дневник Ден във Варна - приемам съвети и идеи

[lesy]

Прясна риба - в ресторант Буната. Зад Ачибадем сити клиник на ул. Брегалница. Както и в Лас Палмас на бул. Цар Освободител.  Първото е хубав ресторант, второто е непретенциозно и известно на някои магеланци. И на двете места е прясна. Сега има акула и калкан, както и лихнус, а рибарите вадят и карагьоз.

[iaia_mama]

преди 5 часа, Фил каза:

Въпрос - как се плаща билет в обществения транспорт - например автобуса от летището? 
Друг въпрос -има ли някакъв шанс в този сезон някаква прясна рибка да се хапне - попче, меджит? За сафрид сигурно е рано ...

 

От летището към града и обратно се движи автобус 409, който в момента върви от кв. Аксаково до сп. Журналист, след Свободния университет (през лятото е до Зл. пясъци).

Билет можеш да си купиш от машина (голяма и грозна) в автобуса или подобна такава на спирката, само че не се сещам дали на летището имаше машина  на спирката. Но в автобуса със сигурност. Билетите са =2лв за 60 мин, =2,50лв  за 90 мин и 4лв за цял ден. Купуват се кеш, независимо, че има слот за карта. Плащай с монети или 5-10 лв банкноти, че връща ресто само в монети. Ако имаш предплатена карта (като Истанбулкарт, например), но ти очевидно няма да имаш, така че само за информация, билетчето е 1лв за 60мин. 409 е най-дългата линия в града и затова почти няма шанс да не мине поне една контрола за проверка.  Тук   можеш  да си следиш разписанието в реално време. Кликваш върху спирката и ти излизат всички автобуси, които спират на нея и разписанието им към момента и до края на деня.

Прясна рибка - в някое от заведенията по крайбрежната алея, евентуално.

Всъщност, за утре дават времето във Варна да е по-приятно от днес  🙂 
Приятно изкарване от мен!

[Фил]

Да дам и малко отчет.  
Хубава разходка се получи, хубав град, хубави хора , а и времето, обратно на прогнозите, беше много приятно (тук сигурно  @ДиянаВ помогна с положителната настройка по въпроса ) ! 
Реших да си погледнах в google maps историята на движението за този ден, ето какво ми показва : 
 

Доста прилича на картинките, с които  в учебниците за 8-ми клас онагледавят брауновото движение 

 

обаче пък видах почти всичко, което ми беше препоръчано тук в темата, от приятели и от местния ми гид и съм доволен.  

 

И понеже хеч не ме бива в пътеписането, за илюстрация на разходката ще пусна снимки. 

 

 

 

 

[Фил]

 

Тегаво си е ранното ставане, дума да няма, обаче пътуванията искат жертви, а и така човек има повече време като пристигне на местоназначението. Пък и по доста други дестинации са ранни полетите, така че - свикна̀ле сме. 

Но пък ако човек е на седалка до прозореца, може да се любува на изгрева (освен ако не се опитва да спи ).
 

 

Около половин час полет и следва подготовка за кацане, явно вятърът е западен, та захождаме откъм морето на писта 27.

 

 

Добре дошли на летище Варна.
И пожарната е нащрек.




Едно кафе и разглеждане на картата със забележителности (като истински турист ) , в очакване на 409, който не е много начесто


и хайде към града, а в автобуса, на информационния монитор, който изглежда не работи,  има любезни и учтиви указания за пътниците за какво да внимават 

Направо да не смее човек да посегне към машината за билети и да си навлече всички тези описани неприятности.
Добре че благодарение на магеланските съвети, съм си взел електронен билет от приложението TicketVarna.

 

[Фил]

Разсеян, някак успявам да си пропусна спирката при катедралата и слизам на следващата, но не е фатално, все пак съм на разходка и не бързам за никъде. И така първо минавам покрай архелогичесикя музей. 
 

В неделния ден градът тепърва се събужда, все още почти няма пешеходци и коли, та мога спокойно да си вървя и по платното на късата  уличка "Братя Шкорпил", която свързва музея и  катедралата. 
    

В началото, на ъгъла с ул. "Антим I", е къщата на аптекаря Ради Русев , изградена 1899г. по проект на един от забележителните български архитекти - Никола Лазаров. Впрочем, той има сериозен принос за архитектурния облик на Варна с още няколко сгради, за които ще стане дума по-нататък. 

 

 

Първо черно варненско коте

 

 

Второ варненско черно коте-пазач пред красивата порта на друга, добре  реставрирана сграда 

 

 

 

А улицата се нарича така, предполагам защото там се намира и  домът на братя Шкорипил,  построен по проект на самия Карел Шкорпил в духа на чешката национална архитектура от края на ХІХ в. :

 

 

В съседство също хубава сграда, от началото на XXв. 

 

На ъгъла с бул. "Владислав Варненчик" още едно творение на арх. Никола Лазаров от началото на XXв. - жилищно-търговската сграда на Петър Бончев, днес хотел „Сплендид“.  В миналото в сградата са се помещавали окръжен и районен съд.

 

 

А после облаците се поразсейват, за да може слънцето да огрее позлатените кубетата и кръстовете на катедралния храм „Успение Богородично“

 

 

 

По това време вече тече неделната служба, черковният хор е много добър. 

 

 

 

 

 

 

[dimitrov6]

преди 2 часа, Фил каза:

Направо да не смее човек да посегне към машината за билети и да си навлече всички тези описани неприятности.

Аз пък в Бургас преди няколко дни пътувах до летището и четох,че билета е 1,3 лв и си ги приготвих точни,но кондукторката ми вика 1,5 лв,и  й давам още 50 стотинки като казвам-Върнете ми 20.Та се метнах с 10 . Иначе има приложение,но късно разбрах. И снимка на Бургас.

 

[Фил]

Пресичам бул. Мария Луиза за да премина отсреща към градската градина,  снимка пред надписа ВАРНА с пилоните.  

 

 

На ъгъла е сградата на Военноморския клуб, построена в края на XIXв. На 31 декември 1899 г.  се открива официално с провеждане на първия офицерски новогодишен бал. 
В съседство сградата с двете кулички на покрива пък е "Къща за две семейства и дюкян на господин Д.К.Попов" от 1907г., проектирана от друг архитект със значителен принос за облика на Варна - роденият в Трявна и следвал в Мюнхен арх. Дабко Дабков. 

 

 

 

отсреща, на площадчето пред окръжния съд на Варна е паметникът на цар Калоян

 

1890г. в Градската градина е построена часовникова кула и зала за театрални представления и концерти , наречена зала “Съединение”, понастоящем - сцена Филиал на Театъра. За съжаление (мое) в момента е в ремонт и обвита със строителни скелета. 

 

Продължавам към площад Независимост и красивата сграда на  Варненсикя театър "Стоян Бъчваров",  проектирана също от арх. Никола Лазаров. Строителството започва през 1912, а откриването е през 1932г. 

 

 

(според мен това обменно бюро с тези надписи хич не му е там мястото, но никой не ме е питал  )

Следва ...

 

 

 

 

[Argentique]

Понеже от моите приятели-близки познати няма ни един човек, дето да се грабне на другия край на страната да се пошматка за ден без кой знае каква цел, се радвам, че тук такива все пак има. :) И им върви и шматкането, и снимането. 😉
Преди няколко години за февруарски уикенд изкараха хубава слънчева и ветровита прогноза и ми дойде спонтанната идея да ида до Бургас да видя изгрева (пък съм сова) и да го снимам евентуално.

Никой не щя да дойде с мен за такава „глупост“ и даже още по-добре, защото това сложи началото на моите самостоятелни обикаляния и другаде.
И колкото и да е прекрасно да ходиш с готина компания (а аз с друга не ходя, щото съм с гооолеми претенции 😃), шматкането по цял ден сама с фото или без в ръка не си го давам. :)
Не знам дали защото много ни върви мохабетът и хилежите, обаче с хората обикновено пропускам онези вълшебни моменти, в които Вселената ми намигва (примерно докато се кефя на слънце с узрели портокали в забутана празна овощна градина късна есен в Соренто някой отнякъде пуска „Хора на евреите“ и безброй други такива примери).
Пък „случайни“ хора за мохабет и кръчма все се появяват някак. Не е било още някой да не ме пита за пътя. 
Не знам какво се оплаква @Фил, че го не бивало в пътеписането, пък вече написа половин ферман.  Така де. 
Но поне късмет с времето – бях във Варна горе-долу в същия период преди известно време – нямаше хич хора, вечер особено, но пък имаше северен вятър не-по-но-сим!

 

Табелата за билетите е великолепна, веднага си представих как би изглеждала в някой западноевропейски автобус на чужд език.  И с какви кръгли очи биха я гледали пътниците в някоя по-северна страна. Обаче думата „кахър“ на никакъв език не мога да я измисля така, че да не се изгуби окраската.

 

С една дума – млъквам. И черпя изгрев.

 

 

 

[ДиянаВ]

преди 3 часа, Фил каза:

И понеже хеч не ме бива в пътеписането, за илюстрация на разходката ще пусна снимки. 

Това хич не го разбрах😉😄

Радвам се за времето и за хубавите емоции във Варна. Любим град е за русенци. Заради моловете и морето го смятаме за по-…луксозен😂 /това във времето преди интернет търговията и самолетите до морски дестинации😛/.

Твоето разказче ми напомни за една моя магеланска мисия в темата за размяна на коледни подаръци. Няма да навлизам в подробности, но се захванах да снимам русенски забележителности. При партера на сградите - паметници на културата срещнах същия проблем с рекламите на търговски обекти. Но имах под ръка тематично коледно чувалче😄. 
Понякога прикриваше неподходящите гледки сполучливо,

но друг път не успяваше всичко да обхване /то фасада нямаше да остане за снимане🙉/

Та и ти, Фил, следващия път можеш да си направиш едно малко магеланско знаме с пръчка и да го слагаш в кадъра, където не ти харесват табелите😄

преди 3 минути , Argentique каза:

но пък имаше северен вятър не-по-но-сим

Във Варна силният вятър не го броим за лошо време😄

[Argentique]

преди 7 минути , ДиянаВ каза:

 

Във Варна силният вятър не го броим за лошо време😄

Значи осем градуса, усещат се като нула, 'ич не е хубаво време за мен. Но имаше сърфисти. На най-големия клинч. А ние минахме целия плаж в клинча и вятъра да ходим да търсим лебеди. И като питахме случайни минувачи, те се присмяха на блондинските ни мозъци, че лебеди при вълнение нямало.  Еммм... откъде толкова акъл. 

 

Чак и аз съм летяла от/до Варна. Интересното е, че от Пловдив – не.  И все такива нелогични неща се случват по света.

 

 

[Kalina Ivanova]

преди 14 часа, Фил каза:

Пресичам бул. Мария Луиза за да премина отсреща към градската градина,  снимка пред надписа ВАРНА с пилоните.  

 

 

На ъгъла е сградата на Военноморския клуб, построена в края на XIXв. На 31 декември 1899 г.  се открива официално с провеждане на първия офицерски новогодишен бал. 
В съседство сградата с двете кулички на покрива пък е "Къща за две семейства и дюкян на господин Д.К.Попов" от 1907г., проектирана от друг архитект със значителен принос за облика на Варна - роденият в Трявна и следвал в Мюнхен арх. Дабко Дабков. 

 

 

 

отсреща, на площадчето пред окръжния съд на Варна е паметникът на цар Калоян

 

1890г. в Градската градина е построена часовникова кула и зала за театрални представления и концерти , наречена зала “Съединение”, понастоящем - сцена Филиал на Театъра. За съжаление (мое) в момента е в ремонт и обвита със строителни скелета. 

 

Продължавам към площад Независимост и красивата сграда на  Варненсикя театър "Стоян Бъчваров",  проектирана също от арх. Никола Лазаров. Строителството започва през 1912, а откриването е през 1932г. 

 

 

(според мен това обменно бюро с тези надписи хич не му е там мястото, но никой не ме е питал  )

Следва ...

 

 

 

 

През трафика(основно заблуден, румънски лятото) никога не съм я поглеждала тъй романтично Варна

 

Фил, да вземеш да наминеш и към Бургас

[само Рени]

Еее, добре, че си направил тази разходка до тук, че да науча някои заведения, как се купуват автобусни билети и кой мъти водите на канала 😉.

Снимките са много добри, Фил!

[Фил]

Продължавам разходката по пешеходната "Княз Борис" и за късмет случайно поглеждам наляво в първата пряка, където забелязвам интересна каменна фасада с  всички белези да принадлежи на църква, но не православна. Не се виждат обаче кръстове, та ми става интересно и се обръщам с въпрос към първата жена, която върви насреща по уличката, но и тя не ми помага с повече инфо. Отзад виждам табели на куклен театър, оказва се че касата работи и там вече ми казват, че каменанта сграда наистина е бивш храм, който сега се ползва от кукления театър. От последваща справка в Мрежата разбирам, че става дума за бившата Евангелистка методистка църква "Д-р Лонг", която по време на комунистическия режим през 1961г. е затворена и първоначално превърната в склад за дрехи и обувки, а през 80-те на миналия век е преустроена за куклен театър. 

 

 

По-нататък не пропускам бронозовата фигура на рибаря и златната рибка, която пипам за късмет. Нахвърлям бързо на ум  три желания - освен здраве, едно по-скромно - да имам хубаво време и слънце за разходката и едно по-нескромно - да спечеля от тотото за околосветско пътуване (обаче както се казваше в оня виц - ще трябва поне фиш да пусна )
А за разхладителните минифонтанчетата  на прилежащия площад  още не е дошъл сезонът, разбира се. 

Всичко е на промоция, даже Джокера  -60%, за всички, които го пожелаха 

 

Както отбелязах по-горе, често ще става дума за арх. Никола Лазаров - още една негова сграда от 1915г.:



Може ли морски град без делфини тук и там? Не може!
 

Още едни храм, в който се отслужваше неделната литургия, а вярващите приемаха Свето Причастие - "Св. Николй Чудотворец"
 

Едно от малкото неща, които си спомням от далечните години, когато съм посещавал последно Варна (може би понеже стърчи високо  ) - х-л Черно Море. 

Вече настъпва някакъв що-годе приличен час на деня и нормалните хора (които не са тръгнали посреднощ да гонят неприлично ранни полети ) също са готови за разходка, което означава, че се сдобивам и с местен гид, комуто с облекчение прехвърлям отговорността за избор на маршрут за изследване на останалите варненски забележителности/потайности, като и на съответните места за хапване и биропиене. 
Такааааа, забележителности ... (следва кратък диалог с гида) :
- А, тук наблизо ... искаш ли да видиш трикраката жена? 
- Кое? 
- Трикраката жена.
- Ама защо трикрака??
- А защо не? 
- Е как така трикрака??? 
- Еми ей така! 



Е, скулпторите все пак са хора артисти и не се предполага точно когато им дойде музата, да мислят за разни досадни подробности като тази, че за добра устойчивост са необходими три опорни точки.   Пък и не са учили Теоретична механика и Статика в частност, като  @Иван Попов. 

[Фил]

На площадчето, където се пресичат  "Княз Борис I " и "Сливница", ако разхождащият се магеланец погледно надолу, към металните плочи, вградени в настилката, може да си набележи интересни дестинации за бъдещи пътувания. 
( И понеже няма нищо случайно, а и явно това беше знак свише , точно три дни след това се сдобих с билети, включващи едно от тези места  )

  

Вече почвам да съм нетърпелив да зърна морето отблизо, но правим кратко отклонение в обратна посока, за да ми покажат сградата на Градската художествена галерия,  бивша мъжка гимназия „Цар Фердинанд”, построена  през 1885 г. от уста Генчо Кънев от Трявна и проекитрана от Фридрих Грюнангер, който е бил градски архитект на Разград и придворен архитект на княз Батенберг и княз Фердинанд.
Може би ще е интересно да се отбележи, че арх. Грюнангер е автор е множество забележителни за архитектурния облик на България сгради като: 
-  в  София - Духовната академия; Семинарията; Синагогата; Румънската църква, източното крило на Двореца;  къщата на Яблански (по диагонал срещу Университета) и др.
- извън столицата - сградата, където сега се помещава обищната на гр. Кюстендил, сградата на Историческия музей в Русе, флотската наблюдателна кула в Русе, известната разградска гимназия. 

 )

Впрочем, докато сградата се е използвала за просветни цели, преди да се преустрои за галерия, там е учила и (поне една) магеланка от нашия форум.  
.............

Тук, в тази тема, ми е препоръчано да видя римските терми - изпълнявам. 

Попътно отбелязвам, че и областна дирекция на МВР се е уредила с хубава сграда, построена през 1932 за  нуждите на Българска земеделска банка:

 

Минавайки покрай Щаба на военноморския флот 


 се насочваме за по едно капучино в кафене "Буров" на хотел "Роял" - още една сграда, проектирана от арх. Никола Лазаров. Собственик е бил Хасан Османов – търговец на яйца, който след като се замогва, построява на мястото на стария си хан хотел „Роял“. След 1944 г. хотелът е национализиран от комунистическата власт и е използван за нуждите на военното комендантство.

Поглед в интериора


....

Темата хотели продължава с друга емблематична за града сграда - Гранд хотел "Лондон". Построен началото на миналия век  по проект на арх. Дабко Дабков.  
Собственик на гранд хотел „Лондон” е бил известният варненски търговец и предприемач Парсек Сюзмеян. Той е притежател и на първата варненска търговска къща, известна като „Пазар Паруш”.

Ето какво пише за откриването  на новия хотел "Лондон" през 1912г. в-к "Свободен глас":

„ Откритъ е вече за публиката новопостроения пететаженъ хотелъ въ зданието на г-н Сюзмеянъ. Нѣма нужда да казваме каква нужда се попълва въ Варна съ откриването на този хотелъ. За забѣлѣзване е обаче, че и въ Варна се намѣриха хора, които не жалятъ нито трудъ, нито срѣдства, за да създадат нѣщо модерно. За мобилировката на този хотелъ са похарчени грамадни средства. Всичкитѣ му стаи са разкошно мобилирани съ меки мебели, съ пружинени кревати и най-отбрани постелки. Съдържателитѣ са създали от него един напълно образцов европейски хотелъ, който безспорно ще задържа много гости през сѣзона, хора, които досега бѣгаха от неудобствата и скѪпотията в разни квартири и нечисти хотели.
Новия хотелъ се именува "Лондонъ" и понеже е въ центъра на града, не се съмняваме, че ще работи отлично, още повече, че цѣнитѣ в него не са по-високи отъ ония въ другитѣ хотели.”


На първите два етажа на хотела са се помещавали  първокласният ресторант „Елит”, с европейска кухня и френски вина и реномираното кафене „Лондон”, което бързо се превръща в средище на елита на Варна. Впоследствие в хотела  отваря врати и казино „Лондон”. 
В сградата е монтиран и първия във Варна асансьор.
Месец преди официалното откриване с прошение от общината тук е настанен официален гост на Варна - кметът на Париж – Феликс Руселс. 

 

 

Оказа се, че една моя позната, която събира стари снимки и картички и притежава богата колекция, има и картичка на хотела от 30-те години на миналия век. 

* картичка от колекцията на Лили Гунева



 

[Argentique]

преди 5 часа, Фил каза:

На площадчето... магеланец ...може да си набележи интересни дестинации за бъдещи пътувания. 
( И понеже няма нищо случайно, а и явно това беше знак свише , точно три дни след това се сдобих с билети, включващи едно от тези места  )
 

То е малко след дъжд качулка, обаче много ми се ще да е Намибия.  Явно защото на мен ми се ходи там, ама все още не мога.
Но по-вероятно да е друга популярна напоследък дестинация и половин форум ще те ожалим... с известната песен на Васко Кръпката...  🚱

 

[Фил]

преди 15 часа, Argentique каза:

То е малко след дъжд качулка, обаче много ми се ще да е Намибия

Всъщност - точно Виндхук, ама на път за Victoria Falls.  

[Kalina Ivanova]

@Фил

Днес съм във Варна и спрях пътьом да снимам тази красива тухлена сграда извън централните части...за варненската ти колекция 

 

Ето малко инфо

https://www.moreto.net/novini.php?n=467331

[Фил]

Да опитам да си довърша  фоторепортажа. 

 

Може ли посещение на Варна без разходка в Морската градина? Не може! 
А вече следобедното слънце напича много приятно и стопля кожата пък и душите на хората, така че множество варненци, както и разни приходящи навлеци като мен, използват почивния ден и хубавото време да се разходят в приморския парк. 
Минавайки покрай х-л Одесос, влизаме през главния вход на градината, а обстановката подсказва, че все още не сме изпратили месец март. 

 

 

 

Вляво е сградата на Морското казино - изградено в края на 20-те г. на миналия век.  През 1958г. казиното изгаря, след което е преусторено и разширено, а настоящият си вид придобива след последната реконструкция през 2017г. 

 

Слизаме на крайбрежната алея, покрай плажните заведения

 

 

 

 

Достатъчно съм ожаднял и направо си е време за бирка!

 

 

 

 

А по-смелите даже вече се къпят в морето 

 

"Минава, големият кораб минава" - това в далечината, а по-наблизо минава камерно ято лебеди 

 

 

После по напречна алея се качваме нагоре, за да погледна Военноморското училище

 

и Двореца на културата и спорта, изграден на мястото на стария варненски колодрум

Сградата е с интересна конструкция, като покривът е под формата на ... хиперболичен параболоид, известен още и съкратено като "хипар"  (да не се бърка с представител на бунтарското движение от 60-те години на миналия век  ) За неизкушените в дебрите на стереометрията - хиперболичният пароболоид е пространствена равнина с формата на седло. 

 
сега като се замисля, за най-младата публика може би още по-подходящото сравнение би било  ... Pringles 
 

  

Това обаче, което прави тази пространствена фигура изненадващо подходяща за използване в архитектурните конструкции, е едно нейно специфично свойство - колкото и да изглежда "крива", тя може да се оформи/изгради лесно с използване на съвсем прави линейни конструктивни елементи (например метални, стоманобетонни, дървени греди).   Ето на какъв принцип .   Ето и още примери от някакъв workshop посветен на възможностите за използване на подобни структури - цък.   
Другото ценно свойство на хипара, особено като става дума за покрив, е че формата му позволява много добро отвеждане на дъждовните води.  
  
Още нещо любопитно за варненската спортна зала е, че нейно копие е изградено в Лагос, Нигерия. По проект на същия български екип и изпълнено от български строители. 
Интересното е, че за разлика от обичайната практика копията да са или в същия размер, или в умален мащаб, в този случай копието е по-голямо от ориганала. 
Още инфо както и снимки на Националния театър в Лагос може да откриете в ето това мнение на нашия виден магеланец  @домосед. 

След като минахме в едната посока по крайбрежната алея, вече се връщаме обратно по  основната, по-горна алея на Морската градина, където се запознавам и с няколоко симпатични представители на градската фауна 

   
 

По-нататък се озоваваме пред една малка полуоткрита сцена, която някой с особено чувство за хумор е направил ... точно зад някакво дърво   
Знам ли, може би за да има къде да се крият артистите при не особено успешни изпълнения.

После имам възможност да си преговоря разположението на разгледаните обекти с помощта на бронзовия макет на крайморския парк. 

 

 

 

[Фил]

И последно  ... 

Разходката в морската градина е към края си, минаваме покрай сградата на Аквариума 

 

и след това използвам случая да хвърля през оградата едно спотърско око на експонатите в двора на Военноморския музей 

 

 

 

Някъде далеч назад във времето, като ученик, съм разглеждал миноносецът "Дръзки" и отвътре, така че сега приемам за достатъчно да го видя само отвън. 

 

А от другата страна, под навеса, е яхтата "Кор Кароли", за която не знам защо винаги съм си мислил, че е  маааалко по-голяма. Може би понеже ми е трудно да си представя как човек  би могъл да прекоси бурните води на световните океани с такъв малък плавателен съд...  

 

Това е също повод да си припомня как при ноемврийската разходка до Азорските острови се случи да стане дума за околосветското плаване на капитан Георги Георгиев при срещата ни с един португалски пореплавател, за която съм споменал ето тук.
...

След като съм пообиколили повечето неща, които исках да видя в града, вече наближава тази част от деня, която ми изглежда подходяща да си насочим към отсрещния бряг - през Аспаруховия мост, до панорамната площадка преди Галата, за да погледна Варна от по-далеч и от по-друг ъгъл. 

 

 

 

 

А на оградата пред площадката (няма да ме издавате, че съм минал зад нея  ) могат да се видят обичайните катинари, до които обаче забелязвам някои необичайни предмети, като например гаечен ключ , а пък  Сара и Андре са закачили цяло бутало . Започвам да се чудя дали това има някакъв неизвестен за мен метафоричен смисъл, или  пък влюбените са в бизнеса с ремонт на автомобили.  


 

   

Тръгваме обратно към града и понеже тук в темата @lesy ми беше препоръчала да видя "Red Rock" - отбиваме се и там. 

 

 

    

 

 

 

 

Може би едно добро място да се порадва човек на залеза е пристанището, така че правим разходка по кея с морската гара и яхтите.

 

 

 

 

 

 

[Фил]

Настъпва времето на, както го наричат фотографите, "златния час".

 

 

 

 

 

 

 

[Фил]

Трябва и да се хапне, в района има достатъчно заведения, а тъй като съм избрал за прибиране към Софето нощния влак - и гарата се  явява удобно съвсем близо.  Тествам сет бирки в Craft Beer & Meat 
 

 

 

 

Кебапчетата ... , ами ял съм и по-хубави 

Слънцето вече е под хоризонта 

 

а моята еднодневна варненска разходка е към своя край. 

Още веднъж благодаря за съветите и съдействието на магеланците в темата. 


P.S. За повече информация, свързана със сградите, които съм споменал в тази тема, съм ползвал   регистъра на варненското недвижимо културно наследство   - https://www.varnaheritage.com/

[bobole4e]

На 5.05.2023 г. в 19:33, Фил каза:

Още веднъж благодаря за съветите и съдействието на магеланците в темата. 

Благодаря за полезният пътепис. Другия месец и за ще скокна до Варна, Райян се погрижи с атрактивни цени, и мисля, да се възползвам максимално от маршрута ти. Има ли нещо подобно на безплатните пешеходни турове из града, с екскурзовод?

[Фил]

преди 2 часа, bobole4e каза:

Има ли нещо подобно на безплатните пешеходни турове из града, с екскурзовод?

Честно казано, не съм се интересувал, но гугъл казва, че би трябвало да има.