дневник Азорите или как е възникнала земната твърд

[Svetulche]

Девет вулканични острова, запокитени насред Атлантическия океан. Най-старият от тях е на повече от 6 млн. години (Санта Мария), най-младият -  на едва 290,000 години (Пико).

 

Политически са част от Португалия. Геоложки – колкото са част от Европа, толкова и от Америка и от Африка. Сан Мигел, Терсейра и Грациоза се намират на Европейската тектонска плоча, Файал, Пико, Сао Жоржи и Санта Мария – на Африканската, а Флореш и Корво – на Американската.

 

Островите са място, на което може да „видим“ или поне да си представим как се е формирала сушата на нашата планета, където много ясно личи резултата от природните стихии и от упорития труд на човека. Наричат островите „зеленото сърце на Атлантика“, тук често вали, влагата е висока, а температурите – умерени целогодишно. Един оазис на спокойствието и най-чистото място, на което някога съм била.

 

 

След като се осъзнах и се отказах от идеята да включа и деветте Азорски острова в едно пътуване, се спрях на три от тях - Сан Мигел (къде без него), Файал и Пико. Вярно, Пико само за ден с ферибот от Файал, но все пак е нещо.

Период на пътуването – 9 дни в средата на юли, за да са разцъфтели хортензиите 😊

 

Организацията започна още през февруари със закупуване на самолетните билети по маршрута София – Лисабон – Файал – Сан Мигел – Лисабон.

Настаняването – AirBNB. Още през март нямаше кой знае какъв избор на по-добри цени за нашите дати през юли. Все пак се спрях на много приятно място в Хорта (столицата на Файал) със страхотна гледка към Пико.

 

 

На Сан Мигел базата ни беше Villa Franca do Campo, градче, разположено в центъра на острова, удобно като отправна точка за обиколки във всички посоки, спокойно, с красива архитектура и достатъчно ресторанти.

 

Придвижване на островите - с rent a car.

Цената на rent a car-a доближаваше цената на нощувките, та критерият ми беше този - цена. За Файал се спрях на Autoturistica Faialense, като имаше опция срещу 25 евро да се качим на ферибота до Пико с колата и аз се възползвах. Колата взех от офиса на фирмата в центъра на Хорта в деня след пристигането ни, бързо и лесно. Там я и върнах в последния ден. Всичко мина гладко, интересуваха се единствено дали съм заредила с гориво, връщайки колата.

Забавих се с купуването на билетите за ферибота и за малко да не успеем да се качим с колата. Фериботът е малък и побира не повече от 15 коли, за това в пиков сезон билетите бързо свършват. Наложи се да взема връщане към Файал чак за 23 ч. (последния ферибот), което в последствие се оказа добре, защото едва ни стигна времето на острова да  видим това, което искахме, пък и да хапнем преди обратния ферибот.

За Сан Мигел изборът ми беше Magic Islands. Там взимането на колата беше малко по-сложно, защото заявих вземане от летището, а се оказа, че от летището ни взеха с бусче, с което ни откараха до офис в близост (но все пак – не на пешеходно разстояние), от където взехме колата. При връщането – пак така. Тук бяха по-стриктни при връщането на колата, голямо оглеждане й направиха, залягаха, гледаха, накрая се примириха, че всичко е ОК и няма и драскотинка.

Шофиране на островите: ще го опиша с една дума - удоволствие. Впечатлена съм от толерантността на шофьорите. Как пък нямаше един да ми дава зор и да ми се лепи за бронята. Напротив, дори увеличаваха дистанцията спрямо мен и дори на възможните за изпреварване места не го правеха, а си караха спокойно с моите 40-50 км/ч. Пътищата са хубави, макар и тесни. На Сан Мигел, обаче, има и магистрала.

Не мога да кажа същите добри думи за таксиметровите шофьори. Два пъти им ползвахме услугите, от и до летището на Файал, и двата пъти за малко да ни утрепят. Караха като луди.

Паркиране – много добре уредено навсякъде и независимо, че бяхме във „висок“ сезон, нямахме никакъв проблем с намиране на място за паркиране. Паркирането е безплатно, с изкл. на централната част в Понта Делгада и в някои други по-големи градчета на Сан Мигел.

Колко дни - къде:

 

Файал – 3 дни. Можеше и в два да се сместим, но исках да имаме резерва, в случай, че в някой от дните времето се скапе. То така и стана. Като заваля в ранния следобед в единия ден – та до вечерта, ни гледки, ни нищо……, поне поспахме……

Пико – за ден от Файал, крайно недостатъчно. Островът е втори по големина след Сан Мигел и има какво да предложи за поне два, дори за три дни, без да броим евентуален ден за изкачване на връх Пико, най-високият връх на Португалия (2,351 м.н.в.).

Сан Мигел – 4 дни и половина. Напълно достатъчно за мен, ако не се ходи на плаж и при късмет с времето (да не вали, което да провали посещение на някои от местата с гледки).

 

Казвам "плаж".

Азорите не са плажна дестинация, но през юли и това може да се прави там – дали по черните плажове, които се срещат тук-там, дали в термалните естествени басейни или в изкуствените басейни, изградени на брега на океана сред черните скали. Възможности – много. Условия – прекрасни, навсякъде има изградени предостатъчно тоалетни, душове, съблекални. Изключително чисто е.

следва....

[Lindt]

Радвам се, че ще разкажеш за това пътуване 🙂 Твоят период на посещение превръща островите в истинска магия.

Понякога, докато пътувахме, си представях пътя равномерно разцъфтял и разбирах колко лесно е човек да се влюби. 

[ДиянаВ]

И аз се радвам, че ще споделиш пътуването си. Ще сме там за Коледа и Нова година. Билетите са купени, нощувки и кола - запазени, остава само багажа да стегна🙃

Ще сме само на Сан Мигел и този път мисля да имаме дни без препускане🙃, като включим пикник и термален басейн в програмата. Нощувките ни са разпределени 5 в Рибейра Гранде и 3 в Понта Делгада.

С удоволствие ще попивам споделените гледки и идеи за маршрути😊

[Дани Магелани]

преди 20 минути , ДиянаВ каза:

И аз се радвам, че ще споделиш пътуването си. Ще сме там за Коледа и Нова година. Билетите са купени, нощувки и кола - запазени, остава само багажа да стегна🙃

Ще сме само на Сан Мигел и този път мисля да имаме дни без препускане🙃, като включим пикник и термален басейн в програмата. Нощувките ни са разпределени 5 в Рибейра Гранде и 3 в Понта Делгада.

С удоволствие ще попивам споделените гледки и идеи за маршрути😊

Минералните басейни и блюдо Козидо във Фурнаш. И всички магнетични езера. Завиждам , пак ми се ходи!

[Lindt]

преди 1 час, ДиянаВ каза:

И аз се радвам, че ще споделиш пътуването си. Ще сме там за Коледа и Нова година. Билетите са купени, нощувки и кола - запазени, остава само багажа да стегна🙃

Ще сме само на Сан Мигел и този път мисля да имаме дни без препускане🙃, като включим пикник и термален басейн в програмата. Нощувките ни са разпределени 5 в Рибейра Гранде и 3 в Понта Делгада.

С удоволствие ще попивам споделените гледки и идеи за маршрути😊

Не си ме питала, но според мен е добра идея да запазиш нощувки във Фурнас. Има много магия в това място, красота и извори. Иначе щеш не щеш, ще имаш дни без препускане, след като са ти 8 😋

[ДиянаВ]

преди 10 минути , Lindt каза:

Не си ме питала, но според мен е добра идея да запазиш нощувки във Фурнас. Има много магия в това място, красота и извори. Иначе щеш не щеш, ще имаш дни без препускане, след като са ти 8 😋

Първо точно Фурнас загледах, защото най-много предложения за настаняване имаше там. И точно това ме отказа - буквално това градче на картата беше обсипано с хотели - един до друг, което предполага и много туристи, както и ресторанти, насочени към туристи. Не искам такова място. В Рибейра Гранде ще имаме тераса и гледка към океана, и вкусна закуска😋.

 

А дните даже 9 идват😜 и в тази връзка нали не греша, че се пие ром там😄

[Lindt]

преди 13 минути , ДиянаВ каза:

Първо точно Фурнас загледах, защото най-много предложения за настаняване имаше там. И точно това ме отказа - буквално това градче на картата беше обсипано с хотели - един до друг, което предполага и много туристи, както и ресторанти, насочени към туристи. Не искам такова място. В Рибейра Гранде ще имаме тераса и гледка към океана, и вкусна закуска😋.

 

А дните даже 9 идват😜 и в тази връзка нали не греша, че се пие ром там😄

Аз силно се съмнявам в многото туристи, но май имах подобни представи за Фурнас. Вярно, че сте по Коледа, ама тези острови зимата са като след апокалипсис, има повече чистачи на паднали клончета и миещи покриви, отколкото шляещи се хора. 

Просто вътрешността на острова, особено във Фурнас, е много зелена и красива, закътана, с хубави, просторни дворчета, няколко околни хълма за панорами и разходки. Ние ходихме дори по пътя от града до езерото и пак броя тези часаве за най-добрите на острова. а по брега градчетата ми изглеждаха в сходен стил, с много вятър и по-неподходящи за случайни крайбрежни разходки от другите острови. 

Но да оставим Светулчето да разкаже, тя е видяла острова в друга премяна и доста подробно, така че ще има различни впечатления и препоръки 🙂

 

П.П. Имаше множество сладки ликьори от къпини, ананас, маракуя, а Фил, горкият, шофираше, така че не помня дали сме стигнали до ром. Но трябва да има, защо да няма? 

[Svetulche]

преди 2 часа, ДиянаВ каза:

Нощувките ни са разпределени 5 в Рибейра Гранде

Много добър избор, според мен. Рибейра Гранде ми хареса страшно много - чудесен център, малки заведения с хубава храна, черен плаж и басейни с океанска вода. В центъра на острова е и е удобна отправна точка за всякакви обиколки.

Фурнаш също ми хареса, но ако трябва да избирам гледка към море/океан или към море от зеленина - ще избера първото :-)

 

преди 3 часа, Lindt каза:

Твоят период на посещение превръща островите в истинска магия.

Понякога, докато пътувахме, си представях пътя равномерно разцъфтял и разбирах колко лесно е човек да се влюби. 

Да, изобилието от нацъфтели хортензии прави пейзажа изключителен.

И аз, като теб, се опитвах да си представя какво е когато не са разцъфтели и реших, че островите нямаше да ми харесат толкова много в друг сезон

 

преди 19 минути , Lindt каза:

Аз силно се съмнявам в многото туристи

По моите критерии и в юли туристите не бяха толкова много, че да помрачат преживяванията ни. Да, на Сан Мигел имаше повече хора, но никъде не сме изчаквали за снимки, например; с паркирането не сме имали проблем. В Понта Делгада минахме само за 2 часа, там беше по-туристическо, не по моя вкус и се радвам, че не отседнахме там.

[Фил]

С извинение, че налазихме темата на Svetulche, и не помня дали вече стана дума по другите азорски теми, но може би ще е полезно, например за @ДиянаВ - две препоръки за места за хапване. 
В Рибейра Гранде - ресторанта на земеделската асоциация - приятна обстановка и хубави стекове.

Във Фурнаш - ресторант Мирома, те там са два ресторанта с това име всъщност - № 1 и 2  (да се има предвид, че порциите козидо са доста големи, така че може би е добра идея да се поръча първо една порция за двама човека).
 

моите спътници ми се смееха/чудеха, че си взимам за сувенир менютата-подложки, разпечатани на хартия формат А3. 

[Дани Магелани]

преди 4 часа, ДиянаВ каза:

Първо точно Фурнас загледах, защото най-много предложения за настаняване имаше там. И точно това ме отказа - буквално това градче на картата беше обсипано с хотели - един до друг, което предполага и много туристи, както и ресторанти, насочени към туристи. Не искам такова място. В Рибейра Гранде ще имаме тераса и гледка към океана, и вкусна закуска😋.

 

А дните даже 9 идват😜 и в тази връзка нали не греша, че се пие ром там😄

И ром.

Фурнаш е малко градче, колко да е населено! Бяше си пусто. Само на гейзерите, където готвеха в земята Козидо, видях някакви хора и в комплекса за СПА с минералните басейни.

.

[Svetulche]

преди 8 часа, Фил каза:

С извинение, че налазихме темата на Svetulche

Добре дошъл си да се включваш в темата, всеки е добре дошъл, хеле пък с препоръки за храна. По този въпрос съм непретенциозна, направо - небрежна 🙂

 

[Svetulche]

На 2.08.2023 г. в 23:39, Svetulche каза:

Шофиране на островите: ще го опиша с една дума - удоволствие.

Да илюстрирам по въпроса с шофирането и пътищата

 

Най-често са такива - с идеална асфалтова настилка:

 

 

 

Има и второстепенни, с не толкова идеална настилка, но без никакви дупки и копки:

 

 

 

 

А има и черни пътища, в случая - червени, по които се пътува идеално и за мое голямо учудване - без колата да прашаса цялата в края на пътя:

 

 

За съжаление, нямам снимка, която да илюстрира наклоните и завоите, но не е нещо драматично, особено, когато не се налага да се оглеждаш за дупки по пътя и за шофьори-изтребители 🙂

 

Времето през юли - топло беше, между 22 и 25 градуса, често облачно, но и през облак се усещаше слънцето. За късмет ни валя само два пъти, но когато вали е наистина доста неприятно. Всяка сутрин се събуждахме  с перфектно слънчево време и ясно небе и докато си изпием кафето и затръгваме нанякъде - облаците се задаваха и всичко се променяше. Като цяло прогнозата, която следях в Meteoblue беше доста точна. В реално време на SpotAzores може да се следи какво е времето на определени места на различните острови и така да прецениш дали да отидеш. Бяхме решили да отидем една сутрин до Lagoa do Fogo, ставаме - времето при нас беше супер, поглеждам за езерото - мрак и мъгли, нищо се не види. Отказахме се, тръгнахме по други места, но все поглеждах какво се случва на езерото и в момента, в който видях, че облаците се вдигнаха - отидохме и имахме късмет да го видим при добри условия.

 

 

[Lindt]

преди 4 минути , Svetulche каза:

......

Бяхме решили да отидем една сутрин до Lagoa do Fogo, ставаме - времето при нас беше супер, поглеждам за езерото - мрак и мъгли, нищо се не види. Отказахме се, тръгнахме по други места, но все поглеждах какво се случва на езерото и в момента, в който видях, че облаците се вдигнаха - отидохме и имахме късмет да го видим при добри условия.

 

 

 

Уф, Забравила съм да спомена за това 😞 Камерата на Лаго ди Фого е некачествена, надрана или лишена от контраст. Ние случайно на втория ден отидохме въпреки тотално сивия екран, който ни се показваше, а там си беше чудесно и синьо. 

 

[Svetulche]

Като цяло май всички камери са лишени от контраст, тази на Sete Cuidades също беше много мръчкава. Но все пак са някакъв ориентир, поне дали има видимост някаква 

[Svetulche]

 

Файал - синият остров. Син, заради многото хортензии. Таксиметров шофьор бил изчислил, че на острова, който е с площ 173 кв.км., има 56 км. живи плетове от хортензии! Склонна съм да му вярвам, даже си мисля, че са повече. Както при нас хората си ограждат нивите с ограда, така на острова за целта се ползват хортензиите. Изключително красива гледка.

 

 

 

 

 

 

Столица на острова е Хорта - град, в който живеят към 6 хил. от общо 15-те хил. жители на острова. Приятно градче, но като цяло май имах по-големи очаквания. Красива архитектура, хубава крайбрежна улица, пристанище, оживено яхтено пристанище, заведения, но като цяло - доста заспало място, макар и в разгара на сезона.

 

Общ поглед към града от Espalamaca:

 

 

 

Градът, видян от ферибота за Пико:

 

 

И малко градски пейзажи:

 

 

 

 

крайбрежната алея:

 

 

Остров Пико с върха Пико

 

 

 

Яхтеното пристанище, цялото изрисувано от преминаващите моряци

 

 

 

Характерните за всеки португалски град паважи, по които е истинско удоволствие да ходиш:

 

 

Градът е разположен около два залива – един по-голям и открит, където се намира пристанището, марината, крайбрежната алея и заведенията и втори, по-малък и кръгъл – Porto Pim, ориентиран на запад, където има плаж (с черен пясък), няколко заведения и градската стена. Разделя ги Monte da Guia – остатък от вулканичен кратер, от където се разкрива красива гледка към града, може да се стигне пеша или с кола.

 

 

 

 

Porto Pim  е много приятно място в късния следобяд – за питие край стената или за вечеря в едно от двете ресторантчета там. 

Черният плаж на този залив беше пълен с хора до залез слънце.

 

 

 

 

До Porto Pim се намира и Fabrica da Baleia - музея на китолова. Това е бивша фабрика, в която за 30-те години на съществуването й (от 1944 до 1974 г.) са преработени 1,940 кита. В музея могат да се видят всички използвани машини с описание коя за какво се е ползвала, има много информация за китовете и огромен скелет на кит. Има и много интересно кратко филмче за китолова на острова в миналото. Други музеи в Хорта не посетихме, но този съм много доволна, че го видяхме и горещо го препоръчвам.

Музеят е бялата постройка с комина

 

 

 

 

 

 

 

Първият ни ден на острова завърши с гледката на красивия Пико, огрян от последните слънчеви лъчи

 

 

следва...

 

[Svetulche]

Горе долу в средата на Файал се намира Caldeira – почти кръглата калдера на вулкан с обиколка около 2 км. и дълбочина към 400 м. За разлика от други калдери, в нея няма езеро. Намира се на височина малко над хиляда метра и времето е доста променливо.  Около самата калдера може да се направи обиколка по ясно обособена пътека, ние се въздържахме, че беше доста духовито и прохладно.

 

 

За мен тази калдера не беше нещо много впечатляващо, но пътят до там е пълен разкош – минава през тунели от огромни чинари или през строени като войници изумрудено зелени, високи, подобни на кипариси, дървета, на много места покрай пътя има хортензии, във високата част дори не бяха започнали да цъфтят. На много места хортензиите са оплетени от подивели дребни рози. Има няколко погледни места по пътя с красиви гледки.

 

На връщане от калдерата хванахме някакъв второстепенен път в посока Ribeira Funda. Той също беше изключително живописен, минава през оградени с хортензии пасища, на които спокойно пасат крави. Почти нямаше движение по него, само няколко трактора и друга подобна селскостопанска техника срещнахме.

 

 

 

 

 

 

Пътят ни изведе до Ribeira Funda, където се надявахме да хапнем нещо, ама докато влезем в селото и…. излязохме, така и не разбрах има ли център някакъв и как е организирано.

Пътят тръгна покрай океана, отбихме се до Praia do Almoharife, времето вече се беше заоблачило много, ръсеше ситен-ситен дъждец, но беше много топло и на черния плаж имаше хора, вкл. къпещи се в океана. Ние не се задържахме много там, но при хубаво време съм сигурна, че е приятно място, имаше заведения, къщичките наоколо – спретнати, китни.

 

За мен най-интересното за посещение на Файал място е Capelinhos – мястото, на което в периода септември 1957 – октомври 1958 г. е имало серия от вулканични изригвания, в резултат на които към острова са се добавили нови 2,4 кв.км. суша. Намиращият се тук по време на изригванията фар все още стои, частично затрупан и в него се помещава интересен музей, посветен на вулканите и конкретно на това място. Може да се види кратък филм за изригването, има много снимки от онова време, интересно филмче, което нагледно показва как и кога се е формирал всеки от Азорските острови. От него разбрах, че например Сан Мигел е възникнал като два отделни острова (на изток един и на запад - друг), които в последствие, в резултат на нови и нови изригвания са де доближавали един към друг, докато накрая се е получил един продълговат остров. Има страшно много информация в музея, стига да има човек време и търпение. Може да се изкачиш на върха на фара също така. Но най-приятната част е разходката до върха на калдерата.

Общо взето за Capelinhos отидоха едни 4-5 часа.

 

 

 

 

 

 

 

В търсене на място за почивка и хапване се насочихме към Feteira, като, с идеята за гледки, избрах някакъв път, който според навигацията се движеше близко до брега. Но – не, пътят се движеше сред някаква висока растителност и нищо не се виждаше. Feteira се оказа много приятно селце, разположено по целия склон, спускащ се към океана. На брега ни посрещнаха черни вулканични скали, сред които бяха направени бетонови пътечки за преминаване, площадки за полягване и имаше два басейна, а за който иска да се къпе в океана в скалите имаше закрепени стълбички. На брега – съблекални, душове, тоалетни – чисти и спретнати. Имаше доста хора. Успяхме да хапнем в едно барче край скалите.

 

 

 

 

 

 

Общо взето – това е, което видяхме от Файал.

 

следва.....

 

 

 

[Svetulche]

Пико

До Пико отидохме само за ден, от Файал. Както казах и преди - крайно недостатъчно, островът е голям, по-различен е от Файал и има много какво да предложи.

Сега като си мисля, даже по-скоро трябваше да отседнем на Пико и да отидем за ден до Файал.

 

Пико ме впечатли с контраста на черните вулканични скали и белите къщи с червени капаци на прозорците, с къщите от черен вулканичен камък, с прекрасния пейзаж във вътрешността на острова и разбира се - с уникалните си лозя, които са включени в списъка на Юнеско.

 

 

 

 

 

На Пико държах да видим два музея - този на виното (Museo do Vinho) в Мадалена и Casa dos Vulcones в Lajido, както и лозята при Moinho do Frade. 

И двата музея не работят в понеделник, което предопредели деня за Пико - неделя.

 

Музеят на виното разказва интересната история на това как на острова са започнали да отглеждат лозя преди векове, как са произвеждали виното и как са го транспортирали до брега, от там - до Файал и после към Европа и Америка.

Под 20% от земята на острова е годна за обработване. Преди векове са започнали да засаждат определен вид лоза (такава, която не расте на високо, а по-скоро се стеле по земята), като за целта са изкопавали дупки в черната вулканична скала, в тях са поставяли пръст, донесена (и закупена!) от Файал и са засаждали лозите. Ограждали са ги с огради от вулканични камъни. Така през деня растенията са поемали слънчевите лъчи, а след залез камъкът е излъчвал топлина и се е получавал парников ефект. Резултатът са уникални "масиви" по целия остров, прекрасно вино, поминък за хората и голямо богатство за част от тях.

 

 

 

 

 

В Музея на виното се намира и красива горичка с драконови дървета, които поединично могат да се видят и на другите острови. Този вид драконово дърво  е ендемичен за Канарските острови и за Кабо Верде и е застрашен от изчезване. Различен вид е от драконовото дърво, растящи на Сокотра, но също като него има червена смола, която се е използвала в медицината и за оцветяване.

 

 

 

 

Поглед към близкия Файал

 

 

Между Мадалена и Lajido пътят се движи по северния бряг на острова, между океана и лозовите масиви, покрай красиви къщички и селца. В едно от тях се разходихме по черните скали, изградени са пътечки с парапети, всичко е обезопасено

 

 

 

 

 

 

Casa dos Vulcones е музей, който се намира в градчето Lajido и освен че в него има много нагледно илюстрирана информация за вулканите, произхода и структурата на земята и на Азорските острови, също така се предлага атракцията да "слезеш" до центъра на земята, както и да "преживееш" земетресение. Това със слизането до ядрото на земята не беше толкова впечатляващо, но да усетя силни две земетресения си беше преживяване. Дано никога не ми се случи в реалния живот. Едното земетресение е 7 и нещо по Рихтер и симулацията продължва около 20 сек., колкото е било и истинското земетресение, другото - 5 и нещо, симулацията пак е към 20 сек., а истинското е било към 45. Страшно е било. През цялото време се виждат кадри от самите земетресения и как всичко се срутва.... Като цяло, препоръчвам горещо този музей.

 

Самото градче Lajido също е много приятно, едно кукленско такова. Само дето се оказа, че няма и едно местенце, от където да си купим нещо за хапване, вода дори. За посядване в ресторант или кафене и дума да не става. Много силно се изненадах. Въобще, който ходи из Пико - да тръгва със суха храна. След като в юли беше така, не знам извън сезон какво е....

 

 

 

 

 

 

 

В скалите край брега ясно се виждат следите от каруците, които са превозвали бъчвите с вино до малки лодки, с които са ги откарвали до Файал, където има по-голямо пристанище и е било възможно да ги товарят на кораби

 

 

 

Пътят ни отведе до градчето Sao Roque do Pico, в което има музей на китолова, но вече нямахме време за това, както и се наложи да изоставя плана да минем от северния бряг до южния и отново по брега да се върнем до Мадалена. Времето неумолимо напредваше и се наложи да приложа план Б. Набързо видяхме една мелница на брега и се насочихме към вътрешността на острова в търсене на две езера.

 

 

 

 

Езерата не впечатляват с нищо, но пътят до Lagoa do Caiado e просто разкошен и разкрива един много различен пейзаж от този край брега

 

 

 

 

 

 

 

 

Много исках да продължим по пътя, който щеше да ни изведе до най-източната точка на острова през този приказен пейзаж, но се наложи да обърна и да потегля на запад, обратно към Мадалена, по един не по-малко красив път. Това се води за най-дългия прав път на Азорите (9 км.) и се движи в подножието на върха Пико, който беше забулен в облаци и само за секунди завесата се вдигаше, за да се покаже върха и бързо се спускаше обратно. Омагьосващ спектакъл беше, ама то не може и да шофираш и непрекъснато за снимки да спираш и да ти стигне времето за всичко.....

 

 

 

 

 

 

 

В Moinho do Frade с неговите лозя пристигнахме доста късно, слънцето се скри в облаци, но все пак се поразходихме и побързахме да потърсим ресторант, за да хапнем преди ферибота в 23 ч. за Файал

 

 

 

 

 

Хапнахме в ресторант на брега - страхотна храна и супер бавно обслужване. По едно време си мислех, че или оставаме гладни или изпускаме ферибота. Не се стигна до нито едно от двете, за късмет.

 

В заключение - Пико е страхотен и заслужава да му се отдели повече време. Бих се върнала с най-голямо удоволствие някой ден

 

следва.....

 

 

[Svetulche]

Сам Мигел - най-големият остров на Азорите. Наричат го "зеления остров" заради плодородната му почва. Така като се замисля, аз на Азорите видях за 9 дни повече селскостопанска техника, отколкото за .... не знам колко години в България. А не е като да не пътувам из нашата мила родина.....

 

Красив е този остров, особено през юли - много зелен, наистина. Движиш се по шосета, обрамчени от водопади от хортензии, времето е сравнително стабилно, валя ни само веднъж за половин час. Има много обособени погледни места, обичайно по крайбрежието, но не само.

 

Островът е започнал да се образува преди 4 милиона години, като първоначално това са били два острова. Постепенно последващи изригвания са доближили източната и западната част и така се  е образувал сегашния остров с издължена форма в посока изток-запад.

 

Най-известната част от острова, това, което се вижда на всички рекламни брошури, е гледката към запълнената с езера калдера в западната му част - Sete Cidades.  Има няколко погледни места, най-известното от които е т.н. Vista do Rei (кралската гледка). И си мисля, че по-добре с нея да се започне, защото следващата е по впечатляваща (поне за мен беше), а е хубаво нещата да се градират. Тук има хубав паркинг, не голям и времето за спиране е ограничено до 20 мин., но то повече и не трябват. Тук се намира и един запуснат хотел, до който достъпът е забранен,  но хората се катерят из него уж за гледката, аз не видях особен смисъл.

 

Vista do Rei

 

 

Другото погледно място e Miradouro do Boca do Inferno и е наистина впечатляващо. Колата се оставя на паркинг край шосето и се върви по пътечка сред прекрасна гора от не знам какви точно дървета, но много характерни за Азорите, после има малко изкачване и хоп - ето я гледката:

 

 

 

 

 

 

Мястото е наистина много красиво при ясно време, цветовете на водата и на океана в дъното са приказни. Вижда се селището долу в ниското и пътя, който води до него, обрамчен със стени от хортензии. Бяхме там в края на деня, но слязохме до селото само за да пропътуваме този невероятно красив път:

 

 

Още малко гледки по пътя за Sete Cidades:

 

 

 

 

 

Ето ги тези дървета, толкова характерни за Азорите и толкова красиво изумрудено зелени:

 

 

 

Vila Franca do Campo - градче в центъра на острова, на южния бряг. Първата столица на Сан Мигел. Беше нашата база. С красива архитектура, спокойно, с приятна крайбрежна част, добри ресторанти, с вулканично островче срещу него, до което може да се стигне с корабче и да се плажува. В покрайнините на градчето се отглеждат банани и ананаси

 

 

 

 

Тези приказни португалски тротоари, които разказват истории.....

 

 

 

Явно във Vila Franca do Campo  може да се отседне и на къмпинг:

 

 

 

 

 

следва....

[ДиянаВ]

Май е японски кедър това характерно за Азорите дърво😄. Поне аз, като разучавам пътеките, все за него пише. В кедъра не съм 100% сигурна, но че е японсо - да😉

…Да японски кедър е. Погледнах пак информацията за пътеката Serra Devassa

“Go round the lake on your right and follow the detour on your right, crossing a wood of japanese cedar (Cryptomeria japonica) until reaching Empadadas lagoons. ”

 

В Япония по градините пък беше много модерен канадския клен😄

Редактирано 2 септември, 2023 от ДиянаВ

[Svetulche]

преди 2 часа, ДиянаВ каза:

Май е японски кедър това характерно за Азорите дърво

Да, точно това е. В пътеводителя пишеше cryptomeria, но кой да му знае българското име.....

Много е красиво, особено когато е гора от тези дървета. Напомняше ми красивите борови гори в Родопите.

[Svetulche]

Над Vila Franca do Campo се намира една красива църква - Chapel of Nossa Senhora da Paz с прекрасна гледка към града

 

 

 

 

Отсечката между Понта Делгада и Vila Franco е магистрала и е много панорамна. Има и второстепенен път, който се движи по крайбрежието и свързва различните градчета там. Докато чакаме да се раздигат мъглите над Lagoa do Fogo един предиобед се поразходихме из някои от тях.

 

Caloura - не разбрах къде започва и къде свършва това градче, доста се залутахме из него. Пътят ни заведе до малко пристанище, до което има място за плаж с басейнче и заведение с хубава тераса, гледаща към океана

 

 

 

 

Отбихме се и в Lagoa - доста по-голямо градче, където целенасочено потърсихме керамичната фабрика. Към нея има магазинче и от там си купихме красиви ръчно рисувани сини плочки с различни големини, вкл. за подаръци. За мен положението със сувенирите на острова беше повече от трагично - нищо типично и оригинално не намерихме и нищо, което да не крещи от 100 метра, че е направено в Китай. Така че тази фабрика спаси положението.

 

 

Lagoa do Fogo -  друга калдера с езеро в нея, някъде по средата на острова. Оказа се, че от 1 юли т.г. достъпът с коли под наем по отсечката между Rossario и Caldeira Velha не е разрешен между 9 и 19 ч. Ползва се шатъл, цената е 5 евро, спира на няколко погледни места за по 5 мин., може да се сменят шатълите. Ние го взехме от Rossario, което е от южната страна на острова. Докато се изкачвахме към езерото гледките бяха просто неземно красиви - изумрудено зелени хълмисти пасища, обрамчени от, както се оказа, гори от  японски кедър и в дъното - дълбокото синьо на океана. За съжаление в тази отсечка спирки нямаше...., а за мен тук беше дори по-красиво от самото езеро, но .....

 

Бледа илюстрация с две снимки в движение:

 

 

 

Първа спирка с гледка към езерото:

 

 

И гледката от втората спирка:

 

 

Трета спирка  с гледка към северния бряг и Ribeira Grande

 

 

Тръгвайки от юг шатълът стига до Caldeira Velha  като последна спирка и там обръща. Така че, може да бъде ползван и за достигане до това място, разглеждане и връщане обратно.  Ние се озовахме там, непланирано за нас, в ранния следобяд, паркингът беше пълен, хора извираха от всички посоки, бързо се отказахме да влизаме и си останахме в шатъла. Дойдохме в друг ден, преди обед, нямаше толкова много хора, има вход, който не помня колко струваше, но има разлика дали смяташ да позваш термалните басейни или не. Ние само се разходихме.

 

 

 

 

 

 

След посещението на Lagoa do Fogo следваща цел беше една от чаените плантации на северния бряг в близост до Ribeira Grande, но трябваше да се върнем до колата си и поради невъзможност да ползваме пътя покрай Lagoa do Fogo, който беше най-пряк, завъртяхме обратно до Vila Franca и от там влязохме във вътрешността на острова.  Така се озовахме на един от най-красивите пътища на острова за мен:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В Cha Goreana - една от чаените плантации на острова (единствените в Европа) пристигнахме малко преди да затворят в 18 ч. Може да се разгледа самата фабрика с всичките й помещения и машини, но няма възможност за беседа, та трябваше да впрегна беглите си спомени от други подобни посещения. Разходката завърши с дегустация на два вида чай и сладка хапка, преди да си напазаруваме чай от магазинчето и да се разходим из самите чаени насаждения, които, за щастие, нямаха работно време.

 

 

 

 

 

 

 

следва.....

[ДиянаВ]

Да добавя какво разучих за Caldeira Velha и ползването на геотермалните извори. Необходима е предварителна онлайн покупка на билет ето оттук:

 https://parquesnaturais.azores.gov.pt/bilheteira/caldeiravelha/?lang=en

Например за днес няма свободни места, както и за утре рано сутрин. Общо билетите, които се продават за съответния часови диапазон, са за 100 души. На място не знам дали може да се купи билет за басейните, дори и за друг ден. Някъде ми се мерна, че по-скоро не.

От сайта човек може да се ориентира по кое време няма много хора, т.е. има най-много свободни билети. Дотук ми прави впечатление, че това е времето, когато хората обядват или полягват, или и двете 🙂от 13:30 до 15:00. Може би ще пробваме в този час как е.

[Svetulche]

преди 7 часа, ДиянаВ каза:

На място не знам дали може да се купи билет за басейните, дори и за друг ден. Някъде ми се мерна, че по-скоро не.

За самия ден може да се купи на място, на касите, ако разбира се има свободни места. Ние бяхме там към 11 ч., мисля, и билети имаше, дори едно от басейнчетата беше празно, когато стигнахме до него. После осезаемо започнаха да прииждат хора. На късмет е, явно....

[Svetulche]

Furnas - градче в източната част на острова, известно с геотермалната активност и изобилието от термални извори. Pico do Ferro е мястото, от което се открива прекрасна гледка към градчето и езерото. Дава добра представа за околностите, което не ни попречи по-късно да се загубим и залутаме из градчето:

 

 

 

 

 

В търсене на мястото до езерото, където в земята се готви прочутото cozido се озовахме в центъра на Furnas на място, където земята бълбукаше и гореща вода извираше отвсякъде:

 

 

 

После успяхме да стигнем и до брега на езерото и мястото за приготвяне на cozido-то. В дупки, изкопани в земята, се поставя голям съд, в който са сложени много  и различни различни меса и малко зеленчук, захлупва се, зарива се и се оставя за няколко часа (7-8) да се сготви от топлината, идваща от земята. Повечето от дупките си имат табели на съответния ресторант, чието е cozido-то. Може и частни лица да си сготвят там, ама трябва да е доста голяма фамилията, за да изяде количеството храна, според мен. Опитахме това ястие в един от многобройните ресторанти в града - хубаво беше, ама.... много месо на едно място.....  По-високо оценихме ястие с боб, което твърдяха, че също е приготвено от топлината на земята

 

 

Във Furnas се намира Terra Nostra Garden. Към края на 18 в. един плантатор, отглеждащ портокали (плод, отглеждан масово на острова през 18 и 19 в. и донесъл богатство на хората там) си построил малка лятна къща, гледаща към термалния извор в подножието на хълма. През годините мястото сменяло собствениците си и облика си, за да се превърне в днешната прекрасна ботаническа градина. Плаща се вход (10 евро), като освен да се разгледа градината, която е огромна, може и да се ползва термалния басейн.

 

 

 

Нямахме време за губене, а и водата някак си не ни привлече, та се впуснахме да изследваме градината. Тя е наистина прекрасна, има различни тематични кътове с определени видове растения, но за мен най-впечатляваща е колекцията от камелии. Периодът им на цъфтеж е ноември-февруари и само мога да си представям каква красота е......

 

Огромните папрати:

 

 

И още красиви цветове от градината:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обърнатата къща във Furnas:

 

 

Градината ни изяде доста време, поради което на самия Furnas не отделихме почти никакво. Запътихме се към най-източната част на острова. Пътят се вие високо над брега, покрай малки градчета, почти всяко от които има или плаж, или басейн, или и двете:

 

 

 

 

 

 

Най-красивата част от този ден, обаче, беше малък път, който се отбива от главния някъде след Povoacao. Това е черен път, обрамчен от високи чинари, край които растат хортензии. Чинарът е дърво, характерно за Сан Мигел и често се среща край пътищата, но тук като че ли беше на най-подходящото, на своето си място

 

 

 

На този път останахме заклещени за известно време, т.к. беше края на деня и един фермер препречи пътя, за да може стадото му с крави да премине. А кравите много не бързаха, фермерът - хич

 

 

 

следва....

 

 

[Svetulche]

Рибейра Гранде - град на северния бряг, който по магистрала има много пряка връзка с Понта Делгада (30-40 мин. с кола). Има красив център с огромни дървета и няколко заведения на него, изключително приятна променада покрай океана, плаж с черен пясък и чисти и уредени басейни на брега.

 

 

На снимката не личи, но фасадата на тази църква е толкова огромна и тежка, страх ме беше, че ще се стовари върху ми:

 

 

 

 

 

 

 

Понта Делгада  - отделихме й доста малко време в края на деня, след един пороен дъжд. Някак си не горяхме от желание да си "похарчим" времето в голям град с осезаемо много туристи и цялата съпътстваща туристическа индустрия. Просто се "разписахме", че сме били тук.

 

 

 

 

 

В покрайнините на Понта Делгада, обаче, не пропуснахме да посетим ананасова плантация. Както и в чаената плантация, така и тук, нямаше възможност за беседа, но ни връчиха една листовка, в която подробно бе описан процеса на отглеждане на ананаси.

Ананасите започват да се отглеждат на Сан Мигел в края на 19 в., заменяйки портокалите и бързо отглеждането им става успешно, като биват изнасяни за Европа и основно Англия. На Азорите не е достатъчно топло и ги отглеждат в парници. На острова има към 3,000 парника и годишно се отглеждат около 2,000 тона плодове. С изумление разбрах, че отнема 2 години от засаждането на растението до откъсване на узрелия плод. И по-късно, в Понта Делгада, някак гузно, за 10 мин. изпих сока на един ананас и сърце не ми даваше да изхвърля обвивката.....

 

 

 

 

 

 

Последния си ден на острова отделихме за югозападното крайбрежие. Случихме на слънчев, ясен ден и може би и заради това, тази част от острова ме впечатли много. Пътят се вие високо над брега, в тунели от чинари, обрамчен от хортензии, минава през малки, спокойни села, а синьото на океана е просто хипнотизиращо. Има няколко погледни места с наистина впечатляващи гледки

 

 

 

 

Но най-впечатляващото беше Ponta de Ferraria - високо място над брега, от където има страхотна гледка към намиращата се долу в ниското faja - място, на което течащата лава е срещнала океана. Там има и термален извор, чиято вода среща океана в закътано сред лавовите скали естествено басейнче. Мястото е прекрасно и ако няма силно вълнение е истинско удоволствие да се потопиш в него. Ние имахме късмет. Изградени са съблекални, душове, тоалетни, има и малко кафене. В "басейна" се слиза по метални стълбички (като тези в истински басейн) и има пуснати няколко въжета от единия до другия му край, които предполагам, са за моментите с по-силно вълнение, защото ако вълната те блъсне в ръбавите скали няма да е никак приятно.

 

 

 

 

 

 

Заслужава си и разходката из лавовите скали, сред които се крият скални арки и други причудливи образувания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме към Mosteiros за поредна доза гледки

 

 

 

 

 

 

 

 

С това приключи нашата обиколка из Сан Мигел, Файал и Пико.

Да се готвят останалите острови от групата на Азорите 🙂

 

Край. Благодаря за вниманието!