Кратка програма за Филипините - Моалбоал и Ослоб

[Shlosera]

Ще избягаме за седмица от задълженията и децата за да се отдадем на заслужено пътуване до Корон, след което ще се прехвърлим към Себу за 3 дни. За Корон, като цяло всичко ми е ясно (ужким), но се мъча да се ориентирам за пътуването до Себу. Бил съм няколко пъти в града, преди години обиколихме Бохол с частен тур, били сме и на Панглао, където за мен на остров Баликасаг беше най доброто шнорхлинг изживяване до сега. От тогава минаха вече почти 8 години, но хубавия спомен ще си остане сигурно завинаги. Това ще е едно от малкото места, които ще повторя... отплеснах се... До Ослоб, китовите акули, водопадите Kawasan, както и Sardine Run не сме били, а го говорим от доста време. Ето го и плана, който правя за там, който ще включва две нощувки и една Себу при наши познати, но всичко може да претърпи промяна.

 

1. Четвъртък 10.08. По план трябва да кацнем в Себу 15:30. От там трябва да се придвижим с до Moalboal с автобус. На място ще търсим скутер мотор под наем, а ако е вече доста късно ще му мислим.

2. Петък 11.08. Придвижване рано рано с мотор или автобус до Kawasan Falls, от там ще разгледаме водопадите, ще се къпем и следобед обратно от където ще се опитаме да видим Sardine Run. Четох, че било също добре към 13ч. по време на отлив, където се виждало най добре.
И двете активности мислим да ги направим без предварителни турове. До колко е възможно това? Четох, че на място местните предлагали услуги. Преди години ходихме на едни водопади около Мамбукал, където едно момче ни предложи да ни разведе, не че имаше нужда, но изкара някой лев, а и съпругата ми говори местните диалекти, така че може да ги уговори лесно.

3. Събота 12.08. Предния ден ще сме пристигнали в Ослоб, където ще трябва да се стане доста рано за да се гледат китовите акули, после ще се придвижим с моторче до Tumalog Waterfalls и ако остане време или сили ще отидем до Sumilon Island. 

За акулите трябва ли да се запазват турове или се ходи директно на място? До колкото разбрах, всичко трае около половин час, часовете са между 6 и 12. Най просто казано, какво трябва да направим за да ги гледаме тези акули? 🙂

 

Предварителни благодарности за съветите, а после очаквайте подробен отчет за всичко включващо цени.

 

 

[Shlosera]

Няма начин някой да не е ходил по тези места за да си трае така...

[Oshko]

За акулите мога да кажа, няма нужда от тур, на място се оправихме ние.

Има една цена да ги гледаш от лодка и втора ако искаш да влезнеш във водата за някое селфи.

Няма условия за преобличане и т.н., поне ние като бяхме, така че си елате подготвени по бански.

Готино е преживяването, малко е претоварено с хора, хубави снимки не можах да направя, защото си трябва и късмет, мина акулата близо до лодката няколко пъти, но не улучих правилния момент.

[Shlosera]

Давам сводка от пътуването до Моалбоал и Ослоб. Публикувам я доста късно, заради което съм забравил някои цени, но събитията са си точни.

 

Четвъртък 10.08.

Пътувахме от Бусуанга, Корон до Себу, където кацнахме късния следобед в 15:30. Едни приятели, които работеха в България преди 10-тина години ни посрещнаха и закараха до автогарата South Bus Terminal където взехме автобус към 17 часа за Моалбоал. Цената по спомен беше към 400 песо, което беше малко възмутително, но колкото толкова. След над 3 часово лашкане на спри тръгни успяхме да минем заветните 85 км до Моалбоал, където съответно беше затворил пункта за даване на мотори под наем, но пък още при слизането ни посрещнаха сериозна тумба от моторджии, които ни предлагаха превоз и скутери под наем. Избрахме си един, които за 100 песо ни закара до някакво криминално място, от където наехме мотор за 350 песо. Уговорихме се на следващия ден да си го вземат от място, където ние желаем и така почти в 22 бяхме в хотелчето, собственост на моряк - доста прилично място, тихо и чисто, където бяхме единствените посетители. По план трябваше да направим Sardine Run и Kawasan Waterfalls, но човека който ни посрещна ни обясни, че водопадите били затворени за почистване и така за сутринта останахме само със сардините.

 

Петък 11.08. 

На закуска жената, която я приготвяше ни препоръча да посетим White Beach, Lambug Beach и за да не сме напълно капо с водопадите Badian Waterfall на едноименната река. По реката се правят и турове Canyoneering обаче, това скачане във водата ме притеснява заради проблем, който имам от дете с ушите и заради, който не мога да скоча напред с краката във вода в резултат от което мога да стигна и до болница. Жена ми абсолютно отказва да скочи от такава височина и тук идва момента, въпреки че тя говори местния език, при който така и не можахме да се разберем дали е възможно да се минава и без скачане, за това играхме на сигурно и решихме да си направим кратък тур сами. Та така, сутринта след закуска се отправихме директно към Panagsama Beach където още по пътя почна да ни преследва някой за да ни предлага тур и да ни обяснява разни работи, дето не ни интересуваха. Платихме паркинг 40 песо за скутера и за да се отървем от "тур гайда" наехме спасителна жилетка от някакъв павилион, който ни препоръча. Иначе на място взехме под наем GoPro за 500 песо и хайде във водата. Още с влизането видяхме костенурка с която си плувахме, а после самите пасажи от сардини са наистина много красиво нещо. За 1 час някъде течението ни отвя на 300-400 метра, заради което жена ми се върна пеша, а аз с плуване, което се отплати защото на преди брега пак плувах с костенурка. Страхотно. 

Веднага се отправихме към White Beach, където разбира се преди него платихме задължителната environmental fee, по спомен 40-50 песо на човек, както после и паркинг на място, който пак по спомен не беше повече от 50 песо. Самия плаж е типичния тропически бял плаж заобиколен от абсолютна кочина, редуваща се с някакви резорти  и беседки където филипинските туристи и местните си правят пикници. Има хубав коралов риф, където може да се любуваш на рибки и корали в чудни форми. Препоръчвам да се посети, защото не е налазен от хиляди туристи, но определено си заслужава. 

Тръгнахме към Badian, който беше на 20 км, като последните два км бяха по някакъв зверски баир, последващо от подобно спускане. Отидохме до водопада, който беше по скоро водопадче с вир на реката, в  който много от местните младежи отиваха да скачат и да се къпят. Тръгнахме нагоре, но греда - на 100 метра веднага ни посрещна един чичка, който каза до тук, по нагоре не може защото било само за туровете. Хората мокри се спускаха надолу, а ние разочаровани се пльоснахме по веднъж - два във водата и си тръгнахме. Този каньон тур ме притесни, заради моите уши, но си изглежда доста яко изживяване. Може би следващия път като съм в района ще взема голямата щерка и ще го направим с нея или ще рискувам сам, но в никакъв случай не желая жена ми да ми мърмори заради неща, които не иска да прави. Пък вече като знам какво е ще преценя дали ще и понесе за по следващия път 😄 

Запалихме моторетката  и газ към Lambug Beach, който е приятно място, на което изпратихме слънцето, но можехме и да пропуснем... обаче съм по скоро доволен, че го посетихме.

От там обратно в Моалбоал, взехме си багажа от хотела, срещнахме се на автобусната спирка с хората за мотора и се качихме на автобуса за Бато, където срещу 400 песо се лашкахме отново над 2 часа за за 60 км. От там сменихме с последния автобус за Себу, който ни остави в Ослоб, но не мога да си спомня цена. 

В Ослоб вече към 23 часа се настанихме в хотела GT Seaside Inn, от където веднага ни уредиха скутер - дойде един човек, който ни благодари че наемаме от него, оставихме му 500 песо и се мушнахме в леглата. Според хората от хотела изобщо не трябва да ходим при китовите акули през уикенда в 6 часа, а направо да се отправим натам към 4. Оказва се че през уикенда е изключително натоварено и чакането е с часове.

 

Събота 12.08

Станахме в 3, пихме по кафе и супер недоспали карахме 7 км за да стигнем акулите. Там опашката беше стигнала почти до пътя и така чакахме 2 часа докато стане 6 часа и започне цялата процесия за влизането - купуване на билети (не мога да се сетя за цена), инструкции, наемане на GoPro и към 7 бяхме в лодките.

Кам ерата струваше отново 500 песо, което включваше и правенето на видео и снимки от човека в лодката. Китовите акули също са много велико изживяване, обаче чакането с тълпите и бутането в лодките добавя един негативен оттенък, но това е положението. Свършихме преди 8 и се отправихме към ферито за о. Сумилон, което се оказа абсолютна глупост. Струваше 2000 песо, което беше цена за група до 5 човека - ако си сам 2000, ако сте 5 пак 2000. Това се преглъща някакси ако поне мястото до което отивахме ставаше. Основната атракция там е един малък сандбар на който са скупчени адски много хора със селфистикове в ръка, които се блъскат един в друг на ограниченото пространство за да се снимат. Абсолютна загуба на време и за да не си останем с абсолютното разочарование си намерихме един гайд, с който да пошнорхелуваме, защото там пък не можело без гайд. Горе долу ставаше в рифа, но честно казано можеше и да пропуснем.

Дадохме 200-300 песо бакшиш и по най - бързия начин се отправихме към Tumalog Waterfalls. Пътя до там отново голям баир, който с пълна газ едвам пъплихме, но все пак достигнахме до паркинга от където до водопада са 10 минути пеша по много стръмен баир. Алтернативно там има habal habal - мотори с по голяма мощност където, по спомен за 50-60 песо отиване и връщане ви возят по супер стръмния път. В крайна сметка, при толкова време прекарано във Филипините едно от нещата, които много ме дразни там, е че хората не искат да ходят пеша и заради това не се създават условия за това в градската среда и всичко е трафик, блъсканица и мръсотия по пътищата. Резултата заедно с плюскането на всякакви боклуци е сериозно затлъстяване на голяма част от хората, особено на тези доближили се до т.нар. средна класа, което от своя страна си е твърде условно определение. Спуснахме се до долу, което не беше никакъв проблем освен, че трябваше да внимаваме да не ни отнесе някой от моторите. Единствените, които срещнахме по пътя беше филипинско семейство с малко дете, които почти се пързаляха по стръмния път. 

Водопада е много красив и въпреки, че е много натоварен откъм хора си струва да се посети. Поседяхме час там, къпахме се под пръските му и хайде по стръмното нагоре, което пък ми се стори по лесно от слизането 🙂 

Това беше и последната атракция за този ден, след което минахме през хотела да си вземем багажа и по един душ. Стигнахме преди 12, което ни накара да съжаляваме, че освободихме стаята още в 3:30 където можеше на спокойствие да се изкъпем преди да поемем към Себу. В крайна сметка това го направихме в някаква служебна баня, оставихме мотора в хотела, минахме за 10-15 минути през останките на испанската крепост и църквата, един бърз обяд на туро туро (местни ресторантчета с домашно приготвена храна) и така се качихме на 4 часовото пътуване обратно до Себу.

В Себу се настанихме в доста приличния Goldberry Suites & Hotel до който стигнахме с джипни, с което си направихме маршрут през Гугъл мапс - нещо, което ме изненада доста. Отидохме до Ayala Center с намерението да вечеряме, седнахме на ресторант, поръчахме, след което осъзнахме колко сме изморени, отказахме поръчката, но пък на прибиране към хотела успяхме с някакъв код да изкараме още 2-3%  батерия за да хапнем по едно Halo Halo.

 

Неделя 13.08

Имахме уговорка с нашите приятели, с които се мотахме из Себу. Едно от интересните места беше Temple of Leah, който е построен от главата на богата фамилия в памет на покойната си съпруга Лея. Храма е в гръцки стил, наричан още Тадж Махал на Себу, който малко ми напомня мутробарока у нас и честно казано освен, че е съграден заради любовта на мъж към жена си, няма нищо впечатляващо. Въпреки това е доста посещавано място.

Ходихме и до една японска градина, все неща, които не ме впечатляват за разлика от Colon street, която е историческата улица на Себу и въпреки голямата навалица в неделя беше сравнително чисто място, където можеше да се ходи пеша относително лесно. 

Магелановия кръст, катедралата със статуята на Santo Nino (Исус като дете), Исpanската крепост, Площада на независимостта, са места, на които съм бил и преди, но пък винаги са ми интересни... особено, когато не си се разхождал в града от доста години. Полезно е на няколко години да се отделя време за Себу сити.

 

По някое време затръгвахме към летището, като първо направихме един къsен обяд в Seafood Boil Grill & Restauran, след което посетихме кафе Nimo Brew - и двете много добри места. Ако някой има възможност да обикаля с кола по острова си струва да се изолира в тях от цялата дандания изън тях. И така деня изтече за да дойде време за полета ни до Илоило, където отново се върнахме на работа.

[Адриан ХН]

Взаимствах голяма част от пътуването ви до Бали та сглобих нашата програма. Може би ще взаимствам и Филипините като му дойде времето.