дневник Из Мексико с обществен транспорт

[chandni]

В Мексико ни отвя една промоция на Турските авиолинии. Самолетните билети купихме 9 месеца по-рано.

Първоначалните планове включваха наемане на кола и обиколка в посока Канкун – Мексико Сити. След като се сдобихме с билети, програмата се врътна в обратна посока. За мен това е по-комфортния вариант. Когато преминах към уточняване на детайли и логистика, мъжът ми заяви, че мисли да си спести контакта с рент-а-кар компании и шофирането. Това наложи да нареждаме пъзел с междуградски и градски автобуси, вътрешен полет, колективо, метро и т.н. Идеята на следващите няколко публикации е да споделя как навързахме заплануваните обекти, използвайки обществения транспорт – на някой след нас може да му е полезно.

 

Полетите

Изключителното неудобство на полетите с Турските авиолинии беше (особено на първия) тяхната продължителност. От София до Мексико Сити прекарахме 15 часа във въздуха и към края на полета имахме усещането, че задните ни части са приели формата на тава за баклава.

 

SIM карта (местните я наричат „чип“)

Първата стъпка преди да тръгнем в посока хотела беше закупуването на SIM карта с мобилен интернет. Бяхме избрали мобилен план Амиго на Telcel за 256 песос (200 за плана и 56 за чипа) с 3 GB data и неограничено ползване на Facebook, Messenger, WhatsApp, Twitter, Instagram, Snapchat; с неограничени минути в Мексико, към САЩ и Канада. За 12 дни този пакет ни беше достатъчен. Спряхме се на Telcel заради добрия обхват извън столицата. На летището в Мексико Сити картата може да се купи от официален Telcel store на 2 етаж на Terminal 1, магазин Oxxo (според информация от нета взимат такса 150 песос за активация на чипа) или магазин 7-11 (без такса за активация). Точно срещу изхода на залата за паспортен контрол видяхме 7-11 и след 5 минути имахме активна карта. Платихме с ПОС терминал.

 

Банкомати

Теглихме пари само от банкомати на Citibanamex. Независимо от сумата, таксата беше 30,74 песос.

 

Integrated Mobility Card

За плащане в градския транспорт в Мексико Сити се използва презареждаща се карта, която важи за Metro, Metrobús, Light Rail, Ecobici (електровелосипеди), Trolleybus, RTP buses, Cablebús. В нея се зарежда максимален баланс от 120 песос. Ако вкараш 100 pesos получаваш карта с баланс 85 pesos (15 pesos са за самата карта).

Презарежда се на същите машини, от които се купуват картите. Тук отбелязвам, че презареждащи машини има само на големите автобусни и метро спирки. Ние обърнахме внимание на този факт едва часове преди полета си от Мексико Сити и се наложи да си купуваме хартиени билети за метрото (плащането е само в брой), за да се прехвърлим на по-голяма гара, където да заредим в картите си сумата, необходима да се придвижим до летището. 

 

Цена на автобусен билет в Мексико Сити: 6 pesos. В автобусите таксуването става само с чекиране на Integrated Mobility Card. Качването е от първа врата, защото другаде няма устройства за чекиране. Трансферите между линиите на автобусите са безплатни, ако са извършени в рамките на първите 2 часа от влизане в системата. В някои автобуси имаше зони, маркирани с розов цвят само за жени и деца до 12 години.

 

Цена на билет за метро в Мексико Сити: 5 pesos. В метрото таксуването става с картата или с хартиен билет, закупен от касите на метро спирките. Билетът или картата в метрото се чекират само на влизане. Жени и деца под 12 г. използват първите 2 вагона.

 

Градският транспорт в CDMX е изключително редовен. Не сме чакали повече от 3-4 минути автобус или метро. Едни и същи номера автобуси вървят буквално един след друг. Автобусите се движат в отделна лента и в задръствания не сме попадали. Номерът на автобусната линия не е изписан върху самите автобуси, на тях, на светеща табела е обозначена крайната спирка. Номерът на линията е изписан върху тотема на всяка спирка. 

Няма безплатни трансфери между Metrobús и метро. На спирките на автобуси и на платформите в метрото няма дисплеи с информация, но Гугъл мапс се справи перфектно с всички посоки, смени и разписания. 

 

От летището към Мексико Сити

Хваща се Mеxico City Airport Metrobús (цена 30 песос), Line 4 на Terminal 1 до Puerta 7, а на Terminal 2 до Puerta 2. Ние кацнахме на Терминал 1 и за да стигнем до автобуса следвахме посоката към Puerta 7. Точно срещу изхода имаше машина за закупуване и зареждане на Mobility Card, която приемаше и плащане с карта (някои машини приемат само кеш).

 

Карта Дайнърс не мина, платихме с Curve. При плащане в брой машината приема банкноти от 20, 50 и 100 песос.

 

Спирката е веднага след като се излезе от Puerta 7, до табела „Metrobús 4“:

 

Автобусът е с надпис „Т1-Т2“ и крайна спирка San Lázaro. След Терминал 1 минава през Терминал 2 и после поема към града. Очаквах да е претъпкан, но всъщност в 8 часа сутринта освен нас двамата се качи само още един пътник. Има място за поставяне на куфари. На спирка San Lázaro се сменя с метро или друг автобус. Ние хванахме втори автобус, в който кондукторът ни махна да влизаме без да чекираме  Mobility Card.

 

След оставянето на багажа в хотела, въпреки натрупаната умора, поехме към Сочимилко. За този първи ден имахме два варианта – разходка в района на Callejón De Los Sapos в Puebla или каналите с изкуствени острови chinampas (плаващи градини), в които се движат лодки (trajineras), ръчно изрисувани във всички цветове на дъгата. В крайна сметка избрахме вариант 2: Xochimilco – мексиканската Венеция. Честно казано на снимки мястото изглежда доста по-привлекателно и фотогенично, отколкото е в действителност.

 

Мexico city - Xochimilco

Към Сочимилко се хваща Метро Blue Line 2 в посока Tasqueña. На последната спирка Tasqueña се следват табели към влак Tren Ligero (цена: 3 pesos). Последната спирка на влака е Terminal Xochimilco. Препоръчаните пристани в града бяха Embarcadeo Nuevo Nativitas и Pier Fernando Celada.

 

За да се повозиш за час-два или повече на шарена трахинера, можеш да се договориш с десетките лодкари, които щъкат по пристана. Плаща се за цялата лодка, на час и за да падне цената може да се комбинираш с други мераклии – качват се до около 20 човека. На лодката може да качиш храна и напитки, както и да спазариш преминаващи лодки с мариачи, за да ти подрънкат за настроение. Нащракахме снимки. На пристана, на който се озовахме (според табелите беше Embarcadeo Nuevo Nativitas), имаше мижав интерес - 2-3 лодки тъкмо се пълнеха и отплаваха. Около нас се мотаеха само местни и нямаше желаещи да се качват. Няколко лодкари много упорито си предлагаха услугите, а ние в отговор не по-малко упорито умувахме под силното слънце. Пазарлъкът с един от тях започна от 1000 песос за 1 час, премина през 800, слезе на 600 за час или 1200 за 2 часа, след това свали на 1000 за 2 часа, но ние казахме, че ако се качваме ще е за час и финално ни предложи 500 песос за 1 час. Докато обмисляхме ни грабна друг, който явно беше в течение на разговора до момента и директно оферира 400 песос за 1 час, специално намаление за нас от 450 песос.

 

 

 

Пейзажът наоколо беше полузаспал, не носеше настроение и никак не агитираше в посока плаване из каналите. В крайна сметка се отказахме от разходка с лодка и мозъкът ни заработи в друга посока – да задоволим нарастващия глад. По пътя към пристана всички места, на които се приготвяше храна, бяха толкова мърляви, че предпочитах глада пред вероятността да си докарам стомашни проблеми още от ден първи. Знаех, че по-натам ще претръпна и ще опитам улична храна, затваряйки очи за нулевата хигиена, но в онзи момент не бях готова:

 

 

За радост на стомасите ни видяхме много прилично изглеждащо кафене – Finca Santa VeraCruz Xochimilco, в което ни приготвиха свежи салати и сандвичи и хапнахме вкусно.

 

В CDMX спахме в Hotel Castropol, намира се на оживена улица, на 10 минути пеша от централния площад Сóкало и катедралата, в непосредствена близост има спирки на метро и автобуси. Хотелът беше приличен, дадоха ни стая на висок етаж и от прозореца виждахме Torre Latinoamericana. Закусвахме в ресторанта на хотела: quesadilla sincronizada, molletes con tocino, enchiladas, 2 напитки - около 25 лева. 

 

Към Мексико Сити тръгнах доста предубедена, бях чела как се блъскали в теб в метрото и те обирали и ред други щуротии. Качваме се в метрото (возихме се и в час пик) - всичко изглежда като навсякъде по света, пътниците наизвадили смартфони, взират се в тях, от джобовете им висят телефони, портфейли, дамските им чанти разкопчани. Нито за момент не съм усетила нещо съмнително в поведението на околните. Навсякъде имаше полиция - на всяка платформа на метрото стояха двама полицаи, на автобусните спирки също много често имаше такива, качваха се и в метрото и в автобусите. Е, често униформените се разхождат с автомати в ръка или са натоварени на открит джип с насочени оръжия към минувачите. Това обаче не ме притесняваше по никакъв начин. Дори при старата и новата базилика на Nuestra Señora de Guadalupe добихме смелост дотолкова, че извадихме фотоапарата си. 

[chandni]

Teotihuacán

 

До пирамидите в Теотиуакан ходи автобус, който тръгва от Autobuses del Norte в CDMX. Пътят е около час.

Цена на автобусен билет: 120 pesos отиване и връщане, само в брой. Билетът за отиване е за определен час, а за връщане – без час, връщаш се когато искаш.

След централния вход на автогарата се свива вляво, минава се през целия коридор, в дъното, преди Sala 8 е касата за билети, маркирана с надпис „Autobuses Teotihuacan“. Автобусът тръгва от Платформа 6. Бях чела, че е обозначен с „Piramides“, но на нашият пишеше само “San Juan”. Качвайки се казахме на шофьора: „Puerta 1“, той отговори „Puerta 2“ и нещо друго, което не разбрахме. Бедният запас от думи на испански не ни позволяваше да му опонираме и резултатът беше, че остави всички туристи на „Puerta 2“. Реално той мина близо до Puerta 1, но не и непосредствено пред нея. Всъщност това не се оказа кой знае какъв проблем, защото на връщане нямаше да хващаме автобуса от спирката пред пирамидите, а щяхме да обядваме в града и да търсим спирка някъде из центъра.

Вход Teotihuacán: 90 песос

На касите за билети се приема само кеш, на Puerta 1 и Puerta 2 имаше машини за билети, на които се плаща само с карта:

 

На Puerta 1 имаше и банкомат.

 

Пирамидите на Слънцето и Луната:

 

 

 

Храмът на Кетцалко́атъл („перната змия“)

 

 

Излязохме от Puerta 1 и по преки пътеки стигнахме до града. По улиците хората ни се усмихваха, ние ги поздравявахме, а те отговаряха с голямо задоволство. Търсихме бюфет, за да опитаме различни неща, но не открихме наоколо и на един закрит пазар се наместихме на столчета пред едно тезгяхче, на което се приготвяше храна. Менюто естествено беше само на испански и не разбрахме точно какво поръчваме, но беше вкусно:

 

 

 

 

San Juan Teotihuacán 

 

 

 

 

После фокусирах сладкарница и без да губим време се озовахме на маса с 3 големи, добре изглеждащи пасти пред себе си. От няколкото проби на сладкиши в Мексико установих, че не ги бива в десертите.

Наблизо видяхме Туристическа информация и обнадеждени, че ще ни посочат спирката на автобуса към Мексико сити, закрачихме натам, за да разберем, че човекът не говори английски. Показа ни посоката, в която да вървим. С помощта на навигацията открихме спирка, обозначена като Autobuses Teotihuacan. Много скоро пристигна пълен автобус, който ни върна към столицата.

[chandni]

Mexico City

 

В Мексико Сити използвахме основно метро. В метро станциите трудно се откриват карта с линиите и дисплеи с информация. Изцяло за ориентацията си разчитахме на Google Maps. В пиковите часове се събират огромни тълпи. Имаше случай, в който цялата платформа беше задръстена от хора, но влаковете са през 2-3 минути и ако не успееш да се качиш на единия, на следващия вече си в предните редици и се напъхваш. Избягвахме автобусите, защото там малко по-трудно се ориентираш къде е спирката, в каква посока трябва да се движиш.

 

Basílica de Nuestra Señora de Guadalupe

Старата базилика

 

Новата базилика

 

 

Площадът пред тях

 

Catedral Metropolitana de la Asunción de María

 

Palacio de Bellas Artes

 

Museo Frida Kahlo (La Casa Azul)

Вход: 267,50 песос. Билетите се купуват онлайн, на място се доплащат 30 песос за снимане. 10-на дни преди нашите дати билетите бяха на свършване, така че е желателно по-рано да се ориентирате към закупуването им. Влиза се на групи в определeн час. Има отделни опашки за всеки час. Пишеше, че ако пропуснеш часа си не те допускат вътре.

 

 

 

 

 

 

Museo Nacional de Antropologia

Вход: 90 песос

На касите се плаща само в брой, а отсреща, в близост до гардероба и gift shop-a имаше отново познатите машини за билети, които приемат само плащане с карта. Музеят може да се похвали с една от най-големите колекции в света от доколумбови реликви, артефакти и изкуство, с десетки изложбени зали и няколко градини. Според мен, ако се посещава Мексико Сити, този музей не трябва да се пропуска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Навсякъде в Мексико Сити се усещаше една смесица от миризми, хаотични викове, музика, клаксони, свирки на регулировчици по кръстовищата. Почти всеки магазин беше извадил тонколони пред входа, представете си каква какофония се получава. По тротоарите е пълно с улични търговци, които също подвикват непрестанно. А в Parque Alameda се събираха двойки от различни възрасти, които танцуваха под звуците на нежна музика. Лицата им бяха усмихнати.

 

 

[chandni]

За придвижване между градовете се насочихме към Autobuses de Oriente (А-Де-О), защото изпълняват всякакви маршрути, имат сайт, в който да разгледаш различните отсечки, цените им и да купиш предварително билети с до 50% отстъпка.

 

Mexico City - Palenque

Първоначално търсихме нощен автобус от CDMX в посока Паленке. Оказа се, че цените на билетите не са ниски и се замислихме за вариант с вътрешен полет, който щеше да бъде далеч по-комфортен от цяла нощ лашкане в автобус. Намерихме отсечката CDMX – Villahermosa с Viva Aerobus за 112 USD за двама, от които 9 USD допълнителна застраховка full refund и купихме 2 билета.

 

Изборът на хотели във Вияермоса не беше голям. Оглеждахме се за такъв с шатъл от летището. Имаше един, който уж обявяваше безплатен шатъл, правихме опити за връзка с тях, за да потвърдят  шатъла, но така и никой не благоволи да отговори. Нямаше как да разчитаме, че при това нехайно отношение някой ще ни чака на летището. Затова запазихме стая в Sleep Inn Villahermosa и от летището до града взехме Uber за 148 песос. Хотелът беше нов, чист и модерен, за сметка на това околните сгради бяха доста нелицеприятни.

 

Вияермоса беше нашата отправна точка за разглеждане на руините в Паленке. От автобусния терминал ADO Villahermosa трябваше да хванем автобус към Паленке. Когато проверявахме цените на билетите от България този маршрут нямаше отстъпка, затова и не купихме предварително билет. Взехме си билет, когато вече бяхме в Мексико и цената беше същата, каквато бяхме следили от България: 110 песос/човек.

 

Тук може би е мястото да вметна, че на автогарите има един дисплей, на който се въртят различни автобуси и часа им на тръгване, но не пише на коя платформа да ги чакаш. На касите не говорят английски и не знаят или не искат да обясняват от къде тръгват автобусите. Конкретно на автогарата във Villahermosa мъжът ми пита около 10 човека – униформени, случайни минувачи, кой ли не, докато се доберем до информацията, че нашето превозно средство ще тръгне от платформа 26. На някои автогари имаше викачи, които крещяха името на автобусната компания, крайната спирка и часа на тръгване и насочваха на кой автобус да се качваш.

 

От Villahermosa до Palenque пътувахме с микробус с надпис ADO aeropuerto. Интересеното беше, че на него нямаше никаква табела, че отива към Паленке. Отзад имаше място за багаж:

 

Втората спирка беше летището, вляво от входа на Заминаващи:

 

Пътува се 2 часа и половина. Четох, че на автогарата Central de Autobuses ADO в Паленке има гардероб за багаж (30 песос/час), но ние оставихме багажа си в хотела и не сме го търсили и използвали.

 

До руините стигнахме с маршрутка (colectivo) с надпис „Ruinas“. Вървят на кратки интервали. Цената беше 20 песос в посока. Хванахме я от главния път в града, който води към Zona Archeologica и 15-на минути по-късно ни спря пред входа на парка.

 

Colectivo (местните им казват още micros, peseros или combis)

Това е най-бюджетния начин да се придвижваш в Мексико. Микробуси без климатик, без място за обемист багаж, обикновено на стъклото им е изписан маршрута или са със стикери, които указват последната спирка. Спират според желанието на пътниците. Качваш се, казваш къде отиваш и шофьорът ти събира пари според дистанцията (и понякога според това дали си местен или турист – веднъж ни се случи). Приемат само пари в брой. Шофьорът помнеше коя спирка сме му казали при качване и когато наближаваше спирката съобщаваше името ѝ. Така че грешки трудно могат да се получат.

 

Zona Archeologica Palenque

В Zona Archeologica Palenque пристигнахме след 13:30 часа и това се оказа едно чудесно време за разглеждане на руините без тълпи от хора. Касите за билети са две. Първо се плаща на голямата каса насреща (само в брой) таксата на щата - 104,50 песос, после се отива на касата вдясно и се плащат 90 песос за археологическия комплекс (тук приемат и карта).

 

Докато се върви от касите към руините се минава покрай музей. Ние го разгледахме на връщане. Внушителните храмове и дворци от разцвета на маите са погълнати от джунглата, което прави разходката сред руините приятна. Точно в Паленке термометърът стигна 38-40 градуса и ако не бяха сенките, преживяването тук щеше да е доста мъчително. Особено катеренето на стотиците стълби ...

 

 

 

 

 

 

От археологическия комплекс излязохме в самия край на работното време и бяхме едни от малкото посетители. Предположих, че може и да няма колективо по това време, но малко след като тръгнахме видяхме едно.

 

В Паленке бяхме запазили стая, за да има къде да си оставим куфарите, докато разглеждаме руините, да се освежим след жежкия ден и да се подготвим за нощния преход с автобус в посока град Mérida .

[stanimir]

Това вече е истински полезна и интересна тема.

С известно проучване и магелански дух няма нищо особено сложно да се пътува в Мексико, точно както в много други места по света.

 

Благодаря за актуалната изчерпателна информация !!!

[chandni]

Palenque – Mérida

 

За тази отсечка избрахме нощен автобус ADO. Билетите купихме от България с отстъпка – първият струваше 598 песос, а вторият 643 песос. По разписание се тръгваше в 22 часа и се пристигаше в 6:20 часа. Преди да заминем получихме и-мейл за промяна – автобусът щеше да тръгне в 22:45. В деня на пътуването на дисплея на автогарата изписваха, че цената на билета е 956 песос. Пробвахме да купим билет онлайн от сайта на ADO, но нямаше такава възможност.

Силно се надявахме нощният автобус да предлага известен комфорт, да може да се сваля достатъчно седалката, тя да е удобна и да предразполага към сън. В действителност седалките не бяха особено удобни и не се изтегляха много назад. Климатикът през цялата нощ беше на ниски градуси, бяхме чели за това и предвидливо сложихме якета. Пътищата, по които минавахме бяха отвратителни. Толкова много неравности имаше – гърбици, дупки, че автобусът подскачаше почти постоянно, чуваше се и някакво думкане при тези подскоци, въпреки усърдието на шофьора да преминава през проблемните участъци внимателно. Тъкмо се унасяш и скок-подскок, бум-тряс, разтриваш очи и се молиш този гаден път да свърши, но това продължи почти до края на маршрута.

В Mérida автобусът пристрига на ADO Centro Histórico TAME.

 

Mérida - Uxmal

 

За Ушмал планирахме да хванем автобус от Mérida в 9 часа. По спомени на касата ни казаха, че следващият автобус е в 12. Билети не можехме да купим предварително, защото автобусите не са на ADO и нямат онлайн продажба. На автогарата билети се купуват от каса на ADO или Oriente, а автобусът, с който се пътува е брандидан като SUR.

 

Цена на автобусния билет: 95 pesos, качва се на Ahorro bus card, която струва 10 pesos. За разлика от ADO, при тази компания места не се продават.

Автобусът тръгва от Gate C (Sala C) и е на терминала половин час преди потегляне. Ако се седне от страната на шофьора може да се види по-добре катедралата в Umán. Час по-късно автобусът спира на главния път и шофьорът съобщава: „Ушмал“. Върви се 10-на минути до входа на комплекса.

 

 

Zona Archeologica Uxmal

 

Вход за археологическия парк: вляво има 3 каси, на първите 2 се плаща таксата за парка в брой (ако искаш да платиш с карта отиваш отсреща на машинките), третата каса е за плащане на щатската такса (приемат и карти). Такса за парка: 90 песос, щатска такса:  441 песос.

 

Pirámide del Adivino

 

Фрагменти от Четириъгълника на монахините

 

 

 

Игрище за игра на топка, наричана от маите pok-ta-pok, от нахуа – tlachtli, а испанците ѝ казвали пелота

 

 

Музей на какаото Choco-Story

 

Вход: 180 pesos, приемат плащане с карта

След като разгледахме руините се върнахме към мястото, където сутринта ни остави автобуса, пресякохме главния път и стигнахме до интерактивния оpen-air музей на какаото, разположен в Hacienda Uxmal. Тук може да се проследи историята на какаото, да се видят ритуални танци на маите в чест на бог Chaac, има и приют за диви животни (вкл. ягуар). Гостите на музея имат възможност да опитат традиционната напитка на маите, базирана на какао с подправки - „chokoj ha“ (гореща вода). Приготвя се от препечени и смлени какаови зърна, смесени с гореща вода, лютив пипер, канела. Музеят е разположен сред богата растителност, наоколо всичко е зелено, сенчесто и приятно. 

 

 

 

 

 

Прибирането от Ушмал към Мéрида съдържаше някои неизвестни, които трябваше да изясняваме на място. Четохме, че срещу спирката, на която сме слезли на идване, към 15 – 15:30 ч. (докъм 16:30 ч). минава автобус за Мéрида. Имаше и вариант за по-бързо придвижване като се хване такси до близкия град Muná и там да се търси автобус или колективо към Mérida.

 

Ние приключихме с музея на какаото доста преди 15 часа и силно се надявахме да не се налага да висим безцелно в жегата до времето за автобуса. Когато излязохме на главния път, попитахме двама-трима в каква посока са, за да се комбинираме за такси, но техните планове бяха други. Тогава се завъртяхме около едно оранжево камионче, трансформирано в павилионче за кафе, което се намираше в началото на алеята, която води към Музея на какаото:

 

 

Питахме продавачката в колко часа минава автобус за Mérida. Тя отговори: „Около 15:30“ и допълни, че двете жени, които стоят до нея са за Муна и търсят да се комбинират с някого за такси. Няма да обяснявам колко ни зарадва това предложение. Цената беше повече от приемлива – по 50 песос/човек. Жената се обади на някакъв бакшиш и не след дълго потеглихме към Muná. Таксито ни остави до стоянката, на която чакаше колективо с надпис „Mérida“. Бяхме казали на жената, че крайната ни цел е Mérida и явно тя беше предала на шофьора да ни спре точно до колективото. Чакахме бусчето да се напълни и срещу 39 песос/човек то ни откара до централната част на Mérida. 

 

[chandni]

Mérida - La Ciudad Blanca (Белият град)

 

През 19 век в Mérida били построени красиви имения. Собствениците им трупали богатства от отглеждането на растението сизал (Agave sisalana) и станали елита на обществото в Мéрида. По онова време в града били съсредоточени най-много милионери в сравнение с всяко друго място на света. Някои от сградите, които запечата фотоапаратът ни: 

 

 

 

 

 

El Palacio de Gobierno

 

 

 

 

 

В контраст с красивите имения стоят неподдържани сгради:

 

 

Колективо:

 

Автобус от градски транспорт в Мéрида (всички автобуси в града бяха пред разпад, включително и в столицата по някои линии се разхождаха такива антики):

 

В Mérida празнувахме годишнина от сватбата си и планът беше да вечеряме в ресторант La Chaya Maya, препоръчан и тук, във форума. Оказа се, че интересът към това място е много голям, чакаше се на опашка пред вратата. Обстановката не беше нещо особено. Имахме алтернативни варианти, единият се оказа затворен, другият беше El Lucero. Менюто отново не беше на английски, но по спомени имаше снимки, а и ни намериха сервитьор с английски и с негова помощ напоръчвахме различни неща, чиито имена ни звучаха интересно. Платихме 1040 песос с карта. Всичко беше прясно и вкусно:

Ceviche

 

Cochinita Pibil

 

И разбира се някакви видове такоси

 

В Мéрида бяхме запазили стая с private pool в Art 57 Hotel. Екстериорът на хасиендата беше добре поддържан, приятен, цветен, с много растителност в градината и малък басейн. Интериорът обаче се оказа в занемарено състояние и като цяло хотелът е много надценен. 

 

[chandni]

Mérida - Hacienda Yaxcopoil

 

Докато подготвях програмата, попаднах на снимка с арката на Хасиенда Яшкопоил, хареса ми и включих обекта в обиколките ни около Mérida. Четох, че начините да се стигне до хасиендата са два: с colectivo от Mérida до Umán и оттам смяна с colectivo Umán – Yaxcopoil или с автобус Mérida – Ticul.

За да избегнем неудобството, свързано с търсене спирки на колективото за Umán, се насочихме към по-лесния вариант – от автогарата в Mérida (ADO Centro Histórico TAME) да хванем автобус в посока Ticul. Според информацията, която бях открила, трябваше да търсим Autobuses del Mayab. Те използват билетните каси и терминалите на ADO. С предварително подготвен на екрана на телефона текст пред една от касите показахме накъде и с какъв автобус искаме да отидем. Служителите на касите на ADO не говореха език, различен от испански, но винаги мониторите им бяха видими за клиентите, посочваха спирка и час на тръгване, след потвърждение от твоя страна издаваха билета. И този път видяхме на екрана Autobuses del Mayab и избраната спирка - Yaxcopoil. Качиха билетите ни (25 песос на човек) на Ahorro bus card (10 песос), която купихме заедно с билетите за автобуса в посока Uxmal. Бях доволна, че така лесно се случиха нещата и тръгнахме към платформата, на която трябваше да чака автобуса. Качваме се, чекираме Ahorro картата и изненада – шофьорът ни маха „но, но“, обяснява нещо на испански, ние - на английски и след малко оня загуби търпение и с жест показа да слезем от автобуса. Изнервени се подредихме на гишето на госпожата, която ни продаде билетите и ѝ показахме предварително преведен на испански текст, че шофьорът на Mayab ни сваля от автобуса и не приема билетите ни. Оная звъни по телефона, появява се някакъв мениджър, който в началото уж не говореше английски. В хода на разговора проговори. След умуване ни върна парите в брой (ние бяхме платили с карта), без да връща 10-те песос за Ahorro картата, която задържа. Та да се знае: информацията, че автобусът Mérida – Ticul спира в Яшкопоил е невярна.

И в крайна сметка пак опряхме до трудния начин за придвижване до хасиендата – с колективо. Бях открила, че спирката е от страната на Mercado Lucas de Galvez, Calle 65 (между Calle 54 и Calle 52). Там обаче нямаше никакво колективо. Разпитвахме, навигирахме се с Google maps. Част от местните не бяха и чували за тази хасиенда. А от всеки безистен из уличките изскачаха таксита и микробуси колективо, но всеки тръгва в различна посока и трябва да нацелиш този, който те интересува. Районът беше някакъв търговски център, пълен с магазинчета, улични пазари, сергии, тълпи щъкат навсякъде и едва се разминаваш. И в цялата тази луда обстановка падна не малко обикаляне под знойното слънце. Надеждата, че ще стигнем до Яшкопоил започна да се изпарява и почти се бях отказала, когато съдбата ни отведе до спирката. Намираше се на Calle 71, пред магазин Electrónica González в участъка между Calle 56 и Calle 58.

 

В Umán бусчето спира от северната страна на църквата на Calle 21 (цена на билет: 11 песос). От западната страна на църквата (пред централния ѝ вход) тръгва колективото за  Яшкопоил (цена отново 11 песос) :

 

 

Последната спирка е тук, встрани от входа на хасиендата:

 

Hacienda Yaxcopoil

 

Входна такса: 150 pesos, само в брой

Имението е част от историята на 3 велики периода за полуостров Юкатан: предколумбовия, испанския колониален период и годините на бум на култивирането на сизал. Някога Хасиендата се е смятала за един от най-важните селски имоти в Юкатан заради своите размери и великолепие. Отличителната ѝ черта е характерната монументална мавританска двойна арка. Тази отворена порта е типична за колониалния период и е може би най-красивата на полуостров Юкатан:

 

 

 

Основната сграда (casa principal) е с големи салони, просторни коридори с високи тавани и обширни градини с буйна растителност. Оригиналните европейски мебели намекват за богатството и вкусовете на една отминала епоха.

 

 

 

 

 

 

 

На връщане се хваща колективо отново до Уман от същата спирка до входа на плантацията. И въпреки че на буса пише Яшкопоил - Уман - Мерида, той ходи само до Уман:

 

 

В Мерида ни допадна храната и в ресторантчето El Templo, където за 2 големи салати, 2 бири и 1 малка бутилка минерална вода платихме 374 песос.

 

От градовете, които видях в Мексико, Мерида ме плени най-много. 

[ven62]

И тази тема е закарвичена.

Карфиците станаха прекалено много и браузерите ми заприличаха на "таралежите" на класическите шивачки от едно време.

 

Благодаря @chandni

 

[chandni]

Mérida - Chichén Itzá

 

Предварително бяхме купили билетите за автобуса ADO, който щеше да ни откара от ADO Centro Histórico TAME в Мерида към следващата точка от програмата – Чичéн Ицá. Цена на билета: 328 песос. Тръгнахме в 7:15 часа и около 9:00 бяхме пред входа на историческия комплекс. Пътувахме с микробус.

 

Chichén Itzá

 

Входни такси: на каса или от машинки (нямаше опашка, за разлика от касите) се купува билет за археологическия комплекс – 90 песос, а на 7-мо или 8-мо гише се плаща таксата на щата - 524 песос.

Гардероб за куфари:

Веднага след касите стои очукано бюро, на което приемат багаж за складиране в локъри (чанти и раници) или ако е по-голям (куфари) – в прашна стая с вехтории. Малката клетка е 50 песос на ден, голямата – 100 песос, за куфар се плаща също 100 песос. Когато съобщаваха цените казаха, че всяка раница се оставя в отделен локър за 50 песос, всъщност таксуваха един, в който настанихме и двете си раници.

 

Смята се, че Chichén Itzá е бил най-важния град на маите – религиозен, военен, политически и търговски център, както и най-гъсто населения им град. Структурите са изключително впечатляващи, облаците - памукови и фотогенични, а туристите – прекалено много. 

 

El Castillo

 

Plataforma de Águilas y Jaguares

 

El Caracol

 

 

 

 

 

Сувенири

В Chichén Itzá, както в останалите археологически комплекси, имаше продавачи на сувенири и дрънкулки, но тук те бяха разположили стоката си на стотици сергии. Това на места разваля гледката, но от друга страна позволява да спазариш красиви сувенири на много прилични цени. В Мексико Сити бяхме видели интересни неща, но не искахме да купуваме сувенири още от първия град, в Мерида се разочаровахме, защото нямаше нищо съществено, но в Чичен Ица се предлагаше от всичко по много. За всеки вкус и джоб, разнообразие от материали, техники на изработка и при тази огромна конкуренция много лесно с пазарене цената слизаше на половина от обявената в началото. Ако на някой му се занимава, може да изтъни доста. От тук взехме всички сувенири и подаръци за близки и приятели. По-късно, когато се озовахме в Плая дел Кармен, се потвърди предположението, че сме направили много добър ход в посока оптимизиране на разходите. За сравнение: едни черни тениски с разноцветни щампи в Мерида бяха по 180 песос, в Чичен Ица ги обявяваха на 300, а в Плая дел Кармен стигнаха 350 песос. Абсолютно еднакви се продаваха във всеки град/исторически обект, разликата беше в надписчето с името на града, от който ги купуваш и в цената.

 

Chichén Itzá - Valladolid

 

Автобусните билети за тази отсечка купихме  в деня преди пътуването и цената не беше променена от това, което гледахме месеци преди това - 95 песос. Отново дойде микробус, а не автобус. Спирката е пред входа на комплекса. От тук тръгват колективо, както и автобуси на компанията Oriente за Плая дел Кармен и Канкун. Докато чакахме ADO минаха 2 автобуса на Ориенте. Така че няма нужда от предварително купуване на билет от ADO. Кондуктор на Ориенте стоеше на спирката, съобщаваше автобуса, който идва и продаваше билети за него.

 

Valladolid

 

Вечерта преди настаняването във Валядолид от хотела ни писаха, че уж ПОС-терминала им имал проблем и приемали само плащане в брой. Изменихме плановете си, отменихме двете нощувки и запазихме стая в Hotel Casa Rico в непосредствена близост до градския парк. Беше чисто и най-важното удобно за опознаване на централната градска част.

 

Iglesia de San Servacio

 

Привечер тук се прави безплатно светлинно и звуково шоу, при което стените на църквата се украсяват със светлини, цветове и форми, представяйки нейната история:

 

Parque Principal Francisco Cantón Rosad, Fuente de la Mestiza

 

Във Валядолид ни хареса кухнята в La Palapita de los Tamales. Ядохме Enchiladas:

 

Tamales

 

и стек

 

За разлика от другите ресторанти, тук приемаха само Visa и трябваше да платим в брой. За 4 ястия + 2 бири и 1 минерална вода платихме около 600 песос.

 

Типични сладкиши за региона са marquesitas - тънка, хруплива гофрета с пълнеж от сирене Едам, ягоди, банан, нутела. Бях чела суперлативи за Marquesitas El Tio Batman (Marquesitas Uncle Batman) във Francisco Cantón Rosado Park. Когато открихме павилиончето му, той тъкмо обявяваше, че приключва за вечерта, защото е изчерпал сиренето. От другата страна на фонтана имаше още една продавалница за маркеситас и едва се преборихме с тези две огромни гофрети:

Цените варираха между 30 и 60 песос, в зависимост от плънката.

[chandni]

Valladolid - Cenote Chichikan

 

Бях отбелязала на картата няколко сенотета по маршрута и щяхме да вмъкнем едно или повече в зависимост от времето, с което разполагаме и настроенията ни. Въпросното сеноте Чичикан не беше сред набелязаните. Мъжът ми го откри докато разглеждаше активностите около Валядолид и снимките, които видяхме в нета ни отведоха натам.

Нямаше информация до него да може да се стигне с колективо или междуградски автобус. И от сенотето потвърдиха по телефона, че до там се ходи с такси или кола под наем. Тръгнахме от центъра по главния път в посока Chichikan и започнахме да се оглеждаме за такси. В градовете, между сградите, има портали, които водят към вътрешни дворове, които представляват паркинги за таксита или колективо. Над портала с не големи букви обикновено пише в каква посока се движат съответните линии. Във Валядолид видяхме един такъв паркинг и питахме за цена на превоза до Чичикан. Само един разбираше английски и се включи в разговора с цена 200 песос. Мъжът ми реши, че е много за краткото разстояние, на което се намира сенотето от града и поиска да свалят цената, но те не поддадоха. Продължихме да следваме пътя за излизане от града и не след дълго ни застигна раздрънкано такси, махнахме, мъжът ми пита колко ще ни струва до Чичикан. Чичото каза „200“, мъжът ми настояваше, че е наблизо, ако може да ни хвърли за 100 песос. Чичото се съгласи.

 

Cenote Chichikan

 

 

Вход: само за използване на сеноте – 150 песос, само бюфет (без включени напитки и сладолед) – 220 песос, бюфет + сеноте + използване на гардероб и спасителна жилетка – 300 песос. Ако платиш само вход за сенотето, доплащаш за шкафчета за лични вещи в зоната на съблекалните 50 песос и за жилетка още 50 песос.

 

Купихме пакета сеноте + бюфет. За обяд имаше разнообразни предложения от местната кухня, всичко беше свежо и ни хареса на вкус. Комплексът около сенотето беше чист, добре поддържан, със зеленина и зони за релакс, а самото сеноте със своите изумрудени води и надвиснали лиани приканваше да бъде снимано от всички възможни ъгли и височини. Отидохме по обяд, ядохме и чак тогава слязохме към водата. Така успяхме да се насладим на мястото само с шепа други туристи. Когато тръгвахме пристигаха туристически автобуси. Без да сме планирали уцелихме идеалното време за посещение.

 

 

 

 

 

 

 

Destilería Artesanal de Agave Mayapán

 

Аз не пия алкохол, но заради мъжа ми исках да включим и посещение на дестилерия за текила. Около Валядолид намерих Destilería Artesanal de Agave Mayapán. От Cenote Chichikan до дестилерията може да се стигне с рент-а-кар или такси. Ние не се бяхме договаряли с таксито, което ни закара до сеноте Чичикан, да ни чака и превози после до дестилерия Mayapán. Нямахме друг начин да стигнем, освен да повървим пеша – от сенотето до дестилерията бяха около 3 км.

 

Вход за дестилерията: 100 pesos

В цената на билета е включена обиколка с екскурзовод около 30 минути и тест на 5-6 вида текила, отлежала различно време. 

 

 

 

 

Растения синьо агаве, чиито листа са изрязани, за да се отдели сърцевината, изпече и смели. След смилането влакното се премества в голям варел, добавя се вода и се оставя да престои и ферментира.

 

 

 

 

След  кратката беседа на тема текила половинката тества по 2 пъти дозички от презентираните бутилки, напазарувахме сувенири от магазина на дестилерията и извървяхме 4-те километра, които ни деляха от Валядолид. 

[Иван Попов]

Браво! Много интересна тема 😊

Прекрасно си го описала и сега като ти гледам снимките се сещам за "Тайнствените златни градове",

сериал, които съм го гледал като дете. @chandni Благодаря за разказа! 

 

[chandni]

Valladolid  - Tulum

 

Срещу сумата от 190 песос на човек се придвижихме с автобус ADO от Валядолид до град Тулум. Билетите бяхме купили предварително от България. Тръгнахме в 8 и около 10:45 ч. пристигнахме на Terminal Autobuses Tulum ADO.

 

Tulum

 

Единственото място в Мексико, което не само не ни допадна, но и ни досади, беше Тулум, включая руините. Прашен и неугледен град. Ако знаехме какво ни очаква, със сигурност нямаше да правим спирка тук.

 

Zona Arqueológica Tulum

 

Руините на Тулум се разполагат на около 3 км от центъра на града. До тях стигнахме с колективо за 20 pesos на човек. Може да се хване по главния път в Тулум, на който се намира и автогарата ADO. Стоянката на колективото е пред автогарата. Когато подминахме табела с надпис „Ruinas Tulum“ повторих на шофьора, че сме за тук. Той кимаше в знак на съгласие. Леко се притесних, че ще ни закара на отдалечено от входа за археологическия комплекс място. Всъщност колективото спира на около 900 метра от входа на руините.

Бях чела, че от спирката на колективото се хваща влакче, което не се оказа съвсем така. И навсякъде по пътя ще ни предлагат билети за комплекса, да не купуваме, защото оторизираните каси са по-навътре. Действително със слизането започват да се предлагат един след друг десетки гидове, има разпръснати и билетни каси. За сметка на това табели няма, освен за паркинги. Нямаш никаква идея накъде да вървиш и да търсиш билет. Ето тук започна раздразнението. Слънцето прежуря, не смеем да питаме някого, защото всеки се е взел за „гид“, а ние не искаме да даваме повод да ни се закачат лепки, които трудно бихме разкарали. Вървяхме само направо, стигнахме до голям паркинг вляво с надпис „Zona Arqueológica“. Вдясно от входа имаше магазин за сувенири. Там питахме и ни бутнаха в ръцете брошура с турове, без да разберем нещо конкретно.

 

 

Продължихме направо. Стигнахме до зона с голям магазин, аптека, кафенета, будки за туристически услуги, наем на велосипеди. Продължихме да се оглеждаме за билетни каси за руините, нямаше помен от табели.

Срещу магазина най-накрая видяхме паркирано въпросното „влакче“ (El Trenecito), за което бях чела. То откарва туристите до официалните билетни каси и входа за руините.

 

 

Павилионът, от който се купуват билетите за влака е точно до спирката му. Тук се плаща за: билет за влакчето – 25 песос (дават зелена хартиена гривна) + щатска такса 58 песос (кафява хартиена гривна). Приемат само в брой.

 

 

На кратко разстояние от началната спирка на влакчето е порталът на археологическия парк. Ако вървиш пеша, тук те спират и искат да покажеш кафява гривна, т.е. платена такса на щата.

На гърба на павилиона за билети за Trenecito има каса на някаква туристическа агенция, на която продават билети за руините. Те обаче не изглеждат като тези от официалната каса и са с дата отпреди няколко дни. Билетите, закупени от тази каса горе, при входа, не минаваха на скенерите и охраната вдигаше ръчно бариера, за да преминат туристите. 

Влакчето спира точно срещу официалните каси. Тук се плащат 90 песос за археологическия комплекс. Встрани има машинки за плащане на входната такса с карта.

 

 

Тулум е единственият град на маите, разположен на брега на море.

 

 

Templo de los Frescos

 

El Castillo

 

 

 

Брегът и водите, превзети от саргасо

 

Сравнявайки археологическите комплекси, които посетихме в Мексико, този в Тулум спокойно може да бъде пропуснат.

 

В Тулум спахме в хотел Kaab Boho. Стаята беше чиста и симпатично обзаведена. Местоположението беше перфектно за пътуващи с обществен транспорт – намираше се точно зад Terminal Autobuses Tulum ADO. Срещу входната врата на хотела, на отсрещната страна на улицата, беше бариерата за вход-изход на автобусите.

[Цвете]

Абсолютно същото написах и аз за това смотано село Тулум. Не разбрах защо толкова се превъзнасят по него. 

[chandni]

Tulum - Playa Del Carmen

 

От Тулум хванахме автобус ADO към предпоследната спирка по нашия маршрут – Плая дел Кармен. Автобусът тръгна в 8:10 ч. В 9:20 бяхме на ADO Terminal Turistica Playa Del Carmen – 5th Avenue Norte. Билетите струваха 75 песос на човек и ги бяхме купили преди да заминем за Мексико.

 

Playa Del Carmen

 

След Palenque обстановката бавно се променяше към по-добре изглеждащи, по-подредени и по-чисти градове. Докато достигнахме до Playa Del Carmen. На места имах усещането, че съм в европейски град – витрините на магазините бяха декорирани с вкус и показваха елегантни и скъпи стоки, ресторантите изглеждаха много приветливо и бяха чисти (виждахме как усърдно чистят и дезинфекцират). 

 

Fundadores Park

 

Parroquia de Nuestra Señora del Carmen

 

 

Portal Maya

 

Традиционни ритуални танци

 

 

 

В парка могат да се наблюдават и voladores de Papantla – летящите танцьори Papantla. 

 

 

Според поверията ритуалът бил създаден, за да се помолят боговете да сложат край на тежка суша. Той най-често се свързва с района на Папантла, Веракрус. Изпълнителите "летят" около 30-метров стълб. Четирима от петимата участници се спускат от върха на стълба, завързани с въжета за краката. Висейки с главите надолу, те се спускат до земята, въртейки се около пилона. Това им отнема около 2 и половина - 3 минути. Петият остава на върха и свири традиционни ритми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Плая дел Кармен спахме в просторен апартамент в хотел Suites Corazon, с добро местоположение – намираше се в пресечка на 10 Avenida Nte.

[chandni]

Playa del Carmen – Puerto Morelos

 

До приветливото градче Puerto Morelos стигнахме с colectivo на местната компания Playa Express. Бусовете им бяха нови, чисти и комфортни, за разлика от тези, които бяхме виждали и ползвали преди това. Неудобството на този начин на придвижване беше, че колективото се хваща в близост до магистралата, която води към Канкун (спирка Playa Express). Т.е. трябва да се отдалечите на около километър от ADO Terminal Turistica. Излиза се извън туристическата зона и се вижда другото лице на Плая дел Кармен – по-стари и неподдържани сгради, евтини и мърляви ресторантчета, боклуци по улиците. Докато обикаляхме засякохме микробусчета - градски транспорт, но не сме ги проучвали и не знаехме коя линия води към спирката на колективото за Puerto Morelos. Маршрутът на линията е Плая дел Кармен – Канкун, преди Пуерто Морелос микробусът излезе от магистралата и ни остави. Платихме по 25 песос на човек. Зад ъгъла има спирка на градския транспорт, от която се хваща микробус от линията R1. С него срещу 10 песос се стига до центъра на градчето.

 

 

 

 

 

 

На връщане от Puerto Morelos към Playa del Carmen шофьорът на Playa Express ни таксува като туристи – взе ни по 40 песос на човек.

 

В плановете ни имаше посещение на водния тематичен и увеселителен екопарк Xcaret, разположен сред богата растителност, с подводни реки, сенотета и непосредствено до морето. Бяхме избрали Xcaret Plus Admission - срещу 149.99 USD се получава достъп до подводни реки, павилион с пеперуди, Coral Reef аквариум, павилион с птици, зони с шезлонги и хамаци, представяне на коне, използване на плавници и маска за шнорхел и обяд на бюфет + 1 бира и неограничено количество безалкохолни напитки и кафе, докато обядваш. В края на деня се представя нощно шоу с традиционни танци – Xcaret Mexico Spectacular. Билети не бяхме купили в аванс, защото за този парк не предлагаха отстъпка. Преди да платим билети онлайн се зачетох в последните отзиви, в които посетителите изразяваха разочарованието си от предлаганите атракциони, включени в цената, за интересните активности трябва да се доплаща, за снимки също. Птиците и пеперудите не изглеждали добре в тесните пространства, в които били поставени. Заедно с това се загледах в билбордове, че една от активностите, която ме беше привлякла точно към този парк, всъщност е в друг парк на веригата Ескарет. И везните наклониха към безцелно шляене и мързелуване до басейна на покрива на хотела и в джакузито в мини градината на апартамента ни. В морето и част от плажа саргасото се беше разперило в плътна кафява ивица.  

Като алтернатива на Ескарет парка купихме (или поне се опитахме) билети за Cirque Du Soleil JOYÀ Riviera Maya. Получихме нотификация, че парите са излезли от картата, а билети не се генерираха. По телефона ни казаха, че парите са само блокирани, да очакваме да бъдат освободени. Втори път не се опитахме да поръчваме билети, защото сумата не беше малка. Ако транзакцията отново не мине, щеше да ни е стресирано кога ще бъдат освободени парите. И така, с леко разочарование, в края на пътуването реалността се размина с очакванията ни. 

До цирка и Ескарет парка през деня може да се стигне с колективо, тъй като се намират по пътя за Канкун. Но за връщането вечерта трябва да се вика такси. Четохме, че колективото се движи докъм 21 часа, но не сме го ползвали късно и не мога да го потвърдя от първо лице.

 

 

[chandni]

Playa del Carmen – Cancún

 

В Плая дел Кармен има 2 автогари на компанията ADO: главната – Terminal Turística е в центъра на 5 Avenida срещу Макдоналдс, а второстепенната – ADO Alternate Terminal е на 20 Avenida. На нас по-удобен ни беше Terminal Turística и от там хванахме автобус за 104 песос/човек, който ни откара до Terminal ADO Centro Cancun. Четох, че цената на colectivo до Cancún е 45 песос, но микробусите не са удобни, когато си с багаж.

 

Cancún

 

В Канкун повървяхме до Zona Hotelera, а на връщане питахме къде има спирка на градския транспорт и хванахме автобус R1. В Канкун градските автобуси се движат по два маршрута: R1 и R2. С Google maps открихме нужния ни маршрут и много скоро след като застанахме на спирката автобусът дойде. Цената на билета e 12 pesos. Плаща се на шофьора. Автобусите са стари и раздрънкани.

На финала на пътуването ни беше писнало от чилакилес, такос, кочинита пибил, тамалес, кесадия, фрихолес пуеркос, енчилада, торта, жадувахме за позната и любима кухня. Затова седнахме в едно заведение със собственик французин – Place de Paris, където ядохме брускети, паста и приключихме с гофрети с плодове и шоколад:

 

 

Храната 

 

Преди да замина за Мексико имах притеснения относно лютивите подправки в храните. Аз не обичам лютиво, а и по медицински причини не трябва да го консумирам. Затова в Мексико навсякъде подчертавах, че не искам пикантно. И получавах порции храна, на които липсваха подправки, с други думи безвкусни. Положителното беше, че опитвах и улична храна, без да имам неприятни последици от това.

Единствената „издънка“ беше в Сочимилко, където се прехласнах по една сергия с плодове. Изглеждаха пресни, сочни и добре узрели. Поръчах си голяма кофичка и продавачката без да задава въпроси щедро поля резените с нещо кристаловидно и червено. Мъжът ми прозорливо предположи, че това ще да е нещо пикантно. Аз отхвърлих идеята като невъзможна. Представях си, че това са обагрени кристали захар за подсилване сладостта на плодовете. Но щом опитах разбрах, че предположението на мъжа ми е вярно. Не можех да повярвам на късмета си – в ръцете си държах кофичка с плодове с вкус на суров картоф, обилно заляти с нещо солено-кисело-лютиво-хрускливо.

В повечето ресторантчета, в които сядахме не се предлагаше алкохол, защото лиценза за продажбата му е скъп и явно предпочитат да се ограничат до продажбата на минерална вода и безалкохолни. На едно място в Мексико Сити заедно с храната сервираха на мъжа ми бира, скрита в хартиен плик.

 

Времето

 

Към края на февруари и началото на март времето беше слънчево, на места доста горещо. В Мексико сити сутрините бяха хладни – около 12-15^оС, следобяд температурата достигаше до 30 ^оС. Местните гледаха с учудване късите гащи и тениските, с които се обличахме още от 9 часа сутринта. В същото време при 12 градуса над нулата те носеха пуловери, зимни якета, шапки, ботуши. Във Вияермоса и Паленке настана жега – до 38-40 ^оС. В Мерида и Валядолид сутрин беше около 20-25 ^оС, после стигаше 30-35 ^оС. В Плая дел Кармен беше под 30 ^оС, а последния ден, когато трябваше да обличаме по-плътни дрехи, подготвяйки се за полета, времето беше с нас и температурата падна под 25 ^оС.

 

Такси за туристи

 

Tourist tax за Quintana Roo (Visitax) – 224 песос и Mexican International Airport Departure Tax, включена в цената на самолетните билети. Туристическа такса за щата Кинтана Роо не сме плащали, никой не отвори въпрос за нея, дори не видяхме къде на летището има гише за плащането ѝ.

 

На нас светлината, в която ни се представи Мексико, ни хареса - интересни археологически комплекси, приятен климат, добронамерени местни, добра кухня (за тези, които обичат лютиво), зеленина навсякъде, богата култура. Навсякъде е изключително пъстро! Единственото неприятно беше, че саргасото беше превзело водата и плажа. 

 

Пъстра палитра от мексиканските улици: