Черноморска Турция и не само- да се измъкнеш сух между капките

[stotan]

          Пътуването беше планирано за края на май и отлагано няколко пъти поради различни причини, но главната- проливни дъждове и наводнения в Турция. За последното отлагане допринесе и 4- дневният Курбан Байрам (28.06.- 01.07.), който се превърна в 9- дневен, след като Ердоган подари 2 дни на турците. И като се прибавят и съботите и неделите, стана тя една. В турските новини се нагледах на огромни задръствания на излизане от големите градове. Най- после решихме, че 01.07. е подходящо начало на пътуването- имаше добре прогноза за времето и теоретично задръствания можеше да има в обратната на нашата посока (което се оказа добро предположение).

         Това е маршрутът, по който минахме за 15 дни.

 

            Натоварихме колата и в 2 ч. през нощта потеглихме. На границата нямаше опашка и минахме за около час. Видяхме огромно задръстване от Болу към Истанбул и от Карабюк в посока към Анадолската магистрала. В нашата посока- нищо и ние бодро продължихме напред.

            Около 15 ч. след 960 км пристигнахме в Сафранболу. Спряхме на една стръмнина над хотела и аз слязох да видя може ли да минем с колата. Вратата на хотела- отворена, вътре- никой. Постоях малко, излязох пред вратата и се чудех какво да правя. Любезен минувач ме попита какво чакам и каза, че ще се свърже със собственика. Звънна му по GSM, но той не вдигна. Човекът ми даде знак да чакам, отиде някъде и след малко собственикът пристигна. Колата успя да се провре по тясната уличка и да паркира. Хотелчето- много симпатично като стара копривщенска къща. Настанихме се и отидохме на разходка из града.

 

 

 

[stotan]

2-ри ден

              Сафранболу е известен с отглеждания тук шафран, който се смята за един от най-висококачествените в света. През ноември, когато се бере, раздават кошници на туристите и те помагат на фермерите да берат растението под наблюдението на експерти, които първоначално им показват как да вземат растението, къде да стъпят и кой маршрут да следват. Не беше ноември и се отказах от посещение на шафрановите полета 🙂

 

 

            Сутринта се отправихме към стъклената тераса до града над каньона İncekaya, която е прикрепена на ръба на скала на 80 метра над каньона.

 

 

            Но безспорно мястото „уау“ за деня беше Хорма каньон (41.634059513523454, 33.143334949824876). 3,5 километрова пешеходна дървена пътека води до водопада Ilıca, която на места е на 100- 150 м над реката. Може да се ходи и в двете посоки, но за предпочитане е входът, който не е откъм водопада, защото има много стълби и е по- добре да се слиза. Хората, които идваха откъм водопада бяха малко и някои се отказваха, тъй като бяха тръгнали с колички с деца. Над два часа ни бяха необходими да изминем това уж кратко разстояние, защото спирахме буквално на всяка крачка за снимки и да се полюбуваме на гледките. Входът беше 18 ТЛ. За да се върне човек до паркинга, където си е оставил колата, или трябва да изкачи отново всички стълби, или се качва на едно от многото чакащи таксита, които го откарват до паркинга. Избрахме втората възможност.   

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътят до Вала каньон (41.71399572864217, 33.07297941326129) започва добре, но последните 8 км са трошено- каменна настилка, само в селата е павиран. Входът е 16 ТЛ. Един турчин питаше нещо за „Джам терас“, но физиономията му угасна след обясненията на продавача на билети. Не разбирам турски, но споменаването на Кастаману ме навя на мисълта, че явно трябва да се върне. Изглежда има и друга тераса, но не знам как се ходи до нея. Пътеката до двете дървени платформи, до които отидохме ние, минава през гора, изкачва се нагоре, слиза, пак се изкачва. Ходи се около половин час.

 

 

 

 

Вече в къщи в интернет намерих това за стъклената тераса. Слагам снимката, ако някой се интересува, може би ще успее да намери как се ходи до нея.

 

            В 20 ч. пристигнахме в хотела в Османчък. Тъй като не знам точно до къде ще стигнем с колата, не резервирам хотели от София, а щом пристигнем вечер, резервирам хотел за следващия ден, като преценявам докъде можем да стигнем.

[Radnev]

Голямо пътешествие сте си спретнали. 👏

Само едно не мога да разбера? Как така тръгвате в два часа вечерта? Имам братовчед, който пътува по същия начин и пътува по цяла вечер. 

Аз например, трябва постоянно да гледам нещо и при дълги нощни пътувания се отегчавам и започва много да ми се приспива. 

[Stotan Driver]

Зависи с какъв поглед те гледа навигаторът :-). Аз нямам възможност да се разсея🤬

[stotan]

3-ти ден

     Първо мислехме да спим в Амасия, за да видим осветения вечер град, но при прогноза от 39 С решихме, след като я разгледаме, да продължим за Самсун.

     Според  Страбон, роден през 64 г. пр.н.е. в Амасия, градът е основан от амазонските жени- вони, а името на града  произхожда от името на тяхната  кралица Амасис.

      Намираме подземен паркинг в центъра. В него няма стрелки, които да указват посоките на движение, поради което едновременно на изхода идват по 3 коли от различни посоки. Няма отчитаща система за време и всеки съобщава, когато напуска, колко време е била там колата му и плаща.

       Мислехме да видим и това:

       Но се задоволихме само с това:

    Въпреки че пристигнахме сутринта, жегата вече се усещаше. Затова първо се изкачихме по многото стъпала до гробниците на понтийските царе на хълма Харшена (Harşena).

 

        Джамията със спираловидното минаре (Burlami Minare Cami) беше в ремонт.

    Влязохме в джамията на Баязид II от ХV-ти век и в археологическия музей на града, който притежава интересна колекция от регионални артефакти и добре запазени мумии на  важни личности от Илханата (монголско ханство, създадено на териториите на Персия през XIII в. като част от Монголската империя,  обхваща днешен Иран, по-голямата част от Ирак, Афганистан, Туркменистан, Армения, Азербайджан, Грузия, Турция и Западен Пакистан, основано през 1256 година от внука на Чингис хан, Хулегу хан). Концепцията за мумифициране, практика, обикновено свързвана с културата на древен Египет, е била известна и използвана и в териториите, които днес обхващат съвременна Турция. Сред първите тела, мумифицирани тук, е губернаторът на Амасия Сехзаде Кумудар, заедно с членове на семейството си, включително съпругата и децата му. Двама други владетели на Амасия, İşbuğa Noyina и Pervane, също са били мумифицирани след смъртта си, като е използван метод, различен от египетския. Мумифицираните тела все още съдържат вътрешни органи, за разлика от египетския метод, при който се отстраняват вътрешностите.

 

 

 

        Преди да продължим към Самсун, спираме при фигурите на Ферхат и Ширин (турските Ромео и Жулиета). Ферхат бил талантлив стенописец  и бил повикан от брата на Ширин да декорира нов дворец. Когато видял красивата Ширин, се влюбил от пръв поглед. И тя го заобичала. Той изпратил вест до султана, че иска да се омъжи за нея, но му било отказано. Султанът поискал от Ферхат да прокопае тунел през планината Елма (Elma dağ), за да докара вода до града. Единствената му цел била да откаже или забави Ферхат. За голямо учудване на султана Ферхат не се отказал от Ширин и започнал да копае планината със завидно темпо. Малко преди Ферхат да приключи, султанът изпратил вест до него, че Ширин е починала. Когато научил новината, Ферхат хвърлил кирката си във въздуха, тя го ударила по главата и той починал. Когато Ширин научила скръбната вест, отишла там, където копаел Ферхат. Когато видяла проснатото му тяло, загубила съзнание, паднала от скалите и така починала. Телата на двамата били погребани едно до друго. В днешно време има легенда, че всяка пролет на гробовете на Ферхат и Ширин цъфват две рози- една червена и една бяла и всеки път, когато двете рози се опитат да се допрат, между тях пониква бурен, който им пречи. Една част от хората смятат, че този бурен е султанът, който не им позволил да се оженят, а друга- че това е жената, съобщила на Ферхат лъжливата новина за смъртта на Ширин.

         Малко странна история- да хвърлиш от мъка кирка, която да те удари по главата, и да припаднеш така, че да паднеш от скалата. А защо двамата са били горе на скалите, когато каналът е в подножието, не ми стана ясно.

 

 

     В Самсун хвърлихме поглед на града от хълма Амисос. Не слязохме до селото на амазонките. Само видяхме отгоре паметника на амазонката, висок 12,5 м, и двата лъва (в единия от които може да се влиза, а вътре има постановка от битките на жените-воини).

    Изморени от жегата, водени от GPS-а, тръгнахме за хотела, с надежда да си починем. Изведнъж пред нас се изправи бариера, зад която имаше частна зона (private area) според охраната. Заобяснавахме как имаме резервиран хотел. Охраната беше достатъчно любезна да издири телефонен номер на хотела по интернет, да им се обади (по това време още не си бяхме купили турска карта) и да каже името, на което е направена резервацията. От хотела изпратиха карта къде точно се намират. Оказа се на 5 км от мястото, на което ни беше пратил Google. С около час закъснение най- после се настанихме.

 

[era123]

Страхотно пътуване. Колко км излезе цялата обиколка?

[stotan]

5728 км за 15 дни.

[stotan]

 

4-ти ден

    За да разнообразя пътя, да не му е скучно на @Stotan Driver, добавих крепостта Боламан, нос Ясън (Язон) и остров Хойнат.

   Смята се, че по време на Понтийското кралство (4-ти век пр. н. е. до 1-ви век сл. н. е.) на мястото на крепостта Боламан е построена наблюдателна кула, вероятно разширена с течение на времето. През 13-ти век е построенa крепост или от византийците, или от генуезки търговци. През 19-ти век става собственост на семейство Хазнедарогларъ, които построяват голямо дървено имение на върха на крепостта. Разтъпкахме се десетина минути около крепостта и до близкото плажче и продължихме.

 

  Нос Язон е разположен на брега на Черно море. Някога на този нос стоял храм в чест на легендарния мореплавател Язон, а по-късно го заменила църква. Има табела, разказваща легендата за Язон и златното руно. В последното изречение се твърди, че Язон и Медея спрели на този нос по пътя към дома на аргонавтите. Последната църква е построена през 1868 г. от грузинци и гърци, живеещи в района.

    Тук се задържахме малко повече, за да погледаме накацалите по скалите в морето корморани.

    Остров Хойнат (Hoynat) е малко островче срещу тунела Çaka Hoynat. Има два паркинга от двете страни на тунела, от които  с бинокъл могат да се наблюдават птиците. На острова гнездят 90 гребенести корморана и 250 двойки сребристи чайки.

    В Орду с лифт се качихме на хълма Бозтепе заради гледката към града. За местните цената на лифта е 10 ТЛ, за чужденци- по 200.

   В късния след обяд стигнахме Трабзон. Разгледахме малката "Света София", построена между 1204-1238 г. от император Мануил I Комнин след бягството от Константинопол след завладяването муот кръстоносците.  В нея в добро състояние са запазени фрески от XIV век и дори пласт от XIII век. На върха на купола на църквата (сега джамия) е кацнал полумесец.

 

 

 

 

 

Точно пред хотела ни котка се излежаваше блажено върху „Мерцедес“. Нормално- мацка, привлечена от скъпи коли. 🙂

[stotan]

5-ти ден

    Преди да тръгнем, се чудех каква е причината за наводненията в градовете по черноморското крайбрежие на Турция, но след като ги посетихме и видяхме по какви стръмни склонове са накацали, ми стана ясно какво става в ниското, като се изсипе голямо количество вода.

   Според легендата св. ап. Лука нарисувал чудотворна икона на Богородица и след смъртта му иконата била изпратена в Атина. Но през управлението на император Теодосий I иконата пожелала да напусне Атина и била отнесена от ангели от Атина в Трабзон, където я оставили в пещера. Там през 386 г. я намерили двама гръцки свещеници Варнава и Софроний и решили да построят църква на мястото. Има две теории защо манастирът се казва Сумела. „Мела“ на гръцки означава тъмен или черен. Това може да се отнася до черната гора и планината, където е построена църквата. Но може да се отнася и за иконата на светата Дева, защото тя е твърде тъмна, дори може да се каже, че е черна. Също така, заради манастира, планината е известна като „Орос Мела“ (Черната планина). 

    За манастира първо искат 600 ТЛ за вход, после 54 ТЛ- маршрутка от паркинга до началото на пътеката и на края- 60 ТЛ за самия паркинг. Всичко това естествено само кеш. Но пък имахме късмет и беше отворен. Хареса ни, но не знам защо си го представяхме по- голям.

 

 

 

      Няма пряк път между Сумела и пещерата Чал (40.86520486802443, 39.379551928089825). Върнахме се 46 км до Трабзон и отттам изминахме още 46 до пещерата, от които последните 6 км са по тесен, стръмен път през села. Пещерата е на 1050 м надморска височина. Вътре вървяхме по дървена пътека над река, минахме край два подземни водопада и езеро. Преди да се върнем отново в Трабзон и да се отправим към Ризе, решихме да хапнем гюзлеме пред пещерата. Възрастната туркиня, която го правеше, не знаеше английски, но извади GSM и написа в транслатора информация какво предлага и какви са цените.

 

 

 

 

     В Ризе се разходихме в чаената градина, спонсорирана от голяма турска чаена компания. Разположена е на хилм, от който се виждат чаените насаждения и гледка към града.

 

 

 

[stotan]

6-ти ден    

    Първата ни цел за деня беше двойният мост (Çifte Köprü). Всъщност това са два съседни сводести моста близо до Артвин, разположени перпендикулярно един на друг. 

    Водопадът Менчуна (Mençuna Şelalesi) е висок 92 м. За да се стигне до него, се продължава от двойния мост около 4 км към ресторант (41.25174358257513, 41.355531727257215) и още малко до въжен мост, където има паркинг. След моста до водопада се стига по стръмна пътека за около 30 мин. Имаме малко снимки от пътеката, защото бяхме изплезили езици от жегата и катеренето. Тъй като няма указателни табели колко е разстоянието и за колко време може да се вземе, се почудихме дали да не се върнем, но млада туркиня, говореща английски, влезе в ролята на водач и ни убеди да продължим. По пътеката се разхождаха не съвсем дружелюбни козли, които гледаха лошо, но не предприеха враждебни действия към непрекъснатия поток нашественици на два крака. Водопадът се оказа много красив и в него се къпеха хора или поне си разхлаждаха краката. За съжаление нашите снимки не могат да предадат нищо от великолепието му.

 

 

 

     В плановете ни влизаше и този водопад- Murgul Deliklikaya Şelalesi, но след като видяхме, че ще изминем 29 км до него за час и половина и бяхме гледали в youtube, че последните 3.5 км са по много лош изровен път, с голямо съжаление се отказахме.

     Стигнахме град Артвин и GPS-ът ни показа тия завои по пътя към стъклената тераса до града. Решихме, че е някакъв стръмен планински път.

Да, стръмен е, но е в самия град. Вие се между жилищни сгради и е на нивото на третия етаж на някои от тях, тъй като градът е построен по стръмни склонове.

Гледките по пътя към терасата бяха такива:

Входът в парка, където е терасата, е 40 ТЛ (може би на кола). Стъклената тераса е на около 12 км от центъра на града на надморска височина 490 м и на 220 м височина от потока Хатила.

 

 

Това пропадане е близо до будката, където събират таксата за вход, но е далеч от пътя.

    Настанихме се в хотела и след като видяхме прогнозата за времето, която обещаваше проливни дъждове в района за 3 дни, които ще започнат на следващия ден след обяд, отидохме и до две точки с панорамни гледки до язовир Деринер.

 

 

 

 

Гледка от ресторанта на хотела ни:

 

Хотелът вечер

 

[Вероника]

Направо съм сразена. Точно това харесвам. Очаквам с нетърпение продължението! Благодаря! 

[stotan]

7-ми ден

      На сутринта тръгнахме рано. Тъй като всеки ден следях турските новини с малко несръчната помощ на google.translate (все пак разбирах за какво става дума), в следващите дни видях, че отново имаше наводнения в черноморския регион на Турция. Така че стана след нас и потоп... Няколко дни по- късно имаше прогноза за проливен дъжд пред нас и затова забавихме малко темпото. Наистина се измъкнахме сухи между капките (доста едри впрочем).

            Пътят Артвин- Ерзурум минава през 22 тунела и 6 моста. Горе- долу пътуването по него изглежда така- излизаш от тунел, виждаш прекрасна гледка, бързо щракаш снимка, влизаш в тунел. И така 22 пъти (според интернет). Видяха ми се повече. Няма къде да спреш между тунелите и става малко като бърза смяна на кадри.

 

 

 

 

            Към водопада Тортум водят много стълби и има няколко тераси на различна височина така, че да се види от различни страни. Висок е 46 m и широк 21.

 

 

            Стъклената тераса Узундере е на 200 м над езерото Тортум. Входът е 30 ТЛ. Минава се през магазин за сувенири и малка чайна, над които има втора нестъклена тераса, от която се вижда стъклената.

 

 

 

 

 

            По обяд в най- големия пек стигнахме Ерзурум. Качихме се в кулата в крепостта, откъдето се открива гледка към града.

 

 

 

            Медресето с две минарета (Çifte Minareli Medrese) е архитектурен паметник от късния селджукски период. Известно е още като Хатуние медресе (точният му строител е неизвестен, но се смята, че е построенo в края на 13 век вероятно от Хунди Хатун, дъщерята на Аладин Кейкубат от първия му брак).

 

            Трите гробници (Üç Kümbetler) са разположени на около 300 метра южно от Çifte Minareli Medrese. Въпреки че никоя от трите сгради не е обозначена, архитектурният стил и запис в османско кадастрално проучване от 1591 г. приписват една от гробниците на Емир Изеддин Салтък, който управлявал княжеството Сатукид от 1132 до 1168 г. Сградата е добре запазена и датира от дванадесети век.

 

            Дотук добре- разгледахме и трите забележителности и искахме да отидем и до Yakutia Madrasa. Тръгнахме, GPS-ът ни заведе до една джамия и явно от жегата ми се беше размекнал мозъкът, че не забелязах, че сградата няма нищо общо с търсеното от нас медресе. Влязохме, разгледахме, качихме се на колата, но мен нещо не ядеше отвътре- с какво беше забележителна последната сграда.

 

       Стигнахме до хотела в Ağrı, гледам в интернет- търсеното медресе било точно до джамията, в която влязохме. Е, не се върнахме 180 км...

 

            Хотелът беше приличен, но имаше авария и пуснаха водата в 22 ч.

 

 

 

 

[iaia_mama]

Преди 1 час, stotan каза:

искахме да отидем и до Yakutia Madrasa

Изобщо не съжалявай за това медресе. Миналото лято минах почти по твоя маршут (без Амасия, Орду и Артвин) и имах две нощувки в Ерзурум, та имах време да вляза и в Якутия медресе. Вътре са организирали Етнографския музей на града и имаше гостуваща изложба живопис. Изложбата беше по-добра, а музеят е доста беден в сравнение с други Етнографски музеи. А самата сграда отвън е по-интересна, отколкото вътре.

[MayaS]

преди 9 часа, stotan каза:

Пътят Артвин- Ерзурум минава през 22 тунела и 6 моста. Горе- долу пътуването по него изглежда така- излизаш от тунел, виждаш прекрасна гледка, бързо щракаш снимка, влизаш в тунел. И така 22 пъти (според интернет).

Ох това ми напомни за пътя до Игуменица. 59 тунела и още толкова моста и същото усещане. А на връщане се крихме в един от тунелите защото ни застигна градушка. Придвижвахме се на прибежки с припълзявания докато не прекосихме планината и ни грейна слънцето от другата страна.

[stotan]

преди 43 минути , MayaS каза:

А на връщане се крихме в един от тунелите защото ни застигна градушка.

Преди години пътувахме с кола под наем по магистралата Краков- Вроцлав. Заваля дъжд, премина в градушка. Колите спряха, за да се крият под един мост. Ние бяхме втора кола в редицата и се скрихме успешно. Цялото движение и в двете посоки спря, задните коли започнаха да свирят. Под моста никой не мърда. Щом градушката спря, движението се възстанови.

[stotan]

8-ми ден

     Догубаязит беше най- далечната точка от маршрута ни. Самият град ни се видя прашен и не особено чист, но местността, където се намира дворецът на Исхак паша, е много красива и дива пустош.

 

      Дворецът е строен между 1685 г. и 1784 г.

 

 

 

 

     

 

 

Сватби в Догубаязит

 

 

    Отидохме и до гробницата на Ахмед иХани (Ahmed-iHani)- кюрдски интелектуалец, учен, мистик и поет, който се смята за основател на кюрдския национализъм и подкрепя независим Кюрдистан. Роден  е в село Хан близо до Хакари през 1650 г. и умира в Догубаязид през 1707 г. Най-важната му творба е Mem û Zîn, която се смята за национален епос на кюрдите.

 

 

   Близо до гробницата е старата джамия Баязид (Eski Bayezıd Cami), построена след присъединяването на Догубаязит към Османската империя по време на управлението на Селим I през 1514.

 

     Намерихме място в града, откъдето да се вижда Арарат. Не посмяхме да се доближим много, защото четох, че наблизо има военен обект и за да се изкачи върхът, трябва да заявиш желание два месеца предварително в местна служба. Като не знаехме докъде може да се ходи без такова разрешение, решихме да не се мотаем много извън града. В района, а и около езерото Ван често имаше пропусквателни пунктове, където военни проверяваха документи и до тях стояха бронирани машини.

 

   След обяд стигнахме Ван и посетихме археологическия музей. В секциите му са изложени в хронологичен ред артефакти от палеолита, неолита, халколита, урартския, персийския, римския, византийския, ислямския, селджукския, турско-ислямския и османския период. Признавам си, че не бях чувала за царство Урарту и тази част от музея ми беше много интересна.

    Урарту е царство от желязната епоха около езерото Ван в Арменските планини.  След повторното си откриване през 19-ти век играе значителна роля в арменския национализъм, тъй като се смята, че е било поне частично арменоговорящо.

 

 

 

 

[stotan]

9-ти ден

    Хванахме лодка за остров Акдамар точно преди да тръгне. Ние бяхме последните, които се качиха. Лодките тръгват, когато се напълнят. Пътят към viewpoint-а беше заграден с мрежа. @Stotan Driver се отказа, аз се качих до мрежата, но гледката изобщо не беше като очакваната. Срещнахме се при пилона с турското знаме, но там нямаше нищо интересно за гледане. Влязохме в арменската катедрала на Светия кръст от 10 век. 

 

 

 

Трябваше да се види това:

 

А се виждаше:

 

 Това се вижда от пилона

 

 

     На отклонението за църквата „Св. Томас“  (38.41713696245384, 42.874143818130165) имаше контролен пункт. Когато войникът видя чуждестранна кола, извика лейтенанта. Попитаха ни къде отиваме, показахме им на картата. Снимаха ни личните карти и ни пуснаха. Първо пътят беше хубав, но скоро премина в трошено- каменна настилка. Стигнахме в подножието на църквата, която е на един хълм, и @Stotan Driver каза, че няма да остави колата на това пусто място, докато се катерим нагоре. Пътят се виеше нагоре по хълмовете, по- високо от мястото с църквата. Тъй като целта ни беше гледката от хълма, а не полуразрушената църква, му предложих да се качим с колата до най- високото място на пътя, който стана по- добър. От върха се разкри зашеметяваща гледка. Нямаше други коли- само ние, езерото и леките облаци, които се любуваха отгоре на гледката. Все пак трябваше да се връщаме и то по пътя, по който бяхме дошли.

 

Пътят

 

Хълмът с църквата

 

Гледката от съседния хълм

 

 

 

 

      Пътят към кратера Немрут е покрит с павета, има само 2 км трошено- каменна настилка. В калдерата се е образувало сладководното езеро Немрут. Последното изригване на вулкана е било през 1650 г.

 

 

    Пообиколихме из гробището на селджуките (известно още като гробището Meydanlık) в Ахлат, но мястото е огромно и не го разгледахме цялото. Надгробните плочи варират по размер, най-големите достигат височина от три метра. Използвано е от 12-ти до 16-ти век от селджукските турци, както и от други ислямски народи, които са живели в града. 

 

 

 

     Вечерта, докато бяхме в хотела, за пръв път преваля дъжд, но не беше нещо сериозно.

[stotan]

10 ден

    Доста километри трябваше да минем и за да не му е скучно на @Stotan Driver, добавих две места- плаващи острови и един водопад.

  Плаващите острови в провинция Бингьол в кратерното езеро Аксакал са маса от плаващи водни растения, а почвата е напълно свързана с корените им. Една баба бутна островчето, на което се качихме, и то започна бавно да се движи.

 

 

   С водопада Чър (Çır Şelalesi- 39.04845520292136, 40.662623554632795) не ни се получи. GPS-ът нещо ни излъга, че трябва да се движим по един кален черен път и @Stotan Driver се отказа. Спряхме до едно военно поделение. Войникът на пост говореше добре английски и каза, че пътят за водопада наистина бил лош, но аз бях гледала в youtube и макар че беше тесен, все пак изглеждаше асфалтов.

 

  В новините пишеше, че магистралата Анкара- Истанбул е затворена поради свлачище до Болу (след ден я отвориха).

 

[stotan]

11 ден

    Сутринта спряхме до ресторант с панорамна гледка към язовир Кебан.

 

 

   Пътят Арапгир- Кемалийе е тесен панорамен асфалтов път с живописни гледки към река Ефрат. Почти не срещнахме коли.

 

 

 

След Кемалийе се минава по мост и тунел. Веднага след тунела вляво има ресторантче (39.289068271720794, 38.48889275376859). Оттам се качихме на лодка за разходка из тъмния каньон (Karanlık Kanyon). Преди моста има лош тесен път, по който може да се мине с мотоциклет, но коли трудно могат да се разминат. Затова предпочетохме разходката с лодка.

 

 

 

   

 

 

 

В Дивриии (Divriği) спряхме на стъклената тераса над ждрелото (39.37189958724708, 38.12671095678704) и по дървената пътека и стълбите се качихме до платформата. Повечето хора останаха на терасата, но пропуснаха гледките от пътеката.

 

 

 

 

 

   Голямата джамия и болница в Диврии е построена през 1228–1229 г. За съжаление е в процес на реставрация и може да се види само вратата.

 

   Резервирахме си за следващия ден хотел „Байкал“ в Боазкале до Хатуша. Малко след това получихме съобщение от собственика по Whatsapp да откажем резервацията и да резервираме директно, защото щял да ни намали сумата с ... 2 евро. Нe предприехме нищо. Резервацията ни трябваше за по- високо ниво в booking.com. Следва продължение... (странно и не особено приятно)

[stotan]

12 ден

    В Сивас посетихме медресето с двойно минаре от 13 век. Затворената му част е разрушена и е останала само главната фасада с минаретата.

 

Срещу медресето с двете минарета има друго, вътрешността на което е превърната в базар за сувенири и кафенета.

 

    Отидохме и до Gök Medrese (Синьото медресе) също от 13-ти век.

 

 

    След обяд стигнахме до Азълкая (Yazılıkaya)- хетски храм на открито на 2 км североизточно от древната хетска столица Хатуша (Богазкьой) от Бронзовата епоха.  

 

 

 

    В Хатуша може да се влезе с кола и да се обикаля с нея- доста удобно предвид площта и жаркото слънце.

 

 

 

 

 

 

    И така вечерта стигнахме до хотела. В booking.com пишеше, че се приемат всички видове плащания и че check out има 24 часа. Собственикът ни каза, че изобщо няма картово устройство. Бяха последните дни от пътуването ни и почти бяхме изхарчили турските лири. Платихме му за нощувката кеш. Мислехме да доплатим за закуска и да вечеряме в хотела, но при това положение се отказахме. Той започна да ни убеждава да платим с карта при негов приятел фиктивно, който щял да му даде парите, и да закусим и вечеряме при него. Отказахме. Питахме го защо е писал, че приема всички видове плащания. Отговори, че не знаел какво пише в booking.com, защото хотелът бил на баща му и брат му, а те били починали. Казахме му, че сутринта ще тръгнем към 7 ч. и от неговите обяснения на английски разбрахме, ако искаме все пак закуска, да се качим на втория етаж и да го викнем. Отварям скоба- хотелът се състои от квадратен вътрешен двор, сградата му е двуетажна постройка от двете страни на квадрата, другите две страни са висока зидана ограда. За нашата стая се минаваше през рецепция с големи стъклени врати и отвън, и откъм вътрешния двор и след това през двора.

[stotan]

13 ден

    Сутринта в 7 ч. напуснахме стаята и се озовахте пред заключената рецепция. Нямаше как да излезем. @Stotan Driver се качи на втория етаж и започна да чука по вратите. Никакъв отговор. Две от трите врати бяха заключени, третата водеше към празни хотелски стаи. Отново чукане по затворените врати- вече по- силно. @Stotan Driver започна да вика: „Ехо.“ Никой. Звънна на телефоните на хотела- никой не вдигна. Слезе при мен и се чудехме какво да правим. Качих се аз- яко блъскане по вратите, на един прозорец се показа човек (вероятно гост на хотела) и се скри. Влязох през отворената врата и надникнах във всички стаи- бяха празни. Половин час продължихме да блъскаме по вратите и да звъним по телефона. По едно време влязох отново в частта с празните стаи. Този път реших да проверя и едни тоалетни (може би общи за стаите на етажа). И срещу тоалетните- една врата, която не бях видяла. Отворих я- стълби към първия етаж и долу- втора врата. Слязох, натиснах дръжката, вратата се отвори. Изтичах бързо обратно и извиках @Stotan Driver с багажа. Качихме се в колата и потеглихме за Анкара. Някъде след два часа получихме съобщение от собственика на хотела: „Are you leaving?” Но и това не е краят на историята.

   Музеят на анадолските цивилизации ни хареса много с експонатите от епохата на палеолита, неолита, ранния бронз, асирийските търговски колонии, хетския, фригийския, урартския, гръцкия, елинистическия, римския, византийския, селджукския и османския периоди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Джамията Асланхане е построена през 1290 г. и е една от най-старите запазени джамии в Турция. В стените и вградили статуя на лъв. Оттам идва и името Асланхане- къщата на лъва. В една от нишите на хладно спеше турист с раница.

 

Разходихме се из старата част на Анкара.

 

 

 

Основната сграда в Anıtkabir  е мавзолеят на Ататюрк, който включва символичния му саркофаг в Залата на честта, докато истинската му гробница се намира на долното ниво на сградата.

 

 

 

 

[stotan]

14 ден

    Разнообразих скучния път от Болу (където спахме) до Чорлу (последна нощувка преди края на пътуването) с една стъклена тераса- Ayri Gezegen

 

 

 

и посещение на имението на Селим Сири паша в Измит.

 

 

 

 

 

 

15 ден

     На границата минаваме откъм турската страна за 10 мин, от нашата- за 50. Нашите се размотават като ленивци.

    След два дни оценяваме хотел „Байкал“ с 5 и пишем, че няма картово устройство и 24 ч. check out. Малко след това получаваме възмутено съобщение по Whatsapp, в което собственикът ни предлага, като много знаем, да му купим хотела и да видим колко било трудно да се управлява хотел. След няколко часа получаваме съобщение от booking.com, че резервацията ни в хотел „Байкал“ е отказана поради невъзможност да се изтеглят пари от картата ни. Решаваме, че собственикът се е опитал да изтегли сумата, която сме му платили кеш и за която имаме бележка, която получихме след разправия, тъй като не искаше да ни я издаде, и че по неизвестни причини нашата банка е спряла плащането. Отиваме в банката, но там не знаят нищо. За всеки случай си сменям картата. Пишем на  booking.com, пращаме сканирана бележката за плащането. booking.com ни дава последното ниво, но очевидно няма какво да направи с лъжите на собственика за картово плащане и 24 часов check out. На края стигам до извод, че собственикът верочтно не се е опитал да тегли пари, защото знае, че имаме бележка, а само е писал в booking.com, че картата ни не разрешавала плащане. След ровене в tripadvisor и други места с ревюта на хотела, виждам, че сонственикът след отрицателни ревюта е обиждал клиенти и е писал неадекватни отговори. Между другото семейна двойка го е чакала 2 часа, за да може да си тръгне, не е успяла да намери вратата. Така че не препоръчвам хотел „Байкал“ в Боазкале.

     Така изпълних обещанието си към @ruwenzogy да напиша отделна тема за пътуването ни в Турция с евентуална полезна информация за тези, които се интересуват.

[Миланка]

Благодаря за отделеното време да споделиш чудесното екскурзионно летуване!