дневник Трек Местия-Ушгули в Грузия

[Hazel]

От месеци се каня да пусна тема, но не оставаше време. От 20 до 27 юли съм в Грузия, Сванети, и смятам да ходя от Местия до Ушгули за 4 дни. Четох, че може да е трудно, особено третия ден, но вече съм купила самолетни билети и резервирала къщи за гости по пътя, за един човек, понеже другарчето се отказа. Сега ще резервирам и трансфера от Кутайси до Местия и обратно, попитаха ме за колко души, пак казвам един, освен ако не се окаже, че някой магеланец ще е на същото място по същото време:)

Има ли такива, които вече са били? Мога ли да разчитам на Budget Georgia за трансфера? На летището ли да обменя лари или преди/след това?

Колко хора ходят по този маршрут? Представям си го доста натоварен, но все пак е планина. 

Ще съм благодарна за всякакви отзиви.

 

[Svetulche]

Аз правих преходи в Сванети миналия юли, но не съм сигурна доколко мога да бъда полезна, т.к. бях с планински водач в група и единственото, което трябваше да правя е да ходя и да се наслаждавам на това, което виждат очите ми. Но все пак:

 

преди 3 часа, Hazel каза:

Колко хора ходят по този маршрут?

Амиииии, ние за 7 дни в Сванети само два пъти срещнахме хора по трасето - две двойки. Други - не.

 

преди 3 часа, Hazel каза:

На летището ли да обменя лари или преди/след това?

Може на летището, може и в Местия. Не беше драматична разликата в курса.

 

Без да знам маршрута ти, това което се сещам на първо четене:

 

Ако се налага преминаване на река - не трябва да се подценява. Ние минавахме една река в подножието на ледника Адиши. Не беше широка, но беше много буйна. Минахме я на кон. Там срещнахме двойка, момче и момиче, които опитаха да я минат сами, водата понесе момичето, можеше да стане страшно... Конярът реагира бързо и успя да я измъкне.

 

Относно кучетата - ние нямахме среща с лоши такива, дори обратно. Но скоро в една група във ФБ ми попадна предупреждение за кучета, които са нападнали туристи. В Сванети някъде беше, но не помня къде точно. Та, трябва да се внимава.

 

В Ушгули - от селото може да се отиде до ледника Шхара и едно красиво езеро в близост.  Много си заслужава този преход, особено за някой, който за пръв път доближава ледник (като мен). И е много красив. Но отнема почти цял ден.

 

Също така, над Ушгули, т.н. Селски връх (не му помня местното име) предлага невероятни панорами към Шхара и още поредица от снежни върхове. Горещо препоръчвам!

 

Завиждам ти за това, което ти предстои. Благородно 🙂

Успех!

 

 

[gini]

преди 4 часа, Hazel каза:

 

 

 

Не е труден маршрута, няма нещо особено.. по спомен имаше едно доста сръмно слизане, по-неприятно...

Тревожеше ме преминаването на реката на кон, по-точно - качването на коня, с раница на гръб... получава се.. не забравяйте да хванете юздите.

От Ушгули -към Шхара е прекрасно и лесно/ почти няма денивелация/ .

Имаше си доста хора по маршрута Местия-Ушгули- бях там преди 5 години. Имаше и зеленика по склоновете

Видяхме едно ОГРОМНО куче, вързано в един двор и се спусна да ни лае.... огромно и страшно куче си беше. Свободни от този вид - не сме срещали.

Прекрасно е в Сванети... ще ви хареса.

[stanimir]

Ще следя с интерес.Кавказ е сред най-красивите места, където съм ходил и ще се връщам.Ушгули :

 

[Hazel]

Много ви благодаря за отзивите, @Svetulche, @gini, @stanimir. Имам питане и за интернет, вие купихте ли местна сим карта и откъде?

Да се отчета, че резервирах споделен трансфер Кутайси-Местия от Budget Georgia, понеже прочетох, че маршрутката тръгвала, когато се напълни, и не ми се рискуваше да няма място. Трансферът в двете посоки струва 160 лари, вземат те и те оставят в хотела.

За резервацията се наложи да ползвам Wise, за пръв път ми беше, но мина безпроблемно, плащането стигна при тях за 3 часа.

Сигурно ще имам и други въпроси и чуденки, дано отговорите да са полезни и за други магеланци, "повикани" от Сванети.

[Svetulche]

Преди 1 час, Hazel каза:

Имам питане и за интернет, вие купихте ли местна сим карта и откъде?

карта си взех от летището

[Tonyco]

Ще пътуваме и ние на там с кемпъра и ще правим с колела прехода Местия - Ушгули и качване до подножието на Ледника. Спане в Ушгули и на следващия ден ще кривнем малко от пътя и по едни горски пътечки с колелата ще се спуснем до Местия. Пада ни се по програма 28-29.06 този преход.

 

Това ни е трака за първия ден:

https://www.strava.com/routes/3085570202616848400

 

Това ни е за втория с лиричното отклонение:

https://www.strava.com/routes/3085578006738373208

 

@gini От Ушгули по река Енгури към Ледника казваш, че е лесно. Гледам, че до някъде с джипове ходят. Като цял как ти се струва с байковете дали е караемо ? Разбира се, може да носим и бутаме ако се налага някъде, но като цяло как е ?

[gini]

преди 48 минути , Tonyco каза:

 

@gini От Ушгули по река Енгури към Ледника казваш, че е лесно. Гледам, че до някъде с джипове ходят. Като цял как ти се струва с байковете дали е караемо ? Разбира се, може да носим и бутаме ако се налага някъде, но като цяло как е ?

Минаха няколко години от тогава, но ако си спомням добре- става за байкове.. на едно място помня, че се събувахме -за да пресечем едно поточе... там ще си ги пренесете.... като цяло, споменът ми е за -широко, равно и красиво,, доста късно- става пътека..Снежният петхилядник, постоянно ти е пред очите..

[Tonyco]

преди 19 минути , gini каза:

Минаха няколко години от тогава, но ако си спомням добре- става за байкове.. на едно място помня, че се събувахме -за да пресечем едно поточе... там ще си ги пренесете.... като цяло, споменът ми е за -широко, равно и красиво,, доста късно- става пътека..Снежният петхилядник, постоянно ти е пред очите..

Благодаря ! 

И аз като гледах по снимките така си го представях. Пътеката ако не е камъни да трябва от един на друг да подскачаш е караема 😁 Но и да е бутаема не е нищо ново под слънцето, километрите не са твърде много. Поотока също ако не е с огромни камъни на ход се минава с колелото и не се мокриш тъкмо 😀

[gini]

Препоръчвам този сайт, има карти и пътеки.. на един словак е.. За мен- най-добре структурирания.

цък

[Tonyco]

преди 1 час, gini каза:

Препоръчвам този сайт, има карти и пътеки.. на един словак е.. За мен- най-добре структурирания.

цък

Благодаря, намерих трака по, който ще се връщаме от Ушгули към Местия и в сайта на този човек. 😀 Аз си ползвам стравата като чертая тракове и там има кой, от къде е минавал и в зависимост колкото по в синьо е някой участък, толкова повече хора и по-често са го минавали. Специално за това дето ще пресечем като заложа колело е доста бледо, на хайк като сложа си е тъмно синьо. 😁 Значи ще е забавно с колелата, но все пак минават. Същото положение и за към Ледника от Ушгули. Предвид, колко носихме на гръб в централен Балкан на скоро, тук ще е супер само дано времето да е ОК, че пътеката се движи на 2000 м. 😃

[gini]

преди 12 минути , Tonyco каза:

Благодаря, намерих трака по, който ще се връщаме от Ушгули към Местия и в сайта на този човек. 😀 Аз си ползвам стравата като чертая тракове и там има кой, от къде е минавал и в зависимост колкото по в синьо е някой участък, толкова повече хора и по-често са го минавали. Специално за това дето ще пресечем като заложа колело е доста бледо, на хайк като сложа си е тъмно синьо. 😁 Значи ще е забавно с колелата, но все пак минават. Същото положение и за към Ледника от Ушгули. Предвид, колко носихме на гръб в централен Балкан на скоро, тук ще е супер само дано времето да е ОК, че пътеката се движи на 2000 м. 😃

Ушгули-Местия... мисля, че по този път слизахме с джип.... много е гаден пътя... черен, с дупки и камъни... ако не са го подобрили.

[Tonyco]

преди 1 минута , gini каза:

Ушгули-Местия... мисля, че по този път слизахме с джип.... много е гаден пътя... черен, с дупки и камъни... ако не са го подобрили.

https://www.caucasus-trekking.com/treks/mestia-to-tsvirmi-by-enguri-valley 

Това е трака по-който ще се прибираме като се отклоним от главния път. То е козя пътека на места, няма как с джип. 😁 Сингъл трак много хубав, това търсим камъни и дупки и красота, обичам технични трасета. 😀

[Svetulche]

преди 9 часа, Tonyco каза:

От Ушгули по река Енгури към Ледника казваш, че е лесно. Гледам, че до някъде с джипове ходят. Като цял как ти се струва с байковете дали е караемо ?

Преходът може да се раздели на две части -  от Ушгули до мястото, до което стигат джиповете. Напълно ОК за колела. Минава се реката веднъж, но бродът е плитък. Стига се до мост над реката и едно "капанче". От там пътеката започва леко да се изкачва, става по-шубрачесто и каменисто, особено в последната част. Не мога да преценя за колело как е, ама за вас сигурно пак ще е ОК. Ако пък решите, може да оставите колелата при заведението и да продължите пеша.

 

Ето по тази долина се движи пътеката в първата част от маршрута - покрай реката

 

 

 

 

След моста пътеката е горе-долу такава:

 

 

 

[Tonyco]

преди 1 час, Svetulche каза:

Преходът може да се раздели на две части -  от Ушгули до мястото, до което стигат джиповете. Напълно ОК за колела. Минава се реката веднъж, но бродът е плитък. Стига се до мост над реката и едно "капанче". От там пътеката започва леко да се изкачва, става по-шубрачесто и каменисто, особено в последната част. Не мога да преценя за колело как е, ама за вас сигурно пак ще е ОК. Ако пък решите, може да оставите колелата при заведението и да продължите пеша.

 

Ето по тази долина се движи пътеката в първата част от маршрута - покрай реката

 

 

 

 

След моста пътеката е горе-долу такава:

 

 

 

На гугъл мапса го видях капанчето и един джип до него 😀 Шубрака не е проблем, щом човек минава и с колело ще стане. Проблема са пешаците, че газим 😁🤣 То ми се струва, че тази пътека е доста къса, по малко от 1 км.

 

Последната снимка с тревите е тип лека Ком-Еминейска пътечка без къпините и шипките в страни 🤣😆

[Hazel]

Поздрави от Грузия, днес кацнах в Кутаиси. Летището им е приятно - докато чаках багажа, обмених пари, а после си купих сим карта. Има едно гише за туристическа информация, попитах за такси, жената предложи да ми извика и ми каза колко ще струва до моя хотел (25 лари). . След 5 минути ми даде листче с номера на колата - аз реших, че ще има числа отстрани или отгоре, но не, това си беше номерът, но без букви.

И тук цивилизацията свърши 🙂 Воланът беше десен, шофьорът караше като луд и спря четири пъти да крещи на други участници в движението и да ги ругае. Те вярно го засичаха, вярно и те караха като луди, ама все пак... Минимум 4 пъти замижах от страх.

Утре сутрин потеглям за Местия със споделения трансфер на Budget Georgia.

[Hazel]

Пристигнах в Местия. Бусчето беше пълно с весела международна компания на разнообразна възраст, шофьорът караше внимателно и не се правеше на джигит, а гидът говореше доста добър английски. Разказа ни интересни неща като например, че пращат безплатно на Абхазия 40% от тока, произведен от ВЕЦ Енгури. Не съм сигурна дали винаги има екскурзоводски услуги, включени в трансфера, или бяха само заради младото семейство от Индия, които си бяха купили тур.

Спряхме за хачапури на умопомрачително място. Отседнах в "Местия Панорама", чисто и приятно място, където може да се ползва кухня, а също така има панорама. Идете в музея Сванети и пийте кафе с великолепна гледка. Ето я... и още малко снимки по пътя, който със спиранията отне едно 7 часа, но определено си струваше!

[Svetulche]

Ако имаш време в Местия, разгледай музея на Михаил Хергиани, велик алпинист. Много е интересен, дори за хора, които не се вълнуват от алпинизъм

[Hazel]

@Svetulche Благодаря за препоръката, ще пробвам на връщане! 
 

[era123]

В Местия сега. Трекове за съжаление няма как да направя. 

Но Местия е малко бижу.  Задължително е да се види.

В това заведение има грузински народни танци всяка вечер от 8. Страхотни са. Единият пич е на около 10г. Говори супер английски и днес по-рано си изкара добър бакшиш.

А след това се оказа и танцьор. 

https://maps.app.goo.gl/MzUHeWMxv9EgREd97

 

П.с. виното е супер, ако някой го вълнува. 

[krasen_denev]

В Местния задължително посетете заведението Lile. Храната е страхотна,но групата изпълняваща сванетска и грузинска фолклорна музика е уникална.Силно препоръчвам!!!

[Hazel]

Спойлер: не завърших трека по план поради метеорологични и други причини. Но въпреки това беше чудно!

Ден 1 - от къщата ми за гости до началото на пътеката беше 3 минути, защото бях от правилната страна на реката. Ако нощувате от другата страна, където е центърът, може да се удължи малко преходът. Maps.me ми свърши страхотна работа - дори когато ми показа да мина през ограда и аз не му повярвах, се оказа, че е прав и има добре скрита врата в оградата. Вярно, минах през нечия ливада, но човекът дори не ме погледна, докато си косеше.

Първия ден има един стръмен участък, но не е нищо особено. Засякох се с испанеца от вчерашното бусче и с трима норвежки младежи, които се бяха тътрузили 12 часа от Тбилиси до Местия предния ден и бяха изживели културен шок от шофьора си, който карал като луд:) 
В един момент стигнахме до сергия с напитки и сладкиши, спътниците ми почнаха да пият бира, но аз глътнах едно бързо кафе и продължих сама, с идеята, че ще ме настигнат, но това не се случи и трябваше да отгатвам загадката "порта в оградата" сама.

Отне ми близо 7 часа с почивките и тежка раница. Вечерта спах при баба Додо в Жабеши, където има две общи бани за цялата къща, но компанията беше много готина. Едно холандско семейство с три момчета беше дошло с кола и планираха еднодневни лъчове от селото. Сред групата имаше и млада полска двойка дигитални номади, които обикаляха Грузия на стоп и вече над 6 месеца живееха тук и там.

Вечерта пристигнаха и моите приятели от България, които същия ден бяха пътували от Зугдиди до Местия и бяха тръгнали в ранния следобед.

[Hazel]

Ден 2, Жабеши - Адиши, започна с дъжд - кратък, но напоителен. Нашата групичка се скри под един навес заедно с групичка младежи от Израел, с които си разменихме казармени истории (хехе). Потеглихме към 11, отначало е стръмно и кално, но после се стига до ски курорта и се върви под лифта. След това се прекосяват тучни поляни с хиляди цветя, голяма красота. Селото Адиши е наистина много древно и половината къщи са руини. Тук обяче  лбеше най-луксозната ми нощувка в цяла Грузия, къща за гости Caucasioni, с обилна и вкусна вечеря и закуска, много чисто и светло, а имах и собствена баня. Както е рекъл класикът, from now on it's all downhill;)

[Hazel]

Третият ден от трека е най-дългият и включва прекосяване на река на коне (или с газене:), но ние и повечето хора в Адиши се отказахме заради проливния дъжд. Имаше и смелчаци, възнаградени с успех. По-късно в Местия срещнах полячетата и момчето изока, че това бил най-ужасният ден в живота му (те бяха на  около 25, хехе), но все пак са доволни, че са се престрашли да го направят. В маршрутката се запознах със словенско семейство на два пъти тия години, които признаха, че един час стояли на брега на реката, гледали конете и се колебаели дали си струва, но накрая събрали смелост. Те добавиха,

че две луди глави успешно прегазили/преплували без коне, така че и този вариант е бил възможен!

Мнозинството трекъри извикаха таксита да ги закарат по черния път до Ипрали, да нощуват там както е бил планът, и да продължат с последната отсечка до Ушгули на следващия ден. Само дето черният път беше блокиран от свлачище, което в ранния следобед още не беше разчистено, та хората го преминаваха пеша и се качваха на друго очакващо ги такси да ги свали. Нашата групичка се прояви като костенурката от приказката и тръгна пеша с идеята да стигнем до шосето и чак там да търсим транспорт. На свлачището се засякох с познатите норвежци, които бяха доста нещастни и мокри. Всички бяхме нещастни и мокри де, макар че през 10-те километра да шосето имаше и моменти без дъжд.

Имахме късмет и в Богреши намерихме маршрутка със свободни места, която ни закара до Ушгули. Аз реших просто да пропусна и четвъртия ден ходене Ипрали - Ушгули, с надеждата, че в къщата ми за гости ще има места и ден по-рано. Надеждата се оправда, посрещна ме и ме настани младо момиче с добър английски, което обаче ме предупреди, че няма да има вечеря и закуска, защото дядо й починал. 
Ушгули е невероятно място. Струва си да се посети дори и без трека, както правят много хора с еднодневна екскурзия от Местия. Ядохме вкусна храна в ресторантчето "Кафе Сванети", а вечерта ходих на кино в миниатюрно салонче на втория етаж над бар, където няколко пъти на ден прожектират един-единствен филм, сниман в селото и околностите. Филмът се казва "Деде" и е любовен триъгълник (четириъгълник даже) с елементи на скандинавска депресия (заради снега и смъртта). Дават го и в Местия. Калните улички, кравите, конете, кучетата, кулите, църквата - всичко е същото като във филма. Още не мога да повярвам, че бях там.

[Hazel]

Четвъртият ден от трека -  Ипрали - Ушгули - бил най-скучният, освен ако не се мине по горната пътека, както съветва https://www.caucasus-trekking.com/treks/trek-mestia-to-ushguli#img21 (най-информативният сайт за трекинг в Грузия, откъдето лично аз се навих да се пробвам).

Но тъй като аз вече бях в Ушгули, имах един свободен ден за ходене до ледника на Шкара, което не беше в плана, но се оказа едва ли не най-красивият ден. Така че, ако планирате Местия-Ушгули, непременно оставете резервен ден за ледника! Прекрасен е.

Отне ми към 6 часа с малък пикник горе и кафе в заведението на връщане. Имах за компания трима италианци, също отказали се на третия ден, и няколко кучета,

едно от които остана с мен до ледника. 
 

Успях да посетя църквата Ламария и да забравя там щеката, точно преди процесията с погребението на дядото да дойде на опело. Почувствах се като в снощния филм...  Бях си оставила багажа в къщата за гости (Миранда), там беше празно и отключено (всички бяха на погребение), взех го и тръгнах да търся маршрутка за Местия. 
Нощувката в Местия не беше планирана, но и за нея съм доволна,

че стана, иначе можеше да нямам време за музея на Михаил Хергиани!  Благодаря на Svetulche за препоръката, бях чувала за този алпинист, но не подозирах за българската му връзка. Родната му къща има и етнографска стойност и можете да се изкачите на сванетска кула (ако не ви хване шубе от клатещата се стълба). Домакинът на музея много ми се зарадва, че съм българка и ми разказа доста неща на руско-английски. Въобще Местия е страхотно място и не ми се тръгваше оттам.