Размисли за транспорта и други впечатления от Япония и Ю.Корея

[ДиянаВ 23638]

преди 5 часа, Брани каза:

Ако вярвах, че Вселената се движи от някакви правила за честно и нечестно, щях да кажа: "Не е честно!", но добре, че не го правя!

При нас беше така:

 

 

 

 

Затова ми стана смешно на поста ти за Йокохама. Все пак има правила във Вселената. Днес пътуваме към Фуджи - района на Хаконе, езерото Аши, след което с шинкансен се местим в Киото. По прогнозите ни очаква дъжд и облачност, но каквото, такова🙂. Иначе пък като ти се облещи това слънце, знаеш ли какви отблясъци стават на снимките😉😄. Не е една беля🤭
Друг недостатък на хубавото време е, че плъзват още повече хора навсякъде🙂. Последните два дни тук имаше някакъв празник и беше пълно с училищни групи - поне десетина класове ученици по обектите🙂. Заглеждайки ги, ми направи впечатление, че много от децата са по високи от учителите. От глобализацията и омесването на нациите може би се вдига средният ръст на японците🙂

 

Ей такива групи дечица х10-15 щъкаха навсякъде🙂
 

Редактирано 18 май, 2023 от ДиянаВ

[samuraika 9709]

Преди 1 час, ДиянаВ каза:

 Заглеждайки ги, ми направи впечатление, че много от децата са по високи от учителите. От глобализацията и омесването на нациите може би се вдига средният ръст на японците🙂

От промяната в диетата е, още сме далеч-далеч от омесване.

Така както я гледате тази лъскава Япония, в следвоенните години тук е било страшен глад, мизерия и разруха. Някъде бях разказвала (а може и да не съм) за началото на училищните обеди, което поставя генерал МакАртър - главнокомандващият окупационната американска армия - след като посещава училище в Токио и вижда как децата вадят кутийки с шепа ориз и една рибка отгоре (най-богатите), само топка ориз (масово) а част от децата излизат на двора и пият малко вода от чешмичката защото родителите им не са имали какво да им сложат за обяд. Много деца не ходят на училище, защото работят или помагат в къщи. Той нарежда квота от продоволствието на армията да се задели за училищни обеди и първоначално започват да раздават по рязан хляб и парче шунка на децата - мого от тях за първи път опитват и едното и другото. И до ден днешен в четвъртък има хляб за обяд в училищата. Много деца се връщат в училище заради осигуреното поне веднъж дневно хранене.
В последствие яонското правителство създава отделен орган към министерство на образованието, който се занимава с подобряване на диетата на децата в училище и въвежда прясното мляко (рядкост в традиционната японска диета) в менюто. Всеки ден на обяд има кутийка с 200 мл. прясно мляко. Много японци и до ден днешен не обичат млечни продукти и децата често оставят млякото си, за радост на обичащите. Рекордът на сина ми е 6 кутийки от по 200мл за един обяд. Щеше да повърне по пътя към къщи лакомията му с лакомия...Днес училищните обеди в Япония са пример за балансирана и здравословна диета, приготвени с много любов и старание в самите училища. Има дни на световната кухня, когато се презентират ястия от цял свят. Наскоро в класа на дъщеря ми имаха египетско меню и тя много го беше харесала.
Майката на моя приятелка е родена точно след войната, тежала е 1200 кг макар да е била напълно износена - просто майка й е гладувала. Като я е родила добри съседи й подарили делва с мед. Имало удавена мишка вътре, но я извадили, преварили меда и родилката пиела всеки ден медена вода за да има сили да кърми поне. Томо сан (бебето) е много жизнена и здрава жена, но много дребничка. Дъщеря й е също мъничка, но двете й внучки са високи, не се отличаваха на ръст от моята дъщеря.

Европейците също са били доста по-дребни в миналото, когато са се хранели по-зле. Помня на една испанска галера ни направи впечатление коло малки са леглата - питахме гида дали това е за да се пести място на кораба, а той ни каза "не, хората са били ниски тогава и това е било стандартно легло".

[ДиянаВ 23638]

преди 15 часа, Брани каза:

Ако вярвах, че Вселената се движи от някакви правила за честно и нечестно, щях да кажа: "Не е честно!", но добре, че не го правя!

Брани, виждаш ли еееейййй там вулкана Фуджи? И аз не го видях🫣 Но гордо мога да се включа в клуба на мъгливите магеланци😆

Предполагам няма да се срине в близките години това Фуджи и ще имам нов шанс да го зърна, а защо не и изкача🙂

Област Хаконе дава интересни възможности за разходки сред природата и вариант за транспорт, който би могъл да замести ползването на jr pass за 2-3 дни. Както знаете, ние се движим с туристически автобус, но когато гледах информация за района, открих няколкодневна карта, покриваща различен транспорт - с влак, автобус, кораб и лифт. Ние днес ползвахме последните два, обществени са.
https://www.japan-guide.com/e/e2358_008.html

Може да се разучи по-детайлно въпроса за японския транспорт с пасове по различните райони и да се сглоби нещо по-изгодно от jr passa, след като наесен поскъпне толкова драстично. Съществува и варианта да поскъпнат и другите карти,@samuraika може да каже чува ли се за увеличение на транспорта като цяло. Сигурна съм, с възобновяване на пътуванията до Япония, тук ще се споделят изгодни схеми🙂

Какво включваше пътуването днес:

- кораб по езерото Аши. Две спирки ползвахме, има и други.

 

 

- лифт до горещите вулканични извори Owakudani. Тук можеш да си подишаш сяра и да хапнеш вулканични яйца за дълголетие😉 Едно яйце удължавало живота със седем години. Две изядох за по-сигурно😜

 

След това с тур автобуса се придвижихме до петата станция на Фуджи, но гледах, че има транспортна карта, покриваща и двата района- Хаконе и Фуджи

В момента шинкансенът ни лети към Киото, където се очаква да пристигнем точно след 24 минути с едноминутно закъснение - шок🙂

Дъждът спря, облачността се разкъсва и от утре ни очаква нова порция японско слънце☀️

 

[Sun4o 5322]

На 15.05.2023 г. в 10:04, Pantelej Putnik каза:

То като се качиш в Шинкансена добре, но трябва да го намериш къде се намира. Въпреки, че имах разпечатана схема на гарата в Шинагава, която уж вкъщи ми изглеждаше супер ясна, на място ми трябваше помощ. Японец с цялото си семейство с две малки дечица дойде да ми покаже къде тръгва шинкансена. Той даже не знаеше къде е, но пита и му казаха, че и той на мен каза, па и ме заведе. 

Хората, които казват, че им е било супер лесно по гарите, малко не им вярвам. Самите японци имаха затруднения да ми посочат веднага къде се намира перона за моя влак, та се налагаше да гледат къде е това. Освен това табели за твоя влак има само като наближиш мястото. Иначе гарите имат по 100 изхода (е, може и да не не са чак толкова), но в Токио големите гари може и повече изходи да имат. Взех си хотел до гара Акихабара, което е едно много добро място в Токио. Е, бога ми, всеки ден (3 дни) се нуждаех от навигацията, за да намеря пътя към хотела си, защото излизам от поредния друг изход, та всичко е непознато наоколо. По принцип имам "компас в главата" и се ориентирам много добре навсякъде. Когато обаче те завърти под земята напред, нагоре-надолу, назад и вляво, след 50 метра в дясно и пак нагоре, еми губя вече посоката. В Сеул беше съвсем различно в това отношение - гарата (Сеул стейшън - централна гара) има главен вход. След входа ясно на голяма табела е посочен пътя към експреса за летището - лесно за туриста. В Токио, ако си на централната гара (Токио стейшън) за международно летище Ханеда трябва да прехвърляш влака на Шинагава (или друга беше спирката), като другият влак е от друг коловоз. Търси си го! Не, че не съм си намирал коловозите и влаковете, но това не е толкова ясно направено. Не се съмнявам, че много магеланци не са имали абсолютно никакви проблеми с навигацията по гарите. Прочетох мнения, че след 1-2 дни всичко им било ясно. Е, как ще ти е ясно всичко, като всяка гара си е различна и от различни места тръгват пустите му влакове. Едно е гарата в Нара, но съвсем друго са гарите в Осака и Токио например. За сравнение не може и да става дума. И ако само интернет навигацията е тази, която трябва да дава яснота, то леле-мале. Значи трябва задължително и нет да имаш. Защото в Сеул във влака си има свободен интернет, който е и с добра скорост. В Япония обаче не е точно така, а свободния интернет например на летището просто ме върна във времената на телефонния интернет. И това е една високотехнологична държава! Е, да - тоалетните, дето мия дупета! 😋

@Lindt, това отговаря ли на въпроса ти?

 

П.П. @Pantelei Patnik, браво, все едно аз съм го писал…Всъщност вече съм го писал😉😀. 

[Pantelej Putnik 16961]

Едно напомняне - Reminder: Japan Rail Pass price to drastically increase in October (fly4free.com)

Накратко - 7-дневният пас става 315 евро, а 14-дневният 505 евро. Е сега вече туристите се избиха да ги купуват. 😄

[Captain45 3460]

Като  чета @Pantelej Putnik се чудя преди 5 години в същата Япония ли съм бил или в друга! Аз пък съм много доволен от организацията им на транспорта и от JR Pass-а. Дори и сега за 315 или двуседмичният за 505 евро бих си купил при следващото ми посещение в Япония. Преди 5 години цената му спрямо курса на йената излизаше около 230 евро с доставката му до БГ. И пак си заслужаваше, защото тогава отиване и връщане от Токио до Киото беше малко повече. На мен ми се стори, че това е една от най-добре организираните държави за посещение от туристи. Не съм чакал на никави опашки за активиране на Пасса. Кацнах на Ханеда вечерта, на машината за билети, нямах проблем да си купя билет до мястото където щях да нощувам в Токио (бях го избрал да близо до гара на която спираше и Експреса за Нарита), менюто си беше на англйски и отделно от това имаше един японец, койото се занимаваше да помага на туристи да си купят билети от автоматите. На мен не ми се наложи да му ползвам услугите. С едно прикачване стигнах до мястото където щях да нощувам в Токио. Останах няколко дена в Токио и ползвах метрото предимно с дневни карти. Всичко беше много добре организирано и освен на японски всичко беше и на английскки преведено. Впеачтли ме много как вътре във влаковете имаше табла, които показваха различните изходи на всяка гара и от къде да слезеш и минеш. Аз понеже съм 2 метра висок виждах от единият край на влака до другият му край, понеже стърчах над всички японци. Гледах ги как спят докато се придвижват за работа и се чудех как не си изпускат спирките. Е оказа се, че някои си ги изпускат. Видях един японец как се събуди на поредната гара и успя в последният момент да излезе и да вземе обратният влак :) В метрото предимно или спяха или цъкаха по телефоните си. Това което ми направи впечатление, че въпреки претъпкания влак някак си се опитваха да не са близо до мен, та ми беше и сравнително широко. В час пик видях, че имат специални вагони само за жени. По принцип при тях докосването е неприето а още повече от чужденец и явно това ми даваше пространство. Относно организацията им за пътуване ми беше интересно да ги наблюдавам как се качват и как слизат от метрото когато е претъпкано. Видях и униформените служители с бели ръкавици които помагат да донатъпчат пътуващите :) А Пасса го активирах последният ден в Токио на път за Нико. После от Токио пътувах до Киото, от там до Осака, Нара и в самият град. На връщане към Токио бях си отделил 1 ден за Фуджи. Хванах шинкансена, като трябваше да сляза на една междина гара, да се върна до една друга гара на която не спира шинкансена и от там да хвана друг влак до подножието на Фуджи. Няма по-точно разписание от тяхното (не съм гледал статистики с колко минути на година закъснявали общо влаковете им). Но као слязох от шинкансена, отидох направо на перона където ме чакаше следващият влак, койото тръгна веднага, а на следващата гара по същият начин ме чакаше следващият влак. Останах още по-впечатлен защото се возих на влак койото нямаше машинист. На всякъде и по тези малки гари всичко си го имаше написано и на английски. Имах цял ден за качване до върха на вулкана и разходки около него. На връщане към Токио пак по същият начин влаковете ме чакаха и тръгваха на време. Организацията беше перфектна. Освен това Пасса включва и няколко автобусни линии които могат да се ползват. Така, че за обиколко в Япония си остава за мен най-удобното решение както и най-евтиното. Не случайно е насочен към туристите. На другият ден се метнах на експреса за Нарита диреткно от гарата до която ми бяха нощувките в Токио. Може би за мен Япония си остава най-добре организираната страна за туризъм. Относно английският навсякъде имаше преводи на английски. Масово японците не говорят агнлийски. Тези които го говорят са били студенти в чужбина или работят в някой японски университет. Поне това са моите наблюдения. В Осака търсих един пазар и се опитах да заговоря няколко по-млади хора, но не говореха английски и случайно един възрастен мъж ми отговори и ме насочи към мястото. Оказа се, че е преподавател и професор в университета. В общи линии не видях никъде затруднение да стигна до местата които си бях набелязъл да посетя . Трябваха ми само няколко часа, за да се ориентирам как работи системата им и едно минаване през токийската гара :) 

[Alexander 30913]

И за мен е много лесна цялата система, а като се има предвид размерите и мащабите, направи се чудя как е толкова добре направена.

Вече не само не бутат хората в метрото в пиковете часове, ами е точно обратното, има служители, които казват кога да спрат да влизат хората и влака тръгва без да е препълнен. Следващия идва до 1-2 мин.

 

Ако не знаеш къде да отидеш, ще имаш проблеми.

Винаги давам пример с  някое голямо летище с 3-4 терминала и 40 гейта на всеки. Ами ако не знаеш на кой терминал и на кой гейт трябва да отидеш, спукана ти е работата.

 

А това, че абсолютно никъде няма паркирали коли по улиците и булевардите, а това не е някоя държава с огромна територия и 5млн както Норвегия примерно.

Затова и в Токио няма задръстване, то дори няма много коли.

 

При пътуване от А до Б, вече дори гугъл показва в кой точно  вагон да се качиш, за да имаш по-малко път на трансфера с друга линия. 

 

За мен няма по-организирана страна от всяка гледна точка, просто са друг свят сравнено със останалите страни.

[Captain45 3460]

На 15.05.2023 г. в 22:34, Pantelej Putnik каза:

ОК, нека завършим така - японската транспортна система и инфраструктура е супер лесна за разгадаване, когато си чел за нея няколко месеца и ползваш на всяка цена онлайн навигация, която да ти "разчекне" нивата на гарата и да ти покаже къде в целия лабиринт е твоят влак. Аз съм повреден явно, след като всички вие нямате никакви затруднения, а ви е било супер лесно и ясно. Интересно само как и доста японци ми потвърдиха, че и за тях понякога е сложно да се ориентират. 

Всъщност тази тема като модератор може да я изтриеш, защото всъщност тя не съществува явно като въпрос за обсъждане, след като на всички име супер ясно, а само на мен не ми е ясно (а, и на @jorocontrola 🙂). 

Само за протокола да вметна, че не съм ползвал мобилен интернет и онлайн навигация и се оправих без проблеми. Не бях чувал и за този форум когато пътувах за там. Единствено намерих няколко гайда на английски в гугъл и така си организирах пътуването след като ми попадна супер евтин билет до там. Позвал съм гугъл офлайн както и офлайн навигация в телефона, за да съм сигурен. Интернет само в местата където съм нощувал и по спомен на някои от гарите имаше безплатен нет също. Пак споделям моето лично мнение, че Япония е една от страните най-добре уредена за туристи. Това беше и първата ми страна извън Европа която посетих. Благодарение на тази тема сега ще трябва да поразгледам и Аржентина, тъкмо да си упражнявам испанския :) 

 

Да мушна и една лична снимка на Фуджи за тези които не са успели да го видят поради лоши метеорологични условия.

 

 

 

Апропо, пътуването ми до Япония се оказа "безплатно" като се вземе предвид цената на фотографската техника която си накупих от там с цената на същата в България.

[boogy83 6531]

На 21.09.2023 г. в 17:01, Alexander каза:

И за мен е много лесна цялата система

Като се има предвид, че си ходил там вече няколко пъти, няма как да не ти е лесно 😄 

Проблема с който се сблъсках аз, беше че пристигнах на Ханеда през нощта и няма обществен транспорт, за да се стигне до Токио. Единствените варианти ми предложиха такси или uber. Второто ми излезна почти 11000 йени. 

На Токио стейшън, ако се изсипеш и решиш да си търсиш къде да си купиш 72-часов билет за метрото, може да си убиеш много време по тунелите (то е цял подземен град с километри от тунели) и е пълно с офиси, офисчета и какво ли не, които се опитват да ти помогнат с оскъден английски къде да си купиш точно този тикет.

Обаче от момента в който го вземеш и имаш съответно интернет с навигация, всичко става песен... Толкова точно е описано всичко в навигацията на гугъл мапс, че просто няма как да се объркаш. Входове към метрото, линии, спирки, вагони....всичко е описано и веднъж като го разбереш няма как да се объркаш. Наистина впечатляващо.

JR pass не ми е трябвал, понеже бях в Токио и Киото и там си има дневни билети, които изцяло ти вършат работа и са много евтини. Транспорта между двете го направихме със самолет и еднопосочни билети, понеже включихме и Южна Корея...Всичко е въпрос на организация и желание какво искаш да гледаш.

 

[neuromancer 25102]

Едно време като гледах Япония беше много изгодно да се лети между главните градове с JAL, билет платен с мили Авиос - 4500 мили за къс полет + точно 0 за такси (наистина 0, и трябваше да се добавят някакви центове за дарение, за да мине плащането). Никакъв пас не може да го бие това. Обаче цените с мили се промениха, пък и източникът ми секна. Сега обаче аз даже не бих разделял пътуването на Токио и района около Осака и Киото, а бих избрал само едното и паса пак става излишен.