Прескочи до съдържание

Панама, Коста Рика и Никарагуа - очаквано добра комбинация


Препоръчани мнения

Не очаквайте , че ще бъде без емоции , защото няма как да паднеш от втория етаж на хостелско легло , като мен , и да бъде неемоционално ! Няма как да не видиш телени огради на имоти в столицата на държавата с най - щастливите хора на света( в книжката, която купих да не се мина , че само коледен подарък купувам @Mary @aleksandrina  :give_heart:  имаха друг избор) и да не повдигнеш вежди ! И само това ли беше ?

Просто предупреждавам тези, които искат само сухи цифри и локации, да спрат да четат след този пост .

 

Тази пролет Turkish Airlines раздвижиха вече разтревоженото ми магеланско същество . Не очаквах толкова добри цени и се заоглеждах във всякакви посоки . В един момент @ruwenzogy покани в темата за турците всички ни с него към Панама. Не мислих дълго, защото израза "скандално ниска цена " направо ме хвърли във възторг ! Трябваше ми само одобрението на началничката ми, защото 20 дни отсъствие през зимата не е нещото, което тя очаква от подчинените си . Щом го получих, попитах собственика на наблюдението на цените дали мога да се присламча към него , той каза - Идвай , и купих билета. Цена - 430 евро през trip. bg. Добавих и чудесни места, ама ... Не съм достатъчно зряла да си ги спася от промените в часовете на полетите. Не страдам от загубата на пари . 

Получих програмата и останах възхитена ! Освен " скучната " Панама там бяха и вълнуващата  Коста Рика и "непознатата " Никарагуа.  Кавичките са, защото на място се оказа съвършено невярно впечатление, което съм имала от тези страни .

Похарчихме по 720$ на човек за транспорт, нощувки и турове . Обменихме по 200$ в Коста Рика и 225 $ в Никарагуа. Стигнаха, че и накрая се чудих какво да ги правя , защото бърках и в свещените доларови запаси .

Границите минахме пешком , освен връщането от Коста Рика към Панама ( самолет ) и нямахме никакви проблеми . Съпровождаха ни чуденки какви ги търсим там - навсякъде, ровене из прокъсани тефтери ( от ровене в тях , не от старост ) - първо излизане от Панама, вдигане на крак на целия наличен състав и вероятно звънене някъде из дебрите на никарагуанското външно министерство, весел смях - второ влизане в Коста Рика, но посрещнати и изпратени без допълнителни разговори и излизане извън границите на съответните гранични изисквания на страните по маршрута ни. На мен ми е много интересно  да влизам в страни , за които не съм обичайния контингент. 

Пътувахме за дребни пари с утвърдени фирми , таксита , лодки , маршрутки и чикън бъси . На място, в Манагуа , собстеникът на едни от хостелите сподели с нас, че  https://centrocoasting.com/ е сайтът , който дава абсолюно адекватна информация за обществения транспорт в региона. Препоръчваме с четири ръце и за инфо относно преминаване на границите .

Спахме в хостели към чиито условия нямам никакви забележки .

Хранихме се с местна храна , която не е никак скъпа. За съжаление плодовете и пресните зеленчуци не са сред предпочитаните там храни . Разнообразие имаше в соковете по улиците, но не й в плодовете из пазарите.

Не знам как Оги е правил програмата си, но аз се подготвях за пътуването четейки :

 https://mytanfeet.com/

https://travelask.ru/

Разбира се, преди всички тези сайтове, препрочетох стотина пъти записките на @Childish и пътеписа на @Здравко Ангел . Хиляди благодарности за споделянето:girl_in_love: !

Никъде , никакъв проблем не сме имали относно сигурността си .

 

Моят принос към осъщесвяването на пътешествието се състоеше в установяване на последни промени в изисквания за влизане в Никарагуа, купуване на турове в Панама и Коста Рика , купуване на тархета в Панама сити и вдигане на кръвното на спътника ми. Последното се оказа силно въздействащо върху  хората, които го предизвикаваха . Те почти 100% бяха околните местни . Какво имам предвид ? Имам предвид, че Оги не е скандалджия , а аз съм твърде страшно гледаща, когато се окаже, че някой се ромчи в наш ущърб. Разбирайте, че съм гледала злобно , съскала съм как така нещото се случва точно по този начин и съм повишавала тон навсякъде, където съм преценявала, че неговата мекост в общуването и стремеж към мирно разбирателство, са ми се сторили грешно разбрани от местните. 

Какаво да кажа друго освен прекрасно пътуване, прекрасни хора , вълнуващи гледки и срещи ! 

 

Панама

IMG_20230125_111503.jpg.1e1b46809e88b823fa431a0efe26fa80.jpg

 

 Коста Рика :

IMG_20230127_154414.jpg.eb53442b8d65b13a8607c5211d24c652.jpg

 

 

Никарагуа :

IMG_20230131_112351.jpg.9d6936f9ace958834d1cc698c147f352.jpg

  • Харесвам 29
  • Браво 10
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

@krasen_denev дори не мога да си представя , че няма да разкажа почти подробно . Почти, защото не съм от най - помнещите , а писането по време на самото пътуване ми е направо невъзможно. Всички цени са от тефтерчето на Оги . На него може да се разчита безрезервно за всичко , камо ли за някакви си цени и места. 

 

Та да почвам, че срам не срам почти месец не съм била в кондиция да пиша .

 

Както вече споделих, бях наизустила някои мнения и впечатления тук , но те бяха с давност от няколко предковидни години . Нуждата от актуално инфо запълних, висвайки над главата на @Alexander на едно магеланско биропиене , пречейки и на тези около него да си изкарат както са решили. ОООбаче, думичката "жега" оправдаваше, според мен, ужасното ми поведение . Как да не съм притеснена, като точно от това нямам никаква нужда в следващите стотина години !Той никак не ме успокои , а само потвърди изказаното преди това мнение от него и @boogy83 . Няколко дни преди тръгването ни , Оги, благодаря за поканата , и @Dian описа Панама и Коста Рика с тази дума.  

Жега не жега , връщане назад няма .

На 23.01. се озовахме на минимагеланска сбирка на летище София . Виден магеланец ни изуми с 4 килограмова раничка и аз се засрамих от себе си - 17 + 5 .  Последва престой в дайнърския лаундж на летище Истанбул , който квалифицирах като ужасен , без да знам какво ме очаква в Панама. И след почти 17 часа в самолет, след най - острото снишаване за кацане, след което ме боляха ушите почти цяла седмица , кацнахме в "жегата ". Ами нямаше я . Урааа !  Болката в ушите , съмненията , че пилотът беше забравил , че трябва да кацне, все пак, в Панама сити , и бързото преобличане в " нежегави дрехи " май бяха причина да не усетя такава. Докато аз се мотках да се докарвам в подходящи дрехи ,за които после сестра ми рече -  Ами като гледам , то няма какво да съблечеш ; Оги установил ,че на летището има картел на цените до града - 30 $ на кола. Набързо се шмугнахме в избраната от него  и потеглихме. Що да видим - високи сгради , чист булевард , толкова светло , колкото у нас никога не е било вечер и приятен шофьор ! Какво му трябва на туриста ! Настанихме се в Стария град и щом телефонът ми се свърза с хостелския нет , получих съобщение от фирмата , с която ни предстоеше да пообиколим Панамския канал на следващия ден . Напомняха за него и отбелязваха, че моето евентуално закъснение , със сигурност ще е неприятно за останалата компания . Абее, ей . аз за този тур съм тръгнала и сън няма да спя за него , какви ги бърборите ! Тук да отбележа, че когато буквах тура , не можах да платя с Дайнърс и уж това щеше да се случи ден преди избраната дата . Да, ама не . Наложи се комуникация с Виатор съпорта в деня на заминаването ни и нов букинг. Нищо де , поне разбрах , че снаха ми наистина не е против да удря по едно рамо на завеяната си свекърва и платила този и следващия ни тур. 

Преди да завърша ден Първи , да ви обърна внимание, че място за настаняване около катедралата , не е най - доброто решение . Кой знае до кога някакви хора се надвикваха по микрофони пред нея и дори умората от пътуването трудно се предаде. 

IMG_20230125_163916.jpg.a3c3cbd3e00b056cfb219d78712c3d89.jpg

 

Почувствах се като Христофор Колумб - за пръв път надникнах през люка на самолета и видях навлизането му над южноамериканска земя - началото на Колумбия . 

IMG_20230124_183301.jpg.6d62404989b751e5ac251186ab9ff061.jpg

  • Харесвам 32
Връзка към коментар

Ден Втори е посветен на Панаския канал . Никакви разногласия нямахме по въпроса Да или Не . Това е турът -  https://www.viator.com/tours/Panama-City/Ocean-to-Ocean-Panama-Canal-and-Gatun-Lake-Discovery-Tour/d950-201181P1

Рано рано, да не изпуснем бусът, чевръсто минахме 20 - те метра от хостела до площадчето, от което щяха да ни вземат . Вместо нас, те закъсняваха и аз започнах да нервнича - нали бях отговорна за тура ! Един полицай , имаше много такива наоколо, явно забеляза настроението ми и се осведоми " що така бе , Миме" ( аз ) само дето не е заподскачало на куц крак . До тук нищо странно . Още вечерта таксиметровият шофьор ни уведоми, че на метри от нас е резиденцията на президента на Панама и това обуславя наличието на полиция . Хич да не се притесняваме ! Пък и нашите полицаи са много френдли - допълни той .

С моя смотан английски и липсата на такъв при полицая , все пак успяваме да се разберем, че съм от България , че чакам да ме вземат , не съм сама , кой е турът ,  какъв цвят бус чакаме , кога сме дошли и какви ще ги вършим след това ! При последните сведения за бъдещето ми полицаят казва, че няма проблем и той да уреди каквито искаме турове из града 😮Колкото и шокирани иконки да сложа няма да успея да изразя чувствата си ! Няколко пъти споделям ,че вечерта си тръгваме от тук, но това не го отказва и предлага поне да ни закара до автогарата . После решава , че като ми даде номерът на телефона си , ще погледна сериозно на офертите му и набързо се сдобивам с него ! Тук вече, не се притеснявам от него , а ме загложди мисълта , че Оги ще ме кори много за "връзките " с местни , които той никак не обича !  

И като в лош филм в този момент бусът най - сетне идва ! Щастливо го показвам на полицая , той ми маха с ръка и бърбори нещо на испански и се мятам на превозното средство .

Докато чакаме следващата порция американци пред хотела им, екскурзоводът ми казва, че в офиса им се чудели какво е това име , пък то се оказало на човек !!! Пък и то на жена !!! С последващите чуденки по границата за името ми , май е трябвало да си кажа - Свиквай ! 

Търът ни хареса много

Показаха ни самия канал : 

IMG_20230125_073322.jpg.9c66965c06525ce227240e0aaa9384fb.jpg

 

После се надбягвахме с корабите по него :

IMG_20230125_080652.jpg.52c412553320ae24803a231b5c959ca9.jpg

 

И видяхме най - зеленото зелено

IMG_20230125_082119.jpg.babc4203760385292c4828590f4e0178.jpg

 

Влюбихме се в тези островчета - всъщност върховете на хълмчета от потопената земя :

IMG_20230125_082757.jpg.6411fd0d22b6e33ebcbae26f8f8fb5a4.jpg

 

Видяхме припичаща се игуана , тукан , малки маймунки и при второто повикване - Педро IMG_20230125_090934.jpg.ed4aae61fbf9cc3ec423256c70302fb9.jpg

 

Не се извинявам за размазаната снимка , а добавям че Педро ни доведе една от женските в групата си и нейното малко :wub:, което лодкарите виждаха за пръв път ! Явно при първото повикване се е чудил дали да представи бебока пред човешкото общество или да си спести доверието .

И това, за което бяхме дошли

IMG_20230125_111503.jpg.ec057849dd4fa37810e4453965df5ed1.jpg

 

Турът предлага посещение при https://visitcanaldepanama.com/en/points-of-interest/agua-clara-visitor-center/

IMG_20230125_120735.jpg.f785ac571225ee149efb48f1bf9eac9b.jpg

 

Добавям , че мястото много ми хареса . По път , да не сме нещастни , че сме видели " малко животни " :

 

IMG_20230125_125305.jpg.85f1d2796fcdc790667a28f5ef42e8a6.jpg 

 

Обядът ни беше скромен , но с гледка :

IMG_20230125_131441.jpg.562d70809df027b81acc5917650b6f26.jpg

 

И последва посещение на една юнесковска  забележителност  - крепостта Сан Лоренцо :

IMG_20230125_140016.jpg.5cd27dc6137422c214c261330841fe77.jpg

 

Прибрахме се , пътувайки след проливен дъжд , разходихме се из стария град :

IMG_20230125_163916.jpg.99bedd2b7bb37ab4bf34114d6341dd44.jpg

 

IMG_20230125_164757.jpg.75bc16ed4f764571fc011e661ae40a08.jpg

 

IMG_20230125_165739.jpg.6047009ba8e545efe2d1b6be1828aa2c.jpg

 

и се озовахме пак на сутрешното площадче за такси към автогарата . Трябваше да струва 5 $ , но се постигна постковидна цена от 6$ . Ние доволни !

Автогарата на Панама сити приема и изпраща автобусите за цялата страна . С доста почесване по главата и само с помощта на един услужлив човек се снабдявам с карта за допускане до местата за тръгване . Оги купува билети за Алмиранте - 50 $ за двамата и потегляме на девет часово пътуване с крайна цел - Бокас дел Торо .

  • Харесвам 27
  • Браво 1
Връзка към коментар

Оги , благодаря за оценката 🙏 За мен е много важно твоето одобрение. 

Надявам се и други твои снимки да качиш , че да не се чудят хората къде намерихме мъгли в тези окъпани от слънцето страни 😂

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Втората ми панамска нощ е абсолютно безсънна. Пък Оги кротичко ми каза, че сме щели да пътуваме 9 часа . Милият ! Той не знае , че докато пътувам , предпочитам да извиквам гледки пред очите си и да си задавам въпроси . Та тези 9 часа в тъмното, ми идват точно по мярка . 

Мисля си за зеленото, което видяхме през деня . Наистина то беше в национален парк Соберания , ама какво зелено ! Едва преди няколко дни намерих точния епитет - слънчевозелено !

И за предупрежденията да намерим разписанието на корабите през шлюзовете . Що за дивотия ! Та те чакат на опашка по една седмица и едва минал единият, малки скакалци , тласкачи , набутват , буквално , следващия в шлюза. Преминаването отнема 30 минути и този , който е на ред, е затласкан към входа. Преди много години в Одеса бях поразена как едни комарчета успяват да паркират огромния круизен кораб на порта ,побутвайки го оттук оттам. Тук е същото , че даже и по впечатляващо , защото тукашните го и изтикват напред, понеже в шлюза корабните двигатели са изключени . Пък колко хубава площадка за игри има на пункта за наблюдение  ! 

Мисля си и за смехорията с името ми . Напомни ми за Япония . И за липсата на каквото и да е колебание в полицая да използва преводача си . Дали пък всички имат такива ? А аз защо още нямам ? 

И защо ли на излизане от ръкава на самолета трима служители искаха да видят паспортите ни ?

И за онзи човек на автогара  Allbrook , който явно ме е съжалил, гледайки как се дивя пред автомата за билети и ми подари своята карта , защото явно тя се купува от друго място . 

По едно време в автобуса стана студено и навън пропълзяха мъгли . Как да заспя като не знам дали шофьорът няма да ни метне извън пътя ? Далеч по - добре е да го видя на живо това мятане. Няма такова, разбира се, но тогава още не знаех , че там шофьорите са истински , а не като у нас - карачи по магистрали !   

И как няма да се пътува 9 часа, като на всеки три се спира за половин час и народът тича да се храни . Няма значение колко е часа. И после пак заспива , даже и малчуганите , които не гъкнаха през цялото време, а аз ги чаках да се скъсат от рев, досущ като българските си събратя. 

Та накрая , тъкмо се предвам на Морфей,  Оги ми казва да ставам и да слизам . Ама чакай бе, нали сме за Бокас дел Торо ! Това тук е Алмиранте , много добре чух ! Слизай !!! Натъртва той , почти от вратата и аз ща не ща слизам и се затутквам с раницата си . Докато се чудя що ме свали от автобуса и се появява спазарил такси до пристана за Бокас . Понеже там никой не бърза, не че има закъде - едва просветлява, успявам да се събудя и да участвам в надхитрянето на касиерката . Нямала била да връща ! Аз пък имам 10 долара. Такава е цената за двама . Хора носете си дребни ! Потегляме след известно туткане и се споглеждаме - покрай брега са издигнати къщи на кокили . До тук нищо странно , но защо са без прозорци ! Защо около тях е затрупано с каквито се сетите непотребни неща ? Оги промълвя , че не е очаквал такава бедност, а аз едва смънквам потвърждение. Мънкам , защото гърлото ми беше стиснато от невидима ръка . В по - открити води се оказва , че местата ни в средата на пейката и към последните редове на моторницата са най - добрите, защото иначе щяхме да вземем  леден душ рано сутринта.

Бокас дел Торо е това :

 

IMG_20230126_163031.jpg.07c0bcbb154e34bfe30e7daadbca2950.jpg

 

IMG_20230126_163037.jpg.9018ec9e92a0aac27345596bef3b4ab3.jpg

 

Е, има и по - високи сгради , но като цяло е това. Намерих си кафене , в което срещу десет долара можех да закуся с английска закуска и кафе , ако имах време за такава . Ние нямахме , та съжалявах заради самото съжаление, не по друга липса . Тръгнах да се връщам към пристана и ... се загубих . Май беше време за окончателно събуждане . Няколко пъти стигах до мястото, където трябваше да се отклоня от улицата, която виждате и не съзирах  нищо познато след това място. Малееее, ами сега ! Третият ни ден едва започва, а аз успявам да се изгубя ! Налага се да мисля . Свързвам френдлите полицаи с полицая от Панама сити и се хвърлям в краката на двама такива пред полицейския участък на Бокас. Той е на пет метра от отчайващото ме разклонение на улицата . Почвам да ръкомахам , да се напъвам да сглобя граматически правилно изречение на английски, но полицайката остава с каменна физиономия . Ами сега ??? Полицаят проявява интерес и опитва да ме накара да му обясня на испански . Е, не му се получава никак. Тъкмо си мисля, че няма начин да се съберем с Оги , преди да ме е потърсил с полиция, и младежът вади телефона , пита ме от къде съм , оооо от България , и браво на този , който е измислил гласовия преводач ! Естествено , аз казвам , че идвам от Мирафлорес :lol:, но това не отчайва служителите на реда. Просто дамата най - сетне е заинтригувана що за птица имат в краката си !Това е буквално , защото те са на няколко стъпала над мен . Тъй де, с нейна помощ уточняваме кой от къде е дошъл и тя с най - големия респект , на който е способна, ни повежда към моето място . И не ме изпуска от поглед, докато само  не се метнах на врата на Оги . Пък той невъзмутимо ме изслушва и май си мисли , че този път си е взел голяма беля на главата ! Трябва много да се старая от тук нататък .:scratch_one-s_head:

После става скучно . Отиваме да метнем багажа в хостела и тръгваме да търсим тур и трансфер към Коста Рика за следващия ден . По улицата има много фирми , всички предлагат еднакви турове и цените са с под пет долара разлика . Вече е обяд , аз нямам стоическите възможности на Оги и си вземам парче печено пиле с ориз и варена юка , вместо супа , за каквато хората се редят на опашка пред харесаното от мен заведение . Сядаме в малко паркче да хапна и продължаваме да търсим цена, която да хареса на Оги . Намираме такава на улицата, която толкова ме измъчи сутринта и в ранния следобед, срещу 25 $ на човек , отиваме на плаж за половин час на незнаен остров :

IMG_20230126_132144.jpg.c7851e9396cad016efa4d6d579e4fa9f.jpg 

 

IMG_20230126_132135.jpg.e001789357785a46afece4a7096e89c8.jpg

 

Аз се потапям в Карибско море, а Оги отива да търси инстаграмска гледка . 

После продължаваме за :

IMG_20230126_141446.jpg.ada375ba1e9e7938257a062bf6c9a0f5.jpg

 

Пълно разочарование ! Плажът е дълъг километри, но вълните са големи и освен за разходка и хващане на тен под облаците не става за нищо друго.

 

IMG_20230126_144145.jpg.813ac907bb04f713bf7e7b8cd8092b1d.jpg

 

IMG_20230127_132921.jpg.2e5be0a3f60e199ad5b302e59ffad51f.jpg

 

Преобличам се и се чудя как точно този плаж е толкова тачен в България, като хотелът се вижда високо на хълма , а бунгалата в гората са празни и май необитаеми. Преди да ни остави , лодкарят ни ни показва малкото червено жабче, на което са кръстени островът и плажът

 

IMG_20230126_140229.jpg.371d806fa99cfd69387e392654f20873.jpg

 

На връщане получаваме екстра - отиваме до яхтеното пристанище да вземем други клиенти на фирмата и продължаваме през мангровите горички :

IMG_20230126_155444.jpg.e2955815d4bfb8ebad320224c49811ab.jpg

 

Накупихме папая и бира и се прибрахме . Докато пийвахме, ни заваля първият тропически дъжд - една минута капки и после небето се излива. Бяхме на сушина и го преживяхме без емоции. 

Мислех, че денят е свършил щом се озовах в леглото . Да, денят беше свършил , но не и преживелиците. По някое време на нощта, на път към тоалетната ,се заспусках по ето тази стълба :

 

IMG_20230127_070329.jpg.9e27af573427d8b94cd8e65542e9469a.jpg

 

Разстоянията между стъпалата се оказаха доста по - големи от обикновено и преди последното, кракът ми попадна на матрака . Той пък ме изстреля като катапулт и в среднощна доба се озовах на земята . Лежах на студената мозайка с вирнати крака и се чудех защо съм жива ? Благодарих на бог за ниската си надморска височина , по - маллка от разстоянието между леглата, извиних се на момичето от долното легло, и се ометох към тоалетната . 

Най - сетне третият ден от това пътуване свърши. :yes:

  • Харесвам 22
  • Шок 2
  • Благодаря 1
  • Браво 1
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Някои и от моите снимки от Бокас дел Торо.  Не  останахме особено впечатлени, може би и  от дъждовното  време, а и аз не съм много по плажните дестинации...

 

IMG_8342.JPG.f3ff078d6f5fa4a2ef8eb211c2e5e445.JPG

 

IMG_8350.JPG.c0b3e7ff0e90138337bedc0f4d6b8c9c.JPG

 

IMG_8351.JPG.3e2cfccf5d078bf61157661f75141a71.JPG

 

IMG_8387.JPG.058209455072b1019cac48df1a6ab945.JPGIMG_8366.JPG.e911d36a9f74e92cde355a3122d89053.JPG

 

IMG_8368.JPG.17328800e9e8b6e66e7757df0e20efdb.JPG

 

IMG_8369.JPG.e2da2dea17eef9d0bc8e1994cf225d40.JPG

 

IMG_8370.JPG.cfdd95380bc7a0f0b69555f4ef9fdbbf.JPG

 

IMG_8381.JPG.ebcd275521ed7a5fa2c60338e06af771.JPG

 

IMG_8374.JPG.520593d1d4f8d8d8cbba48a1ce4a88b1.JPG

 

IMG_8385.JPG.99419e0e79fca1886c7058e68efbd5c2.JPG

 

IMG_8377.JPG.85b3e51cb1e8dd5d7495fa4d1b564b91.JPG

 

IMG_8404.JPG.3e29d9e78a6a802a627b47e999949a56.JPG

 

IMG_8410.JPG.7bc23e45b28f1c11a0910c6dacb6703a.JPG

 

IMG_8411.JPG.3dcc4223bbe3f11564c81298fe7fdde6.JPG

  • Харесвам 20
Връзка към коментар

На последната снимка Оги е представил образите , които ни организираха времето в Бокас дел Торо и трансфера до Кауита , Коста Рика . Фирмата им май има фейсбук , но не я намирам със сайт. Все пак в линка има карта къде да я намерите https://www.google.com/search?q=ngabe+tours+bocas+del+toro&rlz=1C1GCEA_enBG829BG829&oq=NGABE+tours&aqs=chrome.2.0i355i512j46i175i199i512j0i512l2j0i22i30j0i390i650.12325j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

 

След среднощните емоции ставаме рано и се изнизваме бързо към трансферното място, защото аз нямам никакво доверие на ходенето си . Този път ми отнема учудващо малко време и пристигаме, когато само едно от момчетата се е излюпило . Защо да бързат ? Нали клиентите им са вече на линия ! Съвсем по южноамерикански тръгваме , когато тръгваме . Къде ни оставят в Алмиранте изобщо не схващам , но то и няма смисъл от ориентиране, защото трансферните дейности са добре разработена ниша и в трите страни , които посетихме. У нас няма начин с обществен транспорт да стигнеш до който и да било граничен пункт , ако той е врата в полето. Там е точно обратното . Всичко е изчислено , напаснато и удобно за клиента . Пък ако като нас се заблееш някъде , ще те потърсят , намерят , натоварят на правилния бус от другата страна на границата и ще те закарат там където си се договорил още в Бокас.  С две думи - туристическите фирми в Бокас ще ви разходят из островите и ще ви транспортират до всяка точка на Панама и Коста Рика . Надничам в Тефтерчето на Оги - 25 $ на глава от населението струва лодка до континента, бус до граничния пункт с Коста Рика и бус от там до Кауита . Еххх, Кауита ... Ама за нея после. 

Сега сме стигнали в Алмиранте и изчакваме бусчетата - кой за където е тръгнал . Имаме време да позяпаме наоколо, нищо интересно, да изчакам една барманка да си полафи с няколко клиента , после да им изпълни поръчката и накрая с усмивка да ми направи капучино . Това се случваше толкова бавно , че мислех за кафето като за несбъдната мечта. Да , ама тя се сбъдна . Хубаво капучино беше ! Даже имах време да го изпия . Защо ли потропвах нервно на бара ? Защото не знаех това, което знаеше барманката - разписанието на бусчетата .

Нашият идва последен , качваме се , разместват се да седнем ( да, да ) и потегляме . На граничния пункт слизаме , нареждаме се на опашка с купища сърфисти и местни, и когато идва нашия ред става интересно ! То не беше ровене из паспортите ни , то не беше гледане под лупа печата от панамското международно летище , то не беше - Я , още един ! Накрая супервайзерката, ами каква ли да е друга ,щом беше зад гърбовете на служителите , взе голяма тетрадка с разръфани краища , допринесе за допълнителното им разръфане , тикна пръст някъде , показа въпросното място на всички и ... сложиха печат за излизане ! Сигурно цяла седмица са обсъждали някакви българи , от България , с български паспорти , които са влезли и излезли след два дни от тяхната страна . 

Върнахме се в буса, взехме си багажа и по солиден мост минахме границата с Коста Рика - средата на река . Там ни чакаше двойно по - голяма опашка и лек дъждец . Граничните ни взеха двата паспорта и с досада удариха печат . Добре дошли ! 

Тръгнахме надолу по улицата , притеснени , че нашите спътници никакви не се виждат , бусът ни го няма и запецнахме пред един голям склад. Оги обикаля нервно , аз му се карам да седне на едно място и да помислим, започвам ръкомахане с едни местни нищоправещи и разбирам , че то си имало и нормален автобус към страната , но той идва чак след час. Докато се цупим един на друг, се появява едно момче, което ни замахва красноречиво, че сме неговите хора и трябва да го последваме  Ами следваме го , като си изгубихме буса ! Да , ама не , нищо не сме загубили . Просто бусът се е сменил и сме го подминали . Понеже обясненията откъм панамска страна бяха на испански не сме разбрали . Оообаче, ние не сме първите големи бели птици по тези географски ширини ! Още при качването в първия бус ни сложиха хартиени ленти на ръцете - като в дискотека  - кой за каквото платил . Та костариканецът си търсел двете липсващи лентички и си ги намери ! Нещо да сте против организацията ? Няма как ! Пък и този човек никак не искаше да ходи до Кауита ! Толкова разговора проведе по телефона незнайно с кого, споменавайки градчето , че чак се притеснихме да не ни изсипе на някой разклон ! Не ! Стовари ни в центъра ! При това опита да ни остави на по - удобно за нас място , но ние нали не сме разглеждали в детайли картата и местоположението на хостела ни , се направихме на обидени от спирането и си слязохме без подкана като видяхме нещо по - цивилизовано ! Така ни се пада ! 

Пренебрегнах нежеланието на спътника ми да не се замесвам с местни и попитах за посоката . То пък едни местни ! Чак на третото ресторантче  сервитьорката вдигна от масата един кафепиещ човек и той ни упъти . Направо се сетих за "местните" по нашето крайбрежие . 

Настанихме се и след малко собственичката, французойка , доведе детето си пред вратата ни и му показа нещо в палмата до оградата . Нещото , за което бях стояла в самолет почти 18 часа , бях чела и мечтала , нещото, за което стисках палци да видя - емблемата на Коста Рика - Ленивец.

 IMG_20230127_140409.jpg.30afd029788eb1292ac8db9ddf3d6cf0.jpg

 

IMG_20230127_141001.jpg.1617fd531c52b0a6e6fd589429b3b145.jpg

 

IMG_20230127_154520.jpg.e807c2412f3ea602571ecb0a02775d1f.jpg

 

IMG_20230127_161852.jpg.51d2114b107de56cf6c53425a3243943.jpg

 

Направих хиляда снимки , показах го на всички гости и ги убедих , че наистина обичам ленивците . Виждала съм във виенския зоопарк , но ... това тук е друго ! 

Пообиколих улицата:

 

:IMG_20230127_162211.jpg.660c1bd227454e932fb58b51fe205af0.jpg

 

IMG_20230127_162140.jpg.cedadf46f2b606b68058590f19e0646c.jpg

 

И се прибрах да се изкъпя най - сетне и да хващам следващия полет към дома . Мечтите ми бяха сбъднати - видях панамския канал и ленивец в природата ! 

Хм , добре че останах . Чакаха ме още прекрасни неща ! 

На излизане от банята , Оги ме пресрещна с укор - защо не ме вдигна когато ленивеца си тръгна ? Да бе, тръгнал си !  Там си е ! Няма го ! Глупости, оставих го на палмата ! 

Мили читатели , ленивецът не е маймуна , но е достатъчно бърз за десет минути да изчезне от една дълга улица . Къде ли е отишъл ? Ами преместил се е на друга палма или просто е сменил улицата . Кауита е град , в който ленивците са почти домашни животни . Който не ми вярва , нека ме обори с доказателства .

Усещам ,че ще има въпроси за граничния пункт . Колкото и да ви се стори несериозно, ако нямате предпочитания за пунктовете , достатъчно е в Бокас да кажете къде искате да отидете . Ще ви закарат там където искате . Даже да сте ненормални туристи като нас . Защото нормалните ходят в Порто Вийехо . 

 

IMG_20230127_162835.jpg

  • Харесвам 15
  • Браво 2
Връзка към коментар

Следващия ден ни донесе изключителна радост ! 

Преди да разкажа за него , да споделя , че в предния ден сменихме по 200 $ за всякакви костарикански нужди - стигнаха и останаха за летището даже. Обмяната става в банков клон срещу паспорт . На автогарата, където свършихме тази работа купихме вода, похапнахме и купихме билети за автобуса до Сан Хосе - цена малко под 22 $ за двамата . Да, същият този автобус от границата минава през Кауита преди да продължи към столицата . Все едно да има редовна автобусна линия от София до Кулата, да речем .

Поредният ни ден започва рано и докато се моткам напред назад из дворчето, попадам на едно коати , което е решило да провери дали някой не му е оставил нещо за закуска . Толкова беше бързо , че снимах само дупето му : 

IMG_20230128_075707.jpg.f3ef5f6346e3707e90109c08fd8a1629.jpg

 

Докато се подготвяме да тръгнем един човек от нашата стая си обува маратонките и ни казва , че в Мануел Антонио скорпион влязъл в тях . Посъветва ни винаги да си проверяваме обувките по тези географски ширини . ОК ! Само ,че аз съм със сандали , но какъв е този акцент ?   

Следва изпълнение на голямата ни цел в днешния ден - разходка в градския парк .https://www.cahuita.cr/parque-nacional/

Тя започва от южния му край , върви покрай плажа и продължава 5 км .  Естествено съм изостанала и застигам Оги на мостчето , което минава над малка рекичка още преди да минеш покрай тефтера за посетители . Той снима някакви черни гарги , аз муся нос , но все пак поглеждам в посоката на апарата му . Що да видя ! 

IMG_20230128_081001.jpg.4e4b84acc9f94c9107b2c94f81870863.jpg

За този жерав гледах филм по някое от Джиотата. Там водещия се промъкваше през някакъв парк до тайно място , където да види нещо, което не всеки можел да види, защото трябвало да се иде точно в този парк за него. Изобщо не ми звучеше познато името на парка и дори не го записах , защото вероятността да идем в него граничеше с абсолютната нула . Жеравът , обаче , стоеше пред мен и след като преодолях вероятно триметрова порта, гонейки крилата й насам натам из двора, се добрах до най - близкото място за добра снимка . Тя не е най - доброто , което сте виждали , но ми е особено скъпа . По - късно един от водачите в парка ми каза, че не е никак изненадан , защото птицата била мигрираща и се хранела с речна риба . Ама и тия американци и техните филми !!!

Добре, че не си тръгнах снощи !

Не извървях тези пет километра :

IMG_20230128_104405.jpg.15facacb33c5b2b2f0026b901f220129.jpg

Имах желание просто да гледам . По едно време се наложи да се върна в началото , защото само там има чешми и тоалетни, и после изобщо не се върнах до мястото , където се разделихме с Оги . Вървях си много бавно и видях много повече животни в дърветата отколкото рано сутринта. То не бяха две семейства маймуни

IMG_20230128_094141.jpg.af27d65fde5c5a996a140d3cac20b6bb.jpg

, ленивец , паяк ( паякът ми е размазан , ама какво да се прави, да не би пък маймуната да е ясна  )

IMG_20230128_102119.jpg.ba0ec91fa17c64ec4be5c2729e8698c8.jpg

, катерици ,местни нарамили цялата си кухня за пикник на брега  . Пясъкът е чудесен , но вълните са отчайващи . Става за сърф , но не и за плуване . 

IMG_20230128_083501.jpg.ca4d54a3d992916770481f50dbcbacd9.jpg

По някое време се събрахме , обменихме инфо кой какво видял и заснел , и тръгнахме наобратно . Тогава един от местните ни показа жълта змия на дървото . Голям зор видях , докато свържа обелената кора, според мен , на едно дърво със змията ! У наше село змиите не се нагъват като хармоника . Правят си кръгче.  Е, имам снимка на обеленото петно , но всъщност успеха беше на Оги. Змията може да видите в цялата й прелест в линка, който дадох горе. 

След това , с пълни сърца , се заприбирахме и докато показвах къде съм видяла поредния ленивец , видяхме два такива високо в дърветата. След това и още един ... И накрая стана малко като със слоновете в Намибия - сърцата ни  спряха да бият учестено ! 

Автобусът ни беше на обед. Закъсня съвсем малко и потеглихме към столицата . Слизайки на автогарата , бяхме шокирани от температурната разлика - студ ! Не се налага да ходиш никъде, за да си вземеш такси . Има стройна организация за тази цел . Пред вратите на автобуса застават двама разпоредители и с тях се пазариш за твоето направление. На нас се падна поносима кола с водач - учител по английски . Радост голяма ! Човекът ни разказа доста за страната си и без да го питаме ни каза , че това никарагуанците са наркомани , крадци и колкото по - малко работа си има човек с тях , толкова по - щастливо живее ! Лошо . 

 

 

  • Харесвам 17
Връзка към коментар
  • 4 месеца по-късно ...

Денят за вулкана Поас

 

Да си вземеш такси в Сан Хосе без поръчка по телефон е проста работа . Излизаш на улицата , помайваш се колкото да схванеш от къде идват пълните таксита и се изместваш в противоположна на нужната ти посока . За няколко долара пътуваме под десет минути и се озоваваме на спирката на автобусите за Алахуела . От същото място тръгват автобусите за летището . Имало било автобус, който стига директно до вулкана . Е, по наше време нямаше . Разбрахме го след като отвори офисчето за продажба на билети . Така и не разбрах защо го имаше това офисче , след като билети и за Алахуела, и за летището се продават в автобусите . Впрочем , това са автобуси , които спират из града и като се качваш казваш до къде си и съответно плащаш различна сума . Докато чакаме имам челен сблъсък с костариканските предпочитания за закуска . Над автогарата беше пълно с огромни пържени тестени топки с някакви пълнежи . Да не се бърка с емпанадите ! Следващата закусвалня предлагаше различни размери пържени пилешки части ?! Не се отказах и се върнах обратно . Правилен ход , довел ме до съвсем по европейски вкус закуска - кафе и закуски от многолистно тесто . За 5  $ излизам с капучино и два кроасана . Настанявам се в паркчето от другата страна на улицата, за да пия кафе с гледка към планините обграждащи Сан Хосе. 

IMG_20230129_071451.jpg.8fe2e0f64acfd8ea7d20433b7ab80bd4.jpg

За около 7 $ , за двама , след час и половина сме стигнали Алахуела. Автобусите са през половин час и не са особено пълни , да не кажа почти празни . В Алахуела , виновницата Сан Хосе да бъде днес столица , имаме леки трудности да намерим спирката за вулкана Поас. Вярна на себе си , спирам една дама , която изобщо не ме разбира . Това не е болка за умиралка , защото костариканците имат испанска кръв . Видят ли някой спрял до инакоизглеждащ човек , то за кратко време се събира тълпа . Та така се сдобиваме с безценното инфо, че сме на правилната улица и просто трябва да продължим нагоре по нея докато стигнем парка . Спирките са в горния край на парка и там пак трябва да попитаме . Правим си десетина минутна разходка по търговската улица на града и стигаме на указаното място . Третата подред спирка е нашата и се налага да почакаме 20 минути . Докато си чакаме, съзирам интересна скулптура и я заснемам . Горе, вляво на снимката се виждат първите две спирки и автобусите, незнайно за къде , спрели на тях .  

IMG_20230129_085247.jpg.00bc935efe399f53151b3fe907507333.jpg 

 

Автобусът идва и се оказваме първи в него и известно време единствени , защото другите туристи са струпани на първата спирка и не проумяват как така тяхната цел не е най - важната цел на транспорта в този град . Все пак осъзнават реалността навреме и са на правилното място . Платили сме по 760 местни пари на човек и пътуваме двайсетина километра с местния любимец , нашия шофьор . То не бе бибиткане , то не бяха поздрави към всеки минаващ по пътя човек ! 

На километър от крайната спирка се оказва , че и много местни са избрали дестинацията за посещение в почивния ден . Задръстването е голямо , та слизаме и Оги тича напред, защото часът ни за влизане е съвсем наближил . Трябват си предварително купени билети, те са с час на влизане , защото мястото за наблюдение е малко и не може да поеме много хора наведнъж . Притесненията ни се оказват излишни - заради лошото време пускат всички - с час, без час и кой както иска. Все пак на входа проверяват билетите и тръгваме нагоре . Подминаваме два паркинга , има и трети , и стигаме най - горе . Разочарованието ни е огромно - гъста мъгла е запълнила целия кратер !

IMG_20230129_112643.jpg.62b2555e8a2f14aca8a766139650a819.jpg

Нищо не успяваме да видим, но и серните изпарения не стигат до нас . За почувствалите се зле има изграден медицински пункт и линейка , която сваля в ниското всеки болник . Аз имам астма , но не срещам никакви трудности с дишането . Кратер не видяхме , но природата наоколо ни напълни душите : 

IMG_20230129_115035.jpg.9a7ea4d458d5fa65095fc20a54acafae.jpg

 

Напълно разбираемо - топло , влажно , вулканична почва . 

 

Връщането е съпроводено с извънредни спирки - една за гледки и една за хапване . Щом излизаме от гората ахваме - пред нас е долината между планините на Алахуела и Сан Хосе :

IMG_20230129_124034.jpg.8553789fa73092d08d3212313c0186f7.jpg

 

Слизаме , щракаме и щракаме , и щракаме кой с каквото има и продължаваме доволни . Пък за храненето - ами няма да е костариканско ,ако не спреш поне веднъж да хапнеш по път . Снимки нямам . 

В ранния следобед сме отново в столицата и правим тур из града . Град , който пази парковете и еднофамилните си къщи с бодлива тел , по която тече ток . Смаяна съм :

IMG_20230129_080556.jpg.50f9bca94e128669b16af5cbcac62236.jpg

 

IMG_20230129_100401.jpg.5f579e6bfcc2e097b11352613725013e.jpg

 

Някак не ми се връзват тези гледки с твърденията , че в тази страна живеели най - щастливите хора в света ! 

Както и да е , ето какво хвана окото ми из града

IMG_20230129_065532.jpg.22ca5bbdf9de2721f4343a23b74ada11.jpg

 

IMG_20230129_152741.jpg.f54352e7c8b1fb806e1f74da67b633e3.jpg

 

IMG_20230129_152828.jpg.23ea689f99daefde78391354ee7807ed.jpg

 

IMG_20230129_152848.jpg.f15e980512a25960a134e34ccddfa243.jpg

 

IMG_20230129_153020.jpg.f8b7720716ae77bd8197002268bc374e.jpg

 

Националният театър

IMG_20230129_153931.jpg.9364295c2b7d18859c97f3cf1612f3ba.jpg

 

Часовникът в близост до него

IMG_20230129_154140.jpg.00a34953e660fa2040894d6b1a5f4221.jpg

 

И сградата на националният им музей IMG_20230129_163231.jpg.7b8d804da3ed3b4c3f61d4cc3eada7ae.jpg

 

  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Ден за трансфер 

 

Отново излизаме рано , защото нямаме билети за автобус до Никарагуа . Вчера Оги е установил , че офисът на една от компаниите , с които сме смятали да пътуваме, се е преместил и сме замръкнали в чуденка дали ще ни стигне светлата част от деня , за да посрещнем залеза в друг град , в друга държава. Такси отново вземаме от улицата , даваме малко под 4 $ за двамата , пътуваме доста по - дълго и стигаме достатъчно рано до автогарата https://centrocoasting.com/costarica/san-jose-gran-terminal-del-caribe/ . Билетите ни струват 22$ за двамата до граничния пункт  

Peñas Blancas . При излизане от сухопътна граница от Коста Рика се дължи такса . На официалния сайт тя е 8$ . Той , обаче , беше недостъпен за нас преди тръгването ни . Влизайки в страната , Оги бе привлечен от една дама, явно служителка в бюро за събиране на тази такса , която го насочила към място за плащане . Плати той , въпреки моето възмущение , че все пак влизаме в момента , а не излизаме . Накрая бяхме сюрпризирани , че ксероксът им нещо не работел , та не могат да ни дадат бележки .Това вече не можах да го преглътна и вдигнах чутовен скандал на човека зад малкото ,тъмно прозорче . Той направи бегъл опит да се извини , но това , само ме разлюти още повече . Накрая му дадох телефона си да снима екрана и да си имам основание за последваща , евентуално , разправия при излизане . Платихме по 9$ . Такава цена нямаше в нашите източници за таксата, която се плаща на сухопътните пунктове при частни лица. Минимумът беше 12 $ . Тоз проблем хич не можа да ми вгорчи живота , защото перисотатата предстояха. Пък й снимката показваше черти на много официална бланка . 

Та , на карибската автогара в Сан Хосе, се качихме в автобуса , настанихме се удобно и зачакахме спътниците ни да се качат . Ние , като неместни , бяхме с предимство . Тук за пръв път ми направи впечатление, че никой не стои на вратата, а е заел място в редичка от по един човек . Преди да започнат да се качват хората , шофьорът прибира багажите в багажното и в салона не се качва нищо по - едро от малка раница. И никой не мрънка . 

Докато чакахме ,се поскарваме малко на тема как може хич да не ми пука като ни предстои толкова важен трансфер . Едва ли настояването ми , че сме в ръцете на редовна компания , която не просто трябва да ни закара до там , ами и да се върне още същия ден обратно , успокоява Оги , но той взема мъдрото решение да не спори с мен , а да се остави в ръцете на съдбата . То нямахме и друга възможност . 

Тук е моментът да кажа на всички , които не вярват на гугъл мапс и роме2рио за времето за пътуване от точка А до точка Б в Централна Америка . Без значение колко ви се струва нереално , то си е съвсем вярно . Пътищата са тип второкласни у нас - супер асфалт , но с една лента в посока . Завоите са си все едно ще се качваш на Боровец и всякакви спомени от преживявания от немагистрали ще са ви повече от полза , отколкото сметките за колко време се минават 400 км, например. 

По това време не знаех , че в тази страна трябва да се гледа в короните на дърветата, покрай които се минава , а не да търся панорама през предното стъкло ! И днес ме е яд като се сетя колко маймунки съм пропуснала !

Както е обичаят, след три часа спряхме насред нищото народът на се подкрепи . Бяхме шокирани от крайпътното заведение:

 

IMG_20230130_110033.jpg.d11764fe0c57d2a8a765b8eba058e20c.jpg

 

Това пък е на завоя преди тоалетните:

IMG_20230130_110433.jpg.884390fe99ec19c8d7700b2d0c654940.jpg

 

Заведение тип закусвалня , но и децата се настаняват на красиви столчета :

IMG_20230130_110238.jpg.534d71b78e49294f840764b5a90448bd.jpg

 

Интериорът вътре :

IMG_20230130_110207.jpg.27a941b5e177300ea9a27b7c80a5b0f3.jpg

 

И отвън :

IMG_20230130_110128.jpg.dc35760713040b7af1ab0ccfd32fa098.jpg

 

IMG_20230130_110113.jpg.f2346548df4896743f51e436abf51783.jpg

 

Оказа се , че повечето ни спътници са за границата . Преди да стигнем се появява местен магураджия с пачка пари , който убедено заявява на аудиторията , че оттатък режат глави с обмена , та сега е момента да бъдем обслужени нормално . След кратко съвещание сменяме 20 долара, колкото да имаме нещо под ръка . Излишно - в този първи ден всички шофьори обявяваха цени в долари . 

Всичко ок, само дето на границата ,докато си вземем багажа ,народът изчезна и когато вдигнах глава над раницата си беше, останал само Оги да се мотае с неговата . Бре , ами сега ????

Връщаме се леко назад и попадаме на полицейска кола . Полицаите ведро ни посочват входа на пункта , но ние питаме за таксата . Ааа, таксата ли , а, коя такса, а,  ами тя ей там се плаща . Отиваме до това "ей там", малка барака встрани от пътя, и караме момчето да ококори очи невярващо , че някой някъде е взел неговия пай от бизнеса. Показах няколко пъти снимките на нашите бланки за плащане и той потвърди , че били точно тези. Изобщо не ни вярваше , че сме платили по 9$ . Таксата била 11$ . Брей !!! Понеже аз не съм никак съгласна да плащам втори път , след уверенията , че съм си платила вече, Оги плаща само за себе си , правят му намаление от 1$, и се връщаме в сградата. Вътре е приятно хладно . Има много работещи бюра и ... никой не ни иска бележки за платена такса за излизане от страната ! Май онзи дето ме уверяваше, че нямам нужда от хартия за доказателство е бил прав ! 

После минаваме половин км до граничния пункт . Там ни проверяват сертификатите за вакснинация за Ковид 19 и ни пускат да минем още 300м до сградата. Тук вече е доста горещо и когато пристигам вътре, Оги си е дал паспорта за проверка и гледа тъжно . Само че , не мога да му обърна внимание веднага, защото някакъв мускулест младеж ми иска 1 $ . Питам защо на английски , а получавам отговор на испански . Споря известно време , защото такава цифра не е споменавана из моите читанки . Там се иска повече за градска такса ?!

За награда , че не съм се разделила скоростно с паричката си , служителят ме праща да си направя ковид тест ей там и изчезва . Малеее ! Ще ми се да си представите мораво червеното ми лице при това предложение ! "Ей там" е ветеринарният кабинет малко преди входа на сградата. Аз може да не ходя бързо и да сдавам багажа при жега , ама виждам добре големи букви и нямам проблеми с цветове и сигнатури ! Пък и тестът за ковид отпадна преди месеци !

Оги ме успокоява , че неговият проблем бил по - лош от моя - взели му паспорта и изчезнали ! Привиква ме за подкрепление до себе си , но неговият служител  съвсем изчезна от големия салон след като обиколи почти всички работни места . Напушва ме смях - тия не са виждали български паспорт ! Остави това , ами и са сигурни , че ония в Манагуа са се объркали да допускат в милата им родина някакви никакви българи без виза !!!

Нейсе господинът се връща , сърдито взема 12 $ държавна такса , слага печат и чао ! Аз минавам на съседното бюро без забележки и с леко отегчение. 

Добре дошли в Никарагуа !

Отвън ни чака още един 300 метров плац .(Някъде по средата му ме настига някакъв служител и предлага да ми помогне с раницата. Изобщо не го отразявам ! Колко не ги познавах тогава никарагуанците ! ) После една дълга манджа стрийт и вдясно след нея е автогарата. Щем не щем дава по 5$ на човек , пладнешки обир , уж до автогарата в Ривас. Иначе автобусите( чикън бъси ) са до Манагуа . Естествено , никаква автогара не виждаме , а сме стоварени на бензиностанция в града да си търсим късмета . Второто такси се съгласява да ни закара до Гранада за 40 $ общо. По пътя ни спират за проверка . Проверяват шофьора , не нас . Той не изглеждаше никак притеснен. Стари европейски шлагери в латиновариант, с латиноизпълнители галят ушите ни . Да, наистина , това беше първото и последно превозно средство в Никарагуа , в което музиката беше тиха ! Понеже Оги е силно притеснен този пък къде ли ще ни стовари , че падна мрак , вземам нещата в свои ръце и след като изразявам най - сериозно възхищение от избора на музика, предлагам силата на звука да бъде увеличена . Оказва се достатъчно таксито да обиколи два пъти пазарския квартал на Гранада , да попита трима души , докато накрая едни деца , в тъмното , не се засмеят , че всъщност сме точно срещу хостелът ни .  

Слизаме от колата , вземаме багажа си , любезно изваден от колата, и потъваме във влажната жега на непознатата Никарагуа.

 

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Три пълни дни в Гранада 

Със сигурност не са много . На нас ни дойдоха добре . 

Още снощи , докато обикаляхме с таксито , казах на Оги , че този път е надминал себе си Нощувките ни бяха на метри от площада с катедралата , улицата с местния пазар , двете автогари , които ни интересуваха , банка , магазинчета ! Какво му трябва на човек ! Трябват му местни туроператори . Има ги ! Едва стъпили на площада и ни заобикалят местните босове . Аз съм пас , това е мъжка работа . Един , втори , трети , а Оги все муси нос . Почти излизаме по диагонал от площада и към нас , малко плахо се лепва млад човек . Предлага ни посещение на магазин за какао , тур из езерото и надникване в гърлото на вулканът Масая , доста по - евтино от другите . Колко евтино ? Първите две - на цената на една , втората - само за транспорт и отделно да си платим входа . Той така или иначе е голямо чакане , защото те записват в тефтер , но и това е при всички фирми . Тук ще ме извините , че намерих само колко сме платили за вход в парка към вулкана - 50 $ за двамата и малък бакшиш за шофьора - 150 никарагуански пари . Трансферът е изчезнал някъде . А за лодката из езерото сме дали 1050 никарагуански пари за двамата. 

Туровете ни бяха частни - само за двамата . Младежът ни изчака да сменим пари в банката - с паспорт , спря едно такси на улицата и се понесохме към езерото. Там той води преговори с местен лодкар и след малко се натоварихме . Тези разходки са около островчетата в единия край на езерото Никарагуа . Много ни хареса - то не бяха маймунки , интересни дървета , чапли , всякакви размери островчета , къщи на местни богаташи и животът на местните . 

С тази лодка се разхождахме :

IMG_20230131_110938.jpg.49a98e2dea6848797292b18c1cba4653.jpg

Малко маймунки :

IMG_20230131_113741.jpg.663073fc7c1cb778bc4b9af71e30fb39.jpg

 

IMG_20230131_115648.jpg.bd2ae9fd5f76d44f1b6146cea3cb38f7.jpg

 

Птици :

IMG_20230131_115102.jpg.77ae21ec426aead34816f29600261e0f.jpg

 

IMG_20230131_120324.jpg.084794bd320d02da9cc1ec399a0087bd.jpg

 

Островчета

IMG_20230131_120051.jpg.faf5060741575e4ad230bb349de94081.jpg

 

IMG_20230131_115000.jpg.60906b9918217c9632d68b0bfa69cdee.jpg

 

Вулканът Момбачо :

IMG_20230131_112351.jpg.d9a925cfd70a02138dd558bacdd2cf1f.jpg

 

Поглед към града откъм езерото . Камбанариите на катедралата се издигат най - високо

 

IMG_20230131_113311.jpg.ef41c489b4fdc4207706e3bf001b792e.jpg

 

Къщи на богати

IMG_20230131_114029.jpg.775744239792d237ee4c75abcfd8b0db.jpg

 

IMG_20230131_115951.jpg.51320c84ebf846c0e667da64e62b6cb9.jpg

 

Животът на бедните

IMG_20230131_120119.jpg.0e7509115f50bbcf6380a7973173d095.jpg

 

Децата им ходят на училище с лодки , които управляват сами

IMG_20230131_120210.jpg.a2887f9375cfcfb183ea30683596df20.jpg

 

И черешката на тортата - някакъв ендемичен вид прилепи , които прекарват дните си по дъното на тази яхта :

IMG_20230131_120425.jpg.2c5001456bef137704470ac926da73dd.jpg

 

Прибрахме се освежени и сюрпризирахме Хорхе , че довечера ще ни кара на вулкана . Уговорката ни беше такава . Той се поослуша, но все пак с е съгласи да ни вземе преди да е паднал пълния мрак - около 18 часа. 

Този път ни вози негов приятел , изпреварваме цялата опашка по пътя и се шмугваме между колите . Постовите са наши хора и в шеги и закачки даваме 50 $ (дали пък това не беше за трансфера - губи ми се ) и навръщане Хорхе изпросва бакшиш от 150 никарагуански пари за шофьора . Нямаме забележки към карането и ги даваме с радост . 

Не знам кой си причинява изкачването към вулкана пеша . На мен ми се видя далече и с кола . Толкова с мрънкането . Аз бях възхитена - огромен кратер и за пръв път виждах лава в такъв . Е, за този който е виждал вулкани в Етиопия не му беше някаква забава , но аз бях на седмото небе

 

IMG_20230131_172924.jpg.a43cd868221231749bda8c4efddf8791.jpg 

 

IMG_20230131_173210.jpg.488375bc196eea0f861d3e5d10461a12.jpg

 

IMG_20230131_181024.jpg.ce927b3831eb289518eb1d42c7eb8ee5.jpg

 Панорамата на долината покрай езерото Никарагуа с вулкана Момотомбо в левия край :

IMG_20230131_174438.jpg.c2cf5465144a8376bda0f29b508f7aba.jpg

 

Ако идете като нас рано , може д асе разходите около кратера и по няколко пътеки покрай него . Може и някоя пума да видите . Ние не държахме да ни споходи такова щастие . Иначе горе се спира на голям паркинг . Има изградена ограда . Заставаш до нея и надничаш в бездната . Съвсем цивилизовано. 

  • Харесвам 13
  • Благодаря 2
Връзка към коментар

Ден за пазар в град Масая

 

Що за лепка ще съм , ако не го правя постоянно ? Оги хич не беше във възторг от желанието ми да ходи на пазар с мен, ама не ми отказа. Пък то било не само пазар , а и поглед към вулкана Масая от другата му страна. 

За целта има лесен и евтин начин да стигнете до там . Първо - трябва да четете Магеланци . Второ - трябва да познавате един от най - запознатите с широкия свят човек в него . Трето - като потърси той компания за някъде , вие да не си казвате - Е, точно сега ли ? - или нещо подобно. Така стигате до всякакви безумно интересни места и не съжалявате за нито миг от времето си . 

По първа точка ще споделя опит :

Общинският пазар в Гранада е една дълга улица , по която има не само магазини , но по тротоара са разположени хиляди маси отрупани със стока . Тази улица започва в горния десен край на площада пред юнесковската катедрала на града. Тръгвате по нея и като стигнете порутена фасада на голямо сдание, всичко друго е едноетажно , завивате вдясно по улицата, която е перпендикулярна на търговската . След няма три минути , от лявата ви страна , се появява двор с чикън бъси в него . Само щом се появите, на вратата ще ви пресрещне някой от викачите на автобус и ще ви попита за къде сте . Естествено , на испански . Хич не се притеснявайте , че нищо не сте разбрали . Просто кажете името на мястото, където искате да идете . Моментално се появява правилния викач, настанява ви в буса си и се грижи да не му избягате . Чикъна тръгва , когато тръгва, не винаги е когато се напълни , и тогава младежът идва да ви вземе парите. Това пътуване ни е струвало по 64 местни пари за двамата в посока - по тефтерчето - 1,8$ !

Доста по - трудно ще ми бъде да обясня как се стига до парка с гледка към огнедишащия кратер . Бусът ви стоварва сред зеленчуковия пазар . Трябва да тръгнете вдясно покрай и през всички сергии с дрехи и да излезете пред магазините с мебели . Там да тръгнете надолу покрай тях и да стигнете до мост.  Да минете по него и после да вървите все направо до края на града , където се намира парка.

Ако всичко това ви звучи объркващо , то просто наизустете думата Малекон . Казвате я на всеки срещнат и той ще ви упъти с ръка - натам , после насам , после ееей там. Няма да ви излъжат . Това мисля е най - важното . 

Малеконът има два входа , но този, до който ни отведе улицата се оказа затворен и най - любезно ни посъветваха да минем от другия. Направо забиха пирон в ковчега ми ! Не стига , че едва се влачех от жега , ами и да обиколя почти цялата крайбрежна ! Ами обиколихме я . По пътя съзрях едно дете , около 6 годишно , което едва буташе желязна количка , в която седеше възрастна дама с гипсиран крак . Веднага забравих неволите си с жегата и забутах количката . Детето беше щастливо , баба му не смееше да  вдигне глава втори път , от неудобство . Тъй стигнахме до здравен център , където оставих количката пред вратата на лекаря . Стана ми хубаво , че има грижа за бедни хора . На връщане добутах количката до входа на къщата на семейството и се ужасих - просто дървени летви ограждат неголямо помещение с печка и няколко легла . На следващия ден дълго мислих за това . 

Но , сега за Малекона около Лагуната на Масая . Малко снимки , всеки да си прецени дали му се ходи .

Езерото е в отдавна угаснал кратер . Насреща е вулканът Масая от другата страна , на тази , до която се стига по път . Всичко това е национален парк вулкан Масая.

 

IMG_20230201_111016.jpg.9e7599010daacc7eb6973ad18cf3e1b8.jpg

 

IMG_20230201_111026.jpg.73b7e42236ebc8a8b72f4ab1fa69be80.jpg

 

IMG_20230201_111031.jpg.2f17ebc9c803617766b90c7a647f8473.jpg

 

IMG_20230201_111053.jpg.1939b978fda8f269568cedae8e882790.jpg

 

Малко снимки от града

IMG_20230201_102940.jpg.85a635c1cc6165821b91f2253ed013f6.jpg

 

IMG_20230201_103115.jpg.e198561aeaf2c9949582d3ee627cab36.jpg

 

Да не ги мислите никарагуанците , че не са за зелена планета :

IMG_20230201_103206.jpg.5751f2da2d09ea14855bce2da89dcfcd.jpg

Следващата ни цел беше артпазарът на Масая, рекламиран като пълен с изгодни и качествени стоки . Нашият опит - много скъп и неизгоден . Всъщност , изгодни са хамаците, които продават извън стените му - 20 - 25 $ парчето . 

Арт пазарът , всъщност си е арт пространството на този град :

IMG_20230201_101520.jpg.1461ede9590fb02844505a297ee9deb3.jpg

 

IMG_20230201_101537.jpg.f566dee69c1d4178b298bdd778db91b1.jpg

 

Всички горни снимки са от места покрай дългата улица водеща до Лагуната. 

Навлязохме отново в пазара и покрай наизкараните люлеещи се столове съзряхме вход , в който се спогледахме и се поздравихме , че сме скръндзи и не купихме нищо от рекламирания навсякъде пазар . Същите стоки , на двойно, че й тройно по - ниски цени ! Напълнихме торбите , кой с каквото си хареса - картини , магнити , ключодържатели , бележници , портмонета и се зачудихме как сме го пропуснали . Според мен, причините бяха две - притеснявахме се дали ще намерим пътя за езерото и това , че всякакви сергии , сергийки и входове към тях , бяха покрити с дебели платна . Причината ни стана кристално ясна , когато седнахме в автобуса и над нас се изсипа следобедния тропически дъжд. 

С пълни торби , успокоени от изпълнените за деня цели , прогледнахме за други неща наоколо . Съзряхме това : 

IMG_20230201_141929.jpg.20f73eafd7a43255bdf200b102fde4d4.jpg

 

И не бяхме никак разочаровани - изключително вкусна храна :

IMG_20230201_142043.jpg.ca27970df2a36168e1ce1c3f7e99f65b.jpg

Който не рови достатъчно преди да тръгне , чак като се върне разбира , че е хапнал едно традиционно за тази част на страната ястие - задушени батати, два вида месо, банани , зеленчуци . Не помня колко струваше, но помня , че беше много евтино - 3-4$ порция , която засища и мъж.

Прибрахме се в добро настроение и следобед Оги отиде на среща с Хорхе . Аз, като една българка , взех да се тревожа , че не се връща , но нищо не можех да сторя . В пълен мрак се сетих , че нямам вода и скокнах през площада до магазина . На връщане стоварих бутилките на една маса в парка , да ги наместя  и бях сюрпризирана от това , че пред мен се появи Спътникът ми , с лоша вест - Хорхе не дошъл, посещението на вулкана Момбачо се отлага за някой друг път . 

  • Харесвам 12
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Гранада е най - старият град в Централна Америка . Построен на високи хълмове над езерото Никарагуа, той е разрушаван само от влагата и ветровете. Наводнения няма , няма и заливане с лава , макар край него да е един от стратовулканите в света - Момбачо. 

Предвид факта , че парка пред катедралата , обект на Юнеско , е с доста гъсти корони на дърветата , подкастрени в квадрат, снимките са предизвикателство :

IMG_20230202_110333.jpg.bb474781ab351dabcbd296ec7bed7e30.jpg

 От другата страна на парка има красиви сдания :

IMG_20230202_110429.jpg.1d35d90b83f1acdfad19eabc7a208b7e.jpg

 

IMG_20230202_110439.jpg.5bf145c1c1b13ff93f055b73953537b9.jpg

 Това е началото на търговската улица :

IMG_20230202_110630.jpg.184fc13df2a9cf6e57974f8b4718c8a9.jpg

  Типичен изглед на къща , не в този перфектен вид , за съжаление  :

IMG_20230202_104921.jpg.8ea4ef6cf72e41d9e3f22912c2424238.jpg

 

Пешеходната част на града - има няколко ресторанта :

IMG_20230131_125331.jpg.0c94c5729ed4bb81a2237753cc9c8ca8.jpg

 И центърът на града през нощта :

IMG_20230201_180207.jpg.79dc635d604be9703d1669f49fddada2.jpg

 

IMG_20230201_181253.jpg.71eb4985009670d29fb20af59c0f4cb9.jpg

 

IMG_20230201_181306.jpg.9486228f3c1797ac998403109bdb72d8.jpg

 

 Какво да видим в Гранада , лично мнение - Пазарът е загуба на време . Сутрешните разходки са за предпочитане . Към обед  пред катедралата , ако имате късмет , може да хапнете от онази вкусотия за още по - малко пари - 2 $ . Разходка покрай езерото е добро решение . Естествено , градът е пълен с останки от стари църкви , ако се интересувате от такива. Светлините в парка и около централната част не бива да ви заблуждават , че са все така силни и из града .  Все пак не съм се ччувствала застрашена да се мотая сред пейзажа , който виждате .

  • Харесвам 11
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Казваме чао на Гранада и към обяд тръгваме към столицата . Автогарата е съвсем до нас -https://www.google.bg/maps/place/Гранада,+Никарагуа/@11.928967,-85.9543231,18.04z/data=!4m6!3m5!1s0x8f740c91706b1593:0x3b8c904dc8ceb48c!8m2!3d11.9344073!4d-85.9560005!16zL20vMDFuXzdi?hl=bg&entry=ttu

Terminal de buses Granada е мястото, от където тръгват бусчетата за Манагуа. Платила съм 120 кордоби или 3.35$ за двамата . Като ви казвам, че ония на границата ни обраха , вярвайте ми ! Пък и има разлика да се возиш в бусче, като тези у нас , и в чикънбус.

Тези бусове спират на автогарата пред централноамериканския университет в Манагуа.  Все пак автогара, не екато автогара у нас - доста повече прахоляк и теснотия има :wink:

IMG_20230203_120242.jpg.ecfbfda0c06be3400a8d0c202a4cbc28.jpg

Там ви нападат таксиджиите , но съберете кураж и им откажете . Само на метри от спирката на бусчетата е улицата и там ще си вземете евтино такси - първо ще платите в кордоби , второ цената ще е почти нормална. Препоръчвам ви да плащате настаняванията си в местна валута, защото курсът , по който ще ви пресметнат е доста дървен .

Настанихме се . Получихме наставления колко да плащаме на такситата , къде да хапнем , как да стигнем до " нашите " места и имахме волна програма . Аз се полюлях  на един хамак , колкото да отмине следобедния пек .  Снимах част от голямата карта в хостела и каквото ми хвана окото в двора и ни извикаха такси .

IMG_20230203_124021.jpg.61ad82db3b287caf17ec17907c8e677a.jpg

 

IMG_20230203_124557.jpg.e3edbd0a312b0f324bf5b52c620d84be.jpg

Идеята беше да спестим неинтересната част от пътя до първото набелязано от Оги място . Вход за парка край лагуната се дължи само ако си с кола . Ние бяхме баровци и не слязохме от таксито , съответно се разделихме с 2 $. 

Tiscapa Lagoon е хубаво място . 

IMG_20230203_133707.jpg.b7c7ab391525e94a35b28848712f3708.jpg

 

Там отчетохме , че Манагуа е едноетажна . Нищо странно , след като страната е бедна , а последното земетресение преди половин век почти е изтрило града от лицето на земята . 

IMG_20230203_134657.jpg.3954cc345cb5107ff3842904ca4cebe7.jpg

 И още гледки в парка над лагуната :

IMG_20230203_133304.jpg.4ac7d41174cb2e1c72dd1c7f8259ff16.jpg

 

IMG_20230203_133759.jpg.1bb4bc7d0bc076a31c0284436e46b91e.jpg

 

IMG_20230203_133822.jpg.f2e9e9e574ce316bb49a9252592b4444.jpg

 

 

Продължихме надолу по централната улица . В града има много графити :

IMG_20230203_151156.jpg.2a6c97585a23195ca9c3706512612fef.jpg

 

IMG_20230203_152515.jpg.ebe3486a185a124b36a6883519f5ac89.jpg

Къде другаде ще видите такава инсталация , ако не тук : 

IMG_20230203_145419.jpg.398d2e8583d0455ab8eb76ba28110596.jpg

 

IMG_20230203_180352.jpg.0b37cf81b8122b5c1c1e3fb403e7f4a9.jpg

Влязохме в една ботаническа градина и ахнах - тази палма я има и в моята работа . Е, доооста по - ниска  :

IMG_20230203_150516.jpg.814132aef56a174d48e2995e8d6e9f12.jpg

Центърът с недоразрушената катедрала , президентския дворец , Националната асамблея , паметника на Рубен Дарио и всичко около тях :

IMG_20230203_153107.jpg.8a6ee709e99c71af5b7a801401008d9d.jpg

 

IMG_20230203_153118.jpg.1c9013261632c2e9d1ad4e038089a618.jpg

 

IMG_20230203_161858.jpg.7773a3c735421056606512936ade1e4e.jpg

 

IMG_20230203_162549.jpg.d795be6e8c36c6b5b7cb55bc7aa94db0.jpg

 

IMG_20230203_152910.jpg.0b77e72156ef942321091ab7e82b113e.jpg

 

IMG_20230203_153210.jpg.beeea08c2a74e1489bd4686e7880eb9b.jpg

Продължаваме надолу и стигаме езерото Манагуа , дало името си на града

IMG_20230203_165024.jpg.c5ea641c2baaf0e0862537b48049260d.jpg

 

IMG_20230203_164937.jpg.7d45bcfc7eda6d2c025ec54c0dca9ea8.jpg

А тези "цветя " са изключително красиви и пред деня и вечер

 IMG_20230203_164212.jpg.b31533c4ab026c2f1394f4131039ee87.jpg

 

IMG_20230203_170654.jpg.0e9b9b768a1befed5f7725befd3f1cae.jpg

 

IMG_20230203_175850.jpg.057f199fa73225a9e3ae7384866c7d87.jpg

 

IMG_20230203_133318.jpg

  • Харесвам 11
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Мастер, мислех да те тагвам ,ама гледам , че си се справил и сам с продължението  :wink:

 

На сутринта скокваме да ядем включената в цената закуска и си оставаме гладни . Рецепционист не се вижда и отправям молба за такси към камериерко/готвачо/сервитьорката , която е единствен представител на служителите в хостела . Докато си изнесем багажа, тя ни уведомява , че таксито е дошло ! Срам ме беше да снимам - никакво такси - модерна , чистак нова кола с климатик ! Значиии, уредиха ни с превоз, явно чрез приятелка на дамата и ни взеха срамно ниска цена, за което . 70 кордоби , което си е почти наполовина от вчера! Оги няколко пъти уточняваше мястото и цената, но шофьорката ни не отстъпи ! Толкова било ! Ми нямахме нищо против да платим толкова малко , само дето се кефик на климатика твърде кратко . Ще ми се да дам съвет , на място да си уреждате всичко , ама нали всеки сам си преценя . 

Като допълня , че беше и първото място, след Кауита, с топла вода , направо препоръчвам Бициклетата за спане ! Без закуската ! А, и без кафето ! Тях не ги препоръчвам . 

В предния си пост съм писала, че снимах част от картата в хостела , но съм забравила да я кача . Ето я сега :

IMG_20230203_191310.jpg.b44a1592e1c9ff23d309b73f88b278ba.jpg

 

На терен не можеш да схванеш какво е супервулкан . На картата е пределно ясно - направо ме хвана страх къде съм прекарала част от живота си !

Бусовете за Леон тръгват от същата автогара Terminal de buses Granada , на която пристигат бусовете от Гранада . Пристигаме ние и явно скъпата ни кола дава основание на шофьора на буса да ни поиска 200 пари , вместо 158 , въпреки че цената беше написана на прост математически език над неговото място - 78 кордоби на човек . Доста поспорих с него , правейки се на неразбрала, че било заради багажа !!! Пълни глупости , вчера от Гранада не ни взеха стотинка повече ! До степен , че се наложи Оги да ми обяснява на прост български , ама без никакъв ефект - аз си сочех напред и нагоре , и си кряках колкото ми се щеше . Сега , спътникът ми е човек ,който вярва в доброто , ама аз си изкарвах гнева от поредния пладнешки обир . Всички тези неразбории с цената , която се искаше в момента , доведоха до поредното ми изумление в тази страна . Седящата до мен девойка и приятелят и, проговориха прекрасен английски и ме уговориха , да си платя . Толкова бях шашната от това откритие - случайни никарагуанци позволяващи си да говорят английски , че се разделих с една банкнота с искания номинал ! Колко съм била права да споря е фактът, че малко след нас се качи млада двойка , които не бяха таксувани за багаж, не че не бяха с големи раници ! Да не мислите, че пропуснах да направя физиономия и да побутна деликатно дамата до мен с ръка . Миличката , само наведе глава . 

След като се заеха всички места и пътниците попълниха запасите от храна , тръгнахме . Харесваше ми да пътувам из страната . Накъдето и да погледнеш - все някой вулкан пълни погледа ти . Един пуши, друг не , ама къде у наше село съм виждала такова нещо ! Даже Витоша не била вулкан , разправят напоследък !  Снимах, снимах , снимах, докато една дама до прозорец, предложи да снима вместо мен . Така се сдобих с тази снимка :

IMG_20230204_121014.jpg.671327548ca321d930c26f522b2bf66b.jpg

Бусът намали , да ни разгледат що за птици сме вътре . Мисля, че ако телефонът беше в ръцете ми в този момент , щяха да ме накарат да изтрия снимката, но имах късмет да не е така. В последствие си изясних, че човекът с автомата пази реколтата, която в момента беше в процес на събиране . На връщане по тези поля нямаше ни слама , ни хора , ни военни или полицаи , не им знам униформите. Само вулкан. 

Някъде по средата на пътуването , спряхме народът да хапне , да пийне по едно сокче и да си плати . Малеее, само си представете физиономията ми ! На нас и на другите чужденци ни прибраха парите предварително .

Тук сме по път и даже на моята снимка личи стойността на транспорта ни :

IMG_20230204_124854.jpg.79ba5a3ddaa9ddccf90950b255adbce8.jpg


Бусчетата от Манагуа спират в Леон на Market Terminal . Тук един хубостник успя да заблуди Оги , че управлява такси , а се оказа велорикша . Аз бях във възторг ! 

Още докато пътувахме взе да ми става неприятно топло , но щом стъпихме на улицата пред хостела , стана ясно ,че това Леон , е друга никарагуанска бира - много, много гореща ! Даже люлеенето в хамак не можа да ме извади от потреса къде съм попаднала. Слава богу, горещ душ нямаше , та оживях , за да разказвам .

Уж в късния следобед, към 17 часа излязохме в сауната да се разходим . Притичвахме под сенките на къщите с дебели зидове , решетки на прозорците и тротоари покрити с плочки за баня . Не се оплаквам . Бързичко стигнахме центъра и направихме опознавателна обиколка , в края на която Оги изчезна яко дим и въпреки , че се очертаваше хубав училищен празник на централния площад, или благодарение на него , се изнесох преди той да започне . 

IMG_20230204_160710.jpg.3697120f36fe4e07173ab855f80f0eab.jpg

 Ще бъда много благодарна , ако някой ми сподели чия е тази фигура :

IMG_20230204_160912.jpg.fe00291408cb372e89076dfedb65a698.jpg

 

 

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

 Днес ходихме да гледаме любима моя гледка - пушеща земя , бълваща от време на време я пара, я кал . В Леон също имахме включена в цената закуска . Макар Мерседес ( съпругата на собственика ) видимо да ме харесваше , защото щом ме видеше грейваше , не можа да ми приготви палачинки - нямала брашно и яйца . Та ядох това

IMG_20230205_074336.jpg.ecb78fe5c258a40f6b39e3c16370d676.jpg

Тук обърнете внимание не толкова на грамажа , колкото на порцията ориз и боб . Това се яде навсякъде из трите страни с огромно удоволствие . В края на пътуването ни , изобщо не го докосвах . Сигурно никога няма да разбера как може такава комбинация да е отвратително мазна . 

За San Jacinto се пътува пак от Market Travel . Тук е момента да изясня някои особености на никарагуанския нефирмен транспорт . Всеки чикън бъс си има "викач " . Това са младежи , които се грижат да известяват в скороговорка пътниците , за направлението на автобуса , за който работят . Тяхно задължение е да настаняват народа , да го подканят да се смести , да почистят работното място на шофьора , да съберат парите (билети няма ) , да запомнят кой къде ще слиза и да осведомят такива като нас , чужденци , че  е дошло мястото където трябва да слязат . Имах възможност да наблюдавам процеса на събиране на пари . Връщаха до стотинка ресто на всички . В автобусите се прави място да седнат само на родители с пеленаче в ръце . Всякакви други възрасти сядат само , ако има място . Никой на никого не прави път , просто се накланя на една страна, за да минеш . Седналия до пътеката не прави място на този до прозореца , или който иска да заеме такова място . Ако си твърде едър , за да се мушнеш между човекът и гърба на предната седалка , не сядаш . Подминаваш да си търсиш друго място . Ако слизаш , правиш всичко възможно да не докосваш седналия . Единственото улеснение , което може да получиш , е човекът много леко да се отдръпне назад . 

Децата мълчат , спят , говорят си тихичко с близкия до тях . И в трите страни ! Как са узпели да го постигнат нямам представа . Къде сме сбъркали ние, които даваме мило и драго появилото се на вратата дете ,да не е пред/ зад нас , камо ли до нас , защото няма да знаем на кой свят сме дълго след като пътуването ни е приключило , също нямам идея .  

Та, стигнахме ние на автогарата и щом прекрачихме един висок бордюр , явно границата между пазара и автогарата , викачите ни наобиколиха и след като Оги им каза къде сме си наумили да мааме краци днес, ни заведоха в правилния автобус . Настанихме се в празния бус и зачакахме . Предполагам спътникът ми е бил изпълнен със съмнения тия хлапета дали бяха честни , но аз бях на съвсем друго мнение . Да, на два пъти ни взеха повече пари от очакваното ,не й такива момчета, но никога не ни бяха пращали в горите тилилейски . Пък и какво като ни пратят там дето не сме тръгнали , нали са редовни линии , ще ни вземат  на връщане . Пък ние ще сме видели никарагуански гори тилилейски . Кой е , кой е като нас !

Сигурна съм , че чикъните имат разписания , но ние така и не разбрахме къде са . Разбрахме , обаче , че ще тръгваме когато започнат да се качват търговци на всякакви стоки . Тук си има ред - първо се продават дребни неща - ножчета за бръснене , дамски превръзки и подобни , после неща за телефони - слушалки , калъфи и др. , после идват тия с плодовете - банани , мандарини, нарязано зелено манго , след това е ред на тия със сокчетата в найлоново пликче, накрая идват  чипсовете и тръгваме . Това не значи , че от пазара не изскачат закъснели пътници и не се качват в движение , дори и след като сме излезли от автогарата . В Гранада спираха, да се качат хора, но в Леон такава екстра няма - или се мяташ в движение , или оставаш за следващия автобус. Щом дойде нашата спирка , момчето ни викна . Шофьорът спокойно ни изчака да слезем и поехме през малкото селце, в което хората живеят в колиби от кал или тенекиени бараки към бълбукащото място

Мястото не е голямо , но е въздействащо . 

IMG_20230205_091539.jpg.60d8f60233bf4411aa4dd85b2aadb818.jpg

 

Намираш се в подножието на минивулкан , който просто е заспал , но пък е с гола глава , разбирай нещо в него излъчва дооста топлина , а може и пушек да бълва от време на време , знам ли .

IMG_20230205_092339.jpg.c3cc563577491082b82fa21fbb0c144c.jpg

По път видяхме един друг , чиято глава беше жълта . Там със сигурност сярата е толкова много , че излиза на повърхността му . 

През полето има очертани пътеки , но според мен и там нямате кой знае каква сигурност , че няма да изпуши нещо без предупреждение . 

IMG_20230205_094334.jpg.b872319b3728ea206738d5745d411061.jpg

 

Това място е много горещо и смръдливо :

 IMG_20230205_093609.jpg.5ce85bca68f36743cc58ec49fed1f1fa.jpg

 

А от това ти става страшно , защото и бучи :

IMG_20230205_094013.jpg.748b3e805ee526bd5b7c8785f67a0a5e.jpg

 

На връщане почакахме малко и снимах бойни петли , в двора зад спирката :

IMG_20230205_101754.jpg.5059daedace082a1fea75ef70e88f750.jpg

 

Вход за това място - 2 $, а за транспорт сме дали 40 кордоби , общо . 

Следобяд се измъкнахме в най - голямата жега , за да разгледаме арт музея  на фондация Ortiz Guardian .

IMG_20230205_150545.jpg.c31fcce29972495bbbb93f804eb72227.jpg

 

IMG_20230205_141409.jpg.35c5638e4f9bc83016d9e2405753f0cb.jpg

 

IMG_20230205_150150.jpg.554293669aab635b95ccb1eef890a842.jpg

 

IMG_20230205_150928.jpg.8c871c94b1d3519de8d6b27bcba1803e.jpg

 

IMG_20230205_144046.jpg.f064636bc00f3d320b12e7953e40cc67.jpg

 

 

 

IMG_20230205_151723.jpg.52a824467eb01c6788871837ef7626b8.jpg

 

IMG_20230205_152543.jpg.772f34c7f7a0bdfdd32a4974d85dae27.jpg

 

Колекцията е разнообразна , разположена е в две къщи , също дарени на фондацията от семейството . Приятно хладно и интересно място , където прекарахме три часа . 

След това си намерихме голем супер маркет и останахме впечатлени от ниските цени .

IMG_20230205_163739.jpg.7e3ccad8b8930114f95c9d9abb5a4156.jpg

 

IMG_20230205_163908.jpg.3e596121589529d862169ae177eee4b5.jpg

 

 

 

IMG_20230205_163954.jpg.c0caf10899b68e985f555932034c716c.jpg

 

Напълнихме по една торба , но дори на мен ми направи впечатление , че май ми взеха повечко от очакваното . Май , юни , юли - касовите бележки разплетоха мистерията - 13% данък върху покупката ! 

  • Харесвам 8
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Ден за Леон Вьехо 

 

Този път Мерседес се е подготвила и щом ме вижда на вратата на кухнята, се заема с палачинките . Хм , у нас такова нещо не може да е палачинка - сухо и дебело . По никакъв начин не съдържа яйца , ама няма как да знаеш преди да си опитал . Досипвам си няколко пъти от кафето , супер е , и доливам доволно мляко . 

Чикън бъса за Стария Леон тръгва от вездесъщата Market Travel . Този път ни убеждават , че трябва да се качим в автобус , който в момента няма дори табела с крайната дестинация . По някое време викачът започва да крещи нещо , което е всичко друго , но не й Леон Вьиехо . Пак питаме , пак казват да не берем грижа , защото ще ни закарат до една спирка , където ще сменим автобуса . Имаме ли избор ? Никакъв . Пък и имаме знания , че до там се пътува със смяна на автобуса . 

По едно време започвам да схващам в скороговорката - ЛАПА . Бре , какво е това лапа ?! След лапато следва още нещо , което ще разбера чак когато видя табелата на града - Чентро ! Та значи , автобусът е за град La Paz Centro . Еее, още малко и ще разбирам испански ! Щом разпознах думите в скороговорка , то няма да е кой знае каква философия да схвана и други думи . Само трябва да поостана два - три месеца из района и вижте ме  !  :grin:

Наистина, бусът стига някъде почти извън града и момчето ни посочва друг такъв , който чака на спирката . 

Целта ни е Пуерто Момотомбо :

 

Малеконът не е булевард или дори нормална пътека , а просто пътека покрай езерото Манагуа . Гледките , обаче , са един път . Плажът :

IMG_20230206_110019.jpg.270fd41845afe477f5cd54f7353550c8.jpg

 

IMG_20230206_110310.jpg.f2ef2bd29d18975ec42496d252383c2c.jpg

 

Някъде направо е столицата , вляво е вулканът , а във водата се къпят местни ! Ако бях разгледала предварително снимки , щях да си нося банския и да се изкъпя и аз . Водата , която в Манагуа ми се видя кална, е бистра като сълза :

:IMG_20230206_110513.jpg.dc6960659f0dc49422ea8dd7474a3c23.jpg

 

Кафявият цвят се дължи на растителни части . 

Пазачите ни пускат да поразгледаме , но бързо се усещат , че може да изкрънкат някой лев и на връщане ни обясняват с ръце и крака , че това удоволствие струва 5 $ . Да бе , ей сега сме им дали долар , камо ли пет ! Няма бутка , няма дори някаква маса , на която да се събира нещо . Заведенията не работят . 

Най - красивата гледка - езерото и вулканът Момотомбо от към Малекона :

IMG_20230206_110947.jpg.a54861b3b293fe2d5b1c93cf79c38803.jpg

 

Докато гледате, си представяйте как този вулкан изригва , лавата пресушава езерото и ви залива . Това се е случило няколко пъти след основаването на Стария Леон . След няколко заливания, на леончани най - сетне им просветнало , че испанците са нямали никаква представа що е то вулкан и на какво е способен . Поредното заливане , почти сто години след основаването на града , било толкова ужасно , че малцината оцелели избягали на 50 км от тук и нарекли новия си град - Леон . Вулканът и до сега си бълбука и , ако летиш към столицата, се минавало над него, и можело да се надзърне в кратера му, за да се види лавата !Това ни го каза Хорхе , гранадеца , докато чакахме да се стъмни над вулкана Масая  . Хубава гледка би било , ако цените на полетите до където и да било, не бяха като за междуконтинентален такъв . 

Това пък е портът Момотомбо . Лодки и рибари . И една малка чапла :

IMG_20230206_111439.jpg.fc400722f15a10bf19ed4ef4e9838706.jpg

 

IMG_20230206_111428.jpg.e35f5c24f7707bd412866a8771e19cf7.jpg

 

Едвам оставям това прекрасно място . По улицата , по улицата

IMG_20230206_112039.jpg.a47cd4c7ac25b1883abf7730e18ea626.jpg

 

IMG_20230206_112829.jpg.cc6040dde5fbbe2612a771ca91e52188.jpg

 

IMG_20230206_114549.jpg.aa446796b5c892e326f3d4b68c4c4e96.jpg

 

и на табелката Leon Viejo завивате вляво и след няколко минути сте пред входа на единствената юнесковска забележителност в Никарагуа :

IMG_20230206_115040.jpg.6fc231e39aaf1e77fd0198cb74023dca.jpg

 

Макар и не точно на брега , градът  е бил напълно унищожен през 1610 година . Тук ни очакваше огромно разочарование . Паркът беше затворен по някаква причина , което не бяхме разбрали предварително . Примолих се на служителите да ме пуснат до тоалетната и направих няколко снимки :

IMG_20230206_121059.jpg.034909c1c3497ea73511709636227ecf.jpg

 

IMG_20230206_121237.jpg.9b89b312f4891bb3a224988bd5e86be4.jpg

 

Някои неща бяха опаковани в черен найлон , а и без това малкото възстановени очертания на сгради, не се виждаха изобщо . От прочетеното предварително, останах с впечатление , че едва ли не тези очертания са съвременно производство , но имах голямо желание да ги видя . Ядец ! Оги беше още по - разочарован и от мен . На всичко отгоре , пазачите му рекли , че за 200 пари ще ни пуснат  ! Чак толкоз мерак да гледаме основи на къщи , опаковани с непрозрачен найлон , нямахме . Тръгнахме си . Върнахме се на асфалта , зачакахме автобуса , за който местните казаха - ще дойде - и се поопържихме доста . Преместихме се в обратна посока под дебелата сянка на един магазин . Тук е мястото да отбележа , че си има нарочна спирка за руините . По някое време чикъна взе , че се появи . Спря , един човек слезе , а шофьорът ни подкани да се качваме . С ръце и крака обяснявахме , че сме за наобратно и ще се качим после, но той беше непреклонен . Чак се почувствахме важни ! Не викачът, а шофьорът ни кани !!! Как да не се качиш ! Добре , че го направихме ! Последва нова порция опознаване на транспорта в тази част на света . Оказа се , че викачът има и други задължения - да изтича да извика пътничка от дома й , вероятно си е дала заявка жената , да притича през една пряка , да вземе някакъв багаж за шофьора и да подканя случайните минувачи да използват услугите им . Всъщност , докато чакахме , доста хора отпътуваха за някъде на принципа на споделеното пътуване . Пък и велорикша мина веднъж ! Тук търговци нямаше и щом водачът наду музиката , тръгнахме . Бяхме попаднали на истински сандинист - украсата на буса включваше снимки , знамена , гербове и всичко , което се сетите , че може да издаде политическите пристрастия на шофьора ! Музиката беше най - малкото ! 

За пътуването си сме дали 180 кордоби . 

Пристигнахме в Леон и Оги изприпка да купи билети за автобуса от Сан Хосе до Панама Сити . Върна се с толкова съкрушен вид , че се хванах за главата и се зачудих той ли е или се е преобразил в друг човек ! Оказа се, че му поискали по 80 $ , вместо очакваните 50$, на глава от населението за това пътуване . И още по - лошо - началният час бил сменен в перфекто неудобен за нас такъв ! Мислихме , мислихме , благославяхме съветите на другите преди нас , че билети за големи компании , в нашия случай Tica bus,  не се купуват предварително и решихме да летим . Защо не се купуват - имали склонност да сменят разписанията без предупреждение ! Вярвайте на прочетеното ! Спестява доста главоболия ! 

  • Харесвам 7
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

@master_of_germs абсолютно си прав . Извинявам се на аудиторията 😳

 

Леон 

 

Намиращ се в най - горещата провинция на Никарагуа , градът ни хареса много . Напуснах го с чувството , че пропускам много . В тези пропуски не са близостта до тихоокеанския бряг и курортите там , нито пък възможността за вулканинг . Щеше ми се още да походя из улиците и да позяпам хората. Същите тези, за които в Коста Рика нямат добро мнение . Да, правеха се опити да ни измъкнат някой лев, но то и унас е същото , когато става дума за туристи . Да , шофьорите се възползваха от своя картел и поставяха цени , които не са съвсем честни , когато нямаш избор . И въпреки това , бях спокойна и ми се разглеждаше. 

Втората забележителност на Юнеско ( 2011 г. ) е Катедралата в Леон  - Real Basilica Catedral de la Asuncion de la Bienaventurada Virgen Maria .  Строена повече от сто години , тя е и най - голямата такава в Централна Америка . Напук на силните земетресения в района , тя не е помръднала и се нуждае само от пребоядисване на фасадата от време на време . Ние имахме късмет да я видим бяла като сняг : 

IMG_20230204_160513.jpg.b11a2ec53ce94d8e9a45bae8ab9555a6.jpg

 

Ширината на сградата не е определяща за големината й . Това е дървен макет на сградата в арт музея на фондация Ortiz Gurdian  :

IMG_20230205_154424.jpg.1e9d432e5c6530eb2c13e9e3670669ce.jpg

Намира се в центъра на града и пред нея има малко паркче, любимо на жителите на града . В средата му е фонтана на лъвовете с паметника на Максим Херес Тейериа :

IMG_20230204_160710.jpg.bcf5094e9a3e70fbb93f189bed4a0c5e.jpg

 

Точно срещу него е музеят на революцията . Има възможност да се изкачиш на върха му и да видиш площада отгоре . Такава възможност има и от върха на Катедралата . В момента отпред имаше изложба на снимки от Кьонингсберг . Все пак Леон е бастионът на сандинизма в Никарагуа :wink:

IMG_20230204_165521.jpg.eb1a86a2ece61bc8e409f0855d56e046.jpg

 

Освен тази , в града има и много други катедрали . Iglesia de la Clavario беше съвсем до нас и имахме възможност да я видим при различна светлина :

IMG_20230204_154737.jpg.6440cb42d565a491082f071d7dd5de0f.jpg

 

IMG_20230204_154530.jpg.83f7c2905eb040244f9f8bbb5bf2cb54.jpg

 

Друга красота е Iglesia de la Recoleccia - построена в стил мексикански барок :

IMG_20230205_175115.jpg.e6672a22a6b8059a590363e2e950ece0.jpg

 

IMG_20230205_175530.jpg.914b49fe807f0b414affb006296d6f0d.jpg

 

La Iglesia Zaragoza :

IMG_20230205_172132.jpg.273a97a7ed57f6c27066bcd5e645bbc5.jpg

 

Високо горе на страничната стена, под стрехата , живеят ято бъбриви зелени папагали . Спускащия се мрак май ги караше да спорят , как да разпределят студените места за спане  и крясъците ни накараха да вдигнем глави . Голяма забава беше . За съжаление наличната ни техника изключи възможността за снимки . 

IMG_20230205_171945.jpg.0a8a8440bd156edf77c9e1228b750895.jpg

 

Много красива е и сградата на първия университет в Никарагуа :

IMG_20230205_174638.jpg.1292b7b0759806296585a5199b208676.jpg

 

IMG_20230205_174647.jpg.d79183e4e67b78fc1bd03b5998497258.jpg

 

Някак си успях да направя тези снимки без ужасяващо количество кабели . 

 

За чудесните ни спомени от града със сигурност допринесе и паркът на поетите :

IMG_20230204_163037.jpg.b11b69c2a267da0afaa05857943c98f2.jpg

 

В центъра му , разбира се , е паметник на РубЕн ДарИо ( като не знам как да пиша букви с ударение , използвах главни такива за правилно произнасяне )  

IMG_20230204_163003.jpg.943698c79a310155dab89b4e536a0d13.jpg

 

Прекрасни къщи

IMG_20230204_164422.jpg.1c7003fccb35e49251a6d7f8d0566bd3.jpg

 

IMG_20230204_163556.jpg.8632f29b8106b5428714c7218d434285.jpg

 

IMG_20230205_173652.jpg.f4355226e4d4ff002d36dc498b124793.jpg

Всички тези железни решетки служат за опазване на собствеността, когато се свечери и започне проветряването на сградите . Най - хубавото , което испанците са завещали на своите наследници е патиото

IMG_20230205_151713.jpg.87211513962182d0dbbf28a39c108a6d.jpg

и естественото проветрение . Едва минал границата с Коста Рика , виждаш ветрогенератори . Напук на целогодишното жарко слънце навсякъде в Централна Америка предпочитат да се охлаждат по стария начин , без климатици . 

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

Обратно в Манагуа 

 

На следващата сутрин Оги е успял да купи билети за самолета от Сан Хосе до Панама Сити - 115 $ за билет с 20 кг багаж и да си изяде gallopinto - то ( онзи ориз с боб ) като част от tipico закуската , а аз още не съм си отворила очите . Докато аз се сбогувам с Мерседес , той отива да смени по малко долари. След онези сметки в супера сме загубили увереност , че ще ни стигнат местните пари . Докато сме се разхождали из центъра е видял "магураджии " край банката . Аз не съм съгласна с експерименти , ама като ме няма наблизо , той прави каквото си е наумил и така се сдобиваме с прилично количество кордоби . 

Щом сме готови за отпътуване , молим собственика да ни извика такси . Разбира се , пристига негов приятел с личната си кола . Тук да споделя, че в Никарагуа такси не се вика по телефон . Спираш на улицата и се пазариш. 

На автогарата Market Travel ни натоварват багажа на покрива на един бус и потегляме към столицата . Сбогом , Леон .

Този път сме в друг хостел със собственик Майкъл . За него в букингските отзиви пише, че много помагал на знаещи и незнаещи туристи . Всъщност Майкъл е един многознаещ и многосподелящ магеланец . Дошъл преди време от Канада  на почивка и не се върнал . Той не помага на туристите си . Той живее с техните притеснения и радости . Никога не съм срещала такъв човек . Заряза настаняването ни , за да се консултира и препоръча сайт за транспорт и граници в Централна Америка . На мен ми препоръча място за хранене , а Оги насочи за обиколки из града . 

Аз спрях на 20 метра от хостела , седнах , зачаках си поръчката и се зачудих къде са котките . Това котките в Истанбул , нищо не са ! Да видите колко много ги има из цяла Никарагуа . Понеже не ги виждах по земята и столовете вдигнах глава нагоре

IMG_20230207_164849.jpg.97470c88b74986501f2c71d51de1f9f2.jpg

 

Тя ме е гледала през цялото време , а аз съм нямала очи за нея 😳

Последва най - вкусното , огромно количество пилешко месо, което трябваше да послужи за вечеря . Трудно се справих :

IMG_20230207_163912.jpg.20b744ad8d8b31d1812cc58021b502f8.jpg

 

По някое време Оги мина да ме вземе и се прибрахме заедно . Метнахме чантите по леглата и излязохме в дворчето . Майкъл ни посреща с нещо от сорта - Абе , аз българи до сега не бях виждал ,а днес ми идвате трима ! 

Моляяя ?!

Ами има още един - отвън е !!! 

Изпадаме в шок - отвън на единия диван кротко пие бира "човекът със скорпиона " . Онзи човек, с особения акцент в Кауита , Коста Рика , който ни предупреди , ако ходим в Мануел Антонио да си проверяваме обувките за скорпиони . Много , много му се зарадвахме ! А как се зарадва Майкъл на нашата радост ! Дълго бъбрихме с Иван от Бургас , живеещ в Англия , който си прекарва зимите из Карибието . Тази година дошъл редът и на Никарагуа. Бяхме искрено впечатлени от начина му на живот и знанията , които има . Веднага му казахме за нашия сайт и че ще предизвика сензация в него . А той простичко каза - а , знам го . Това са тези , които пътуват.

Пътуваме, пътуваме , но сред нас има само един - двама , които пътуват като него . 

Иване , ако някога прочетеш това , да ни пишеш , моля ! Всички ще ти бъдем много благодарни ! 

 

 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Връщане в Коста Рика 

 

На другата сутрин излизаме на едни булевард и вземаме такси до автогарата за обикновените автобуси до границата . Обикновен е този автобус, който не е на голяма фирма и се ползва основно от местните . Едва спряло таксито и е наобиколено от лешояди - столичните събирачи на пътници . Този път уплах няма , а и един от тях видимо е главатар и възпира устрема на останалите . Е, и той успява да ни залъже , че няма да сменяме превозното средство , но поне е спазено обещанието да не доплащаме нещо . 

Това е автогарата - https://centrocoasting.com/nicaragua/managua-mercado-roberto-huembes/

Само дето не открих из записките  колко сме платили за трансфера - Манагуа - Ривас - Пеняс Бланкас ( граничния пункт ) . При всички случаи не беше 5 $ от Ривас , а май толкова за целия път . 

Росни, росни , някои ядосани от измамата , други сгърчени от настъпващата жега , се дотътряме до границата . От манджа стрийт накупуваме каквото ни видят очите , защото сметките ни за касови наличности са излезли криви . Толкова криви , че и след като съм връчила в ръцете на момчето с велорикшата , дето ме извози по напечения плац на никарагуанския граничен пункт , почти 7 $ , вкъщи си намерих още толкова ! С малко думи - не сме имали нужда от допълнителна обмяна . 

Сбогом , Никарагуа !

IMG_20230203_164941.jpg.0a87b783d826053ba0cb28a00d332ccb.jpg

Ти наистина си волна птица и дано повече хора те видят , преди да се предадеш на туристическия бизнес ! 

 

На  Peñas Blancas граничния служител е силно впечатлен от паспортите ни . С нетърпящ възражения жест отпраща застаналите зад нас американци да се редят на огромните опашки в съседство , за да се забавлява да произнася имената ни и да се диви какви спретнати туристи сме - без подкана даваме хотелски резервации, самолетни билети и каквото още ни е хрумнало . Той не поиска нищо ! Пък ние бяхме доста напрегнати от писанията на американците из техните сайтове . Видяхме защо ! Нито ги обичат , нито ги искат - просто ги търпят !

На площадчето пред изхода е спирката на автобусите за Сан Хосе и другите дестинации . Ние вземаме автобус до Либерия - 4000 костарикански пари . Ето ви спретнатите редички , на които застават хората в трите страни , за да се качат в автобус

IMG_20230208_134846.jpg.a9ab1aafc2e34870c0e69392a93c28ca.jpg

 

Никой никого не бута , никой не бърза , никой няма претенции към никого ! Респект ! 
От Либерия , от същата автогара , вземаме автобус до Пунтаренас  - 7000 колони . Този път помощник на шофьора беше синът му . Момчето няколко пъти се осведоми ние закъде сме и в града ни подкани да слезем на известна само на местните спирка , на която се засичат двете направления - нашето и тяхното . Добре, че тази спирка беше пълна с хора , част от които и те за Хако , та не се изприщихме от притеснение . Този път никой в близката околност не знаеше дума на английски или по - скоро никой не желаеше да говори на английски . Колкото си разбрал , толкоз . Новият автобус се появи след 15 минути , както посочи момчето и ни взеха 3800 колони до Хако . 

В Хако не влязохме в тамошната автогара , а се възползвахме от една спирка , която според мен беше близо до хостела ни . Тооо, че беше близо , близо беше . Някои хора го изтичаха , а други го изпълзяха - една автобусна спирка разстояние . Охлювът да ви предупреди , че в този град леонската жега се съюзява с фукуокската влага и става страшно ! 

В резултата на което, едва преглъщам два скандала - един заради нежеланието на някакъв младеж да вземе чистак новите ми американски банкнотки за сметката в хостела , и друг заради желанието ми да си нося сама чантата . Нищо де , младежът се свестява по някое време , изпълзява иззад бюрото си да говори по телефона и ми връща точно ресто в колони . Направо не е за вярване ! 

 Оги е много обиден , че не съм му разрешила да ми помогне и се оттегля да си рови в лаптопа , а аз започвам да се притеснявам за утрешния ден ! 

 

 

 

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.