дневник Моята приказка Узбекистан

[Роси 777]

 

Огромно благодаря на всички, които споделяхте за Узбекистан и ме накарахте да не спирам да мечтая и аз някой ден да ходя по тези земи. И ето този ден дойде, сложих кученце в чантичка и литнахме към тази чудна приказна страна. За програмата няма да пиша, има доста материал и всеки си преценява, колко дни да отдели на всяко градче. Само ще Ви споделя моите спомени, запечатани в клипчета.

 

Хива Узбекистан - уникален град на повече от 2500 години, с невероятна атмосфера, древна култура и уникален стил. Оазис на река Амударя, обграден от пустинята Къзълкум и съществува от векове. Още през 10 век е важен търговски център по пътя на коприната. Всички кервани спирали за отдих тук и после продължавали дългото си пътешествие към Китай. Някога тук живеели страшни ханове и пустинни племена. Тук бил един от най-големите пазари за роби и е било място, до което малцина се осмелявали да припарят.

Избрах си да отседнем в Minor Boutique Hotel, домакините бяха много любезни към нас, и особено към кученце. Имат ресторант много атрактивен в подземието, а на този на терасата се открива чудна гледка към стария град. Храната беше много вкусна, тук опитах традиционното узбекистанско ястие Shivit oshi, хареса ми.

 

 

 Хива - музей под открито небе,  а сърцето му е очарователния стар град Ичан Кала, обграден от стена с височина 10 метра, направена от керпичени тухли и измазана със смес от глина и слама. Преминавайки през голямата крепостна стена, сякаш се пренасяш в далечното минало…

 

Всяка година на 21 март, персийско- и тюркоговорящите народи празнуват Навруз – началото на новата година и пролетта. Това е един от най-древните празници на Земята, и е много хубаво да попаднеш точно на такъв празник в Узбекистан. По улиците музика, празнично настроение, местни и туристи играят, уникално е…

Ето една малка частица от този празник.

 

 

А специално за този празник се приготвя  сумалак, сладка паста от покълнала пшеница или така наречения узбекистанки шоколад. Около две седмици преди празника,  в съдове се засява пшеница. До празника зелените им кълнове трябва да достигнат 5-7 сантиметра и да се превърнат в украса на масата, символ на раждането на нов живот, а от покълналото зърно се приготвя сумалака. Всички жени в голямото семейство се събират и го варят в огромни казани, като се редуват непрекъснато да го разбъркват, за да не загори. Нощта се превръща в женски събирания с разговори, песни и танци. Сутрин сумалакът се раздава на всички, които са участвали в приготвянето му. На свой ред тези хора черпят  близките и познатите си, като ги доставят в купички до домовете си. И нас ни черпиха с него, много е вкусно…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Shivit oshi

[Роми]

Бяхме по едно и също време в тази прекрасна страна. И аз я харесах много. Чудесни хора, много история, отлична водка и храна :))))

[Роси 777]

преди 1 час, Роми каза:

Бяхме по едно и също време в тази прекрасна страна. И аз я харесах много. Чудесни хора, много история, отлична водка и храна :))))

Да... Узбекистан е магия, архитектурата и узбекския народ я създават, уникално е. 😍

 

 

На второ място в моята класация се нареди града Самарканд.

Отседнахме в Hotel-129, с частен домакин и само на 15 минути пешеходно от площад "Регистан". Не е атрактивен, но само тук ни приеха с кученце. Обикновени чисти стаи, с вкусна домашно приготвена закуска. Отново много добро отношение към нас.

Самарканд е древен узбекски град, за който има много митове и легенди. Името му идва от фарси и означава „Град на камъка“, историците още спорят дали е  на 2750, или на 4500 години. И в продължение на 2000 години е бил стратегическо място от Великия път на коприната, съединяващ Китай с Европа. В града са стъпвали войните на Александър Македонски, тук е върлувал и основателят на Монголската империя Чингис хан. Ордите му разрушават града, а Амир Тимур  известен още като Тамерлан го възстановява през 14 век и става национален герой на града.

Да си там и да се докоснеш до всичко това, за нас беше уникално преживяване.

 

 

[Роси 777]

 

[Роси 777]

На трето място в моята класация се нареди града Бухара, един от 7-те свещени градове на Исляма с над 350 джамии и 80 медресета. Според иранската енциклопедия името на града означава " място на добрия късмет". Някога в този град на приказките живеели Авицена и прочутият Настрадин Ходжа - хитрецът, за който сме чели.

Избрах си да отседнем в Komil Bukhara Boutique Hotel, стара къща от 19 век с красиви декорации. Трапезарията е много приятна, закуската беше най-добрата, която сме имали в Узбекистан. Местоположението е отлично, почти на входа на стария град и на пешеходно разстояние до основните забележителности.