дневник (фото)щипка Скандинавия

[antea]

макар и години след като доста магеланци утъпкаха пътечката Стокхолм-Хелзинки, в чудене къде да уплътним няколко дни през май, най-сетне и тази микрочаст на света предизвика интерес у нас, допълнителният бонус беше и да ползваме кратката круизна линия на Viking Line между двата града като бета-тестър версия за предполагаемо-някогасивбъдеще по-дълго пътуване с кораб към далечни места

 

няколко дни след като взехме 20-левовите билети до Скавста и обратно, случайно споменах и на наши приятели, и така, финално на летището, готови за излитане, се събрахме крепка група от 8 човека, всеки със същата идея да тества вестибуларния си апарат на круизен кораб - моят, макар, че е бил яко гламав на моменти в миналото, издържа геройски, и не успях да залитна ни веднъж, но беше забавно да гледам част от компанията да ходи с разкрач като юнга в устрем, не толкова заради някакви мижави морски вълнения, колкото заради себераздаване из корабните барове и караокета 🙃 като любопитен детайл бих споменала, че това бледнееше на гледките, които представляваха възрастните скандинавци, голяма част от които подкрепени с проходилки, с които летяха като изстребители по вити стълби и рампи, доволно почерпени и пели с пълен глас някакви абба-ансамбли - по тази линия културните мероприятия на пътувания тип круизи никога няма да ми се превърнат в любими, но всичко друго беше повече от ок и със сигурност бихме повторили преживяването към други дестинации 🙂

 

доколкото нищо фрапантно не ни се случи никъде, не ни загубиха багажа, не успяхме да отплаваме към северния полюс, нито бяхме изядени от кит или каквото там вирее из тези морета, нататък ще има предимно снимки, защото нито пътуването е предизвикателно за организиране, нито имам склонност към разказване на общоизвестни уики-факти за  европейски столици, така че - просто нашия поглед към тези места 🙂

[antea]

в Стокхолм пристигнахме към 10 и нещо, заметнахме багажите в локъри на Cityterminalen, времето беше и с лек ръмеж, та решихме да опознаем по-близката част на града, така за няколко часа установихме, че има масова, но готина, верига кафенета - Espresso House, приятни ресторантчета покрай централната търговска улица, поне половината таксита в града са Tesla, 100% от хората навън си ходят със слушалки в ушите (надявам се, че слушат музика), а пешеходните светофари са обърнати в култ - какво има да не му харесаш на такова място 🙂

 

в 15,30 пристигнахме на терминала на Викинг, където пък без грам човешка намеса от машините във фоайето всеки си получи картата-ключ за каютата, както и картите за храна - бяхме си взели Premium Seaside Cabins на 9-ия етаж, към които освен прозореца като екстра си върви premium закуска в а-ла карт ресторанта (включва шампанско и десет вида яйца по бенедиктински и други -ински) и минибар в каютата - тя си беше една приятна сладка мини-хотелска стаичка със съвсем функционална баня, за вечеря имахме резервирани пакетите за храна в бюфета - много сполучливо решение, ако някой иска да опита всякакви рибни истории, приготвени и вкусно, и красиво, като цяло голямо изобилие от храна от всякакъв тип, в доста приятна обстановка и с ненатрапчиво обслужване

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

столицата на Финландия определено не е фотогеничен град, често я наричат и скучна, съмнявам се някой да я хареса по снимки, но всъщност е прекрасна, има една такава трудно доловима атмосфера на спокойствие и лукс, които в комбинация с простора, липсата на тълпи, и тишината, я правят доста привлекателна за уседнал живот за хора към средна възраст, които могат да оценят истински отсъствието на стрес 🙂 любимата ми картинка от там (останала само в съзнанието ми) - приятна странична уличка, с арт тухлени помещения, едното се оказа студио за интериорен дизайн, в което възрастна дама с прекрасен шал и крива чаша за капучино в ръка показваше скици на двойка млади мъже с покрити с татуси ръце - два съвсем различни свята, обединени от красивото и стилното, така ще помня Хелзинки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

при връщането си в Стокхолм имахме два почти изцяло пълни дни, а както и не ходим по музеи, времето ни се оказа напълно достатъчно да покрием основните острови съвсем лежерно и без никакъв зор, бая километри се навъртат пешеходно, но пък климатът беше с нас и ни грееше чудесно слънчице без вятър, с умерените 17-20 градуса дневно

 

за нощувките там бяхме избрали Radisson Blu Waterfront, хотелът има много достойнства - логистично е прекрасно близо до Cityterminalen и имаш буквално 3 минути пеш до спирката на автобусите от/към летището, стаите са с прозорци!, а тези, които си букнахме - superior with panoramic view, даваха страхотен изглед към Кметството, и денем, и в кратките минути нощ

 

в първия ден наобиколихме Gamla Stan, Riddarholmen, Helgeandsholmen, а вечерта Södermalm - всяко си има своя чар, и все още недоумявам как успяват да постигнат усещането, въпреки многото хора и кипящ живот, че сякаш си в предградие (в положителния смисъл), вместо в космополитен град; в края на вечерта упорито издирихме и едно доста shady италианско ресторантче, което ни изуми с класически прекалено вкусни чинии на цени далеч под софийските - това, между другото, също ми беше донякъде супер изненадващо, човек отива в тая част на Европа с мисълта, че се пренася в космически ценови стандарт, само че не - който е кален в изхранването от софийски магазини и ресторанти, може да въздъхне облекчено, че ще плаща подобни суми и в Стокхолм, като услужливо забрави за малко, че местните сигурно имат 3-4 пъти по-високи доходи, а удобството да не се занимаваш изобщо с пари в брой по никакъв повод идва като допълнителен приятен полъх в ценовата жега от Балканите 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

на следващата сутрин решихме най-сетне да покорим и някоя културна забележителност, като хитроумно се разпределим по интереси - така излъчихме една двойка за шопинг, друга - към музея на АББА, трета - към Skansen, а ние грабнахме Кметството и Vasa в комплект с безцелно блуждаене из Skeppsholmen, Djurgården и няколко метростанции, много доволен ден 😍

 

 

 

 

 

 

като едни от най-първите изобщо събскрайбъри на Spotify Premium, нямаше начин да пропуснем и скромната им щаб-квартира

 

 

 

 

 

 

 

както се долавя, успявам донякъде да го докарам на случайна svenska леля, което ми осигури на няколко пъти из транспорт и заведения много приятни "разговори", в които успявах да поддържам за около 30 секунди разбиращ поглед, подплатен с ентусиазирано Bra! (някогашното фенство към Bron и Saga най-сетне ми се отплати по най-полиглотския начин), след което изтърсвах силно разочароващото English, please?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

тук си казваме чао с този страхотен град, който успя да ни накара да се чувстваме като свои, и винаги ще има малко space за него в сърцата ни ❤️ идете и вие и му се насладете по вашия начин 🙂