми приличаже на петмез с плодове, ама да не издребняваме - сладко беше и с най-различни ядки вътре. Даваха да се опитва на много места. Опитахме, но не купихме, че само с ръчен багаж не става да се пренася.

 

Закритият пазар:

 

 

 

Рибният пазар:

 

 

И царството на фурмите - Date souq - там се задържахме повечко. Фурми от всякакви видове, които можеш да опиташ на място и да купиш каквото ти допадне.

 

 

На място има машина за правене на тахан - опитахме и него - не предполагах, че толкова горещ излиза накрая:

 

 

Има и място за сядане в магазина, но беше заето от мъже, та решихме да не ги скандализираме, като поседнем при тях.

 

 

Много опитахме, купихме, пък пак опитахме, пък пак купихме и накрая вече доста подсладени се изъкнахме с нежелание от магазина.

 

Редно беше да видим и как върви пазара на златото - казаха цена около 100лв. за 21 карата. Не сме купували, та не мога да потвърдя. Златарските магазини са от другата страна на Форта.

 

 

Измежду бижутерийните магазини има и чейндж бюро. Въпреки, че от хотеля твърдяха, че в петък не работи, то си работеше. Също така предварително ни бяха казали, че курсът по чейндж бюрата не не добър, но нямаше такова нещо - добър си беше. Имат изисквания за нови банкноти - не запомних след коя година, но нещо като 2018 може да беше. Доста бавно става обмяната, записват имена, паспорт и т.н.

 

Продължихме с разходката и с чуденето дали да влезем във Форта:

 

 

 

 

 

Понеже беше ден петък и наистина имаше много хора по улиците, включително и във форта, където имаше някакво организирано събитие за деца, то решихме дружно да не си го причиняваме.

 

 

 

Започнахме да търсим къде да вечеряме. В хотела ни предлагаха барбекю, но нещо не ни допадна и затърсихме ресторант. Мъка си беше да открием такъв. Накрая влязохме в единствения, който съзряхме - Al Aqur Traditional. И тук не беше нищо особено храната, част от менюто не се предлагаше и изборът беше ограничен.

В крайна сметка не останахме гладни, но не мога да кажа и че ни е очаровала храната.

 

 

Отново дълъг ден, който завършихме на терасата на хотела с по глътка вино, което си носехме с нас.

 

Следва...

 

[Mary]

Ден 4

План за деня:

- Falaj Daris

- Jebel Shams

- Misfat al Abriyyin

- Al Hamra

- нощувка в Ал Хамра - Al hamra Heritage Inn

 

Рано-рано оправихме багажа, натоварихме го за пореден ден в колата и тръгваме.

Тръгваме, ама не съвсем - разбира се, навигациите имат задочен спор. Аз си ръчкам из maps.me, Ивето дава напътствия през Гугъл.

Вчера при влизането в зоната към хотела ни, видяхме знак, че е еднопосочно, затова решихме да се доверим на Гугъл и той да ни изкара през кривите улички, вместо да минем 20-тина метра в обратното движение на безлюдния град.

Тръгваме ние, един завой, втори завой и попадаме в една хем крива, хем тесна уличка, където се наложи да приберем и огледалата, а датчи;ите на парктроника да пищят като на заколение от всички посоки. Сега ми е смешно, а там си беше доста неприятно, чак не се сетих да снимам симфонията от датчици. В един момент се оказахме ни напред - ни назад. Не може и да излезе някоя от нас, за да гледа реално какво се случва - просто прозорците са на една педя от стената.

Напредвахме сантиметър по сантиметър, но пищянето стана оглушително и решихме да дадем назад ... това се оказа още по-невъзможно, заради завоя на който бяхме и буквално сантиметрите, на които минавахме от дувара.

По едно време срещу нас се задада мъж с мотор, който ни оказа съдействие не само с оглед на разстоянието да стените, но и с извеждането ни от лабиринта на стария град. Навигацията със сигурност ни караше да завиваме по други улички, където кой знае щяхме да попаднем.

И да не си помислите, че защото жена шофира сее случило?! Нашата шофьорка е с огромен опит и караше блестящо през цялото време. Просто като кривнеш извън главната улица в стария град и попадаш в такава, по която се движат основно моторетки.

Та ако ви предстои нощувка в стария град, преценете добре улиците, а най-добре отавете колана на паркинг извън него.

Ето го нашия водач, но тук вече сме на широка улица:

 

 

Интересно започна денят ни, интересно и ще продължи.

 

Първа спирка - Falaj Daris  - като част от обект на UNESCO. 

Напоителната система Aflaj се състои от 5 от около 3000 все още функциониращи водни системи за напояване в Оман.

Обектите са с изключително добре запазена форма и все още функционират като неразделна и съществена част от производствените системи на селата и градовете.

Петте избрани системи са:

• Falaj Al-Khatmeen
• Falaj Al-Malki
• Falaj Daris - нашата цел
• Falaj Al-Jeela
• Falaj Al-Muyassar

 

Falaj Al Daris се предполага, че е най-големият falaj в Оман и се намира на ръба на Wadi Al Abydh в Nizwa. Само около 200 метра от фаладжа се виждат, преди каналът да изчезне под земята в двата края. Водата, течаща тук е кристално чиста. Има археологически доказателства, които предполагат, че напоителни системи са съществували в тази изключително суха област още през 2500 г. пр.н.е.

 

 

Falaj Daris е разположена в едноименния парк - Falaj Daris Park - мястото не е голямо, влиза се през красива арка, няма такса за вход.

 

 

Навсякъде е зелено, изпъстрено с цветя и е наистина като бягство от реалността на безводие, скали, пясък и камъни...

 

 

 

 

В ранната съботна сутрин бяха единици хората, които се виждаха наоколо. Мястото е популярно за къпане или поне потапяне на краката във водата. Ние сварихме само един мераклия за баня:

 

 

Колкото и да ни харесваше там, трябваше бързо да продължим напред, защото нямахме реална представа колко време ще ни отнеме заплануваното за този ден.

 

Пътят беше хубав и слабо натоварен:

 

 

Но вниманието винаги трябва да е повишено, заради участниците в движението на четири крака:

 

 

Населените места, покрай които минаваме имат типичен за Оман вид - няколко къщи, разположени не съвсем близо една до друга и разбира се няколко джамии:

 

 

Кратка спирка, като за няколко снимки, направихме на Valley necrosis.

 

 

И изоставени руини на село Riwaygh as-Safil там:

 

 

Наблизо има изоставена крепост и някакво вади, но не сме проучвали подробности, поради липса на време.

 

Пътят започваше да има все по-изваяни завойчести форми:

 

 

Все пак се изкачваме към планината и е нормално пътят да бъде планински.

 

 

За този път също препоръчват 4х4, но предварително бяхме прочели, че и с обикновена кола можеш да го преминеш. Проблем се явява една отсечка от 10-тина километра, което е черен път, съчетан с наклон и е тесен на места. На maps.me са отбелязани местата, където пътят става черен.

 

 

 

Най-странното беше, че насред този пясъчен път, се срещаха големи указателни табели за различни посоки:

 

 

Освен табели, насред нищото имаше и джамии:

 

 

Някои от отбивките имаха страховит наклон, затова внимавахме да се придържаме към нашия маршрут в посока Jabal Shams.

Карането по черния път не е много приятно, особено ако мине някой джип и разпепеляви всичко наоколо, но не е и нещо много неприятно - около половин час сме се движили по първия такъв път. После има отново асвалтирана част и накрая пак черен път, осеян с повече дупки и камъни.

 

 

Първа спирка в планината - Jebel Shams View Point - сурова красива гледка, а на снимката се вижда пътеката за трека W6, който не започва от тук.

 

 

На това място имаше един къмпингуващ джип. Ние направихме само по няколко снимки и продължихме напред.

Наоколо има и места за отсядане. Ние се зачудихме от какъв зор отиват там да нощуват, че даже и на високи цени, но комплексите са доста интегрирани в природата, та сигурно си има своето обяснение и съответното търсене.

 

 

Вече наближавайки крайната ни цел в планината - Al Khitaym - видяхме оставени ниски, като нашата коли и решихме също да не препускаме по дупките, а да походим 600-700 метра. Реално спокойно можеше да се стигне без проблеми с колата, но човек с кола под наем е винаги още по-внимателен.

 

И ето ни вече пристигнали в началото на W6 - Balcony Walk Hike. Цвети и Ивето са бързоходки и поеха по пътеката с бодра стъпка, а аз нямах желание да ходя по цялата пътека, затова си карах бавно-бавно, наслаждавайки се на гледката.

 

 

 

Пътеката не е сложна за ходене, не е и толкова страховита, колкото ми се струваше при предварителния оглед. Ето я къде се вие и на тази снимка:

 

 

На някои места е обезопасена:

 

 

В началото има и кафене:

 

 

И приятна беседка, когато не е превзета от козите:

 

 

 

А те са навсякъде около нас:

 

 

Времето, което сме прекарали там е малко по-малко от два часа, след което се отправихме към колата и поехме пътят в обратната посока.

Връщането беше по-бързо, но не забравяхме да внимаваме и за приятелките, които се разхождат наоколо:

 

 

Станаха много снимките в този пост, затова ще продължа разказа за този ден в още един пост.

 

Следва...

[Mary]

Ден 4 - продължение.

Слезнахме от планината и решихме вместо да отидем да са настаним в хотела, първо да видим Misfah al Abriyyin.

Може би сбъркахме, че първо не минахме през хотела все пак.

На входа на това селище ни посрещнаха няколко табели от този вид:

 

 

На нас ни беше ясно как трябва да бъдем облечени, но за да ги има тези табели, явно на маст от туристите не им е известно.

Misfat Al Abriyeen (مسفاة العبريين) е планинско село, разположено на 1000 m надморска височина в подножието на планината около Al Hamra. Селото получава името си от племето Ал Абри.

В момента Misfat Al Abriyeen се е превърнало в доста атрактивна туристическа дестинация през последните години. Селото се гордее с невероятни земеделски тераси, красиви алеи и стари къщи, построени върху твърди скали. Старите къщи в Misfat al Abriyeen са традиционни къщи от кал с покриви от палмови листа и са уникални с това, че са построени върху солидни скални основи.

Много жители на селото разчитат на земеделските тераси за препитанието си, където се отглеждат банани, нарове, папая, манго, цитрусови дървета и разбира се палми. Тези тераси по планинските склонове се напояват чрез системата фаладж, за която вече стана дума и която е издълбана в твърдите скали на планината.

Тук може да се направи обиколка по стените на фаладжа, коети ние направихме в една малка част.

Има и друга пътека от другата страна на селото, която минава през повече селскостопански тераси и води до стръмно стълбище надолу през още градини и насаждения, а след това отново нагоре, ние нямахме интерес към тази обиколка.

 

 

 

 

След кратката ни разходка и вече доволно напечени от жегата, се метнахме в първото изпречило се кафене - Rogan's Cafe - на няколко етажчета е заведението, като от последния се открива чудна панорама към новата част на селището, но печеше твърде много, за да седнем там:

 

 

Закритите части на заведението са в битов стил:

 

 

Поседяхме, отморихме, насладихме се на wi-fi и тръгнахме да видим и нещо от старите къщи:

 

 

Тук май окончателно разбрах, че момичетата си нямат на идея къде ни предстои да ношуваме. Направих лек коментар, но не съм сигурна, че ме разбраха.

 

Още едно заведение с тераса си бях отбелязала, но не влезнахме в него:

 

 

Наистина вече ни беше напекло, доста време изкарахме по завоите в планината и се размечтахме за ядене, баня, легло ... без да съм сигурна в поредността на изброеното.

Слизайки от селището, спряхме за няколко снимки съм Ал Хамра от високото:

 

 

 

И се отправяме към хотела ни за настаняване...

 

По пътя ... близка среща с руини:

 

 

На повечето места по света нощувката в "стария град" означава, че спиш в центъра, заобиколен от красиви стари сгради, заведения и интересен културан живот.

В стария град на Ал Хамра ни посрещна това:

 

 

 

 

Измежду тези порутеняци трябваше да намерим и хотела ни, надявайки се, че е цяла сграда.

От втори опит го намерихме. Любезния служител ни разведе из хотела, който се състои от няколко сгради - може и да са с различни имена на "хотел".

Обща стая - салон в единия:

 

 

И още една такава:

 

 

Имаме и тераса на покрива:

 

 

Предлагаха чай и кафе, но ние някак втрещени от реалността направо тръгнахме навън. Цвети предложи да търсим нов хотел, но аз винаги съм склонна на приключения, та си останахме в този. Преди да ви покажа стаите, да ви разходя още малко в околността.

 

 

 

 

 

Имаше и музей там, но дори не го обсъдихме дали да го посетим.

Надникнахме в ... кварталната баня:

 

 

 

Обстановката в района беше странна, но и хората не му отстъпваха. Гледаха ни трите като извънземни. Един се опитваше да ни предложи нещо, ама дали беше ресторант или музей, така и не разбрахме.

 

 

 

Вече бяхме много гладни, но в този район беше изключено да намерим нещо за ядене, затова се отправихме към новия град.

И там не беше лесно да намерим къде да вечеряме - три сами жени си бяхме атракция и без да влизаме по заведенията.

Накрая се навряхме в едно прилично изглеждащо заведение за бързо хранене. Затруднения в избора и разбиране на поръчката имахме, но с дружни усилия си поръчахме храна и седнахме да я изядем там, отлагайки с още малко време връщането по стаите.

 

 

Като казах стаите, време е да ви ги покажа. Стаята на Цвети и Ива:

 

 

Моята стая:

 

 

 

И банята ми:

 

 

Реално мястото е точно като на снимките от хотела, но съчетанието на остановката навън, базовите условия в стаите, липсата на интеренет и съмнителните обекти по улиците направиха нощувката ни доста неспокойна.

Моята стая беше буквално на уличката между сградите, прозорците са на височината на тялото на човек.

Смело пуснах капаците, залостих вратата и зачаках утрото.

 

 

Чуваха се разни стъпки и подкашляне, подсмърчане, мъжки гласове...

Толкова крими ми се виждаше всичко, че се къпах на тъмно и изобщо не светках лампата до сутринта.

 

Следва...

 

[Цвете]

Не мога да не се включа за тази вечер. Реално направихме нощувка тук, защото нямахме представа колко време ще ни е нужно за плана през деня. Истината е, че спокойно можехме да се върнем в Низва, нищо, че имахме още два обекта за гледане в района. Даже исках да си тръгнем, като видях ужасията на стария град, ма на - оцеляхме. Всъщност в този град жени не срещнахме.

[Mary]

преди 1 час, Цвете каза:

Не мога да не се включа за тази вечер. Реално направихме нощувка тук, защото нямахме представа колко време ще ни е нужно за плана през деня. Истината е, че спокойно можехме да се върнем в Низва, нищо, че имахме още два обекта за гледане в района. Даже исках да си тръгнем, като видях ужасията на стария град, ма на - оцеляхме. Всъщност в този град жени не срещнахме.

Точно!

Аз пиша толкова подробно, за да имат представа тези, които ще отидат след нас какво да изберат.

Ние сме си направили нашия си - не много осъзнат избор, но поне другите да имат представа.

 

Видяхме една жена там - нещо готвеше май, че онзи "мръдналия" нали ни канеше да вечеряме.

 

Сега ми е доста забавно, като гледам снимките и се сещам за погледите, които предизвеквахме, и за тези погледи, които ние си разменяхме...

И как излизайки от хотела сварихме рецепциониста и още един мъж да са си заврели главите в колата ни...

 

А реално туристите отиват на разходка в този стар град - бодят по улиците, оглеждат старите сгради, които сигурно са били много красиви на времето си.

 

По цялата главна улица в новия град също имаше само мъже. Минахме пеша 200 метра сигурно и ни гледаха с голямо любопитство. Влизането в ресторантите също беше атрактивно. И в супермаркета... 

 

[Fiordaliso]

Позволявам си да добавя някои неща,които не видях да са споменати а са основеното ,заради което хората посещават Оман и съм малко озадачена че са пропуснати.

Oт доста години посещавам Оман и други арабски страни заради работа,последния по новогодишните празници с децата и имам доста впечетления.

Столицата Мускат е смятана за Швейцария на арабския полуостров, местните ни познати са много гостоприемни,горди че са част от страната си и като се запознае човек с местните порядки  ги разбира напълно.

 

Голямата джамия на султан Кабус

Виждал съм много джамии по света, но тази е наистина голяма: почти град!

Веднага щом човек прекрачи  входа, това, което впечатлява, е тишината и усещането за спокойствие,. Белият мрамор блести на слънчевата светлина и огромната молитвена зала буквално те оставя без дъх : персийския килим,който покрива целия под, привлича вниманието с фините си дизайни и красивите цветове .Килимът бе най-големият в света, докато арабските емирства не му отнеха титлата с килима в джамията Шейх Джаед. Килимът тежи 21 тона и е ръчно изработен на части от 600 жени в Иран и след това сглобен на място.

Таванът е още по-красив, с гигантския кристален полилей Сваровски с 1122 cветлини.Докато Катар не открадна първенството му, това беше най-големият полилей в света.

Белият мрамор от Карара, който се редува със сивия, създава униакална хармония и елегантен ефект.

Женската молитвена зала е малка, но не защото жените имат по-малка стойност в Оман, а защото те не ходят в джамии, а се молят вкъщи.

Мястото е наистина изпълнено с чар и неслучайно е определяно като един от най-добрите образци на съвременното ислямско изкуство.

 

Оман се пресича от пътя на тамяна, който в древни времена също като пътя на коприната, e белязал ритмите и търговията в тази област.

От 2008 г. ЮНЕСКО включи региона Дофар в списъка, защитавайки това производство ; най-големият производител и  износител на тамян в целия свят e Оман.

Този продукт е и в основата на парфюмите Amouage, чиято фабрика може да бъде посетена в Мускат. Hай-ексклузивният и скъп парфюм в света се произвежда в именно там .

През 1983 г. Султан Кабус създава престижната марка Amouage, ароматите се правят само с естествени съставки от най-високо качество.

Посещението завършва с предлагането на типичния омански чай, придружен от фурми и възможност за закупуване на ценната есенция. Има само една малка, не за пренебрегване подробност, бутилка от 100 ml струва около 200 €!

Между другото, Amouage означава вълна’ и това е името на първия парфюм, пуснат от компанията, създаден от Guy Robert, парфюмерист от Грас.

 

Кралската опера  е открита през 2011 г. и е проектирана от същите архитекти на Голямата джамия. Това е една от най-очарователните сгради в града, но по-важното е нейното значение - cимвол e на волята на султанa да обедини Изтока и Запада, да приветства културата, която е била част от неговата младост, и да я въведе в рамките на оманската традиция.

 

„Beauty has an address”е един от официалните слогани на Оман.

 най-впечатляващ е този на 2000 метра надморска височина- там, където Даяна е прекарала часове да съзерцава заобикалящата я панорама, докато Чарлз се е занимавал с рисуване, e създадена платформа, кръстенa  Diana’s point , и е сърцето на Anantara Al Jabal Al Akhdar - прекрасен резорт  c  вили и апартаменти, частни басейни и изискана елегантност,  италиански гастрономически изкушения, предлагани в ресторант, подходящо наречен Bella Vista, с изглед към Diana's точка.

В центъра на платформата всяка вечер се пали мангал, не защото трябва да се стопли, а в чест на толкова много красота. И ако желаете, можете да поискате да вечеряте на тази тераса, без никой наоколо, в компанията на тръпки от емоции. Казват, че това е идеалното място за предложения за брак.

 

друга информация за там,  всеки може да си направи заключение за собствената си реалност  :

 

 - Не се удържат данъци,образованието и здравеопазването са безплатни, на високо ниво и гарантират сигурност на всички .

 - По случай навършване на пълнолетие султанът дава на всеки оманец парцел, равен на приблизително 600 квадратни метра, близо до родното място, където може да построи собствена къща, която е снабдена с безплатни вода, ток и път. Но само ако е построена според ислямските канони.

 -  В случай на повреда султанът определя още земя и парите за възстановяване на къщата.,социалните грижи също са за отбелязване  - инвалиди и вдовици получават дом и субсидия.

 - Cултанът Кабус,  който почина преди няколко години, обичан от поданиците си  ,модернизира страната ,постепенно увеличи производството на петрол, реинвестирайки приходите преди всичко в здравеопазване и образование.

 -  3-те съществуващи училища в цялата страна станаха 2500, с безплатни училищни автобуси, които взимат ученици дори в пустинята,

 - 9-те медицински центъра вече са стотици, разпределени поравно на цялата територия, а 10-те километра асфалтирани пътища от 1970 г. преминаха на 13 000 km в голямата си  част осветени.

 - Докато столиците на съседните страни се състезават кой да има най-висок небостъргач, Мускат си остана на земята.Той не се е развил във височина и всъщност няма забележителен skyline, това е така, защото законът забранява която и да е сграда  дa надвишаваща най-високoтo минаре на голямата джамия.

 - Друг строителен закон e, че ако някой иска да боядиса къщата си в цвят, различен от бяло или неговите нюанси, трябва да получи разрешение и следователно общински лиценз.

 - ако се движиш мръсна кола ще получиш глоба от 10 OMR(25 €) . Към това се добавя, че всеки, който мине на червено, отива в затвора за две нощи в допълнение към глобата.

 - Оман е държавата от Персийския залив, която държи рекорда за работещи жени, много посланици и някои министри са жени , има повече жени мениджъри там, отколкото в Италия!

 

Надявам се да е било интересно!

 

 

[Mary]

На 19.03.2023 г. в 18:55, Fiordaliso каза:

които не видях да са споменати а са основеното ,заради което хората посещават Оман и съм малко озадачена че са пропуснати.

Чудесно е, че допълвате, но аз просто описвам нашето пътешествие - нямам за цел да обхвана живота там и всички забележителности на Оман.

- За голямата джамия показах какво ние видяхме - избягвам да давам твърде много сухи факти, които могат да се прочетат навсякъде.

- Операта - предстои да я видим.

- Diana’s point - не работеше, когато ние бяхме там.

- за парфюмите Amouage не знаех, но въпреки това си купихме местно производство парфюми.

- за образованието, строежа на къщите и медицинското обслужване нямам личен опит.

 

 

[Цвете]

преди 3 часа, Fiordaliso каза:

В центъра на платформата всяка вечер се пали мангал, не защото трябва да се стопли, а в чест на толкова много красота.

Това, че нещо е маркетингово постижение, не значи, че е наистина впечатляващо. Ние също се поддадохме на писанията из интернет и се качихме до горе. Бяхме почти до прословутия вю на Даяна. Нищо от видяното не мога да нарека красиво. 
И се чудехме кой и защо ще иска да отсяда в хотелите наоколо. 

[Mary]

Ден 5

 

План за деня:

1. Bahla Fort

2. Jabreen Castle

3. Sultan Qaboos Mosque in Nizwa

4. Nizwa Fort

5. Royal Opera House Muscat

6. Настаняване в хотела - Naseem Hotel - препоръчвам

7. Разходка из сука и по крайбрежния булевард

 

Всеки ден ставаме рано, но в този ден чупим рекорда.

Още в 5 бях стегнала багажа и чаках момичетата да се събудят. Както казах нямаме нет и общуването е затруднено.

По едно време чувам някой да слиза по стълбите от горния едаж и със замах махам резето и скачам в коридора приказвайки, за да видя, че е мъжът, който ни настани - явно е нощувал на горния етаж и той, та неговите грачения и храчения сме чували.

След не повече от 5 минути и момичетата се зададоха по стълбите, оплаквайки се от тежката нощ.

Нещо ги е нахапало или поне полазило, та имаха сърбежи по ръцете и краката, които в последствие при едната се развиха на множество пъпки.

Не сме глезени, спали сме къде ли не, но този хотел наистина не го препоръчваме по много причини.

 

За щастие колата ни чакаше пред вратата, бързо натоварихме багажа и дори без да потърсим кафе в хотела напуснахме с голямо облекчение.

За този ден се получи доста натоварена програма, защото включихме и едно връщане до Низва за посещението на Низва форт, та ранното тръгване ни дойде добре.

 

Първа цел - Bahla Fort.

Пристигнахме около 7,30 там, а отваря в 9,00ч. Ясно беше, че няма да чакаме толкова много, затова го обиколихме отвън, направихме по някоя снимка и това му беше. Въпреки рання час вече напичаше навън и нямаше как да чакаме час и половина да отворят.

 

 

 

Отправихме се към Jabreen Castle, който отваря рано и работи до късно.

На вратата беше написана цена 3 омански риала за чужденци, но ни таксуваха по 3,150 - имало някакво увеличение.

 

 

Построен през 1675 г. от имам Бил-Араб Бин Султан, замъкът Джабрийн е важен център за обучение по астрология, медицина и ислямско право.

Имам Бил-Араб наследява от баща си държава в период на мир след отстраняването на португалците. Говори се, че този дворец всъщност е построен чрез личното финансиране на Бил-Араб по време на живота на баща му, преди той да стане имам на страната. Страната преживява ера на просперитет и развитие през времето на Бил-Араб, докато брат му Саид бин Султан не успява в плана си да го отстрани през 1692 г.

Замъкът Джабрийн е различен от другите омански крепости, защото не е построен по време на война и не е укрепление, което е било разширявано от различни имами през вековете. Това е всъщност дворец, построен по време на мир от владетел, който е страстен към науката и изкуството и това го прави най-красивият исторически замък, открит в Султаната. Замъкът е висок на три етажа, разполага с две кули, множество зали за приеми, зони за хранене, заседателни зали, съдебна зала, библиотека и класни стаи. Интериорният дизайн на замъка включва декорирани прозорци, дървени балкони, арки с надписана арабска калиграфия и спиращи дъха произведения на изкуството на тавана. Няколко стаи имат дървени тавани с оригинални флорални мотиви.

 

 

 

Сощински лабиринт ми се видя този замък. Стълби, стлбички, сводове, сводчета, преходи от стая в стая, от крило в крило...

Гледка от вътрешния двор:

 

 

Разни стаи:

 

 

 

 

 

Част от един изрисуван таван:

 

 

И гледки от покрива:

 

 

 

Почти през цялото време си обикаляхме сами, разходихме се, разгледахме и снимахме.

Отделили сме един час за разглеждане, а спокойно можеше да добавим и още време, но на терасата на покрива вече мнооого напичаше и се скрихме на хлад.

 

Потеглихме към Sultan Qaboos Mosque in Nizwa.

Това е втората по големина джамия в Оман, след тази в Мускат. Построена е на площ от 80 000кв.м. и може да побере около 10 000 молещи се.

Бяхме единствените посетители в джамията по това време и получихме специално внимание. Човекът на портала ни придружи и каза няколко думи.

Нова, блестяща и направо светеща от чистота ми се видя тази джамия.

 

 

 

Чувствахме се като мравчици в големите помещения, двора и коридорите.

Отново много красиви полилеи:

 

 

 

 

 

 

 

Хубава библиотека има към джамията - там срещнахме един господин, дошъл да чете, но явно се стресна от нас и бързо изчезна.

Много студенти идвали да четат там ни каза мъжът, който ни съпровождаше.

 

 

 

И около тази джамия работеха, грижеха се за цветята е зеленината. Впечатляващо е как в тази жега и пустинни гледки наоколо, успяват да поддържат зеленина.

 

 

Следва...

[Mary]

Nizwa Fort

Както вече писах, в Низва бяхме вече, но в ден петък и имаше доста хора по улиците и в крепостта, затова решихме в този ден да се върнем отново там и да посетим Nizwa Fort на спокойствие.

Малко преди крепостта и стария град има обширни паркинги, където оставихме колата и се отпавихме към форта. Цена на билета за вход е 5 омански риала.

 

Крепостта Низва (قلعة نزوى) е една от най-популярните туристически атракции в Оман поради факта, че е пример за стара оманска архитектура, която илюстрира начина, по който хората от Оман са живели в древността. Най-старата част от крепостта Nizwa първоначално е била построена от  имам Ал Султ бин Малик Ал Харуси през 9 век и по-късно е реновирана от  имам Султан бин Сайф Ал Яруби през 17 век. Имам Султан бин Сейф Ал Яруби е известен като  имамът , отговорен за отстраняването на португалците от Оман.

 

Крепостта Низва е уникална сред другите крепости в Оман поради цилиндричната форма на главната си кула, която се оказва и най-голямата, издигаща се във крепост в Оман. Форт Низва има седем кладенеца, няколко затвора и място за съдебно преследване. Главната кула разполага с много защитни механизми, използвани от Оман в миналото, като клопки, капани и прозорци за стрелба с оръжие.

Фортът също така съдържа много експонати и артефакти, изложени във всяка от стаите на форта. Има също магазин за подаръци и постоянна изложба.

Форт Низва лично на мен ми хареса най-много от видяните замъци.

 

 

 

Още на входа е поставено пано, от което си вижда разпределението на форта.

 

 

В този ден с панталони до коляното и при купуването на билетите ме помолиха да се приведа в приличен вид. Нямах против - подготвена съм винаги с една дълга пола в раничката.

Влизайки в двора се зачудихме накъде да поемем първоначално и решихме да обиколим ниските части и накрая кулата.

 

 

В тях има запазени експонати от бита и културата на Оман, както и някакви мебели.

 

 

 

 

 

 

И изложба на различни картини:

 

 

Пообиколихме каквото ни се видя интересно, прочетохме разни факти за форта, качихме се и на ниския покрив, откъдето се открива гледка към града:

 

 

В една от залите имаше жени, които представяха местни занаяти:

 

 

И беше време за кулата, но първо да поразгледаме на теория какво има в нея. Има доста хубави илюстративни схеми:

 

 

Ако се вгледате в картинката, ще видите и различните начини за защита на форта и убийства на нападателите:

 

         

 

Течността,  която заливат нападателите е горещ сок от фурми - видяхме помещението, където са притискали фурмите с тежки чували и така се е отделял сокът от тях, който са загрявали. На втората от горните две снимки пъке се вижда трапът в който са попадали нападателите, ако успеят да преминат през вратата.

За туристите са поставили и табели, че да обърнат внимание и реално как са направени. Дупката, от която са изливали врящия сок от фурми:

 

         

 

И трапа, в който са пропадали нападателите - сега покрит със стъкло, че да не зачезне някой турист:

 

         

 

Стигайки до покрива на кулата се виждат и отбранителните съоръжения там. На три места има такива стълби, където можеш да се качиш и да погледнеш града от високо.

 

 

 

 

 

Горе толкова печеше, че набързо огледахме, снимахме и се скрихме вътре на хлад.

 

Имаше на двора една жена, която печеше някакви местни катми/палачинки, намазани с топено сирене и поляти с мед/сок от фурми.

 

 

Доволно разгледали вкичко бързо се отправихме към колата и поехме пътя към Мускат.

Тези магистрали вече си бяха доста натоварени, а с приближаването към столицата колите ставаха все повече и повече.

 

 

 

Следва...

[Mary]

По път за хотела решихме да спрем и разгледаме Royal Opera House Muscat.

 

 

През 2001 г. султан Кабус решава с кралски указ да построи опера в столицата на Оман, Маскат.

Лондонските архитекти Уимбърли Алисън Тонг и Гу получават възможността да построят операта в Мускат, която започна да се строи през 2007 г. След четири години строителство, Кралската опера Мускат, чието име е вдъхновено от Кралската опера в Лондон, отваря врати през есента на 2011 г. в тесен кръг от поканени гости с операта „Риголето” от Верди.

Малко по-късно с представление на „Турандот” на Пучини е открит първият театрален сезон.

Днес Royal Opera House Muscat представя разнообразна програма, която включва не само опера, но и балет, арабски джаз, танго или представления за деца. По време на посещение в операта оманците традиционно носят националните си носии, а чуждестранните гости са в официално облекло.

 

Опарета е разположен на 80 акра земя и е заобиколена от зелена градина.

 

 

 

Модерният, омански архитектурен стил съчетава различни традиции и прави великолепната сграда да изглежда като дворец от арабските нощи. Фасадната облицовка е от варовик от пустинята на страната. Интериорът е обзаведен със скъпоценни мраморни подове, а оманските занаяти са застъпени на много места.

Театралното пространство, декорирано в червено и златно, побира 1100 гости, като има възможност сцената да се праустройва според представлението, за което се ползва.

Всичко блести още преди да влезеш в операта.

 

 

Предлагат организирани турове на цена 3,15 омански риала. Може и да има часове, но ние не ги разбрахме - казаха до десетина минути ще започне и наистина беше така.

 

Има покрит паркинг, както и зона с различни магазини от скъпи световни марки.

 

 

И след толкова приказки е време да надникнем вътре, където се влиза след секюрити проверка. Първо се влиза в предверието:

 

 

 

Великолепно се вписват арабските детайли навсякъде.

 

 

 

 

Ето го и нашия водач, който разказваше с гордост и отговаряше на всякакви въпроси, застанал пред една от витрините със стари инструменти, които са разположени във фоайето.

 

 

Залата не е огромна, но е много красива, с добра акустика и с мисъл за удобство на посетителите.

 

 

 

И седалките са с музикални детайли:

 

 

В момента на посещението ни се готвеха за представление на балет и сцената беше такава:

 

 

За съжаление нямаше представление в денят, когато бяхме там. С огромно удоволствие бехме посетили операта за представление - представям си всички аромати, които ще се носят наоколо, тържествения вид на посетителите и насладата от това, което се вижда да сцената ... Жалко, ама няма как да се включи всичко в едно пътуване.

Поотъркахме се във витините на скъпите магазини и с очи-пълни, ръце-празни, се отправихме към хотела, който бяхме избрали да е в район  Mutrah - Naseem Hotel.

От хотела останахме много доволни. Дамата на рецепцията беше невероятна. Поинтересува се откъде идваме, какво сме видяли и какво предстои да видим. Като разбра за плана ни за другия ден, веднага се обади на организатора, провери дали всичко е наред и ни помогна с детайли. Също така ни позволи да ползваме късно освобождаване на една от старите ни, което беше повече от прекрасно за нашия план на другия ден.

Паркирахме колата на този паркинг, понеже местата за паркиране пред хотела попадат в платена зона.

Метнахме багажа и се отправихме към сука - Пазар Мутрах.

 

 

Влязохме в един от входовете, който не беше този големия, показан на снимката, но веднага попаднахме в царството на ароматите, лъскавите съкровища, типичната върволица от народ по пазарите и всякаквите стоки, които продават. А над всичко и непрекъснато е ароматът на тамян, който е много характерен за тук. Все пак пътят на тамяна е минавал през Оман от древни времена.

С няколко снимки ще ви потопя в атмосферата, но миризмата няа да моа да предам - ще трябва да отидете сами да си я подушите.

 

 

 

 

 

Малко мода:

 

 

Скариди в чувал насред подправките:

 

 

И накрая една мъжка седянка на пазара:

 

 

Магнитите бяха по-скъпи от тези в Низва, разни други дреболийски също си държаха цени като за техния стандарт. След като дълбоко вдишахме много тамян и парфюми, излезнахме на разходка по крайбрежния булевард.

 

 

 

 

Походихме, поснимахме и тръгнахме обратно в посока към хотела и към импровизирания пазар пред рибната борса, където по това време имаше базар на местни производители.

 

 

 

Ето тази сергия ни заинтригува най-много, че даже и на другия ден отново я посетихме:

 

 

Ако се чудите какви са всичките тези бурканчета - това са ароматни смески. Гледахме ги с интерес и се чудехме какви знахари имаме насреща.

Но след малко разбрахме, защо повечето хора облечени в национални роби миришат толкова приятно. Тези смески се комбинират според вкуса на човека и се палят в специален съд. А димът, който се носи е ароматизиран според избора. И ... ето как се втъква в дрехите - поставят го под дрехата и тя попива аромата:

 

 

Малките шишенца на картинката са с маслен извлек на различни аромати - купихме си - много траен аромат.

Надушени, напушени, ароматизирани, но гладни бяхме вече и се отправихме да търсим ресторант, което не се оказа толкова лесна работа.

Този, който бях набелязала беше интересен, малко скъп, но най-вече пълен - трябва резервация за него.

Съседният беше рибен, но не ни се ядеше риба в този ден и го оставихме за следващия ден, но така и не стигнехме до него, за което сега съжалявам.

И няма други ресторанти наоколо - само някакви за бързо ядене, но не ни допаднаха.

Питахме таксиджиите къде да ядем и те ни пратиха в другата част на града - е, след толкова пътуване този ден, нямаше шанс да пътуваме още поне 20км. в посока, за да ядем. Накрая ни насоиха към ресторант за местни ястия, което не знам колко беше така, но ядохме някакви лютиви манджи:

 

 

След което се отправихме към хотела, че на другия ден отново ранно ставане ни чакаше.

 

Следва...

[Mary]

Ден 6 - последен

 

План за деня:

- Шнорхелинг около Dimaniyat Islands 

- Напускане на хотела

- Разходка до султанския дворец

- Мотаене и евентуално пазар в някой мол - избрахме да е Mall of Oman

 

Неосъществено за деня - ядене в Aroos Al Bahar - след като предната вечер се разминахме с яденето на омар, с Цвети бяхме решили в този ден преди да тръгнем към мола и летището да изядем по един.

 

Спах повече от чудесно тази нощ и дори напевът от близките джамии не ми попречи.

Излишно е да казвам, че отново рано трябваше да станем, но този път поне с желание го направихме в очакване на морски забавления.

 

Дълго се чудихме коя фирма да изберем за шнорхелинка. Ивето се нае да си пише с всички набелязани и да разбере какви са разликите, да проучи има ли къде да се изкъпем(още не си бяхме договорили късното освобождаване на стая), от къде се тръгва и всякакви подробности, които да направят изборът ни осъзнат.

От нета бях извадила няколко възможности, а последната ни намери под формата на брошура, която намерихме поставена на колата ни, когато паркирахме ощ първия ден пред голямата джамия. 

Изборът и писането на писма ги оставихме за непосредствено преди денят за шнорхеинг - това не е много добра идея, ако държите на точно определена фирма -при някои вече нямаше места.

Цената е почти твърда навсякъде - 30 омански риала на човек.

Този с листовката оферира 28 омански риала и освен по-иската цена, беше и с много приятна и бърза комуникация. Решихме да изберем тази оферта.

Все пак попитахме и в хотела - те имаха рекламна брошура на друг организатор, но той не предлагаше шнорхелинг в този ден. Мястото от където тръгваше избраната от нас компания се видя малко подозрително на дамата от рецепцеята на хотела и веднага се обади на фирмата, за да провери. Поговори с някой и ни каза, да не се притесняваме - ще има шнорхелинг, нищо че не тръгват от обичайното за почти всички останали място.

 

Ето ги избраните от нас: Pearl Dimaniyat Diving Centre - даже в момента цената е 25 омански риала за шнорхелинг. Предлагат гмуркане и шнорхелинг - май са от малкото такива. Всички останали лодки, които видяхме, бяха само за шнорхелинг.

 

 

Препоръчваме ги - собственикът е пакистанец, който сега се утвърждава и дава всичко от себе си, за да успее. Много точен, внимателен, отзивчив и разбиращ си от работата. Ето я и лодката:

 

 

Мястото, от което тръгва лодката е тук. Влиза се от портала и се отива до мястото, от където тръгва лодката.

 

 

Има къде да се паркира в близост.

При предварителния контакт ни бяха казали, че има къде да се преоблечем и да вземем душ след приключване на тура, но реално не се възползвахме и не знам дали  имат помещение.

Около 40 минути се пътува до островите, където се правят три спирка зи гмуркане/шнорхелинг.

Леко хладно ни беше сутринта, но това си зависи и от сезона. Водата също ми беше леко хладна, но аз не съм мерило, понеже обичам топлата вода.

 

И ето ги в далечината сотровите:

 

 

А като наближихме водата доби така примамливия за плуване цвят:

 

 

 

Имаше дори и плаж на едното от островчетата - само Ивето плува до него.

 

 

Интересното е под водата. Риби, корали и много костенурки.

 

 

 

 

 

 

 

 

Често около костенурките дебнат риби, които да вземат нещо от отчупените корали.

 

 

А костенурките са наистина много. Две:

 

 

Три:

 

 

Четири:

 

 

Пет, а след това спрях да ги броя но по едно време имаше направо гмеж от костенурки - една до друга, една върху друга - не могат да се преброят.

 

 

И още едни морски обитатели:

 

 

 

Между две от спирките сервираха похапване, а имаше непрекъснато вода и напитки:

 

 

Така добре похапнахме, че ни отпадна омарът в набелязания ресторант...

 

Доволни, наситили се на риби и костенурки се отправихме към брега. Времето мина неусетно, залисани в разговори с останалите трима, с които споделихме този прекрасен тур. Те бяха за дайвинг и също бяха доволни.

На лодката има очила, шнорхели, плавници и неопрени.

 

Между хотела и пристана пътувахме почти час - радстоянието е около 45км. В хотела се изкъпахме, освободихме стаята и отидохме да си докупим малко парфюми.

След това беше ред да видим султанския дворец - Al Alam Palace, ама явно ни бяха прегрели главите, че паркирахме тук, направихме няколко снимки на двореца и замъка до него, но не обиколихме пеша, за да стигнем до централния вход, площад и изглед към двореца. Той не е отворен за посещения, но могат да се правят снимки през оградата.

 

 

 

С това приключи и културната ни програма в Оман. Следваше миене на колата, пазарувне в мола, връщане на колата и два полета към дома.

Нямахме проблем с връщането - погледнаха бегло колата, подписаха ни документите и се отправихме съм салона, където в ядене и пиене обсъдихме така бързо миналите дни и правейки планове за нови пътешествия.

 

 

Благодаря за чудесната компания на @Цвете и @Ивайла!

С една последна снимка на участничките в тази забава, слагам край на писанията ми:

 

 

Край!

 

Всеки е добре дошъл в темата да коментира, да пита или да сподели неговата гледна точка.

 

[Ivko]

А как е водата, като градуси тогава в сравнение с Дубай? Четох коментар на @ivan69, че била хладна около 25 градуса, когато е бил април, че аз мисля януари/февруари.

[Mary]

преди 26 минути , Ivko каза:

А как е водата, като градуси тогава в сравнение с Дубай? Четох коментар на @ivan69, че била хладна около 25 градуса, когато е бил април, че аз мисля януари/февруари.

Ние бяхме съвсем в началото на март и водата си беше хладна, но не студена. Спокойно си изкарахме няколко часа във водата без да усетим дискомфорт.

С Дубай едва ли мога да сравня качествено, но предвид че са наблизо, то вероятно и водата е подобна.

В Оман не съм плажувала на брега - само навътре в морето.

[ivan69]

На островите е леко хладна, но след 2 минути се свиква. По брега е чай, сигурно над 30 градуса, брегът е много плитък и се затопля много. Февруари ще е перфектно! 

[lesy]

Не успяхме да стигнем до Салала, но там дори и януари средната температура на водата дават 25 градуса.

[Ivko]

преди 16 часа, lesy каза:

Не успяхме да стигнем до Салала, но там дори и януари средната температура на водата дават 25 градуса.

Аз вече имам билети за януари софия-абу даби-мускат двупосочно ако не /а те ще/ променят нещо та може за февруари да ги изместя и също искам и Салала, но малко тегаво ще дойдат и двете с Мускат в един трип. Гледах, че има полети Мускат-Салала та може да се възползвам и от тях.

[lesy]

преди 4 минути , Ivko каза:

Аз вече имам билети за януари софия-абу даби-мускат двупосочно ако не /а те ще/ променят нещо та може за февруари да ги изместя и също искам и Салала, но малко тегаво ще дойдат и двете с Мускат в един трип. Гледах, че има полети Мускат-Салала та може да се възползвам и от тях.

В Оман за разлика от ОАЕ плажовете са диви. Местните не се къпят в морето / океана. Ходят на пикници с барбекю на плажа. На плаж около 5 км. може да сте сами или още някой турист.

Само около Маскат са започнали застрояване с хотелски комплекси. Кола под наем е задължителна. Дават и 4х4, оборудвани с палатки на покрива. За авантюристите.🙂

[Oshko]

Знаете ли рент а кар компаниите дават ли да се кара по черни пътища? Защото като чета до много забележителности се стига накрая и по малко черен път, не говоря за пясъка на desert camp-a.

[lesy]

преди 10 минути , Oshko каза:

Знаете ли рент а кар компаниите дават ли да се кара по черни пътища? Защото като чета до много забележителности се стига накрая и по малко черен път, не говоря за пясъка на desert camp-a.

Ние карахме, но дори и неасфалтираните пътища ставаха.