дневник Панама, Коста Рика и Никарагуа - очаквано добра комбинация

[patilana]

Не очаквайте , че ще бъде без емоции , защото няма как да паднеш от втория етаж на хостелско легло , като мен , и да бъде неемоционално ! Няма как да не видиш телени огради на имоти в столицата на държавата с най - щастливите хора на света( в книжката, която купих да не се мина , че само коледен подарък купувам @Mary @aleksandrina    имаха друг избор) и да не повдигнеш вежди ! И само това ли беше ?

Просто предупреждавам тези, които искат само сухи цифри и локации, да спрат да четат след този пост .

 

Тази пролет Turkish Airlines раздвижиха вече разтревоженото ми магеланско същество . Не очаквах толкова добри цени и се заоглеждах във всякакви посоки . В един момент @ruwenzogy покани в темата за турците всички ни с него към Панама. Не мислих дълго, защото израза "скандално ниска цена " направо ме хвърли във възторг ! Трябваше ми само одобрението на началничката ми, защото 20 дни отсъствие през зимата не е нещото, което тя очаква от подчинените си . Щом го получих, попитах собственика на наблюдението на цените дали мога да се присламча към него , той каза - Идвай , и купих билета. Цена - 430 евро през trip. bg. Добавих и чудесни места, ама ... Не съм достатъчно зряла да си ги спася от промените в часовете на полетите. Не страдам от загубата на пари . 

Получих програмата и останах възхитена ! Освен " скучната " Панама там бяха и вълнуващата  Коста Рика и "непознатата " Никарагуа.  Кавичките са, защото на място се оказа съвършено невярно впечатление, което съм имала от тези страни .

Похарчихме по 720$ на човек за транспорт, нощувки и турове . Обменихме по 200$ в Коста Рика и 225 $ в Никарагуа. Стигнаха, че и накрая се чудих какво да ги правя , защото бърках и в свещените доларови запаси .

Границите минахме пешком , освен връщането от Коста Рика към Панама ( самолет ) и нямахме никакви проблеми . Съпровождаха ни чуденки какви ги търсим там - навсякъде, ровене из прокъсани тефтери ( от ровене в тях , не от старост ) - първо излизане от Панама, вдигане на крак на целия наличен състав и вероятно звънене някъде из дебрите на никарагуанското външно министерство, весел смях - второ влизане в Коста Рика, но посрещнати и изпратени без допълнителни разговори и излизане извън границите на съответните гранични изисквания на страните по маршрута ни. На мен ми е много интересно  да влизам в страни , за които не съм обичайния контингент. 

Пътувахме за дребни пари с утвърдени фирми , таксита , лодки , маршрутки и чикън бъси . На място, в Манагуа , собстеникът на едни от хостелите сподели с нас, че  https://centrocoasting.com/ е сайтът , който дава абсолюно адекватна информация за обществения транспорт в региона. Препоръчваме с четири ръце и за инфо относно преминаване на границите .

Спахме в хостели към чиито условия нямам никакви забележки .

Хранихме се с местна храна , която не е никак скъпа. За съжаление плодовете и пресните зеленчуци не са сред предпочитаните там храни . Разнообразие имаше в соковете по улиците, но не й в плодовете из пазарите.

Не знам как Оги е правил програмата си, но аз се подготвях за пътуването четейки :

 https://mytanfeet.com/

https://travelask.ru/

Разбира се, преди всички тези сайтове, препрочетох стотина пъти записките на @Childish и пътеписа на @Здравко Ангел . Хиляди благодарности за споделянето !

Никъде , никакъв проблем не сме имали относно сигурността си .

 

Моят принос към осъщесвяването на пътешествието се състоеше в установяване на последни промени в изисквания за влизане в Никарагуа, купуване на турове в Панама и Коста Рика , купуване на тархета в Панама сити и вдигане на кръвното на спътника ми. Последното се оказа силно въздействащо върху  хората, които го предизвикаваха . Те почти 100% бяха околните местни . Какво имам предвид ? Имам предвид, че Оги не е скандалджия , а аз съм твърде страшно гледаща, когато се окаже, че някой се ромчи в наш ущърб. Разбирайте, че съм гледала злобно , съскала съм как така нещото се случва точно по този начин и съм повишавала тон навсякъде, където съм преценявала, че неговата мекост в общуването и стремеж към мирно разбирателство, са ми се сторили грешно разбрани от местните. 

Какаво да кажа друго освен прекрасно пътуване, прекрасни хора , вълнуващи гледки и срещи ! 

 

Панама : 

 

 Коста Рика :

 

 

Никарагуа :

[krasen_denev]

Ще има ли разказ ден по ден или с този пост изчерпваш темата? За един приятел питам! 😆😆😆

[patilana]

@krasen_denev дори не мога да си представя , че няма да разкажа почти подробно . Почти, защото не съм от най - помнещите , а писането по време на самото пътуване ми е направо невъзможно. Всички цени са от тефтерчето на Оги . На него може да се разчита безрезервно за всичко , камо ли за някакви си цени и места. 

 

Та да почвам, че срам не срам почти месец не съм била в кондиция да пиша .

 

Както вече споделих, бях наизустила някои мнения и впечатления тук , но те бяха с давност от няколко предковидни години . Нуждата от актуално инфо запълних, висвайки над главата на @Alexander на едно магеланско биропиене , пречейки и на тези около него да си изкарат както са решили. ОООбаче, думичката "жега" оправдаваше, според мен, ужасното ми поведение . Как да не съм притеснена, като точно от това нямам никаква нужда в следващите стотина години !Той никак не ме успокои , а само потвърди изказаното преди това мнение от него и @boogy83 . Няколко дни преди тръгването ни , Оги, благодаря за поканата , и @Dian описа Панама и Коста Рика с тази дума.  

Жега не жега , връщане назад няма .

На 23.01. се озовахме на минимагеланска сбирка на летище София . Виден магеланец ни изуми с 4 килограмова раничка и аз се засрамих от себе си - 17 + 5 .  Последва престой в дайнърския лаундж на летище Истанбул , който квалифицирах като ужасен , без да знам какво ме очаква в Панама. И след почти 17 часа в самолет, след най - острото снишаване за кацане, след което ме боляха ушите почти цяла седмица , кацнахме в "жегата ". Ами нямаше я . Урааа !  Болката в ушите , съмненията , че пилотът беше забравил , че трябва да кацне, все пак, в Панама сити , и бързото преобличане в " нежегави дрехи " май бяха причина да не усетя такава. Докато аз се мотках да се докарвам в подходящи дрехи ,за които после сестра ми рече -  Ами като гледам , то няма какво да съблечеш ; Оги установил ,че на летището има картел на цените до града - 30 $ на кола. Набързо се шмугнахме в избраната от него  и потеглихме. Що да видим - високи сгради , чист булевард , толкова светло , колкото у нас никога не е било вечер и приятен шофьор ! Какво му трябва на туриста ! Настанихме се в Стария град и щом телефонът ми се свърза с хостелския нет , получих съобщение от фирмата , с която ни предстоеше да пообиколим Панамския канал на следващия ден . Напомняха за него и отбелязваха, че моето евентуално закъснение , със сигурност ще е неприятно за останалата компания . Абее, ей . аз за този тур съм тръгнала и сън няма да спя за него , какви ги бърборите ! Тук да отбележа, че когато буквах тура , не можах да платя с Дайнърс и уж това щеше да се случи ден преди избраната дата . Да, ама не . Наложи се комуникация с Виатор съпорта в деня на заминаването ни и нов букинг. Нищо де , поне разбрах , че снаха ми наистина не е против да удря по едно рамо на завеяната си свекърва и платила този и следващия ни тур. 

Преди да завърша ден Първи , да ви обърна внимание, че място за настаняване около катедралата , не е най - доброто решение . Кой знае до кога някакви хора се надвикваха по микрофони пред нея и дори умората от пътуването трудно се предаде. 

 

Почувствах се като Христофор Колумб - за пръв път надникнах през люка на самолета и видях навлизането му над южноамериканска земя - началото на Колумбия . 

[patilana]

Ден Втори е посветен на Панаския канал . Никакви разногласия нямахме по въпроса Да или Не . Това е турът -  https://www.viator.com/tours/Panama-City/Ocean-to-Ocean-Panama-Canal-and-Gatun-Lake-Discovery-Tour/d950-201181P1

Рано рано, да не изпуснем бусът, чевръсто минахме 20 - те метра от хостела до площадчето, от което щяха да ни вземат . Вместо нас, те закъсняваха и аз започнах да нервнича - нали бях отговорна за тура ! Един полицай , имаше много такива наоколо, явно забеляза настроението ми и се осведоми " що така бе , Миме" ( аз ) само дето не е заподскачало на куц крак . До тук нищо странно . Още вечерта таксиметровият шофьор ни уведоми, че на метри от нас е резиденцията на президента на Панама и това обуславя наличието на полиция . Хич да не се притесняваме ! Пък и нашите полицаи са много френдли - допълни той .

С моя смотан английски и липсата на такъв при полицая , все пак успяваме да се разберем, че съм от България , че чакам да ме вземат , не съм сама , кой е турът ,  какъв цвят бус чакаме , кога сме дошли и какви ще ги вършим след това ! При последните сведения за бъдещето ми полицаят казва, че няма проблем и той да уреди каквито искаме турове из града 😮Колкото и шокирани иконки да сложа няма да успея да изразя чувствата си ! Няколко пъти споделям ,че вечерта си тръгваме от тук, но това не го отказва и предлага поне да ни закара до автогарата . После решава , че като ми даде номерът на телефона си , ще погледна сериозно на офертите му и набързо се сдобивам с него ! Тук вече, не се притеснявам от него , а ме загложди мисълта , че Оги ще ме кори много за "връзките " с местни , които той никак не обича !  

И като в лош филм в този момент бусът най - сетне идва ! Щастливо го показвам на полицая , той ми маха с ръка и бърбори нещо на испански и се мятам на превозното средство .

Докато чакаме следващата порция американци пред хотела им, екскурзоводът ми казва, че в офиса им се чудели какво е това име , пък то се оказало на човек !!! Пък и то на жена !!! С последващите чуденки по границата за името ми , май е трябвало да си кажа - Свиквай ! 

Търът ни хареса много : 

Показаха ни самия канал : 

 

После се надбягвахме с корабите по него :

 

И видяхме най - зеленото зелено : 

 

Влюбихме се в тези островчета - всъщност върховете на хълмчета от потопената земя :

 

Видяхме припичаща се игуана , тукан , малки маймунки и при второто повикване - Педро : 

 

Не се извинявам за размазаната снимка , а добавям че Педро ни доведе една от женските в групата си и нейното малко , което лодкарите виждаха за пръв път ! Явно при първото повикване се е чудил дали да представи бебока пред човешкото общество или да си спести доверието .

И това, за което бяхме дошли : 

 

Турът предлага посещение при https://visitcanaldepanama.com/en/points-of-interest/agua-clara-visitor-center/

 

Добавям , че мястото много ми хареса . По път , да не сме нещастни , че сме видели " малко животни " :

 

 

 

Обядът ни беше скромен , но с гледка :

 

И последва посещение на една юнесковска  забележителност  - крепостта Сан Лоренцо :

 

Прибрахме се , пътувайки след проливен дъжд , разходихме се из стария град :

 

 

 

и се озовахме пак на сутрешното площадче за такси към автогарата . Трябваше да струва 5 $ , но се постигна постковидна цена от 6$ . Ние доволни !

Автогарата на Панама сити приема и изпраща автобусите за цялата страна . С доста почесване по главата и само с помощта на един услужлив човек се снабдявам с карта за допускане до местата за тръгване . Оги купува билети за Алмиранте - 50 $ за двамата и потегляме на девет часово пътуване с крайна цел - Бокас дел Торо .

[ruwenzogy]

Няколко снимки и от мен. Иначе Ася разказва прекрасно.

 

Канала

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Парка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Крепостта

 

 

 

 

 

 

 

[patilana]

Оги , благодаря за оценката 🙏 За мен е много важно твоето одобрение. 

Надявам се и други твои снимки да качиш , че да не се чудят хората къде намерихме мъгли в тези окъпани от слънцето страни 😂

[patilana]

Втората ми панамска нощ е абсолютно безсънна. Пък Оги кротичко ми каза, че сме щели да пътуваме 9 часа . Милият ! Той не знае , че докато пътувам , предпочитам да извиквам гледки пред очите си и да си задавам въпроси . Та тези 9 часа в тъмното, ми идват точно по мярка . 

Мисля си за зеленото, което видяхме през деня . Наистина то беше в национален парк Соберания , ама какво зелено ! Едва преди няколко дни намерих точния епитет - слънчевозелено !

И за предупрежденията да намерим разписанието на корабите през шлюзовете . Що за дивотия ! Та те чакат на опашка по една седмица и едва минал единият, малки скакалци , тласкачи , набутват , буквално , следващия в шлюза. Преминаването отнема 30 минути и този , който е на ред, е затласкан към входа. Преди много години в Одеса бях поразена как едни комарчета успяват да паркират огромния круизен кораб на порта ,побутвайки го оттук оттам. Тук е същото , че даже и по впечатляващо , защото тукашните го и изтикват напред, понеже в шлюза корабните двигатели са изключени . Пък колко хубава площадка за игри има на пункта за наблюдение  ! 

Мисля си и за смехорията с името ми . Напомни ми за Япония . И за липсата на каквото и да е колебание в полицая да използва преводача си . Дали пък всички имат такива ? А аз защо още нямам ? 

И защо ли на излизане от ръкава на самолета трима служители искаха да видят паспортите ни ?

И за онзи човек на автогара  Allbrook , който явно ме е съжалил, гледайки как се дивя пред автомата за билети и ми подари своята карта , защото явно тя се купува от друго място . 

По едно време в автобуса стана студено и навън пропълзяха мъгли . Как да заспя като не знам дали шофьорът няма да ни метне извън пътя ? Далеч по - добре е да го видя на живо това мятане. Няма такова, разбира се, но тогава още не знаех , че там шофьорите са истински , а не като у нас - карачи по магистрали !   

И как няма да се пътува 9 часа, като на всеки три се спира за половин час и народът тича да се храни . Няма значение колко е часа. И после пак заспива , даже и малчуганите , които не гъкнаха през цялото време, а аз ги чаках да се скъсат от рев, досущ като българските си събратя. 

Та накрая , тъкмо се предвам на Морфей,  Оги ми казва да ставам и да слизам . Ама чакай бе, нали сме за Бокас дел Торо ! Това тук е Алмиранте , много добре чух ! Слизай !!! Натъртва той , почти от вратата и аз ща не ща слизам и се затутквам с раницата си . Докато се чудя що ме свали от автобуса и се появява спазарил такси до пристана за Бокас . Понеже там никой не бърза, не че има закъде - едва просветлява, успявам да се събудя и да участвам в надхитрянето на касиерката . Нямала била да връща ! Аз пък имам 10 долара. Такава е цената за двама . Хора носете си дребни ! Потегляме след известно туткане и се споглеждаме - покрай брега са издигнати къщи на кокили . До тук нищо странно , но защо са без прозорци ! Защо около тях е затрупано с каквито се сетите непотребни неща ? Оги промълвя , че не е очаквал такава бедност, а аз едва смънквам потвърждение. Мънкам , защото гърлото ми беше стиснато от невидима ръка . В по - открити води се оказва , че местата ни в средата на пейката и към последните редове на моторницата са най - добрите, защото иначе щяхме да вземем  леден душ рано сутринта.

Бокас дел Торо е това :

 

 

 

Е, има и по - високи сгради , но като цяло е това. Намерих си кафене , в което срещу десет долара можех да закуся с английска закуска и кафе , ако имах време за такава . Ние нямахме , та съжалявах заради самото съжаление, не по друга липса . Тръгнах да се връщам към пристана и ... се загубих . Май беше време за окончателно събуждане . Няколко пъти стигах до мястото, където трябваше да се отклоня от улицата, която виждате и не съзирах  нищо познато след това място. Малееее, ами сега ! Третият ни ден едва започва, а аз успявам да се изгубя ! Налага се да мисля . Свързвам френдлите полицаи с полицая от Панама сити и се хвърлям в краката на двама такива пред полицейския участък на Бокас. Той е на пет метра от отчайващото ме разклонение на улицата . Почвам да ръкомахам , да се напъвам да сглобя граматически правилно изречение на английски, но полицайката остава с каменна физиономия . Ами сега ??? Полицаят проявява интерес и опитва да ме накара да му обясня на испански . Е, не му се получава никак. Тъкмо си мисля, че няма начин да се съберем с Оги , преди да ме е потърсил с полиция, и младежът вади телефона , пита ме от къде съм , оооо от България , и браво на този , който е измислил гласовия преводач ! Естествено , аз казвам , че идвам от Мирафлорес , но това не отчайва служителите на реда. Просто дамата най - сетне е заинтригувана що за птица имат в краката си !Това е буквално , защото те са на няколко стъпала над мен . Тъй де, с нейна помощ уточняваме кой от къде е дошъл и тя с най - големия респект , на който е способна, ни повежда към моето място . И не ме изпуска от поглед, докато само  не се метнах на врата на Оги . Пък той невъзмутимо ме изслушва и май си мисли , че този път си е взел голяма беля на главата ! Трябва много да се старая от тук нататък .

После става скучно . Отиваме да метнем багажа в хостела и тръгваме да търсим тур и трансфер към Коста Рика за следващия ден . По улицата има много фирми , всички предлагат еднакви турове и цените са с под пет долара разлика . Вече е обяд , аз нямам стоическите възможности на Оги и си вземам парче печено пиле с ориз и варена юка , вместо супа , за каквато хората се редят на опашка пред харесаното от мен заведение . Сядаме в малко паркче да хапна и продължаваме да търсим цена, която да хареса на Оги . Намираме такава на улицата, която толкова ме измъчи сутринта и в ранния следобед, срещу 25 $ на човек , отиваме на плаж за половин час на незнаен остров :

 

 

 

Аз се потапям в Карибско море, а Оги отива да търси инстаграмска гледка . 

После продължаваме за :

 

Пълно разочарование ! Плажът е дълъг километри, но вълните са големи и освен за разходка и хващане на тен под облаците не става за нищо друго.

 

 

 

Преобличам се и се чудя как точно този плаж е толкова тачен в България, като хотелът се вижда високо на хълма , а бунгалата в гората са празни и май необитаеми. Преди да ни остави , лодкарят ни ни показва малкото червено жабче, на което са кръстени островът и плажът : 

 

 

На връщане получаваме екстра - отиваме до яхтеното пристанище да вземем други клиенти на фирмата и продължаваме през мангровите горички :

 

Накупихме папая и бира и се прибрахме . Докато пийвахме, ни заваля първият тропически дъжд - една минута капки и после небето се излива. Бяхме на сушина и го преживяхме без емоции. 

Мислех, че денят е свършил щом се озовах в леглото . Да, денят беше свършил , но не и преживелиците. По някое време на нощта, на път към тоалетната ,се заспусках по ето тази стълба :

 

 

Разстоянията между стъпалата се оказаха доста по - големи от обикновено и преди последното, кракът ми попадна на матрака . Той пък ме изстреля като катапулт и в среднощна доба се озовах на земята . Лежах на студената мозайка с вирнати крака и се чудех защо съм жива ? Благодарих на бог за ниската си надморска височина , по - маллка от разстоянието между леглата, извиних се на момичето от долното легло, и се ометох към тоалетната . 

Най - сетне третият ден от това пътуване свърши. 

[ruwenzogy]

Страхотно описание.  Освен, че си учителка, много те бива и за писателка... Впечатлен съм....

[ruwenzogy]

Някои и от моите снимки от Бокас дел Торо.  Не  останахме особено впечатлени, може би и  от дъждовното  време, а и аз не съм много по плажните дестинации...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[patilana]

На последната снимка Оги е представил образите , които ни организираха времето в Бокас дел Торо и трансфера до Кауита , Коста Рика . Фирмата им май има фейсбук , но не я намирам със сайт. Все пак в линка има карта къде да я намерите https://www.google.com/search?q=ngabe+tours+bocas+del+toro&rlz=1C1GCEA_enBG829BG829&oq=NGABE+tours&aqs=chrome.2.0i355i512j46i175i199i512j0i512l2j0i22i30j0i390i650.12325j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

 

След среднощните емоции ставаме рано и се изнизваме бързо към трансферното място, защото аз нямам никакво доверие на ходенето си . Този път ми отнема учудващо малко време и пристигаме, когато само едно от момчетата се е излюпило . Защо да бързат ? Нали клиентите им са вече на линия ! Съвсем по южноамерикански тръгваме , когато тръгваме . Къде ни оставят в Алмиранте изобщо не схващам , но то и няма смисъл от ориентиране, защото трансферните дейности са добре разработена ниша и в трите страни , които посетихме. У нас няма начин с обществен транспорт да стигнеш до който и да било граничен пункт , ако той е врата в полето. Там е точно обратното . Всичко е изчислено , напаснато и удобно за клиента . Пък ако като нас се заблееш някъде , ще те потърсят , намерят , натоварят на правилния бус от другата страна на границата и ще те закарат там където си се договорил още в Бокас.  С две думи - туристическите фирми в Бокас ще ви разходят из островите и ще ви транспортират до всяка точка на Панама и Коста Рика . Надничам в Тефтерчето на Оги - 25 $ на глава от населението струва лодка до континента, бус до граничния пункт с Коста Рика и бус от там до Кауита . Еххх, Кауита ... Ама за нея после. 

Сега сме стигнали в Алмиранте и изчакваме бусчетата - кой за където е тръгнал . Имаме време да позяпаме наоколо, нищо интересно, да изчакам една барманка да си полафи с няколко клиента , после да им изпълни поръчката и накрая с усмивка да ми направи капучино . Това се случваше толкова бавно , че мислех за кафето като за несбъдната мечта. Да , ама тя се сбъдна . Хубаво капучино беше ! Даже имах време да го изпия . Защо ли потропвах нервно на бара ? Защото не знаех това, което знаеше барманката - разписанието на бусчетата .

Нашият идва последен , качваме се , разместват се да седнем ( да, да ) и потегляме . На граничния пункт слизаме , нареждаме се на опашка с купища сърфисти и местни, и когато идва нашия ред става интересно ! То не беше ровене из паспортите ни , то не беше гледане под лупа печата от панамското международно летище , то не беше - Я , още един ! Накрая супервайзерката, ами каква ли да е друга ,щом беше зад гърбовете на служителите , взе голяма тетрадка с разръфани краища , допринесе за допълнителното им разръфане , тикна пръст някъде , показа въпросното място на всички и ... сложиха печат за излизане ! Сигурно цяла седмица са обсъждали някакви българи , от България , с български паспорти , които са влезли и излезли след два дни от тяхната страна . 

Върнахме се в буса, взехме си багажа и по солиден мост минахме границата с Коста Рика - средата на река . Там ни чакаше двойно по - голяма опашка и лек дъждец . Граничните ни взеха двата паспорта и с досада удариха печат . Добре дошли ! 

Тръгнахме надолу по улицата , притеснени , че нашите спътници никакви не се виждат , бусът ни го няма и запецнахме пред един голям склад. Оги обикаля нервно , аз му се карам да седне на едно място и да помислим, започвам ръкомахане с едни местни нищоправещи и разбирам , че то си имало и нормален автобус към страната , но той идва чак след час. Докато се цупим един на друг, се появява едно момче, което ни замахва красноречиво, че сме неговите хора и трябва да го последваме  Ами следваме го , като си изгубихме буса ! Да , ама не , нищо не сме загубили . Просто бусът се е сменил и сме го подминали . Понеже обясненията откъм панамска страна бяха на испански не сме разбрали . Оообаче, ние не сме първите големи бели птици по тези географски ширини ! Още при качването в първия бус ни сложиха хартиени ленти на ръцете - като в дискотека  - кой за каквото платил . Та костариканецът си търсел двете липсващи лентички и си ги намери ! Нещо да сте против организацията ? Няма как ! Пък и този човек никак не искаше да ходи до Кауита ! Толкова разговора проведе по телефона незнайно с кого, споменавайки градчето , че чак се притеснихме да не ни изсипе на някой разклон ! Не ! Стовари ни в центъра ! При това опита да ни остави на по - удобно за нас място , но ние нали не сме разглеждали в детайли картата и местоположението на хостела ни , се направихме на обидени от спирането и си слязохме без подкана като видяхме нещо по - цивилизовано ! Така ни се пада ! 

Пренебрегнах нежеланието на спътника ми да не се замесвам с местни и попитах за посоката . То пък едни местни ! Чак на третото ресторантче  сервитьорката вдигна от масата един кафепиещ човек и той ни упъти . Направо се сетих за "местните" по нашето крайбрежие . 

Настанихме се и след малко собственичката, французойка , доведе детето си пред вратата ни и му показа нещо в палмата до оградата . Нещото , за което бях стояла в самолет почти 18 часа , бях чела и мечтала , нещото, за което стисках палци да видя - емблемата на Коста Рика - Ленивец.

 

 

 

 

 

Направих хиляда снимки , показах го на всички гости и ги убедих , че наистина обичам ленивците . Виждала съм във виенския зоопарк , но ... това тук е друго ! 

Пообиколих улицата:

 

:

 

 

И се прибрах да се изкъпя най - сетне и да хващам следващия полет към дома . Мечтите ми бяха сбъднати - видях панамския канал и ленивец в природата ! 

Хм , добре че останах . Чакаха ме още прекрасни неща ! 

На излизане от банята , Оги ме пресрещна с укор - защо не ме вдигна когато ленивеца си тръгна ? Да бе, тръгнал си !  Там си е ! Няма го ! Глупости, оставих го на палмата ! 

Мили читатели , ленивецът не е маймуна , но е достатъчно бърз за десет минути да изчезне от една дълга улица . Къде ли е отишъл ? Ами преместил се е на друга палма или просто е сменил улицата . Кауита е град , в който ленивците са почти домашни животни . Който не ми вярва , нека ме обори с доказателства .

Усещам ,че ще има въпроси за граничния пункт . Колкото и да ви се стори несериозно, ако нямате предпочитания за пунктовете , достатъчно е в Бокас да кажете къде искате да отидете . Ще ви закарат там където искате . Даже да сте ненормални туристи като нас . Защото нормалните ходят в Порто Вийехо . 

 

[patilana]

Следващия ден ни донесе изключителна радост ! 

Преди да разкажа за него , да споделя , че в предния ден сменихме по 200 $ за всякакви костарикански нужди - стигнаха и останаха за летището даже. Обмяната става в банков клон срещу паспорт . На автогарата, където свършихме тази работа купихме вода, похапнахме и купихме билети за автобуса до Сан Хосе - цена малко под 22 $ за двамата . Да, същият този автобус от границата минава през Кауита преди да продължи към столицата . Все едно да има редовна автобусна линия от София до Кулата, да речем .

Поредният ни ден започва рано и докато се моткам напред назад из дворчето, попадам на едно коати , което е решило да провери дали някой не му е оставил нещо за закуска . Толкова беше бързо , че снимах само дупето му : 

 

Докато се подготвяме да тръгнем един човек от нашата стая си обува маратонките и ни казва , че в Мануел Антонио скорпион влязъл в тях . Посъветва ни винаги да си проверяваме обувките по тези географски ширини . ОК ! Само ,че аз съм със сандали , но какъв е този акцент ?   

Следва изпълнение на голямата ни цел в днешния ден - разходка в градския парк .https://www.cahuita.cr/parque-nacional/

Тя започва от южния му край , върви покрай плажа и продължава 5 км .  Естествено съм изостанала и застигам Оги на мостчето , което минава над малка рекичка още преди да минеш покрай тефтера за посетители . Той снима някакви черни гарги , аз муся нос , но все пак поглеждам в посоката на апарата му . Що да видя ! 

За този жерав гледах филм по някое от Джиотата. Там водещия се промъкваше през някакъв парк до тайно място , където да види нещо, което не всеки можел да види, защото трябвало да се иде точно в този парк за него. Изобщо не ми звучеше познато името на парка и дори не го записах , защото вероятността да идем в него граничеше с абсолютната нула . Жеравът , обаче , стоеше пред мен и след като преодолях вероятно триметрова порта, гонейки крилата й насам натам из двора, се добрах до най - близкото място за добра снимка . Тя не е най - доброто , което сте виждали , но ми е особено скъпа . По - късно един от водачите в парка ми каза, че не е никак изненадан , защото птицата била мигрираща и се хранела с речна риба . Ама и тия американци и техните филми !!!

Добре, че не си тръгнах снощи !

Не извървях тези пет километра :

Имах желание просто да гледам . По едно време се наложи да се върна в началото , защото само там има чешми и тоалетни, и после изобщо не се върнах до мястото , където се разделихме с Оги . Вървях си много бавно и видях много повече животни в дърветата отколкото рано сутринта. То не бяха две семейства маймуни

, ленивец , паяк ( паякът ми е размазан , ама какво да се прави, да не би пък маймуната да е ясна  )

, катерици ,местни нарамили цялата си кухня за пикник на брега  . Пясъкът е чудесен , но вълните са отчайващи . Става за сърф , но не и за плуване . 

По някое време се събрахме , обменихме инфо кой какво видял и заснел , и тръгнахме наобратно . Тогава един от местните ни показа жълта змия на дървото . Голям зор видях , докато свържа обелената кора, според мен , на едно дърво със змията ! У наше село змиите не се нагъват като хармоника . Правят си кръгче.  Е, имам снимка на обеленото петно , но всъщност успеха беше на Оги. Змията може да видите в цялата й прелест в линка, който дадох горе. 

След това , с пълни сърца , се заприбирахме и докато показвах къде съм видяла поредния ленивец , видяхме два такива високо в дърветата. След това и още един ... И накрая стана малко като със слоновете в Намибия - сърцата ни  спряха да бият учестено ! 

Автобусът ни беше на обед. Закъсня съвсем малко и потеглихме към столицата . Слизайки на автогарата , бяхме шокирани от температурната разлика - студ ! Не се налага да ходиш никъде, за да си вземеш такси . Има стройна организация за тази цел . Пред вратите на автобуса застават двама разпоредители и с тях се пазариш за твоето направление. На нас се падна поносима кола с водач - учител по английски . Радост голяма ! Човекът ни разказа доста за страната си и без да го питаме ни каза , че това никарагуанците са наркомани , крадци и колкото по - малко работа си има човек с тях , толкова по - щастливо живее ! Лошо . 

 

 

[patilana]

Денят за вулкана Поас

 

Да си вземеш такси в Сан Хосе без поръчка по телефон е проста работа . Излизаш на улицата , помайваш се колкото да схванеш от къде идват пълните таксита и се изместваш в противоположна на нужната ти посока . За няколко долара пътуваме под десет минути и се озоваваме на спирката на автобусите за Алахуела . От същото място тръгват автобусите за летището . Имало било автобус, който стига директно до вулкана . Е, по наше време нямаше . Разбрахме го след като отвори офисчето за продажба на билети . Така и не разбрах защо го имаше това офисче , след като билети и за Алахуела, и за летището се продават в автобусите . Впрочем , това са автобуси , които спират из града и като се качваш казваш до къде си и съответно плащаш различна сума . Докато чакаме имам челен сблъсък с костариканските предпочитания за закуска . Над автогарата беше пълно с огромни пържени тестени топки с някакви пълнежи . Да не се бърка с емпанадите ! Следващата закусвалня предлагаше различни размери пържени пилешки части ?! Не се отказах и се върнах обратно . Правилен ход , довел ме до съвсем по европейски вкус закуска - кафе и закуски от многолистно тесто . За 5  $ излизам с капучино и два кроасана . Настанявам се в паркчето от другата страна на улицата, за да пия кафе с гледка към планините обграждащи Сан Хосе. 

За около 7 $ , за двама , след час и половина сме стигнали Алахуела. Автобусите са през половин час и не са особено пълни , да не кажа почти празни . В Алахуела , виновницата Сан Хосе да бъде днес столица , имаме леки трудности да намерим спирката за вулкана Поас. Вярна на себе си , спирам една дама , която изобщо не ме разбира . Това не е болка за умиралка , защото костариканците имат испанска кръв . Видят ли някой спрял до инакоизглеждащ човек , то за кратко време се събира тълпа . Та така се сдобиваме с безценното инфо, че сме на правилната улица и просто трябва да продължим нагоре по нея докато стигнем парка . Спирките са в горния край на парка и там пак трябва да попитаме . Правим си десетина минутна разходка по търговската улица на града и стигаме на указаното място . Третата подред спирка е нашата и се налага да почакаме 20 минути . Докато си чакаме, съзирам интересна скулптура и я заснемам . Горе, вляво на снимката се виждат първите две спирки и автобусите, незнайно за къде , спрели на тях .  

 

 

Автобусът идва и се оказваме първи в него и известно време единствени , защото другите туристи са струпани на първата спирка и не проумяват как така тяхната цел не е най - важната цел на транспорта в този град . Все пак осъзнават реалността навреме и са на правилното място . Платили сме по 760 местни пари на човек и пътуваме двайсетина километра с местния любимец , нашия шофьор . То не бе бибиткане , то не бяха поздрави към всеки минаващ по пътя човек ! 

На километър от крайната спирка се оказва , че и много местни са избрали дестинацията за посещение в почивния ден . Задръстването е голямо , та слизаме и Оги тича напред, защото часът ни за влизане е съвсем наближил . Трябват си предварително купени билети, те са с час на влизане , защото мястото за наблюдение е малко и не може да поеме много хора наведнъж . Притесненията ни се оказват излишни - заради лошото време пускат всички - с час, без час и кой както иска. Все пак на входа проверяват билетите и тръгваме нагоре . Подминаваме два паркинга , има и трети , и стигаме най - горе . Разочарованието ни е огромно - гъста мъгла е запълнила целия кратер !

Нищо не успяваме да видим, но и серните изпарения не стигат до нас . За почувствалите се зле има изграден медицински пункт и линейка , която сваля в ниското всеки болник . Аз имам астма , но не срещам никакви трудности с дишането . Кратер не видяхме , но природата наоколо ни напълни душите : 

 

Напълно разбираемо - топло , влажно , вулканична почва . 

 

Връщането е съпроводено с извънредни спирки - една за гледки и една за хапване . Щом излизаме от гората ахваме - пред нас е долината между планините на Алахуела и Сан Хосе :

 

Слизаме , щракаме и щракаме , и щракаме кой с каквото има и продължаваме доволни . Пък за храненето - ами няма да е костариканско ,ако не спреш поне веднъж да хапнеш по път . Снимки нямам . 

В ранния следобед сме отново в столицата и правим тур из града . Град , който пази парковете и еднофамилните си къщи с бодлива тел , по която тече ток . Смаяна съм :

 

 

Някак не ми се връзват тези гледки с твърденията , че в тази страна живеели най - щастливите хора в света ! 

Както и да е , ето какво хвана окото ми из града : 

 

 

 

 

 

Националният театър : 

 

Часовникът в близост до него : 

 

И сградата на националният им музей : 

 

[patilana]

Ден за трансфер 

 

Отново излизаме рано , защото нямаме билети за автобус до Никарагуа . Вчера Оги е установил , че офисът на една от компаниите , с които сме смятали да пътуваме, се е преместил и сме замръкнали в чуденка дали ще ни стигне светлата част от деня , за да посрещнем залеза в друг град , в друга държава. Такси отново вземаме от улицата , даваме малко под 4 $ за двамата , пътуваме доста по - дълго и стигаме достатъчно рано до автогарата https://centrocoasting.com/costarica/san-jose-gran-terminal-del-caribe/ . Билетите ни струват 22$ за двамата до граничния пункт  

Peñas Blancas . При излизане от сухопътна граница от Коста Рика се дължи такса . На официалния сайт тя е 8$ . Той , обаче , беше недостъпен за нас преди тръгването ни . Влизайки в страната , Оги бе привлечен от една дама, явно служителка в бюро за събиране на тази такса , която го насочила към място за плащане . Плати той , въпреки моето възмущение , че все пак влизаме в момента , а не излизаме . Накрая бяхме сюрпризирани , че ксероксът им нещо не работел , та не могат да ни дадат бележки .Това вече не можах да го преглътна и вдигнах чутовен скандал на човека зад малкото ,тъмно прозорче . Той направи бегъл опит да се извини , но това , само ме разлюти още повече . Накрая му дадох телефона си да снима екрана и да си имам основание за последваща , евентуално , разправия при излизане . Платихме по 9$ . Такава цена нямаше в нашите източници за таксата, която се плаща на сухопътните пунктове при частни лица. Минимумът беше 12 $ . Тоз проблем хич не можа да ми вгорчи живота , защото перисотатата предстояха. Пък й снимката показваше черти на много официална бланка . 

Та , на карибската автогара в Сан Хосе, се качихме в автобуса , настанихме се удобно и зачакахме спътниците ни да се качат . Ние , като неместни , бяхме с предимство . Тук за пръв път ми направи впечатление, че никой не стои на вратата, а е заел място в редичка от по един човек . Преди да започнат да се качват хората , шофьорът прибира багажите в багажното и в салона не се качва нищо по - едро от малка раница. И никой не мрънка . 

Докато чакахме ,се поскарваме малко на тема как може хич да не ми пука като ни предстои толкова важен трансфер . Едва ли настояването ми , че сме в ръцете на редовна компания , която не просто трябва да ни закара до там , ами и да се върне още същия ден обратно , успокоява Оги , но той взема мъдрото решение да не спори с мен , а да се остави в ръцете на съдбата . То нямахме и друга възможност . 

Тук е моментът да кажа на всички , които не вярват на гугъл мапс и роме2рио за времето за пътуване от точка А до точка Б в Централна Америка . Без значение колко ви се струва нереално , то си е съвсем вярно . Пътищата са тип второкласни у нас - супер асфалт , но с една лента в посока . Завоите са си все едно ще се качваш на Боровец и всякакви спомени от преживявания от немагистрали ще са ви повече от полза , отколкото сметките за колко време се минават 400 км, например. 

По това време не знаех , че в тази страна трябва да се гледа в короните на дърветата, покрай които се минава , а не да търся панорама през предното стъкло ! И днес ме е яд като се сетя колко маймунки съм пропуснала !

Както е обичаят, след три часа спряхме насред нищото народът на се подкрепи . Бяхме шокирани от крайпътното заведение:

 

 

Това пък е на завоя преди тоалетните:

 

Заведение тип закусвалня , но и децата се настаняват на красиви столчета :

 

Интериорът вътре :

 

И отвън :

 

 

Оказа се , че повечето ни спътници са за границата . Преди да стигнем се появява местен магураджия с пачка пари , който убедено заявява на аудиторията , че оттатък режат глави с обмена , та сега е момента да бъдем обслужени нормално . След кратко съвещание сменяме 20 долара, колкото да имаме нещо под ръка . Излишно - в този първи ден всички шофьори обявяваха цени в долари . 

Всичко ок, само дето на границата ,докато си вземем багажа ,народът изчезна и когато вдигнах глава над раницата си беше, останал само Оги да се мотае с неговата . Бре , ами сега ????

Връщаме се леко назад и попадаме на полицейска кола . Полицаите ведро ни посочват входа на пункта , но ние питаме за таксата . Ааа, таксата ли , а, коя такса, а,  ами тя ей там се плаща . Отиваме до това "ей там", малка барака встрани от пътя, и караме момчето да ококори очи невярващо , че някой някъде е взел неговия пай от бизнеса. Показах няколко пъти снимките на нашите бланки за плащане и той потвърди , че били точно тези. Изобщо не ни вярваше , че сме платили по 9$ . Таксата била 11$ . Брей !!! Понеже аз не съм никак съгласна да плащам втори път , след уверенията , че съм си платила вече, Оги плаща само за себе си , правят му намаление от 1$, и се връщаме в сградата. Вътре е приятно хладно . Има много работещи бюра и ... никой не ни иска бележки за платена такса за излизане от страната ! Май онзи дето ме уверяваше, че нямам нужда от хартия за доказателство е бил прав ! 

После минаваме половин км до граничния пункт . Там ни проверяват сертификатите за вакснинация за Ковид 19 и ни пускат да минем още 300м до сградата. Тук вече е доста горещо и когато пристигам вътре, Оги си е дал паспорта за проверка и гледа тъжно . Само че , не мога да му обърна внимание веднага, защото някакъв мускулест младеж ми иска 1 $ . Питам защо на английски , а получавам отговор на испански . Споря известно време , защото такава цифра не е споменавана из моите читанки . Там се иска повече за градска такса ?!

За награда , че не съм се разделила скоростно с паричката си , служителят ме праща да си направя ковид тест ей там и изчезва . Малеее ! Ще ми се да си представите мораво червеното ми лице при това предложение ! "Ей там" е ветеринарният кабинет малко преди входа на сградата. Аз може да не ходя бързо и да сдавам багажа при жега , ама виждам добре големи букви и нямам проблеми с цветове и сигнатури ! Пък и тестът за ковид отпадна преди месеци !

Оги ме успокоява , че неговият проблем бил по - лош от моя - взели му паспорта и изчезнали ! Привиква ме за подкрепление до себе си , но неговият служител  съвсем изчезна от големия салон след като обиколи почти всички работни места . Напушва ме смях - тия не са виждали български паспорт ! Остави това , ами и са сигурни , че ония в Манагуа са се объркали да допускат в милата им родина някакви никакви българи без виза !!!

Нейсе господинът се връща , сърдито взема 12 $ държавна такса , слага печат и чао ! Аз минавам на съседното бюро без забележки и с леко отегчение. 

Добре дошли в Никарагуа !

Отвън ни чака още един 300 метров плац .(Някъде по средата му ме настига някакъв служител и предлага да ми помогне с раницата. Изобщо не го отразявам ! Колко не ги познавах тогава никарагуанците ! ) После една дълга манджа стрийт и вдясно след нея е автогарата. Щем не щем дава по 5$ на човек , пладнешки обир , уж до автогарата в Ривас. Иначе автобусите( чикън бъси ) са до Манагуа . Естествено , никаква автогара не виждаме , а сме стоварени на бензиностанция в града да си търсим късмета . Второто такси се съгласява да ни закара до Гранада за 40 $ общо. По пътя ни спират за проверка . Проверяват шофьора , не нас . Той не изглеждаше никак притеснен. Стари европейски шлагери в латиновариант, с латиноизпълнители галят ушите ни . Да, наистина , това беше първото и последно превозно средство в Никарагуа , в което музиката беше тиха ! Понеже Оги е силно притеснен този пък къде ли ще ни стовари , че падна мрак , вземам нещата в свои ръце и след като изразявам най - сериозно възхищение от избора на музика, предлагам силата на звука да бъде увеличена . Оказва се достатъчно таксито да обиколи два пъти пазарския квартал на Гранада , да попита трима души , докато накрая едни деца , в тъмното , не се засмеят , че всъщност сме точно срещу хостелът ни .  

Слизаме от колата , вземаме багажа си , любезно изваден от колата, и потъваме във влажната жега на непознатата Никарагуа.

 

[patilana]

Три пълни дни в Гранада 

Със сигурност не са много . На нас ни дойдоха добре . 

Още снощи , докато обикаляхме с таксито , казах на Оги , че този път е надминал себе си Нощувките ни бяха на метри от площада с катедралата , улицата с местния пазар , двете автогари , които ни интересуваха , банка , магазинчета ! Какво му трябва на човек ! Трябват му местни туроператори . Има ги ! Едва стъпили на площада и ни заобикалят местните босове . Аз съм пас , това е мъжка работа . Един , втори , трети , а Оги все муси нос . Почти излизаме по диагонал от площада и към нас , малко плахо се лепва млад човек . Предлага ни посещение на магазин за какао , тур из езерото и надникване в гърлото на вулканът Масая , доста по - евтино от другите . Колко евтино ? Първите две - на цената на една , втората - само за транспорт и отделно да си платим входа . Той така или иначе е голямо чакане , защото те записват в тефтер , но и това е при всички фирми . Тук ще ме извините , че намерих само колко сме платили за вход в парка към вулкана - 50 $ за двамата и малък бакшиш за шофьора - 150 никарагуански пари . Трансферът е изчезнал някъде . А за лодката из езерото сме дали 1050 никарагуански пари за двамата. 

Туровете ни бяха частни - само за двамата . Младежът ни изчака да сменим пари в банката - с паспорт , спря едно такси на улицата и се понесохме към езерото. Там той води преговори с местен лодкар и след малко се натоварихме . Тези разходки са около островчетата в единия край на езерото Никарагуа . Много ни хареса - то не бяха маймунки , интересни дървета , чапли , всякакви размери островчета , къщи на местни богаташи и животът на местните . 

С тази лодка се разхождахме :

Малко маймунки :

 

 

Птици :

 

 

Островчета : 

 

 

Вулканът Момбачо :

 

Поглед към града откъм езерото . Камбанариите на катедралата се издигат най - високо : 

 

 

Къщи на богати : 

 

 

Животът на бедните : 

 

Децата им ходят на училище с лодки , които управляват сами : 

 

И черешката на тортата - някакъв ендемичен вид прилепи , които прекарват дните си по дъното на тази яхта :

 

Прибрахме се освежени и сюрпризирахме Хорхе , че довечера ще ни кара на вулкана . Уговорката ни беше такава . Той се поослуша, но все пак с е съгласи да ни вземе преди да е паднал пълния мрак - около 18 часа. 

Този път ни вози негов приятел , изпреварваме цялата опашка по пътя и се шмугваме между колите . Постовите са наши хора и в шеги и закачки даваме 50 $ (дали пък това не беше за трансфера - губи ми се ) и навръщане Хорхе изпросва бакшиш от 150 никарагуански пари за шофьора . Нямаме забележки към карането и ги даваме с радост . 

Не знам кой си причинява изкачването към вулкана пеша . На мен ми се видя далече и с кола . Толкова с мрънкането . Аз бях възхитена - огромен кратер и за пръв път виждах лава в такъв . Е, за този който е виждал вулкани в Етиопия не му беше някаква забава , но аз бях на седмото небе : 

 

 

 

 

 Панорамата на долината покрай езерото Никарагуа с вулкана Момотомбо в левия край :

 

Ако идете като нас рано , може д асе разходите около кратера и по няколко пътеки покрай него . Може и някоя пума да видите . Ние не държахме да ни споходи такова щастие . Иначе горе се спира на голям паркинг . Има изградена ограда . Заставаш до нея и надничаш в бездната . Съвсем цивилизовано. 

[patilana]

Ден за пазар в град Масая

 

Що за лепка ще съм , ако не го правя постоянно ? Оги хич не беше във възторг от желанието ми да ходи на пазар с мен, ама не ми отказа. Пък то било не само пазар , а и поглед към вулкана Масая от другата му страна. 

За целта има лесен и евтин начин да стигнете до там . Първо - трябва да четете Магеланци . Второ - трябва да познавате един от най - запознатите с широкия свят човек в него . Трето - като потърси той компания за някъде , вие да не си казвате - Е, точно сега ли ? - или нещо подобно. Така стигате до всякакви безумно интересни места и не съжалявате за нито миг от времето си . 

По първа точка ще споделя опит :

Общинският пазар в Гранада е една дълга улица , по която има не само магазини , но по тротоара са разположени хиляди маси отрупани със стока . Тази улица започва в горния десен край на площада пред юнесковската катедрала на града. Тръгвате по нея и като стигнете порутена фасада на голямо сдание, всичко друго е едноетажно , завивате вдясно по улицата, която е перпендикулярна на търговската . След няма три минути , от лявата ви страна , се появява двор с чикън бъси в него . Само щом се появите, на вратата ще ви пресрещне някой от викачите на автобус и ще ви попита за къде сте . Естествено , на испански . Хич не се притеснявайте , че нищо не сте разбрали . Просто кажете името на мястото, където искате да идете . Моментално се появява правилния викач, настанява ви в буса си и се грижи да не му избягате . Чикъна тръгва , когато тръгва, не винаги е когато се напълни , и тогава младежът идва да ви вземе парите. Това пътуване ни е струвало по 64 местни пари за двамата в посока - по тефтерчето - 1,8$ !

Доста по - трудно ще ми бъде да обясня как се стига до парка с гледка към огнедишащия кратер . Бусът ви стоварва сред зеленчуковия пазар . Трябва да тръгнете вдясно покрай и през всички сергии с дрехи и да излезете пред магазините с мебели . Там да тръгнете надолу покрай тях и да стигнете до мост.  Да минете по него и после да вървите все направо до края на града , където се намира парка.

Ако всичко това ви звучи объркващо , то просто наизустете думата Малекон . Казвате я на всеки срещнат и той ще ви упъти с ръка - натам , после насам , после ееей там. Няма да ви излъжат . Това мисля е най - важното . 

Малеконът има два входа , но този, до който ни отведе улицата се оказа затворен и най - любезно ни посъветваха да минем от другия. Направо забиха пирон в ковчега ми ! Не стига , че едва се влачех от жега , ами и да обиколя почти цялата крайбрежна ! Ами обиколихме я . По пътя съзрях едно дете , около 6 годишно , което едва буташе желязна количка , в която седеше възрастна дама с гипсиран крак . Веднага забравих неволите си с жегата и забутах количката . Детето беше щастливо , баба му не смееше да  вдигне глава втори път , от неудобство . Тъй стигнахме до здравен център , където оставих количката пред вратата на лекаря . Стана ми хубаво , че има грижа за бедни хора . На връщане добутах количката до входа на къщата на семейството и се ужасих - просто дървени летви ограждат неголямо помещение с печка и няколко легла . На следващия ден дълго мислих за това . 

Но , сега за Малекона около Лагуната на Масая . Малко снимки , всеки да си прецени дали му се ходи .

Езерото е в отдавна угаснал кратер . Насреща е вулканът Масая от другата страна , на тази , до която се стига по път . Всичко това е национален парк вулкан Масая.

 

 

 

 

 

Малко снимки от града : 

 

 

Да не ги мислите никарагуанците , че не са за зелена планета :

Следващата ни цел беше артпазарът на Масая, рекламиран като пълен с изгодни и качествени стоки . Нашият опит - много скъп и неизгоден . Всъщност , изгодни са хамаците, които продават извън стените му - 20 - 25 $ парчето . 

Арт пазарът , всъщност си е арт пространството на този град :

 

 

Всички горни снимки са от места покрай дългата улица водеща до Лагуната. 

Навлязохме отново в пазара и покрай наизкараните люлеещи се столове съзряхме вход , в който се спогледахме и се поздравихме , че сме скръндзи и не купихме нищо от рекламирания навсякъде пазар . Същите стоки , на двойно, че й тройно по - ниски цени ! Напълнихме торбите , кой с каквото си хареса - картини , магнити , ключодържатели , бележници , портмонета и се зачудихме как сме го пропуснали . Според мен, причините бяха две - притеснявахме се дали ще намерим пътя за езерото и това , че всякакви сергии , сергийки и входове към тях , бяха покрити с дебели платна . Причината ни стана кристално ясна , когато седнахме в автобуса и над нас се изсипа следобедния тропически дъжд. 

С пълни торби , успокоени от изпълнените за деня цели , прогледнахме за други неща наоколо . Съзряхме това : 

 

И не бяхме никак разочаровани - изключително вкусна храна :

Който не рови достатъчно преди да тръгне , чак като се върне разбира , че е хапнал едно традиционно за тази част на страната ястие - задушени батати, два вида месо, банани , зеленчуци . Не помня колко струваше, но помня , че беше много евтино - 3-4$ порция , която засища и мъж.

Прибрахме се в добро настроение и следобед Оги отиде на среща с Хорхе . Аз, като една българка , взех да се тревожа , че не се връща , но нищо не можех да сторя . В пълен мрак се сетих , че нямам вода и скокнах през площада до магазина . На връщане стоварих бутилките на една маса в парка , да ги наместя  и бях сюрпризирана от това , че пред мен се появи Спътникът ми , с лоша вест - Хорхе не дошъл, посещението на вулкана Момбачо се отлага за някой друг път . 

[patilana]

Гранада е най - старият град в Централна Америка . Построен на високи хълмове над езерото Никарагуа, той е разрушаван само от влагата и ветровете. Наводнения няма , няма и заливане с лава , макар край него да е един от стратовулканите в света - Момбачо. 

Предвид факта , че парка пред катедралата , обект на Юнеско , е с доста гъсти корони на дърветата , подкастрени в квадрат, снимките са предизвикателство :

 От другата страна на парка има красиви сдания :

 

 Това е началото на търговската улица :

  Типичен изглед на къща , не в този перфектен вид , за съжаление  :

 

Пешеходната част на града - има няколко ресторанта :

 И центърът на града през нощта :

 

 

 

 Какво да видим в Гранада , лично мнение - Пазарът е загуба на време . Сутрешните разходки са за предпочитане . Към обед  пред катедралата , ако имате късмет , може да хапнете от онази вкусотия за още по - малко пари - 2 $ . Разходка покрай езерото е добро решение . Естествено , градът е пълен с останки от стари църкви , ако се интересувате от такива. Светлините в парка и около централната част не бива да ви заблуждават , че са все така силни и из града .  Все пак не съм се ччувствала застрашена да се мотая сред пейзажа , който виждате .

[patilana]

Казваме чао на Гранада и към обяд тръгваме към столицата . Автогарата е съвсем до нас -https://www.google.bg/maps/place/Гранада,+Никарагуа/@11.928967,-85.9543231,18.04z/data=!4m6!3m5!1s0x8f740c91706b1593:0x3b8c904dc8ceb48c!8m2!3d11.9344073!4d-85.9560005!16zL20vMDFuXzdi?hl=bg&entry=ttu

Terminal de buses Granada е мястото, от където тръгват бусчетата за Манагуа. Платила съм 120 кордоби или 3.35$ за двамата . Като ви казвам, че ония на границата ни обраха , вярвайте ми ! Пък и има разлика да се возиш в бусче, като тези у нас , и в чикънбус.

Тези бусове спират на автогарата пред централноамериканския университет в Манагуа.  Все пак автогара, не екато автогара у нас - доста повече прахоляк и теснотия има 

Там ви нападат таксиджиите , но съберете кураж и им откажете . Само на метри от спирката на бусчетата е улицата и там ще си вземете евтино такси - първо ще платите в кордоби , второ цената ще е почти нормална. Препоръчвам ви да плащате настаняванията си в местна валута, защото курсът , по който ще ви пресметнат е доста дървен .

Настанихме се . Получихме наставления колко да плащаме на такситата , къде да хапнем , как да стигнем до " нашите " места и имахме волна програма . Аз се полюлях  на един хамак , колкото да отмине следобедния пек .  Снимах част от голямата карта в хостела и каквото ми хвана окото в двора и ни извикаха такси .

 

Идеята беше да спестим неинтересната част от пътя до първото набелязано от Оги място . Вход за парка край лагуната се дължи само ако си с кола . Ние бяхме баровци и не слязохме от таксито , съответно се разделихме с 2 $. 

Tiscapa Lagoon е хубаво място . 

 

Там отчетохме , че Манагуа е едноетажна . Нищо странно , след като страната е бедна , а последното земетресение преди половин век почти е изтрило града от лицето на земята . 

 И още гледки в парка над лагуната :

 

 

 

 

Продължихме надолу по централната улица . В града има много графити :

 

Къде другаде ще видите такава инсталация , ако не тук : 

 

Влязохме в една ботаническа градина и ахнах - тази палма я има и в моята работа . Е, доооста по - ниска  :

Центърът с недоразрушената катедрала , президентския дворец , Националната асамблея , паметника на Рубен Дарио и всичко около тях :

 

 

 

 

 

Продължаваме надолу и стигаме езерото Манагуа , дало името си на града : 

 

А тези "цветя " са изключително красиви и пред деня и вечер : 

 

 

 

 

[patilana]

Мастер, мислех да те тагвам ,ама гледам , че си се справил и сам с продължението  

 

На сутринта скокваме да ядем включената в цената закуска и си оставаме гладни . Рецепционист не се вижда и отправям молба за такси към камериерко/готвачо/сервитьорката , която е единствен представител на служителите в хостела . Докато си изнесем багажа, тя ни уведомява , че таксито е дошло ! Срам ме беше да снимам - никакво такси - модерна , чистак нова кола с климатик ! Значиии, уредиха ни с превоз, явно чрез приятелка на дамата и ни взеха срамно ниска цена, за което . 70 кордоби , което си е почти наполовина от вчера! Оги няколко пъти уточняваше мястото и цената, но шофьорката ни не отстъпи ! Толкова било ! Ми нямахме нищо против да платим толкова малко , само дето се кефик на климатика твърде кратко . Ще ми се да дам съвет , на място да си уреждате всичко , ама нали всеки сам си преценя . 

Като допълня , че беше и първото място, след Кауита, с топла вода , направо препоръчвам Бициклетата за спане ! Без закуската ! А, и без кафето ! Тях не ги препоръчвам . 

В предния си пост съм писала, че снимах част от картата в хостела , но съм забравила да я кача . Ето я сега :

 

На терен не можеш да схванеш какво е супервулкан . На картата е пределно ясно - направо ме хвана страх къде съм прекарала част от живота си !

Бусовете за Леон тръгват от същата автогара Terminal de buses Granada , на която пристигат бусовете от Гранада . Пристигаме ние и явно скъпата ни кола дава основание на шофьора на буса да ни поиска 200 пари , вместо 158 , въпреки че цената беше написана на прост математически език над неговото място - 78 кордоби на човек . Доста поспорих с него , правейки се на неразбрала, че било заради багажа !!! Пълни глупости , вчера от Гранада не ни взеха стотинка повече ! До степен , че се наложи Оги да ми обяснява на прост български , ама без никакъв ефект - аз си сочех напред и нагоре , и си кряках колкото ми се щеше . Сега , спътникът ми е човек ,който вярва в доброто , ама аз си изкарвах гнева от поредния пладнешки обир . Всички тези неразбории с цената , която се искаше в момента , доведоха до поредното ми изумление в тази страна . Седящата до мен девойка и приятелят и, проговориха прекрасен английски и ме уговориха , да си платя . Толкова бях шашната от това откритие - случайни никарагуанци позволяващи си да говорят английски , че се разделих с една банкнота с искания номинал ! Колко съм била права да споря е фактът, че малко след нас се качи млада двойка , които не бяха таксувани за багаж, не че не бяха с големи раници ! Да не мислите, че пропуснах да направя физиономия и да побутна деликатно дамата до мен с ръка . Миличката , само наведе глава . 

След като се заеха всички места и пътниците попълниха запасите от храна , тръгнахме . Харесваше ми да пътувам из страната . Накъдето и да погледнеш - все някой вулкан пълни погледа ти . Един пуши, друг не , ама къде у наше село съм виждала такова нещо ! Даже Витоша не била вулкан , разправят напоследък !  Снимах, снимах , снимах, докато една дама до прозорец, предложи да снима вместо мен . Така се сдобих с тази снимка :

Бусът намали , да ни разгледат що за птици сме вътре . Мисля, че ако телефонът беше в ръцете ми в този момент , щяха да ме накарат да изтрия снимката, но имах късмет да не е така. В последствие си изясних, че човекът с автомата пази реколтата, която в момента беше в процес на събиране . На връщане по тези поля нямаше ни слама , ни хора , ни военни или полицаи , не им знам униформите. Само вулкан. 

Някъде по средата на пътуването , спряхме народът да хапне , да пийне по едно сокче и да си плати . Малеее, само си представете физиономията ми ! На нас и на другите чужденци ни прибраха парите предварително .

Тук сме по път и даже на моята снимка личи стойността на транспорта ни :

Бусчетата от Манагуа спират в Леон на Market Terminal . Тук един хубостник успя да заблуди Оги , че управлява такси , а се оказа велорикша . Аз бях във възторг ! 

Още докато пътувахме взе да ми става неприятно топло , но щом стъпихме на улицата пред хостела , стана ясно ,че това Леон , е друга никарагуанска бира - много, много гореща ! Даже люлеенето в хамак не можа да ме извади от потреса къде съм попаднала. Слава богу, горещ душ нямаше , та оживях , за да разказвам .

Уж в късния следобед, към 17 часа излязохме в сауната да се разходим . Притичвахме под сенките на къщите с дебели зидове , решетки на прозорците и тротоари покрити с плочки за баня . Не се оплаквам . Бързичко стигнахме центъра и направихме опознавателна обиколка , в края на която Оги изчезна яко дим и въпреки , че се очертаваше хубав училищен празник на централния площад, или благодарение на него , се изнесох преди той да започне . 

 Ще бъда много благодарна , ако някой ми сподели чия е тази фигура :

 

 

[patilana]

 Днес ходихме да гледаме любима моя гледка - пушеща земя , бълваща от време на време я пара, я кал . В Леон също имахме включена в цената закуска . Макар Мерседес ( съпругата на собственика ) видимо да ме харесваше , защото щом ме видеше грейваше , не можа да ми приготви палачинки - нямала брашно и яйца . Та ядох това : 

Тук обърнете внимание не толкова на грамажа , колкото на порцията ориз и боб . Това се яде навсякъде из трите страни с огромно удоволствие . В края на пътуването ни , изобщо не го докосвах . Сигурно никога няма да разбера как може такава комбинация да е отвратително мазна . 

За San Jacinto се пътува пак от Market Travel . Тук е момента да изясня някои особености на никарагуанския нефирмен транспорт . Всеки чикън бъс си има "викач " . Това са младежи , които се грижат да известяват в скороговорка пътниците , за направлението на автобуса , за който работят . Тяхно задължение е да настаняват народа , да го подканят да се смести , да почистят работното място на шофьора , да съберат парите (билети няма ) , да запомнят кой къде ще слиза и да осведомят такива като нас , чужденци , че  е дошло мястото където трябва да слязат . Имах възможност да наблюдавам процеса на събиране на пари . Връщаха до стотинка ресто на всички . В автобусите се прави място да седнат само на родители с пеленаче в ръце . Всякакви други възрасти сядат само , ако има място . Никой на никого не прави път , просто се накланя на една страна, за да минеш . Седналия до пътеката не прави място на този до прозореца , или който иска да заеме такова място . Ако си твърде едър , за да се мушнеш между човекът и гърба на предната седалка , не сядаш . Подминаваш да си търсиш друго място . Ако слизаш , правиш всичко възможно да не докосваш седналия . Единственото улеснение , което може да получиш , е човекът много леко да се отдръпне назад . 

Децата мълчат , спят , говорят си тихичко с близкия до тях . И в трите страни ! Как са узпели да го постигнат нямам представа . Къде сме сбъркали ние, които даваме мило и драго появилото се на вратата дете ,да не е пред/ зад нас , камо ли до нас , защото няма да знаем на кой свят сме дълго след като пътуването ни е приключило , също нямам идея .  

Та, стигнахме ние на автогарата и щом прекрачихме един висок бордюр , явно границата между пазара и автогарата , викачите ни наобиколиха и след като Оги им каза къде сме си наумили да мааме краци днес, ни заведоха в правилния автобус . Настанихме се в празния бус и зачакахме . Предполагам спътникът ми е бил изпълнен със съмнения тия хлапета дали бяха честни , но аз бях на съвсем друго мнение . Да, на два пъти ни взеха повече пари от очакваното ,не й такива момчета, но никога не ни бяха пращали в горите тилилейски . Пък и какво като ни пратят там дето не сме тръгнали , нали са редовни линии , ще ни вземат  на връщане . Пък ние ще сме видели никарагуански гори тилилейски . Кой е , кой е като нас !

Сигурна съм , че чикъните имат разписания , но ние така и не разбрахме къде са . Разбрахме , обаче , че ще тръгваме когато започнат да се качват търговци на всякакви стоки . Тук си има ред - първо се продават дребни неща - ножчета за бръснене , дамски превръзки и подобни , после неща за телефони - слушалки , калъфи и др. , после идват тия с плодовете - банани , мандарини, нарязано зелено манго , след това е ред на тия със сокчетата в найлоново пликче, накрая идват  чипсовете и тръгваме . Това не значи , че от пазара не изскачат закъснели пътници и не се качват в движение , дори и след като сме излезли от автогарата . В Гранада спираха, да се качат хора, но в Леон такава екстра няма - или се мяташ в движение , или оставаш за следващия автобус. Щом дойде нашата спирка , момчето ни викна . Шофьорът спокойно ни изчака да слезем и поехме през малкото селце, в което хората живеят в колиби от кал или тенекиени бараки към бълбукащото място

Мястото не е голямо , но е въздействащо . 

 

Намираш се в подножието на минивулкан , който просто е заспал , но пък е с гола глава , разбирай нещо в него излъчва дооста топлина , а може и пушек да бълва от време на време , знам ли .

По път видяхме един друг , чиято глава беше жълта . Там със сигурност сярата е толкова много , че излиза на повърхността му . 

През полето има очертани пътеки , но според мен и там нямате кой знае каква сигурност , че няма да изпуши нещо без предупреждение . 

 

Това място е много горещо и смръдливо :

 

 

А от това ти става страшно , защото и бучи :

 

На връщане почакахме малко и снимах бойни петли , в двора зад спирката :

 

Вход за това място - 2 $, а за транспорт сме дали 40 кордоби , общо . 

Следобяд се измъкнахме в най - голямата жега , за да разгледаме арт музея  на фондация Ortiz Guardian .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Колекцията е разнообразна , разположена е в две къщи , също дарени на фондацията от семейството . Приятно хладно и интересно място , където прекарахме три часа . 

След това си намерихме голем супер маркет и останахме впечатлени от ниските цени .

 

 

 

 

 

Напълнихме по една торба , но дори на мен ми направи впечатление , че май ми взеха повечко от очакваното . Май , юни , юли - касовите бележки разплетоха мистерията - 13% данък върху покупката ! 

[patilana]

Ден за Леон Вьехо 

 

Този път Мерседес се е подготвила и щом ме вижда на вратата на кухнята, се заема с палачинките . Хм , у нас такова нещо не може да е палачинка - сухо и дебело . По никакъв начин не съдържа яйца , ама няма как да знаеш преди да си опитал . Досипвам си няколко пъти от кафето , супер е , и доливам доволно мляко . 

Чикън бъса за Стария Леон тръгва от вездесъщата Market Travel . Този път ни убеждават , че трябва да се качим в автобус , който в момента няма дори табела с крайната дестинация . По някое време викачът започва да крещи нещо , което е всичко друго , но не й Леон Вьиехо . Пак питаме , пак казват да не берем грижа , защото ще ни закарат до една спирка , където ще сменим автобуса . Имаме ли избор ? Никакъв . Пък и имаме знания , че до там се пътува със смяна на автобуса . 

По едно време започвам да схващам в скороговорката - ЛАПА . Бре , какво е това лапа ?! След лапато следва още нещо , което ще разбера чак когато видя табелата на града - Чентро ! Та значи , автобусът е за град La Paz Centro . Еее, още малко и ще разбирам испански ! Щом разпознах думите в скороговорка , то няма да е кой знае каква философия да схвана и други думи . Само трябва да поостана два - три месеца из района и вижте ме  !  

Наистина, бусът стига някъде почти извън града и момчето ни посочва друг такъв , който чака на спирката . 

Целта ни е Пуерто Момотомбо :

 

Малеконът не е булевард или дори нормална пътека , а просто пътека покрай езерото Манагуа . Гледките , обаче , са един път . Плажът :

 

 

Някъде направо е столицата , вляво е вулканът , а във водата се къпят местни ! Ако бях разгледала предварително снимки , щях да си нося банския и да се изкъпя и аз . Водата , която в Манагуа ми се видя кална, е бистра като сълза :

:

 

Кафявият цвят се дължи на растителни части . 

Пазачите ни пускат да поразгледаме , но бързо се усещат , че може да изкрънкат някой лев и на връщане ни обясняват с ръце и крака , че това удоволствие струва 5 $ . Да бе , ей сега сме им дали долар , камо ли пет ! Няма бутка , няма дори някаква маса , на която да се събира нещо . Заведенията не работят . 

Най - красивата гледка - езерото и вулканът Момотомбо от към Малекона :

 

Докато гледате, си представяйте как този вулкан изригва , лавата пресушава езерото и ви залива . Това се е случило няколко пъти след основаването на Стария Леон . След няколко заливания, на леончани най - сетне им просветнало , че испанците са нямали никаква представа що е то вулкан и на какво е способен . Поредното заливане , почти сто години след основаването на града , било толкова ужасно , че малцината оцелели избягали на 50 км от тук и нарекли новия си град - Леон . Вулканът и до сега си бълбука и , ако летиш към столицата, се минавало над него, и можело да се надзърне в кратера му, за да се види лавата !Това ни го каза Хорхе , гранадеца , докато чакахме да се стъмни над вулкана Масая  . Хубава гледка би било , ако цените на полетите до където и да било, не бяха като за междуконтинентален такъв . 

Това пък е портът Момотомбо . Лодки и рибари . И една малка чапла :

 

 

Едвам оставям това прекрасно място . По улицата , по улицата

 

 

 

и на табелката Leon Viejo завивате вляво и след няколко минути сте пред входа на единствената юнесковска забележителност в Никарагуа :

 

Макар и не точно на брега , градът  е бил напълно унищожен през 1610 година . Тук ни очакваше огромно разочарование . Паркът беше затворен по някаква причина , което не бяхме разбрали предварително . Примолих се на служителите да ме пуснат до тоалетната и направих няколко снимки :

 

 

Някои неща бяха опаковани в черен найлон , а и без това малкото възстановени очертания на сгради, не се виждаха изобщо . От прочетеното предварително, останах с впечатление , че едва ли не тези очертания са съвременно производство , но имах голямо желание да ги видя . Ядец ! Оги беше още по - разочарован и от мен . На всичко отгоре , пазачите му рекли , че за 200 пари ще ни пуснат  ! Чак толкоз мерак да гледаме основи на къщи , опаковани с непрозрачен найлон , нямахме . Тръгнахме си . Върнахме се на асфалта , зачакахме автобуса , за който местните казаха - ще дойде - и се поопържихме доста . Преместихме се в обратна посока под дебелата сянка на един магазин . Тук е мястото да отбележа , че си има нарочна спирка за руините . По някое време чикъна взе , че се появи . Спря , един човек слезе , а шофьорът ни подкани да се качваме . С ръце и крака обяснявахме , че сме за наобратно и ще се качим после, но той беше непреклонен . Чак се почувствахме важни ! Не викачът, а шофьорът ни кани !!! Как да не се качиш ! Добре , че го направихме ! Последва нова порция опознаване на транспорта в тази част на света . Оказа се , че викачът има и други задължения - да изтича да извика пътничка от дома й , вероятно си е дала заявка жената , да притича през една пряка , да вземе някакъв багаж за шофьора и да подканя случайните минувачи да използват услугите им . Всъщност , докато чакахме , доста хора отпътуваха за някъде на принципа на споделеното пътуване . Пък и велорикша мина веднъж ! Тук търговци нямаше и щом водачът наду музиката , тръгнахме . Бяхме попаднали на истински сандинист - украсата на буса включваше снимки , знамена , гербове и всичко , което се сетите , че може да издаде политическите пристрастия на шофьора ! Музиката беше най - малкото ! 

За пътуването си сме дали 180 кордоби . 

Пристигнахме в Леон и Оги изприпка да купи билети за автобуса от Сан Хосе до Панама Сити . Върна се с толкова съкрушен вид , че се хванах за главата и се зачудих той ли е или се е преобразил в друг човек ! Оказа се, че му поискали по 80 $ , вместо очакваните 50$, на глава от населението за това пътуване . И още по - лошо - началният час бил сменен в перфекто неудобен за нас такъв ! Мислихме , мислихме , благославяхме съветите на другите преди нас , че билети за големи компании , в нашия случай Tica bus,  не се купуват предварително и решихме да летим . Защо не се купуват - имали склонност да сменят разписанията без предупреждение ! Вярвайте на прочетеното ! Спестява доста главоболия ! 

[master_of_germs]

@patilana, два са обектите под закрилата на ЮНЕСКО в Никарагуа; катедралата в Леон си е съвсем отделно от руините та стария Леон 🙂

 

[patilana]

@master_of_germs абсолютно си прав . Извинявам се на аудиторията 😳

 

Леон 

 

Намиращ се в най - горещата провинция на Никарагуа , градът ни хареса много . Напуснах го с чувството , че пропускам много . В тези пропуски не са близостта до тихоокеанския бряг и курортите там , нито пък възможността за вулканинг . Щеше ми се още да походя из улиците и да позяпам хората. Същите тези, за които в Коста Рика нямат добро мнение . Да, правеха се опити да ни измъкнат някой лев, но то и унас е същото , когато става дума за туристи . Да , шофьорите се възползваха от своя картел и поставяха цени , които не са съвсем честни , когато нямаш избор . И въпреки това , бях спокойна и ми се разглеждаше. 

Втората забележителност на Юнеско ( 2011 г. ) е Катедралата в Леон  - Real Basilica Catedral de la Asuncion de la Bienaventurada Virgen Maria .  Строена повече от сто години , тя е и най - голямата такава в Централна Америка . Напук на силните земетресения в района , тя не е помръднала и се нуждае само от пребоядисване на фасадата от време на време . Ние имахме късмет да я видим бяла като сняг : 

 

Ширината на сградата не е определяща за големината й . Това е дървен макет на сградата в арт музея на фондация Ortiz Gurdian  :

Намира се в центъра на града и пред нея има малко паркче, любимо на жителите на града . В средата му е фонтана на лъвовете с паметника на Максим Херес Тейериа :

 

Точно срещу него е музеят на революцията . Има възможност да се изкачиш на върха му и да видиш площада отгоре . Такава възможност има и от върха на Катедралата . В момента отпред имаше изложба на снимки от Кьонингсберг . Все пак Леон е бастионът на сандинизма в Никарагуа 

 

Освен тази , в града има и много други катедрали . Iglesia de la Clavario беше съвсем до нас и имахме възможност да я видим при различна светлина :

 

 

Друга красота е Iglesia de la Recoleccia - построена в стил мексикански барок :

 

 

La Iglesia Zaragoza :

 

Високо горе на страничната стена, под стрехата , живеят ято бъбриви зелени папагали . Спускащия се мрак май ги караше да спорят , как да разпределят студените места за спане  и крясъците ни накараха да вдигнем глави . Голяма забава беше . За съжаление наличната ни техника изключи възможността за снимки . 

 

Много красива е и сградата на първия университет в Никарагуа :

 

 

Някак си успях да направя тези снимки без ужасяващо количество кабели . 

 

За чудесните ни спомени от града със сигурност допринесе и паркът на поетите :

 

В центъра му , разбира се , е паметник на РубЕн ДарИо ( като не знам как да пиша букви с ударение , използвах главни такива за правилно произнасяне )  : 

 

Прекрасни къщи : 

 

 

Всички тези железни решетки служат за опазване на собствеността, когато се свечери и започне проветряването на сградите . Най - хубавото , което испанците са завещали на своите наследници е патиото

и естественото проветрение . Едва минал границата с Коста Рика , виждаш ветрогенератори . Напук на целогодишното жарко слънце навсякъде в Централна Америка предпочитат да се охлаждат по стария начин , без климатици . 

[patilana]

Обратно в Манагуа 

 

На следващата сутрин Оги е успял да купи билети за самолета от Сан Хосе до Панама Сити - 115 $ за билет с 20 кг багаж и да си изяде gallopinto - то ( онзи ориз с боб ) като част от tipico закуската , а аз още не съм си отворила очите . Докато аз се сбогувам с Мерседес , той отива да смени по малко долари. След онези сметки в супера сме загубили увереност , че ще ни стигнат местните пари . Докато сме се разхождали из центъра е видял "магураджии " край банката . Аз не съм съгласна с експерименти , ама като ме няма наблизо , той прави каквото си е наумил и така се сдобиваме с прилично количество кордоби . 

Щом сме готови за отпътуване , молим собственика да ни извика такси . Разбира се , пристига негов приятел с личната си кола . Тук да споделя, че в Никарагуа такси не се вика по телефон . Спираш на улицата и се пазариш. 

На автогарата Market Travel ни натоварват багажа на покрива на един бус и потегляме към столицата . Сбогом , Леон .

Този път сме в друг хостел със собственик Майкъл . За него в букингските отзиви пише, че много помагал на знаещи и незнаещи туристи . Всъщност Майкъл е един многознаещ и многосподелящ магеланец . Дошъл преди време от Канада  на почивка и не се върнал . Той не помага на туристите си . Той живее с техните притеснения и радости . Никога не съм срещала такъв човек . Заряза настаняването ни , за да се консултира и препоръча сайт за транспорт и граници в Централна Америка . На мен ми препоръча място за хранене , а Оги насочи за обиколки из града . 

Аз спрях на 20 метра от хостела , седнах , зачаках си поръчката и се зачудих къде са котките . Това котките в Истанбул , нищо не са ! Да видите колко много ги има из цяла Никарагуа . Понеже не ги виждах по земята и столовете вдигнах глава нагоре : 

 

Тя ме е гледала през цялото време , а аз съм нямала очи за нея 😳

Последва най - вкусното , огромно количество пилешко месо, което трябваше да послужи за вечеря . Трудно се справих :

 

По някое време Оги мина да ме вземе и се прибрахме заедно . Метнахме чантите по леглата и излязохме в дворчето . Майкъл ни посреща с нещо от сорта - Абе , аз българи до сега не бях виждал ,а днес ми идвате трима ! 

Моляяя ?!

Ами има още един - отвън е !!! 

Изпадаме в шок - отвън на единия диван кротко пие бира "човекът със скорпиона " . Онзи човек, с особения акцент в Кауита , Коста Рика , който ни предупреди , ако ходим в Мануел Антонио да си проверяваме обувките за скорпиони . Много , много му се зарадвахме ! А как се зарадва Майкъл на нашата радост ! Дълго бъбрихме с Иван от Бургас , живеещ в Англия , който си прекарва зимите из Карибието . Тази година дошъл редът и на Никарагуа. Бяхме искрено впечатлени от начина му на живот и знанията , които има . Веднага му казахме за нашия сайт и че ще предизвика сензация в него . А той простичко каза - а , знам го . Това са тези , които пътуват.

Пътуваме, пътуваме , но сред нас има само един - двама , които пътуват като него . 

Иване , ако някога прочетеш това , да ни пишеш , моля ! Всички ще ти бъдем много благодарни ! 

 

 

[patilana]

Връщане в Коста Рика 

 

На другата сутрин излизаме на едни булевард и вземаме такси до автогарата за обикновените автобуси до границата . Обикновен е този автобус, който не е на голяма фирма и се ползва основно от местните . Едва спряло таксито и е наобиколено от лешояди - столичните събирачи на пътници . Този път уплах няма , а и един от тях видимо е главатар и възпира устрема на останалите . Е, и той успява да ни залъже , че няма да сменяме превозното средство , но поне е спазено обещанието да не доплащаме нещо . 

Това е автогарата - https://centrocoasting.com/nicaragua/managua-mercado-roberto-huembes/

Само дето не открих из записките  колко сме платили за трансфера - Манагуа - Ривас - Пеняс Бланкас ( граничния пункт ) . При всички случаи не беше 5 $ от Ривас , а май толкова за целия път . 

Росни, росни , някои ядосани от измамата , други сгърчени от настъпващата жега , се дотътряме до границата . От манджа стрийт накупуваме каквото ни видят очите , защото сметките ни за касови наличности са излезли криви . Толкова криви , че и след като съм връчила в ръцете на момчето с велорикшата , дето ме извози по напечения плац на никарагуанския граничен пункт , почти 7 $ , вкъщи си намерих още толкова ! С малко думи - не сме имали нужда от допълнителна обмяна . 

Сбогом , Никарагуа !

Ти наистина си волна птица и дано повече хора те видят , преди да се предадеш на туристическия бизнес ! 

 

На  Peñas Blancas граничния служител е силно впечатлен от паспортите ни . С нетърпящ възражения жест отпраща застаналите зад нас американци да се редят на огромните опашки в съседство , за да се забавлява да произнася имената ни и да се диви какви спретнати туристи сме - без подкана даваме хотелски резервации, самолетни билети и каквото още ни е хрумнало . Той не поиска нищо ! Пък ние бяхме доста напрегнати от писанията на американците из техните сайтове . Видяхме защо ! Нито ги обичат , нито ги искат - просто ги търпят !

На площадчето пред изхода е спирката на автобусите за Сан Хосе и другите дестинации . Ние вземаме автобус до Либерия - 4000 костарикански пари . Ето ви спретнатите редички , на които застават хората в трите страни , за да се качат в автобус : 

 

Никой никого не бута , никой не бърза , никой няма претенции към никого ! Респект ! 
От Либерия , от същата автогара , вземаме автобус до Пунтаренас  - 7000 колони . Този път помощник на шофьора беше синът му . Момчето няколко пъти се осведоми ние закъде сме и в града ни подкани да слезем на известна само на местните спирка , на която се засичат двете направления - нашето и тяхното . Добре, че тази спирка беше пълна с хора , част от които и те за Хако , та не се изприщихме от притеснение . Този път никой в близката околност не знаеше дума на английски или по - скоро никой не желаеше да говори на английски . Колкото си разбрал , толкоз . Новият автобус се появи след 15 минути , както посочи момчето и ни взеха 3800 колони до Хако . 

В Хако не влязохме в тамошната автогара , а се възползвахме от една спирка , която според мен беше близо до хостела ни . Тооо, че беше близо , близо беше . Някои хора го изтичаха , а други го изпълзяха - една автобусна спирка разстояние . Охлювът да ви предупреди , че в този град леонската жега се съюзява с фукуокската влага и става страшно ! 

В резултата на което, едва преглъщам два скандала - един заради нежеланието на някакъв младеж да вземе чистак новите ми американски банкнотки за сметката в хостела , и друг заради желанието ми да си нося сама чантата . Нищо де , младежът се свестява по някое време , изпълзява иззад бюрото си да говори по телефона и ми връща точно ресто в колони . Направо не е за вярване ! 

 Оги е много обиден , че не съм му разрешила да ми помогне и се оттегля да си рови в лаптопа , а аз започвам да се притеснявам за утрешния ден !