дневник Малка балканска обиколка - април 2023 /фотопис/

[ruwenzogy]

Балканите - неизчерпаем извор на красоти и вдъхновение.  9 дни през Великденската ваканция по пътищата на Сърбия, Хърватия. Босна и Херцеговина.  Месец април - време за водопади.... и то какви.

Програмата, както винаги натоварена.  Кола - нашата си шкодичка, издържала и този път изпитанието от 3200 км.

Пътят :  Панчарево - Пирот - Зайчар - Белград - Биелина - Бръчко - Баня Лука - Ключ - Орашац - НП Уна - НП Плитвички езера - Задар - НП Крка - Книн - Шибеник - Трогир - Сплит - Имотски - Кравице - Почител - Благай - Столац - Требине - Вешеград - Ужице - Панчарево.

 

Ден 1 - 7 април /петък/.  На обяд взимаме Сиана от училище и тръгваме към Сърбия. Граница минаваме бързо и се озоваваме в Пирот. където зареждаме с провизии. До Зайчар имаме към 4 часа, където ще спим. По пътя има един чудесен водопад - Бигар, а целта за спането в Зайчар  е римския град на ЮНЕСКО, до Гъмзиград - Felix Romuliana

 

Водопад Бигар

 

Зайчар

 

 

Felix Romuliana

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Феликс Ромулиана

 

Един от най-атрактивните исторически обекти е късноримският археологически комплекс Гамзиград с крепостта Феликс Ромулиана, разположен на около 11 км от град Зайчар.  Дворецът е построен по поръчка на император Гай Валерий Галерий Максимиан (297-311) в края на III и нач. на IV в. сл. Хр. И е посветен на майката на владетеля „Веселата Ромулиана”.Снимка: www.gamzigrad.org

Внушителните укрепления на двореца олицетворяват успешната военна кариера на императора. Визуалните и пространствени отношения между двореца и мемориалния комплекс, където е разположен мавзолея на Галерий и неговата майка, са нагледен пример за римската архитектурна традиция повлияна от идеологическото обожествяване на владетеля, което е особено характерно за периода на Втората тетрархия.

Отначало архитектурният комплекс е сравнително скромен. Но през 306 г.  Констанций I умира и Галерий става най-могъщият човек в Римската империя. В този период започват да се строят монументални сгради, достойни за величието на императора. В южната част на комплекса е издигнат огромен храм в чест на бог Юпитер. Тази нова фаза на строителство се характеризира с  използването на богата орнаментика и символика в детайлите.

Феликс Ромулиана обхваща укрепления, дворецът в северозападната част на комплекса, базилики, храмове, горещи бани, мемориален комплекс и тетрапилон. Групата сгради е интересна с преплитането на церемониални и мемориални функции.

След смъртта на император Галерий през 311 г. комплексът изгубва церемониалните си функции и сградите сменят своето предназначение. Този бавен залез продължава до 5 век, когато на мястото на тронната зала е построена християнска базилика.

Днес комплексът е включен в списъка на ЮНЕСКО за закрила на световното културно-историческо наследство и се радва на голяма посещаемост.

Цена 300 динара. или около 5 лв.

 

 

[ruwenzogy]

Ден 2 - 8 април /събота, Лазарица/  -  Зайчар - Биелина /около 400км/  . Днес посетихме няколко големи и красиви манастира и пристигнахме в Босна.

 

Манастир  Света Петка при село Извор

 

 

 

Манастир  Покров Богородичен  при село Лешие

 

 

 

 

 

Манастир Раваница

 

 

Раваница е православен манастир на Сръбската православна църква. Разположен е в едноименната местност на река Раваница . Намира са на 11 km югозападно от Чуприя. Основан през 1375 г. от Лазар Хребелянович.

История

Построена между 1375 и 1377 г., Раваница е известната Княз Лазар дарение, където е погребан след смъртта му в Косовска битка. Оттогава Раваница е дестинация за поклонници и важен център на културни дейности и Сръбски народасамблеи.^[1]

Манастирът е нападнат и повреден от Османски турци няколко пъти, през 1386, 1398 и 1436. В голямата война след втора обсада на Виена редица монаси бяха убити. Останалите монаси, бягайки от турската офанзива през 1690 г., взели мощите на княз Лазар. редица монаси бяха убити, а останалите взеха мощите на канонизирания княз Лазар и се оттеглиха пред офанзивата на османците през 1690.

Едва през 1717 г. единственият оцелял сред монасите, учител Стефан, се върна в Раваница и намерете манастира ограбен и пуст. С помощта на местните жители той възстановява манастира и построява нов притвор. Манастирът е претърпял многократни нападения по време на Сръбска революция.

В началото на 19 век. Новата реставрация се проведе в средата на 19 век. По време на Втората световна война германците още веднъж нарушават и повреждат манастира и задържат, измъчват и убиват неговия архимандрит Макарие на 24 февруари 1943 г.

Архитектура

Манастирската църква е посветена на Възнесение Господне и е бил укрепен със здрава отбранителна стена със седем кули, от които е запазена само част. Църквата Раваница е първият паметник на Морава училище от Сръбско средновековно изкуство.^[2]

Неговият основен план има формата на увеличен трилист с деветстранен купол в средата и по-малки осмоъгълни куполи над ъгловите заливи. Има 62 светлини за прозорци. Църквата е построена в алтернативни ходове от едноредови камъни и триредови тухли. Ценна керамична декорация използва геометрични шарки, флорални мотиви, зооморфен и антропоморфни форми.

Изкуство

Ти стенописи не са извършвани по едно и също време и от едни и същи художници. Те са датирани между 1385 и 1387 г. Стенописите със среден регистър, които са с най-висока художествена стойност, са рисувани от двама художници, единият от които известен като Константин, оставил подписа си върху стенопис на войн светец.

Забележителните композиции включват Причастие на апостолите и Поклонение на Агнето в олтарната апсида, както и фестивален цикъл в горните регистри на църквата. The Ktitor По-късно композицията е пребоядисана и е добавена стенопис на смъртта на Лазар. Той също така изобразява Принцеса Милица Хребелянович и синовете им Вук и Стефан.

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Етно село Станичиши

 

Това село е толкова красиво! Реките, красивите дървета, слънцето, греещо над тях, изглежда много уютно! Входът е свободен

Цялото етно селище е добре обмислено, още по-добре изградено и интегрирано. Хубави съоръжения, изключително планирана и поддържана растителност и зеленина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Оги, благодаря за хубавата тема! 
Липсваха ми твоите подробни планове. 

[ruwenzogy]

9 април / Цветница/   -  Честит празник на @Цвете, @Childish, @Kremcheto  и всички прекрасни магелански цветя

 

[ruwenzogy]

Днес пътуваме около 250 км от Биелина до Баня Лука.  

 

Сутринта заповаме с разглеждане на чудесния град Биелина...

 

Град Биелина се намира в североизточната част на Република Сръбска и Босна и Херцеговина, в плодородната равнина на Семберия. Град, който преживя бум във всеки смисъл на думата през последните десет години. Административният, културен и търговски център на целия регион. Близостта на границата със Сърбия и Хърватия го прави привлекателен за различни бизнес, търговски и туристически посещения. Баня Дворови, Етно село Станишичи и множество заведения за обществено хранене са много популярни, особено през уикендите. Биелина има над 70 000 жители и около 150 000 с околните градове. Освен това е университетски град и в него живеят голям брой студенти от близките градове в Сърбия и Босна и Херцеговина.  /Уикипедия/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И да не забравя, че града се готви за голямото събитие.....

 

[ruwenzogy]

 

В околностите на Биелина се намира прекрасният руски манастир 'Света Петка'

 

Манастирът Света Петка се намира в края на селището Петте езера. Посветен е на преподобна майка Параскева. Тази монументална сграда със сложни куполи привлича вниманието на пътниците всеки ден, докато минават по околовръстния път около Биелина, който води към Сърбия. Манастирът е женски и все още се строи. В манастира се съхраняват частици от преподобни Сергий Радонежски, които Зворнишко-тузленският епископ Василий получава като дар от руския патриарх Алексей II. Плодородната Семберска равнина сега е доминирана от храм, построен в руски стил, където вярващият народ заедно с монасите призовават Божията милост и милостта на светеца, в чиято чест е построен. Манастирът е украсен с пет златни кубета. В Русия е прието манастирът да има две части, долна и горна църква, защото в Русия е по-лесно да се отоплява по-малката, долна църква през зимата. Така манастирът Света Петка се състои от две части. В момента тече изографисването на долната и горната църква. Долната църква ще бъде изписана с фигури на руски светци, а горната ще бъде изписана във византийски стил с обичайни композиции. Освен това този манастир е нещо повече от дарение. С изграждането на старчески дом и детска градина в портата на манастира епископ Василий иска да създаде нещо обществено полезно. Това място ще бъде от полза не само за молитва, но и за ежедневния живот на всички хора и всички поколения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Продължаваме към  Бръчко

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

По пътя се натъкваме и на една прекрасна селска църква, в съчетание с голям паметник на загиналите през гражданската война в бивша Югославия в началото на 90-те години...  Поклон !  И вечна им памет !

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

До село Котроманичево посещаваме още един руски православен манастир, който все още е в строеж, но си личи, че скоро ще е едно прекрасно място за поклонение...

 

 

 

 

 

 

А недалеч откриваме и едно типично етно село. което е доста по-автентично от Станичиши

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Последната ни спирка за деня и нощувка е град Баня Лука.  Отдавна ми е мечта да го посетя, но все излиза извън плановете. Сега му дойде времето, въпреки лошото метеорологично време....

 

Град Баня Лука се намира в северозападната част на Босна и Херцеговина. Разположен е край река Върбас, която се приема за граница между сръбските (босненски) и хърватските земи.

През 2013 г. населението на Баня Лука възлиза на 151 000 души. Градът е известен със своите минерални бани. Баня Лука има добре развито производство на текстилни и кожени облекла.

Баня Лука е град с древна история. Първите писмени сведения за селище с това име се срещат в летописи от края на XV век. През 1995 г. Баня Лука официално отбеляза своята 500-годишнина. Първите четири века от съществуването на града са белязани от турското господство. В този исторически период Баня Лука се явява административен център на босненските територии наоколо.

Окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 г. води до бурно икономическо развитие на града. През 1908 г. Баня Лука официално влиза във владенията на Австро-Унгария заедно с Босна и Херцеговина. През 1918 г. градът вече е част от Обединеното кралство на сърби, хървати и словенци – бъдещата Югославия. През годините на Втората световна война Баня Лука е включен в Независимата хърватска държава.

През 1969 г. градът е изцяло разрушен в резултат на голямо земетресение. За щастие, властите успяват да съберат нужните финансови средства и възстановяват напълно стария облик на града. Построени са и много нови жилищни и промишлени квартали.

В годините на Босненската война (6 април 1992 г. – 14 септември 1995 г.) град Баня Лука успява да остане встрани от военните действия и не е унищожен, както това се случва с повечето градове на бивша Югославия. Баня Лука приема хиляди сръбски бежанци от Хърватия и централните и южни райони на Босна и Херцеговина.

Най-известната забележителност на град Баня Лука е катедралният храм “Христос Спасител” на Сръбската православна църква. Храмът е построен от жълт и червен травертин (поликристал) от Месопотамия. Камбанарията на “Христос Спасител” е с височина 47 метра.

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Ден 4 - 10 април / понеделник/   Днес пътуваме от Баня Лука, през Ключ, Орашац, Бихач и Плитвице до Задар.  Основни акценти за Нац.парк Уна и Нац.парк Плитвички езера.  Вчера поради лошо време пропуснахме каньона на река Врбас, а сега вече не остава време за това.

Нац.парк УНА ни е любим отпреди и няма как да не го включа в тази обиколка и то през ааприл.  Не ни разочарова изобщо, дори - напротив...

 

Водопад Струбачки бук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Следваща спирка - Плитвичките езера.  Там си имаме една безплатна пътека над долните езера и си ходим по нея, в предвид умопомрачителните цени за вход - сега 25 евро, лятото -40. За сравнение Уна  е 4 евро

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Денят ни завършва в ЗАДАР

 

Задар е типичен представител на област Далмация – красив морски град, със стара история, стар град с каменни тесни улички, прекрасни плажове и дори… сфинкс. Тук можете да съчетаете ходенете на море с разглеждането на исторически забележителности. Задар е известен със своите незабравими залези, за които Алфред Хичкок е казал през далечната 1964 година, че са най-красивите на света

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Ден 5 -  11 април /понеделник/

 

Днес правим нещо като кръгова обиколка.  Тръгваме от морето /Задар/ и отиваме към вътрешноста, след което отново се спускаме надолу към Шибеник.

Със съжаление установяваме, че вътрешността на страната, поне в този край е силно обезлюдена и много бедна.

 

Крепостта на град Книн.  Цена 6 евро /силно завишена/

 

 

 

 

 

 

 

 

В околността има един чудесен водопад -  Krcic Slap

 

 

 

 

 

И изворите на река Цетинье, за което благодаря на @master_of_germs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Денят ни завършва в красивото градче Шибеник

 

Шибеник (на хърватски: Šibenik; на италиански: Sebenico) е град в Хърватия.

Намира се в централната част на крайбрежието на Адриатика, на мястото на вливането на река Кърка в Адриатическо море. Близо до него се намира и националният парк Кърка. Градът е административен център на Шибенишко-книнска жупания. Население 34 302 души (2011).^[1]

Забележителности

• Крепостта Св. Никола, включена през 2017 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО;
• Крепостта Св. Миховил (в чест на покровителя на града Св. Михаил) в историческия център на града;
• Катедралата Св. Яков, също в Списъка на ЮНЕСКО от 2000 г.

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Оги, кое е второто етно-село? Това, дето изглежда автентично?

 

Реката се казва Цетина, а не Цетине. 🙂

 Cetine е в родителен падеж.

Izvor Cetine = изворът на Цетина. 🙂

 

По същата логика:

Vodopad Kravice = водопадът на Кравица... 

Много се нервирам разни наши туроператори като пишат КравицЕ, а пък при ПлитвицЕ направо откачам... 😄

 

Крчич и аз съм си го набелязал като водопад по Крка, който да е извън границите на парка. То и ти си го написал, ама и аз да повторя - хърватите са пример за същински обирджии, що се отнася до входните такси на обектите си. 😉

Погледнах и за Крка - 20 евро вход през април и май, 40 евро през лятото 😕

 

Чакам аз да стигнеш до езерата при Имотски, че да ме разчовъркаш още. 😉

 

 

[ruwenzogy]

Ден 6 -  12 април /вторник/

 

Достигаме до гвоздеят на нашата програма - национален парк КРКА.   Отдавна ми е мечта .след гледане на хиляди снимки и видеа. Избрали сме най-доброто време - април. Добре е  също, че са забранили цамбуркането в плитчините, но пък драстично са увеличили цените - 20 евро пролетта, и 40 евро лятото.  40 евро - няма шега. Който иска. И пак е пълно с туристически автобуси, един след друг. А си плашат и за ескурзовод. Да им покажат водопада..... Сега ситуацията е следната - има някакви малки ремонта и цената е 15 евро. Паркът е огромен. Навсякъде по течението на реката е заградено и се иска билета. Най-голямата и май единствено заслужаваща си атракция е Скрадински бук. Там наистина е впечатляващо. Надмина очакванията ми. Два са основните подхода - с корабче  от Скрадин и и с автобус от Лозовац, където е основния вход. И двете транспортни опции в момента  са безплатни, но по принцип май не е така и си се заплащат.

Ние спахме в Шибеник , който е на 20 минути от парка и рано сутринта бяхме там. Въпреки делничния ден в не сезон , отново пристигаха множество автобуси.

Много ми хареса самия водопад и прилежащите му водопадчета и водоскочета. снимките са слаби за емоцията и красотата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

 

 

Трогир е очарователен средновековен град в Хърватия, грижливо прибран в крепостни стени на малък остров на Далматинското крайбрежие. Тук плажовете са чисти, хората са спокойни и усмихнати, а цените са по-добри в сравнение с други градове.

Островът на Трогир е свързан с мостове както с континенталната част на Хърватия, така и със съседния по-голям остров Чиово.

Един от магнитите за посетителите на Трогир е крайбрежната му улица “Рива”. По нея стройно са наредени барове и ресторанти, от които се чува музика във всякакви стилове, а ароматите на риба и скара са повече от изкушаващи. Тук има още и яхтено пристанище, перфектно кафе и италиански сладкиши.

Старият град на Трогир е изграден в голямата си част от мрамор и вид местен бял камък, а улиците му лъкатушат във всички посоки. На места са толкова заплетени, че вероятността да се загубите, докато обикаляте безцелно, е съвсем реална. От друга страна, разходката без план е най-добрият начин да откриете малките съкровища на Трогир - тези, които не са включени в дебелите пътеводители. Ренесансови къщи, дворчета с каменни стъпала, многобройни дворци във венециански стил - всичко това напомня за славното венецианско минало на Трогир.

Многобройните сгради в ренесансов и романски стил, много от които на повече от 500 години, са причина за включването му в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Най-ослепителната сграда от този период е катедралата “Свети Лаврентий”. Вдигнете глава към портала от 1240 г., дело на майстор Радован. На него ще видите куп интересни изображения като екзотични животни, кентаври и голите Адам и Ева на гърбовете на лъвове. В съкровищницата на катедралата се пазят ценни религиозни предмети от сребро и слонова кост. Непременно се изкачете на върха на 47-метровата камбанария на “Свети Лаврентий”, за да се насладите на спиращата дъха панорама към Трогир отвисоко.

На острова на Трогир има и две венециански крепости. Едната от тях, Камерленго, днес е превърната в лятно кино и мултимедиен център. Можете да я разгледате отвътре, а също и да се качите на върха на крепостните стени за чудесна гледка към града и яхтеното пристанище.

Плажовете около Трогир са чудесни и няма нужда да пътувате далеч, за да съберете тен. Сред най-популярните са плаж Пантан (с микс от пясък и чакъл и добър плажен бар), Округ (на съседния остров Чиово, с чакъл и много плажни барове и ресторанти) и Кава (пясъчен плаж в рибарското селце Слатине на остров Чиово).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

СПЛИТ,

 

 

Сплит е един от фундаменталните за хърватската история градове. Той е разположен в издаден в Адриатическо море полуостров, като се намира в централната част на Далматинското крайбрежие (Central Dalmatia). Сплит е най-важното населено място по бреговата ивица на страната и е вторият по големина град на територията й.

Днес Сплит е административен център на Сплитско-далматинска жупания, но още от миналото е обвързан с драматична и интригуваща история. В далечната 295 г. той се очертава като основен център на Римската империя, след като император Диоклециан издига тук огромен и впечатляващ дворец, разположен на площ от 18 000 кв. м. Опасната крепост става сърцето на града, а в следващите векове разширяването й е мълниеносно. През средновековието крепостното градче отвъд укрепените стени римската архитектура отчасти е претопена, но за сметка на това са построени доста впечатляващи ренесансови сгради.

От 1420 г. като част от Венецианската империя Сплит претърпява нечувал просперитет, най-вече заради търговското си пристанище. Към съществуващите римски и ренесансови постройки през следващите 400 г. са добавени пищни готически дворци и храмове.

Цели четири градски порти има старият град Сплит. Във вътрешността му се пазят не една или две исторически архитектурни паметници. Освен останките от двореца на Диоклециан, тук могат да се видят два интересни музея. През 15 в. тук е издигнат дворез на папската фамилия, който днес е превърнат в градски музей. С впечатляващата си венецианска готическа архитектура той е любимо място за снимки на повечето туристи в Сплит. Освен него в западната част на старинния град е разположен т.нар Народни тръг или Народния площад, на който в сградата на някогашна готическа сграда се помещава Етнографския музей

Стар египетски сфинкс стои пред Императорския мавзолей. Той се помещава в една от най-старите катедрали в света. Отпред има уникални дървени порти, които датират от 12 в. и върху които има гравирани сцени от битието на Христос.

Прекрасен град

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Ден 7  -  13 април /сряда/

 

Днешният ден ден е много натоварен откъм забележителности, път, граница... Има малко притеснение дали ще успеем, а и не ни се тръгва от топлото апартаментче в Сплит...  Малко в аванс ще кажа, че всичко мина перфектно.   

 

Първа спирка  езерата Имотски в Хърватска, преди границата с Босна. Тук съм приятно изненадан. Красотата надмина очакванията ми. Голямото, основно езеро е с нереално наситен син цвят. Другото, което трябва да е червено , си е направо черно.  Второто, което ме изненада е, че са в изключително дъбоки страховити кратери, а аз си мислех, че едва ли не са в равното.  И третото е, че и тук дерат  по 6 евро.   Тази цена може и да се избегне, понеже се плаща само на главния вход, а езерото/синьото се вижда отвсякъде без проблем. За второто пък, там почти никой не ходи.  Има и крепост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 28 април, 2023 от ruwenzogy
правописна грешка

[master_of_germs]

Оги, благодаря ти, че сбъдваш мечтите ми! 🙂

Дано отново твоето пътуване да се окаже катализаторът, който да ме задейства да ги трансформирам в нещо повече от мечти и догодина най-накрая да отида и аз. 🙂

[ruwenzogy]

Водопад Кравице.   Цена - 10 евро.   Дали поради многото вода, но беше силно впечатляващо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ruwenzogy]

Почител

На юг Босна и Херцеговина е крепостта Почител. Само на 16 километра от границата с Хърватия. Вероятно този факт може да обясни популярността на крепостта сред хърватите. По принцип атракцията се посещава от около 130 000 туристи от различни държави всяка година, но няма точна цифра, тъй като преди двадесет години входът в стария град се е освободил поради големия брой гости.

Отдалече и дори да стигнете до крак, крепостта изглежда доста обикновена за босненските спектакли - разрушените стени на крепостта и кулата. Славно минало, силни стени изглежда, че всичко, което Почител може да изненада. Далеч от това, това е далеч от случая. Дълга каменна стълба, на същата възраст като крепостта, ще ви отведе до главната порта на най-реалния град с поредица от улици, много алеи и жилищни каменни къщи. Не е ли чудо - в наше време да сме в укрепен град, където все още живеят хора, чиито прадеди са живели тук в различно време.

Но омагьосвайте духа, който ще започне много по-рано, отколкото краката ти пресичат прага на главната порта на града. Катерейки се по стълбите, пред вас се отваря великолепен пейзаж. От една страна река Неретва За местните места има стръмна банка, покрита с малка растителност, а от друга - гъсто населен град. Живописният пейзаж изненадва с контраста си.

След като сте се издигнали в крепостта, първото нещо, което ще ви привлече вниманието, е лабиринт от тесни улички, които са готови да ви насочат безкрайно покрай Почитилйе. Но бъдете внимателни, някои от тях ще ви отведат до мъртви краища. Но повечето от тях водят до главните улици, където има броячи и магазини с плодове, вина, сувенири и много други. Тук можете да си купите прекрасни подаръци за приятели и себе си.

Домакините на тези места са местните жители. Въпреки факта, че Почител е включен в списъка на ЮНЕСКО, местните власти не бързат да се погрижат за подобряването на най-старата крепост. Може би защото има много подобни места в Босна и Херцеговина и те просто не могат да ги покрият всички. Затова всички грижи за крепостта паднаха на раменете на жителите на Почителите. Те се грижат за градината на нар под крепостта, цветни лехи, следи за чистотата на града и реда в него. Между другото, всички търговци са коренни хора, така че получаването на нещо от ръцете им е невероятно приятно. Затова впечатлението за посещение в града остава най-приятното.